Вортексната математикаКакто видяхме, знанието за... "Всичко"... За осонвата на вселената, знанието за самата реалност и за начина, по който е създадена и тя, и ние и всичко около нас, винаги е било записано в книги като Кабалата, Библията, Корана, Зороастрийските секти, целия Индийски пантеон.
Това са официалните езотерични масови анали. Ами окултът? Ами тайните секти, общества, учения? Ами скритото знание? Ами незаписаното знание, както се разпространява окултното из Африка например и тамошните старейшини и шамани?
Ние винаги сме знаели тази информация. Няма да се спираме на това защо обаче е особеното положение около нея - хем явна, хем скрита. Ето тук има кратък коментар на тема "Защо истинското занние е записано и се разпространява по начина, на който сме свидетели".
Теория на конспирацията - размислиВ тази тема до сега ние се запознахме с
половината от основата на съществуването. Защо с половината ли... защото другата половина спира да разширява представите ни, а започва да ги задълбочава. Това вече е лична работа, която всеки прави сам. И също така защото вортексната математика започва от тук - от тороида.
Марко Родин е човек, за когото няма никаква информация в уикипедия.
Американски островитянин, живеещ в слабо населено място и сред повече природа, той винаги се е интересувал от езотерика и философия. Не разбира нищо от математика, физика, или нещо такова, няма никакво особено образование и математиката като цяло го отблъсква.
Един ден той се натъква на личните вещи на един туземски островитянин. Самият Марко Родин е бял, с европейски корени, и винаги се е интересувал от местните религии. В ръцете му попада нещо като свещена книга, приличаща на окултно-шарлатански записи, но съставена с много старание, сръчност и творчество.
Историята може да не е точно такава - вие сами ще се запознаете с нея, ако разровите нета за
Marko Rodin.
Работата е там, че тази книга удивително много приличала на Библията и като информация и като сюжет на събитията. И така Родин бил вдъхновен да поеме по пътя на езотеричното вече и на практика, да развива "полева дейност".
Започнал да чете различни свещени книги, постепенно в заниманията си е започнал да се отдалечава от свещеното и да навлиза в окултизма и мистицизма, разширявайки погледа си върху познанието на различните култури и общества. И започнал да го сравнява и сглобява.
Нещо като това, което ние с вас правим.
Нямало начин - въпреки, че Марко се отблъсквал от математиката, навсякъде се сблъсквал с цифри. Окултни ритуали, осонвани на числата, шамански подходи и инструменти като зарове и много други... повсеместни номерологични записи... всичко това го заливало и той трябвало да започне да компилира тази математическа информация.
Скоро се оказало, че Родин е много далече от математиката и онова, с което се занимавал, било нещо много различно.
Нека направим кратко лирическо отклонение с Питагорейската школа.
Според Питагорейците алгебрата не е коренът на математиката, както ни учат в училище. Всъщност тя е най-напредналата й фаза (за сега), а коренът на математиката е геометрията.
Защото, първото, което човек научава за света, е картинен образ. Човек можело да не може да брои, но знаел какво е кръг, защото това бил входа на пещерата, формата на ябълката и на водните басейни. Може да не можело да мери и да не знае що е то числа, но той е познавал правата, тъй като това е всеки клон на кое да е дърво. Не е било нужно да знае какво означава този символ "3" (три), за да познава триъгълника - всеки три паднали пръчки на земята.
Едва по-късно, когато когато започнал да прави по-големи огньове, и една пръчка не била достатъчна, той започнал да събира три пръчки. И забелязал, че като ги събере, тези три прави правят триъгълник. И в последствие свързал тази геометрична форма с нейния количествен потенциал.
И от гледна точка на еволюцията, алгебрата е продукт на геометрията, а не обратното. Намирате ли някаква логика децата да се учат по обратния ред на еволюцията?
Дали затова "учените" и "професорите" сякаш и те вървят обратно на еволюцията като напредват годините им? Възможно е...
Марко Родин си дал сметка още в началото, че това, което той отсял в главата си като знание, е доказателството, че
алгебрата и геометрията - това е едно и също.
Няма числа, пораждащи геометрия, и няма геометрия, пораждаща числа - и двете са едно и също нещо, което се самопоражда.
Марко си дал сметка, че зад тези числа, с които той се занимава, има повече смисъл, отколкото сме свикнали да разбираме.
Защото какво е за нас едно число. В настоящето, за нас числото е абстрактен капацитет. Тройката може да бъде триъгълник (геометрия), може да е тетраедър (планиметрия), може да е количество (ябълки), може да е символ, подход и тн. Може да има метафизична стойност - да символизира черти на характера, или принципи (3 е комуникативност) и др.
Марко, тъй като е бил свободомислещ, наблюдател на природата и живял извън дълбокото общество, е свикнал винаги да търси общото и цялото между нещата, каквито са взаимовръзките в природата, и разбрал, че едно число - това са всички тези неща едновременно.
Едно число е всичко, което може да означава - известно и неизвестно - всичко едновременно.
Хрумнало му, че за да разбере закодираните в библията числа, и закодираните във всички учения числа, той може би трябва да тръгне от началото на еволюцията.
Тъй като окултните символи са едно огромно изобилие, на Марко му хрумнало, че може би трябва да сглоби един гигантски пъзел от геометрични знаци.Забележете, че това е основата, на която почива Кабалата - на дървото на живота и онези "сефироти" и прочие - онази геометрична задачка, чието решаване би обяснило самия Господ.
И той се заел да прави това.
П.П.
Имаше едно интервю преди време, на някакъв, който твърдеше, че е илюминат. Оттам четох на времето, "
Причината, че учените ви не могат да продължат нататък, е че подреждат числата. Кой ви каза, че числата могат да се подредят? И ако могат, то защо по големина? И какво разбирате вие под големина? Така, както сте подредили числовата редица, никога няма да можете да разрешите мистериите си по този начин..."
Тогава ме потресе тази представа. Едно ли е началото? Защо? След него две ли следва? И защо да следва две?? Защо да следва две!?
Хаха, и до днес се смея. Следва две, просто защото сме си помислили, че когато господ е сътворявал вселената, той е събирал ябълки. Една ябълка, втора ябълка, трета ябълка...
Ха-ха-ха! Едно, две, три... защо? Защо!? Ябълки! Основата на математиката!
Някаква логика, Боже!? Защо след две да е три!? Не... няма нищо основателно в това решение. някога някой да е виждал, когато една клетка се дели, тя да има "тройно" състояние? Едно - добре. Две - добре. Но три? Виждали ли сте една клетак да прави три клетки някога?
Когато осъзнах това, светът ми се разклати повече откогато и да било. Но нека продължим с вортексната математика.