Сармати? За наименование на българите с термина “сармати”

[baradj]

САРМАТИ…?

ЗА НАИМЕНОВАНИЕ НА БЪЛГАРИТЕ С ТЕРМИНА “САРМАТИ”

(СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА СВЕДЕНИЯ ОТ "БЪЛГАРСКИ ЛЕТОПИСИ - ДЖАГФАР ТАРИХИ”, ЛАТИНСКАТА И СЪВРЕМЕННАТА ИСТОРИОГРАФИЯ)


В "Български летописи - Джагфар тарихи”(том ІІІ, стр. 84) като основател на “САРМАТСКАТА” династия е посочен АЛБУГА-БУЛГАР - 808-775 г. пр. н. е. В историята на Римската империя, отразена от летопис-ците, както и от археологическите останки, може да се направи заключе-ние, че в периода от І до ІV век от новата ера главният противник на Римската империя са били сарматите. В чест на победите над сарматите биват издадени и поредица емисии от златни монети.

В българските летописи за този период е отбелязано:

- Кан Баранджар (235-271), син на кан Барак (210-235), в 251 г. сразил войските на Римския император Деций. Самият император бил убит при тази война. Войските на кан Баранджар разграбили римските владения на Черно море и с щурм завладяли крепостта Дарбазан заради неплащане на данък.

- Кан Алп-Бий (378-402), син на кан Булюмар (363-378), разбил садумците (готите) и ги принудил да бягат в Рум (Константинопол). В 378г. разгромил 80-хилядната армия на император Валент при крепостта Дере (Адрианопол), близо до планината Арбат (Родопи). В резултат на тази победа той е известен и под имената кан Дере и кан Арбат. При тези сражения загинал и самият император Валент, който изгорял в един дво-рец. В пепелищата на този дворец, кан Алп-Бий намерил императорската корона на Валент, която отнесъл като подарък на своя баща кан Булюмар в българската столица кан-Балин (сегашния Киев). В чест на тази победа столицата е преименована от кан-Балин в кан-Дере. Кан Алп-Бий опре-делил степите между река Дунав и река Днепър за “ОНГЪЛ”, държавно охраняван регион за пасища на бойните коне.

Какво е основанието за тези упорити войни между българите и Римската империя?

В българските летописи намираме данни за по-стария период - от времето ІІ в. пр. н. е – І в. н. е.

- Кан Кашан, потомък на Сигер кан (339-310) и син на масагетска принцеса…В младостта си той извършил поход на изток и стигнал до река Инд. На запад разгромил и подчинил даките. На юг извършил победоносен поход и подчинил селевкидите…

Това означава, че по-късната трансгресия на Римската империя на изток е била насочена срещу български владения, т.е. тъй нареченото Кушанско царство или Кушанска империя. За кан Кашан, е споменато от по-късни източници (напр. от Микаил Шамс - ІХ в.), че той е съставителят на така нареченото “КАШАНСКО ПИСМО” или ”КУНИГАМИ”, т.е. писмените знаци на старите българи. В съвременната историография като владетели на Кушанската империя са представени Кадфриз І и Кадфриз ІІ. Това е благодарение на археологическите данни и най-вече на сечените от тези владетели златни монети, намерени в Таксила и притежание на частни колекции. Изследователят на част от тези монети Д. Маршал установява, че върху монетите изписването на името на владетеля всъщност е малко по-различно и не е “КАД…”, а е “КАРА…” и приема тълкуванието, че това означава “ПРИНЦ”. Според българските летописи, обаче, това озна-чава “ВЕЛИК” и съответства на понятията: “ИМПЕРАТОР” и “ИМПЕ-РИЯ”.

Освен настъпателната агресия на римляните срещу българите, между двете държави е съществувал и търговски обмен и взаимно културно влияние. За това свидетелства Плиний Стари, който казва, че ежегодният обем на търговията е около 100 милиона сестерций…за стоки: ”…които при нас се продават 100 пъти по-скъпо…” Според нас, тези стоки са били не само подправки, тъкани за облекло, финна керамика с нанесени декора-тивни форми и с глазурно покритие…но и военни средства - расови и во-енно обучени коне, войнски доспехи и оръжия. Визуален пример в това отношение е декоративната пластика върху Траяновата колона в столицата на Римската империя.



Фиг. 1. Сарматско трофейно оръжие. Релеф върху колоната на император Траян в Рим.

Една от причините за войните между Запада и Изтока в този период са били преди всичко търговските интереси.

