Съгласен съм с изказванията на всички и с риск да не кажа нищо ново, ще добавя че има само едно добро звено на държавното образование в момента унас. Говоря го от личен опит и съм наясно, че просто защото го има в моя град, не е нужно да го има и в другите градове.
Става въпрос за изграждането на навик на учене. Доколкото си спомням, от първи до към 5-6 клас училището успя да ми вроди силен навик на постоянство в ученето. Е, имаше и съответното влияние от страна на родителското тяло, но в голяма степен усещах натиска от учителите. Освен това, и самите учители търсеха да ме мотивират (както и всички останали) да изкарваме все по-добри оценки и да си призная подсказванията не ми бяха първата мисъл. С течение на времето, обаче, мотивировката и устрема, който училището, заедно с родителите предизвикаха спадна и нещата се влошиха. Впоследствие ми се наложи да преоткривам себе си след като започнах да следвам, понеже просто навици на учене и мотивация бяха под всякаква критика.
Сега наблюдавам същото положение с брат ми, който ще е 4-ти клас. ПРосто от училището ги стягат доколкото могат и то си личи. Да не забравяме и тоталният домашен мониторинг над това какво е положението. Въпросът е, дали той ще издържи натискът на улицата, мързела и трудното намиране на мотивация за развитие.
Тука някой спомена за любопитството- от опит, наистина не е само нашето, но и "западното" висше не признават материали извън онези изброени в списъците с предписаните четива. Даже имам наблюдение, че поне в моя университет няма никаква систематизираност на материала. Всичко се поднася като каша и всеки после сам се оправя. От една страна стмулира личната инициатива, но от друга, ако имаш някаква систематизирана основа, можеш чрез собствени усили много по-сериозно да подходиш към материала, понеже няма да се мъчиш над основните начала. Е, да не забравя да спомена, последното може и да е повлияно от личното ми недоволство от някои аспекти, но се стремя да съм възможно най-обективен.
