Форум за конспирации, уфология и мистика.

Мистика и Мистерии => Древност и Изчезнали Цивилизации => Българската Цивилизация => Темата е започната от: baradj в Ноември 08, 2009, 11:40:57 am

Титла: Крепости
Публикувано от: baradj в Ноември 08, 2009, 11:40:57 am
Археолози разкриха късноантична крепост на нос Свети Атанас до Бяла
06.08.2009

За това, че на нос св. Атанас до град Бяла, Варненско е имало крепост се знае само от кратка бележка от 1892 г. в описа на старините по Черноморското крайбрежие на основателите на българската археология, братята Хермингилд и Карел Шкорпил, каза за БГНЕС ръководителят на разкопките ст.н.с. д-р Валери Йотов от Варненския археологически музей.
(http://www.nationalgeographic.bg/files/custom/NEWS/KREPOST_2.jpg)
"До 70-80-те години на ХХ в. за крепостта не се знае повече. Една оглавена от проф. Михаил Лазаров подводна археологическа експедиция в залива, южно от носа дава допълнителна информация, обобщена в малки статии в популярното тогава списание „Космос". Няколко оловни и каменни щокове на котви, множество фрагменти от керамични съдове открити от тази експедиция се пазят в туристическия център в града. Подводните проучвания насочват вниманието и към други извори. Според древногръцкия географ и историк Страбон тук някъде, между Одесос и Навлахос се намира Лариса, но това навярно се отнася за пристанището споменатия залив, което безспорно е локализирано и при подводните проучвания" сподели Йотов. Къде е населеното място от това време е трудно да се предположи, но различни сведения сочат платото над залива, където са откривани надгробен надпис на гръцки, както и други артефакти смята той. Те дълго време са стояли настрани от вниманието на историци и археолози.

"Към времето на ранното средновековие се отнася противодесантния вал, който е преграждал брега между реките Двойница и Панаир дере (между Обзор и Бяла). За съжаление, това интересно съоръжение, за датировката и предназначението на което има различни хипотези към днешния ден е доста разрушено. В насипа на този вал е открит и известния камък с врязани рунически букви/знаци, които се свързват с прабългарската митология. Описвайки вала проф. Рашо Рашев също споменава за укреплението на нос св. Атанас като я определя като „малка късноантична крепост", допълни Йотов.

Основната причина дълго време да се знае малко за крепостта на носа е обстоятелството, че оценявайки добрата видимост към голяма площ навътре в Черно море в продължение на десетилетия тук е имало военно поделение, което прекратява дейността си преди няколко години. Големият инвеститорски интерес за строителство в района на Бяла обхваща и места северно от нос св. Атанас. Община Бяла и лично кметът г-н Анастас Трендафилов потърсиха мнението на специалисти от Археологически музей във Варна за изясняване на археологическите структури и плод на това партньорство е експедиция ръководена от ст.н.с. д-р Валери Йотов, н.с. Александър Минчев, гл. ас. Мария Манолова-Войкова. Археологическите проучвания започнаха в средата на юли 2009 г. и за краткото време бяха изяснени: въпроси на укрепителната система, водоснабдяването, жилищната и обществената архитектура. На този първоначален етап на проучване може да се приеме, че крепостта е късноантична (ранновизантийска) и е част от голямата военно-отбранителна система изградена при византийските императори Анастасий и Юстиниян І. Обхваща площ от около 38-40 декара. Укрепителната линия се е състояла от крепостна стена и ров пред нея. Кули и порти на този етап не са локализирани. Недалеч от крепостната стена е имало казармени помещения, едно от които бе частично проучено. Най-интересният археологически резултат може би е откриването на сграда с масивни зидове от камъни и тухли, които на места са запазени над 150 см височина. Планът на сградата, както и първите открити находки - части от капители, кръстове позволяват да се направи предположението, че става дума за раннохристиянска базилика. /БГНЕС
Титла: Re:крепости
Публикувано от: baradj в Ноември 08, 2009, 11:54:55 am
Мостът на боговете минава край Лиляче
Врачанското селце крие уникални скали и руини от средновековна крепост

Едно изключително красиво и почти непознато място, само на петнадесетина километра от Враца - красивия каньон на Лиляшката бара, с тесни виещи се варовикови стени, речни вирове и красиви скални форми.

От местността Жабокрек до село Лиляче се намира един от най-интересните карстови райони в България, издълбан от извори, въртопи, понори и пещери.

Едно изключително красиво и почти непознато място - до него се стига по пътя за село Чирен. Пет километра след като излезете от Враца на международния за Оряхово, ще видите отляво табела за селото.

Малко преди Чирен се завива наляво по асфалтов път, който е дълъг близо 2 км. Там можете да паркирате или да продължите по земен път около 500 метра до крепостта „Градище” и до Божия мост, който е непосредствено до нея.

От там можете да тръгнете и по местната екопътека, която ще ви разкаже за културно-историческото наследство на района и ще ви преведе през всички красиви кътчета от Божия мост до село Лиляче.

Божият мост е красив карстов феномен с височина 20 м и ширина 25 м. Дебелината на свода е от 9 до 12 метра. По оста на речното корито той е дълъг 125 метра. Под свода му има малки езерца, а по стените му отвори на пещери.

Градище е частично възтановена крепост от късноримската епоха и ранното българското средновековие. Тя е дълга повече от 8О м. В района й са намерени много артефакти, които могат да се видят във врачанския музей.В близост са открити 238 сребърни монети, сечени от името на цар Иван Александър и сина му - Михаил Асен.В близост до крепоста е имало римска вила.

Тук се намира и пещерата Понора - малко преди разклона за Божия мост, но от дясната страна на пътя за село Чирен. В нея тече подземна река с малки водопади, която образува серия от тесни дълги езера, на места много дълбоки.

Последното езеро и реката завършват със сифон, чиято вода се излива в живописен карстов извор Жабокрек. Обща дължина на пещерата е 3422 м. В нея може да се влезе само с професионален водач и специална екипировка.
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Ноември 15, 2009, 00:11:45 am
 Най-запазените крепости в Родопите и главният отбранителен щит на планината.
http://www.photosafaribg.com/krepostrod.htm (http://www.photosafaribg.com/krepostrod.htm)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Ноември 15, 2009, 21:16:04 pm
Ловешка крепост

История

Ловешката крепост е разположена на десния бряг на река Осъм, на живописния хълм Хисаря, който се намира в старата част на град Ловеч. Открити са следи от по-ранни селища – от късния енеолит, елинистическата, късноантическата и ранновизантийската епоха. Археологическите разкопки показват, че тук се е намирало и тракийско селище - разкрити са части от жилище, изградено от камък и глина, множество фрагменти от сива тракийска керамика, както и дръжка от родоска амфора с печат. На печата е изписан месецът, когато е налято виното - април.
След завладяването на нашите земи от римляните през I в. днешният Ловеч е включен в границите на създадената провинция Мизия. Започва строителството на крепости, пътни станции, стражеви пунктове. В издадената през III в. римска карта Табула Пеутингериана са нанесени пътните станции и квартирите за пренощуване на римските императори. В нея фигурира Президиум (пътна станция), която Константин Иречек и проф. Анастас Иширков отъждествяват с Ловеч.
View Larger Map
По време на римските завоевания в нач. на І в., селището е преместено в равнинната част на града. Но когато започват нашествията на "варварските" племена в средата на ІІІ в., то е изнесено на хълма поради естествените условия за защита. Просъществува и през V-VІІ век (ранновизантийката епоха). През V-VI в. на най-високата част на хълма е съградена църква от типа на трикорабните базилики с купол. Според особеностите в плана и пространственото оформление тя е единствената в България и трета в църковното строителство във Византийската империя (“Кехрие джами” в Константинопол и “Успение” в Никея). Съществуват църкви от още два архитектурни типа. Вероятно след разрушаване на селището от ранновизантийската епоха за известно време хълмът запустява.
Крепостта е построена през IX – X в. и заема двете горни тераси на хълма, а жилищните квартали и производствената част на града са разположени по долната – трета тераса, по склоновете на хълма и покрай реката. В южната и западната страна хълмът има почти отвесни скали. Достъпен е само от източната страна, а в днешно време - от махала Горни край при храма "Св. Неделя". От север се спуска на три тераси към реката. От хълма се открива прекрасна гледка към долината на р. Осъм и Балкана. Като допълнителна защита към отвесните стръмни склонове е била построена каменна стена, следваща релефа на терена. Дебелината й е била от 1,8 до З м съобразно местоположението и уязвимостта на сектора, а височината й (без парапета и зъберите) е достигала от 5 до 8 метра. Основите са изградени върху скалата, така че в случай на нападение или обсада не са могли да бъдат подкопавани.
В българската история името Ловеч се среща главно във връзка със събития, станали от ХІ в. насам. Първото споменаване на крепостта е свързано с нахлуването на печенегите в българските земи и военните действия на Византия срещу тях. От византийските хронисти Михаил Аталиат и Скилица Кедрин узнаваме, че един от печенежките главатари на име Селте останал в Ловеч с намерение да се укрепи в крепостта, но в 1059 г. бил прогонен от византийския император Исак І Комнин. През ХІІ в. отново срещаме името Ловеч във византийските хроники /Никита Хониат/. Именно Ловеч е градът, който спира византийските войски, предвождани от Исак ІІ Ангел, дошли на север от Балкана да усмирят въстаналите българи. Така през 1187 г. след тримесечна неуспешна обсада византийският император Исак II Ангел признава, подписвайки т.нар. "Ловешки мирен договор" под стените на крепостта независимостта на областите обхванати от въстанието, предвождано от братята Асен и Петър, а с това и началото на Втората българска държава.
В Ловешката крепост са открити голямо количество накити, предмети на бита, оръдия на труда и керамика. От особено значение са двете колективни находки от сребърни монети, върху които са изобразени цар Иван Александър и синът му Михаил. Едната се състои от 16 монети, поставени в гърне, а другата – от 1430 монети в стомна.
През ХІІІ в. по време на въстанието на Ивайло Ловеч отново се споменава, и то между по-големите и важни български крепости, които били завладени от византийците.
Разцветът на Ловеч е по време на Второто българско царство. През 1331 г. владетелят на Ловеч деспот Иван Александър става цар на България. С четиридесетгодишното му управление се свързва най-големият политически и културен разцвет на страната през това столетие.
През XIII в. и особено през XIV в. Ловеч е един от най-големите градове - крепости в северна България и достига завидно икономическо положение.
Ловешката крепост е една от най-късно падналите под турско управление - едва през 1446 г., и то с цената на масови разрушения, но и тогава запазва значителни права - да не се заселват турци на територията на града, да не се вземат деца за еничарския корпус, запазва си и правото за вземане на мито върху стоките, преминаващи през града.
От края на 2005 година крепостта, заедно с намиращия се до нея паметник на Васил Левски, е снабдена със специално нощно осветление по подобие на великотърновската крепост "Царевец". През 2006 година започна изграждане на Амфитеатрална сцена, която ще преобрази изцяло крепостта. Този проект на общината е сред първите 28, които са одобрени за финансиране по проект "Красива България" тази година. Сцената ще е на две нива с 250 места. Цялостното изграждане на комплекса ще струва 100 000 лв. "Красива България" ще осигури половината, останалите са ангажимент на общината. Така ще се създаде възможност български и чуждестранни творци да правят в Ловеч свои театрални експерименти.



Легенди
Легенда за ловешкия мирен договор

През пролетта на 1187 г. византийският император Исак II Ангел обсажда Ловешката крепост. Българските войски, начело с Асен и Петър не допускат превземането на твърдината. Императорът замисля хитрост, за да завладее крепостта. През нощта изтегля войските си и поставя малки наблюдателни постове по левия бряг на реката – “Башбунар”. През следващите дни няма нападения и българите се успокояват.
В една ранна утрин, за да си налее вода от реката, от крепостта през таен тунел излиза царица Елена с кученцето си – Рис. Докато си налива вода, тя е забелязана от византийския пост. Царицата бяга към тунела, за да се спаси от преследвачите си. Византийците чуват лая на кученцето, откриват българската царица и я пленяват. Императорът изпраща послание до цар Асен, искайки мир и достоен заложник за размяна с царицата. Сключва се мирен договор, с който официално се признава съществуването на Второто българско царство, а заложник на византийците става по-малкият брат на Асен и Петър – Иваница. Той е отведен в Цариград, но след няколко години бяга и се връща в България, за да стане по-късно цар Калоян.

Легенда за падането на Ловеч под турско робство

Според легендите и някои турски извори Ловеч е последната българска свободна крепост.
Отчайвайки се след тримесечна обсада на крепостта, турският водач Коджа Ибрахим решава да използва хитрост за нейното превземане. Той събира около 100 овни, поставя на рогата им свещи и през нощта пуска “огненото стадо” от близкия хълм към крепостта. Защитниците, мислейки, че Бог им изпраща помощ във вид на “небесен” огън, отварят вратите. Стадото влиза във вътрешността, следвано от избрани турски войни, които бързо сломяват съпротивата на защитниците. От тази нощ хълмът, носил името “Рижа гора” приема прозвището “Стратеш” от турското Саръ Атеш – жълт огън. Поводът е запалените свещи по рогата на овните.
Легендата продължава с това, че последният защитник се спуска по тайния тунел и става първия хайдутин в България.

(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/lovech/lovech-04.jpg)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Ноември 15, 2009, 21:17:20 pm


Ловешка крепост

(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/lovech/lovetch-plan.jpg)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Ноември 15, 2009, 21:22:48 pm
Белоградчишка крепост

История

Белоградчишките скали са уникални скални образувания, разположени в западна Стара планина, на 52 км. югозападно от град Видин, 182 км. от София и 68 км. от Монтана.
Изумителните скални образувания обхващат район дълъг 30 и широк 15 км.
Белоградчишката крепост, наричана още Белоградчишко кале е била изградена сред тези непристъпни скали, когато българската държава не е била образувана, а Балканският полуостров е бил в пределите на Римската империя.
За да се укрепят по-добре в първите два века от своето господство на Балканския полуостров, римляните положили големи грижи за построяване на здрава укрепителна система и за прокарване на удобни (стратегически и търговски) пътища. По това време (III в. от н. е.) вероятно е изграден и кастелът край Белоградчик. Той е трябвало да контролира тази част от пътя, от гр. Рациария (близо до днешното село Арчар, Видинска област) към вътрешността на империята. Така било поставено началото на изграждането на крепост сред белоградчишките скали.
В околността са запазени останки и от други крепостни застроявания с наблюдателни цели - при село Кладоруб (някогашното римско селище Камбустика), до село Граничак в местността Ханище, при село Дъбравка и другаде - общо 17 на брой.
Римляните използвали при строежа естествената непристъпност на скалите, като издигали само две стени от северозапад и югоизток. От другите страни за преграда и днес служат два огромни скални масива, високи по 80-100 м. Крепостните зидове били здрави, с дебелина в основите от 4 до 5 м. и високи от 12 до 15 м. Този римски кастел бил и крепост-наблюдателница. Крепостта разполагала с две щерни за вода, издълбани в скалите, дълбоки около 5 м., които се пълнели със снежна и дъждовна вода и събраното количество се пазело като неприкосновен запас.
Недалеч от крепостта са открити останки и на римски аквадукт. В северозападната част на кастела е запазено почти напълно едно подземие, изградено вероятно по-късно от българите.
На няколкостотин метра югозападно от крепостта на самотна стръмна скала се намират руините на друго старинно укрепление, което било в помощ на римския кастел.
Римската крепост имала за задача не само не само да наблюдава, контролира и охранява пътя, но и да предава и препредава съобщения предимно от военен характер с помощта на различни сигнали. За сигнализиране римляните използвали през нощта огън, през деня дим, а когато имало мъгла, биели огромни тъпани. Друг кастел приемал сигнала, препредавал го на трети и по този начин съобщенията достигали до предназначението им.
През 395 г., когато станало разделянето на Римската империя, балканските земи влезли в пределите на Византия.
През VI век на Балканският полуостров започнали набезите си славяните. Тази сериозна заплаха от север заставила византийския император Юстиниан I (527 -565 г.) да изгради няколко укрепителни поста. За тази му фортификационна дейност хронистът Прокопий пише: "Старите укрепления били възстановени и построени нови 400 кастели, крепости и градове". Особено важен е балканският отбранителен пояс. Към него спада и кастелът при Белоградчик, който играе важна роля благодарение на стратегическото си място.
Но той, както и много други, не могъл да устои на обединения натиск на славяни и прабългари, които в края на VII в. извоювали правото на съществуване на новата българска държава и останали завинаги по тези места.
С образуването на българската държава започнал нов период от историята и на Белоградчишката крепост. В тези първи столетия българските владетели й придавали различно значение.
До XV-XIX в. Белоградчишката крепост запазила средновековния си български облик. По-късно турците извършили някои доукрепителни работи и нови градежи по крепостния зид. Ползването на твърдината в края на XVII и началото на XVIII в. изглежда във връзка с австрийските походи срещу турците през 1683-1689 г., 1714-1718 г. и 1735-1739 г. Укрепването на крепостта било предизвикано и от желанието на турските власти да заздравят позициите си в тази част на империята. Редица извори сочат, че тук е имало хайдушко движение и бунтове на местното население.
Преустрояването на Белоградчишката крепост за огнестрелно оръжие започнало през 1805 г. под ръководството на френски фортификатори и завършило през 1837 г. от италиански инженери. След това преустройство крепостта обхваща 10 211 кв.м. Тя била разделена на три части, отделени една от друга с каменен портал и масивни железни врати. Крепостната стена в зависимост от терена била с различна височина - от 3 до 15 м, а дебелината на зида в основата от 2 до 2,5 м.
Крепостната стена имала и 350 - 400 бойници за огнестрелно оръжие изградени на мястото на българските зъбообразни амбразури. Там, където извисявали снага българските бойни кули, турците построили три оръдейни площадки. Днес са запазени само караулните помещения и някои подземия, служили за тъмници и складове.
Отначало Белоградчишката крепост била пазена от турското мъжко население, освободено от налози и данъци. В охраната на крепостта били заангажирани няколкостотин човека, но при опасност тя можела да побере 1000 - 1500 души. През периода 1837 - 1867 г. в крепостта имало постоянна войска, която поела отбраната на града и района.
През 1850 г. крепостта играла негативна роля в разгрома на Белоградчишкото въстание.
Известно време след 1885 г. в крепостта продължил да квартирува гарнизон, а след изграждането на казарми в града тя изгубил военното си значение. Дори в 1890 г. общинската управа в Белоградчик решила да разпродаде на гражданите камъните от крепостта за строеж. Това намерение било осуетено от местните овчари, пригодили крепостта за стопански нужди.
Използването й в този смисъл и липсата на всякакви грижи за поддържането й довели до някои разрушения на стените, бойниците и крепостните помещения.
Въпреки това специалистите я считат за една от най-добре запазените крепости в България. Непосредствено след обявяването й за паметник на културата тя бе реставрирана и сега е пригодена за масови посещения.



Легенди
Легендата за Белоградчишките скали
Преди векове между Белоградчишките скали се издигали девически и мъжки манастир. Рано всяка сутрин манастирските камбани приканвали за молитва обречените на бога монахини. Най-младата сред тях, послушницата Валентина, не могла да скрие под расото своята красота. Само веднъж в годината, на Петров ден, народът имал право да посещава манастира. В такъв празничен ден съдбата срещнала младата монахиня с гордия римски патриций Антонио. Заредили се дни на щастлива мечтателност. Докато една нощ... Антонио се изкачил по спуснато въже и прекрачил прага на нейната килия. Грехът бил извършен...
Заредили се тихи и спокойни нощи на любовни слова и сластни прегръдки. Любовта е чудна магия. Тя има свои закони и разумът, колкото и да е силен, отстъпва. Но скоро тяхната непозволена любов била разкрита. Зад дебелите манастирски стени можело всичко да се укрие, но не и детски плач. Валентина била разобличена и изправена пред съвета на монасите и монахините. Дълго обмисляли каква тежка присъда да й наложат. Валентина слушала примирена, прикътала в топлата си прегръдка детето. Накрая решили да я анатемосат и изгонят от манастира. Да се скита навред, унизена и прокълната, като символ на измяната и отречената чест и добродетел у жената.
Монасите закретали обратно към своя манастир. Валентина, изгонена и прокълната, стояла пред вратите с детето на ръце. В това време по пътя на хълма се задал Антонио, възседнал белия си кон, неподозиращ за направените разкрития и за жестоката присъда. И станало чудо. Господ изпратил буря, гръм и земетръс - манастирът се сринал. Всичко наоколо се вкаменило. Валентина се превърнала в каменна Мадона с дете на ръце. Всички те съществуват и до днес - Мадоната с детето, Конникът и Монасите, кретащи към своя манастир.
(http://storage4.album.bg/053/dsc00272_2e75b_19267356.jpg)
(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/belogradchik/belogradchik-plan.jpg)

www.bulgariancastles.com
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Ноември 15, 2009, 21:27:22 pm
Средновековна крепост Баба Вида (Бонония)

История

Средновековната крепост Вида e разположена на големия завой на брега на р. Дунав в североизточната част на град Видин.
Историята му е на повече от 2000 години, като преминава през различни строителни периоди: античен (I - IV в.), български (Х - ХIV в.), османски (XV - XIX в.) Реставрационната дейност е от ХХ в.
Строежът на Баба Вида е започнал върху основите на римския укрепен наблюдателен пункт Бонония, който от своя страна вероятно е възникнала върху основите на заварено тракийско селище в началото на I в. Бонония е съществувал върху част от сегашния град от средата на I век до края на VI. Наблюдатерният пункт е бил част от Дунавската граница на Римската империя. Останките от отбранителните съоражения са запазени на различни места във Видин до днес. Най-добре са се съхранили основите на североизточната ъглова кула, които по-късно били вградени в Баба Вида.
View Larger Map
Първите строителни дейности по крепостта датират от края на Първото българско царство (X в.). Във византийските хроники е вписано, че Видинската крепост издържала на обсада, продължила близо 8 месеца. При тази обсада византийските войски са предвождани от Василий II. От постройките от този период днес са останали сравнително малко. Най-запазена е стената и кулите, които са разположени към река Дунав. По време на почти цялото Второ българско царство Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямо разширение на крепостта има по времето на цар Иван Срацимир. По време на неговото управление той обитава Видинската крепост. През този период са построени значителен брой вътрешни стени и кули. Именно тогава крепостта добива вид близък до този, който има и днес.
Голяма част от сградите построени по това време са останали неразрушени. По това време Бдин е столица отначало на княжество (от втората половина на 13-ти век), а от втората половина на 14-ти век – и на независимо Търновско царство. Градежът е характерен за тази епоха - камъни и тухли споявани с хоросан. При полагането им в стените на замъка не е спазван някакъв определен ред.

Основният план на замъка не е претърпял големи изменения. Той заема площ 9,5 дка, обиколен със защитен ров с ширина 12 и дълбочина 6 м. Крепостта има форма близка до квадрат, ориентиран с ъглиге си по световните посоки, със страна около 70 м. Състои се от две стени – вътрешната е висока, с дебелина 2,2 м. и с 9 кули – 4 ъглови и 5 странични и външна, която е по-ниска, свързана с 2 кули.
Между двете стени се образува почти незастроен външен двор. Заградената от вътрешната стена площ е застроена с прикрепени към нея засводени помещения, които обкръжават малък вътрешен двор. Това била жилищната част на замъка. Помещенията са разположени на два етажа. Достъпът до горната тераса е осигурен с вити стълби и една рампа за изтегляне на оръдия, както и чрез дървени стълби в някои от кулите.

Баба Вида има един вход - от северната страна, където се намира входната кула. Над заобикалящия крепостта ров има каменен мост, който някога е бил дървен подвижен. Ровът е бил запълван в миналото с вода от Дунав. След входната кула се преминава в първия вътрешен двор. Кръгла каменна стълба води към втория вътрешен двор. В средновековието този вътрешен двор е бил по-обширен, в него се е издигала еднокорабна църква, сграда с масивен градеж и двуделна паянтова постройка. Тези градежи са били разрушени при изграждането на складове и караули в края на XVII – началото на XVIII в.

Като начало на първия средновековен строителен период се приема Х в. От тогава е запазен големият югоизточен бастион. Превръщането на средновековното укрепление в зъмак е станало още при първите владетели на Бдинското княжество. Окончателното разширение е при цар Иван Срацимир, чието име е свързано с главната кула на замъка. Външните зидове на замъка също са от средновековния строителен период – по фасадите ясно се различават бойниците от този период. Срацимировата кула (XIII - XIV в.) е най-добре съхранената от средновековния български строителен период. Висока е 16 м. По стените й са запазени много тухлени орнаменти. Смятало се е, че един от тях представлява надпис “Шишман”. Близо до тази кула е бил тайният изход на замъка.
От XV в. замъкът изпълнява само защитни функции. Той е бил отново преустроен в края на XVII – началото на XVIII в., когато появата на огнестрелното оръжие поставя нови изисквания към този род съоръжения. Дострояват се още един ред помещения около вътрешния двор. Средновековните бойници са запълнени с каменен градеж, зъберите са оформени с нови бойници. От края на XVIII до началото на XIX в. са тухлените надзиждания по вътрешната оградна стена, както и покривите на кулите.
През този период е построена и стрелковата тераса. Това е земен слой с дебелина около 5 м. насипан върху каменните покриви на помещенията. От тази епоха са и тухлените надзиждания по вътрешната оградна стена заедо с брустверите за далекобойни оръдия и покривите на кулите. Българските кули, както и стените на Баба Вида са завършвали оригинално със зъбери. През 60-те г. на XX в. те са реставрирани като отчетливо е показана разликата между оригиналните и реставрираните части. Оттук се е разкривала панорамна гледка към целия град и Дунава. Вижда се сградата на синагогата, строена през 1894 г. Кулите са били разделени на етажи. Долните са били ползвани за складове,а горните-като наблюдателници и по време на сражения.



Легенди
Живял някога мощен български болярин,който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт трите му дъщери - Вида Кула и Гъмза, разделили неговите владения помежду си. Двете по-малки сестри - Кула (с център в едноименния български град) и Гъмза - нейна столица бил Гъмзиград (днешен Гамзиград в Сърбия), се омъжили прибързано. Те попаднали на лоши мъже, които с лека ръка пропилели бащиното им наследство. Най-възрастната сестра - Вида, останала сама цял живот. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дълбока старост, като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения. В знак на благодарност след смъртта й хората от този край дали на замъка нейното име – “Баба Вида” или “Бабини Видини кули”.
(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/vida/baba-vida-08.jpg)
(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/vida/baba-vida-plan.jpg)
www.bulgariancastles.com
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Ноември 15, 2009, 21:31:12 pm
Кривград

История

Крепостта Кривград се намира на 1 - 1.5 км. южно от с.Караш по пътя гр.Роман - с.Караш - гр.Правец, като този път през средновековието, а може би през античността, е минавал по дължината на крепостта, като тя го е охранявала.
Представлява сложно фортификационно съоръжение ориентирано изток- запад по продължението на хълма.
Крепостта, както и много други български крепости е известна сред местното население още и под името "Калето". При разкопки около 1925 г. са разкрити запазени зидове в северната част дебели до 1.3 метра, градени с ломен камък и споени с бял хоросан. Открити са били и зидове от четвъртита кула, която е пазела крепостна стена широка 3 метра. От северната страна камъните, от които са изградени стените, са издълбани от хълма така, че да образуват вал пред крепостната стена, като допълнително увеличават височината на стената.
От юг крепостта е защитена от реката и отвесната стръмна страна на хълма и по тази причина няма крепостна стена. Най - леснодостъпна е от изток, където по тази причина е имало защитни кули. Извън самото кале в северозападна посока са намерени останки от други постройки, а в малко в западна посока са намерени 3 едни над друг построени зида- вероятно подпорни стени. Строежът на тези зидове е различен от строежа на самата крепост. Камъните са били заменени с каменни плочи, хоросанът - смесен с дребни камъчета и керемиди. От северната страна излиза път, който води през дола "Имането" където са намерени останки от зидове на дълги помещения и поема към селото. Известен е под името "Латински път". В южна посока води друг път, който слиза надолу и и продължава по течението на р."Малки Искър". До подножието в северната страна на крепостта на самия път е открита апсида на голяма еднокорабна базилика, разкопана при прокарването на пътя от Роман за Етрополе през 1904 г. В развалините на църквата са намерени множество дребни предмети.
Като цяло може би става въпрос не само за крепост с чисто отбранителни функции, а за укрепен град. По същия хълм, както и по съседния, изглежда са били разположени самостоятелни кули или малки фортове, които образуват мрежа от укрепления. Ясно забележими при обиколка в гората са поне пет подобни съоръжения разположени на стратегически ключови места, с цел вероятно защита подстъпите към града.
Крепостта е добре запазена като основи, като само на две места има видим по - висок градеж с камъни и хоросан.
В миналото е била обект на археологически проучвания. При разкопки са открити находки, потвърждаващи наличието на живот по тези места още през III-IV в. Намерени са:
- Римски и византийски монети от времето на Аврелий, Теодосий I, Юстиниян I и др.
- дялани камъни и фрагменти от паметници с оброчен надпис.
- еднокорабна базилика
- жертвеници,посветени на Хера, на Олимпийските богове и на Зевс и др.
Нуждае се от сериозно археологическо проучване и възстановяване. Оградената площ е доста голяма, грубо колкото на хълма "Трапезица" във В.Търново, което навежда на мисълта, че може би е била обитавана от местен феодал, но това е хипотеза изискваща потвърждение. Личат си множество изкопани от иманяри дупки.

