Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Езотерика => Темата е започната от: drakkar в Декември 28, 2011, 12:00:06 pm
-
Не знам дали ви се е случвало да чувствате, че нямате никакъв контрол над събитията в живота ви. Просто нещата се случват независимо от вашето упорство да не станат точно по този начин. Или нещо, което много желаете и сте по пътя да го постигнете да се провали в последния момент, когато вече си мислите, че е факт, примерно несподелена любов. Сякаш някаква невидима сила се намесва, разваля постигнатото до момента и ви "вкарва" в някаква предварително зададена траектория.
Има го и другия момент да постигнеш нещо, примерно кариера без да си положил почти никакви усилия, без да си се стремил съзнателно към него и без да си го желал толкова колкото нещата, които са се проваляли без логично обяснение... Дори в моменти, когато едните неща се провалят нарочно от упорство да саботираш другите и те пак да вървят, примерно да те повишат?!? Имам чувството, че живота ми се развива по сценарии, който не съм писал аз и всякакви опити за "измъкване" от зададената траектория завършват трагично и с неминуемо връщане в същата. Избор просто няма и по никакъв начин не мога да влияя на случващото се...
Има ли начин да започна да контролирам живота си и сам да си избирам пътя?
-
Има ли начин да започна да контролирам живота си и сам да си избирам пътя?
Не. И АЗ десетки пъти съм си правил бизнес планове, даже съм имал по няколко варианта за постигане на целта, и накрая кукиш. Все нещо се случва и нещата тотално се объркват. Не знам дали съдбата ги обърква плановете ми, или по-точно други хора, но се объркват работите. Животът е това, което ти се случва до като си правиш планове. Факт. За гаджета не съм имал за сега проблеми, понеже не съм искал някоя жена по-силно от останалите, но и там като нищо ще ударя на камък ;D. Така де, все ще се появи някой с по-голями мускули и ще я отмъкне ;)........
-
Има ли начин да започна да контролирам живота си и сам да си избирам пътя?
Има начин, доверяваш се на интуицията си, правиш така както според теб е правилно, което е свързано и с лично твоето разбиране за нещата. Също е важно да знаеш какво искаш, защото ако незнаеш, то тогава задължително ще се окаже, че не можеш да контролираш живота си.
-
Eми явно знам какво искам, щом съм имал-План А, План В, План С за пътя по който ще достигна до целта си. И мисля, че интуицията не е от значение. Винаги човек или фирма или нещо друго ме проваля. А в единия случай, когато почти бях на финала, и бях вложил камара кинти, зет ми ме повика в офиса си и ми обясни да не се бъркам в бизнеса на голямите батковци ;). Ставаше въпрос за бизнеса с минерална вода. АЗ нямах амбицията въпросната марка да я правя №1 у нас, но ми обясниха, че на Маргините и Златко Баретата няма да ''преча'' . Точка. И други ''провали'' имам от този сорт. За това вече не се занимавам с нищо.
-
Нямах предвид материалната част, иначе на мен също не ми върви с бизнеса, имах си фирма, имах си доставчици на стоки, имах си и работници, но тези неща са си просто опити да изкарам пари, нищо повече... Да, докато има такива като баретата, незнам си кой си, нормален бизнес няма как да стане. България за съжаление си е мафиотска държава.
-
Не съм имал предвид материални неща.
Мислите и желанията моделират реалността. Е да, ама при мене не се получава. Получавам нещо, което не съм искал / или не съм искал толкова силно / за сметка на това, за което винаги съм мечтал. Имам чувството, че винаги във важни моменти има чужда намеса / сила / и живота ми е програмиран да следва някакъв алгоритъм. А аз искам да си го управлявам сам.
-
Не забравяй, че трябва да имаш търпение, също така може да си искал нещо подсъзнателно. Когато си готов за нещо което искаш, винаги го получаваш.
