Вярвате ли в съдбата ?

[drakkar]

...Защото пак от опит знам, че ако не спреш и не се откажеш от мечтата си(бизнес, жена или др.)ти вече се вкарваш в черна серия. Въпреки трудностите, които те съпровождат, ти си си навил на пръста, че трябва да постигнеш целта си и вървиш с рога на пред. Въпреки предупрежденията или знаците на съдбата, ти вече си се амбицирал и започваш да ОТСТРАНЯВАШ трудностите по пътя си по кофти начин...

Е, точно сега съм в такъв момент. Нещата не вървят, обаче аз съм си казал, че ще бъде така както аз съм решил. Резултата - нещата стават още по - зле, направо водовъртеж, спирала и колкото повече искаш да е така както ти желаеш, толкова повече всичко се обърква. Обаче ме гложди мисълта - ако се откажа дали в бъдеще няма да съжалявам, че не съм продължил да се боря. Ако знам със сигурност, че има съдба и какъв е пътя, отреден ми да извървя ще го следвам, хич няма да си създавам сам проблеми и трудности. Проблема е, че към момента нищо не знам. Затова и пуснах темата.

[ARRI]

Съветът ми е да спреш. Щом се налага да преодоляваш ''трудности'', със сигурност се вкарваш в играта м/у тъмното и светлото. А дори сега да победиш, след време ще осъзнаеш, че си загубил и ще ти горчи. Спри. Ако не се бориш за човешки живот де. Другото е инат, его......

[voodoogoo]

 Моят съвет е да изчакаш за момент и ако това е пътят на съдбата,ако тя е да се бориш,ще се появи знак ,който само ти ще разбереш.Също вероятно има и знаци които ти казват да спреш,не ги пренебрегвай и не търси съвети от хората,ако има такива,те ще се показват без да ги търсиш.Трябва да знаеш,че винаги има повече от един път за постигане на целта и не винаги най-краткият е правилният за теб,защото не постигането на крайната цел те учи,а пътят за постигането и,като понякога тя дори губи давност.

[Iris]

Не знам дали ви се е случвало да чувствате, че нямате никакъв контрол над събитията  в живота ви. Просто нещата се случват независимо от вашето упорство да не станат точно по този начин. Или нещо, което много желаете и сте по пътя да го постигнете да се провали в последния момент, когато вече си мислите, че е факт, примерно несподелена любов. Сякаш някаква невидима сила се намесва, разваля постигнатото до момента и ви "вкарва" в някаква предварително зададена траектория.
Има го и другия момент да постигнеш нещо, примерно кариера без да си положил почти никакви усилия, без да си се стремил съзнателно към него и без да си го желал толкова колкото нещата, които са се проваляли без логично обяснение... Дори в моменти, когато едните неща се провалят нарочно от упорство да саботираш другите и те пак да вървят, примерно да те повишат?!? Имам чувството, че живота ми се развива по сценарии, който не съм писал аз и всякакви опити за "измъкване" от зададената траектория завършват трагично и с неминуемо връщане в същата. Избор просто няма и по никакъв начин не мога да влияя на случващото се...
Има ли начин да започна да контролирам живота си и сам да си избирам пътя?

Хората са свободни да избират, но не винаги са в състояние да предвидят точно резултатите от своя избор. Всеки избор, който човек прави, носи след себе си следствия, които следва да бъдат изживени. Прост пример: човек е свободен да избере дали да скочи от една висока скала или да не скочи, но след като веднъж е скочил, вече няма избор дали да падне или да не падне. И не защото някой е пожелал да бъде така, а защото това е естествения ред на нещата. Значи дори и да не го осъзнаваме, голяма част от случващото ни се, е резултат от наши минали действия, от проявата на нашата собствена воля в миналото. Освен нашата воля обаче влияние върху действителността оказват и волите на останалите. Това означава, че не всичко, което ни се случва е кармически предопределено. Причината да ме блъсне пиян шофьор на улицата може да е кармическа, но може да е в самия шофьор. Законът за кармата просто ще „вземе под внимание“ новопоявилите се причини и ще създаде съответстващите им последствия. Ако ме блъсне пиян шофьор и причината е в шофьора, това което ми се случва е незаслужено от мене. То няма да е следствие от моята воля. Законът за кармата ще ме компенсира в бъдеще, но в момента, когато пияният шофьор ме блъска, аз съм просто случайна жертва на обстоятелствата. Нещата всъщност са доста сложни и не бива да ограничаваме съществуващите възможности само до закона за кармата или само до случайността.

Ако разглеждаме нещата от гледна точка на развитието на духа (висшия аз) на човека, то няма никакво значение какво му се случва. От значение е единствено това, човек да реагира правилно (правилно от гледна точка на духа) на случващото се. Това което казвам разбира се на повечето хора просто няма да им свърши работа, защото или не си поставят духовното развитие като цел, или си го представят по друг начин.