Посетете
Крепостта се намира на 1 - 1.5 км. южно от селото по пътя гр.Роман - с.Караш - гр.Правец. От лявата страна на пътя в южна посока има чешма, до която има каменна плоча с името на крепостта.
www.bulgariancastles.com
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Ноември 15, 2009, 21:38:19 pm
Перперикон

История

Перперикон е археологически комплекс, състоящ се от голямо мегалитно светилище, свещен град и крепост. Предполага се, че това е прочутото в древността светилище на Дионис на тракийското племе сатри, чийто жречески род били бесите.
Перперикон се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали, на скален връх с кота 470 м.
В подножието му се намира село Горна крепост, край което тече Перперишката река, вливаща се наблизо в язовир “Студен кладенец”. По поречието на реката са разположени археологически обекти от различни епохи, подредени около естествения център Перперикон.
Перперикон се състои от четири основоопределящи части, представляващи съвършена композиция от новокаменната епоха:
-Мощна крепостна стена.
-Акропол- изграден от огромни каменни блокове, разположен в най- високата част на хълма.
-Дворец- изсечен в скалите и заемащ площ от 10 000 кв. м.
-Северно и южно предградия- представляващи малки улички в скалите, жилищни сгради и храмове.
Според данни от последните археологически проучвания най-ранните следи от живот са от късната новокаменна епоха, края на VI - началото на V в. пр. Хр. Тогава хората не са могли да обработват скалите с примитивните си оръдия на труда. По тази причина фрагментите от неолитна керамика се откриват върху повърхността на канарите, отложени в естествени пукнатини. Името, според проф. Александър Фол, е от бога на камъка Пер. Следващият установен исторически период е каменно - медната епоха, енеолита, и по-точно нейният финал в края на V и началото на IV в. пр. Хр. От това време вече със сигурност може да се определят грубо изсечени в скалите ями с натрошена култова керамика. Развитието на скалния комплекс продължава и през бронзовата епоха. Вече определено може да се твърди, че в нейната късна фаза, XVIII - XII в. пр. Хр., Перперикон преживява първия си голям разцвет. Това е епохата на крито - микенската цивилизация, на Троя и Микена. През XIII - XIV в. от н.е. крепостта е областен център и епископско средище във Византия. След 1346 г. крепостите в Източните Родопи са унищожени и повече не се възстановяват.
Многобройните находки находки дават оснжвание да се изкаже хипотезата, че точно на Перперикон се е намирало търсеното от цяло столетие прочуто в античността прорицалище на бог Дионис. Върху специален олтар се извършвал винено - огнен обряд и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието.
Едно от главните сведения, визиращо родопското светилище на Дионис е на римския историк Светоний Транквил. В съчинението си "Животът на дванадесетте цезари“ той описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император Октавиан Август, че синът му ще бъде господар на целия свят, като знамението за това били високо лумнали пламъци при принасянето на жертва върху олтара. При описанието на похода на Ксеркс срещу елините през 480 г. пр.Хр. Херодот също споменава за прорицалището на Дионис, което "...се намирало на висок връх в планината. С прорицанията в светилището се занимавали бесите; жрица давала предсказания точно както в Делфи, няма нищо различно.". Херодот никога не е посещавал вътрешността на Тракия и често дава неточни географски обозначения. В случая той отбелязва, че храмът се намирал зад заснежените планини и на висок връх. Оттук в съвременната наука заляга становището, че светилището е било във високите дялове на Западните Родопи. Малцина се бяха замисляли върху факта, че от Бяло море се вижда високия хребет на Южните Родопи - т.нар. Гюмюрджински Снежник. Зад него са ниските и удобни за живот части на Средните и Източните Родопи, наситени с много богати археологически паметници от различни епохи. А сред тях несъмнено изпъква свещения скален град Перперикон, най-големият мегалит на Балканите и в Европа.
Римската епоха е епоха на разцвет за Перперикон, който обаче завършва с нашествията на готите, разорили градове и села във втората половина на XIV в.
Археологическите проучвания показаха, че тогава Перперикон е бил превзет и изгорен. Но градът възкръсва още в V - VI в. сл. Хр. Византия преживяла съдбоносна война с варварите укрепва и постепенно започва да възстановява границите на Римската империя. При император Юстиниан Велики(527-565) почти са достигнати старите предели. Същият василевс извършва колосално строителство, възобновявайки и преизграждайки древните градове и твърдини.
Крепостните стени на Перперикон са отремонтирани, а са построени и нови, подсилващи защитата на Акропола от уязвимата западна посока. Отново функционира инфраструктурата на селището. Налага отпечатък и утвърдилото се след V в. християнство. Базиликата в Акропола е преустроена в църква, като от изток е добавена необходимата апсида. Християнски храмове се издигат и в околностите на Перперикон.
От север и югоизток нахлуват други нашественици - славяните и арабите. Територията на империята отново рязко се съкращава, като е застрашено дори съществуването и. Навсякъде се шири упадък и запустение. Към началото на 7 в. току-що изградената мощна фортификационна система е буквално изоставена.
Тази съдба не убягва и Перперикон. Животът в града не изчезва, но съществуващото тогава селище е бледо подобие на миналото величие. Свещените скали обаче стават място за поклонение на друг народ. През 7 в. прабългарите на вожда Кубер са заселени от императора в околностите на Солун. Подобно на траките, в религията на прабългарите обожествяването на скалите играе важна роля.
Племето на вожда Кубер е оставило по южните склонове на Родопите няколко находища от рисунки-графити, които са много близки до откритите в Североизточна България изображения. Точно към тях спадат и намерените графити от Перперикон. Всички те са с култов характер - символичната игра "дама" и ритуално изобразяване на женски полови органи. Последните вероятно са свързани с култа към тюркската богиня на плодородието Умай, чиито образ е изпълнен с остър предмет в най-високата част на Перперикон.
Със стабилизацията на Византия през IX в. активната дейност се премества в подножието на Перперикон, където тогава се е намирал областният център на Източните Родопи. Крепостта добива отново важно значение през XIII - XIV в., когато се създава новата административна единица Ахридос. А през 1339 г. в писмо на Вселенската патриаршия той е обозначен като епископски център, очевидно отделил се от старата епископска катедра Ахридос.
Данните от археологическите разкопки показват, че през XIII - XIV в. животът в крепостта Перперикон е бил интензивен. Той няма блясъка на античността, но показва важността на средновековния център. Върху останките на късноантичния храм в Акропола е построена нова църква, вече изцяло изградена от ломени камъни, споени със здрав бял хоросан. Наоколо се оформя обширен некропол, даващ представа за значителния брой на населението.
Развиват се и квартали с полуземлянки и частично използване на старите улици. Открива се много керамика, предмети и монети, като особено интересни са изключително редките за този район сребърни монети на цар Иван Александър, регистриращи неговата кратка власт в Перперикон през 1343 г. Гражданската война от 1341 - 1346 г. унищожава крепостите в Източните Родопи и те повече не се възстановяват. Очевидно такава е била и съдбата на Перперикон. Но, според открит турски регистър от 1626 / 1627 г., населението в селищата под Перперикон продължава да бъде християнско. Засилената мюсюлманска колонизация след XVIII в. променя коренно етническия облик.



Легенди
Легенда за Дионисий
С Перперикон се свързва името на бог Дионисий, за който има следната легенда:
„Някога, когато боговете още живели сред хората, Зевс се влюбва в красивата Семела. Венец на тяхната любов става малкият Дионисий. След като Гръмовержецът вшива в бедрото си детето, то се ражда красиво и най-весело сред останалите богове. Обкръжен от многочислена свита сатири с кози копита и от прекрасни менади, Дионисий скита по Земята и учи хората да отглеждат грозде, правейки от него благоуханно и замайващо главата вино.”
Така по-късно се появяват празниците в негова чест: т. нар. орфическите мистерии, които се правели само от посветени, а това били единствено неженени мъже. Те били наричани а-бии т.е. не-жизнени, защото не водели нормален и обикновен живот. Тайнствата ставали в затворени общества и скрити места, недостъпни за погледа на останалите хора - скали и пещери, с каквито изобилстват Източните Родопи, Странджа и Сакар. Те били придружени с хорови песни и мимически игри. Кулминация представлява символичната смърт на царя-жрец, отъждествявана с разкъсването на Дионисий от титаните, и също символичното зачатие на богинята-майка, даващо началото на живота. Първата се осъществявала чрез кръвната жертва на бик, кон, козел, а понякога и хора. Зачатието пък се реализирало с масово съвкупление на мъже и жени. По-късно орфическите тайнства се олицетворяват от разюзданите вакханалии в чест на бога на виното и веселието Дионисий.

(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/perperikon/perperikon-13.jpg)
(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/perperikon/perperikon-plan-01.jpg)
www.bulgariancastles.com
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Ноември 28, 2009, 09:46:34 am
Царевец

История
Хълмът Царевец се намира във Велико Търново. Той е главната крепост на средновековния Търновград, в центъра на който се издигат царският и патриаршеският дворец.
Първото селище, построено на хълма Царевец, датира от късния халколит (4200 г.пр.Хр.). То продължава своето развитие през къснобронзовата епоха (ІV - ІІ в.пр.Хр.) и желязната епоха (ХІІІ - І в.пр.Хр.), когато негови обитатели са траките. През V - VІІ в.н.е. на мястото на тракийското селище се намира Зикидева - най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия. Бива унищожен по време на аваро - славянските нашествия през VІІ в.
През ІХ в. на мястото на ранновизантийската крепост възниква старобългарско селище, което се развива и разраства по време на Първата българска държава и особено в епохата на византийското владичество. През ХІІ в. селището е вече укрепено , а във вътрешността му са построени болярски жилищен комплекс и няколко християнски култови сгради.
Археологическите разкопки на Царевец започват през 1886 г. от чешкия учен Карел Шкорпил и продължават през 1893 и 1900 г., но липсата на система и организация им придава частичен характер. След 1905 г. предприетите разкопки от възобновеното археологическо дружество в Търново се извършват частично и с прекъсване поради липса на средства. През 1930 г. са направени разкопки, които предшестват възстановяването на Балдуиновата кула. През 1932-1934 г. е реставрирана първата порта от главния вход, а през 1935 г. е направено изследване на водоснабдяването на Царевец и Трапезица.
След 1946 г. започват системни археологически проучвания на двореца на българските царе от Втората българска държава. През 1958 и 1959 г. тогавашният Окръжен исторически музей започва проучвания на крепостната система на Царевец. Създаденият през 1974 г. филиал на Археологическия институт към БАН започва цялостно проучване на вътрешната крепост на Царевец. В резултат на разкопките вече е натрупан огромен археологически материал, на базата на който могат да се правят по-точни изводи и заключения, отнасящи се до градоустройството и архитектурата, крепостната система, материалната и духовната култура и социалната структура на населението. Укрепителната система на средновековната крепост Царевград-Търнов е сложно устроена. Тя се състои от околовръстни стени, опасващи целия хълм, и други напречни, спускащи се перпендикулярно към реката. Крепостната стена по скалния венец на Царевец, дебела 2,4 м, а на някои места стигаща до 3,6 м, има бойници и кули. Тя е проучена главно от 1958 до 1963 г. Установи се, че в строителството и са съществували три периода: първи, отнасящ се към ранновизантинската епоха с най-ранните строежи, датирани към началото на V-VIв.; втори - към първата половина на XII в., значително преди 1185 г.; трети - вероятно към XIII в., тъй като през периода на Втората българска държава околовръстната крепостна стена търпяла чести поправки и разширения, които непрекъснато я преобразявали.При археологически разкопки през 1977-1978 г. в кв. "Асенов" около църквата "Св. Четиридесет мъченици" се откри крепостна стена покрай реката, дебела 2,7 м, с бойни кули към Янтра и една кула кладенец.В крепостта на хълма Царевец можело да се проникне през три входа. Главният вход заемал най-западната част на хълма. Изграден е върху тесен скален масив, нарочно пресечен за създаване на допълнително охранително съоръжение. Макар и естествено труднодостъпен, входът бил снабден с три последователни порти Пред първата порта над Сечената скала имало дървен подвижен мост, запазен до 1864 г. и бойна кула над портата. Възстановена е без кулата през 1932-1934 г. по проект на арх. Александър Ращенов. Втората порта се намира на 18 м след първата, където са установени основи на четириъгълна кула, запазени до 1910 г. Третата порта на главния вход се издигала на 45 м след втората и съществувала до 1889 г. Тя била изградена върху основите на по-стара порта от крепостната стена от I-VI в. Третата порта е реставрирана през 1971 г.
Вторият вход на крепостта Царевец е Малката порта (Асеновата) на северозападната крепостна стена. Чрез нея се осъществявала връзката между Царевец, Трапезица и Новия град. Над Малката порта се издигала кула на два етажа. Вратата била двукрила, дървена, обкована с големи железни гвоздеи. Малката порта и кулата над нея са реставрирани през 1975 г. Северно от югоизточната бойна кула се намирал третият вход за крепостта - Френкхисарската порта. Тя служела за връзка с квартала на франките, към който водел широк 2,5-метров път, запазен до 1910 г.
В югоизточния край на крепостта Царевец - най-лесно достъпното място на хълма - се издигала бойна кула, охраняваща Френкхисарската порта, и голямо водохранилище до р. Янтра. Тази кула е свързана с името на латинския император Балдуин, пленен в битката при Одрин през 1205 г. от цар Калоян. Известна е като Балдуинова кула. Реставрирана е през 1930-1932 г. по проект на арх. Александър Рашенов.
На 700 м от главния вход в северна посока, там, където се събират източната и северозападната крепостни стени, хълмът Царевец завършва със силно издадена над Янтра скала, известна като Лобна скала. От нея през ХI-ХIV в. били хвърляни в Янтра предателите на родината.Укрепеният средновековен град на хълма Царевец бил гъсто застроен. При археологическите проучвания са открити още над 370 жилищни и стопански сгради, 22 църкви(4 от които са ранновизантийски) и 4 манастирски комплекса. Освен представителите на феодалната класа - царе, боляри и духовенство - на Царевец е живяло и многобройно обикновено население, което обслужвало феодалната класа. Една част от него са били занаятчии, търговци, земеделци. Затова свидетелстват големият брой жилища и стопански постройки около царския дворец, Патриаршията, на северозападния и източния склон. Приблизителният брой на населението на Царевец през XII-XIV в. е 3000 - 3200 души.При застрояването на хълма се забелязва градоустройствена мисъл при изграждане на отделните части. Различават се няколко квартала, от които най-типичен по своя вид за Царевец е кварталът около Патриаршията. Неговите сгради са гъсто прилепени една до друга и една над друга, групирани около 3 църкви.
Българските жилища са няколко типа - малки, каменни надземни жилища и двустайни или многостайни къщи на един или два етажа. Голямото болярско селище (северно от двореца) е оформено като самостоятелен архитектурен ансамбъл.
Манастирските комплекси, от които най-характерни са тези около югоизточната кула и при Лобната скала, са строени с вътрешен двор и сгради, обединени от манастирската църква.
Входовете на крепостта и околните и градски части са свързани с оформена улична мрежа. Централната улица свързвала главния вход с царския дворец. Тя се разклонявала на две: към Малката порта на Новия град, неговите църкви и манастирски комплекси, и към Лобната скала. Друга улица минавала покрай източната крепостна стена и свързвала южния вход на двореца със сградите в югоизточната част на Царевец. От главния вход голяма улица водела покрай южната крепостна стена през квартала около Балдуиновата кула към Френкхисар. Независимо от гъстата застроеност на хълма са оставени места и за малки площади - северно от двореца и източно от третата порта. Археологическите разкопки на Царевец дадоха възможност основно да бъдат проучени двата самостоятелни архитектурни комплекса - царският и патриаршеският дворец.


Дворецът на българските царе
Издигал се в централната част на крепостта Царевец. Представлявал самостоятелен ансамбъл, ограден с крепостни стени и бойни кули, и заемал площ 4872 кв.м. По своя план и устройство той е "затворен архитектурен комплекс". Главният вход бил в северната част, допълнително укрепена от три високи бойни кули, една от които се издигала над входа. На южната страна се намирал друг вход, водещ за стопанската и домакинската част на комплекса. Над него се издигала четвъртита кула. Отделните сгради на двореца затваряли обширен вътрешен двор, в чиято западна половина се намираДвли тронната зала, приемните и служебните помещения на двореца. Покрай източната крепостна стена били разположени жилищните и работните помещения, а над тях в стръмния склон - избите. В югозападната част били кухните - пещите, трапезарията и складовите помещения за обслужващия персонал. В източната част на вътрешния двор се издигала дворцовата църква "Св. Петка" ("Св. Параскева").
Царският дворец такъв, какъвто е достигнал до нас, е строен на няколко етапа: първи - в края на XI в. или началото на XII в., когато върху основите на ранновизантий ските сгради съществувал болярският дом на Асеновци. След въстанието срещу византийците той бил преустроен в дворец, унищожен покъсно от пожар; втори - през XIII в., когато по време на царуването на Иван Асен II дворецът бил възстановен в източната и западната половина и били извършени разширения; трета - през XIV в., когато по време на царуването на Иван Александър била преустроена представителната сграда.
Дворецът на българските царе съществувал на Царевец по време на целия двувековен период на възстановената българска държава. При падането на Търновград под турско робство на 17 юли 1393 г. той бил опожарен и разрушен. Археологическите разкопки на двореца вече са приключени. Част от откритите уникални образци от средновековните художествени занаяти - златарство, грънчарство, каменоделство, гравьорство и др., са показани в археологическата експозиция "Велико Търново - столица на България - ХII - ХIV в."

Българската патриаршия
Това е вторият голям архитектурен комплекс на Царевец, заемащ площ около 3000 кв.м. При разкопките от 1960 до 1965 г. се установи, че Патриаршията, също както и царският дворец, била самостоятелна крепост във вид на неправилен многоъгълник, ограден с крепостни стени, порти и кули. Входът се намирал на западната страна - подсилен с две последователни врати. От юг и север се издигали две бойни кули. Също там, долепени до крепостната стена, се издигали жилищните, стопанските и служебните помещения. В централната част, на най-високото място, се извисявала патриаршеската църква "Възнесение Господне". Тя е построена върху основите на раннохристиянска църква, датирана от края на V и началото на VI в., представляваща трикорабна базилика с една апсида. Патриаршеската църква е строена на два етапа: първи - в началото на XIII в. като еднокорабна църква с полуцилиндричен свод, и втори - през XIV в., когато е извършено разширението и преустройството и в кръстокуполна, триапсидна църква с два притвора. До южната стена са открити три помещения, средното от които е кула звънарница - рядко срещано явление в църковната архитектура на Балканите.
Патриаршеската църква била богато украсена отвътре и отвън. При разкопките са открити много декоративни панички и четирилистни розети, разноцветно украсени, и хиляди късове от стенна мазилка със стенописи. По-нататъшното проучване, реставриране и консервиране на средновековните паметници на хълма Царевец, както и подготовката за тяхното експониране протичат във връзка с изпълнение на приетата още през 1978 г. програма "Велико Търново-1300", която включва два основни етапа -първия до 1981 г. и втория до 1994 г. От научните и творческите институти на хълма Царевец през първия етап (до 1985 г.) по проекти на архитектите Боян Кузупов, Илия Левтеров и Теофил Теофилов са възстановени портите, крепостните стени, патриаршеската църква "Св. Възнесение Господне", наричана "църква на патриаршеския град Търнов" и "майка на българските църкви", и кулата звънарница към нея.
Възстановяването на Патриаршеската църква бе извършено въз основа на данните от археологическите проучвания и сведенията от средновековните документи (карти, миниатюри) и след общественото обсъждане на направените на място макети.
Декоративно-художественото оформяне на интериора на Патриаршеската църква е дело на художника Теофан Сокеров. Тъй като Патриаршеската църква е пълна реконструкция, тя не е стенописана по църковния канон. Църквата представлява храм паметник, в който чрез средствата на съвременното монументално изкуство - мащабни фигурни композиции, художникът проследява възхода на политическото и културното развитие на средновековната българска държава. Особена роля за емоционалното възприемане на стенописите и цялостната атмосфера в интериора на Патриаршеската църква играят специалното осветление и озвучаване.
Реализацията на стенописите е дело освен на художника Теофан Сокеров и на неговите помощници художниците Иван Иванов, Иван Василев, Кольо Йончев и Найден Найденов.
Патриаршеската църква, един от обектите на 800-годишния юбилей от въстанието на Асеновци, освобождението от византийско робство и възобновяване на българската държава, е отворена за посещение през ноември 1985 г.
Освен работата по Патриаршеската църква е извършена и консервация на жилищните и други помещения около Патриаршията. Възстановителните работи на хълма Царевец в общи линии са приключили през 1985 г. Предстои все още работа по довършване на разкопките и консервацията на южния склон на Царевец, който ще се свърже с мястото около югоизточната бойна кула, и по реставрацията на главния вход на царския дворец.
За по-емоционално и впечатляващо въздействие върху посетителите на архитектурно-музейния резерват 'Царевец" е осъществена и аудио-визуална програма "Царев град-Търнов - звук и светлина" - вечерен светлинно-звуков спектакъл, чрез който на фона на оригиналния декор на крепостта се възкресява атмосферата на средновековния Търнов град.



Легенди
Легенда разказва, че там в римско време имало укрепления, които охранявали пътя за великолепния Никополис. Когато варварите нахлули, обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро. Само човек, знаещ тайната на съкровището можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигала друга галерия. От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности... Ако непосветен влезел никога не ще се върнел жив. Във всяка зала имало безценни предмети - златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове. Подземието под Момина крепост било на две нива. Съкровището било долу. Входът бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там встрани започвала галерия. Когато римляните се оттегляли, отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре.


(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/tsarevets/tsarevets-08.jpg)
(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/tsarevets/tsarevets-plan.jpg)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: Gil-Galadh в Ноември 29, 2009, 11:28:23 am
Благодаря за хубавите публикации.
Аз бих прибавил към горните и Червен и Овеч - едни от най-големите ни средновековни градове...
И само да спомена,че като си говрим за потъпкване на българската история - няма по-голямо такова от това,което са направили на Царевец с тея тонове бетон и това,което продължават да изграждат на Трапезица. Тва си е чист меркантилизъм и неуважение към паметта на хората,които са живели зад тея стени и са губили животите си на тях...
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Ноември 29, 2009, 11:48:17 am
Съгласен съм. Ако искат да го реставрират, поне да го правят както трябва. :yes:
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Ноември 29, 2009, 12:10:43 pm
Овеч

История
Намира се на планинското плато, наречено Калето, извисяващо се източно от гр. Провадия. То има формата на кораб, чийто нос сочи на юг. Отвсякъде е обкръжено със скални откоси, високи около 20 м. Тесен провлак го свързва с друго плато – Табиите (укрепленията), разположено на север от Калето.
Провадия е селище с над 15-вековна история. Археологическата датировка отнася най-старите следи от човешка дейност в землището на града към V в. пр. Хр.
Смята се, че градът е основан като крепост и преден пост на Византия срещу нахлуващите от север войнствени племена.
Византийците я наричали Проватон, турците - Таш Хисар, а българите - Овеч. Проватон на гръцки означава "Овча крепост". Това име било преведено буквално от славяните като Овеч. Дошлите по-късно Аспарухови българи също възприели това име , под което се среща и във повечето документи.
Крепостта издигната първоначално само като отбранително съоръжение, бързо се превърнала в относително голямо селище, за което свидетелстват източници, в които е споменавана като областен център.
Каменната крепост е била свидетел на разни епохи и народи. В различните периоди, тя е населявана от траки, римляни, византийци, евреи. Превземана е от рицари, турци, руски войски. По време на Второто българско царство Овеч вече е важен административен, стопански и военен център, както и едно от седемте седалища на митрополити.
За бързото разрастване и утвърждаване като военно-административен център способства стратегическото и разположение - близостта до Плиска, Преслав и Варна (която още от 681 г. е в българско владение). Всъщност при евентуално превземане на Варна, Овеч би била основната преграда по-пътя към Плиска, Преслав и Търново.
През 1278 г., опитвайки се да преминат през проходите на Стара планина към Търново, две византийски армии от 5000 и 10 000 бойци, водени съответно от пълководците Априн и Мурин, намират гибелта си под мечовете на воините на цар Ивайло. Следващият византийски пълководец Михаил Глава Тарханиот опитва през Варна. Той превзема няколко крепости в Източния Балкан, но е спрян при Овеч. Докато се занимава с обсадата, в тила му пристига армията на Ивайло и ликвидира византийците за броени дни. Михаил Глава (за когото впрочем се смята, че е от български произход) предвидливо се "разболял", качил се на кораба си във Варна и отпътувал за Константинопол, оставяйки войниците си на заколение.
В крепостта са били затворени рицарите на Амедей VI Савойски, между които маршалът на Бургундия, пленени при неуспешната му обсада на Варна през 1366г.
Тук е живял цар Петър II, след като се отказва от короната и предава властта на своя по-малък брат Асен през 1190 г. Хобито му да ловува го довежда тук, където някога е имало чудни гори.
Овеч паднал под турска власт през 1388 г., когато тридесетхилядна турска армия под командата на Лала Шахин с измама нахлула през нощта след сключено примирие. Завоевателите го наричат Провадия, а също така и Таш Хисар. По-късно крепостта е завоювана от Ягши бей и 490 години е в чертите на Османската империя. По време на похода на Владислав III Ягело-Варненчик е завзета с щурм и гарнизона е избит до крак и крепостта опожарена и разрушена. Била е и е център на освободителното въстание на Фружин – син на Иван Шишман. Към средата на ХVІ в. крепостта запада. Градът трайно се установява на днешното си място в котловината, по бреговете на р. Провадийска.
Освобождението на България от османско иго заварва Провадия с около 3500 жители. Голяма част от мюсюлманското население се преселва в Турция. На негово място прииждат българи от близките села и от Източна Турция. За кратък период от време Провадия е окръжен център в Княжество България. В резултат на административна реформа от 1881 г. става околийски град.
От нейната слава са останали само уникалното мостово съоръжение между крепостта и платото Табиите, множество кладенци за събиране на вода (един от които с дълбочина 80 м.) и щерни за зърно, руините на Митрополитската църква, стражевите кули, каменната порта, затвора на рицарите, мраморните колони на Омуртаг. Гербът на крепостта е орелът, изрисуван върху пръстените – печати, намерени на крепостта. Доскоро дъното на кладенеца беше запушено след двадесетият метър дълбочина, тъй като всеки турист, изкачил платото, е хвърлял вътре по един камък, вярвайки, че така ще му се изпълни желанието пак да се върне. По време на реставрацията на крепостта пък работниците са го ползвали като място за изхвърляне на строителни отпадъци. организира отпушването и проучването на кладенеца. Наскоро беше завършено организираното от община Провадия отпушване и проучване на кладенеца, при което кладенеца беше осветен и обезопасен. Дълбочината му достига 80 м., от които 4 м. са под скалния масив. На дъното не е намерен изход, а само съоръжение за събиране на водата. Мостовото съоръжение от Централната северна порта до другото плато – Табиите е възстановено. Всичктези дейности са извършени по проект "През очите на времето – природа и култура", финансиран от програма ФАР и осъществен от община Провадия. През последните две години са възстановени археологическите разкопки на Овеч. Те дават нови дани за възникването и функциите на крепостта.



Легенди
Легенда за отбраната на крепостта
Според тази легенда черкезите с месеци обсаждали Овеч. Местното население обаче си изградило желязна система за защита и си съобщавало с огньове, ако в далечината се мерне враг. Веднага след като се появял сигналът за бедствие, всички влизали в крепостта и вдигали подвижния мост, който свързвал платото с околността. В дълбоките карстови пещери имало огромни запаси с жито, а прочутият кладенец снабдявал обсадените с прясна вода. Според преданията той можел да се ползва и като авариен изход. Местните хора разказват, че преди време в отвора на кладенеца пуснали оцветена юрдечка. Птицата изплувала след два дни в Петров дол, което е на 12 километра от крепостта.

Легенда за Михаил Воин
Любопитна, но доста неясна е легендата за Михаил Воин от Потука, който на връщане от воински поход убива седмоглав змей, след което препускал с коня си по тесните и стръмни стъпала нагоре към Таш-Хисар; когато стигнал там, конят му издъхнал, а той успял само да се помоли в черквата, след което се върнал, за да умре при коня си. Като спомен за “събитието” на това място бил сложен “камък, околчасто издълбан, висок”, т.е. стълб.

(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/ovech/ovech-01.jpg)

(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/ovech/ovech-plan.jpg)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Ноември 29, 2009, 12:36:39 pm
Червен

История
Разположение
Средновековната крепост се намира на север от с. Червен, Русенска област, на 30 км южно от р. Дунав в района на Поломието. Подобно на повечето укрепени градове от ХІІ - ХІV в., градът е построен върху труднодостъпен, продълговат скален рид, обграден от р. Черни Лом. До него се стига по 235 каменни стъпала.

Извори
За първи път името Червен се среща в старобългарския апокриф от XІ в. "Сказание на пророк Исай", там четем за "цар на име Гега с прозвище Оделян, създал в земята българска градовете Червен, Несебър и Щип”, това дава основание да смятаме, че може би Петър Делян е основател на града, но вероятно става дума за възстановяване на крепости, а не за първоначално създаване. Имената на трима митрополити от Червен са изброени и в Бориловия синодик - Неофит, Калиник и Захарий. В житието на Теодосий Търновски от втората половина на XІV в. също е споменато: търсейки знания, той напуска книжовните школи на столицата, и "... подобно на някой разумен и хитър търговец, който се надява на по-голяма печалба, като мислите, че ще намери нещо по-високо... достигна едно място, нарицаемо Червен", където и се установява. Друго сведение срещаме в част от поемата на византийския поет Мануил Фил за похода на пълководеца Михаил Глава срещу Ивайло. От поемата разбираме, че пълководецът превзел Червен заедно с големите български крепости Преслав, Ловеч и Видин.
Данни за състоянието на града по време на турските нашествия черпим от хрониката на Мехмед Нешри от XV век, който пише, че един от най-големите градове на шишманова България бил превзет от Али паша по време на неговия опустошителен поход в Североизточна България през 1388 г.
В данъчен регистър от първата половина на XV век, представляващ опис на именията в Никополския санджак (старото Търновско царство) Червен е посочен като град с 107 къщи, център на вилает, който обхващал значителни територии по поречието на Ломовете и Лудогорието. По това време в Червенската крепост се намирал гарнизон с 57 войници и 3-ма офицери. В края на XV век Червен вече е център на нахия. Такъв той остава заедно с Търново и Ловеч до втората половина на XVII век. Сведения ни дава и Филип Станиславов, който описва Червен през XVII век, имало само 30 български къщи с около 250 души население. Същата картина от този период ни дава турският пътешественик Хаджи Калфа. Той описва стърчащите развалини на две църкви и преброил 30 християнски къщи.
През XІX век градът е посетен от Георги Раковски, Феликс Каниц, Константин Иречек и други учени и пътешественици, които откриват един отдавна напуснат и изцяло разрушен град. Карел Шкорпил прави подробно описание на Червен в книгата си "Опис на старините по течението на река Русенски Лом". През 1910-1911 г. проф. В.Н. Златарски разкрива по поръчка на Софийското археологическо дружество една от църквите на града, а системни археологически разкопки започват през 1961 г.

