Не става дума "да оправдае", а да разбере. Защото понякога бързаме да съдим без да сме разбрали..
Айде да видим КОЕ е това нещо, което най-много ни потриса..в случая със сестрата.Не се и съмнявам, че при вас е същото, което беше и при мен.
И то е факта, че братът е ВИНОВЕН, а детенцето - не.
Потресено е нашето чувство за справедливост. То крещи "Откъде накъде невинното дете ще става жертва заради виновният?"
Мислим по този начин защото сме странични наблюдатели и в нашето сърце няма нищо към този виновен брат.Няма обич. Има само сухо хладно отсъждане на вина и поставяне на присъда. Когато в сърцето има обич подобно нещо едва ли е невъзможно.
Възмущението ми от горното граничи с отвРАт-ЩЕНИЕ!
Потриса ме твоето тълкуване, при все напредналото ти мислене в случая.
Не просто ми се повръща, че ако имаш брат би позволила да ме убие щото може да жертваш детето си, ами ако имаш второ, но не може да го гледаш би го убила.
Що за хора? Има на този свят като теб!
Кой ти е обяснявал ценности бе Жено?!?! Много си зле. Честно.
Къде е прословутата ти майчинска обич? За какво ги раждаш тия деца? Ей така да ги трепеш за братя и щото природата така трябвало.
Няма по-бесмислено съществуване от твойто.
Представям си какви ценности би възпитала в детето си!
Да убива без свян, щото ще го обичат. И да ражда деца, които после да убива в името на природата. Ужаст невиждан.