Когато желаем нещо, то важното е да не се фиксираме в желанието си, да не позволяваме да сме зависими от това дали ще го осъществим или не. От нас се изисква да направим това, което зависи от нас за осъществяването му и нищо повече от това. Често желанията ни се осъществяват когато вече не ги желаем. И в това има дълбока логика.


 По-късно може би ще продължа.

[Lulchev]

Нека аз, да продължа..
Всички казвате, че имате желания, които не се сбъдват. Тук ключова роля има търпението. Ако то липсва, и резултатът се изпарява. Имали сте желание и то може би е било на една малка крачица, да се изпълни и хоп - вече го няма желанието. Разбира се и резултата изчезва. Сега вече има сила вярата. Ако продължавате, да вярвате, за всичко си идва времето.
Няма невъзможни неща!

[forian]

Колкото си по-осъзнат, толкова повече ти имаш свободата и силата да променяш и направляваш живота си.Колкото си по-неосъзнат и здраво вплел в матрицата,когато нямаш познанието за законите по които протича живота и нужната натрупана опитност на душата,тогава наистина избора ти в голяма степен е направляван отгоре.Любим мой филм по темата за съдбата е "The Adjustment bureau"

[Iris]

Да, търпението, вярата (в това, че можеш да постигнеш желаното) и знанието как да го постигнеш (сам или пък да провокираш реализирането му) разбира се са от огромно значение. Хората губят много енергия (най-вече емоционална) в това да желаят, вместо за постигане на това, което желаят. Получава се така, че ние често раздуваме желанията си, придаваме им по-голяма ценност отколкото те струват в действителност. По лошото е, че се поставяме в зависимост от изпълнението или неизпълнението им, т.е. чувстваме се щастливи в единия случай и нещастни в другия, въобразявайки си, че щастието ни зависи от осъществяването на нашите желания. В подобно мислене няма никаква свобода, без значение дали ще ни се осъществят желанията или не. Ние сме зависими от самите си желания. И едва когато се освободим от тази си зависимост ще бъдем в състояние да формираме бъдещето си в една по-висока степен в съгласие с нашата воля.

Чисто практически за да постигнем това, което желаем от нас се изисква вяра че нещата ще се осъществят по най-добрия за нас начин. От нас се изисква готовност да приемем дори и най-лошото стечение на обстоятелствата. Ако ние не сме готови да приемем това най-лошо стечение на обстоятелствата, значи ние се страхуваме от него, а това се превръща в изключително мощен притегателен център за това, от което се страхуваме. Колкото по-силно желаем нещо да се осъществи, толкова по-силен е страхът ни, ако то не се осъществи, и резултатът обикновено е именно негативния, просто защото енергията ни е насочена в тази посока. Всяко желание за да се осъществи е необходимо наличието на подходящите за това условия. Правилното съчетание на условия не винаги са лесно-достижимо. Всичко се движи на приливи и отливи – мислите ни, съзнанието – всичко. Всичко следва своя цикличен ход. Реализирането на едно желание не е по-различно от израстването на едно цвете. Ние го посяваме, създаваме нужните условия за поникването му, но е необходимо да се изчака естеството на цветето само да се разкрие в съответстващите му срокове. Тук е необходимо търпение. Познание за тези срокове също не е излишно, но цветето само ще си поникне в нужното време без значение дали ние знаем колко точно продължава то, докато търпението от наша страна е задължително, ако искаме да дочакаме резултата.

[Iveta]

Да, вярвам в съдбата и в кармата, също. Човек  трудно може да промени кармата, но  по отношение на съдбата си, той има много възможности за избор.  Дори случайностите в живота могат да променят неговата съдба. Умението е  човекът  да не се премирява със съдбата, ако нещо не му хареса, а разбирайки да се опита да промени живота си.

И все пак да не забравяме, че съдбата до голяма степен се определя, от това какво мисли човек за самия себе си. А също и от това, което дава. Защото не е достатъчно човек само да има, но и да бъде.

Всичко което се случва е за наше добро или поне така пише в книгите...

[old4]

Моето мнение по въпроса е точно на 180 градуса от това на Ивета, кармата можем да променим чрез правилно изиграната игра (тук сме точно за това) но съдбата не, то е записано да бъде така и така ще е.


П.С.Но това важи само за някои индивиди, за другите втори шанс няма да има!

[mitko]

        Има  много  начини  да  нучим  един  урок, но  не  знам  защо  ние  избираме  винаги  най-трудният  и  драстичен.
       Разликата  между  съдба  и  карма  е  само  в  буквите.

[konstantin2007]

Ми що..сигурно ни е в човешката същност.То виж,че като се"онесвестиш"ти шибнат един шамар,че да се"освестиш"

[mitko]

Не знам дали ви се е случвало да чувствате, че нямате никакъв контрол над събитията  в живота ви. ............. Сякаш някаква невидима сила се намесва, разваля постигнатото до момента и ви "вкарва" в някаква предварително зададена траектория.
.................... Имам чувството, че живота ми се развива по сценарии, който не съм писал аз и всякакви опити за "измъкване" от зададената траектория завършват трагично и с неминуемо връщане в същата. Избор просто няма и по никакъв начин не мога да влияя на случващото се...
Има ли начин да започна да контролирам живота си и сам да си избирам пътя?