-
Винаги съм бил много раздвоен от тази тема. Иска ми се да знам че няма съдба но в същото време няма как да я изключа напълно защото може наистина всеки да има предопределен път. Аз винаги съм смятал че всичките решение ги взимаме сами, чрез решенията си се проваляме или успяваме, съответно, ти си горд защото си направил някакво решение или си тъжен защото си направил грешка, и ти си сам причината за това. Но това може да звучи някак повърхностно защото има събития които засягат нашия живот над които ние нямаме директен контрол. Това не е доказателство че има такова нещо като съдба но има някои събития които изглждат прекалено случайни и толкова трудни за вярване но всъщото време са истинни, че могат да ни накарат да си помислим че това събитие вече е предопределено. Просто не знам какво да мисля върху темата.
-
Съдбата ни ни се случва ЧРЕЗ нас. Има причина - следствие и там не можем нищо да променяме, освен начина по който изживяваме следствията. Ако си в такова "следствие" просто го изживяваш - нямаш избор. Има обаче и моменти на избор: разклонения. Това са моментите в които "държиш кормилото". Едните моменти се редуват с другите.
Най - големият проблем е, че хората НЕ СЪЗНАВАТ КАКВО ИЗЛЪЧВАТ като вибрация. Мислят, че излъчват едно, а всъщност излъчват съвсем друго. Но дори и когато напълно съзнаваш какво излъчваш и то не те устройва, не винаги можеш да промениш вибрацията си, защото тя не се формира само от нагласата на ума ти по дадена тема.
Степента, в която не можем да променим волево вибрацията си, а тя се явява следствие и отражение на това, което приемаме през сетивата си, това е степента, в която ни се случва "съдбата ни". :hi:
П.П. Харесва ми как го казва Зеланд: "Абе, че имаш право - имаш го, ама не можеш да си го вземеш" - в случая - перефразирано за свободната воля: "Че я имаш - имаш я, ама не можеш да си я вземеш"
-
От личен опит знам, а не от книги ала Джон Кехоу(или там както се казваше), че нещата са 50/50. 50% зависят от нас, а другите 50% от околните. Ние сами вземаме решенията, дали да започнем даден бизнес или някаква връзка, кроим Планове А,В,С и пр., но дали ще се случат нещата, т.е. крайния резултат не зависи от нас. Попадаме във водовъртеж от срещи с разни хора, ситуации......вървим, спираме...връщаме се....умуваме....и пр. Според мен, трябва да усетим кога да спрем. Защото пак от опит знам, че ако не спреш и не се откажеш от мечтата си(бизнес, жена или др.)ти вече се вкарваш в черна серия. Въпреки трудностите, които те съпровождат, ти си си навил на пръста, че трябва да постигнеш целта си и вървиш с рога на пред. Въпреки предупрежденията или знаците на съдбата, ти вече си се амбицирал и започваш да ОТСТРАНЯВАШ трудностите по пътя си по кофти начин. Подкупваш, шамаросваш, изнудваш и пр., но да бъде на твойта. И след като си прегазил ''трудностите'', победата в началото ти е сладка, а след това усещаш, че ти горчи. Тва е. Трябва да не минаваме границата и да знаем кога да се откажем. АЗ и за това се отказах от проекта си за мин.вода. Мислих, мислих....мислих и накрая се признах за победен.....отказах се. Никой не го очакваше, даже започнаха залози от авери, на кого първо ще скоча.....на зет ми, или за пореден път на сестра ми, която не минава ден да я зачаткам, че е женена за мутра ;D. ООООоообаче, не си тръгнах с празни ръце. Мутрафончо ми изплати всичко което вложих до стотинка, и ме включи в друг бизнес ;). Един вид го изнудих за обезщетение.......Та сега съм си по-добре. Даже понякога си казвам, добре че не се случиха нещата, защото в тая криза където ни удари, можеше и да фалирам....Факт. Та ето до каква степен зависят от нас нещата-да знаем кога да спрем. И ако се наложи да се откажеш да се бориш за обещетение все пак ;). Не бива човек да е капо :yes:.
-
Твоята съдба е това ,което ти се случва,независимо от желанията ти.Не можеш да я управляваш,можеш само да я следваш.Когато всичко върви си на прав път,отклониш ли се започват проблемите.Най-основан идикатор.Твърде много разнородна информация постъпва в мозъкът и обърква съзнанието,за това което си мислиш ,че искаш,което не е свързано с това което трябва да направиш.
