Крепости

[baradj]

Тегра / Тегрис / Тигрис / Мартенско кале




История
Градът е основан като античен кастел с името Тегра (Тегрис, Тигрис) в края на 1 век или в началото на 2 век, като част от римския крайдунавски лимес (укрепена граница). Тук са пребивавали части на 1 италийски легион. Римския кастел възниква върху по- ранно тракийско селище. Крепостта се намира на възвишение със стръмни склонове от двете страни. Формата на укреплението е продиктувана от самия терен- остър клин с размери 500 м. на 200 м. От източната страна е имало вал, сега силно заличен. Трасето на стената добре се очертава, а на места са запазени отделни части от нея. Изградена е от камъни и хоросан със счукана керемида. Крепостта е била разрушена през 6 век от авари и славяни. Живот на това място е съществувал и през средновековието, но няма доказателства дали е било селище или крепост. По време на турското робство върху старите останки е било изградено укрепление, чиито останки са все още добре запазени.
www.bulgariancastles.com

[baradj]

Апиария

История
Римския кастел "Апиария" се намира на брега на Дунава в землището на село Ряхово общ. Сливо Поле. Най- ранното споменаване на кастела срещаме в римските пътеводители от втората половина на 1 век. Твърде вероятно е преди това на мястото да е съществувало тракийско селище. В него са били настанени отряд конници- щитоносци, части от 1 италийски и 11 клавдиевски легион. Градът е бил епископски център. По времето на император Юстиян, крепостта е била ремонтирана. Бил е превзет от Аварите през 587 г. Някой автори са на мнение, че градът е продължил да съществува и след 6 век под името Скария.
Въз основа на данните, посочени в пътеводителите, че Апиария се е намирала на 9 или 14 мили източно от Тигра (Гр.Мартен) и на 13 мили западно от Трансмариска (Гр. Тутракан), Карел Шкорпил я локализира в местността Калето, на 6.5 км. североизточно от с. Ряхово. Относно името има две мнения- латинско (Пчелин) или тракийско.
Крепостта е разположена върху височината, известна под името „Калето” или „Хисаря”, на високия дунавски бряг. Значителна част от крепостта е разрушена от водите на река Дунав, а друга- при изграждането на Бръшляновската напоителна система. Когато за пръв път Карел Шкорпил е посетил Калето, е установил, че е запазен югоизточния ъгъл на крепостта, с дължина на стените около 60 м. Той споменава и за останки от стълба. Стената е имала дебелина 2.40 м. Лицевите страни са били изградени от дялани блокове, а вътрешността- блокаж от дребни камъни и спойка от хоросан, смесен със счукана тухла.
Над повърхността няма запазени стени в момента. При отлив на водата през летните месеци се виждат останките от стената.
www.bulgariancastles.com

[baradj]

Нов град




История
Село Новград е основано след 1388 г. от оцелелите местни българи след разрушаването от османците на съществувалата в близост крепост Неокастро. Крепостта е построена от византийците по време на византийското владичество, а по-късно с възобновяването на българската държава е преименувана на Новград. Крепостта се е намира североизточно от днешното село на върха Калебаир, на левия бряг на река Янтра. Издигната е на високо и непристъпно място над реката и единствената й достъпна страна е откъм изток, където е имало изградена крепостна стена и ров. Новградската крепост е превзета от турците през 1388 г. при похода на 30-хилядната армия на Али паша северно от Стара планина. Вбесени от оказаната съпротива от защитниците на крепостта, османците избили по-голямата част от населението и практически сринали крепостта до основи. Малцината спасили се българи изградили край развалините й новото селище, носещо името на унищожената крепост - Новград.
Крепостта „Неокастро”/„Новград” се намира на 0.8 км. североизточно от центъра на село Новград, на високия ляв бряг на река Янтра, срещу моста за село Кривина. Крепостта има неправилна триъгълна форма със широката страна на изток, съобразена с конфигурацията на терена, с дължина около 200 м. и ширина 96 м. От юг на крепостта минава дълбок дол. Тя е достъпна само от изток, където е бил и главния вход. Трасето на крепостната стена се очертава под затревен насип. Забелязва се и остатък на ров. По- голямата част от крепостните стени са разрушени от местното население.
А. Кузев предполага, че това е била средновековната крепост „Нуксери”.
www.bulgariancastles.com

[baradj]