Исторически данни
Поради естествената защитеност на местността от три страни с високи и стръмни скали, още към края на Бронзовата епоха (1500 - 1200 г. пр. н. е.) и началото на Ранножелязната (1200 - 600 г. пр. н. е.) там се заселват траките. Животът върху високата част на скалния рид продължава през V - І в. пр. Хр. и се развива през римско време І - ІV в. Под натиска на хуните през втората половина на ІV в. и през V в. под предводителството на Атила цяла Мизия и Тракия остават пусти и разрушени.През VІ в. започват набезите на славянските племена сещу Риската империя и император Юстиниан (527 - 565) изгражда няколко пояса от крепости, за да ги спре: един по брега на р. Дунав, два по проходите на Хемус и Родопа и три за защита на морските градове.Византийският историк Прокопий споменава повече от 500 имена на крепости и градове - възобновени или изцяло построени. Сведения за събитията, които последвали ни дава византийският летописец Йоан Ефески: "На третата година от смъртта на Юстиниан, в царуването на Тиберий Победоносни, проклетият народ на славяните извърши нападение над цяла Елада, над Солунската област и над цяла Тракия. Те завладяха много градове и укрепени места, опустошаваха, горяха и грабеха страната и я заеха; те се поселиха в нея без страх, като че им принадлежеше. Това продължи четири години, докато императорът беше зает във войната с Персите и изпращаше там всичките си войски." Следващия цал век - VІІ в. земите са нападани и опустошавани от племената на дакийските славяни, туранските българи начело със Заберган и аварите. В края на VІІ в. част от славяните и българите се заселват и българите дават името си на новата народност. Още през ранновизантийския период крепостта в Червен е разрушена и обезлюдена. Едва през ІХ - Х в. там отново е възстановено селището от българските племена. Новите заселници станали причина през ХI/в. селищната територия да нарасне неколкократно, като ново приобщаваните части са били обграждани с отделни крепостни стени. Следват години на възход и падения, белязани от непрекъснатите борби с Византийската империя за самостоятелност. Втората половина на ІX в. вече имало доста многолюдни градски средища с преобладаване на селското население, а земите ни попадат под византийската власт (1018г.). Така до началото на XІІ в., когато българските земи понасят атаките на орди маджари и нормани. През XІ - XІІ в. населението е намаляло и обедняло, за което са отговорни и непрестанните военни набори на български войски, които участвали в далечните и многобройни войни на Византия. Най-вероятно при сблъсък с войските на византийския император Йоан Цимисхи (971 г.) или Василий ІІ (1001 г.) това селище е разрушено. След освобождението в 1186 г. (въстанието на Асен и Петър) Червен постепенно започва да се оформя като град, който с времето става един от главните центрове на Средновековна България. През втората половина на ХIIIв. крепостта окончателно придобила облика на интензивно разбиващ се средновековен град, който се откроявал сред всички останали в Поломието. Значението му нараства след 1235 година, когато става седалище на средновековната българска Червенска митрополия. При управлението на цар Ивайло (1278-1280) Червен е засегнат от татарското нашествие през 1242 г., след което е превзет от византийската армия на Михаил Грава Тарханиот. Градът е бил феодално владение на на българският Цар Георги Тертер /1280-1292/ основателя на династията Тертеровци чиято най- изявен представител е синът му Теодор - Светослав Тертер /1300-1321/. Гробът на Цар Георги Тертер се намира в скалната църква Кръщялнята - част от средновековния скален манастир при с.Иваново. Във втората половина на ХIII в. градът се оказва на предната граница срещу прииждащите от Азия татарски орди и градът отново е превзет, разграбен и разрушен. При неговото възстановяване след прогонването на нашествениците в началото на ХIV в. е променена цялата градоустройствена схема. За да бъдат задоволявани нарастващите нужди от нови монети, през втората половина на ХIVв. Червен станал един от центровете на монетосечене в България. През 1204 г. Константинопол е превзет от ІV Кръстоносен поход и това се оказва гибелено за българите през XV в. По време на византийското владичество населението не променило етническия си състав. В основата си то останало българско и вероятно е взело участие в освободителното движение на братята Асен и Петър (1186 г.). Червен ще да е бил един от първите освободени градове на възстановената българска държава. Градът е превзет и изгорен от османските орди, но по-късно са възстановявени укрепителните съоръжения и е поставен гарнизон. Някои от църквите са преустроени в джамии и е изграден нов мюсюлмански храм в най-високата част на билото. През ХVI в. животът в крепостта затихва, а седалището на митрополита е преместено в Русе. Постепенно Чернен губи значението си на религиозно средище. През 1598 г., Павел Джорджич вече титулува червенския митрополит "епископ русенски". Населението напуска платото и се установява на мястото на днешното село, където условията за живот били по-приемливи.

Цитадела
Основен център в града се явява именно Цитаделата с феодалния замък или "самостоятелно платово укрепление" според К. Шкорпил, който изпълнява административна функция. Планът му е с неправилна форма, разположен югоизток-северозапад. При изграждането му максимално е използвана естествената защитеност от скалите, тъй като там те са най-стръмни и непосредствената близост на реката, връзката с нея се осъществяваля чрез пътека изсечена в скалата. Има застроена площ около 2000 кв. м и укрепена - 60 м на 30 м. Замъкът е изграден на два етапа: края на ХІІ в. - нач на ХІІІ в. и първата половина на ХІV в. Постройките са разположени около открит вътрешен двор, там се намира и църква № 3. Тази църква е разположена срещу входа на замъка и допълва и раздвижва линиите на сградите и стените около нея с полукръглия си план, полукръгли ниши и полукръгли колони. Редуването на бял камък и тухла, арките обрамчени с два реда тухли и украсени с керамични панички внасят допълнително раздвижване в цялостната картина. В замъка има жилищни помещения на етажа и такива със стопанско или отбранително значение в приземието. В двора се намира и водохранилище, издълбано в земята. При нападение стените и бойната кула в югоизточната част защитавали населението в замъка. Интересен е фактът, че сградата е изградена като типичен феодален замък, подобно на търновския царски дворец, но няма данни за наличието на феодално зависимо население.
Интересна находка са кръглите бойни топки с диаметър 0,50 м, някои от тях са издялани от камък подобен на кремък, а няколко са от варовик. Тридесет и една са открити подредени до стената при вътрешния северозападен ъгъл на замъка, две - пред входа на сградата и три пред помещение № 2. Според проучвателите тези каменни топки са били боеприпаси за каменометните машини, с които е разполагал замъка за своя защита. Това най-вероятно са боеприпаси за требушетната артилерия, която се използвала за разрушаването или повреждането на укрепепителни съоръжения. Поради големите размери на бойните топки, те не са служили за защита на крепостта, а са били обсадни, използвани от българските царе в техните завоевателни походи.

Постройки
Жилищните сгради са построени амфитеатрално около главната улица и с фасади, насочени към нея. На мястото на разрушени при татарското нашествие сгради в централната част на града са издигнати нови обществено-административни постройки. Силно ограничената площ, пазена от крепостните стени, е наложила Цитаделата и същинският град да бъдат гъсто застроени. Жилищните сгради са били издигани на няколко етажа с долен етаж изсечен в скалата. Стените, дебели 0.50-0.80 м, са с градеж от ломени камъни, споени с кал. Най-вероятно горните етажи са имали паянтова конструкция.
Според начина на градеж можем да предположим за предназначението на постройките в средновековния град и периода на строеж. Разликите са основно в дебелината и начина на градеж на стените:
• Западната крепостна стена е построена върху запазената на 5 м ранновизантийска, едрите каменни блокове са надградени с по-дребни и пълнеж от ломен камък, споени с бял хоросан и подсилени с дървени греди - сантрачи. Стената е дебела 1,50 - 1,80 м, което е по-малко от долния градеж, но е компенсирано с изкопаването на ров пред нея. От вътрешната страна са били разположени казармени помещения и малка еднокорабна църква. Тя разделя града на две части и е най-добре запазена. В северната й половина се издига кула, която е един от малкото запазени образци на българското крепостно строителство от XIV век. Кулата има четвъртита форма със страна 8,5 м и височина 12 м. Построена е върху основите на подковообразна ранновизантийска входна кула. В горния си край завършва с бойна площадка, заградена с парапет със зъбци. Под тази площадка се намира еркерно наддадено помещение, също пряко свързано с отбранителните функции на кулата. На западната му стена има две амбразури, които се стесняват към външната си страна. През късната античност и известно време през Средновековието при по-старите кули се намирал западният вход на крепостта, който при едно от преустройствата бил затворен. Новият вход бил изграден южно от кулата. За да бъде по-добре охраняван, над него била построена лека бойна площадка, издадена пред стената. И днес личат гнездата от гредите, които са я поддържали. Това преустройство завършило с изграждането на голям казармен комплекс.
• Източната стена е изградена изцяло наново пред останките от старата и е с дебелина 2,30 м и бастиони изградени на 11 м един от друг.
• Стените на замъка (1,20 - 1,50 м) са градени в почти неправилни редове от грубо дялан камък едновременно с контрафорсите.
• Жилищните сгради са от ломен камък, споен с кал, основите, които са останали до днес свидетелстват за по-груб градеж.
• С ломени и необрабоени камъни са и лицата на крепостните стени като между тях има пълнеж от баластра и бял хоросан.
• Интересна е и еднокорабната църква при южната стена, която е изцяло изсечена в скалата.

Поминък
Червен е бил голям занаятчийски и железодобивен център. В западната част са разкрити работилници, съоръжения за топене на метал и обработване на рудата, а в Цитаделата е било практикувано ювелирство. Голямото количество от различни монети от ХІV в. и наличието на доста влашки говори за много добре развита търговия, особено с отвъддунавските земи. В църква № 10 са открити тринадесет миниатюрни релефни керамични иконки, скулптурни изображения на птици, разкритите по капители каменни релефи с човешки изображения и други. Занаятчийските квартали са разположени в подножието близо до крепостната стена. Силно развито било и керамичното производство. Чсрвенските грънчари правели както обикновени кухненски, така и съдове със сграфито украса.
Много добре било развито златарството, показател за което са многото намерени глинени поти - съдчета за топене на благородни метали, калъпи за отливане на накити, златарски инструменти и др. В едно голямо жилище във вътрешния град заедно с монетно съкровище е открито кюлче сребро и финна сребърна тел, които вероятно са принадлежали на майстор-златар. Част от находките са и пръстени, обеци, сребърни и медни копчета и др. За нуждите на града са извършвани и много строителни работи, което говори за развити - каменоделство, тухларство, дървообработване. Голяма част от населението на Червен се занимавало със земеделие. Предпоставка за това бил затвореният характер на средновековното стопанство, което налагало изхранване и търговия със земеделски произведения. Развито било и скотовъдството. Източно от замъка са запазени обори с изсечени в скалата хранилки за животни. Навсякъде се срещат подкови и кости от домашни животни.
Разкритите колективни монетни находки изцяло потвърждават и високото ниво на търговията, която се развивала. Едната съдържа 1815 гроша от Иван Александър с Михаил Асен (1331-1355) и от Иван Шишман (1371-1391). Друго голямо съкровище от грошове на Иван Шишман е било открито в мините, североизточно от града. В същинския град са разкрити две сребърни съкровища от 360 и 495 гроша и полугроша от Иван Александър и сина му Михаил Асен, Иван Срацимир (1360-1396) и влашки монети от втората половина на XIV век. През 1952 г. в западния край на същинския град са разкрити работилници с изсечени в скалата дълбоки крушовидни пещи за топене на желязо. В стените им се забелязва канал за подаване на технологично необходимия въздух. Край тях е намерено голямо количество желязна шлака. Явно това са следи от металургичното производство на Червен, което се базирало на пръснати из района ограничени количества лимонитни и хематитни руди.

Водоизточници
Във връзка с издръжливостта на града при обсада били предвидени и големи запаси вода, съхранявана в две водохранилища. Едното било изсечено в скалната основа, а другото се намирало в едно от помещенията на замъка. Водната кула над кладенеца близо до владетелското жилище също била използвана при обсада. В засводено помещение под кулата имало каптиран извор с голям дебит. По тунел, висок 2,40 м, изграден от правилни клиновидно оформени каменни блокове с шахтовиден отдушник на тавана се стигало до покрит коридор, който достига подножието на отвесната скала. По нея са изсечени стъпала, водещи до замъка. Поради силния наклон на терена стъпала са изградени и в тунела, и в коридора. Водоснабдителното съоръжение осигурявало вода на Цитаделата по време на обсада, затова било здраво укрепено.

Улици
Тесните улици и високите крепостни стени били изградени по начин, който максимално оползотворява наличното пространство и въпреки това остава чувството за простор и подреденост.Преградните стени и напречните зидове спирали врага отвън, но предоставяли живописна гледка към реката и природата на жителите вътре в крепостта.
Около църквите в Цитаделата се наблюдават обособени квартали. Уличната мрежа също е много добре изградена. Централната улица представлява основната транспортна ос и пресича града в посока изток-запад като се свързва с извънградските пътища. Около основната улица, както и около няколко второстепенни, са разположени жилищните, стопанските и др. сгради. Тя също е съобразена с отбраната на града. Главната улица преминава близо до замъка, но променя посоката си към тесен проход (ширина 2,60 м), който води към западната порта. Изсечена в скалата, улицата продължава по-надолу и завива рязко към портата. Там се намирал отбранителният ров, който допълнително затруднявал врага.
Предполага се, че търговците, житарите, болярите, митрополита и конниците са минавали и по друг път откъм Дунав покрай Селище.
Средновековен път
Средновековен път на около 500 м. северозападно от село Червен, в Москов дол. Пътят, застлан с плочи, е бил широк 4.5 м. Малко по надолу от Москов дол, на двата бряга на река Черни Лом, е имало останки от подпорни стълбове на мост. От моста пътят е вървял по северозападния склон на Червенската крепост и е достигал до югозападната част на града. Посоката на пътя показва, че той е водил до Търнов град. От него вероятно е имало отклонение за Русе. Сега само на отделни места е запазена настилката, затревена и покрита с храсти, но трасето добре се очертава.
(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/cherven/cherven-plan.jpg)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Ноември 29, 2009, 12:41:16 pm
Плиска

История
Плиска е първата българска столица. В продължение на цели два века от основаването на българската държава през 681 до 893 г. градът е главното политическо, военно, културно и икономическо средище. Наред с това обаче Плиска е и сред най - внушителните паметници на средновековното европейско градостроителство. Плиска е основана вероятно от хан Аспарух. Основание за това ни дава един апокрифен летопис от XI в. - "Видение на Пророк Исая", където се казва: "... Испор прие българското царство. И този цар създаде градове велики: на Дунава Дръстър град; създаде велик презид от Дунава до морето; създаде и Плюска град...".
Испор се счита за форма на Аспарух, Дръстър е днешният град Силистра, презид означава стена и вероятно се отнася до Аспаруховия вал, Плюска е форма на Плиска.
За първи път руините на Плиска се споменават от датския пътешественик Карстен Нибур през 1767 г., като "останки от древни времена".
По - добро описание се намира в записките на Феликс Каниц от 1878 г., според които крепостта до с. Адоба "имат голямо историческо - археологическо значение".
Най - верни са заключенията на Константин Иречек, който през 1884 г. посещава руините и заключава, че това вероятно е крепостта Плисков, споменаваната от византийските хронисти Ана Комнина и Лъв Дякон. Според тяхното описание тя се намирала между Дръстър и Преслав.
Заключенията на Иречек възбуждат силен интерес у Карел Шкорпил, който с помощта на Министерството на просвещението извършва през 1897 - 1898 г. първите разкопки. Те са проведени с помощта на Руския архиологически инситут в Истанбул с директор Фьодор Успенски. Проучванията първоначално са съсредоточени в местността Сарай ери, където по-късно се установява че е открит ханският дворец и Клисе ери, което се оказва Голямата базилика - първият голям християнски храм, построен след покръстването. Името на откритото селище не е било твърдо установено до 1905 г., когато до с. Цар Крум (преди Чаталар) е открита колоната с надпис от времето на Омуртаг (ок.851 г.). Част от надписът гласи: "...кан сюбиги Омуртаг е от бога владетел на земята, където се е родил. Обитавайки стана на Плиска, той направи крепост на река Тича...."

Разположение
Първата българска столица - Плиска е построена в хълмисто поле, което се пресича от няколко малки рекички и заема площ от 23 кв.км., което е смайващ размер за времето си. Поради липсата на естествена защита градът има три концентрични отбранителни пояса.
Първият, който ограждал Външния град, е бил дълбок земен ров с висок насип. Той очертавал цялата територия на столицата.
Вторият е бил направен от големи каменни блокове, образуващи висока около 2.5 м. крепостна стена. Той очертавал вътрешен град, където били разположени жилищата на аристокрацията. Главният вход е бил на източната крепостна стена.
Третият пояс е бил тухлено укрепление, защитаващо дворцовия комплекс.
Тези части на Плиска са получили условните названия: Външен град, Вътрешен град и Цитадела (наричана още Малък дворец).

Външен град
Представлява земен вал, ограждащ площ с форма на неправилен четириъгълник. Дължината му е 7 км., а ширината - 3.9 км. на северната страна и 2.7 км. на южната. Изграден е като първо е бил изкопан ров с ширина до 10 м. и дълбочина до 6 м., като изкопаната пръст е насипвана от вътрешната страна така, че да образува насип с ширина до 15 м. и височина - до 6 м. На четирите стени на вала е имало проходи.
Откритите находки показват, че Външният град е обитаван от селяни и занаятчии, като не е бил гъсто заселен, а по-скоро в него е имало отделни малки селища. Открити са останки от землянки и дървени колиби от дървени пръти и кал, както и някои занаятчийски работилници. Особено добре запазена е керамична работилница открита в близост до източния вал, състояща се от пещи, работилници и складово-жилищни помещения, с размери 100 на 35 м.
След приемането на християнството през 865 г. се строят също и малки каменни църкви.

Вътрешен град
Вътрешният град представлява крепост със стени от блокове варовик и се намира почти в центъра на Плиска. Дебелината на зидовете достига до 2.6 м., а предполагаемата височина - 10 - 12 м. Фугите между варовиковите блокове били замазани с червен хоросан. Крепостта има форма на неправилен трапец. Северната и южната стени са с дължина по 740 м., а източната и западната съответно с 612 м. и 788 м. Приблизително в средата на всяка от стените е имало по една порта, като западната и източната са по-големите. Три от тези порти са разкрити и изследвани. Всяка порта се е състояла от по две кули с предполагаема височина от 15 м., и три порти - две външни дървени и една спускаща се решетка. През вековете портите са били многократно преправяни и преустройвани. Северната порта в определен период е била напълно зазидана, а западната е била стеснявана с тухлени зидове.
Четирите ъгъла на крепостната стена са били защитени с кръгли кули. Между ъгловите кули и портата на всяка стена е имало и по две петоъгълни кули (общо осем).
Във вътрешният град има изградена мрежа от водопроводи, направени от глинени тръби с хоросанова спойка, разположени под каменната настилка на града.

Дворцов център
Дворцовият център обхваща т.нар. Цитадела (наричана още Малък дворец), Голям дворец, Хански дворец и Голямото капище.
Цитаделата се намира приблизително в центъра на Вътрешния град и има форма на несъвършен правоъгълник. Оградена с дебела тухлена стена. Най-ранните следи от постройки са са от дървени сгради, върху които по-късно са били построени каменни.
Хански дворец - извън Цитаделата, близо до южната и порта са открити останки от дървена сграда, за която се предполага, че е била най-ранният дворец на хана. Има юртообразна кръгла форма с диаметър 14 м. и правоъгълно преддверие. Предполага се, че е била издигната върху дървена платформа носена от дървени колони. Смята се, че ханският дворец и бил построен през VIII в.
Голям дворец - състои се от т.нар Крумов дворец, върху чиито останки след разрушаването му е била построена от Омуртаг т.нар Тронна парата.
Важна информация за Крумовия дворец дава описането на византийски хронисти на превземането на Плиска от Император Никифор Геник през 811 г. "Като влязъл прочее в двореца на Крум, преровил неговите съкровища и намерил пребогата плячка. Започнал да разпределя на войската си мед и одежди и други различни неща. Като разтворил неговите изби с вина, раздавал на всички свои да пият до насита. Икато влязъл по улиците на двореца, разхождал се край къщите, наслаждавал се и казал: Ето, всичко това Бог ми даде и аз искам да построя тук град на мое име, за да стане именит във всички бъдни поколения. И като прекарал няколко дни, излязъл от двореца на безбожния Крум и като напуснал, опожарил всички жилища заедно с оградата от съставени дървета..."
Днес от Крумовия дворец са останали основите. Те имат правоъгълна външна форма с размери 74 на 60 м. и дебелина 2 м., което очертава внушителна за времето си постройка. Основите представляват мрежа от еднакви по размер правоъгълници (63 на брой). В четирите ъгъла се смята, че е имало кули. Няма сведения за сградата във височина, но по косвени сведения се счита, че е била на два етажа, с вътрешен двор. Крумовият дворец е свързан с Малкия дворец с подземен проход с под от тухли и стени и таван от дървени греди и дъски. Височината му е 1.9, а ширината - 1 м.
След разрушаването си от византийците Крумовият дворец не е възстановяван.
Тронна палата - Омуртаг изгражда върху основите на Крумовия дворец в западната част, по-малка каменна сграда, наричана днес Тронна палата. Тя има правоъгълна форма на основите и размери 52 на 26.5 м. и дебелина 2.5 м. Стените са направени от варовикови блокове и са запазени на места до височина от 3 м. Приземният етаж е имал предверие, централна зала, разделена на 4 части и полукръгла абсида с две прилежащи помещения. Смята се, че този етаж е бил обслужващ за сградата.
Горният етаж се състои от преддверие, обширна зала, разделена от колони на три части и апсида, в която се предполага, че е бил тронът. Смята се, че Тронната зала е използвана и по времето на Борис.
Голямото капище

Голямата базилика

----------------------------------------------------------------------

Изследователите на древната българска столица са отбелязали три етапа в нейното изграждане.
Дворецът на хан Крум построен върху 500 кв. м. е сред най-забележителните паметници от първия етап. Интерес представляват тайните входове, по които обитателите му са можели да напуснат незабелязано града. Дворецът е разполагал с голямо водохранилище и модерни за времето си бани. Изключително мащабното строителство, разгърнато през втория етап от изграждането на Плиска се свързва с името на хан Омуртаг (814 - 831), който има най-големи заслуги за превръщането на Плиска в един от големите източноевропейски ранносредновековни центрове. Сред паметниците на неговото царуване са крепостните стени, т. нар. малък дворец с жилищата за членовете на ханското семейство, новите бани със сложна отоплителна инсталация, два езически храма и Тронна палата. Големият дворец е най - добре запазената сграда във Вътрешния град. Третият строителен етап е оставил за историята раннохристиянски култови сгради с внушителни размери. Най-забележителният архитектурен паметник от това време е Голямата базилика. Със своите 2920 кв. м. тя била най - голямата християнска църква на Балканския полуостров. Огромната трикорабна базилика, дълга 100 м. и широка 30 м. е била оградена от голям манастир със сложна архитектура. Плиска е градът, в който българите са покръстени в християнската вяра. Тук през 886 г. княз Борис I e приел учениците на създателите на славянската писменост братята Кирил и Методий.

(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/pliska/pliska-plan-01.gif)
(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/pliska/pliska-plan-citadel-01.gif)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Ноември 29, 2009, 12:44:06 pm
Дръстър

История
Първото писмено известие за града е в заповедта на император Траян от 106 г. за преместването на XI Клавдиев легион от Панония в Дуросторум. Това показва, че градът вече е съществувал като яка крепост. Близо три века квартитува този легион в крепостта на траките. Той е ударна сила срещу идващите от север през Дунава врагове на империята. Войниците на легиона, предимно от малоазитски владения на империята, за да бъдат чужди и враждебни на местното население, живеят в укрепен лагер. Вън от него се развива селище от лавки и бараки на бедни търговци, занаятчии и цивилно население, подпомагащо стопанските и строителните работи на легиона. Дуросторум става самоуправляващ се град муниципиум в 169 г., при императора философ Марк Аврелий. Управлява се от двама избрани дуумври, двама техни помощници едили и двама квестори - касиери на общината.

Дуросторум като административно и стопанско средище и важна митническа станция е в своя разцвет. Издигат се големи и хубави обществени здания, храмове, базилики, бани и частни домове в града мраморни статуи и барелефи по площадите, изградени са водопроводи.
В 238 година карпите превземат града, ограбват го и отвеждат жителите му в робство. Дуросторум за първи път е разорен.
Около 590 г. се заселват славяните (северите). Те дават и ново име на града - Дръстър. Градът е богат и проспериращ. По пътищата от север и от запад тук пристигат кервани, а по реката - кораби с кожи, мед, восък, сол от Карпатските планини и добитък от Влахия, за да бъдат отпратени към Плиска и Константинопол. Дръстър става важна българска твърдина и още при покръстването играе главна роля. Като старо седалище на епископ, той е признат за пръв между епископските градове на България. А при цар Симеон епископът му е провъзгласен за патриарх на българсктата църква. В 895 Симеон е разбит от маджарите и той е принуден да се крие зад стените на Дръстър.
През 969 г. киевският княз Светослав отново е пред стените на Дръстър и този път града е превзет. На 24 юли 972 г. император Цимисхий превзема българската крепост и я нарича Теодорупол. Патриарх Дамян - последният патриарх в Дръстър, напуска града, за да се озове в Охрид при българския цар Самуил.
В 976 г. Самуил освобождава отново Дръстър и градът пак става българско владение до края на хилядолетието.
След повторното завладяване от император Василий II Българоубиец той става средище на византийската тема Паристрион-Подунавието, обхващаща почти цяла Северна България.
През 1070 г. Дръстър фактически става столица на една самостоятелна държава начело с печенежкия вожд Татуш, който не признава властта на Константинопол.
В 1088 г. император Алексий Комнин решава да го възвърне на империята. Яката и непристъпна крепост е под ударите на обсадните и стенобойните машини. Част от стените рухват и византийците превземат града. Печенегите и българското опълчение се събират отново и принуждават византийците да се изтеглят. Едва в 1091 г. Алексий Комнин успява да разгроми печенегите, да ги засели в Македония и да завладее отново Дръстър.

След успешното въстание на Асеневци в 1185 г. Дръстър влиза в пределите на Втората българска държава. В 1204 г. той е митрополитски център и митрополитът му взема участие в Бориловия събор против богомилите. През пролетта на 1279 г. в крепостта прекарва тримесечна обсада Ивайло.

Турците познават и оценяват достойнствата на старата крепост. За първи път името Силистра се споменава при преговорите между Шишман и Мурад. В 1391 г. Дръстърската крепост преминава в ръцете на турците. В Силистренския санджак влизат девет града - Русокастро, Анхиало, Месемврия, Айтос, Карнобат, Варна, Силистра и Хърсово, и два града зад Дунава - Аккерман и Килия.

През декември 2008 г. по време на разкопки в Силистра бе окрита централната градска порта. Портата има две петоъгълни охранителни кули, разположени на 8 метра една от друга.
В разкопките участват студенти - етнически българи от Държавния университет в гр. Тараклия (Молдова). С тях е и преподавателят в университета и ръководител на Висшата антропологическа школа в Кишинев проф. Николай Русев. Той също етнически българин и вече седма година участва в археологически проучвания в Силистренско.
(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/drastar/drastar-plan.jpg)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Ноември 29, 2009, 12:46:46 pm
Калиакра

История
Нос Калиакра е завършекът на дълъг и тесен полуостров на българското северно черноморско крайбрежие. Намира се на 12 км източно от Каварна и на 60 километра североиточно от Варна. Брегът е стръмен с отвесни скали, който се спускат 70 метра надолу до морето. Те са твърди варовици и конгломерати, образувани в някогашно плитко сарматско море. Железните окиси, с които са наситени, придават пурпурночервена окраска на носа.

Непристъпността на скалите станала причина още в дълбока древност тук да се изгради крепост. Най - ранните данни за населяването на носа са от IV в. пр. н. ера. Тогава Калиакра е населявана от тракийското племе Тиризи, дало и първото име на крепостта - Тиризис. През късната античност селището се нарича Акре Кастелиум и е един от петнадесетте града на провинция Скития, обхващаща земите на днешна Добруджа. В този период крепостта е важен пункт от Виа Понтика. С името Калиакра, равнозначно на добър или хубав нос, селището се споменава за първи път я края на XIII в. Най - голям разцвет Калиакра изживява през втората половина на XIV в., когато е столица на т. нар. Добруджанско (Карвунско) деспотство на българския владетел Добротица. То обхваща североизточните български земи, откъснати от централната власт. На името на Добротица е наречена областта Добруджа (турско произношение на името му).
През 1444 г. до нос Калиакра спрели рицарските войски на Владислав Варненчик в похода си срещу Османската империя. На 31 юли 1791г. край бреговете на Калиакра се разразява най - голямата морска битка в Черно море. Край западния и бряг руската ескадра, водена от адмирал Ф. Ф. Ушаков, разбива турската армада. С тази победа завършва Руско - Турската война от 1787 - 1791 г. В периода на турското робство е използвана за мюсюлмански духовен център.

Останките от крепостните стени са най-вече от столицата на Карвунското княжество на княз Добротица - последната българска земя, попаднала под власта на Османската империя. Съхранени са част от водопровода, баните и резиденцията на княза.

През 2007 г. при археологически разкопки до крепостта Калиакра в т.нар. сектор „Предградие" екипът на д-р Бони Петрунова от Националния Архитектурно исторически музей при БАН откри богато погребение от Средновековието.
Погребението е на млада жена, чиято глава е украсена с накити, пришити към златотъкана материя и апликации, изработени от сребро с позлата. Открита е и обеца с усукана бронзова тел, както и бронзов пръстен.
Находките потвърждават провежданите през последните три години разкопки, че „Предградието" е свързано с разцвета на Калиакра през XII и XV век, смята д-р Петрунова, цитирана от БНР.

Находки открити при разкопките са изложени в малък археологически музей, направен в една от пещерите.



Легенди
Легенда за 40 - те девойки
Най-известната легенда е за 40-те български девойки, който завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители. Сега в началото на нос Калиакра има обелиск наречен Портата на 40-те девици в тяхна памет.

Легенда за Свети Никола, покровителят на моряците
Светецът бягал от турците и Бог удължавал земната твърд под краката му, за да успее да избяга, като по този начин бил създаден и носът. В крайна сметка той бил заловен и сега там има изграден параклис, реставриран през 1993 година, символизиращ гроба му. На това място по време на турското владичество е имало и дервишски манастир, за който се твърдяло че съхранява мощите на турския светец Саръ Султук.

Легенда за съкровището на Лизимах
На скалния масив на нос Калиакра има руини от крепост. Тя датира от тракийско време. В скалите под нея има много пещери. Легенда разказва за съкровището на Лизимах. Той го заграбил при поход. Тогава жестоко потушил бунта на въстаналите градове. Едни разграбил, а другите сами принесли злато, сребро и скъпоценни камъни за откуп. Съкровището Лизимах укрил в пещерите под крепостта...

(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/kaliakra/kaliakra-01.jpg)
(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/kaliakra/kaliakra-plan.jpg)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Ноември 29, 2009, 12:55:31 pm
Пернишка крепост (Кракра)

История
Средновековната крепост Кракра е разположена в югозападната част на град Перник, на десния бряг на река Струма на неголямо скалисто плато. Мястото на крепостта поради голямата си стратегическо значение е населено още от траките около V - VI в. пр. н. е. През III в. пр. н. е. е разрушено, но по - късно отново е възстановено от траките като укрепление. Смята се, че сегашната крепост е построена по времето на хан Омуртаг, когато селището влиза в пределите на българската държава и става гранична крепост. Върху развалините на старото укрепление били издигнати двойни стени, подсилени с три правоъгълни кули. Крепостната стена върви по естествените очертания на платото на хълма Кракра, широка е над 2 м. и обхваща над 4,5 ха. Главната порта е в североизточната част на крепостта, от нея започва главната улица. В нея са разположени административни, стопански, жилищни и религиозни сгради. При археологически разкопки са намерени много монети и печат на цар Петър (927 - 970 г.). В края на Х и началото на ХI в. Перник е административен център на местния воевода Кракра, описан от византийските летописци Скилица и Кедрин като: "виден болярин и владетел на града по времето на българския цар Самуил, мъж отличен във военното дело". В началото на XI в. местното население оказало решителна съпротива на византийските завоеватели. В тази борба основно място е заемал Кракра, който по това време е владеел освен Перник още 35 крепости в района на горна Струма. Пернишката крепост е била главната му крепост и с времето е придобила неговото име.
Перник влиза отново в пределите на Второто българско царство през 1204 г., крепостта продължава да има своето важно стратегическо значение като център на административна област. Създаването на османската империя и падането на България под турско робство (1396 г.) слага край на значението, което Перник има като крепост и административен център.