Вероятноста да няма съдба и нещата просто да се случват също не е за изхвърляне,но остава фактът ,че се случва томно това което се случва ,независимо от твоето желание или нежелание.
Няма начин за контрол,има само сляпо подчинение за да бъдеш щастлив,или дане се замисляш над подобни въпроси и внимателно да правиш избор в моментите от които зависи промяната в посоката на живота ти.Доколко правото на избор е вид контрол,зависи от гледната точка ,която всеки има за реалноста която преживава,съответно и възприятието за контрол може да се обособи с изборът .Единственият начин да разбереш дали е правилен е като го направиш.След някалко решения,ще ти стане ясна и посоката в която трябва да се движиш,и пътеките по които да вървиш.Желанията ти с нищо не променят реалноста,всичко просто се случва,дори не се налага да мислиш,просто действаш.Ти си част от огромен механизъм с точно определена функция,била тя и да отидеш до Париж,да поседиш на една пейка за две минути в точно определен момент.
-
Съд-ба..Ба..тракийска дума за душа.Душа в съд.Т.е.тяло..Таа в к'во да вярвам.То е факт.Ако имаш предвид дали човек сам кове битието си,да!Твърдо ДА!
Каквото съм си пожелала,се е сбъднало.Както и най-големите ми страхове!Вселената май наистина не разпознава отрицателната частица ;D
-
.Единственият начин да разбереш дали е правилен е като го направиш.
Тц. Не трябва да го правиш. Усетиш ли, че нещата се закучват, спираш анализираш какви стъпки трябва да предприемеш и преценяваш. Ако трябва да водиш мръсна битка, по-добре се откажи. Защото, ако приемем, че в тази битка ти си злото, това означава, че ти тръгваш да играеш по свирката на Ариманчо и се съюзяваш с него. Ето я и борбата м/у доброто и злото. За това човек ясно трябва да знае какви игрички да играе, и кога да се оттегли. И да наведе ако трябва главата, да стисне зъби, да забрави егото си и да си тръгне. Знам, че е трудно, но е за предпочитане пред това да си счупиш главата. Защото на всички ни е ясно, че стена с глава не се разбива. АЗ естествено го разбрах по трудния и болезнен начин, ама както и да е :). Щом не зная кога да спра ще ме млатят и ще търпя.....който каквото си направи, друг не може да му го направи.
-
Абсурдно е да се търси рецепта за такова нещо в една единствена тема.
Да, има и съдба, да има и лична работа/готовност/труд/стремеж.
Това, че си моделираме реалността, ей така с щракане с пръсти са тинтири минтири.
Иска се много работа за да се научиш да си "повишаваш шансовете" в реалността.
Истината е, че масата хора, дори тия, дето се мислят за голяма работа са "гола вода".
Пълни са, освен с мързела, егоцентризма и неадекватността си, също и с един тон погрешни сващания. Например, че някоя жена им е длъжна по някакъв начин. Или, че светът им е длъжен по някакъв начин.
Чудят се каква ще да е тая крива карма, дето се гаври с тях.
А да се погледнат (образно казано) в "огледалото" изобщо не се досещат.
Разбира се, има го и момента погрешните схващания да са насадени от семейство, приятели, общество и тн.
Това по някакъв начин може и да отнема част от отговорността им по въпроса.
Но неразрешения проблем остава. Има работа, която трябва да се свърши.
При едно 99.99% от случаите, несполуките с жени (а и с живота по принцип) не се дължат на лоша карма (или дори да се дължат, това е съвсем поправимо), а по-скоро на лична неадекватност и липса на стабилна психика.
Ако имаш желание да работиш върху себе си, виж сайта в подписа ми. Но се иска да преглътнеш това, че те е шубе, че те мързи, че за някои ставало "лесно", "защо за мен трябва да е трудно".
Жените са уникален барометър на мъжката психика.
За да ти върви с тях или трябва да си абсолютно говедо, или пък да имаш чиста психика. Чиста от комплекси, страхове, и тн.
Ако не си от първите (говедата), то тогава задължително трябва да си от вторите. Иначе трети тип С успехи с жените няма (като изключим парите, но те са в сила за много малка част от жените. Към 5% сигурно.)