Ятрус




История
Късноантична крепост „Ятрус” е разположена в северната окрайнина на село Кривина. От север, северозапад и югозапад тя е била заобиколена от стръмни склонове, които сега липсват. Крепостта има форма на неправилен седмоъгълник, с дължина 300 м. и ширина 100 м. с обща площ 30 дка. Северната част на градището, заедно с крепостната стена е разрушена от река Дунав. Крепостния зид е широк 3- 3.5 м. Външното лице е от рустицирани блокове, а вътрешното от малки блокчета. Между тях има блокаж от ломени камъни, свързани с хоросан, смесен със счукана тухла. Дълбочината на основите е 1.5 м., а стената на места е запазена до 1.4 м. височина. Стената е снабдета с 12 кули, които са строени в три варианта: ъгловите са подковообразни или ветрилообразни, а между тях U- образни. Изключение прави една правоъгълна кула. Разстоянието между кулите е 16 м. Главния вход е на източната страна. Той е фланкиран от две кули, които са на известно разстояние от него. Ширината му е 3.77 м. Затварян е бил с две врати: едната спускаща се, а другата двукрила.
www.bulgariancastles.com

[baradj]

Крепча кале

История
Руините на късноантичната крепост Крепча кале, наричано още "крепостта на духовете" се намират над десния бряг на рекичката Калакоч дере, където в нея се влива притокът и Баш бунар дере. Крепостта е разположена върху остър скалист нос, разположен на 2.6 км. югозападно от центъра на село Крепча. Има неправилна триъгълна форма, с острия ъгъл на север. Крепостната стена е масивна, изградена от ломени камъни и хоросан, смесен със счукана тухла, минава от запад на изток, като прегражда южната достъпна стена. От запад укреплението е естествено защитено от стръмния скалист склон на възвишението. Входът на крепостта, според Карел Шкорпил се е намирал от юг и е бил охраняван от една четириъгълна кула. По южната крепостна стена се намират останките на още две кули. Пред южната стена има следи от ров, широк около 10 метра. Пак според Шкорпил в крепостта са намирани византийски монети. От изток и от запад минават два пътя, като източния е предполагаемо пътят към крепостта, докато западния е минавал и покрай крепостта „Голямото Крепчанско кале”. Той е обслужвал посоката север- юг, като вероятно е идвал от крепостта Червен.
Цялата площ, заета от крепостта, е покрита с гъста растителност и по терена не се намират находки. От иманярите буквално е разорана. Копали са навсякъде във и около крепостта. По сведения от местните жители: „Това което търся вече е намерено”. Говореха за голямо количество монети. При изкопите си стоят шишетата за вода на иманярите. Някой бяха съвсем пресни.
Обявена е за паметник на културата в Държавен вестник, брой 58 от 25.07.1969 г.
www.bulgariancastles.com

[baradj]

Мисионис / Крумово кале

История
Ранновизантийска и средновековна крепост Мисионис / Крумово кале на 7.3 км. от гр. Търговище, по пътя за Омуртаг, до началото на Дервишкия проход, върху височина на Преславската планина. На изток има вход, фланкиран от две кули. Има неправилна форма на площ от 25 дка, а градът се е разпростирал на повече от 150 дка. Крепостния зид в лицевата част е иззидан от каменни блокчета, а вътрешността е блокаж от ломени камъни. Крепостта е строена по времето на Юстиниан І в края на V век, като част от отбранителната система на Византия. Целта й е била да спира набезите на славяни, прабългари и готи. Преди образуването на българската държава крепостта е разрушена през VІ век. В края на ІХ век върху руините възниква българско селище с ранносредновековни землянки. През ХІІ - ХІV век крепостната стена е изградена отново от ломени камъни и хоросан с дървени греди като част от отбранителна система на столицата Търново. Външния град е разположен северно от крепостта. Мисионис е една от трите крепости пазили прохода.

През 1153 г. в един дворец на о-в Сицилия Абу Абдаллах Мохамед ибн Мохамед Ал-Идриси завършва книгата на своя живот. Писал я е цели 15 години и я нарекъл "Развлечение на копнеещият да преброди страните". Поръчана му е лично от любознателния крал Роджър II, предводителят на норманите, отнели преди време големия остров от арабите. По-късно потомците ще познават обемистото съчинение като "Географията на Ал-Идриси". Книгата дава сбита представа за познатите тогава части от Европа, Азия, Африка и заобикалящите ги морета и океани. За нас най-важни са главите, в които арабският учен подробно описва днешните български земи. Там са посочени имената на множество градове като Ниш, Видин, Ловеч, Разград и др. На три места Ал-Идриси споменава тайнствения Мисионис (столица на Мизия?) - многолюден цветущ град, разположен в подножието на планина, основан в древни времена. Имал пълни с народ пазари и природни богатства, а жителите му извличали значителни доходи от търговия. С присъщата си прецизност арабският географ посочва точните разстояния до близки селища. Именно те помагат на съвременните изследователи да го локализират. Според данните на Ал-Идриси днешните учени са изградили две версии: според някои Мисионис се е намирал в източния край на Шуменското плато, където бе разкрита голяма стара крепост. Йордан Табов намира връзка Мисионис-Симеонис-Шумен.