Легенди
През 1016 г. Кракра Пернишки удържа 88 дневна обсада и след многочислени загуби Василий ІІ е принуден да се оттегли. Легендите за онова време твърдят, че кръвта от убитите византийски войници била толкова много, че дълги години червенеела по скалите в подножието на Пернишката крепост. От там дошло и названието на местността - Кървавото.
(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/pernishka/pernishka-airview-02-thumb.jpg)
(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/pernishka/pernishka-plan-02.jpg)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 23, 2009, 22:03:31 pm
Аполония / Созополис
История
Тракийски, античен и средновековен град Аполония / Созополис гр. Созопол.
Созопол е най - старият град по българското черноморско крайбрежие. Първото селище тук е възникнало в края на IV-III хилядолетие пр. Хр. Подводните проучвания в акваторията на созополското пристанище разкриват останки от жилища, керамични съдове, каменни и костни оръдия на труда от бронзовата епоха. В созополския залив са открити и многобройни каменни котви и щокове, датиращи от II-I хил. преди Христа. Те свидетелстват за активно корабоплаване още от най-дълбока древност.
През 610 г. пр. Хр. на мястото на днешен Созопол е основана елинска колония („полис“) на милетски гърци преселници от древногръцкия град Милет на малоазийското гръцко крайбрежие. Легенда разказва, че финикийски моряци препоръчали мястото като най-защитеното пристанище по бреговете на западното Черноморие. Градът е в близост до териториите на тракийските племена скирмиади и нипсеи. под името Аполония Понтика.
Тъй като в древността са съществували много градове с това име, те са имали и пояснителен епитет. Аполония на западното черноморско крайбрежие се е наричала "Аполония Понтика" (гръцки: Απολλωνία η Ποντική).
Името произлиза от бог Аполон (покровител на изселниците), на когото е посветен храм в града, известен с колосалната 13-метрова статуя на бога, дело на скулптура Каламис. Статуята е отнесена на Капитолия в Рим през 72 г. пр.н.е., когато Римската империя присъединява Западното Черноморие към територията си.
Храмовете на града са се намирали на полуострова, който дълго време беше военноморска база, поради което античните паметници са безвъзвратно унищожени. Десетилетия наред се провеждат разкопки на античния некропол в Созопол, които всяка година откриват множество антични вази, предмети от скъпоценни метали и други важни находки за античната археология. В Созопол се провеждат и подводни разкопки.
Градът израства като важен търговски и пристанищен център. Поддържа активни връзки с големите центрове на Елада: Милет, Атина, Коринт, Хераклея Понтийска, островите Родос, Хиос, Лесбос и други. Търговското му влияние в Тракия се основава на съюз с владетелите на Одриското царство, възникнало през V в. преди Христа.
Аполония Понтика се конкурира със създадена след около един век мегарска колония Месемврия. Мегарците искат да имат търговски контакти с траките чрез бургаския залив. В отговор на това Аполония създава своя собствена колония - Анхиало от южната страна на Месемврия. Новата колония освен да пази достъпа до бургаския залив, била богата и на подводни залежи на сол. За активна добив на сол още в Античността сочат промени по морското дъно в залива.
Котвата става емблема на Аполония и неизменен знак върху монетите, които тя сече още от края на VI в. преди Христа. Богатият град се превръща в център на високо развито изкуство. Съвременниците му го наричат Аполония Магна (Велика Аполония). В града се намирал голям храм на бог Аполон. Точното местополжение не е изветно, вероятно на остров Кирик.
През 72 г. пр.н.е. градът е завладян и ограбен от римляните, а крепостната му стена - разрушена. Пълководецът проконсул Марк Лукул, който превзема града, отнася със себе си известна статуя на бог Аполон от светилището и я поставя на Капитолия в Рим.
Няколко години по - късно един от оцелелите местни граждани на име Меток Тарул Декм възстановил изцяло крепостните стени със свои средства като дар за родния си град. Изглежда е бил твърде заможен, тъй като става дума за стена дълга 2 км, висока 10 м. и дебела 2.2 метра. Мерук е царско тракийско име, Тарул - името на баща му показва, че произхожда от един от най-древните римски родове, а фамилията Декм е гръцка.
През 378 г. градът е превзит и стената отново е срината - този път от готите. Поради засилените български нападения император Анастасий (491 - 518 г.) предприел мощно крепостно строителство по Черноморието. Така Созопол отново бил ограден с двукилометрова крепостна стена, усилена с десетки кули.
В резултат на това през IV - V в. градът отново е в подем вече известен с името Созополис - "град на спасението".
Градът става български без бой през 705 г., когато император Юстиниан II отстъпва южночерноморската област на България заради заслугите на хан Тервел за връщането му на трона. Оттук нататък започва историята на най-мощната българска крепост в югоизтока на страната. През 812 г. за неин управител хан Крум назначава кавхан Иртаис - втория човек в държавната йерархия на средновековна България.
Особено важна е ролята на крепостта Созопол през Втората българска държава, когато поради разрасналата се морска търговия крепостта с единственото голямо и естествено защитено пристанище става примамлива цел на византийски, венециански и генуезки нашественици. Затова през 1304 г. цар Светослав Тертер прави Созопол център на свой личен феод и вероятно база на малка българска военна флотилия, която да респектира търгуващите "на черно" генуезци. Навярно заради това генуезкият сенат забранява през 1316 г. със специален декрет търговията с България през крепостта Созопол. Но за сметка на това още на следващата година византийският император пък дава привилегии на търговците, внасящи храни през Созопол.
За стойността на Созопол за България показателен е фактът, че когато една византийска флота го превзема през 1328 г., цар Михаил Шишман пък превзема летните императорски дворци в Сакар и ги обменя за Созопол. Три години по-късно, след смъртта му, византийците без бой превземат Созопол. Но при вестта, че при Русокастро византийците са разбити от новия български цар Иван Александър, населението вдига въстание и изхвърля византийците от крепостните стени в морето. Самочувствието на созополския гарнизон е толкова голямо, че през 1352 г. неговият командир Кривич отказва помощ по време на война с Генуа. След тридневно сражение италианците успяват да преодолеят крепостните стени. Гражданите платили огромен откуп, за да не бъдат продадени в робство. В 1366 г. отново западни воини - рицарите на граф Амедей VI Савойски, след двудневни боеве превземат града. След тази случка цар Иван Александър продава Созопол, Ахтопол, Несебър и Анхиало (Поморие) за 180 000 златни флорина на Византия. Благодарение на продажбата Созопол остава още почти век под християнско управление. И е превзет от турците едва през 1453 г. - в годината, когато пада и самият Константинопол.
(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/sozopol/sozopol-14-thumb.jpg)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 23, 2009, 22:06:42 pm
Урдовиза

История
Непосредствено до град Китен община Приморско може да се видят останките от крепостта Урдовиза, разположена на 35 км от Созопол на едноименния черноморски полуостров. Съществува от времето на Троянската война 12 в.пр.н.е. Доказано е , че тук е имало пристанище, както през античността, така и през средновековието, когато крепостта е била важна българска твърдина и военноморска база. То е старо тракийско селище, което намира потвърждение в изобилните находки на антични каменни котви и керамика от края на бронзовата епоха, архаическа, класическа и елинистична амбалажна керамика /главно фрагменти от амфори/ и фрагменти от червенофирнисови римски съдове открити в двата залива около полуострова.
Полуостровът, на който се е намирала крепостта, е дълъг около 120 м. и широк от 60 до 80 м. като шийката, която го свързва с континента, е широка около 40 м. Бреговете на полуострова са стръмни и високи от 10 до 15 м, което го прави непристъпен откъм морето. Братя Шкорпил са открили останките на крепостна стена, дълга 100 крачки, дебела 3 м., изградена от ломен камък, споен с бял хоросан с примесени в него счупени керемиди. Стената била увенчана с две бойни кули. Пред нея бил изкопан дълбок ров. Сега тук е запазена крепостната стена, която е преграждала полуострова откъм сушата. В края на XIX век стената на Урдовиза е била много добре запазена Една от хипотезите е, че това е последното блокирано пристанище, изнасяло провизии за Троя, което довело до падането ѝ.
При разкопките на крепостната стена на Урдовиза, която е една от най – запазените крепостни стени по черноморието, са открити 12 стъпала, две кули за наблюдение, огнище, както и ясно очертана врата.
Според едно старинно предание, записано от братя Шкорпил, южно от Урдовиза бил прекаран през залива каменен зид до отсрещния нос, който запазвал пристанището от бурите. Корабите влизали през отвор, който се препречвал от желязна верига.
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 23, 2009, 22:09:26 pm
Ургури

История
Северно от село Българи община Царево, в местността "Градището" се намира тракийската, късноантична и средновековна крепост Ургури. Разположена е на висок хълм със стръмни скатове, спускащи се към река Караагач. Заграденото пространство заема около 11 дка. Крепостта има почти правоъгълна форма. Изградена е от недодялани камъни, на места споени с бял хоросан, а на места без спойка. Почти в центъра на крепостта на площ приблизително от 1 декар е изградено второ укрепление от неодялан камък със спойка от бял хоросан, примесен с парчета тухли. Около голямата крепост Ургури са разположени в радиус от 5- 6 км. три по- малки укрепления, всяко с площ 1- 2 дка. Първото от тях- Мързевското кале, е разположено на връх от другата страна на реката, която обикаля от север и от изток Ургури. Попада в землището на село Кондолово. Другите две калета са разположени над селата Граматиково и Писменово. Стените и на трите крепости са разрушени до основи.

Божидар Димитров- "Мисля, че трябва да продължат спрените разкопки на крепостта край с. Българи. Това е една хубава българска крепост. Разчистени са около 100 м от крепостната стена. Крепостта е тракийска, защото е направена със суха зидария. Тя е съществувала и през Средновековието, и това не е случайно. Знае се, че там е бил настанен военен гарнизон /прабългарски/. Затова и селото е получило познавателното име Българи. А данните, които имаме за него, сочат, че Българи е бил град, дори по-голям от Ахтопол по някое време. В първите турски регистри бил описан с 206 семейства, докато в Ахтопол били 139 /това също е много/. По същото време София, Видин, Търново имали по 220 семейства. Сравнете колко голямо е било селището Българи. Дори Горо Горов признава, че селището е било населявано от особени българи - яки, здрави, и е било мощен разселнически център в Странджа. Представете си, 206 семейства и всяко с по 7-8 деца. Така че и Българи трябва да се разкопае, а като се има предвид, че околната природа е девствена, селото би се превърнало в прекрасен туристически обект. Би трябвало да се обърне внимание и на тези странни параклиси, които са много стари. От проучването на крепостта може да се извлече ценна информация за науката."

След повече от 20-годишно прекъсване на територията на Царевска община през 2003 г. започнаха археологически проучвания, ръководени от представител на Археологическия институт при БАН-София. Научната програма е с продължителност 5 години и включва проучването на крепости, селища и некрополи от тракийската и римската епоха на територията на Общината. Тазгодишните проучвания бяха съсредоточени върху два обекта, намиращи се в землището на село Българи, това е крепостта “Градище” и могила разположена в м. “Шумака”. Разкопките се проведоха в периода юли-август. В тях взеха участие магистри, докторанти и студенти по археология от София, както и работници от с. Кости. За първи път на територията на Странджа планина започна проучването на крепост. Тя е с площ около 11 декара. При проучванията са разчистени около 120 метра от крепостната стена, която е изградена от ломен камък, без спойка, дебелината й е 3 м, а запазената и височина е около 1,20-1,50 м. На места субструкцията е с едностъпален банкет, който се издава пред суперструкцията. Избраният терен за построяване на укреплението е оказал силно влияние върху очертанията и планировката му. Крепостната стена следва билото на хълма. Таен вход е изграден от северната, най-недостъпна, страна. На най-високото място на крепостта, с обширна панорама наоколо, е изградена еднокорабна, едноапсидна базилика, без притвор. Тя доминира над останалите градежи във вътрешността на крепостта. Стените и са ниско фундирани, като стъпват върху по-ранен културен пласт /вероятно светилище от Римската епоха/, от който са запазени големи фрагменти от питоси. Олтарът в църквата е по-висок от нивото на наоса, една особеност която се среща по-често в раннохристиянските църкви в Гърция. Той е постлан с керамични плочи. До входа са открити две бази за колони. Църквата, както и крепостната стена са подлагани многократно на разрушения, като най-голямото е било през 70-те години на ХХ век, когато стените са били разрушени с мощни машини. Откритите находки, между които оловен медальон с вписан в него ажурен кръст (изключително рядко срещан предмет на територията на България), железен литиен кръст, амфора "понтийски тип", глинени лампи и многобройни фрагменти от стъклени съдове, позволяват да предположим, че строежът на крепостта е от края на V-началото на VI в. т.е от времето на император Анастасий (491-518). Крепостта е влизала в системата на Третата преградна линия, оформена в Странджа, която била един от съществените елементи във византийската отбрана. Населението, изградило крепостта, се е занимавало с рударство и металообработка (открихме голямо количество метална шлака) и е ползвало укреплението само в случай на остра заплаха.
На около 150 м западно от западната стена се намира некропол, състоящ се от около 20 могили. В една от могилките бе проучен цистов гроб, до който са поставени като дар, глинена паничка и амфоровидна кана. Тези находки също датират от края на V-началото на VІ в. Некрополът, най-вероятно, е използван от първите строители на крепостта. Проучването на крепостта ще продължи и пред следващите сезони.
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 23, 2009, 22:13:09 pm
Месембрия (Несебър)

История
Градът - крепост Несебър е един от най-древните градове в Европа. Основан е под името Месамбрия, върху скалист остров, дълъг 850 м. и широк 300 м., заемащ площ 25 ха., свързан със сушата с тесен насип- път, дълъг 400 м. Върху полуострова се е намирало тракийско рибарско селище,наречено Месабрия, възникнало в периода между третото и второто хилядолетие пр.н.е. По - късно, през 510 г. пр.н.е. е завоювано и превърнато от преселници в Дорийска колония, с името Месембрия. През 72 г.пр.н.е. крепостта била превзета от римляните. След разделянето на римската империя на Източна и Западна през 330 г. градът се е превърнал във важен икономически и военен център с добре укрепена крепост, основен търговски конкурент на Аполония. Затова допринесло и удобното пристанище.
Градът бил силно укрепен още през античността, въпреки естествената си защитеност. Останки от крепостната стена, строена през 1 в.пр.н.е., просъществувала до 5 век., са запазени и до днес на север от единствената порта, преграждаща единствният достъп до полуострова откъм провлака и на юг от южната петостепенна кула. Тя е облицована с правоъгълни каменни блокове, като пълнежът е от ломен камък.
Крепостта е била обновена през 5 век от византийците. Целият остров бил опасан от крепостнат стена, дебела до 3.80 м. и запазена на някои места дори и до днес с височина до 8 м. В западната част на стената, където е най- добре запазена, е следвала извивките на морския бряг. Облицована е с големи каменни блокове, споени с хоросан, като каменните пояси с тухлени от по три и пет реда тухли (смесена зидария).
Главната порта се намирала на западната страна срещу провлака. В предната и част тя е широка 4.40 м., а от към вътрешната страна, където се разширява- 6.10 м. Имала е спускаща се и двукрила врата, защитена от две петоъгълни кули. Размерите са 7.65- 9.95- 5.80- 5.80- 7.65. Вътрешната им част има формата на квадрат с размери на страните 6.30 м. и U- образно разширение дълго, 2.45 м. Дебелината на стените на кулите варира от 1.60 до 1.70 м. Общата им външна дължина е 11.20 м., а външната ширина – 9.60 м. Отдалечението им от главната порта е 4 м. В западната стена са разкрити и две потерни близо до главната порта, спрямо която са имали защитни функции.
На 9.30 м. от северната петоъгълна кула се намира кула с подковообразна се намира кула с подковообразна форма, широка 5.50 м., запазена на височина 6.40 м. На 13 м. на юг от южната петоъгълна кула се намира квадратна кула, дълга 9.40 м. и широка 8.40 м. Предполага се, че е построена през 11 век и преустройвана през 14 век. Кръгли кули са защитавали фланговете на западната стена. Северната е вътрешен диаметър 5.45 м. и външен диаметър- 7.15 м.
Крепостта и кулите й през средновековието са били няколкократно укрепвани и то обикновено след като са пострадали поради превземането на града или поради продължителна обсада. Първата реконструкция се отнася към края на V в. - първата половина на VI в. втората в края на VI в. - началото на VII в. третата в последната четвърт на IX в. четвъртата към средата на IX в. петата към 30-те години на XIV в. шестата в края на XIV в. Предполага се че е имало акведукти от сушата към острова. Острова е имал канализационна система, крепостни стени, амфитеатър и множество параклиси на различни култове и религии (включително и впечатляващия храм на бог Аполон). Градът се превърнал в голям търговски център, тъй като повечето стоки от Средиземномерието пристигали в Несебър. Градът започнал да сече собствени монети през V в. пр. н. е. Два века по - късно хората от Несебър основали собствена колония до Обзор. Цялата земя между Несебър и Обзор била използвана за нуждите на града и за търговия. През 72 г. пр.н.е. е окупиран от легионите на Маркус Луциус. През римската епоха има второстепенно значение. Значителна роля започва да играе отново от ІІІ - ІV в. Към 680 г. е център на епископия, а през VІІ - VІІІ в. - важна и добре укрепена и отбранявана византийска морска база.
След разгрома на византийската армия във Върбишкия проход на 26 юли 811 г. и гибелта на византийския император Никифор I Геник (802-811) в българо-византийските отношения настъпил обрат. Той се изразил в установяването на българската хегемония в двубоя с империята, в териториално разширение на българската държава за сметка на византийски територии и установяването на трайно българско владичество в редица градове и крепости на юг от Балкана, които имали важно значение от военностратегическа и стопанска гледна точка.
При проведените през септември 812 г. преговори за мир с Византийската империя хан Крум заплашил император Михаил I Рангаве (811 - 813), че ако не се съгласи с предявените от него условия, ще нападне и превземе Несебър. Тази заплаха още веднъж разкрива мястото на града в отношенията между двете държави и значението му за отбраната ла Византийската империя. И тъй като императорът отказал да изпълни българските искания, през октомври 812 г. градът бил обсаден от войската на хан Крум. При обсадата изкусно били използвани обсадни машини, изработени под ръководството на избягалия при българите покръстен арабин Евматий. Град Несебър бил превзет от българите на 4 ноември 812 г. Тогава той за пръв път влязъл в пределите на България. Победителите завладели много храни, 36 медни сифона с прочутия „гръцки огън" и големи количества злато и сребро. Намерената в Плиска мраморна колона с надпис „Крепост Месемврия" очевидно е била поставена в българската столица, за да увековечи извършеното от българите завоевание.
Наличието на прабългарска и славянска керамика в една от кулите на Несебърската крепост е доказателство, че завладяването на града е било съпроводено не само с установяването на български крепостен гарнизон в него, но и на българско население. Това е един съществен факт от първоначалната българска колонизация в Черноморската област на юг от Балкана. През 864 г. Борис І го отстъпва на Византия. Той станал отново един от пограничните градове между двете държави. За предприетите от византийската власт работи по възстановяването на Несебърската крепост по времето на император Василий I Македонец (867 - 886) свидетелствуват намерените в нея откъслеци от два надписа. Цар Симеон отново го завладява по време на продължителната война с Византия 894 - 904. От ХІ в. наред с името Месемврия се употребява и славянското име Месебър или Несебър. По време на турското робство се превръща във второстепенно селце, което Освобождението заварва като невзрачно рибарско поселище.
Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват през 1956 г., а през 1983 г. културните паметници в града са прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/mesembria/mesembria-plan.jpg)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 23, 2009, 22:16:05 pm
Вишеград

История
Тази родопска крепост се намира на десния бряг на р. Арда и е разположена върху скалист връх над яз. "Студен кладенец". Крепостта е малка, 562 кв. м, а запазените й стени са високи до 8 м.
Построена е най-вероятно през ХІІ-ХІІІ в. Името на крепостта име славянски произход и означава "висок град", име давано на крепости и в други славянски държави. Стените преизползват основите на по - ранна крепост строена през античността.
Сред местното население е известна с топонима Хисар Юстю /Горна Крепост/. По план и по размери представлява типичен феодален замък от средните векове. Според проучвателите и топонима предположенията са че е представлявал резиденция на областния управител на областта Ахридос.
В пряка връзка е с голямата крепост Мнеакос /Моняк/ която е на хълма отсреща. Kрепостта Моняк e кацнала върху непрестъпните склонове на едноименния връх. Тя е била главното укрепление на българските властелини в началото на Българската държава в този край. От крепостта Моняк се открива завладяващ панорамен изглед към планината, особено на юг, където започват огромни пропасти, стигащи до бреговете на язовир Студен кладенец. Средновековната крепост Вишеград е сред най-известните в Родопите – често е споменавана в хрониките на византийските летописци. Разположена на огледен връх над река Арда, тя е контролирала главната пътна артерия, минаваща от тук.
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 23, 2009, 22:18:22 pm
Татул

История
Село Татул се намира на 2 км западно от с. Нановица и на 15 км източно от Момчилград. Само на 200 м от селището, в местността Кая башъ, е един от най-величествените мегалитни паметници по българските земи. За неговата точна датировка още се спори, тъй като се откриват материали от различни епохи.
Комплексът се състои от древно езическо светилище и средновековна крепост. Централното и най-високо място на скалния връх, заема гроб с ориентация изток-запад, всечен в масивна канара, издялана като пресечена пирамида. На южната страна на величествената скала е издълбан друг подобен гроб, разположен в полусферична ниша. Нишата е покрита с арковиден издялан в камъка свод. Към двата гроба води изсечено в скалите тържествено стълбище, състоящо се от осем стъпала. По съседните канари са оформени култови площадки, стъпала към тях, ниши, системи от улеи и басейни за събиране на някаква течност.
Смята се, че светилището е от ХІІ в пр.н.е. Татул освен светилище за пренасяне на жертви на древните тракийски божества съвсем сигурно е бил и средище за наблюдение на изгрева и залеза на Слънцето в определени дни от годината - в деня на зимното слънцестоене, например при изгрева си Слънцето е попадало на "мушката" на един специален скален процеп. За това подсказва и формата на най-високата част от мегалита – вдълбан полукръг наподобяващ изгряващо слънце. Най-особеното тук е, че този своеобразен саркофаг е насочен точно към Слънцето в дните на равноденствие. Скалата с форма на пресечена пирамида, притаила светилището, не прилича на никоя друга, открита по нашите земи. В нея са изсечени стъпала, водещи нагоре към върха й, където пък съществува странен "саркофаг", чиято дължина е точно 170 см, и около който има улей. Специалистите предполагат, че по този улей се е оттичала кръвта от положената в саркофага жертва.
Известно е, че траките са почитали Слънцето и обредността им е свързана именно с този култ. Така че по всяка вероятност жертвоприношенията са се извършвали при изгрев (или залез).
Тук не можем да не споменем връзката с близката пещера "Вулвата", чиито олтар-матка се "опложда" от слънчевия лъч единствено по време на есенното равноденствие, когато прониква докрай през тесния и процеп. Тези факти ни навеждат на мисълта за степента на развитие на цивилизациите живели преди нас, по същите земи, където стъпваме и ние днес.
Още на времето Иван Венедиков изказа хипотезата, че става дума за светилище на самия Орфей. Разбира се, на сегашния етап от изследванията, това не може да се докаже. Факт е обаче, че описаното място е само част от много по-голям култов комплекс, който трябва да бъде проучен. На север от него има други скални масиви с вдълбани в тях трапецовидни ниши и скални гробници. В околните ниви са откривани гробове и каменна пластика от различни епохи, антични и средновековни надписи.
Съвсем сигурно е, че подобно на Перперикон, на Татул се наблюдава пълна приемственост между езическите култове и християнството. Още в ранновизантийската епоха (IV-VII в.) в скалите е построена яка крепост. По-късно тя е разширявана и преустройвана многократно. Сега със сигурност личи една четириъгълна кула, чиито подземен етаж е служел за водохранилище. Друго водохранилище е издълбано изцяло в скалите и се намира на 5 м. от кулата. То има крушовидна форма и отвътре е обмазано с дебел пласт хоросан.
През средновековието вероятно е имало и църква, сега разрушена напълно. Открити са две колони и два каменни капитела с изобразени релефно кръстове. Самото средновековно селище се е намирало в полето под крепостта и под съвременното село, близо до реката. Там при стопански работи са откривани фрагменти от средновековна керамика и стъклени накити. Фиксирани са и няколко некропола от това време, чиито гробове са оформени по познатия начин с каменни плочи. Явно, че местността около Татул се е смятала за свещена от дълбока древност до днес. Бъдещите проучвания ще установят дали действително там се е намирал храм на прочутия тракийски певец и герой - Орфей.
Наскоро се появи и една друга сензационна новина: на гроба на Орфей поникнала лоза от легендарния тракийски сорт зела, който се смята за изчезнал преди хилядолетия. Нарекли гроздето "Сълзата на Орфей". Интересното е, че не само на хълма не растат лози, но и на радиус от 10-ки км наоколо не се отглежда грозде.

(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/tatul/tatul-02-thumb.jpg)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 23, 2009, 22:20:57 pm
Устра

История
Устра е една от добре запазените крепости в Родопите. Намира се близо до с. Устрен, в община Джебел, област Кърджали. От нея са останали основите на много от сградите и кулите. Разположена е върху продълговат, скалист, стръмен връх с много добра видимост на голямо растояние в околността. Заема площ от 1 286 кв. м. Дължината на цялата крепостна стена е 113 м., а запазената височина на стените е до 10 м. Разкрити са основите на жилищни помещения, водохранилища и складове за храна. Крепостта е строена през Средновековието (X в.) за да бъде охраняван минаващият от там търговски път и през своето съществуване е била под властта предимно на Византийската империя.
По археологически данни - най-ранната ѝ датировка е управлението на Константин VII Порфирогенет - (913 - 959 г.). По това време българският цар Симеон I вероятно завзема крепостта, но впоследствие я преотстъпва на Византия и е обявен за "василеопатор" - тоест висш настойник на византийския император, който се жени за една от дъщерите му. Последвалото разтрогване на договора от Зоя - майката на императора, скоро води до съкрушителната загуба на византийците в битката при Ахелой в 917 г. Въпреки всичко, след смъртта на Симеон в 927 г., крепостта трайно остава във византийски ръце, макар през зрелия феодализъм и Втората българска държава XII - XIV век да има косвени сведения, че е била превзета от Иван Асен II.
(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/ustra/ustra-02.jpg)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 23, 2009, 22:25:07 pm
Мезек / Неутзикон

История
Крепостта в Мезек /Неутзикон е най-добре запазената средновековна крепост в Родопа. Намира се в рида Гората на Източните Родопи, в землището на с. Мезек, Свиленградско. Крепостната стена до 1900 г. е имала запазени зъбери и платформи, които са разрушени от турските власти с цел набавяне на строителен материал за новостроящата се казарма в Свиленград. Но и сега крепостните стени се издигат на височина до 10 м. Стените и ограждат площ от около 6.5 декара с форма на неправилен четириъгълник с размери 110/60 м. изградени от ломен камък, споен с бял хоросан. Отвън се виждат два четириредови пояса от тухли. Отбраната на крепостта е подсилена с девет кули, пет от които с цилиндрична форма, са разположени на южната крепостна стена, която е и най-уязвимата.
Днешната крепост е строена вероятно през края на ХІ и началото на XII в., вероятно по време на управлението на Алескей І Комнин. Укреплението е използвано до падането на района под османска власт. Крепостта е изпълнявала функциите на замък или е била пренадназначена за постоянно пребиваване на гарнизон и неговите командири.
Крепоста е била разрушена значително около 1900 г., когато от стените й са взети камъни за строежа на турските казарми в Свиленград.