-
Интересна тема. В тоя дух искам да разкажа на бързо една случай с мен. Понеже стана наскоро и още ми е пресен, така да се каже. Съвсем обикновен ден, бях си на работа, очаквах деня да свърши и мислех само как ще се прибера вкъщи да си продължа заниманията. Нямах намерение да ходя никъде другаде, направо от работа -> вкъщи. Та някъде около 13:15 почна да ме сърби ръката . Обикновенно като ме сърби взимам пари. И понеже беше такъв ден в който нямаше начин да взема или по някакъв начин да изкарам пари, а и нечаквах по никакви стечения на обстоятелствата да получа пари, ми стана доста сранно. Обикновенно вярвам на разни такива „знаци“, когато се появят. Та докато се возех в метрото на път за вкъщи (понеже винаги задремвам) тъкмо се бях унесъл и ме усени идеята, че трябва да мина до магазина да взема нещо дребно, за прияждане. При което ми стана досадно, като знам каква бутаница е по това време из магазините и после да чакам автобус...пффуууу. Ама няма как, трябваше да ида. Та купих каквото трябваше максимално бързо, колкото можах. И отивам до касите да платя, обаче опашките огромни. И си мисля: „Ще ида до Self-checking-a“ машините бяхя празни. От 8 машини само на 2 имаше хора. Избощо не съм се замислял на коя машина да ходя. Исках само да платя и да тръгвам за вкъщи. Чекирах си стоката, вкарвам дебитната карта да плащам и погледа ми „случайно“ минава през долната част на машинката, дето се намират слотовете за кеш. Понеже има такива, който са за вкарване на банкноти и монети, под тях има за ресто. Та погледа ми се спрят точно там. И познайте... 3 паунда и нещо. Някой си беше забравил рестото. Естественно взех ги. Та покупките ми излязоха почти без пари :). Още неосъзнавам ситуацията понеже бързам за спираката да хвана автобуса. Като се качих в автобуса почва малко, по-малко да ми се избистря ситуацията. От къде на къде ще получавам „знаци“ че ще взема пари днес. Ръката ме сърбеше към 13:15, а реално взех/намерих пари чак към 18: и нещо. Значи нещо ( може би Висшия Аз :) )ми е подсказвал, че ще стане нещо, не точно какво, а крайния резултат. При това вероятността да неида на тая машина беше 1/8. Следователно, ако може да се направи някакъв извод, едва ли разполагаме с много свободна воля или си живееме с илюзията за такава, защото ни се иска (или на егото) да мислим, че контролираме живота си. А всъщност излиза така, че сме нещо като пионки. Хубав пример е някоя компютърна игра тип стратегия.. или The Sims. В която виждаш човечетата долу и им задаваш определени команди. Къде да идат, какво да направят, как да се държат и т.н. Ние съответно (човечетата) си мислим „АЗ КОНТРОЛИРАМ ЖИВОТА СИ! И НИКОЙ НЕМОЖЕ ДА МИ КАЖЕ КАКВО ДА ПРАВЯ С НЕГО!“ Последиците от което идат естественно на нашия гръб. После плачем или се радваме. А и от гледна точка на астрологията, ако щете, нещата са вкарани в някакви релси, в някаква посока, ако искаш се съгласи с нея и я следвай, по лесно ще ти е. Ако искаш противопоставяй се. Това ти е избора, който имаш. Рано или късно СИЛИТЕ, ще те вкарат в пътя. Ако искате го погледнете от перспективата на Matrix V или Карлос Кастанеда и Толтеките и ученията им. Естественно ако си разбереш каква ти е мисията аджаба на тaя планета по-добре за тебе. Ще си в синхрон с нещата и такива неща като провали/успехи в бизнеса или в любовтта и т.н. ще бъдат разбрани/осъзнати на по-друго ниво. Та... според мен, живота не трябва да се взима много на сериозно, това незначи че трябва да се живее безотговорно. Просто да се радва на това което има, и да си следва вътрешния инстинкт той (персонално) никога небърка. Поне мен не е, само че късно почнах да го слушам и да му вярвам.
