Това, което
Марко Родин е успял да изчисти от мистиката и да систематизира на прост логически език, е следното:

В това нещо се съдържа цялата теория на вортексната математика. Научаването на този символ, означава научаването на всичко, което има да се научава по въпроса.
Това е една многопластова концепция, с много информация в нея. Трудността идва от прекалено простия начин, по който е представена и от прекалената й гъстота.
И все пак не е толкова трудно, ако човек схване основните концепции. Затова ние ще се занимаем с основните концепции, след което ще дам полезни линкове на английски към различни лекции и сайтова, посветени на това, към съвременни изобретатели, които постоянно правят нови и нови видеота в ютуб с последните си открития, както и ще обясня кой е
Ранди Пауел (Randy Powel) и съвременното общество, развиващо това знание.
Казвам "съвременно", защото Марко Родин започва да дава лекции за това на учители и педагози, с цел да разпространяват информацията, преди повече о т30 години. В момента Родин е предъртял и образно казано е в "пенсия".
Това е затворена система. Това е знакът за безкрайност. Самодостатъчно знание.Важно е да разберем това,
защото това не е задачка за решаване. Тук няма "проблем", както сме свикнали да има проблем и решение в математиката. Това е затворена, самодостатъчна, вечна система от информация, която няма никакви проблеми, за да има решения. Няма "корени".
Няма начало и няма край. Това е просто запис на знанието, което Е.Да разгледаме някои от основните елементи.
Първо имаме централната ос.В центъра с жълта точка е маркирано така нареченото "нищо". то играе ролята на познатата ни нула, понеже забележете, че нулата не присъства никъде.
Нулата не е цифра, или стойност. Нулата символизира едно единствено нещо - липса, празнота, отсъствие. Затова нея в буквалния смисъл я "няма". Онова, което познаваме като нула, се представлява от жълтата точка, където се пресичат двете крила.
Центърът (жълтата точка) и Деветката представляват централната ос, която разделя това знание на две симетрични огледални половини.
Симетрията е основно правило и тази линия е нейният образ и присъствие.Крилата всъщност са вариант на знака за безкрайност. След малко ще видим как това е така.
Забележе, че Деветката, Тройката и Шестицата не са "свързани" нито нито съвсем със себе си, нито с останалите, а имат особена връзка помежду си. Затова Родин ги е изобразил със специфична линия.
Този червен триъгълник също така не е съвсем... триъгълен. Това е по-скоро вектор, това не е установен твърд път. Разбирайте го по-скоро като символна стрелка нагоре, а не като геометрична фигура като крилата (знака за безкрайност).
Забележете също така, че това не е триъгълник и защото не е свързан с в основата си. За всичко това си има причина и ще я разгледаме в процеса на обясненията, когато стигнем до там.
КрилатаЗапочваме от едно. Умножено по две дава две. Умножено по две, дава черити.
Умножено по две, дава осем.
Осем, умножено по две, дава 16(шестнадесет).
Както сме забелязали, ние сме свикнали да броим циклично, в десетични цикли. Работата ту ке същата, само че числото 16(шестнадесет) не съществува, а това всъщност е качество на седмицата, защото 1 + 6 = 7
Така осем, умножено по две, дава 7 (1+6).
Седем, умножено по две, дава 5 (1+4).
Пет, умножено по две, дава 1 (1+0, като нулата всъщност е отсъствие).
Така безкрайната числова ос всъщност е 1-2-4-8-7-5-1...Три по две е шест.
Шест по две е три.
Можем да преведем математиката на такъв език, когато пожелаем. например 3.2=6, 6.2=12, 12.2=24 Като 24 е 6(2+4).
24.2=48 Като 48 е 3(4+8 = 1+2 = 3)
Затова шест и три не са свързани помежду си - защото те са антагонисти - огледални образи.Три по три дава девет. Шест по три също дава девет.
Но девет, умножено по кое да е число, винаги дава себе си. Затова Девет лежи на средната ос и е едно от нещата, коиот я определят.Но не просто заради това.
Всяко число, събрано с 9, дава себе си.
Всички двойки огледални числа, събрани, дават девет - 1+8, 2+7, 3+6, 5+4.
Тоест девет играе ролята на "определител", затова има специално място и роля.Тук обаче има едно изключение. Обърнете внимание, че започнахме ни в клин, ни в ръкав: "Започваме от едно. Умножено по две дава две...."
Откъде-накъде и как така. Ами просто системата е затворена, и няма начало. така че просто трябва да влезем в нея директно.
И обяснението идва чак когато завършим един кръг. Защото всяко число, събрано с девет, дава себе си: 9+2=2, 9+3=3, 9+4=4 и тн.
Но 9 + 1 = 1 Затова между Едно и Девет се намира "Портата" - преходът от безкрайността към посоката на червения вектор. Затова всичко започва от Едно и Единицата е връзката между тези две изолирани направления.