На друго мнение е основоположникът на българската археология - чехът Карел Шкорпил. Още преди век той допуска, че Мисионис се е издигал на 7 км западно от Търговище, в северния край на стръмния пролом на р. Врана, която там прекосява предпланините на Балкана.

В 1962 г.проф. Димитър Овчаров, започва археологически разкопки на изявеното възвишение със странното име Крумово кале, намиращо се в самия край на този проход. Резултатите са зашеметяващи. Под кирките на работниците се появява мощна крепост от V-VI в. със запазени стени, високи до 3-4 м. Във вътрешността се разкриват огромна църква с кръщелня, стражеви помещения, жилищни сгради. Склоновете на хълма също са покрити с квартали, които археолозите проучват частично. В един от кварталите излиза втори голям християнски храм, отново от типа на базиликата. Големият град се е простирал и в низината, където река Врана излиза от планината и се втурва в Дунавската равнина. Той е възникнал още в античната епоха и е продължил да съществува чак до османското нашествие в края на XIV в. Освен крепостта на хълма, в близката околност се намират мраморни колони от монументални сгради, антична каменна пластика, изобилна римска керамика, средновековни некрополи. За съжаление през 1972 г. разкопките са прекратени.

Разкопките са подновени през 2004 г., когато с уникалния обект се заема търговищкият археолог Ангел Конаклиев. Още преди да проучи терена, той е прекарал месеци над книгата на Ал-Идриси. Повторил е отново всички изчисления относно Мисионис и е стигнал до извода на Шкорпил. Тайнственият град не е до Шумен, а на хълма Крумово кале край Търговище. Но данните от ръкописите трябва да се потвърдят от фактите на археологията. Чрез обхождания и сондажи Ангел Конаклиев разбира, че градът е бил много по-голям, отколкото се смяташе преди. В гъстата гора той намира още една крепостна стена, обграждала някога разрасналите се квартали. Според предварителните наблюдения градската площ може би е надхвърляла 200 дка. Безспорно обаче най-голямото откритие на екипа е третата раннохристиянска църква от типа на базиликата. Тя е на стотина метра извън разкопаното от Димитър Овчаров укрепление и очевидно е обслужвала някой от кварталите. Това подсказват и развалините на няколкото каменни къщи, разчистени от археолозите. Храмът се е намирал на неголям площад, специално оформен за него сред постройките на града. Култовата сграда е дълга 34 и широка 10,5 м. Зидовете са дебели до метър и са градени от местен ломен камък. За лицевите страни са използвани едри и правилно оформени блокове. Към базиликата се подхожда през широк двор и двоен притвор. Във вътрешността се откриват две мощни колонади от по пет колони, разделящи централата част на три дяла. Запазените им бази са изработени от бял и мек варовик, какъвто не се среща в околността. Самите колони пък са били дървени и са изгорели в жестокия пожар, унищожил храма. Подовете пък са покрити с тухли, върху които майсторите са направили украса с пръсти, докато глината още е била влажна. В центъра на пода археолозите откриват нещо много любопитно. При разрушаването на църквата главният полилей се е сгромолясал долу и при падането си е оставил отпечатък върху тухления под. Днес се долавя неговата форма на двоен кръст с приблизителни размери 3х2 м.

Новооткритият храм е бил епископска катедрала. Това личи от каменната седалка за архийереите в олтарната част, т. нар. синтрон. Пак там са оцелели следи от постамента за трона на местния епископ. Под пода на олтара пък се открива тайник, в който били пазени мощите на някакъв почитан тук светец. Откритите във вътрешността на църквата монети на византийските императори Анастасий I, Юстиниан I Велики, Юстин II и София показват, че тя е създадена през V в. Сградата загива заедно с града към началото на VII в. при страшните нашествия на славяни и авари. Събраните от Конаклиев многобройни данни вече му позволяват уверено да твърди, че именно това е дълго търсеният от учените Мисионис. Още разкопките на Димитър Овчаров показват, че към IX-Х в. животът тук се възражда. В руините на древния град се създава старобългарско селище, свързано тясно с близката столица Велики Преслав. През XII-XIV в. на хълма Крумово кале отново издига яки кули мощна крепост. Откриваните в нея изобилни находки свидетелстват, че тя е била богат град и важно звено на източните подстъпи към новата столица Търновград. В края на XIV в. укреплението е превзето от османците след тежка обсада. Направените на съвсем плитко християнски погребения разказват картинно за жестоката битка. Според законите на газавата, крепостта е опожарена и никога повече не се възражда.