П.С. Към ARRI: Не се обвинявай, че не си направил бизнес в БГ. Бизнеса там се прави по други принципи и закони, които са извън обхвата на логическата последователност. Просто държавата си ние сбъркана. Малко ми напомня Анк Морпорк на Тери Пратчет :) . Мисълтта ми беше, не съжалявай, може би е по-добре за теб по тоя начин.
-
...Защото пак от опит знам, че ако не спреш и не се откажеш от мечтата си(бизнес, жена или др.)ти вече се вкарваш в черна серия. Въпреки трудностите, които те съпровождат, ти си си навил на пръста, че трябва да постигнеш целта си и вървиш с рога на пред. Въпреки предупрежденията или знаците на съдбата, ти вече си се амбицирал и започваш да ОТСТРАНЯВАШ трудностите по пътя си по кофти начин...
Е, точно сега съм в такъв момент. Нещата не вървят, обаче аз съм си казал, че ще бъде така както аз съм решил. Резултата - нещата стават още по - зле, направо водовъртеж, спирала и колкото повече искаш да е така както ти желаеш, толкова повече всичко се обърква. Обаче ме гложди мисълта - ако се откажа дали в бъдеще няма да съжалявам, че не съм продължил да се боря. Ако знам със сигурност, че има съдба и какъв е пътя, отреден ми да извървя ще го следвам, хич няма да си създавам сам проблеми и трудности. Проблема е, че към момента нищо не знам. Затова и пуснах темата.
-
Съветът ми е да спреш. Щом се налага да преодоляваш ''трудности'', със сигурност се вкарваш в играта м/у тъмното и светлото. А дори сега да победиш, след време ще осъзнаеш, че си загубил и ще ти горчи. Спри. Ако не се бориш за човешки живот де. Другото е инат, его...... :yes:
-
Моят съвет е да изчакаш за момент и ако това е пътят на съдбата,ако тя е да се бориш,ще се появи знак ,който само ти ще разбереш.Също вероятно има и знаци които ти казват да спреш,не ги пренебрегвай и не търси съвети от хората,ако има такива,те ще се показват без да ги търсиш.Трябва да знаеш,че винаги има повече от един път за постигане на целта и не винаги най-краткият е правилният за теб,защото не постигането на крайната цел те учи,а пътят за постигането и,като понякога тя дори губи давност.
-
Не знам дали ви се е случвало да чувствате, че нямате никакъв контрол над събитията в живота ви. Просто нещата се случват независимо от вашето упорство да не станат точно по този начин. Или нещо, което много желаете и сте по пътя да го постигнете да се провали в последния момент, когато вече си мислите, че е факт, примерно несподелена любов. Сякаш някаква невидима сила се намесва, разваля постигнатото до момента и ви "вкарва" в някаква предварително зададена траектория.
Има го и другия момент да постигнеш нещо, примерно кариера без да си положил почти никакви усилия, без да си се стремил съзнателно към него и без да си го желал толкова колкото нещата, които са се проваляли без логично обяснение... Дори в моменти, когато едните неща се провалят нарочно от упорство да саботираш другите и те пак да вървят, примерно да те повишат?!? Имам чувството, че живота ми се развива по сценарии, който не съм писал аз и всякакви опити за "измъкване" от зададената траектория завършват трагично и с неминуемо връщане в същата. Избор просто няма и по никакъв начин не мога да влияя на случващото се...
Има ли начин да започна да контролирам живота си и сам да си избирам пътя?
Хората са свободни да избират, но не винаги са в състояние да предвидят точно резултатите от своя избор. Всеки избор, който човек прави, носи след себе си следствия, които следва да бъдат изживени. Прост пример: човек е свободен да избере дали да скочи от една висока скала или да не скочи, но след като веднъж е скочил, вече няма избор дали да падне или да не падне. И не защото някой е пожелал да бъде така, а защото това е естествения ред на нещата. Значи дори и да не го осъзнаваме, голяма част от случващото ни се, е резултат от наши минали действия, от проявата на нашата собствена воля в миналото. Освен нашата воля обаче влияние върху действителността оказват и волите на останалите. Това означава, че не всичко, което ни се случва е кармически предопределено. Причината да ме блъсне пиян шофьор на улицата може да е кармическа, но може да е в самия шофьор. Законът за кармата просто ще „вземе под внимание“ новопоявилите се причини и ще създаде съответстващите им последствия. Ако ме блъсне пиян шофьор и причината е в шофьора, това което ми се случва е незаслужено от мене. То няма да е следствие от моята воля. Законът за кармата ще ме компенсира в бъдеще, но в момента, когато пияният шофьор ме блъска, аз съм просто случайна жертва на обстоятелствата. Нещата всъщност са доста сложни и не бива да ограничаваме съществуващите възможности само до закона за кармата или само до случайността.
