Ако някой е работил в научни среди или има познати, трябва добре да знае, че там, ако плуваш против течение, много скоро изобщо ще престанеш да плуваш. В тези кръгове можеш да имаш мнението си, но то трябва да е в определени от обществото граници. Е, за какъв пробив в наука може да говорим.
Например, в предаването "Всяка неделя" Киворк Киворкян преди около 8 години е бил поканил руски физик, специалист по торсионни полета Анатолий Акимов - БАН е направил подписка срещу Акимов, подписана от 120 учени. Направи я за една седмица - време между две предавания. Не вярвам, че за една седмица тези 120 учени са прочели, осмислили и са успели да направят заключението си относно трудовете на този ФИЗИК. По-скоро изобщо нищо не са ги видели, а листа с подписката не само са го видели, но и бързо, бързо са го подписали.
След лекциите си преди около 6 години в София, Акимов, като е обсъждал подписването на договорите с едни български фирми за доставка на торсионните генератори, е казал, че всичко ще стане, ако не го убият. Е, не стана, той почина. Съмнявам се, че от естествена смърт. Сега технологиите по убийства са много изтънчени.
А
да вземем Константин Циолковски (сега го дават като "представител на руски космизъм - виж
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD_%D0%A6%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8 Циолковски някога е умолявал в писмото си друг вече признат по онова време руски учен Александр Столетов (открил първи закон на фотоефект - виж
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2,_%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80_%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80%D1%8C%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%87) да му помогне, защото е бил отхвърлен от научните кръгове, които смятали неговите идеи за ненаучни. Циолковски е молил А. Столетов поне да прочете трудовете му, за да види, че има смисъл в това, което е изложено в тях.
А сега - какво стана?
Какъв е извода?
В науката има две основни пречки:
1. Учени-авторитети, имащи вече положение в обществото, не искат да признаят кардинално нови открития, защото трябва да се отрекат от предишните си открития или те сами по себе си ще се омаловажат от новите открития. Затова сами не вървят и не дават на другите да вървят напред.
2. Определените кръгове (илюминати, тайното правителство, масони) не желаят хората да се развиват, защото как те ще държат под контрол умни хора? А с глупавите е лесно! Затова - училищата ще ги реформираме, БАН ще затворим, а ще имаме повече магистрали и магистралки и туроператори - за кой ще трябват те, ще попитате? Е, ясно за кой - за чужденците, бабата и дядото на село нямат пари, а смешна пенсия. Важното, че са доживяли, за да си я вземат.
Трагедията в науката е разкрита много добре от Николай Левашов. В книгата си "Същност и Разум", том 1, глава 2. той пише: (
http://www.levashov.byethost16.com/books.html#02)
"Въпросът за произхода на живота на нашата планета винаги е бил като „препъни камък”. От древни времена философите и учените са се опитвали да разгадаят тайната на живота. Създавани са различни теории и хипотези за естеството на живата материя. Всички те са въз основата на постулати (понятия приети за верни без доказателства). По-късно се въвеждат нови и нови постулати, за да се запази жизнеспособността на тези теории. Днес всичките съществуващи „научни” теории имат в основите си десетки, а понякога и стотици постулати. В това число влиза и съвременната физика. Информацията, която човечеството е насъбрало към края на двадесети век, превръща тези „научни” теории в напълно несъстоятелни. Откритията през последната четвърт на ХХ век в областта на ядрената физика са разрушили и последната опорна точка на съвременната физика. Основният закон на физиката - законът за запазване на материята е бил унищожен от резултатите на експериментите на ядрените физици. Същността на този постулат е, че материята не се появява от нищото и никъде не изчезва. За синтеза на частиците в процеса на ядрените реакции този закон може да бъде записан във вида:
m1 + m2 ≥ m3 (1)
С други думи масата на частицата, възникнала в резултат на синтеза, трябва да бъде по-малка или равна на общата маса на частиците, които са я създали. От получените експериментални резултати ядрените физици са изпаднали в шок, от който не могат да излязат и до днес. Цялата работа е „само” в това, че в някои от експериментите масата на получената частица понякога е с няколко порядъка по-голяма от общата маса на частиците, които са я създали:
m1 + m2 << m3 (2)
Реални експерименти, реални уреди, а резултатите са абсолютно фантастични. Веществото се появило от нищото. При това отклонението на резултатите от закона не е в пределите на грешката на уредите. Уредите с грешки по-големи от пет процента практически не се използват за научни изследвания. Така че, когато резултатите на няколко порядъка се различават от очакваните, то грешките на уредите нямат никакво значение.
Работата е в това, че учените нямат и не могат да имат никакво обяснение. Явленията, които учените са наблюдавали посредством уредите или визуално, са проява на реалните закони на природата. Реалните закони на природата се формират на нивата на макрокосмоса и микрокосмоса. Всичко, с което се сблъскват хората в живота си, се намира между макрокосмоса и микрокосмоса. Ето защо, когато хората с помощта на уредите са успели да надникнат в микросвета, те за пръв път са се сблъскали със законите на природата, а не с проявата им. Материята не е възникнала от нищото. Всичко е много по-лесно и по-трудно едновременно: това, което човекът знае за материята и мисли като за окончателно и абсолютно понятие, всъщност, е само малка част от това понятие. Материята наистина никъде не изчезва и не се появява от нищото; наистина съществува Закон за Запазване на Материята, само че не е такъв, какъвто си го представят хората... По този начин, съществуващите научни теории, построени въз основата на постулати, са мъртвородени. Те не са успели да дадат поне някакво последователно и логично обяснение."