   Има  една  тема  за  "Свободната воля"
   Истинският  свободен  избор  си  го  направил  преди  да  се  родиш  и  е  съгласуван  с  големият  план  за  развитие  на  цялото,  последвалите  решения  и  желания  са  подчинени  именно  на  този  първичен  избор.  Духовните  ти  наставници  изискват  и  контролират  спазването  на  тези  условия!  
   Много  правилно  си  забелязал,  че  някой  сякаш  манипулира  заобикалящата  те  действителност - направо  си  е  така,  много  ги  бива  в  това  отношение
  
  

[Iveta]

old4,
ok, всеки има право на мнение

Може би най-напред трябва да се изясни кой какво разбира под думичките "съдба" и "карма". За мен лично съм си приела следното обяснение, че съдбата на човек се дели на 2 части: карма и личен избор.
Като под "карма" разбирам причинно-следствената връзка - "Каквото си посял, това ще пожънеш."

Всяко нарушение на закона влече след себе си възстановяване, което понякога е доста болезнено. Ние живеем по този закон. Всяка причина влече след себе си съответстващо последствие. Човек сам твори всичко, което се случва с него.

Всеки трябва да е отговорен за всяка едно свое действие и постъпка.

Всеки сам е режисьор на филма наречен живот.

[eses]

Това което наричате съдба, това което се случва с всеки един човек, всяко едно събитие е толкова идеално организирано и поставено ,че ви е бедна фантазията. В един такъв идеален план,не можеш да се намесиш.Безмислените събития за теб са дълбоко смислени за общия план.Всеки един човек като част от този план е също така идеално организиран.В този смисъл той и плана работят в синхрон(ако въобще могат да се разглежадат по отделно) Така ако някой пожелае жена например, въпроса не е дали тая жена ще стане негова, а как са организирани събитията,качествата на участниците, планетарното разположение,синхроничността, цифрите, от там настроенията,миналото, бъдещето и тн. Ако го разберете това,няма да си задавате въпроса за съдбата, защото ще разберете че да сте или не с тази жена е идеалната за вас в този момент перспектива.Защото това което се е случило,това че тя ви е подминала или че вие сте казали пълна глупост или просто защото тя много се е издразнила за вашата бемка е идеално организирано.Това е вашия план, плана на вашия дух, плана на Бога,а вие тук може да си искате сиренцето, колкото си искате.Дали ще бъдете щастливи или не от това което ви се случва е предимно въпрос на разбиране за общото,а не за частното.Когато имате разбиране за него, тогава изборите който правите са лесни, а неизвестното плаши по малко.Догава имате доверие.

[m2f]

Проявлението винаги съответства точно на собствената ти сумарна текуща вибрация.
Друг въпрос е: "Кое или кой определя моята сумарна текуща вибрация?".
И понеже менталната настройка на егото влияе в много минимална степен върху вибрацията ни, затова и не се получава да управляваме "съзнателно" тази вибрация.
Теоретично нямаме граници, променим ли собствената си вибрация, променя се проявлението. Цялата работа е, че нямаме достъп до определени "настройки" в себе си. До тях има достъп душата ни, не егото.
Всички тренинги и всички психолози и психоаналитици се занимават именно , но и единствено с това - променяйки мисловните програми се опитват да променят излъчването ни /вибрацията ни/. Някъде става, някъде - не става.
Всеки "кръстопът" в живота ни е място, на което да се спрем и да изберем /съзнателно или безсъзнателно/ накъде да завием. Съдбата е в избора, който "ни тегли" /да го изберем него/ вътрешно. Съдбата е онази вибрация, която в момента сме. /Съзнаваме го или не, все тая, работи и в двата случая  /
 

Ние сме зависими от самите си желания. И едва когато се освободим от тази си зависимост ще бъдем в състояние да формираме бъдещето си в една по-висока степен в съгласие с нашата воля.

...и даже може да се случи и още нещо: да престанем да имаме желания изобщо. Има такава закономерност: колкото повече искаме, то е защото не можем и колкото повече можем, толкова по - малко искаме да променяме нещата около нас. Защо ли? Според мен, защото осъзнаваме една невероятна истина: че нещата всъщност са в съвършен ред и нямат нужда от нашата намеса? Може и да греша. 

Ако ние не сме готови да приемем това най-лошо стечение на обстоятелствата, значи ние се страхуваме от него, а това се превръща в изключително мощен притегателен център за това, от което се страхуваме. Колкото по-силно желаем нещо да се осъществи, толкова по-силен е страхът ни, ако то не се осъществи, и резултатът обикновено е именно негативния, просто защото енергията ни е насочена в тази посока.

Много точно обяснение на принципа на действие на ЗЗП