Ако разглеждаме нещата от гледна точка на развитието на духа (висшия аз) на човека, то няма никакво значение какво му се случва. От значение е единствено това, човек да реагира правилно (правилно от гледна точка на духа) на случващото се. Това което казвам разбира се на повечето хора просто няма да им свърши работа, защото или не си поставят духовното развитие като цел, или си го представят по друг начин.
Когато желаем нещо, то важното е да не се фиксираме в желанието си, да не позволяваме да сме зависими от това дали ще го осъществим или не. От нас се изисква да направим това, което зависи от нас за осъществяването му и нищо повече от това. Често желанията ни се осъществяват когато вече не ги желаем. И в това има дълбока логика.
По-късно може би ще продължа.
-
Нека аз, да продължа..
Всички казвате, че имате желания, които не се сбъдват. Тук ключова роля има търпението. Ако то липсва, и резултатът се изпарява. Имали сте желание и то може би е било на една малка крачица, да се изпълни и хоп - вече го няма желанието. Разбира се и резултата изчезва. Сега вече има сила вярата. Ако продължавате, да вярвате, за всичко си идва времето.
Няма невъзможни неща!
-
Колкото си по-осъзнат, толкова повече ти имаш свободата и силата да променяш и направляваш живота си.Колкото си по-неосъзнат и здраво вплел в матрицата,когато нямаш познанието за законите по които протича живота и нужната натрупана опитност на душата,тогава наистина избора ти в голяма степен е направляван отгоре.Любим мой филм по темата за съдбата е "The Adjustment bureau"
-
Да, търпението, вярата (в това, че можеш да постигнеш желаното) и знанието как да го постигнеш (сам или пък да провокираш реализирането му) разбира се са от огромно значение. Хората губят много енергия (най-вече емоционална) в това да желаят, вместо за постигане на това, което желаят. Получава се така, че ние често раздуваме желанията си, придаваме им по-голяма ценност отколкото те струват в действителност. По лошото е, че се поставяме в зависимост от изпълнението или неизпълнението им, т.е. чувстваме се щастливи в единия случай и нещастни в другия, въобразявайки си, че щастието ни зависи от осъществяването на нашите желания. В подобно мислене няма никаква свобода, без значение дали ще ни се осъществят желанията или не. Ние сме зависими от самите си желания. И едва когато се освободим от тази си зависимост ще бъдем в състояние да формираме бъдещето си в една по-висока степен в съгласие с нашата воля.
Чисто практически за да постигнем това, което желаем от нас се изисква вяра че нещата ще се осъществят по най-добрия за нас начин. От нас се изисква готовност да приемем дори и най-лошото стечение на обстоятелствата. Ако ние не сме готови да приемем това най-лошо стечение на обстоятелствата, значи ние се страхуваме от него, а това се превръща в изключително мощен притегателен център за това, от което се страхуваме. Колкото по-силно желаем нещо да се осъществи, толкова по-силен е страхът ни, ако то не се осъществи, и резултатът обикновено е именно негативния, просто защото енергията ни е насочена в тази посока. Всяко желание за да се осъществи е необходимо наличието на подходящите за това условия. Правилното съчетание на условия не винаги са лесно-достижимо. Всичко се движи на приливи и отливи – мислите ни, съзнанието – всичко. Всичко следва своя цикличен ход. Реализирането на едно желание не е по-различно от израстването на едно цвете. Ние го посяваме, създаваме нужните условия за поникването му, но е необходимо да се изчака естеството на цветето само да се разкрие в съответстващите му срокове. Тук е необходимо търпение. Познание за тези срокове също не е излишно, но цветето само ще си поникне в нужното време без значение дали ние знаем колко точно продължава то, докато търпението от наша страна е задължително, ако искаме да дочакаме резултата.