След "География" на Ал-Идриси Мисионис не се споменава повече никога. Явно градът е получил ново име, което често се е случвало през онази епоха. Данни от турски документи показват, че той вероятно се е наричал Косово. Османският хронист Мехмед Нешри разказва за похода на везира Али паша през 1393 г. от превзетия Шумен към столицата Търновград. Тогава той се изправя пред непристъпната крепост Кос Ова, която се съпротивлява мъжествено. Нейният управител смело заявява на изпратените парламентьори: "Ние не ще се отречем от нашия господар (цар Иван Шишман), за да се покорим на турците!" Заради тези слова градът е изгорен след превземането, а всичките му жители са превърнати в роби.

[baradj]

Кастра Мартис

История
Късноримска крепост,чиито останки се намират до днешния град Кула,в Северозападна България.Крепостта е част от Лимеса на Римската империя.Построена е по времето на император Юстиниан 1 като част от крепостната система,отбранявала границите на империята от славянските нашествия.Тя защитава пътя през Връшка чука,един от най-западните проходи на Стара Планина.

На 32 км югозападно от Видин, където Дунавската хълмиста равнина се слива с последните разклонения на Западна Стара планина, е разположен граничният град Кула. Сегашното си име той дължи на издигащата се в центъра на града римска кула- величествен фрагмент от древността. Унгарският пътешественик и археолог Ф. Каниц изследвал тези места през 70- те години на XIX век, пръв локализира тук римската крепост Кастра Мартис. По- късните изследвания, както и съвременните археологически проучвания потвърдиха неговото предположение.

Животът на това място и възникването на крепостта са свързани с историята на нашите земи през римската и ранновизантийската епоха /I- VI в./. След завоюването им от римляните в началото на I в. Земите между Дунав и Стара планина били включени в провинция Мизия. Започнало изграждането на т. нар. Дунавски лимес /граница/, състоящ се от военни лагери, селища, наблюдателни кули и други съоръжения по южния бряг на реката. Със завоюването на Дакия /дн. Румъния/ границата се преместила на север. Създали се благоприятни условия за развитие на селскостопанското производство, занаятите и търговията, както и на градоустройството в Мизия. Като главен градски център в областите между р. Цибър и Тимок се издигнал Рациария, дн. с. Арчар. При Видин се намирала крепостта Бонония. В края на III в. властта на Рим в Дакия била отхвърлена. Тези събития, както и нашествията на готите заставили централната власт да вземе решителни мерки за консолидиране на Балканските владения. Във връзка с административната реформа била създадена провинция Крайбрежна Дакия с главен град Рациария. В края на III и началото на IV век усилено се възстановява Дунавският лимес, а на важни стратегически места във вътрешността били издигнати нови крепости. Една от тези новоизтрадени крепости в провинция Крайбрежна Дакия е Кастра Мартис /Марсовите крепости/ при Кула. Тя заемала ключови позиции през най- западния старопланински проход Връшка чука и охранявала важния римски път от Бонония за Сингидунум /Белград/.
Кастра Мартис играла важна роля в отбраната на тези земи през IV- VI в., за което имаме сведения у античните автори. В 377 г. През нея преминал с отрядите си император Грациян на път за Тракия. В 408 г. тя била превзета за кратко време от хунския вожд Улдис и др.
Крепостта е разположена на стръмния южен склон над дефилито на река Войнишка, в центъра на сегашния град. При археологически проучвания се установи, че преди изграждането на крепостта по същия склон е съществувало малко трако- римско селище, в което животът е започнал още през първото хилядолетие преди новата ера и продължил и през първите векове на Римската империя.
Археологическите проучвания показаха, че крепостта се състои от две части- малко квадратно укрепление- квадрибургий и кастел, разположен южно на него. Двете части не са замислени и осъществени едновременно Първоначално е бил издигнат квадрибургият- към края на III- началото на IV в. Този тип укрепления в граничните райони на империята се свързват с укрепителната дейност на император Диоклециан. Квадрибургият е квадратно укрепление с размери 40x40 м., в ъглите му се издигат мощни кръгли кули с диаметър 12,5 м. В него е било седалището на коменданта на крепостта.
Южно от квадрибургия е бил разположен лагерът на войсковата част, лагерувала в крепостта. Към втората четвърт на IV в. вероятно по времето на Константин Велики /306- 337/ и синовете му той е бил обграден от дебели- 4, 30 м. крепостни стени. Кастелът има форма на неправилен четириъгълник, отбраняван от 7 многоъгълни кули. Той заема едно пространство от 15, 5 дка. При изграждането планът му бил съобразен с характера на терена и със съществуващия квадрибургий. Взети са били мерки за обезпечаване охраната на входната му порта. Цивилното население е живяло извън крепостта. Северозападно от нея са открити основи на римска баня.
Квадрибургият е по- добре запазен и цялостно разкрит. Крепостните му стени, изградени от каменни и триредови тухлени пояси, имат дебелина 2, 20 м. Запазени са средно на височина 2 м над подовете, а югоизточната кула се издига на 16, 30 м. Достъпен е бил само от юг, където е разположена портата му, затваряна с двукрила врата. По- късно, вероятно в края на IV в., охраната на портата е била подсилена с изграждането на още една по- тясна стена, отстояща на 3, 30 м от първата. По този начин са оформени караулни помещения и една надвратна кула.
През портата се влиза в открит двор, в който е разположена еднораменна стълба. Та е водела към бойната платформа на крепостните стени, които се издигали на 10 м височина и са завършвали с тесни бойници. По същата стълба се е влизало към втория етаж на югоизточната кула и помещенията към източната крепостна стена.