Близо до крепостта Мезек се намира монументална и величествена тракийска гробница, строена през VІ век пр.н.е. и изградена от каменни блокове с дължина 2 м. Гробницата се състои от главно помещение, в което има каменно легло и каменни урни. Отделно има две правоъгълни помещения и коридор. Тук са намерени множество уникални златни украшения, както и бронзови и глинени предмети.
В с. Мезек например, се намира прочутата гробница, която е едно от най-монументалните съоръжения от този тип, открити в земите на древна Тракия. Изградена е от големи, добре обработени каменни блокове на принципа на "сухата зидария", свързани помежду си с железни и дъбови скоби. Гробницата е използвана многократно, броят на извършените погребения е не по-малък от 4, твърдят историците. Погребани са били представители на тракийската аристокрация. В нея са открити множество предмети от злато, сребро, бронз, желязо, стъкло, фаянс и глина. Датират от IV-III в.пр. Хр.
Интересна е и историята на откриването й. Овчар пасял стадото си на хълма, когато внезапно почвата под тояжката, на която се бил облегнал поддала. Веднага разкопали мястото и така попаднали на входа на гробницата. Стари хора от селото разказват, че когато отворили гробницата, целият коридор бил покрит с близо педя златен прах.
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 24, 2009, 14:58:29 pm
Бялград

История
На 3.5 км. източно от с. Гугутка общ. Ивайловград, на естествено защитен, труднодостъпен скалист връх се намира крепостта Бялград. Склоновете на върха се спускат стръмно към Бяла река, която го обгражда от две страни. Крепостните стени следват очертанията на билната заравненост и ограждат площ от 13 дка. Те са запазени почти изцяло в първоначалният им вид- имат дължина общо около 550 м. и височина до 7- 8 м., а дебелината им е 2 м. В източната част, където крепостта е сравнително по- достъпна, пред основната стена на разстояние 10- 15 м. е построена втора стена, която описва неправилен полукръг. Двойните стени- протохизма, са рядкост при източнородопските крепости. Подобно фортификационно решение е приложено още само в крепостта при с. Воденичарско общ. Джебел. И още една особеност- нивото на терена вътре в крепостта е по- високо от терена извън крепостните стени с 4- 5 м. Това е затруднявало тяхното подкопаване и разрушаване при обсада.
В източната част на Бялград са разкрити основите на еднокорабна едноабсидна черква, частично вкопана в земята. Тя има дължина 8 м., ширина 6 м., а дебелината на страните и е 1 м. Подът и е бил покрит с каменни квадратни плочи с еднакви размери.
Най- интересното съоръжение от тази крепост, което е стигнало до наши дни, е вътрешната феодална жилищна кула. Тя е от типа на така наречените донжони и е една от малкото сравнително добре запазени кули в България. Стените и се издигат на височина до 9 м., а дебелината им е 1.5 м. Тя има правоъгълен план с размери на основата 11 и 9 м. Била е на два етажа. Приземния етаж е преграден с носеща стена, като едното помещение е използвано за склад, а в другото е била монтирана дървена стълба, по която се е излизало на втория етаж. Запазени са гнездата на гредите, които са носели пода на втория етаж, използван като жилище.
Писмени сведения за Бялград в средновековните извори не са запазени. Особеностите на градежа и показват, че изграждането и в нейния сегашен вид трябва да се отнесе към края на 7 и началото на 8 век.
Липсата на пълни археологически разкопки създава трудности за определяне ролята на тази крепост през средновековието, но големите и размери и необичайната и съдба дават основание да се смята, че тя е била средищно селище от градски тип, в което е резидирал феодален господар със земи и села наоколо. Това се потвърждава косвено и от името и- Бялград или по- рядко Градището, докато другите крепости наоколо местното население нарича Калета.
Съдбата на Бялград след падането на България под османско владичество е наистина необичайна. Изграждането на феодалната жилищна кула през 15 век. (датировката и се основава на особеностите на градежа) показва, че крепостта не е била разрушена, а в нея вероятно се е настанил крупен османски феодален владетел, който исвършил преустройства и допълнителни укрепвания.
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 24, 2009, 14:59:50 pm
Аетос

История
Крепостта Аетос е играла важна роля в отбранителната система на българските земи срещу набезите на татари, авари и кръстоносци. Намира се на височината „Хисаря” северно от град Айтос. Името в превод означава орел. Така е отбелязан от византийския хронист Никита Хониат и в хрониката на френския рицар Жофруа дьо Лавардуен.
Крепостта е издигната между 650 и 750 г. Днес се забелязват останките от три кули.
Константин Иречек, който е посетил крепостта дава следното описание: "Важността на Айтос се състои в неговото местоположение при входа на прохода в балканската долина, през която води пътят през планините за Провадия. Старата крепост…, споменавана в 14 век, се намира на Хисарбаир, който се издига на 185 м. над града на северозападната му страна. Нейните останки лежат на върха със склонове на всички страни, много стръмни…Формата на градището е неправилна: по- скоро прилича на триъгълник, на юг по- широк и с острия ъгъл обърнат на север, около 300 крачки надлъж. Крепостната стена отдавна е съборена от вятър и дъжд, тъй че от нея са останали само купове камъни и тухли…Забелязах и основите на три кули, от които най голямата е стояла на най- високото място посред крепостта." През 1366 г. крепостта безуспешно е обсаждана от савойските войски.
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 24, 2009, 15:01:23 pm
Скафида

История
Средновековна крепост Скафида е била и пристанище, в което през средновековието са акустирали морски кораби, тъй като плавателното Мандренско езеро още тогава е било свързано с проток с Черно море.
Крепостта се е намирала на южния бряг на Мандренското езеро до с. Димчево община Бургас (средновековното село Скеф) наследник на селището към крепостта, на 4 км. от сливането на Мандренското езеро чрез широк двадесетметров канал с морето, върху невисок полуостров,наричан Калеборун.
Според описанието на Братя Шкорпил, там се намирали останките на крепост, изградена от ломен камък с бял хоросан. Стената е била широка около 2.40 м. и е заграждала площ с форма на четириъгълник със страни 80 и 60 м. Братя Шкорпил са забелязали по ъглите следи от четириъгълни кули и землен ров на шийката на полуострова пред крепостната стена. За съжаление след изграждането на язовирната стена недалеч от канала/оттока/на езерото, неговото ниво се повдига с няколко метра и полуострова е потопен под езерните води.
Останките на една мощна кула с квадратен план и с дължина на страните 6 м., изградена от ломен камък, споен с бял хоросан, са запазени на брега на оттока на Мандренското езеро. Кулата може би е служила и за светещ ориентир на корабите през нощта. Пак на същото място братя Шкорпил са забелязали основите на относително голям мост, изграден отново от ломен камък споен с бял хоросан с размери 6,10 м. на 3,80 м. Мостът вероятно е бил сводест, за да могат да преминават под него влизащите в пристанището кораби. Тези основи са унищожени при строежа на модерното шосе в началото на 20 в., чието трасе минава само на няколко десетки метра от кулата.
Описвайки перипетиите на българо-византийската война през пролетта на 1304г. Георги Пахимер съобщава,че след светкавичния поход на Светослав, при който българите завладяват южно-черноморските крепости до Созопол включително, една византийска армия, командвана от Михаил Глава Тарханист и Войсил, брат на българския цар Смилец, предприела от Виза контранастъпление. Изтегляйки се от Странджа, очевидно с цел да прегрупира силите си, Светослав дал решително сражение при река СКАФИДА. Както съобщава по- нататък Пахимер, "…когато византийските войски минаваха безредно през река Скафида сполетя ги нещастие- мостът се срути и така реката и мечът /българският/ си разделиха нещастниците, както обикновено настъпи избиване." Като се има предвид солидната му конструкция, става очевидно, че срутването му е било подготвено от българските войски, водени от цар Тодор Светослав.
Последното сведение за Скафида се намира в т.нар. "Савойска хроника", съставена в 1464 -1465 г. според една стара редакция от 1417-1420 г., която описва походи на граф Амедей VІ Савойски. Съставителят пише: "Тръгвайки от Созопол, те влязоха в пристанището Скафида, където се намираха доста турски кораби, които след като се сражаваха, те превзеха и потопиха. И тъй като това пристанище беше хубаво и сигурно, графът прекара в него няколко дни докато със сила завладя пристанището и града на Скафида: от там графът и войниците му отидоха в крепостта Анхиало." Още веднъж по-нататък съчинителят пише:"…пленниците, заловени в Агатопол, Созопол, Скафида и Анхиало, накараха да му кажат, че са учудени от това, че той завземаше… земите на българския император, техния господар, който никога нищо лошо не му беше направил". Това сведение показва,че Скафида е вече бил значителен град със силен гарнизон, който оказал яростна съпротива на кръстоносната войска.
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 24, 2009, 15:02:43 pm
Русокастро

История
След с. Желязово, Бургаско, Русокастренската река прави голям завой, за да заобиколи хълмът, на който са развалините от крепостта Русокастро, известна още като Червената крепост. В североизточната страна на върха има малка пещера с дължина 10 м и височина 4 м. Тя е известна с името "Змейов камък". От изток и север стръмните скалисти скатове правят крепостта почти непристъпна. От юг - югозапад хълмът се снишава постепенно. Там личат останките на стени и кула. Стените са градени от местен червен камък , споен с хоросан. Крепостната стена е разположена върху платото на хълма. Дебелината и е 2 - 2.5 м., а площта която е ограждала - около 15 декара.
Скалите, от които е изграден хълма са с червен цвят, откъдето идва и името на крепостта (от гръцки). В южния и югозападния край на хълма има множество дупки в скалите, откъдето вероятно е била добивана руда. По повърхността се намират фрагменти от антична и средновековна керамика. В околностите е намерен и печат, вероятно от края на 11 век, на вестарха Георги Кедрин. Според арабския историограф Идриси Русокастро бил град "с подобаващи размери и добре населени райони". Крепостта била превзета от протостратора Михаил Глава. Мануил Фил изрично пише,че тя била "укрепена и уголемена". Това вероятно е станало след установяването на византийския пълководец в Созопол.
Още в началото на своето царуване Теодор Светослав (1300 - 1321 г.) предприел поход на юг от Стара планина и завзел Ктения и Русокастро. Правото му да владее крепостта било потвърдено от сключването на договора от 1307 г. Вероятно по време на действията на Войсил или неговите константинополски съюзници крепостта била преминала във византийска власт. След успешните действия на Михаил Шишман в Северна Тракия и след сключения договор на България били върнати шест важни крепости в района, в това число и Русокастро. През 1328 г. българският владетел нарушил съюза си с младия император и преминал на страната на Андроник II. Тръгвайки с войската си към пограничните области, той разположил своята армия при Ямбол, а наемната татарска войска устянавил на лагер при Русокастро. Две години по - късно император Андроник нахлул в българските предели и подчинил, изглежда без война, някои крайбрежни градове и няколко крепости от областта между Тунджа и морето, в това число и Русокастро. Околностите на града отново станали арена на военен сблъсък между българи и ромеи веднага след възкачването на цар Иван Александър на българския престор 1331 - 1371 г. Василевсът излязъл на север и се установил на лагер при Русокастро, докато българският монарх разположил войските край Айтос. Макар че станалото на 18 юли 1331 г. сражение да е известно като "битката при Русокастро", срещата на ромейската и българо - куманските армии явно е станало на северозапад от крепостта, в южното подножие на Карнобатските възвишения,свидетелство за което е текстът у Кантакузин, според когото "двете войски били разделени от един тесен и каменист проход, който Александър успял да превземе и го пазел с пехотата си". На разсъмване българите настъпили срещу ромеите през теснините. Куманите нападнали в тил ромейската войска и тя била обърната в бяг и преследвана чак до Русокастро, където "ромеите се защитавали от варварите извън стените на крепостта". След това обаче успели да проникнат вътре в укреплението, което било достатъчно здраво, и както Кантакузин съобщава, и "варварите не могли да постигнат нищо повече". По - късно крепостта пада под турска власт ведно с останалите крепости и градове в областта, но продължава да съществува и явно не е била загубила своето значение. През XVII в. Русокастро бил посетен от двама полски пътешественици - през 1636 и 1677 г.
Сведения за крепостта Русокастрон, чиито разкопки започнаха наскоро, се съдържат в съчиненията на арабския пътешественик Идриси от XI в. Според директора на Регионален Бургаски музей доц. Цоня Дражева, средновековната крепост притежава характеристиките на Перперикон край Кърджали. Мястото е уникално, тъй като върху древно тракийско светилище е построена средновековна крепост.
Досега са открити крепостната стена, т.нар. цитадела или вътрешна крепост, фрагменти от северната, западна и южната стена.
Намерено е помещение, което е било вероятно кула, друго-използвано като място за живеене, керамика. Добитите находки от крепостта дават увереност на екипа да продължи да търси и тракийското светилище. Според специалистите, намереното може да се отнесе към второто хилядолетие преди новата ера.
На разкопките работят близо 30 човека. Специалистите прогнозират, че разкопките в местността може да продължат 50 години и да се окажат най- голямото историческо събитие за Бургаски регион.


Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 24, 2009, 15:03:42 pm
Маркели

История
Крепостта Маркели се намира на в района на община Карнобат. Заема западния край на възвишението Хисар, което е част от южната верига на Източна Стара планина. Крепостта възниква през късната Античност и първоначално е защитавана от крепостна стена, а през Средновековието - от изградени мощни земни отбранителни валове. Естествени защитни прегради към крепостта са река Мочурица, която е и неин основен водоизточник, и скалните откоси в северозападната част.
Изборът на мястото на крепостта Маркели, от стратегическа гледна точка, показва много добро познаване на общогеографските особености на един обширен район с радиус 30-40 километра, включващ основната Старопланинска верига и източния край на Средна гора. Крепостта има зрителна връзка с много укрепени селища в околността. Археологическите разкопки, започнали през 1986 г., са разкрили средновековна базилика от VІ в., старобългарска църква от Х в., византийска църква от ХІ в. Площта на оградената от крепостната стена територия е 14.6 декара.
През 756 г. се води сражение при тогава пограничната крепост Маркели. Участници в него са България, начело с кан Винех, и Византия, начело с император Константин V Копроним. Кан Винех губи тази битка. Вероятно Маркели е разрушена при куманското нападение над Византийската империя през 1090 г.
Маркели играе важна роля и по време на събитията в 811 г. Гарнизонът на крепостта е един от първите изправили се срещу армията на император Никифор. След яростна битка градът бил щурмуван и превзет. Но византийските загуби били толкова големи, че ромейският владетел се принудил да даде почивка на войската си, използвана от Крум да извърши мобилизация в Северна и отвъддунавска България. Решимостта на българите при Маркели за съпротива демобилизирала някои висши византийци, които избягали при българите. Между тях бил и ковчежника Византий с цялото императорско съкровище. От Маркели Никифор тръгнал на поход към Плиска, за да не се завърне повече никога. След българското контранастъпление в 812 г. Маркели вече завинаги станал български град. В него резидирал братът на кан Крум, отбелязан в т.н. Хамбарлийски надпис. След тази война българската граница е преместена завинаги далече на юг и Маркели загубил стратегическата си функция на преден пост на българската отбрана в южно направление. Но той си останал голям български укрепен град и в късното средновековие, както личи от открити от археолозите монети на цар Светослав Тертер (1300 - 1322) и Иван Александър (1331 - 1371) Маркели е бил разрушен от турците навярно в 1371 г. след битката при Черномен, а жителите му основали днешния Карнобат.
За съжаление крепостната стена едва личи само на едно място е висока около 1,5 м.
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 24, 2009, 15:05:32 pm
Кладара

История
Крепостта Кладара се намира на връх на около 1 км. югозападно от с. Сливарово общ. Малко Търново, заобиколен от три страни от меандрите ма река Резовска. Върхът е обграден от двойна крепостна стена. Външната е изградена от големи ломени камъни без спойка, характерна за крепостното строителство на траките. На около 50 метра по- високо от първата се издига втора крепостна стена, изградена вероятно, както предполага Божидар Димитров през 4- 6 век. Тя е дебела 2.5 м. Иззидана от ломени камъни, споени с розово- бял хоросан с примес от счукани тухли. Стените са запазени на височина 3- 4 метра. На самия връх се намира цитаделата на крепостта, която има четириъгълна форма и заема площ от около 1 декар. Запазена е на височина от 5- 6 метра. Възможно е вътрешното укрепление да е представлявало феодален замък, изграден през 7- 13 век.
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 24, 2009, 15:07:44 pm
Емона

История
Крепост Емона или античното "Аристеум" се е издигала в местността "Старата крепост" на нос Емине при село Емона общ. Несебър. Намирала се е на мястото на днешния фар. Останките и са открити при строежа на фара. В днешно време са почти заличени. През 1278 г. е завладяна от византийците, през 1366 г. от савойците. През 1367 г. жителите на Емона се вдигнали на бунт и прогонили чуждоземния гарнизон. В края на 1369 г. и началото на 1370 г. крепостта е във владение на Деспот Добротица. През 1388-1389 г. е завладяна от турците, а окончателно през март 1453 г.
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 24, 2009, 15:14:51 pm
Анхиало

История
Тракийски, античен и средновековен град Анхиало гр. Поморие.
Поморие е един от древните български черноморски градове. Градът, като гръцка колония е основан с името Анхиало в края на V в.пр.Хр. Голяма част от жителите му били траки, защото преди това е бил тракийско селище. От самото си основаване, чак до началото на миналия век, той е от най-важните черноморски градове по българските земи. Старото име на селището – Анхиало - е от гръцки произход и означава "близо до солта". Името показва голямото значение на добива на сол за развитието на града. През ІІ в. пр. н. е. селището е укрепление (фрурион), за властването над което се борили гръцките полиси Месемврия (дн. Несебър) и Аполония (Созопол). През І в. от н.е. селището просперирало и от пазарище (емпорион) на Аполония Понтика станало център на стратегия (административна област в Тракия през елинистичната епоха и началото на римското владичество). Особено голям разцвет достига по време на римското владичество. Тогава градът става епископски център и сече собствени монети. Още през 2 век градът бил защитен от здрави крепостни стени. Имал е четири порти, всяка от които извеждала към пътищата, с които Анхиало е бил свързан. Овидий пише, че крепостта е имала високи крепостни стени. На монети, сечени от римските императори от Домициан до Гордиян, е изобразена анхиалската крепост- „триетажна крепост с врати и галерии около горната част. От това време (III-IV в. сл. Хр.) е Тракийската куполна гробница - хероон, открита в покрайнините на днешно Поморие. През епохата на римското владичество Анхиало (Поморие) окончателно изместило Месемврия (Несебър) като административен център.
Средновековния Анхиало се развил в местността Палеокастро, намираща се западно от днешния град. Заради ценните лековити извори император Юстиниан І оградил селището със стени. През 584г. по време на аварите нападнали селището и разрушили крепостните стени. Поради застъпничеството на жените от харема на Баян, хаганът запазил сградите на баните. Установилите се на Балканския полуостров славяни пригодили названието на селището към своя говор като "Въхело" (това название се запазило в говора в с. Еркеч (дн. Козичино, Бургаско) до началото на ХХ в. След създаването на Дунавска България и разширяването на държавата на юг, селището получило и прабългарското име "Тухон" (Тутхон). През 708г. при Анхиало хан Тервел разбил войската на византийския император Юстиниан ІІ.
На 30 юни 763г. отново при Анхиало след продължително сражение император Константин V Копроним разбил войската на хан Телец. Поражението предизвикало недоволство сред българите и ханът бил свален от престола. Победата струвала скъпо и на Византия – патриарх Никифор съобщава, че полето било покрито с трупове на избити ромеи. През 766г. флота на император Константин V Копроним от 2 600 кораба акустирал при Анхиало за пореден поход срещу България. Там обаче флота бил връхлетян от буря и на 17 юли 766 г. императорът безславно се завърнал в Цариград. След разгрома на войските на император Никифор І Геник Фока българската държава се разширила на юг. Хан Крум поверил управлението на региона, в който попадали Анхиало, Дебелт и Созопол на кавхан Иратаис и стратезите Кордила и Григора.
На 20 август 917г. при река Ахелой намираща се между Поморие и Несебър цар Симеон І нанесъл катастрофално поражение на византийската войска.
След попадането на българските земи в пределите на византийската империя през ХІ- ХІІ в. в Анхиало било седалището на византийският северозападен черноморски флот. Командването на флота и областта било поверено на управител носещ титлата „дук”.
След въстанието на Асеневци през 1185г. император Исак ІІ Ангел укрепил с кули Анхиало и Варна, които българите разрушили. През 1263г. Анхиало заедно с Месемврия преминали във владение на Мицо Асен. По-късно Анхиало бил превзет от византийския протостратор Михаил Глава Тарханиот, който застроил отново градът. През 1304г. след победата на цар Тодор Светослав при Скафида, Анхиало отново бил включен в пределите на българската държава. След поражението на Михаил Шишман при Велбъжд през 1330 г. византийците завзели градът, но през 1331 г. цар Иван Александър го отвоювал. През 1364г. император Йоан V завзел Анхиало, но след преговори с цар Иван Александър му върнал градът. През 1366 г. обаче савойският граф Амадей отново превзел селището и то преминало в пределите на Византия.
През 1934 г. древното име Анхиало е заменено с Поморие.
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 24, 2009, 15:18:48 pm
Ариплери
Средновековна крепост Ариплери източно от с. Садово общ. Сунгурларе.
Тази крепост, за разлика от другите в района е в равнина и с крепостна стена във формата на четириъгълник на площ около един декар. В средата на крепостта има следи от наблюдателна кула, а купчината каменни материали очертават ясно крепостната стена. Тази крепост, вероятно е охранявала отклонение от Върбишкия проход. Поради това, че градът Новачка и селището Садина (Садово) са разположени в местност осигуряваща важни и удобни пътища за преминаване от Южна в Северна България (от Тракия в Мизия), за охрана на тези пътища се е наложило по-гъста мрежа от защитни укрепления на подходящи места по посока на пътищата. Такива крепости както знаем от историята са се строили и по време на Първото българско царство.
www.bulgariancastles.com (http://www.bulgariancastles.com)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 24, 2009, 15:23:04 pm
Агатопол

История
Разположение
Градът е разположен върху дн. Ахтополски полуостров (дълъг около 300 м, широк около 150 м и висок до 20 м) на брега на Черно море в подножието на Странджа. Намира се на 14 км южно от Царево и на 5 км северно от устието на р. Велека, част е от територията на Природен парк „Странджа“. Това е най-южният град по българското Черноморие, който се намира в община Царево, област Бургас, близо до границата с Турция.
Легендата разказва, че градът възникал като дом на Делфин - син на Посейдон и Агата - дъщеря на Зевс. Тяхната любов била голяма, но Зевс се разгневил и изпратил армия да обезобразят Агата, кукумявката обаче събудила и така спасила влюбените. Делфин убил враговете си и основал град на брега на Черно море наречен Агапи-полис (град на любовта), където заживели щастливо двамата влюбени.
Неговите по-стари имена са Авлеутейхос, Тирах, Перонтикон, Агапи полис, Агатополис (“Благоденстващ град”), Гастополи, Ахтебол. Символ на Ахтопол е кукумявката Агао, този образ води началото си от съществуващите няколко емисии бронзови монети с профил на Аполон на аверса и кукумявка на реверса с надписи АГА, АГАТ, АГАТО. Кукумявката Агао е символ на щастието, а камъкът Агат, който може би е свързан с името е камък на дълголетието и здравето. Според авторитетни мнения монетите са сечени в странджанския Агатополис. Новооткритите надписи и находки са още едно доказателство, че тук още през античността е функционирала монетарница.

Исторически данни и извори
Информация за първоначалното заселване в областта черпим от откритите археологически материали в региона - монети, котви, керамика от VІ - V в. пр. Хр.
В периплуса (пътепис) на Адриан (131 г.) се споменава съществуването на пристанище Авлеутейхос - на 250 стадия (43,5 км) от Херсонес. Поради географската си изолираност от опустошаващите нашествия на варварите градът остава относително встрани от горещите точки и съответно рядко се споменава в документи и пътеписи от онова време. Най-вероятно при император Анастасий градът е бил защитен от крепостната стена, спираща нахлуванията на славяните, изградена през ІV в.
През 812 г. армията на Крум завладява Агатопол и името на града е изсечено върху една от колоните в Плиска.
При управлението на Омуртаг три години по-късно (815 г.) при сключването на мирен договор с Византия, Омуртаг отказва изселването на славяните от нашите земи и така променя етническия състав в Странджа и Агатопол става изцяло български град.
В епархията на Лъв Мъдри (886 - 912 г.) Агатопол е обявен за епископия, подчинена на Адрианополския епископ и настъпват спокойни времена на напредък и разцвет. Следва отново превземането му през 864 г. до 894 г. от Византия и падането под византийска власт на цяла България - 970 г. Градът обаче продължава своето развитие независимо от често сменящата се власт, това потвърждава и арабският географ Идриси (1150 г.) като го споменава като "значителен град". Името на Агатопол е споменато и в т. нар. Нов епархийски списък от края на X - началото на XІ в.
През 1185 г. по време на въстанието на Асен и Петър, по сведения на Никита Хониат въстанниците преминават р. Дунав и източнопланинските проходи и лагеруват край Агатопол, което говори за активното участие на местното население в освободителните движения. Въпреки, че градът бил относително изолиран от бойните действия, недоволството му е било продиктувано от непрекъснатото събиране на големи количества продоволствия (основно животни за месо) за византийския владетел (например за сватбата на Исак ІІ Ангел). Две годни по-късно след сключването на мирен договор между България и Византия странджанската област остава в нашите предели.
За по-късните събития в града разказва отново Никита Хониат, който споменава опустошаването на областта около града от латинския император Хенрих Фландърски през 1206 г., но самият град не е превзет. В продължение на 62 години (1201 - 1263г.) южните черноморските градове и крепости Агатопол, Созопол, Дебелт, Канстрицион, Скафида, Пиргос, Росокастро, Кримна, Анхиало и Месемврия се намират непрекъснато в пределите на българската държава. През 1263 г. има сведения, че Константин Асен го присъединява без съпротива и заедно с редица черноморски градове отново към България.
През 1304 г. в битката при р. Скафида Месемврия, Анхиало, Созопол и Агатопол били присъединени към българската държава. През пролетта на 1307 г. българо-византийски мирен договор узаконява завоеванията на цар Тодор Светослав, а той се жени за Теодора, дъщеря на Михаил IX Палеолог.
През 1315 г. с грамота констатинополският патриарх забранява на епископа на Агатопол да стане митрополит, а през 1381 г. патриарх Нил ограничава правата на митрополита на Адрианопол в агатополската епископия. Това говори за важността и относителната самостоятелност на епископията, която дори не е била присъединена към българската патриаршия, въпреки че е в пределите на България.
До превземането на Агатопол от турците през 1453 г. следват редица преминавания на града под византийско и обратно под българско владение:
- 1322 г. след смъртта на Георти ІІ Тертер претендента за престола Войсил отцепва тракийската област, но трона заема Михаил Шишман и отцепника предава градовете на Византия
- няколко години по-късно областта доброволно се присъединява към България
- 1330 г. при битката при Велбъжд южночерноморската област е присъединена към Византия
- 1331 до 1337 г. Иван Александър приема доброволно присъединилите се черноморски градове след битката при Русокастро между трихилядната българска и петхилядна византийска армия. Според преписка от старобългарски кодекс от 1337 г. мирния договор дава на България "Несебър, цялото Поморие (причерноморската област до Агатопол) заедно с Романия" (Горнотракийската низина).
- 1336 г. на трети октомври след двуседмична обсада рицарите на савойския граф Амадей превземат Агатопол и следва петмесечна окупация
- 1367 г. Амадей предава градовете по българското южно черноморие на Византия
- 1389 г. митрополита на Адрианопол мести седалището си в Агатопол под натиска на турците
- 1396 г. цялата причерноморска област пада под турска власт
- 1413 г. Византия сключва договор с Мехмед І за присъединяването на черноморските градове към Империята
- 1453 г. Мехмед ІІ Завоевател превзема Агатопол и изселва голяма част от населението в Константинопол, но градът запазва ролята си на значимо пристанище.
- турския пътешественик Евлия Челеби Ахтебули е наречен ”разрушена крепост”. През следващите векове той е нанесен върху всички карти на Черно море и продължава да бъде седалище на епископ
- 1829 г. Агатополската митрополия се слива със Созополския църковен център и по-късно се нарича Сузоагатополска митрополия.
Според турски документ от ХV в. Агатопол имал 135 пълни и 23 вдовишки християнски къщи. Населението е подробно описано по махали с имената на български свещеници - поп Тодор Триядко, поп Георги Слав, поп Влад, което говори за относително запазената религиозна самостоятелност на населението през този период.
След Балканските войни (1912-1913 г.) градът е присъединен към България. Започва изселване на гръцкото население и заселване на български бежанци от Източна Тракия. По това време градът притежава 45 кораба, от които 10 -15 тонни платноходи и три кораба с водоизместимост от 1000 до 3000 тона. През 1918 г. и 1935 г. при пожар изгаря почти целия град, старата катедрала „Успение Богородично“ и съвременният град е построен изцяло наново. Бежанците от Ахтопол основават село Неа Агатуполи (Нов Ахтопол) в Ном Пиерия, Гърция. Днес можем да видим запазени само църквата „Възнесение Господне“ построена през 1776 г., останки от манастира „Свети Яни“ от ХІІ век и части от крепостната стена.

Крепостта
Основаването на града се датира VІ - V в. пр. н.е., като тези земи са били населени още от новокаменната и желязната епоха. Най-вероятно тук първи се заселват траките от племето тини през Х в. пр. н.е., за което свидетелстват откритите каменна брадва и керамични фрагменти. Траките добре познавали корабоплаването, лова и риболова, рудодобива, много занаяти, търговията и били прочути пирати.
Интересна находка е Херосът на Провлака – оброчната плочка с изображение на тракийски конник. Това е трапецовидна мраморна плоча, отчупена горе вляво и долу вдясно, с височина 0,215 м, ширина 0,18 м и дебелина 0,045 м. Изобразен е галопиращ надясно конник, хвърлящ с дясната си ръка копие. Облечен е с къс хитон и развята зад гърба хламида. Дясното предно копито на коня стъпва върху олтар. Върху горната рамка (вис. на буквите 0,008 м)и долната рамка има надпис (вис. на буквите 0,01м), който гласи: “На Херос Стомианос. Менис (принесе в) оброк за сина си Аристобул.“
Показателни са находките от дъна на амфори от V в. и декоративни керемиди от IV в., украсени с яйцевиден орнамент (йонийска кима). При разкопки е разкрита и елинистическата крепостна стена, италийски амфори, произведени в Западното Средиземноморие през първата половина на І в. пр. н.е. Каменни котви и щокове, керамика от къснобронзовата и ранножелязната епоха, монети и надписи от V - ІV в. пр. н.е. от района и от града, събирани и от експедиция "Космос", ръководена от проф. В. Велков, свидетелстват, че тук е имало активен живот през цялото първо хилядолетие пр. н.е. В Ахтопол са открити два фрагментирани надписа на старогръцки език, които говорят за значението на града през този период. Според един от двата надписа – фрагментирани декрети от IV в. пр. н.е. “пратеник” от “града”, чието име не е упоменато трябва да отиде в Одесос (Варна). Това означава, че селището е наречено “град”, което говори за развита градска уредба, т. е. става въпрос за град-държава“полития”. Откритите паметници показват, че към края на V в. пр. н.е. тук вече съществувала атинска колония (клерухия). Последните находки свидетелстват, че Агатополис е не само средновековното, но и античното име на града. Агатопол е основан около 430 г. пр.н.е. от гръцки колонисти от Атина, като се предполага, че основаването му има връзка с действията на Перикъл в черноморските области, а през VI век градът е колонизиран от римляните, които му дават името Peronticus.
Поради стратигическото място, което заема - далеч от основните точки на нападения и битки, поради отдалечеността от основните пътища и удобно място за пристанище градът бързо се развива през периода V - XІІ в. През V - VІІ век градът е засегнат от варварските нашествия, но бързо е възстановен от византийския военачалник Агатон, който го нарича Агатопол.
Основите на крепостта могат да се проследят по цялата брегова линия на полуострова. Днес могат да се видят части от стената запазени до 3 - 4 м. Крепостта е издигната на високият скалист полуостров, а крепостната стена е опасвала града и го отделяла от сушата. Стените при провлака са широки 2,80 м и 1,50 до 2 м в стръмната част от североизток. Зидарията е смесена – ломен камък с две лица и пълнеж от хоросан и по-дребни камъни примесени със счукани керемиди и тухли. Начинът на градеж позволява крепостта да бъде датирана около V - VІ в. При сондажни проучвания близо до стената е открита и тракийска крепостна стена от по-големи камъни с кална спойка, както и културни пластове от началото на І в. пр. н.е. На места все още могат да се проследят от три до пет пояса от тухли, които се редуват с каменни редове с първоначална дебелина от 1,95 - 3 м и височина до 7 - 8 м. На югозападната страна се е намирала главната порта с две бойни кули високи около 12 - 14 м.

