И моля, сега да споделя това, което прочетох в "Как да преодолеем безпокойството и да спрем да се тревожим"от д-р Джоузеф Мърфи, и ме накара да проверя разбирането си, относно съвестта.
" През вековете истината е била манипулирана, изопачавана, купувана и продавана многократно. Ето защо чувството за вина е универсално. Психолозите го наричат най-тежкото проклятие над човечеството.
Трябва да проумеете, че чувството за вина се заражда в онова, което наричаме съвест. Много хора си мислят, че гласът на съвестта е глас Божи. Не е така. Съвестта е нашето вътрешно чувство, породено от гласът на някой друг. Често този глас придналежи на невежеството, страха, суеверието, предрасъдъците, заблудата и измамната представа за Божията любов и е внушен от родителите или от други авторитети.
Вие не се раждате с чувство за вина. Вината е болест на ума.
Не се водете по вашата съвест, защото тя може да е плод на погрешни мисли.
Самоовнинението е най-смъртоносната отрова за вашия ум. То отнема радостта, ентусиазма, и енергията ви. То може да разтрои всичките ви вътрешни органи...."
Не мога да скрия, че вината може да е основателна и тогава дори може да е двигател към промяната към по-добро.
Обаче научих, че никой от нас не се ражда със съзнателно чувство за вина. Доста често обаче тя се оказва основен инструмент за възпитание в семейството и то , както пише Алгафари,не защото родителят не обича детето си, а защото и той го прави несъзнателно, тъй като и него самия са го възпитавали по-този начин.
Има деца които растат закърмени с вина и ниско чувство за значимост. И това могат да бъдат основите на бъдещия садомазохистичен характер, който много по-често от останалите се чувства жертва, изпитва вини и желание за реванш и " наказателно-връщащо" поведение.
И се сещам като пример, за абсурдни неща, още има деца, които ги гризе съвестта и се чувстват виновни и се срамуват, защото са си пипали гениталиите. Сигурно и вас са ви възпитавали, че телесното удоволствие е нещо мръсно, срамно и грешно? Моралът и религията понякога, отново бих цитирала същата авторка, обявяват такава война на природата, че резултатът е пагубен за физическото и психическото ни здраве.
Знам, че има хора, които заслужават да бъдат щастливи, и имат нужда да се разтоварят от вините, които в много случаи без никакъв смисъл носят на гърба си!
Не може една самотна майка, да се чувства непълноценна, само защото, майка й, която цял живот е била домакиня, многократно и е повтаряла, че не е добра майка, защото много работи и не е до децата. А жената работи за да може да им осигури добро образование. Обаче съвестта й казва, ти си лоша майка! Честно ли е?
Не говоря за себе си, аз също съм от тези майки, които смятат, че мястото им е до децата и все пак аз не съм самотна майка.