-
Да, вярвам в съдбата и в кармата, също. Човек трудно може да промени кармата, но по отношение на съдбата си, той има много възможности за избор. Дори случайностите в живота могат да променят неговата съдба. Умението е човекът да не се премирява със съдбата, ако нещо не му хареса, а разбирайки да се опита да промени живота си.
И все пак да не забравяме, че съдбата до голяма степен се определя, от това какво мисли човек за самия себе си. А също и от това, което дава. Защото не е достатъчно човек само да има, но и да бъде.
Всичко което се случва е за наше добро или поне така пише в книгите... :)
-
Моето мнение по въпроса е точно на 180 градуса от това на Ивета, кармата можем да променим чрез правилно изиграната игра (тук сме точно за това) но съдбата не, то е записано да бъде така и така ще е.
П.С.Но това важи само за някои индивиди, за другите втори шанс няма да има!
-
Има много начини да нучим един урок, но не знам защо ние избираме винаги най-трудният и драстичен.
Разликата между съдба и карма е само в буквите.
-
Ми що..сигурно ни е в човешката същност.То виж,че като се"онесвестиш"ти шибнат един шамар,че да се"освестиш" ;)
-
Не знам дали ви се е случвало да чувствате, че нямате никакъв контрол над събитията в живота ви. ............. Сякаш някаква невидима сила се намесва, разваля постигнатото до момента и ви "вкарва" в някаква предварително зададена траектория.
.................... Имам чувството, че живота ми се развива по сценарии, който не съм писал аз и всякакви опити за "измъкване" от зададената траектория завършват трагично и с неминуемо връщане в същата. Избор просто няма и по никакъв начин не мога да влияя на случващото се...
Има ли начин да започна да контролирам живота си и сам да си избирам пътя?
Има една тема за "Свободната воля"
Истинският свободен избор си го направил преди да се родиш и е съгласуван с големият план за развитие на цялото, последвалите решения и желания са подчинени именно на този първичен избор. Духовните ти наставници изискват и контролират спазването на тези условия!
Много правилно си забелязал, че някой сякаш манипулира заобикалящата те действителност - направо си е така, много ги бива в това отношение
-
old4,
ok, всеки има право на мнение :)
Може би най-напред трябва да се изясни кой какво разбира под думичките "съдба" и "карма". За мен лично съм си приела следното обяснение, че съдбата на човек се дели на 2 части: карма и личен избор.
Като под "карма" разбирам причинно-следствената връзка - "Каквото си посял, това ще пожънеш."
Всяко нарушение на закона влече след себе си възстановяване, което понякога е доста болезнено. Ние живеем по този закон. Всяка причина влече след себе си съответстващо последствие. Човек сам твори всичко, което се случва с него.
Всеки трябва да е отговорен за всяка едно свое действие и постъпка.
Всеки сам е режисьор на филма наречен живот.
-
Това което наричате съдба, това което се случва с всеки един човек, всяко едно събитие е толкова идеално организирано и поставено ,че ви е бедна фантазията. В един такъв идеален план,не можеш да се намесиш.Безмислените събития за теб са дълбоко смислени за общия план.Всеки един човек като част от този план е също така идеално организиран.В този смисъл той и плана работят в синхрон(ако въобще могат да се разглежадат по отделно) Така ако някой пожелае жена например, въпроса не е дали тая жена ще стане негова, а как са организирани събитията,качествата на участниците, планетарното разположение,синхроничността, цифрите, от там настроенията,миналото, бъдещето и тн. Ако го разберете това,няма да си задавате въпроса за съдбата, защото ще разберете че да сте или не с тази жена е идеалната за вас в този момент перспектива.Защото това което се е случило,това че тя ви е подминала или че вие сте казали пълна глупост или просто защото тя много се е издразнила за вашата бемка е идеално организирано.Това е вашия план, плана на вашия дух, плана на Бога,а вие тук може да си искате сиренцето, колкото си искате.Дали ще бъдете щастливи или не от това което ви се случва е предимно въпрос на разбиране за общото,а не за частното.Когато имате разбиране за него, тогава изборите който правите са лесни, а неизвестното плаши по малко.Догава имате доверие.
