И така, да кажа и аз, понеже въпросът за образованието, интелигентността и мъдростта ми е много присърце!
ОБРАЗОВАНИЕ и ОБРАЗОВАНОСТ е притежаването на знания и квалификация по общозначими и общополезни теми, което ти позволява да бъдеш ангажиран със задачи, необходими за благосъстоянието на хората.
ИНТЕЛИГЕНТНОСТ е чисто оперативната способност за решаване на задачи, забелязване на особености и справяне с обстоятелства, която по принцип не зависи от образоването, макар да му служи и да се тренира от него.
МЪДРОСТ е сърцатата способност да се прилага доброто във всяка интелектуална ситуация, да се използва придобитото от образоването с един интуитивен, нравствен заряд.
МЪДРОСТТА на българите е свързана с присъщата на народа и земята ни инертност. Ние никога не взехме комунистическите идеи дълбоко присърце, също както християнството много по-рано или, повелите на Хитлер - по-късно. Българите винаги са възприемали нещата някак отгоре-отгоре, а вътре, в сърдцата си, са оставали същите. В тях има един вид недосегаема човечност, добродушност, наивност ако щете, която никога не ги раздели от мъдростта.
ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА си те дължат на странните условия. Както и по-нагоре в темата се отбеляза, те живеят в постоянно изпречващи се пред тях проблеми за решаване и, по правило бедни, за да платят за удобството си, са принудени да изнамерят начин да се оправят сами. Така всеки българин е едновременно бояджия, дърводелец, автомонтьор, готвач, жичкаджия, шивач, строител, писар, телефонист и касиер.
А сега - малко по-нашироко за образоваността, която вие зачекнахте най-пространно, въпреки обявеното заглавие горе.
Б Ъ Л Г А Р И Т Е бяха през комунизма наистина едни от най-образованите в Европа и в света, което беше национална политика на държавата. Образованието беше безплатно и задължително, а вишистите имаха съществена държавна протекция откъм тяхното социално и професионално уреждане. Духовните дисциплини бяха премахнати от образователната система, но за сметка на това се форсираха инженерните специалности, електронно-изчислителните, технически, био-химични и прочея. Имаше концепция, според която България трябваше да се развие в условията на СИВ (съвет за икономическа взаимопомощ) като ядрено-енергийна сила /с няколко атомни централи, първата от които в Козлодуй, а втората - в Белене/ и като център за разработване и производство на високи технологии /завода в Правец, най-модерен по онова време, участие в съветската космическа програма, също и неосъществен институт за лазерни технологии/. Ето защо на държавата й бяха необходими много добре подготвени специалисти в областта на математиката, физиката, химията, електрониката и машиностроенето. За разлика от останалите комунистически страни България използваше националното си богатство и помощта на СССР за индустриализация и проектът вървеше всестранно добре.
Паралелно с техническото направление, по един странен начин процъфтяваше изкуството и главно - музиката, театърът и литературата. Заедно с упадъчните соц-реализмови бози, се раждаше прекрасно изкуство, което беше естествен отглас на намножилата се интелигенция. Музиката забиваше корени в нашия фолклор, който, макар да беше забранен от Партията и унищожен, все още се пазеше като потенциал в паметта на нацията и даде живот на световно признатите ни ансамбли за народно изкуство, оперни певци и една, макар и непонятно от днешна гледна точка, елегантна естрада. Театърът беше и си остана като единственото място в българския интелектуален живот, където по завоалиран начин, но публично, можеше да се осмее и скандализира обществената система /пиесите на Стратиев, на Павлов и др./. Освен това, театърът процъфтяваше и от обстоятелството, че там хората трябва да работят заедно и с това се преодоляваше една характерна българска пречка. По сходни механизми се роди и едно кино с доста стойностни заглавия, които днес, за съжаление не виждаме и не виждаме на българския екран. Литературата, където се ширеше и най-бездарният червен патос, също роди величествени творци, понеже българинът четеше и то - много; липсата на развлекателен живот за българската интелигенция по онова време свързваше много хора с книгата и те, ако не го правеха от еснафщина, намираха добрите заглавия.
Ето как, "на двата фронта - технически и артистичен", българите заеха едни от челните места по интелигентност, образованост и мъдрост. С падането на комунизма обаче, българите се оказаха напълно неграмотни откъм политическа подготовка, социални и хуманитарни познания, журналистика. И това е било съвсем целенасочено в тоталитарните условия, понеже на тогавашната управа не й е било необходимо гражданско общество. При тази неграмотност на населението всякакви западни интереси успяха безнаказано да нахлуят на наша територия и да отхапват всичко от цвета на нашите усилия, до което можеха да се докопат. Отмъкнаха легиони от български специалисти, разграбиха know-how и цели предприятия, парализираха възможността за каквато и да е защита и подемане на адекватна политика в интерес на българския народ. Заедно с всичко това тук дойде и едно такова намерение: да бъде заличено българското самосъзнание, да бъде изстръгната неговата интелигентност, а всичките високотехнологични пориви да се заменят с чалга, турски дънки и XXL. Тъй като ги нямаше говорителите на нашето общество /Аонсу подготвяше такива само в полза на Социалистическата партия.), не се намери никой, който да обясни на хората какво става и метежът беше осигурен. Сега вече споменатите враждебни интереси са пуснали дълбоки корени в областта на културата и образованието, от където съвсем целенасочено дърпат конците надолу и надолу, бълват профанизация и погазват всяко едно достижение. Резултатът не закъснява, макар все още духът ни да е на много по-високо ниво, отколкото онези демони могат да се съгласят. Те не желаят нищо друго, освен едно изпразнено от воля и идеал население, което ще е съгласно на всякакво робско подчинение в замяна на ефтино удоволствие и пред угрозата от камшик. Това е то.