Митко, тая графичка дето си я изредил и си сложил Бог по средата....не е ли човекът по средата? Нали спрямо неговите ....ИНТЕРПРЕТАЦИИ ги и ма тези двойки .
За Бог днес не е нито топло нито студено...за МЕН, човекът Е.
За Бог това, че примерно съм се разболяла от рак не е нито добро, нито лошо, за МЕН Е.
За Бог лъвът не Е хищник, нито антилопата жертва , за чен, човекът е.
За Бог улавянето на антилопата от лъва НЕ Е преследване (убийство)на жертва (плячка), а е едно балансирано съществуване на два вида същества, нещо почти като договореност между тях - взаимно да се поддържат за да могат да съществуват заедно. Всичко е в баланса, може би Бог е в баланса. Във всичко и навсякъде.
А човекът е сложил себе си в центъра и спрямо СЕБЕ си е създал някакви си свои двойки противоположни понятия, които автоматично правръщан БАЛАНСА в нещо като махало.
Може ли да има балнс в едно махало?! Щом само лекинко се люшне в едната посока, автоматично отива в другата.
От тук по пътя на чистата логика следва, че щом се люшнем към ДОБРОТО следвайки призива "прави добро"...какво става?! Злото вече чака.
Бог НЕ Е по средата на тези двойки понятия, а просто няма нищо общо с тях. Човекът има нещо общо, и човекът може да усети Бог когато (и ако) успее да прозре тяхната несъстоятелност, т.е. да застане в точката на покой на махалото. И ОТ ТАМ, от тази точка да си преразгледа отново всичките понятия и интерпретации...
ОТНОВО.