Църкви
Църквата “Възнесение Господне” се намира в източната част на града до морския бряг, който стръмно се спуска към морето. Няма точни сведения за годината на построяване, освен отбелязаната в олтара дата – 1796 г. По план е еднокорабна със стени от ломен камък с широки измазани с хоросан фуги, дебели около 90 см. Двуредните пояси от дърво, опасващи сградата и четирискатен покрив с надвесена стреха придават жилищен характер на църквата. Иа двата малки прозореца и четири пирамидални отвора на покрива, които осветяват църквата. Това горно осветление (характерно за някои стари странджански къщи), се среща за пръв път тук така добре запазено като конструктивна и архитектурна форма. Останките от манастирският комплекс “Свети Яни” (Свети Йоан Предтеча) се намират на южния ахтополски нос, в най-високата му част, над стръмния морски бряг. В литературата е описана само апсидната част, която е била оригинална с несиметричното си разположение.
Църквата “Свети Пантелеймон” е построена през 1911 г. след Преображенското въстание с външен притвор. В нея може да се види един от последните резбовани иконостаси в Странджа, изработен от местен резбар - Янис.
Църквата „Св. Св. Константин и Елена е построена също след Преображенското въстание и е паметник на културата, свързан с нестинарството.
Разкрит е могилен некропол в резервата „Силкосия", намиращ се източно от селото и съдържащ около 100 малки могили.
Църквата “Св. Св. Кирил и Методий” е разрушена по време на Преображенското въстание и на нейно място през 1909 г. е възстановен и осветен съвременният храм. В него най-забележителен е иконостасът с иконите - дело на резбаря Пандил. Запазени са икони от по-стария строителен период на църквата: две от най-ценните са на “Свети Георги Янински” на зографа Коста Поликсоидо от 1883 г. и 1901 г.

Пътища
По западния черноморски бряг е запазен римски път, свързващ устието на р. Дунав с Константинопол. Византия активно използва този път и през Средновековието за придвижване на военни части, дипломатически мисии и търговци. Пътят започва от устието на р. Дунав и свързва черноморските крепости Томи (Констанца), Одесос, Месемврия, Анхиало, Созопол, Агатопол, Тhynias (Станиера) и Мидия, а от двете последни места се отклонява към вътрешността и се включва в главния път към Чорлу и Константинопол. Крайбрежният път е споменаван често от византийските хронисти относно битките между българи и ромеи през VІІІ – Х в. По него българските войски навлизат във византийската територия през 712 и 812 г. Използван е при походите срещу България на Константин V и Лъв Фока през 763 и 917 г. По него преминава и експедицията на Михаил Глава срещу Агатопол, Созопол и Несебър през 1265 г. В Агатопол античният път преминава през местността “Калдъръмът” северно от селото и източно от крепостта с посока североизток към Китен. Днес са запазени павирани части от грубо дялани каменни блокове.
(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/agatopol/agatopol-14.jpg)
www.bulgariancastles.com (http://www.bulgariancastles.com)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 24, 2009, 15:25:50 pm
Моняк (Мнеакос)




История
Крепостта Моняк се намира край Кърджали. Останките й се намират на скалист връх, наречен "Шеста крепост" с надморска височина 586 м. Склоновете му се спускат стръмно към р. Арда (сега яз. "Студен кладенец").
Построена е през ХІІ - ХІІІ в. Запазената част от крепостната стена е дълга 273 м, като на места е висока до 5 метра. До наши дни е достигнала и част от осемстенна кула (височина до 3 м). В крепостта интерес представляват и два надземни резервоара за вода. В най-високата част се забелязват останките от цитаделата, заемаща площ от 350 кв. м. Моняк е една от най-големите по площ планински крепости - 18 000 кв. м.
Външната крепостна стена е изградена от ломени камъни споени с бял хоросан и следва очертанията на скалния венец. В крепостта е бил разположен военен гарнизон, а в нея населението от селищата в равнината е намерило убежище по време на военни действия. Моняк е свързан и с похода на кръстоносците през 1206 г. във вътрешността на Родопите. Техният хронист и маршал Жофруа Вилардуен разказва, че в красивата и плодородна долина р.Арт (Арда), в подножието на мощният замък Моняк рицарите разбират за гибелта на своя император Бодуен Фландърски. Тук се провежда Баронския съвет, който избира Хенрих за император на Латинската империя.
(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/monjak/monjak-03.jpg)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 24, 2009, 15:28:40 pm
Градище (Твърдица)

История
Твърдица има богато минало, за което говорят находките от пещерите, потулени в гънките на планината, от десетте племенни селища, в които са живели местните хора. Земята й крие неизследвани загадки на антични селища, некрополи и стражеви могили. Намерените експонати са доказателство, че е била населено място, играло важна роля във военностратегическо, икономическо и културно отношение, като се започне от ІV хилядолетие преди новата ера и се стигне до значението и в отбранителната система на страната през Средновековието.
Названието Твърдица произлиза от старобългарската дума твърдина (крепост, укрепление), и е свързано с крепостта, намираща се на 1.5 км северно - "Градището". Останките от крепостни стени заграждат площ от 25 000 кв.м, а запазената им височина е на места до 5 м. Смята се, че крепостта е била постоянно селище, а не място в което да се крие местното население в случай на вражеско нападение. За това говори и използваното има "Градището", което обозначава твърдина с големи размери и важна роля в историята на региона.
Пред източната стена на крепостта се намират развалини на черква (Х-ХІІ в) със запазени стени до 1,5 м и следи от стенописи.
Изградена е по времето на траките, но е поддържана и доразвивана през ранновизантийска епоха, достига своя връх през ХІІ – ХІV век, когато става крепост – град при нужда за живеещото в котловината и планинската част на района население. Така, по времето на Втората българска държава се превръща във важна крепост на системата за отбрана, изградена по старопланинските проходи, по недостъпни места и проломите на реките. Такива са Градището, северозападно от квартал Козарево, крепостта Шешкинград, отбранителните съоръжения на Кутра, "Зимника" и гребена, южно от местността "Нивищата".

(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/tvarditsa/tvyrdica-plan.jpg)
www.bulgariancastles.com (http://www.bulgariancastles.com)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 24, 2009, 15:32:57 pm
Севтополис

Севтополис е древен град, основан от тракийския цар Севт III, както и столица на Одриското царството от 320 г. пр. Хр. Градът е построен на мястото на руините по-ранно селище и настоящем се намира в долната част на язовир Копринка до град Казанлък.

Севтополис не е точно град, а по-скоро седалището на Севт и на неговия съд. Неговият дворец имал двойна роля, административна и като светилище на Кабирите. По-голямата част от града не била е заета от домовете, а от официалните сгради, като по-голямата част от населението, живеело извън града. В двойната роля на двореца на Севт (царски съд и светилище) показва, че Севт е изпълнявал ролята на царят-жрец: висок свещеник на Кабирите при одрисите. Кабирите са свързани с огъня и металургията, както и с бога-ковач Хефест.

В гробището на Севтополис са намерени редица тухлени гробници, някои от които могили. В тях са били погребвани траки от висшите съсловия, понякога заедно с техните коне. По-малко богатите са кремирани, със скромен гроб заедно с определени стоки.
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 24, 2009, 15:38:18 pm
Констанция

История
В местността Асара край днешния Симеоновград, на десния бряг на река Марица, върху естествено платовидно възвишение се е намирала прочутата някога крепост Констанция, датираща от късната античност - IV в. пр. н.е. Тази крепост се оформя като един от най-големите и стари градове в Северна Тракия, съществувал от IV в. пр. н.е. до началото на XIII в.
Обхващала е площ от 10 ха. Разкрита е част от крепостната стена и полукръгли и U образни кули. През 9- 10 век тук възниква българско селище.
Ясно личат яки зидове, дебели около три метра. Входът на крепостта е от север. При разкопки на крепостта са намерени подземни тунели с разклонения. Ролята на Констанция като крупен военноадминистративен, църковен и стопански градски център нараства твърде много през ХІІ в. Идриси отбелязва, че "град Кунстантия е голям и добре населен град, със земеделски култури и многобройни обработени полета."
Арабският писател Идриси пише, че Констанция е бил голям и добре населен град и имал земеделски култури и многобройни обработени полета. Градът е бил завладян за първи път от Хан Крум вероятно през 812 или 813 г.
Римският град - крепост е превзет отново на 24 март 1201 г. от цар Калоян, като част от кампанията за пълното освобождаване на българските земи от Византия, след което той насочва усилията си към Варна.
Според "История" на Никита Хониат: "По това време Йоан с голяма и страшно въоръжена войска тръгнал от Мизия, обсадил Констанция и превзел твърде лесно този забележителен град в Родопската област. След като разрушил крепостните му стени, той тръгнал оттам и се разположил на лагер около Варна, обсадил града от всички страни и го превзел в шестия ден на Страстната седмица"

Легенди
Легенда разказва, че тук е била резиденцията на последните римски императори. В подземията на крепостта те криели своите богатства. Когато варварите нахлули, крепостта известно време устояла. Тук се събрали всички ценности от провинцията, но не след дълго крепостта паднала. Римляните избягали, а съкровищата останали в подземията на крепостта.


(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/konstantsia/konstantsia-plan-01.jpg)
www.bulgariancastles.com (http://www.bulgariancastles.com)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 24, 2009, 15:40:45 pm
Кастра Рубра

История
Българските археолози вече разполагат с достатъчно доказателства, че са открили митичната византийска крепост Кастра рубра, която е била стратегически обект в древността. Червената крепост, както още я наричат, се намира в подножието на Сакар планина и за първи път разкопките показват, че там заедно са съжителствали няколко етноса.
Оттам минава древният път от Европа към Ориента, останал в историята като Виа Диагоналис. И до днес в Сакар планина могат да се видят части от големия диагонален път, който византийците изградили, за да свържат римската империя с Константинопол. Така в началото на VІ век в землището на днешен Харманли е издигната голяма крепост, за която днес може да се каже, че е митичната Кастра рубра.

"Общо взето учените далеч преди нас са направили опит да локализират тука Кастра рубра и мога да кажа, че в 99 на 100 съм сигурен, че става въпрос точно за това място. Разкопките показват, че Кастра рубра не е само крепост, а комплекс от обекти със селище и пътна станция.
През вековете крепостта два пъти е превземана, разрушавана и опожарявана. Последният и завоевател е хан Крум, а археологическите находки показват, че тук жестокият български владетел е бил милостив към местните", обяснява археологът доц. Д-р Борис Борисов.
"Ние всички добре знаем от изворите примерно какъв е случая със Сердика, когато Крум си е послужил с измама и след като населението му отваря вратите и той ги избива всички. Така че тука не е последвало такова нещо, очевидно се е смесило българско население, с местно население, в резултат на което се появяват и тези смесени традиции, нещо което пак повтарям никъде засега не е регистрирано", допълва той.
Наред с древните монети, сечива и накити, археолозите за първи път откриват и керамични съдове от непозната за нас култура.
Сред откритията са и два бронзови печата на стратези, които са поредното доказателство, че там са живели и древни аристократи.
От община Харманли обещават, че разкопките край крепостта ще продължат, и съвсем скоро туристите ще могат да видят голяма част от митичната Кастра рубра.
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 24, 2009, 15:42:37 pm
Тракийски и средновековен град Марса / Укрепленията
История
Най-старите поселения на територията на Хасково и неговите околности датират още от новокаменната епоха (около V хил. пр. Хр.). Благоприятното географско разположение и условия за живот способстват за ранното им и непрекъснато развитие. Намерените каменни оръдия на труда, десетките идоли и амулети, нанизи от огърлици, различни глинени изделия и др. от VI до III хил. пр. Хр. са пряко доказателство за живота тук на различни племена. Едни от тях изчезват, други се претопяват, а трети, като траките, остават завинаги.
Древнотракийският период в историята на Хасково и неговия район от I хил. пр. Хр. до IV в. се характеризира с непрестанно развитие, а многобройните археологически находки свидетелстват за живота на траките по тези земи. Вероятно районът е бил земеделски, със силно развито лозарство. За това говорят откритите оръдия на труда от онова време, голямото количество шарапани, запазени из целия район и досега, както и по-късните тракийски светилища, посветени на Дионис. И разкопките на крепостта „Хисаря“ доказват съществуването на активен стопански живот и висока материална култура. Намерените сребърни и златни находки от могилните погребения в района, монети на гръцките полиси, многобройната керамика дават представа както за състоянието на тракийското производство, така и за връзките с Егейския свят. Траките се славели като добри воини. През годините били завладени от македонците, но щом Александър Македонски предприел похода си в Азия, въстанали и отхвърлили властта му. Така се случило и с келтите в началото на III в. пр. Хр.
С присъединяването на Тракия към Римската империя през I в. селищата в землището на днешния град попадат в сферата на гръцко-римското културно влияние. Находките от римската епоха около града заедно с десетките надгробни могили в района показват не само сравнително голямата гъстота на тракийското население, но и високата култура, която те създават.
От средата на VI в. по долината на Марица започват своите набези към Тракия и Беломорското крайбрежие твърде подвижни славянски отряди. Скоро след това нахлуват и прабългарите. От последната четвърт на VI и началото на VII в. се наблюдава усилен процес на масова славянска колонизация във вътрешността на Тракия. Важен момент от поселищната история на Хасково е заселването от славяните на територията на днешния квартал „Хисаря“ към края на VIII в.
В пределите на българската държава Хасковският край влиза в самото начало на IX в. Средновековното селище в местността Хисаря заема средищно място в системата от крепости в района, които играят определена роля в отстояването на границите на новата българска държава. Налагането на християнството, въвеждането на славянската писменост и книжнина, а също така и богослужението на славянски език в голяма степен спомагат за бързото приобщаване на местното население в процеса на изграждането на единната българска държава. Археологическите находки потвърждават настъпилата промяна в бита и културата на местното население и създаването на всички условия за по-лесното възприемане на постиженията на византийската цивилизация. По времето на Симеон Велики значението на селището нараства и се налага издигането на втора крепостна стена, която огражда няколко пъти по-голямо пространство – това е т. нар. външен град. Селището се оформя по подобие на другите градове на средновековна България. Анализът на крепостта и находките, открити в нея, позволяват да бъде характеризирана като укрепено населено място. Средновековно Хасково е стопански и военен център на значителен район. Според историята от 1792 г. на йеросхимонах Спиридон средновековното селище носи името Марса.
В края на X и началото на XI в. Хасковската крепост – свидетел на множество битки и кървави сражения, се намира в упадък. Тя е една от онези твърдини, които първи изпитват ударите на възобновилата се при император Василий ІІ Българоубиец византийска експанзия. След покоряването на България от Византия, още в края на Xв. условията за развитието на града се променят. Разрушени са градските крепостни стени. Селището изгубва не само своя търговски и занаятчийски, но и военния си характер и добива по-скоро аграрен облик. Населението се измества от другата страна на реката. Там го заварват по-късно османските завоеватели.
www.bulgariancastles.com (http://www.bulgariancastles.com)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 24, 2009, 15:45:31 pm
Самуилова крепост - Охрид

История
Самуилова крепост е средновековна крепост, обграждала столицата на Първото българско царство Охрид, днес Република Македония, по-късно наречена в чест на цар Самуил.
Още през 5 век римските хронисти споменават Охрид като град с крепостни стени, който като и другите римски градове на Балканите са отбранява от набезите на номадските племена по време на Великото преселение на народите 4 и 5 век. През 479 година укрепеният Охрид отбива обсадата на готския крал Теодорих.
През следващите векове Византия използва същите крепостни стени и вероятно ги поправя и разширява. По време на заселването на славяните Охридската крепост не претърпява големи щети. След завладяването на Източна България от византийския император Йоан Цимисхий съпротивата на българските боляри срещу византийското нашествие се пренася в западните краища на страната. Не след дълго Комитопулите застават начело на българската съпротива, и едва след смъртта на последния законен цар на България Роман през 997 г. Самуил се обявява за български цар и получава кралска корона от папа Григорий V (996-999). След неколкократно местене на столицата от Видин, Средец и Скопие най-накрая цар Самуил избира Охрид за престолен град на българската държава и започва да обновява крепостните стени на града, с оглед на стратегическото му значение за държавата. Днешнатата форма на крепостта датира от времето на Самуил, въпреки че според историческите извори през вековете тя е разрушавана и повторно възстановявана от византийци и османлии.
Най-високата част на Охрид е обхваната от централните зидове на крепостта, които имат височина от 10 до 16 метра, и няколко отбранителни кули. Едниният край от външната стена се спуска косо на запад до брега на Охридското езеро при местността "Лабино". Другият край тръгва на изток, преминава през външната "Горна порта", обхваща по-ниската височина на Охридския рид в месността "Дебой" и оттук продължава на юг и косо се спуска към езерото.
По крепостта се виждат следи от чести поправки. Под частично разрушения външен слой на вътрешните зидове се забелязват хоризонтални слоеве тухли с византийска форма. В стените на "Горната порта" са взидани много камъни с гръцки надписи, добивани от античните сгради, с каквито терена наоколо е препълнен. След основаването на Република Македония през 1991 година Самуиловата крепост започва поетапно да се възстановява, като дори се изграждат цели разрушени участъци от нея. Днес крепостта е един от символите на града и основна туристическа забележителност.
(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/samuil-ohrid/samuil-ohrid-1.jpg)
(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/samuil-ohrid/samuil-ohrid-plan.jpg)
www.bulgariancastles.com (http://www.bulgariancastles.com)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 24, 2009, 15:47:33 pm
Судинград
Руините на крепостта Судинград се намират на 5 км. югозападно от с. Мусомища, общ. Гоце Делчев върху остър скалист хълм със стръмни, труднодостъпни склонове.
в подножието личат сравнително добре запазени участъци от калдаръмен път, част от пътя свързвал Тракия с Беломорието.
Архелогическите разкопки разкриват два строителни периода:
- късноантична епоха (IV - VI в.) - стената е градена с местен ломен камък и спойка от червен хоросан. Дебелината и е 1 м., а запазената височина надхвърля 1.5 м. В североизточният край има останки от кръгла кула.
- българско средновековие - стената построена през този период на места стъпва върху първата, а на други е долепена до нея, като в отделни участъци е на разстояние от нея. Изградена е от ломен камък споен с бял хоросан.
По стръмните части на хълма се откриват множество отломки от битова керамика, датирана от късната античност до XV в.
Не са открити писмени източници свързани с крепостта.
www.bulgariancastles.com (http://www.bulgariancastles.com)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 24, 2009, 15:49:10 pm
Никополис ад Нестум

История
Никополис ад Нестум (на латински: Nicopolis ad Nestum) е римски град, разположен в Югозападна България. Останките на Никополис са в землището на село Гърмен, в местностите Марчов чифлик и Хисарлъка, на 7 километра източно от Гоце Делчев.

Никополис ад Нестум е основан през 106 година на мястото на тракийско селище от римския император Траян, в чест на победата му над даките. Произхода на името е от латински, което в превод от латински означава „Град на победата, разположен при Места“.
Никополис ад Нестум е разположен на пътя, свързващ Егейския бряг с главната магистрала Виа Егнация през Родопите, Тракийската низина и Филипополис (днешен Пловдив). Това благоприятства за формирането му като център с икономическо, политическо и културно значение в периода на своя разцвет през периода 2 - 6 век. В градa са сечени монети от времето на император Комод (180-192 г.) до управлението на император Каракала (211 - 217). Намерените монети и оброчни релефи свидетелстват за почитането на божествата – Зевс, Плутон, Хермес, Тракийския конник, Асклепий и Хигия, както и речния бог Места и почитаните от траките Арес и Дионис. В края на 6 век градът е разрушен от славяни и авари. През 9 - 10 век градът отново се възражда под името Никопол и просъществува чак до 13 век (походите на кръстоносците). През Късното Средновековие на част от мястото има българско селище, а в югоизточната част на укрепения град – турски чифлик. През османското владичество градското селище се измества на няколко километра на запад като името му се запазва във формата Неврокоп (днешен Гоце Делчев).
В Псевдоепифаниевия списък е отбелязано, че Никопол влиза в епархия Тракия и че градът е седалище на археопископ.
Никополис ад Нестум е един от малкото запазени антични градове в България и единствен в Родопите от периода на римското владичество на Балканите. Обявен е за археологически и архитектурен паметник от античността и средновековието.
Надпис на табелата пред античния град гласи: "Никополис ад Нестум е най-значителният градски център, икономически духовно средище на западните Родопи от Античността до Средновековието".
Организиран е подобно на малоазийските градове с аграрен характер.
В IV век част от първоначалната територия на града е заградена с дебели 2,40 - 2,60 м крепостни стени, запазени на места до 5-6 м височина. Изцяло е проучена южната крепостна стена с 4 кръгли кули, отворената в 40 мекседра Южна порта, защитена с квадратни кули. В югоизточния ъгъл на укрепения град е разположено богато жилище с вътрешен двор и мраморна колонада с покрит портик. В близост до южната крепостна стена, е разкрита банска постройка. Разкрити са сектори от западната крепостна стена с U - образна кула и от източната крепостна стена с правоъгълна кула.
От средновековната епоха са разкрити пещи за керамика, вкопани ями с фрагменти от битова керамика, метални предмети и монети.
www.bulgariancastles.com (http://www.bulgariancastles.com)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 24, 2009, 15:50:57 pm
Самуилова (Беласица)

История
Самуилова крепост e името на средновековна крепост, разположена между планините Беласица и Огражден в т.нар. Ключка клисура. Намира се на невисок хълм на десния бряг на река Струмешница, на 5 км северно от село Ключ. Построена е през 1000 г. на третата година от управлението на Самуил.
Крепостта е изградена върху основите на тракийско и раннобългарско славянско селище. В съчиненията на византийските хронисти се известява за преграждането на Ключката клисура с цяла система от отбранителни съоръжения, които започват от склоновете на Беласица, южно от село Ключ и опират на север в слоновете на Огражден. Укрепителните съоръжения се простират в протежение на повече от 8 км. Разположението на Самуилова крепост позволява да се контролира цялата долина и да се използва като команден военно-стратегически пункт на цялостната укрепителна система.
Върху хълма цар Самуил изгражда землено укрепление, защитено от три вала и два рова, концентрично разположени. В най-високата част е построена правоъгълна наблюдателна и отбранителна кула с основи от ломени камъни, споени с кал.
Във фортификационно отношение укреплението носи белезите на българската укрепителна традиция, характерна за времето на Първото българско царство. Крепостта се свързва с ослепяването на българските войници по времето на цар Самуил. В околностите на крепостта през лятото на 1014 г. се е състояла битка, в която българските войски са били предвождани от цар Самуил. Войските на византийския император Василий II разгромили българската армия и пленили много войници. Цар Самуил и неговото обкръжение успели да се спасят. След края на битката византийския император ослепил 14-хилядната пленена българска армия като на всеки сто души оставил по един едноок водач.
През 1982 г. е обявен парк-музей "Самуилова крепост". Крепостта е превърната в туристически център на областта. До нея има достъп по асфалтов път, който минава през село Ключ, което се намира на около 5 км от крепостта. Отдалеч се вижда бронзовата фигура в цял ръст на Самуил.
www.bulgariancastles.com (http://www.bulgariancastles.com)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 24, 2009, 15:52:16 pm
Мелник

История
Мелник е един от най-известните старинни градове в днешните български земи. Той е играл важна роля в живота по долината на Средна Струма, между Кресна и Рупел - контактна зона в сложните етнокултурни процеси и взаимовлияния в Централните Балкани през вековете. Възникнал като тракийско селище от типа "коме" през ІІІ - ІІ век пр. Хр., при македонската колонизация на медите, той израства и се развива последователно като център на императорско имение (saltus) през римската епоха (І - ІV век), ранновизантийска крепост през V - VІ век, главен град - административен, религиозен, стопански и културен център на региона през Средновековието (ІХ - ХVІІ век) и през Възраждането, до демографския срив в него в резултат на Балканските войни и Букурещкия мирен договор от 1913 г.
Мелник бил свято място на траките още през античността, когато на платото "Св. Никола" южно над днешния град - по-късната Мелнишка крепост, имало светилище на Артемида - Бендида и августейон. Останки от него, от оброчни и надгробни паметници, и част от постамент на статуя на римския император Траян са разкрити при археологическите проучвания под старата митрополитска църква "Св. Никола". Началото му като християнско средище, онаследило това свято място, е в Юстиниановата епоха (VІ в.) и най-вероятно се свързва с Епископията на града под днешния Сандански (Партикопол). Поел през Средновековието и Възраждането функцията на на този град като религиозен и административен център на Източна Македония, Мелник е епископско, а от началото на ХІІІ в. до 1913 г. - митрополитско средище, в което през вековете се натрупало едно голямо богатство от над 70 църкви и манастири. Те се намирали както в самия град, така и в околностите му.
Като силна християнска твърдина, през ХІV в. Мелник се нарежда сред градовете със "свещена" слава и "божествени" епитети. В грамота от 1356 г. сръбският крал Стефан Урош го нарича "богозидан град". Подобно определение в превод на български език "богоспасена крепост", "пазена от Бога крепост", срещаме за Мелнишката крепост в акт на Константинополския патриарх, датиращ от първата половина или средата на ХІV в. По същия начин книжовниците на Търновската школа през ХІV в. величаели столицата на Второто българско царство - "богоставен и богохраним град Търнов" "богоспасен Цариград Търнов".
Средновековната Славова крепост се намира близо до град Мелник, на хълма Свети Никола (1 км южно от града). Разположена е под руините на църквата "Свети Никола”. Обявена е за паметник на културата с национално значение. Датира от началото на XI век, но през периода 1215/18 г. е преустроена и доукрепена от деспот Алексий Слав, поради което носи и неговото име (Феодален замък на деспот Алексий Слав). Играе важна роля при царуването на Иван Асен II, когато Мелник е резиденция на болярина Драгота. Разрушена е по време на османските нашествия. Запазена е само част от източната стена, която на места достига височина до 10 м. В резултат на разкопки са разкрити и части от южната и западната стени, както и фрагменти от прочутата Мелнишка графитокерамика.
Крепостта е оградена с масивни крепостни стени и кули и отделен с ров. Има форма на удължен неправилен многоъгълник с площ 3000 кв.м. Била е третото ниво на отбраната като част от крепостта.
www.bulgariancastles.com (http://www.bulgariancastles.com)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 25, 2009, 11:10:54 am
Цепина

История
Средновековната крепост Цепина се намира северозападно от село Дорково, в североизточния край на Чепинската котловина, на висок и скалист конусовиден връх от рида Каркария на Баташката планина, с надморска височина 1136 м.
Върхът е ограден от изток с Метошкото дере, на запад - Костин дол, на север - Каркарийското дере. Единствено достъпен е от юг, където в подножието на крепостта е бил разположен същинския град.
Първото писмено сведение за крепостта Цепина е от 1220 г. Това е една дарствена грамота (сигилий) на деспот Алекси Слав, дадена на манастира "Св.Богоромица" в гр. Мелник. Съхранява се във Ватопедския манастир на Атон (Света Гора). В нея Алекси Слав пише, че имал за седалище отначало Цепина, а после Мелник.
Някои автори привеждат аргументи в полза на наименуването й като Чепина, но в туристическата литература се използа Цепина, което име е придобило гражданственост.
Външните крепостни стени обхващат площ от 25 дка, а в най - високата част е бил изграден средновековен замък върху площ от 1,5 дка. Стените му са запазени до височина от 2,5 м.
Външният крепостен зид, е запазен до височина от 6 м. и е с дебелина 3 м.
В крепостта са открити и проучени останките на три църкви и четири дълбоки водохранилища (щерни), достигащи на дълбочина до 10 м.
От едната църква произхождат двата мраморни олтарни релефа на апостолите Петър и Павел, изложени в Ермитажа в Санкт Петербург. Основите на вътрешните и външните крепостни стени, както и основите на църквите и четирите водохранилища са реставрирани и консервирани и привличат множество туристи.
През средновековието Цепина е една от най - известните родопски крепости. Влиза в пределите на българската държава в средата на IX век. През XI век е завладяна от Византия, но по време на управлението на цар Калоян (197-1207) Цепина отново е върната в пределите на Българската държава. Когато Калоян назначава племенника си Алексий Слав за управител в Родопите, Цепина става седалище на владенията на деспота. След убийството на царя през 1207 г., деспот Алексий Слав се обявява за независим.
В периода 1246 - 1254 г. Цепина е владение на никейския император Йоан Дука Ватаций, но Михаил II Асен успява да си я възвърне. През 1373 г. крепостта е завладяна от османските нашественици.



Легенди
"Легенда за Изабела"
"На 1 август 1206 г. в Кричим, Алекси Слав - син на Тамара, сестра на цар Калоян се сгодява за дъщерята на латинския император Хенри - Изабела. През есента на 1206 г. се състояла сватбата в престолния град Константинапол. Невръстната 13 годишна Изабела заминала с чичо си и една придворна дама за Цепина. Когато хубавото, знатно девойче, пристигнало в дома на своя съпруг, на пътната врата била майката на Алекси Слав - Тамара. Девойчето погледнало крепостта и казало на френски, за да не го разберат другите, а само придружаващите го:
- Боже мой, тук сигурно ще бъде моя гроб! Тамара, (нямаща понятие от френски) отчела думите на Изабела за благословия и отговорила:
- Амин, дай Боже!
Младата, невръстна съпруга прекарвала по-голямата част от времето си, разхождайки се из съседните гори, посещавала близкия връх Каркария, където се качвала на кулата и прекарвала там дълги часове. След няколко месеца Изабела се разболяла и ненавършила година от омъжването се починала. По нейно желание тя била погребана на съседния връх, та при изгрев слънще първите лъчи да озаряват най-напред нейния гроб.