Централната сграда на укреплението е изградена към северната крепостна стена. По средата има вътрешен двор с кладенец, който е бил настлан с големи квадратни тухли. Около двора са разположени двуетажни помещения с различно предназначение, обслужващи коменданта на крепостта. Обширното помещение северно от двора е изпълнявало по- особени функции. ТУк вероятно се е събирал командният състав и са съхранявали бойните знамена и отличия на войсковата част, лагерувала в крепостта. Източно и западно от централната сграда се издигат по 5 масивни зидани пилони, които са носели конструкцията на двуетажни помещения към крепостните стени, използувани в долния етаж за складове, а в горния за казармени помещения. Кулите са били на три етажа, свързани с вътрешни дървени стълби. Покрити са били с керемиди. За отбраната им били използувани засводените прозорци.

Богатият битов материал и разнообразието на оръдията на труда, открити при разкопките на укреплението, показва, че обитателите на крепостта са имали помощно стопанство в района.

Съдбата на крепостта отразява разпадането на робовладелческото общество и загиването на Римската Империя. Тя претърпяла разрушение при готските нашествия в края на IV в., но най- много пострадала от хунските набези през първата половина на V в., като се започне с превзимането й от Улдис в 408 г., за което имаме исторически сведения. Според византийскя хронист Прокопий Кастра Мартис е една от основно възстановените крепости при Юстиниян Велики /527- 565/. Усилията на ивточната римска империя за запазване на властта в околодунавските земи били напразни. През VI в. нахлуват авари и славяни. Кастра Мартис загинала при аварските нашествия от 586- 587 г. След прекъсване на живота тук в продължение на столетия укреплението било частично възстановено и използувано отново през XIII- XIV в. в отбраната на видинското феодално царство.

В съседство с развалините в малка сграда е уредена музейна сбирка с експонати, открити при разкопките, които разкриват материалната култура на обитателите. Материалите от трако- римсконо селище преди изграждането на крепостта са оскъдни. Представени са глинени съдове, работени на ръка, мраморни колони, бронзова статуетка на Венера, портрет на глава от III в., олтар, посветен на Юпитер, III в. и др. С повече материали, планове и карти е илюстриран животът на късноантичната крепост. Показани са разнообразни сечива: земеделски, скотовъдни, каменоделски, дюлгерски и др., използувани в помощното стопанство на войсковата част. За бита на обитателите свидетелствуват глинените лампи и различните по форма съдове, покрити със зелена и кафява глазура. Показани са бронзови фибули и монети от IV- V в. Върховете на копия и стрели свидетелствуват за бурните събития, които е преживяла крепостта, играла важна роля в отбраната на тези земи през IV- VI в.

www.bulgariancastles.com

[baradj]