-
Проявлението винаги съответства точно на собствената ти сумарна текуща вибрация.
Друг въпрос е: "Кое или кой определя моята сумарна текуща вибрация?".
И понеже менталната настройка на егото влияе в много минимална степен върху вибрацията ни, затова и не се получава да управляваме "съзнателно" тази вибрация.
Теоретично нямаме граници, променим ли собствената си вибрация, променя се проявлението. Цялата работа е, че нямаме достъп до определени "настройки" в себе си. До тях има достъп душата ни, не егото.
Всички тренинги и всички психолози и психоаналитици се занимават именно , но и единствено с това - променяйки мисловните програми се опитват да променят излъчването ни /вибрацията ни/. Някъде става, някъде - не става.
Всеки "кръстопът" в живота ни е място, на което да се спрем и да изберем /съзнателно или безсъзнателно/ накъде да завием. Съдбата е в избора, който "ни тегли" /да го изберем него/ вътрешно. Съдбата е онази вибрация, която в момента сме. /Съзнаваме го или не, все тая, работи и в двата случая ;)/
:hi:Ние сме зависими от самите си желания. И едва когато се освободим от тази си зависимост ще бъдем в състояние да формираме бъдещето си в една по-висока степен в съгласие с нашата воля.
...и даже може да се случи и още нещо: да престанем да имаме желания изобщо. Има такава закономерност: колкото повече искаме, то е защото не можем и колкото повече можем, толкова по - малко искаме да променяме нещата около нас. Защо ли? Според мен, защото осъзнаваме една невероятна истина: че нещата всъщност са в съвършен ред и нямат нужда от нашата намеса? Може и да греша. :hi:
Ако ние не сме готови да приемем това най-лошо стечение на обстоятелствата, значи ние се страхуваме от него, а това се превръща в изключително мощен притегателен център за това, от което се страхуваме. Колкото по-силно желаем нещо да се осъществи, толкова по-силен е страхът ни, ако то не се осъществи, и резултатът обикновено е именно негативния, просто защото енергията ни е насочена в тази посока.
Много точно обяснение на принципа на действие на ЗЗП
-
Карма няма, а съдбата е онова нещо, заради което сме се инкарнирали на този свят и щем или не щем си вървим по Пътя и достигаме себи си ;).
-
Съд-ба..Ба..тракийска дума за душа.Душа в съд.Т.е.тяло..Таа в к'во да вярвам.То е факт.Ако имаш предвид дали човек сам кове битието си,да!Твърдо ДА!
Каквото съм си пожелала,се е сбъднало.Както и най-големите ми страхове!Вселената май наистина не разпознава отрицателната частица ;D
Дойде ми наум, че може съдба, да произлиза от "съдя" - както: моля - молба, деля - делба, крада - кражба. Сегашната ни съдба е присъдата за предишните животи. Тоест - кармата, само дето присъдата предполага някой който съди, а кармата е самият закон - резултатът от действията.
За мен религиите в сърцевината си говорят за едно и също нещо, просто интерпретациите са различни.
-
:D Съд си е съд и сега и от време оно.Думата е с две значения.
-
Сама си градя съдбата с всяко свое действие или бездействие!
-
Аз пък се замислих, че винаги когато нещо е не както на нас ни се иска- в отрицателен план- то винаги казваме, че е съдба/карма. Виж, когато нещата са такива, както сме ги искали, обикновено казваме, че ние сме си го постигнали/ извоювали. Мое мнение е.... Иначе кармата разбирам като някакъв предначертан път, който трябва да изминем, а съдбата е стечение на обстоятелства.
-
Аз пък се замислих, че винаги когато нещо е не както на нас ни се иска- в отрицателен план- то винаги казваме, че е съдба/карма. Виж, когато нещата са такива, както сме ги искали, обикновено казваме, че ние сме си го постигнали/ извоювали.
Това се получава,когато човек се предаде.Когато му е трудно да се справи,смята,че няма достатъчно сили да преодолее даден проблем или период.Тогава се предава,тогава се оправдава със съдбата.Нали някой или нещо извън него ,трябва да е виновен :)