(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/tsepina/tsepina-plan.jpg)
www.bulgariancastles.com (http://www.bulgariancastles.com)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 25, 2009, 11:16:43 am
Асенова крепост

История
Прочутата Асенова крепост, символ на Асеновград, се намира в дела Чернатица на Родопите. Разположена е на рида Могилата върху самотна скала и е надвесена над шосето Асеновград-Смолян, минаващо по долината на река Асеница.
Крепостта се състои от външно укрепление и вътрешна част (цитадела). Външната крепостна стена е с дебелина 2,9 м. и е със запазена височина до 3 метра.
Скалният рид, на който е построена се извисява на 130 м .от нивото на града, на около 100 м. над нивото на реката и на около 30 м. от пътя Станимака - Бачковски манастир, който е минавал в подножието на крепостта и е бил изключително зависим от нея. Склоновете на рида на запад от черквата са не само отвесни, но дори надвесени над реката, което ги прави абсолютно недостъпни. Стръмни, на места отвесни са и склоновете откъм север, юг и запад, на места вероятно допълнително изсечени и загладени, с цел допълнително затрудняване на евентуално изкачване и за превземане. Най-достъпна е височината само от югозападния и край и от тази именно страна е направена в скалата пътека за ездачи и пешаци, широка около 2 метра през която се е влизало в крепостта и се е отивало до черквата.
Най-ранните археологически находки датират от V-ІV в. пр. Хр., когато траките, оценили непристъпността на терена, построяват укрепление тук. Районът на крепостта е обитаван и през римската и ранновизантийската епоха.
Според археологически данни българската крепост датира от втората половина на IXв. Намирани са монети от времето на император Теофил (829-842).
Първоначално крепостта е представлявала малка стратегическа крепост-кула на прохода, свързващ Пловдив с Беломорието по дефилето на река Чая. По-късно край нея се обособили две села - Петрич и Стенимахос. Тогава логично населението на крепостта нарастнало, като околния терен бил застроен с жилищни и стопански постройки. Първи писмени сведения за нея намираме в Устава на Бачковския манастир, където е наречена "укрепеното селище Петрич". В корена на думата "петрич" лежи гръцкото съществително "петрос" (скала, камък), което идва от скалистия терен както на цялата местност, така и на възвишението, където се намира храма. От тези сведения се вижда, че Асеновата крепост е притежавала собствена армия и администрация. Известна е от историческите извори още и като Стенимахос или Скрибенцион. Крепостта се намирала в богат земеделски район и постепенно се превърнала в негов център. Там се настанили административната и военната власт на района, а Стенимахос се превърнало в предградие на крепостта, като през XIII век крепостта и селото образуват средновековният град Стенимахос, известен оттук нататък под това име във всички писмени извори. Северозападно от крепостта е било средновековното село Петрич съществувало XI-XIVв.
Крепостта е превзета от кръстоносците по времето на Третия кръстоносен поход. През Средновековието Асеновата крепост претърпява няколко строителни периода, като най-значителен е този от 1230 - 1231 г., дело на цар Иван Асен ІІ, когато във връзка с влошените отношения с латините тя бива укрепена и разширена. Осемредов надпис на български език над входа на крепостта свидетелства за събитието:
(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/asenova/asenova-krepost-08.jpg)
"В лето 6739/1231/, индикт 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси севаста и изгради този град."
В ново време този надпис става причина крепостта Петрич да бъде наречена Асенова, а близкият град - преименуван от Станимака в Асеновград. От 1970 година са започнати цялостни и последователни проучвания и консервация. В периода до 1978 година , след редовни археологически разкопки бива проучена западната част на скалистия масив, която обхваща период от 1800 кв.м.
Разкопаването обхваща главно акрополната част на самата крепост. Това на практика е най-сериозното археологическо проучване на терена на крепостта. Разкрити са крепостни стени, вътрешна крепостна кула, водохранилища, малка крепостна църква (параклиса света Богородица), жилищни помещения и др. Вътрешната крепостна кула се намира в най-западната част на акропола и в основата си има неправилна четириъгълна форма. Тя е от типа вътрешни кули, които са се строяли на най-високото място и е служила за наблюдение и защита. Представлява висока, тясна сграда. Преустройвана е три пъти. Намерените фрагменти от битова керамика, кости от животни и други предмети говорят, че тя е служила и за жилище на защитниците на крепостта.
Двете крепостни водохранилища са изградени в най-охраняваната част на крепостта. Пълненето и черпенето на водата е ставало отгоре. За да не пропускат вода, вътрешните стени са измазани с един пласт хоросан, смесен със счукани тухли, върху които са налепени керамични фрагменти и над тях е поставен още един пласт червен хоросан.
Акрополът на крепостта е гъсто застроен. С подпорни стени са образувани тераси на няколко нива, до които се е стигало с дървени или каменни стълби. Не се знае точно как е бил направен външният вход на крепостта, но затова пък вътрешният вход личи много добре - изсечен в скалата на височина 2,5 до 3 м, в широчина 2,3 м. Следите от един необичайно дебел зид (3,2 м), запазен и до днес в източният ъгъл на крепостта, подсказват, че на това място навярно е имало наблюдателна кула. Освен останките от вътрешната кула на чуката, добре запазен е и водоемът на крепостта. Той представлява четириъгълно помещение, разположено в горната част на крепостта, недалеч от вътрешната кула, с размери 4,5 м дължина широчина 3,2 м и височина около 5 метра, закрито отгоре с полукръгъл каменен свод. Този водоем не е бил единствен: до него има по-малък, покрит отчасти с дървени греди, встрани от който се забелязват следи от зидан водопровод. Водите във водоемите се събирали от дъжда, като за тази цел покривите са устроени по специален начин и със специални средства - керемиди, волски кожи, дървени улуци, корите и т.н., а стените на самите водоеми са облицовани с керамични парчета.
През този период е построена и най-голямата забележителност на крепостта, останалата до наши дни църква "Св. Богородица Петричка" /ХІІІ в./. с размери: 18,30 м. дължина, ширина 6,90 м. и височина оклоло 15,30 м. Дебелината на зидовете е 0,85 до 1,15 м. в основите. Църквата е еднокорабна, едноабсидна, двуетажна и еднокуполна, с тройно вътрешно разпределение на олтарната част и кула над притвора на втория етаж. Първият етаж е имал вероятно предназначение за склад или гробница, но поради липса на намерени кости си пробива мнението, че по-скоро се е ползвал за склад. Вторият етаж представлява същинската църква. Тя се състои от абсида, предабсидно пространство, наос и притвор. Архитектурното изящество, декоративната пластична украса на южната фасада, както и уникалните стенописи /ХІV в./, запазени отчасти, причисляват храма към най-добрите образци на средновековното българско църковно строителство по нашите земи.
Мнозина византийски, наши и чуждестранни автори са описвали мощта на тази често сменяща господарите си твърдина. Освен останалите източници за нея съобщават и аналите на III кръстоносен поход (1187-1189г.), а също и по времето на IX кръстоносен поход (1202-1204г.). От 1207г. крепостта е в земите на деспота Алекси Слав. След Клокотнишката битка през 1230г. крепостта преминава в пределите на Българската държава.
При наследниците на Иван Асен ІІ крепостта отново попада във византийски ръце, но през 1344 г. при цар Иван Александър окончателно е присъединена към българската държава. След падането на България под турско иго тя загубва стратегическото си значение на гранична крепост и бива разрушена. За последен път Константин Костенечки споменава нейното име през 1410 година, когато един от синовете на султан Баязит се укрива в крепостта в борба за власт със своя брат, след което за дълги години името и потъва в забвение.
През 1991 г. след завършването на цялостна реставрация на черквата тя започва да функционира като православен храм.



Легенди
Легенда "Рождествени видения"
До началото на миналия век всяка Бъдни вечер след полунощ църквата в крепостта, придобивайки предишният си вид, се осветявала блестящо от мистериозни светлини. Камбаната последователно биела, чувало се хармонично пеене на псалти от храмаи по цялата околност миришело на тамян. Някой си станимаклия, слизайки от манастира Петрицос, за да избегне снежната буря, която го заварила по пътя се скрил под крепостта, съвсем случайно станал свидетел на всичко, за което се говори. Изненадан от това, което ставало, приближил се до черквата и я видял с цялото си величие, пълна с благочестиви християни, облечени с дрехи от други времена и чул църковната служба, която била изпълнена от един свещеник, както и един псалт. Когато обикаляли Кръста(Светая Светих), чул свещеника да споменава императора и цялата дворцова свита, патриарха и генерал Вриенос с цялото му семейство. След преминаването на кръста литургията била изпълнена много бързо и след като свещеника прочел всички молитвии рекъл ''Амин'', моментално всичко изчезнало и черквата се върнала в предишното си състояние. Тази била последната служба на свещеника Антимос, изпълнявайки наложеното му от Бога посмъртно наказание, за да изкупи греха. Защото когато преди 500 години бил поканен от генерал Вриенос от Станимака далужи на Рождество Христово в крепостната черква, където щели да присъстват всички началници на Родопските крепости, той съкратил службата, за даможе по-бързо да седне на богато устроената от генерала трапеза и след като се наял до насита, умрял от разрив на сърцето, без да има време да се разкае за стореното. И така, след като душата му се изкачила до небесата, Всевишният го наказал, заповядвайки му 5000 години поред в същата черква и във същото време да изпълнява нормално и както трябва светата Рождествена служба, в присъствието на всички онези, които са сторили същият грях по време на службата.

(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/asenova/asenova-krepost-01-thumb.jpg)
(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/asenova/asenova-krepost-plan.jpg)
www.bulgariancastles.com (http://www.bulgariancastles.com)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 25, 2009, 11:19:03 am
Момчил юнак

История
На 8.09.2007 официално завършват археологическите проучвания на крепостта "Момчил юнак", край Смолян, които се осъществяват по проекта на Община Смолян "Момчиловата крепост - мит и реалност".
Проучванията са продължили три месеца под ръководството на археолога от Регионалният исторически музей в Смолян Николай Бояджиев.
Николай Бояджиев разказа, че са проучени общо 350 кв. м от крепостта около вътрешната и външна част на северната крепостна стена. В рамките на проекта е проучено и тракийско скално светилище, което се намира на най-високата точка на крепостта.
Там е открита е скална ниша с дълбочина 3 м и широчина 2.5 м, като находките открити в нея са праисторически и датират от късния енеолит. Николай Бояджиев изтъкна, че за пръв път на обекта се открива керамика, която датира от края на петото хилядолетие преди Христа.
По време на разкопките са открити и няколко метални находки и множество стрели, които говорят за голяма битка по време на превземането на крепостта от османската войска през втората половина на ХІV век.
Най-многобройна обаче е керамиката, която датира от различни епохи - тракийска от къснобронзовата епоха ХV-ІІІ век преди Христа, късноантична от VІ век, средновековна от ХІІІ-ХІV век.
Разкопките ще продължат през 2008 г., като ще се наблегне по разкриването на северната стена от крепостта. В Регионалния исторически музей - Смолян се работи по изследване и консервиране на находките.
Консервация и реставрация е започнала и на самата крепостна стена, за да се спре рушенето. През следващата година ще бъде организирана и изложба, където ще могат да се видят откритите находки.
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 25, 2009, 11:21:18 am
Боженишки Урвич

История
Средновековната крепост Боженишки Урвич се намира на северните склонове на Лакавишкия рид от Предбалкана. Разположена е върху връх, имащ с формата на пресечен конус и със стръмни, почти отвесни от три страни склонове. Крепостта е достъпна от север, откъм с. Боженица. Археологическите проучвания са установили, че мястото е било заселено още през праисторическата епоха, но първите крепостни съоръжения датират от V-VІ в. Разцветът си крепостта достига през ХІІІ-ХІV в., когато е построена и най-външната крепостна стена. Крепостта Боженишки Урвич става известна през 20-те години на ХХ век, когато акад. Петър Мутафчиев разчита и публикува Скалния надпис на севаст Огнян (копие в НИМ), свързан с последните дни на Второто българско царство: "Аз Драгомир писах. Аз, севаст Огнян бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя" Прави впечатление дълбоката 10 м щерна за вода, както и скалната черква. Крепостните стени са реставрирани частично.
Крепостна стена всъщност има само на северната страна на върха. От запад стената започва с правоъгълна кула и свършва на изток с кръгла кула. До нея е бил и входа. Стената и кулите са охранявали най-достъпното място на хълма. От правоъгълната кула зад цялото протежение на стената до кръглата кула и входа има отвесни скали (любимо място за алпинисти и пещерняци), завършващи в подножието в меандрите на някаква река. В самата крепост има пейки и места за отдих, има и скална църква. Гледката е уникална. На север се вижда Вратцата над Враца, на юг Стара планина и Ботевградското поле. От ляво на входа на крепоста е скалният надпис на севаст Огнян, който е покрит с метална конструкция и решетки.
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 25, 2009, 11:22:32 am
Белиград

История
Местните разказват легенда, за това че крепостта Белиград е първоначално построена през римско време като отбранително съоръжение на алтернативен път през искърското дефиле. Последният собственик бил знатен българин по времето на Цар Иван Шишман. Неизвестно точно кога крепостта е нападната, превзета и разрушена от турци. Легендата гласи още, че въпросният знатен българин бил притежател на 14 мулета злато, което при нападението е погребано в подземен тунел спускащ се от крепостта до р. Искър, заедно с част от опитващите се да избягат обитатели на крепостта. На повърхността не се е запазило нищо от нея, но именно частта от историята със златото е причина за непрекъснати разкопки от иманяри, последните от които са само на няколко дни. В някои от разкопките ясно личат древни зидарии, като случайно успяхме да открием и отчупена дръжка от (според нас) древен глинен съд. Доколкото знам до момента мястото не е проучвано професионално.

"До сега около Искърския пролом са регистрирани шест укрепления от предримския период, които заедно с крепостта Белиград край Курило са изграждали стройна система от укрепителни съоръжения. Крепостта Белиград имала важно стратегическо значение, тъй като пазела входа на планината и пътя, свързващ Софийското поле с важни провинции оттатък планината."
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 25, 2009, 11:24:42 am
Батил

История
Средновековната българска крепост Батил,позната и като Бойон или Боянска крепост, се намира на връх Момина скала (1087 м). На места е спомената в стари византийски хроники. В района на крепостта не са правени археологични разкопки, вероятно защото следите от крепостта са незначителни. Крепостта е разположена на равна или може би изравнена площадка. По размери е сравнително малка и вероятно е имала военно значение като отбранителен пост, охраняващ местността. Останките от стените, обикалящи цялата равна площ са трудно раличими. В това средновековно укрепление никога не са правени официални археологически изследвания. За сметка на това има следи от иманяри, които както по всичко личи са успяли да изровят натрошени парчета битова керамика (гърнета и други глинени съдове) и доста керемиди, които се срещат в много участъци на крепостта. Срещат се често и доста средновековни тухли, върху някои от които се е запазил типичният за българското средновековно строителство бял хоросан. Самите тухли, обаче не се намират на всички места по крепостта, а само в определени части, където вероятно е имало не много големи сгради, вероятно с военно предназначение.
Градището е във формата на неправилен четириъгълник.Различават се две стени – едната (външна) опасва цялата периферия на равната площ, от където надолу следват стръмни склонове, а другата е във вътрешността на крепостта и вероятно представлява нещо като цитадела. Различими са на места по вътрешната стена кръгли участъци, които наподобяват отбранителните кули на цитаделата. Именно в този вътрешен район на крепостта има най-добре запазени части от каммената структура, които се издигат на 30,максимум 40 сантиметра.
Най вероятно това малко градище е участвало в отбранителната система от средновековни военни каменни съоръжения, която е охранявала всички проходи и пътеки водещи към Средец(София) откъм юг. Тези мерки за сигурност са обясними, тъй като Средец е бил с голямо икономическо и търговско значение както за областта, така и за българската държава изобщо. През града от най-древни времена е минавал голям търговски път, който през Античността е свързвал Рим с източните части на империята. Тази крепост е имала най-вероятно предназначението да пази проходите на северните склонове на Витоша, водещи към града. По-конкретни данни за нея трудно биха могли да бъдат предоставени, тъй като тя се посещава предимно от любители и туристи (както вече се спомена, не е изследвана официално).
www.bulgariancastles.com (http://www.bulgariancastles.com)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 25, 2009, 11:26:16 am
Сердика

История
Първоначално Сердика възниква като тракийско селище. През 45 г. пр.Хр. Рим окончателно премахва независимостта на тракийското царство след смъртта на последния тракийски владетел Реметалк. Завладените земи преминават към новообразуваната провинция Тракия. Земите на провинцията са административно разделени на стратегии, наречени по имената на племената, които са ги населявали. Римляните завладяват Сердика през 27 г. пр. н. е.
По времето на император Марк Улпий Траян /98 - 117 г./ на селището е даден статут на град и е наречен - Ulpia Serdica /Сердика — т.е. град на сердите, по името на населявалото го тракийско племе/.
През епохата на принципата (2–3 век) градът процъфтява като център на провинция Вътрешна Тракия. През втората половина на ІІ в. по времето на имп. Марк Аврелий /161 - 180 г./ и имп. Комод /176 - 192 г./, градът е укрепен със здрава крепостна стена. Трасето на тази крепостна стена е наложено от естествената конфигурация на терена, отразено и в планировката на града - мястото на крепостните порти и свързващите ги главни улици, градски квартали, мястото на главния градски площад (форум) и най-важните обществени сгради около него. През 2 в. е каптиран и горещия минерален извор, около който са издигнати градските обществени бани (терми).
Извън очертанията на крепостната стена се откриват останки от пътища, пътни станции и крайградски вили. В северна и източна посока се откриват некрополите на града. Източният некропол, който е най-голям и най-продължително използван, е проучван в началото на ХХ в. при разкопки около базилика "Св. София".
Историческото развитие на града е спокойно и цветущо до 40-те години на 3 в., когато за период от около 35г. (239 - 269), варварските нашествия на готите северно от р. Дунав засягат както провинциите Мизия и Тракия, така и градската територия на Сердика.
През втората половина на 3 в. в Империята настъпват промени, които се отразяват и върху статута на Сердика. По времето на имп. Аврелиан (270 - 275 г.) римските гарнизони се оттеглят на юг от р. Дунав, в резултат на което през 272 г. административно се оформят две нови римски провинции - Крайбрежна и Вътрешна (Средиземноморска) Дакия /бивши Долна и Горна Мизия/, последната с главен град Сердика.
По времето на император Диоклециан е строен и Сердикийския амфитеатър. Елипсовидната му арена е била с размери 60/42 м.
След религиозната реформа на император Константин Велики (306 - 337 г.), Сердика става седалище на епископ. Константин даже замислял да превърне града в столица на Източната Римска империя и нарича града - "Моят Рим".
През 357 г. римският историк Амиан Марцелин определя града като „голям и прочут“. Сердика и църквата „Света София“ стават седалище на Втория Вселенски събор от 343 г.
През 4-5 век градът преживява нашествия от готи, хуни, авари и други варварски племена. Особено жестоко го разрушават ордите на Атила през 447 г.
От средата на 6 век, при управлението на император Юстиниан Велики (527-565 г.), Сердика е възстановена и оградена с нови крепостни стени. Градът става важен административен и стопански център с името Триадица, но е подчинен на създадената от императора в родния му край архиепископия Прима Юстиниана със седалище Охрид.
Най - запазените паметници от римския период са ротондата "Свети Георги" и базиликата "Света София".
www.bulgariancastles.com (http://www.bulgariancastles.com)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 25, 2009, 11:28:59 am
Трапезица

История
Трапезица е втората по значение крепост в столицата Търновград, наричана през XII - XIV в. "славният град Трапезица". Разположен е на десния бряг на р. Янтра, на запад от Царевец. Живописното и местоположение и естествената и укрепеност определят нейното значение в живота на столицата.
За името Трапезица има две предположения.Според едни това име се свързва с думата “трапеза”, а според други то произхожда от “трапец”, тъй като формата на платото е трапецовидна.
За Трапезица са запазени повече писмени сведения в средновековните извори. Хълмът е свързан с най-ранните прояви на българските владетели от тази епоха - построяването на църквата "Св. Димитър" от братята боляри Петър и Асен в подножието на хълма, пренасянето на мощите на св. Иван Рилски по заповед на Асен I през 1195 г. и полагането им в манастир, намиращ се на самия хълм, както и пренасянето на мощите на Гавраил Лесновски от българския владетел Калоян в църквата "Св. Апостоли" на съшия хълм.
Хълмът Трапезица е бил укрепен с дебели стени, следващи скалния венец над Янтра. На отделни места, както при крепостната система на Царевец, те са били усилени с напречни стени.
Два напречни крепостни зида са спускали по склоновете на хълма – едният в източната част, край църквата “Св. Димитър”, а другият – в западния склон с посока към сегашния железопътен мост. В крепостта се влизало през четири входа. Главният вход на Трапезица се намирал на южната страна и е бил свързан с Царевец чрез мост над р. Янтра срещу църквата “Св. 40 мъченици”. Към този вход е водел каменен път изсечен в скалата и достигащ до южната порта, следи от която са запазени и досега.
Цялостни системни археологически проучвания на Трапезица досега не са правени. Непосредствено след Освобождението по време на Временното руско управление Марин Дринов, професор в Харковския университет и комисар по просветата в свободна България, заедно с д-р Васил Берон, председател на току-що основаното в Търново археологическо дружество, правят първите разкопки именно на Трапезица. При разкопките (1879 - 1884 г.), извършени от археологическото дружество в Търново, както и при тези от 1900 г., направени от френския археолог Жорж Сьор, са открити основите на 17 църкви и други сгради. По оскъдните фрагменти запазени върху стените, се вижда, че са били богато украсени със стенописи и многосветни мозайки, а подовете им постлани с красиви керамични плочи. Намерените материали не са обнародвани и затова са останали неизвестни за науката и историята на града, но от запазенит преписки във връзка с тези разкопки се вижда, че там са били открити “стари кръстове, огърлици, монети, пръстени, обеци, съдове и други останки, които личат, че са от старото българско време” Църквите на Трапезица били богато украсени с разнообразни архитектурни форми: пиластри, ниши, слепи арки, цветни плочи и разноцветни глинени кръгли или четирилистни панички, гледжосани зелено или жълто, наредени в един или няколко дъгообразни реда. Вътрешната му украса е била от мозайки и стенописи. Почти навсякъде стенописите са били разположени в няколко пояса. Цокълът е еднообразен във всички църкви. В притвора и наоса той представлява имигация на разноцветни мраморни плочи, всяка от които е украсена с разнообразни геометрични орнаменти. В олтара той е декориран при повечето църкви с бяла или цветна драперия, която пада на красиви, широки гънки. Нагоре следва фигурална стенопис. Обикновено в притвора са образите на погребаните царе или боляри, а в наоса – на светиите. Последният пояс заемал най – високите части на църквата и изобразявал различни сцени с религиозно съдържание. Досегашните изследвания показват, че по-голямата част от стенописите са произведения на майстори от Търновската живописна школа. Надписите са на български език, но от тях за запазени само отделни думи. Най-голяма по размер е църква номер 8, известна с името “Иван Рилски”. Непосредствено до нея има следи от други стари сгради, за които се предполага, че са манастирски.
Извесно е, че Асен I през 1195 г. пренесъл от Средец (София) във Велико Търново мощите на св. Иван Рилски, които били поставени в специално построената за тях църква на Трапезица. Помещението към южната част на църква номер 8 се приема за мощехранителница. Мощите са били съхранявани във Велико Търново до 1469 г., когато били пренесени в Рилския манастир. Многобройните и добре украсени малки църкви на Трапезица свидетелстват, че тук са били и жилищата на болярите и висшите духовници.

През 2007 г. разкопките бяха възобновени. В северната част на крепостта беше открит главният вход. В същата част на хълма археолозите са попаднали на добре укрепена кула с трапецовидна форма и зидове с 4-метрова дебелина. Двете стени са с дължина 50 и 60 м, а другите две - 6 и 30 метра. Открит е и подпорен каменен зид, който се спуска от кулата до пътя за Арбанаси през кв.Асенов.
В непосредствена близост до кулата се намират останките на църква номер 2, която е една от откритите през 1879 от възрожденските учени д-р Васил Берон и проф.Марин Дринов. Тази година там бяха открити голяма административна сграда, железарска работилница и некропол със 102 погребения от втората половина на XIII и началото на XIV в. Археолозите смятат, че това е архитектурен комплекс, изграден по времето на династията Асеневци.
www.bulgariancastles.com (http://www.bulgariancastles.com)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 25, 2009, 11:32:49 am
Никополис ад Иструм

История
Никополис ад Иструм е античен римски град, разположен на 18 км северно от Велико Търново по пътя за Русе и 3 км югоизточно от Никюп. Руините му са достъпни за посещение от ранна пролет до късна есен. Античният град се намира на левия бряг на река Росица веднага в ляво след моста на пътя Велико Търново - Русе. Никополис ад Иструм се проучва от археолозите още от 1900 г. Основан е през 102 г. от император Траян в чест на римската победа над даките. Градът е разположен в средната Дунавска равнина.
Първоначално към името му е прибавено "ад Хемум" (към Хемус – Стара планина), както е споменат в "География" на Клавдий Птолемей, после популярно станало "ад Иструм" (към Истрос), а по времето на император Диоклетиан (284-305 г.) е известен под слятата форма "Nicopolistro". Официалното име на града, което се среща върху епиграфските паметници, в латинския му вариант е "Ulpia Nicopolis ad Istrum". В превод означава "Улпиевия град на победата към Дунав". Добавката "Улпиа", производна от бащиното име на император Траян, получили много новоосновани или покровителствани от него градове.
От началото на II в. до средата на IV в. е най-значителния градски център във вътрешността на областта Mизия между река Дунав и Стара планина.
Най-големият му разцвет е по време на управлението на династията на Северите (193-235 г.) Пострадал от първото и второто готско нашествие, градът е възстановяван oт византийците през V- VI в. заедно с други крепости на север от Стара планина.
Градът е известен и с превода на библията на готски през IV в. от вестготския епископ Вулфила (311-383) Тук Вулфила създал готската азбука, а с това и германския литературен език, ползвайки латински и гръцки букви, както и рунни знаци. Търсена е и връзка между азбуката на Вулфила и глаголицата.
В топографско отношение се състои от две части. По-голяма е северната укрепена част, а югоизточната укрепена част е значително по-малка. Общата площ е 21,55 ха. Никополис ад Иструм и околността представлявали най-вече занаятчийски, животновъден и земеделски район, в който имало множество богати села (vici), имения (villae), имения (saltus) и тържища (emporia).Градът се е намирал на важния провинциален път от Одесос – Марцианополис – за Мелта и вероятно към Монтана.

Устройство на града и бита
Никополис ад Иструм бил организиран по подобие на останалите градове в провинция Тракия, както и на градовете от Мала Азия. Официалният език бил гръцкият. Начело на градското управление стоял съветът на архонтите. В града действали два важни органа – Градският съвет (буле) и Народното събрание (демос). Специална колегия от жреци се грижела за подържане на култа към управляващия римски император и към главните езически божества: Зевс, Хера, Атина, Херакъл, Асклепий, Митра, Кибела и др. Почитането на Тракийския конник е засвидетелствано почти навсякъде в Никополис и територията му. В Никополис ад Иструм действала и герузия. Етническият състав на населението бил пъстър. Многобройни са лицата с латински имена, но доста от тях са с тракийски произход. Значителен е броят на гръцко произхождащите. В района имало и заселени римски и тракийски ветерани. Населението от черноморието и от вътрешността на провинция Тракия било разделено на фили. В Никополис ад Иструм са засвидетелствани следните фили – Apollonias, Athenias, Capitoline, Arthemisias. От намерените надписи разбираме и за някои от професиите, упражнявани в града и неговата територия: каменоделци, дърводелци, тепавичари, обущари, строител, един ветеринарен лекар, лице със съдийски пълномощия, диригент на императорския хор и т.н. Северно от крепостната стена на града, както и край Павликени и селата Бутово и Хотница са разкрити центрове за керамично производство, задоволяващи нуждите на населението и за експорт. Край Хотница действала и каменоломна, от която се добивал ценен материал за строителство. Градът е сякъл и свои собствени бронзови монети, върху които са изобразени божества, крепостни стени, обществени и религиозни сгради. За развлечение на населението тук са се провеждали гладиаторски борби и лов на диви животни. Никополис ад Иструм бил епископско седалище. Градът е бил планиран по т. нар. Хиподамова система (улиците се пресичат под прав ъгъл и имат посоките на света).
Северната част на града е "Градска" а другата е чисто военна, където са живеели легионерите.
Днес можете да видите как са изглеждали: античните улици с настилка от огромни каменни блокове, тротоарите, централната улична канализация с ревизионни шахти в настилката и др. елементи на античното градоустройство. Разкрити са: останките на одеона (малък театър за камерни спектакли); централният градски площад (агора) с останки от околовръстна колонада; сградите около площадното пространство; булевтериона (градски съвет); една улична латрина (WC); части от голяма обществена баня (терми), две от портите на укрепителната система и др.части от архитектурата и градоустройството на Никополис ад Иструм. На 200 м. западно от града са останките на водния резервоар-колектор. Той е пълнен от специално изграден водопровод. Дължината му е 25 км, пресича долината на река Росица по висока 18 м и дълга 3000 маркада. Началата му е при пещерата край Мусина. Конструктивният му капацитет е 16 000 л на денонощие. Водопроводният канал е минавал през село Дичин, като част от него е останал запазен. Запазени са и няколко антични кладенци на територията на самия град. Особено експресивна и богата е украсата на фризархитравите от йонийския ордер на агората, както и единствените (засега) разкрити в България колони със сърцевидно сечение. Интересно е, че освен с водопровод и канализация, крепостта е разполагала и с парно, и дори е имало открита пътека, която се е отоплявала през зимата и около която вероятно е имало екзотични растения. При проведените проучваия, възобновени през 2007 година, проучвателите намират и антична сребърна монета, тежаща около 30 грама с образа на Траян. Датирана е в края на ІІ в. пр. Хр. Освен това е разкрита и отдавна предполаганата хипокаустна система, недалеч от агората на града. Хипокаустът се намира зад сградата на "сетана". Състои се от глинени тръби с отвори в долния край. Върху тях са били наредени каменни плочи, оформящи подовото ниво на сградата.
Градът е разполагал и с търговско пристанище, като река Росица по онова време е била плавателна.

В Павликени е открита най- голямата производствена работилница на Балканския полуостров за производство на керамични изделия като керемиди, тухли, тръби и грънци.
В радиус от 20 км. са локализирани още 7 крепости и пътни станции, което потвърждава тезата за основен кръстопът. В землищата на околните села, свободно могат да се видят части от римски пътища, а много от тях се използват и до днес. Има отсечки на съвременните пътища, изградени върху римски.

Отбранителна система
Никополис ад Иструм, а по-късно и разширението му били защитени с крепостни стени. Крепостната стена на града имала правоъгълна форма с порти на четирите основни стени. Западната порта се определя като главна. Тя има правоъгълен план, изградена от големи квадри в техника опус квадратум. Оформена е с две врати: външна – двукрила дървена, и вътрешна – спускаща се (катаракта).
(http://veliko-tarnovo.net/tarnovo/wp-content/uploads//2009/07/1206945936_dsc02500-300x225.jpg)
www.bulgariancastles.com (http://www.bulgariancastles.com)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 25, 2009, 11:35:16 am
Раховец / Ряховец

История
Първото подробно описание на крепостта Раховец е направено от Карел Шкорпил. Тъй като по това време крепостта е била все още сравнително добре запазена Шкорпил е успял да направи сравнително точен план на крепостта, която нарича "Кале пещерите". Според това описание северната кре­постна стена има дължина 365 крачки, започва от източния скален отвес и с посока 88 градуса продължава на северозапад с леко отклонение. Сравнително точно са описани главната порта на крепостта, разположена в югоизточната част, северната порта и кулата в централ­ния участък на северната крепостна стена.
При описанието на кулата (означена с Р в плана на Карел Шкорпил) той споменава за същест­вуването на "подземен път със свод отгоре, според предание на тукашното население е водил чак до старо Търново... Според този подзе­мен път-пещера е и сегашното название на крепостта"
Значението на тази крепост К. Шкорпил посочва като особено важно, тъй като е разположена на главния път, свързващ Дунав с Червен и Търново и "следователно за пазене на старата българска столица Търново". Краят на живота й той отнася към 1444 г. и го свързва с похода на Владислав III Ягело. Според него няма съмнение, че името на крепостта - "Рахаутш" е понемчена форма на Оряховец, старото название на сегашния град Горна Оряховица".