Трулензис

Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост „Село на Трулензите”/”Трулензис”/”Vikus Trulensium”/”Кунай”/”Градище” се намира на 0.8 км. северозападно от с. Кунино на платото „Градище”. Крепостната стена е изградена от ломени камъни, споени с бял хоросан и е дебела до 2 м., а вътрешността е запълнена с дребни варовикови късове, пясък и хоросан. Крепостта има петоъгълна форма от изток и юг склоновете на платото са отвесни. Заемала е площ от 14 дка, във вътрешността има добре запазено водохранилище с размери 6х 6 м. Запазени са основите на стените и частично една от кулите.
Под крепостта, в Голям дол, както и на височината, заобградена отвсякъде от Голям дол, личат крепостни съоръжения изградени от ломени камъни и кал. Това може да е първоначалната тракийска крепост, а също така и външния град на по- късната средновековна крепост. Твърдо е становището, че на мястото на второто съоръжение е имало живот през абсолютно всички епохи.
В края на бронзовата и началото на желязната епоха в българските земи са живели тракийските племена. Кунинското землище попада в територията, заета от тракийското племе трибали. Изглежда тогава, на трудно достъпното и удобно за защита плато над с. Кунино, наричано „ГРАДИЩЕТО”, е възникнало античното селище Трулензис. Находките с най- ранна датировка от това селище са няколко бронзови фибули и фрагменти от бронзова конска амуниция, съхранявани в Историческия музей – Враца. От намерените каменни паметници става ясно, че през V в.пр.н.е. елинизацията на местното население е силно напреднала. През 28 г. пр. Хр. селището е включено в пределите на римската империя и преживява разцвет през следващите три века. От каменните надписи и пластики може да се направи извода, че основен поминък на неговите жители са били каменоделството и лозарството. В края на IV век селището е разрушено от готите.
В средата на VI век император Юстиниан I предприема грандиозно строителство по укрепване на Балканския полуостров. Възстановени или новопостроени са около 80 крепости. В книгата “За строежите” на византийския историк Прокопий Кесарийски са изброени поименно голям брой от тези крепости, включително и кастелът Кунай. Васил Миков идентифицира Кунай с укреплението в местността Градище над с. Кунино. В руините от тази крепост са открити няколко монети, сечени по времето на император Юстиниан. Към същата епоха са датирани основите на еднокорабна църква, с размери 16 х 8 м, както и останките на няколко вкопани в земята помещения, открити в поляните около Градище.
В изследването си за „Трулензис” Иван Велков предполага, че славяните първоначално са се заселили в юстиниановата крепост, но скоро са я изоставили и са се настанили по-близо до р. Искър, на мястото на сегашното село. Тази хипотеза не може да се провери, тъй като в кунинското землище липсват следи от активна стопанска дейност през периода от VII до Х век. Положението се променя през XI и XII век, когато Дунавската равнина е многократно опустошавана от узи, печенеги и кумани. Голям брой бегълци се заселват в района на днешното село. За стопанското развитие на селището свидетелства огромното количество византийски монети, които въпреки редовните иманярски набези, са достигнали до музеите. В Археологическия музей в София и в Историческия музей във Враца се съхраняват около 500 византийски бронзови монети, открити в землището на село Кунино. Всички те са сечени в периода 1143 – 1203 г.
В местността Градище край с.Кунино е съществувала крепост до падането на България под османско робство. Една от кулите, намираща се на изток, е напълно запазена в основите и до днес. Най- любимата на кунинчани и предавана от поколение на поколение е легендата, свързана с отбраната на крепостта в м. „Градище” при османското нашествие. Това е легендата за храбрата и красива Куна Кралица, управлявала в края на XIV в. своето “кралство” като един от феодалните владетели в Искърския край.
Куна Кралица била единственото дете в семейството на владетеля на крепостта. Още като девойка тя овладяла от баща си бойното изкуство. Куна пораснала и стъпила на престола на бащиното си “кралство”. Тя се славела с изключителна красота и като справедлива владетелка. Около себе си събрала отряд от девойки, които можели да яздят, да стрелят с лък и да въртят боздуган. Когато османлиите се насочили към крепостта, те били пресрещнати на платото „Рудината” от храбрите амазонки. Повечето девойки погинали в неравната битка. Водачът на османлиите предложил на Куна да се предаде и да стане ханъма в двореца на султана. За да не попадне в плен, гордата кунинска “кралица” се хвърлила от отвесните скали над пещерата “Дяволската воденица”. Русите ѝ коси останали да се реят, закачени на глога над пещерата. И днес дългите ластари бръшлян, спускайки се като момински коси от скалата, напомнят на поколенията за безстрашната девойка. Статуята на закрилницата на Кунино се белее на височината над селото, изваяна от преподаватели в Техникума по каменоделство.
www.bulgariancastles.com

[baradj]