Друг морален и личен елемент за ожесточени войни в северното Причерноморие се появява по времето на българския кан Алан (140-107г. пр. н. е.). На сватбата на неговата дъщеря Уз-Бика, състояла се близо до ре-ка Кубан, по време на веселия пир, сватбарите ненадейно са нападнати от войските на Боспорското царство, които пленили непълнолетния син на кан Алан - Саумак. Войните между българите и Боспорското царство (Дарбазан), а също и с Римската империя пламнали с особена ожесточеност и продължителност. Аланите, сарматите и хуните в латинската исто-риография са белязани като “ВАРВАРСКИТЕ НАРОДИ”, а всъщност това са БЪЛГАРИТЕ и по-късно приобщените към тях хуни, като федеративни съюзници, за които с пълно основание "варвари" са били римляните и ви-зантийците.

http://balgarite.interbgc.com/p2-4.htm

[baradj]

Царствените Сармати и тяхната родственост с Българите

Сарматите, са народ споменат още от Херодот през 5ти век преди христа, живеещ на изток от Скитите, отвъд река Дон. Тасид, разказва че "сарматите живеели на гърба на конете си", което явно е отражение на представата на останалите народи за един такъв конен воинствен народ като Сарматите. Подобно виждане бе разпространено и за българите, заради това, което бе написал Енодий за тях. То само показва голямата доза страх на околните народи.

"И те тачели доблестта на страната на Сарматите, наричана и Бул-Карк" - "История на Халифите" Варапет Гевонд - 8ми век

Сарматите са дошли в Европа по-рано от Българите, но веднага след идването на нашия народ, Сармати Скити и Българи започнали да се употребяват като синоними. През ранното средновековие трите народа(всъщност скити и сармати са сборни наименования на няколко народа) са говорили на диалекти на един и същи език от иранската езикова група. Днес е абсолютно сигурно лингвистично, че Сарматите са ираноезичен народ, със своя уникална едновременно конна, и уседнала същност. Подобен модел е разпространен при българите.

Сарматите били досатъчно силен народ, за да иска данък от гръцките колонии по брега на Черно и Азовско море. Смята се че за няколко века, част от колониите дори изменили своят етнически състав, което се потвърждава от не-гръцките находки засягащи бита на местното население. Страбон описва сарматите като сбор от четири етнически гръпи живеещи между Днепър и Дунав(тоест от времето на Херодот, те са изместили живота си на запад). Сарматския живот бил Йерархичен. Елита на народа са били воините, а робите са извършвали повечето от останалата работа във земите им. По своята същност сарматите и техният модел на живот имал една важна подробност - Отношението към жените, и мястото им във тяхното общество.

 

Херодот разказва във своята история, че сарматите са произлезли от бащи Скити, и майки Амазонки. Разбира се, думите му не бива да се приемат буквално, а да се потърси какво се има предвид. Очевидно е че впечатлен и удивен от йерархичният модел на сарматите, в който жените също са войни и се бият редом с мъжете, го е подтикнал да направи това заключение. Хипократ, друг грък, разказва че "Сарматските жени се стараели във всичко да приличат на мъжете, и най-вече по храброст и сила." При българите е имало идентичен обичай... Херодот продължава със думите:

"и продължават до днес да прилагат древните Амазонски обичай, често ловувайки, докато яздят техните коне, заедно със съпрузите си, а в война стоят с тях на полето, и носят същите дрехи, каквито и мъжете... Никоя жена няма прави да се ожени, докато не убие враг на бойното поле"



/Български жени войни - картини на Булат Гилванов - Волжки Българин/

И наистина хуните(българите), нападали често ромеиската държава, влизали в сражение с онези, които ги посрещали, и някой от тях там падали убити. А след оттеглянето на варварите, ромеите претърсвали труповете на падналите и намирали сред тях жени - /Прокопий Кесарииски/

Изглежда, това което Херодот и Хопократ твърдят за сарматските жени, е вярно, съдейки по многоброините вече проучени погребения на жени-сарматки. В повечето от тях са намерени голямо количество оръжия, и части от бойни облекла...

Сарматите, имали пред-зороастрииска иранска религия. Боговете били частично персонифицирани, като е имало силен култ към огъня, съдейки по намерените въглени и пепел около някой от погребенията. Поради голямата наситеност от народи в региона, за един и същ период от време, е трудно да се идентифизира съвсем точно каква е била религията на което и да е от племената и народите живеещи в Северното Причерноморие. След 7ми век, за сармати изведнъж престанало да се говори, макар че е повече от ясно че народ страшилище за Римската Империя, водил сражения със легионите на Рим, не е изчезнал.




/Според хронистите и историците, знамето на Сарматите бил Драконът(Барадж), който е и свещенно животно за древните българи. На първата снимка се вижда сарматски конник със знаме - Дракон! На втората снимка се вижда герба на град Казан от 17 век./

http://samoistina.com/2/sarmati.htm