Состра

История
Крепостта Состра представлява римски военен лагер, построен върху руините на тракийско селище. Намира се на 12 км северно от град Троян и на 28 километра южно от град Ловеч, разположен върху относително равен терен в долината на река Осъм.
Думата состра на старогръцки означава пояс, превръзка, преграда. Твърде възможно е смисълът на името да е нещо, което прегражда долината. Географски крепостта, действително е разположена на възлово място в долината на река Осъм, (наричана от траките Азамус) заобиколена от хълмовете Трапезица (550 м н.в.) на север, разклонение на Микренските височини (Попина могила и Попинка - 500 м н.в.) на запад и Сулашкото (Калето - 500 м н.в.) на изток. На юг долината продължава между землищата на селата Дълбок дол и Добродан. Крепостта е построена в близост до вливането на река Ладъна (Ломешката река), която тече в непосредствена близост до северната стена и река Осъм, която отстои от източната стена на 500 м. Надморската височина на крепостта е 300 м. Цялата долина, в която се намира крепостта, обхваща приблизителна площ от 4 кв. км. Източната (главна) порта на крепостта е обърната в посока на местността “Калугерското”, откъдето е бил единствения проход към горното течение на река Осъм.
Археологическите разкопки започват едва преди четири години. На територията на крепостта се различават две кули, щаба на военната част, склад за жито, жилищната сграда на командващия офицер, жилищните сгради на военните, помещенията за отсядане на държавните куриери и чиновници, място за погребения и улици. Датировката им сочи II - V в. от н. е. До този момент са възстановени част от стените на града, входната врата, едната кула и всички улици в инфраструктурата на града.
Анализът на намереното при разкопките сочи, че Состра е била укрепление на военна кохорта от около 1000 души и важна военна част по древния път Ескос-Филипополис (днешно село Гуген на Дунав, до днешния град Пловдив), свързващ провинция Долна Мизия с провинция Тракия. Освен укреплението, чиито останки (като основите на крепостта, кулите) са видими в момента, Состра е бил цял крайпътен комплекс със селище, разположено извън крепостните стени, чието население вероятно е живеело и се е грижело за поддръжката на лагера, за прехраната на кохортата и за изработка на оръжие.
Типичен за Римската империя е фактът, че появата на укрепен военен център води до концентриране и заселване на хора около него, стимулирани от сигурността и възможностите за търговия.
За съжаление в края на V век Состра е била унищожена от хуните и животът в нея прекъсва, за да се стигне до късното Средновековие и Възраждането, когато отново край реката се изграждат селища и крайпътни ханове. На територията на Состра има, освен самия римски кастел, също занаятчийски квартал и цивилно селище, наречено Викус. Размерите на крепостта, която е с формата на ромб, са внушителни - 130 на 130 метра. Крепостните стени са потънали до два метра в земята и постепенно, благодарение на разкопките, излизат на повърхността.
На територията на крепостта са открити около 30 сребърни тетрадрахми, сечени на остров Тасос, както и бронзова маска.
Открити са също така и антични съдове и накити. Всичко открито досега е напълно реставрирано и предадено в Музея на народните художествени занаяти в Троян, с изключение на бронзовата маска, която е на съхранение в Националния исторически музей в София. Счита се, че това е била парадна маска на висш римски офицер. Датировката й сочи V-IV в. пр. н. е. Открит е също така и латински надпис от 15 реда, чийто текст осведомява, че Галиен, император на Рим, настанил в Состра т.н. “червена” кохорта (армейско подразделение) на гарнизон в града. Императорът Галиен (67-ият римски император) управлява между 253 – 268 г. сл. н. е.
Този надпис свидетелства за усилията на Рим да опази днешните български земи от нашествията на готите през 251 година от н. е., които край Абритус (Разград) разбиват римската армия и убиват предшественика на Галиен император Деций.
Предизвиква удивление доброто състояние на стени и колони, които са били постоянно изложени на открито. Причината вероятно се крие в съчетанието между стандартния римски хоросан или т. нар. римски цимент и местния камък, чието добиване е било основен поминък за местното тракийско население по това време в този район. Римският хоросан е много здрава сплав, чиито съставки не са напълно изяснени и до днес.
На няколко метра от крепостта, на място считано от местното население за свято, е открита и базиликата на Состра.
Амбицията на община Троян е крепостта да бъде реставрирана, да добие по-цялостен вид и да се превърне в популярно място за културен туризъм. През 2006 година финансирането на археологическите проучвания е почти удвоено. Община Троян е предоставила 10 000 лева за разкопките и отделно изпълнява проект за създаване на цялостна инфраструктура около римската крепост, на стойност 30 000 лева. С тези средства вече са купени близо 4 декара от земята около крепостта, поставени са информационно табло и указателни табели за туристически посещения. НИМ също е отделил 30 000 лева от бюджета си. Във финансирането участва и "Ротари клуб”. Предстои изграждането на паркинг и на места за отдих.
Работи се по два проекта. Първият е на професор Валентин Тодоров от Художествената академия за консервация на два участъка от южната крепостна стена на кастела. Вторият е за главната порта. Две книги представя ръководителят на разкопките Иван Христов:
"Состра" - римски град в полите на Хемус", която е история на римското селище с цветен каталог на всичко, открито досега, в тираж от 1000 екземпляра.
"Состра" - проучвания на римска пътна станция и кастел", том 2 - научно издание, където са дадени планировката на основните сгради и на крепостта, както и охранителната й система. Двете издания имат обширни резюмета на английски език.
Подготвя се и документален филм за крепостта, който ще е дело на Националния музей на народните художествени занаяти в Троян. Ще бъде оформена и дипляна за туристи.
На 12.10.2005 г. директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров откри първата реставрирана част от античната военна крепост за посетители. Амбицията е през 2008 реставрацията да бъде завършена напълно.

www.bulgariancastles.com

[baradj]

Никопол

Антична, средновековна и късносредновековна крепост „Nikopolis”/ “Никополис”/ „Никопол”/ „Нийболу”.
Крепостта е част от укрепителен възел, състоящ се от три крепости към гр. Никопол, плюс крепостта при село Черковица.
Античност. Тук са локализирани античната пътна станция „Секуриска”, античния военен лагер Асамум, а в последно време се налага мнението, че античното селище тук е имало същото име Никополис. Кастела „Секуриска” е унищожен от славяните през 6 век.
Средновековие. Никопол през средновековието е бил най- голямото търговско дунавско пристанище на България. Има няколко хипотези кой и кога е построил крепостта. Издига се на висок хълм със стръмни склонове, особено на север към река Дунав, разположен в северозападния край на града, достъпен единствено от запад, където тясна шийка свързва хълма с крайдунавските височини. На това място очевидно е била западната порта на крепостта. От града, който е разположен в дълбока долина, се е влизало през източната порта. До нея се е стигало по стръмен път, който е започвал от подножието на хълма до дунавския бряг. Пътят възлиза по източния и южния склон, като е изсечен в скалата, прорязан от дълбоки коловози. Според К. Шкорпил крепостта е имала 370 крачки дължина и 270 крачки ширина. Крепостните стени са били подложени на основен ремонт и подправка през 12- 14 век. За това свидетелстват градежа от дялан камък, бял хоросан с баластра и вътрешни греди в стените, положени надлъжно и напречно. Фугите са добре измазани. Лицевите камъни, понякога с по- големи размери, са обработени, но не са редени в правилни редове. Пълнежът е от дребни ломени камъни, полети обилно с хоросан. При проведени разкопки се установява, че укрепителната система на горната крепост се състои от три последователни крепостни стени, разкрити все още частично. Първата най- долна стена, е изградена от ломен камък и хоросан с примеси на едра баластра, подсилена с дървена скара. На места е запазена и външната облицовка на тази стена. Втората крепостна стена има същия характер. При нея също да установени много преправки и допълнителни подсилвания. Третия пояс най- високият, е проследен частично. При него към каменните блокчета на облицовката са изрязани примитивни рисунки на конник и елен, познати ни от крепостните стени на Плиска. Вратите на крепостта са били двойни с кули над тях. На западната стена е имало ров. Западната порта е имала и падащ мост над рова.
Чрез добре защитеното пристанище, Никопол лесно е могъл да бъде снабдяван при продължителна обсада. Пак по Дунава българският цар поддържал връзки със съседните страни- Влашко, Сърбия и Унгария- също застрашени от османците. Те по това време още не разполагали с дунавска флота и затова от тази страна крепостта била непристъпна. Именно тези стратегически преимущества привлекли в ония тревожни времена последните български царе от столицата Търново- некадърните Иван Шишман и баща му Иван Александър, които според мен са виновни за падането на България под турско робство.

www.bulgariancastles.com

[baradj]

Античната и Средновековна крепост Градището

Намира се до г.Елисейна
Намира се на левия бряг на река Искър до града /след града като идваш от г. София/. Мястото стратегически е добре подбрано – с обзорна позиция към дефилето. Виждат се останки от крепостни зидове от ломен камък, споени с бял хоросан.

[madara17]

baradj > Благодаря за хубавата инициатива.Оценявам вложения труд.Наистина е полезна такава изватка.

[baradj]

Чиренско кале

Антична и средновековна крепост издигала се някога на около 2 км. източно от селото /където е кулата/. Заемала е площ от приблизително 3 дка. Крепостта е естествено укрепена от три страни от стръмни скали: най – достъпна е югозападната част на „калето” по която личат следи от укрепване. Затвореното пространство е имало елипсовидна форма. Укрепителните зида са били два, с приблизителни разстояния между тях 10 м; дебелина около 2 м. Вътре в крепостта, под насип, се очертават основи на постройки. 

[baradj]

Оходенско кале

Средновековната крепост се намира на 5 км. южно от с. Борован и на около 3 км. северозападно от с. Оходен /Врачанско/. С неправилен правоъгълен план, крепостта е ориентирана Ю – С с дълги страни – приблизително 80 крачки, и къси 32 крачки. Крепостния зид се очертава ясно под насип – ломен камък с хоросан. На североизточния му ъгъл има останки от кула.     

[baradj]

с. Моравица
общ. Мездра

Архитектурни останки. Намират се приблизително на 3 км. южно от селото. Останките се проследяват на площ от 700 – 800 кв. м. На повърхността се виждат зидове – основи и суперструкция от сграда строена от ломени и полуобработени камъни, споени с бял хоросан, примесен с баластра. По терена са разпръснати парчета от битова керамика. През дола, западно от останките, върху терасовидния терен, се намират също фрагменти от керамика. Вероятно там е било разположено селище.
На около 1 км. западно – северозападно от селището има могила. Разкрита е случайно зидана гробница.