През ІІІ и ІV в. от н.е. римският император Аврелий ІІІ строи крепости крепости за охрана на пътищата в Северна България – тогава под владичеството на Римската империя. Една от тези крепости по-късно е наречена Ряхова. Намира се на 115 м надморска височина. През 1199 г. Ряхова крепост все още служи за охрана на пътя към столицата на Втората Българска държава – Търновград.

Крепостта Ряховец отстои на 3 км западно от град Горна Оряховица и около 7 км северно от столицата Търновград.
Релефните дадености, голямата денивелация и начупеността на терена са предоставяли необходимите условия за строежа на бъдещата крепост. Вероятно местоизбирането точно на това възвишение е било продиктувано и от близко минаващата река Янтра, която в тази си част прави голям завой на изток, като по този начин откъсва значително пространство от започващата на север Дунавска равнина.
Създаващият се удобен брод за предмостово укрепление и започващата от десния бряг на реката планинска верига на Хемус е допълвала предназначението, което е трябвало да изпълнява построената на това място крепост Ряховец. Тези функции с течение на вековете постепенно придобиват нови измерения, особено след въстанието на Асен и Петър и обявяването на новата престолнина Търново. От този момент Ряховец започва да изпълнява ролята на централна крепост в северния отбранителен пръстен, пазещ столицата от най-критичната посока – Дунавския лимес.
www.bulgariancastles.com (http://www.bulgariancastles.com)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 26, 2009, 16:22:50 pm
Римски укрепен град Абритус

История
На няколко километра от Разград се намира резерват Абритус. Там на площ от 150 декара могат да се видят останките на древния римски град. Първоначално на негово място е имало старо тракийско селище. През I в.сл.н.е. обаче тук идват завоевателите от Римската армия и се установяват в района. Скоро тук възниква римски военен лагер, който век по-късно вече се е превърнал в голям римски град.
Апогеят на Абритус е през II и III век. По-късно градът е ограден от крепостна стена с 35 кули и 4 порти - по времето на император Константин. След въвеждането на Християнството за основна религия в империята, Абритус се превръща в епископски център.
В края на VI римският град загива след опустошителни варварски нападения. По-късно тук възниква българско укрепление, а после и град, които били унищожени при нашествието на киевския княз Светослав.
Първите археологически разкопки в района се провеждат в края на XIX век, но същинските открития са направени през 50-те и 70-те години на XX век. Учените десетилетия наред търсят древен град на име Абритус, споменаван често в древните исторически източници. Най-често градът е споменаван като място, където през III век при битка между римските войски и готите загива император Деций Траян.
Днес Абритус е един от най-добре проучените и реставрирани антични градове. Разположен е в рамките на археологическия резерват Абритус, чиято площ е 1000 декара. При разкопките на древния град е открито и най-голямото намирано до момента късноантично златно съкровище, наброяващо 853 златни монети.
До останките на Абритус е уреден музей с лапидариум, в които могат да се видят част от откритията, направени в района.
(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/abritus/abritus-2-thumb.jpeg)
(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/abritus/abritus-plan-01.jpg)
www.bulgariancastles.com (http://www.bulgariancastles.com)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 26, 2009, 16:28:29 pm
Кале борун

История
Късноантичната крепост „Кале бурун” се намира на 0.9 км. югоизточно по права линия от центъра на село Широково, над стопанския двор в местността „Кръстовица” или „Кале борун”. Има дължина около 400 м. и максимална ширина от 150 м. От достъпната югоизточна страна, са изградени три крепостни стени на разстояние една от друга както следва: между външната и средната около 60 м., а между средната и вътрешната- 10-12 м. Външния зид е затревен, но с добре очертано трасе. Само на места личат камъни и хоросан. Около средата му се издигат две могилообразни възвишения- останки от кули, които са фланкирали входа. В североизточния ъгъл също е имало кула. Втората и третата стена са изградени от големи (до 2 м.) рустицирани блокове, споени с хоросан, смесен със счукана тухла, а вътрешността е блокаж от дребни камъни и изобилен хоросан. Средният и вътрешният зид са снабдени с кули. Сега добре се очертават три полукръгли кули с диаметър 7- 8 м. и една триъгълна в средния защитен пояс. Между двете кръгли кули е била портата, широка 2 м. От третата крепостна стена личат две, също полукръгли кули, с диаметър около 12 м. В югозападната част на крепостта е имало пътека към реката, от която са запазени стъпала, изсечени в скалата. В горния край на стълбата в скалата, е издълбано правоъгълно помещение с размери 4 на 4.5 м. По западния ръб на възвишението, на отделни места се виждат дупки, изсечени в скалния терен, вероятно във връзка с дървени конструкции.
www.bulgariancastles.com (http://www.bulgariancastles.com)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 26, 2009, 16:30:19 pm
Чилингир
Тракийска, късноантична и средновековна крепост „Калето над Долапо” или ”Чилингир” се намира на 3.2 км. югозападно от с. Нисово върху скалист нос, заобиколен от река Малки Лом. Има форма на неправилен триъгълник с основа на запад. От север, изток и юг се спускат стръмни склонове. Достъпна е само от запад, откъм платото, където се очертава трасето на стена, а пред нея- ров. В южната част се издига могилообразно възвишение, явно останки от кула, която е охранявала главната порта. Крепостната стена е продължавала на север. Там сега се вижда блокаж от сравнително големи ломени камъни и спойка от бял хоросан, смесен с кремъчета, а на места и с късчета от тухли. Ширината на стената е над 2 м. На южната страна в скалата се виждат издълбани четвъртити и кръгли дупки, свързани с дървени конструкции. По терена личат слаби следи от градеж. К. Шкорпил съобщава за съществуването на малка порта на северната страна, близо до западния крепостен зид, която е извеждала към долината на реката.
В предримската епоха тук е имало селище, като за сега не е установено дали е било укрепено. Характерът на градежа на крепостния зид показва, че той е бил изграден през периода на 4- 5 век. Както се вижда от хоросановата смес, той е бил използван и през средновековието.

www.bulgariancastles.com (http://www.bulgariancastles.com)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 26, 2009, 16:31:48 pm
Тегра / Тегрис / Тигрис / Мартенско кале




История
Градът е основан като античен кастел с името Тегра (Тегрис, Тигрис) в края на 1 век или в началото на 2 век, като част от римския крайдунавски лимес (укрепена граница). Тук са пребивавали части на 1 италийски легион. Римския кастел възниква върху по- ранно тракийско селище. Крепостта се намира на възвишение със стръмни склонове от двете страни. Формата на укреплението е продиктувана от самия терен- остър клин с размери 500 м. на 200 м. От източната страна е имало вал, сега силно заличен. Трасето на стената добре се очертава, а на места са запазени отделни части от нея. Изградена е от камъни и хоросан със счукана керемида. Крепостта е била разрушена през 6 век от авари и славяни. Живот на това място е съществувал и през средновековието, но няма доказателства дали е било селище или крепост. По време на турското робство върху старите останки е било изградено укрепление, чиито останки са все още добре запазени.
www.bulgariancastles.com (http://www.bulgariancastles.com)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 26, 2009, 16:33:55 pm
Апиария

История
Римския кастел "Апиария" се намира на брега на Дунава в землището на село Ряхово общ. Сливо Поле. Най- ранното споменаване на кастела срещаме в римските пътеводители от втората половина на 1 век. Твърде вероятно е преди това на мястото да е съществувало тракийско селище. В него са били настанени отряд конници- щитоносци, части от 1 италийски и 11 клавдиевски легион. Градът е бил епископски център. По времето на император Юстиян, крепостта е била ремонтирана. Бил е превзет от Аварите през 587 г. Някой автори са на мнение, че градът е продължил да съществува и след 6 век под името Скария.
Въз основа на данните, посочени в пътеводителите, че Апиария се е намирала на 9 или 14 мили източно от Тигра (Гр.Мартен) и на 13 мили западно от Трансмариска (Гр. Тутракан), Карел Шкорпил я локализира в местността Калето, на 6.5 км. североизточно от с. Ряхово. Относно името има две мнения- латинско (Пчелин) или тракийско.
Крепостта е разположена върху височината, известна под името „Калето” или „Хисаря”, на високия дунавски бряг. Значителна част от крепостта е разрушена от водите на река Дунав, а друга- при изграждането на Бръшляновската напоителна система. Когато за пръв път Карел Шкорпил е посетил Калето, е установил, че е запазен югоизточния ъгъл на крепостта, с дължина на стените около 60 м. Той споменава и за останки от стълба. Стената е имала дебелина 2.40 м. Лицевите страни са били изградени от дялани блокове, а вътрешността- блокаж от дребни камъни и спойка от хоросан, смесен със счукана тухла.
Над повърхността няма запазени стени в момента. При отлив на водата през летните месеци се виждат останките от стената.
www.bulgariancastles.com (http://www.bulgariancastles.com)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 26, 2009, 16:35:23 pm
Нов град




История
Село Новград е основано след 1388 г. от оцелелите местни българи след разрушаването от османците на съществувалата в близост крепост Неокастро. Крепостта е построена от византийците по време на византийското владичество, а по-късно с възобновяването на българската държава е преименувана на Новград. Крепостта се е намира североизточно от днешното село на върха Калебаир, на левия бряг на река Янтра. Издигната е на високо и непристъпно място над реката и единствената й достъпна страна е откъм изток, където е имало изградена крепостна стена и ров. Новградската крепост е превзета от турците през 1388 г. при похода на 30-хилядната армия на Али паша северно от Стара планина. Вбесени от оказаната съпротива от защитниците на крепостта, османците избили по-голямата част от населението и практически сринали крепостта до основи. Малцината спасили се българи изградили край развалините й новото селище, носещо името на унищожената крепост - Новград.
Крепостта „Неокастро”/„Новград” се намира на 0.8 км. североизточно от центъра на село Новград, на високия ляв бряг на река Янтра, срещу моста за село Кривина. Крепостта има неправилна триъгълна форма със широката страна на изток, съобразена с конфигурацията на терена, с дължина около 200 м. и ширина 96 м. От юг на крепостта минава дълбок дол. Тя е достъпна само от изток, където е бил и главния вход. Трасето на крепостната стена се очертава под затревен насип. Забелязва се и остатък на ров. По- голямата част от крепостните стени са разрушени от местното население.
А. Кузев предполага, че това е била средновековната крепост „Нуксери”.
www.bulgariancastles.com (http://www.bulgariancastles.com)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 26, 2009, 16:36:59 pm
Ятрус




История
Късноантична крепост „Ятрус” е разположена в северната окрайнина на село Кривина. От север, северозапад и югозапад тя е била заобиколена от стръмни склонове, които сега липсват. Крепостта има форма на неправилен седмоъгълник, с дължина 300 м. и ширина 100 м. с обща площ 30 дка. Северната част на градището, заедно с крепостната стена е разрушена от река Дунав. Крепостния зид е широк 3- 3.5 м. Външното лице е от рустицирани блокове, а вътрешното от малки блокчета. Между тях има блокаж от ломени камъни, свързани с хоросан, смесен със счукана тухла. Дълбочината на основите е 1.5 м., а стената на места е запазена до 1.4 м. височина. Стената е снабдета с 12 кули, които са строени в три варианта: ъгловите са подковообразни или ветрилообразни, а между тях U- образни. Изключение прави една правоъгълна кула. Разстоянието между кулите е 16 м. Главния вход е на източната страна. Той е фланкиран от две кули, които са на известно разстояние от него. Ширината му е 3.77 м. Затварян е бил с две врати: едната спускаща се, а другата двукрила.
www.bulgariancastles.com (http://www.bulgariancastles.com)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 26, 2009, 16:39:16 pm
Крепча кале

История
Руините на късноантичната крепост Крепча кале, наричано още "крепостта на духовете" се намират над десния бряг на рекичката Калакоч дере, където в нея се влива притокът и Баш бунар дере. Крепостта е разположена върху остър скалист нос, разположен на 2.6 км. югозападно от центъра на село Крепча. Има неправилна триъгълна форма, с острия ъгъл на север. Крепостната стена е масивна, изградена от ломени камъни и хоросан, смесен със счукана тухла, минава от запад на изток, като прегражда южната достъпна стена. От запад укреплението е естествено защитено от стръмния скалист склон на възвишението. Входът на крепостта, според Карел Шкорпил се е намирал от юг и е бил охраняван от една четириъгълна кула. По южната крепостна стена се намират останките на още две кули. Пред южната стена има следи от ров, широк около 10 метра. Пак според Шкорпил в крепостта са намирани византийски монети. От изток и от запад минават два пътя, като източния е предполагаемо пътят към крепостта, докато западния е минавал и покрай крепостта „Голямото Крепчанско кале”. Той е обслужвал посоката север- юг, като вероятно е идвал от крепостта Червен.
Цялата площ, заета от крепостта, е покрита с гъста растителност и по терена не се намират находки. От иманярите буквално е разорана. Копали са навсякъде във и около крепостта. По сведения от местните жители: „Това което търся вече е намерено”. Говореха за голямо количество монети. При изкопите си стоят шишетата за вода на иманярите. Някой бяха съвсем пресни.
Обявена е за паметник на културата в Държавен вестник, брой 58 от 25.07.1969 г.(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/krepcha/krepcha-01.jpg)
www.bulgariancastles.com (http://www.bulgariancastles.com)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 26, 2009, 16:41:26 pm
Мисионис / Крумово кале

История
Ранновизантийска и средновековна крепост Мисионис / Крумово кале на 7.3 км. от гр. Търговище, по пътя за Омуртаг, до началото на Дервишкия проход, върху височина на Преславската планина. На изток има вход, фланкиран от две кули. Има неправилна форма на площ от 25 дка, а градът се е разпростирал на повече от 150 дка. Крепостния зид в лицевата част е иззидан от каменни блокчета, а вътрешността е блокаж от ломени камъни. Крепостта е строена по времето на Юстиниан І в края на V век, като част от отбранителната система на Византия. Целта й е била да спира набезите на славяни, прабългари и готи. Преди образуването на българската държава крепостта е разрушена през VІ век. В края на ІХ век върху руините възниква българско селище с ранносредновековни землянки. През ХІІ - ХІV век крепостната стена е изградена отново от ломени камъни и хоросан с дървени греди като част от отбранителна система на столицата Търново. Външния град е разположен северно от крепостта. Мисионис е една от трите крепости пазили прохода.

През 1153 г. в един дворец на о-в Сицилия Абу Абдаллах Мохамед ибн Мохамед Ал-Идриси завършва книгата на своя живот. Писал я е цели 15 години и я нарекъл "Развлечение на копнеещият да преброди страните". Поръчана му е лично от любознателния крал Роджър II, предводителят на норманите, отнели преди време големия остров от арабите. По-късно потомците ще познават обемистото съчинение като "Географията на Ал-Идриси". Книгата дава сбита представа за познатите тогава части от Европа, Азия, Африка и заобикалящите ги морета и океани. За нас най-важни са главите, в които арабският учен подробно описва днешните български земи. Там са посочени имената на множество градове като Ниш, Видин, Ловеч, Разград и др. На три места Ал-Идриси споменава тайнствения Мисионис (столица на Мизия?) - многолюден цветущ град, разположен в подножието на планина, основан в древни времена. Имал пълни с народ пазари и природни богатства, а жителите му извличали значителни доходи от търговия. С присъщата си прецизност арабският географ посочва точните разстояния до близки селища. Именно те помагат на съвременните изследователи да го локализират. Според данните на Ал-Идриси днешните учени са изградили две версии: според някои Мисионис се е намирал в източния край на Шуменското плато, където бе разкрита голяма стара крепост. Йордан Табов намира връзка Мисионис-Симеонис-Шумен.

На друго мнение е основоположникът на българската археология - чехът Карел Шкорпил. Още преди век той допуска, че Мисионис се е издигал на 7 км западно от Търговище, в северния край на стръмния пролом на р. Врана, която там прекосява предпланините на Балкана.

В 1962 г.проф. Димитър Овчаров, започва археологически разкопки на изявеното възвишение със странното име Крумово кале, намиращо се в самия край на този проход. Резултатите са зашеметяващи. Под кирките на работниците се появява мощна крепост от V-VI в. със запазени стени, високи до 3-4 м. Във вътрешността се разкриват огромна църква с кръщелня, стражеви помещения, жилищни сгради. Склоновете на хълма също са покрити с квартали, които археолозите проучват частично. В един от кварталите излиза втори голям християнски храм, отново от типа на базиликата. Големият град се е простирал и в низината, където река Врана излиза от планината и се втурва в Дунавската равнина. Той е възникнал още в античната епоха и е продължил да съществува чак до османското нашествие в края на XIV в. Освен крепостта на хълма, в близката околност се намират мраморни колони от монументални сгради, антична каменна пластика, изобилна римска керамика, средновековни некрополи. За съжаление през 1972 г. разкопките са прекратени.

Разкопките са подновени през 2004 г., когато с уникалния обект се заема търговищкият археолог Ангел Конаклиев. Още преди да проучи терена, той е прекарал месеци над книгата на Ал-Идриси. Повторил е отново всички изчисления относно Мисионис и е стигнал до извода на Шкорпил. Тайнственият град не е до Шумен, а на хълма Крумово кале край Търговище. Но данните от ръкописите трябва да се потвърдят от фактите на археологията. Чрез обхождания и сондажи Ангел Конаклиев разбира, че градът е бил много по-голям, отколкото се смяташе преди. В гъстата гора той намира още една крепостна стена, обграждала някога разрасналите се квартали. Според предварителните наблюдения градската площ може би е надхвърляла 200 дка. Безспорно обаче най-голямото откритие на екипа е третата раннохристиянска църква от типа на базиликата. Тя е на стотина метра извън разкопаното от Димитър Овчаров укрепление и очевидно е обслужвала някой от кварталите. Това подсказват и развалините на няколкото каменни къщи, разчистени от археолозите. Храмът се е намирал на неголям площад, специално оформен за него сред постройките на града. Култовата сграда е дълга 34 и широка 10,5 м. Зидовете са дебели до метър и са градени от местен ломен камък. За лицевите страни са използвани едри и правилно оформени блокове. Към базиликата се подхожда през широк двор и двоен притвор. Във вътрешността се откриват две мощни колонади от по пет колони, разделящи централата част на три дяла. Запазените им бази са изработени от бял и мек варовик, какъвто не се среща в околността. Самите колони пък са били дървени и са изгорели в жестокия пожар, унищожил храма. Подовете пък са покрити с тухли, върху които майсторите са направили украса с пръсти, докато глината още е била влажна. В центъра на пода археолозите откриват нещо много любопитно. При разрушаването на църквата главният полилей се е сгромолясал долу и при падането си е оставил отпечатък върху тухления под. Днес се долавя неговата форма на двоен кръст с приблизителни размери 3х2 м.

Новооткритият храм е бил епископска катедрала. Това личи от каменната седалка за архийереите в олтарната част, т. нар. синтрон. Пак там са оцелели следи от постамента за трона на местния епископ. Под пода на олтара пък се открива тайник, в който били пазени мощите на някакъв почитан тук светец. Откритите във вътрешността на църквата монети на византийските императори Анастасий I, Юстиниан I Велики, Юстин II и София показват, че тя е създадена през V в. Сградата загива заедно с града към началото на VII в. при страшните нашествия на славяни и авари. Събраните от Конаклиев многобройни данни вече му позволяват уверено да твърди, че именно това е дълго търсеният от учените Мисионис. Още разкопките на Димитър Овчаров показват, че към IX-Х в. животът тук се възражда. В руините на древния град се създава старобългарско селище, свързано тясно с близката столица Велики Преслав. През XII-XIV в. на хълма Крумово кале отново издига яки кули мощна крепост. Откриваните в нея изобилни находки свидетелстват, че тя е била богат град и важно звено на източните подстъпи към новата столица Търновград. В края на XIV в. укреплението е превзето от османците след тежка обсада. Направените на съвсем плитко християнски погребения разказват картинно за жестоката битка. Според законите на газавата, крепостта е опожарена и никога повече не се възражда.

След "География" на Ал-Идриси Мисионис не се споменава повече никога. Явно градът е получил ново име, което често се е случвало през онази епоха. Данни от турски документи показват, че той вероятно се е наричал Косово. Османският хронист Мехмед Нешри разказва за похода на везира Али паша през 1393 г. от превзетия Шумен към столицата Търновград. Тогава той се изправя пред непристъпната крепост Кос Ова, която се съпротивлява мъжествено. Нейният управител смело заявява на изпратените парламентьори: "Ние не ще се отречем от нашия господар (цар Иван Шишман), за да се покорим на турците!" Заради тези слова градът е изгорен след превземането, а всичките му жители са превърнати в роби.
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 26, 2009, 16:45:12 pm
Кастра Мартис

История
Късноримска крепост,чиито останки се намират до днешния град Кула,в Северозападна България.Крепостта е част от Лимеса на Римската империя.Построена е по времето на император Юстиниан 1 като част от крепостната система,отбранявала границите на империята от славянските нашествия.Тя защитава пътя през Връшка чука,един от най-западните проходи на Стара Планина.

На 32 км югозападно от Видин, където Дунавската хълмиста равнина се слива с последните разклонения на Западна Стара планина, е разположен граничният град Кула. Сегашното си име той дължи на издигащата се в центъра на града римска кула- величествен фрагмент от древността. Унгарският пътешественик и археолог Ф. Каниц изследвал тези места през 70- те години на XIX век, пръв локализира тук римската крепост Кастра Мартис. По- късните изследвания, както и съвременните археологически проучвания потвърдиха неговото предположение.

Животът на това място и възникването на крепостта са свързани с историята на нашите земи през римската и ранновизантийската епоха /I- VI в./. След завоюването им от римляните в началото на I в. Земите между Дунав и Стара планина били включени в провинция Мизия. Започнало изграждането на т. нар. Дунавски лимес /граница/, състоящ се от военни лагери, селища, наблюдателни кули и други съоръжения по южния бряг на реката. Със завоюването на Дакия /дн. Румъния/ границата се преместила на север. Създали се благоприятни условия за развитие на селскостопанското производство, занаятите и търговията, както и на градоустройството в Мизия. Като главен градски център в областите между р. Цибър и Тимок се издигнал Рациария, дн. с. Арчар. При Видин се намирала крепостта Бонония. В края на III в. властта на Рим в Дакия била отхвърлена. Тези събития, както и нашествията на готите заставили централната власт да вземе решителни мерки за консолидиране на Балканските владения. Във връзка с административната реформа била създадена провинция Крайбрежна Дакия с главен град Рациария. В края на III и началото на IV век усилено се възстановява Дунавският лимес, а на важни стратегически места във вътрешността били издигнати нови крепости. Една от тези новоизтрадени крепости в провинция Крайбрежна Дакия е Кастра Мартис /Марсовите крепости/ при Кула. Тя заемала ключови позиции през най- западния старопланински проход Връшка чука и охранявала важния римски път от Бонония за Сингидунум /Белград/.
Кастра Мартис играла важна роля в отбраната на тези земи през IV- VI в., за което имаме сведения у античните автори. В 377 г. През нея преминал с отрядите си император Грациян на път за Тракия. В 408 г. тя била превзета за кратко време от хунския вожд Улдис и др.
Крепостта е разположена на стръмния южен склон над дефилито на река Войнишка, в центъра на сегашния град. При археологически проучвания се установи, че преди изграждането на крепостта по същия склон е съществувало малко трако- римско селище, в което животът е започнал още през първото хилядолетие преди новата ера и продължил и през първите векове на Римската империя.
Археологическите проучвания показаха, че крепостта се състои от две части- малко квадратно укрепление- квадрибургий и кастел, разположен южно на него. Двете части не са замислени и осъществени едновременно Първоначално е бил издигнат квадрибургият- към края на III- началото на IV в. Този тип укрепления в граничните райони на империята се свързват с укрепителната дейност на император Диоклециан. Квадрибургият е квадратно укрепление с размери 40x40 м., в ъглите му се издигат мощни кръгли кули с диаметър 12,5 м. В него е било седалището на коменданта на крепостта.
Южно от квадрибургия е бил разположен лагерът на войсковата част, лагерувала в крепостта. Към втората четвърт на IV в. вероятно по времето на Константин Велики /306- 337/ и синовете му той е бил обграден от дебели- 4, 30 м. крепостни стени. Кастелът има форма на неправилен четириъгълник, отбраняван от 7 многоъгълни кули. Той заема едно пространство от 15, 5 дка. При изграждането планът му бил съобразен с характера на терена и със съществуващия квадрибургий. Взети са били мерки за обезпечаване охраната на входната му порта. Цивилното население е живяло извън крепостта. Северозападно от нея са открити основи на римска баня.
Квадрибургият е по- добре запазен и цялостно разкрит. Крепостните му стени, изградени от каменни и триредови тухлени пояси, имат дебелина 2, 20 м. Запазени са средно на височина 2 м над подовете, а югоизточната кула се издига на 16, 30 м. Достъпен е бил само от юг, където е разположена портата му, затваряна с двукрила врата. По- късно, вероятно в края на IV в., охраната на портата е била подсилена с изграждането на още една по- тясна стена, отстояща на 3, 30 м от първата. По този начин са оформени караулни помещения и една надвратна кула.
През портата се влиза в открит двор, в който е разположена еднораменна стълба. Та е водела към бойната платформа на крепостните стени, които се издигали на 10 м височина и са завършвали с тесни бойници. По същата стълба се е влизало към втория етаж на югоизточната кула и помещенията към източната крепостна стена.

Централната сграда на укреплението е изградена към северната крепостна стена. По средата има вътрешен двор с кладенец, който е бил настлан с големи квадратни тухли. Около двора са разположени двуетажни помещения с различно предназначение, обслужващи коменданта на крепостта. Обширното помещение северно от двора е изпълнявало по- особени функции. ТУк вероятно се е събирал командният състав и са съхранявали бойните знамена и отличия на войсковата част, лагерувала в крепостта. Източно и западно от централната сграда се издигат по 5 масивни зидани пилони, които са носели конструкцията на двуетажни помещения към крепостните стени, използувани в долния етаж за складове, а в горния за казармени помещения. Кулите са били на три етажа, свързани с вътрешни дървени стълби. Покрити са били с керемиди. За отбраната им били използувани засводените прозорци.

Богатият битов материал и разнообразието на оръдията на труда, открити при разкопките на укреплението, показва, че обитателите на крепостта са имали помощно стопанство в района.

Съдбата на крепостта отразява разпадането на робовладелческото общество и загиването на Римската Империя. Тя претърпяла разрушение при готските нашествия в края на IV в., но най- много пострадала от хунските набези през първата половина на V в., като се започне с превзимането й от Улдис в 408 г., за което имаме исторически сведения. Според византийскя хронист Прокопий Кастра Мартис е една от основно възстановените крепости при Юстиниян Велики /527- 565/. Усилията на ивточната римска империя за запазване на властта в околодунавските земи били напразни. През VI в. нахлуват авари и славяни. Кастра Мартис загинала при аварските нашествия от 586- 587 г. След прекъсване на живота тук в продължение на столетия укреплението било частично възстановено и използувано отново през XIII- XIV в. в отбраната на видинското феодално царство.

В съседство с развалините в малка сграда е уредена музейна сбирка с експонати, открити при разкопките, които разкриват материалната култура на обитателите. Материалите от трако- римсконо селище преди изграждането на крепостта са оскъдни. Представени са глинени съдове, работени на ръка, мраморни колони, бронзова статуетка на Венера, портрет на глава от III в., олтар, посветен на Юпитер, III в. и др. С повече материали, планове и карти е илюстриран животът на късноантичната крепост. Показани са разнообразни сечива: земеделски, скотовъдни, каменоделски, дюлгерски и др., използувани в помощното стопанство на войсковата част. За бита на обитателите свидетелствуват глинените лампи и различните по форма съдове, покрити със зелена и кафява глазура. Показани са бронзови фибули и монети от IV- V в. Върховете на копия и стрели свидетелствуват за бурните събития, които е преживяла крепостта, играла важна роля в отбраната на тези земи през IV- VI в.
(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/kastra-martis/kastra-martis-03.jpg)
www.bulgariancastles.com (http://www.bulgariancastles.com)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 26, 2009, 16:48:02 pm
Трулензис

Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост „Село на Трулензите”/”Трулензис”/”Vikus Trulensium”/”Кунай”/”Градище” се намира на 0.8 км. северозападно от с. Кунино на платото „Градище”. Крепостната стена е изградена от ломени камъни, споени с бял хоросан и е дебела до 2 м., а вътрешността е запълнена с дребни варовикови късове, пясък и хоросан. Крепостта има петоъгълна форма от изток и юг склоновете на платото са отвесни. Заемала е площ от 14 дка, във вътрешността има добре запазено водохранилище с размери 6х 6 м. Запазени са основите на стените и частично една от кулите.
Под крепостта, в Голям дол, както и на височината, заобградена отвсякъде от Голям дол, личат крепостни съоръжения изградени от ломени камъни и кал. Това може да е първоначалната тракийска крепост, а също така и външния град на по- късната средновековна крепост. Твърдо е становището, че на мястото на второто съоръжение е имало живот през абсолютно всички епохи.
В края на бронзовата и началото на желязната епоха в българските земи са живели тракийските племена. Кунинското землище попада в територията, заета от тракийското племе трибали. Изглежда тогава, на трудно достъпното и удобно за защита плато над с. Кунино, наричано „ГРАДИЩЕТО”, е възникнало античното селище Трулензис. Находките с най- ранна датировка от това селище са няколко бронзови фибули и фрагменти от бронзова конска амуниция, съхранявани в Историческия музей – Враца. От намерените каменни паметници става ясно, че през V в.пр.н.е. елинизацията на местното население е силно напреднала. През 28 г. пр. Хр. селището е включено в пределите на римската империя и преживява разцвет през следващите три века. От каменните надписи и пластики може да се направи извода, че основен поминък на неговите жители са били каменоделството и лозарството. В края на IV век селището е разрушено от готите.
В средата на VI век император Юстиниан I предприема грандиозно строителство по укрепване на Балканския полуостров. Възстановени или новопостроени са около 80 крепости. В книгата “За строежите” на византийския историк Прокопий Кесарийски са изброени поименно голям брой от тези крепости, включително и кастелът Кунай. Васил Миков идентифицира Кунай с укреплението в местността Градище над с. Кунино. В руините от тази крепост са открити няколко монети, сечени по времето на император Юстиниан. Към същата епоха са датирани основите на еднокорабна църква, с размери 16 х 8 м, както и останките на няколко вкопани в земята помещения, открити в поляните около Градище.
В изследването си за „Трулензис” Иван Велков предполага, че славяните първоначално са се заселили в юстиниановата крепост, но скоро са я изоставили и са се настанили по-близо до р. Искър, на мястото на сегашното село. Тази хипотеза не може да се провери, тъй като в кунинското землище липсват следи от активна стопанска дейност през периода от VII до Х век. Положението се променя през XI и XII век, когато Дунавската равнина е многократно опустошавана от узи, печенеги и кумани. Голям брой бегълци се заселват в района на днешното село. За стопанското развитие на селището свидетелства огромното количество византийски монети, които въпреки редовните иманярски набези, са достигнали до музеите. В Археологическия музей в София и в Историческия музей във Враца се съхраняват около 500 византийски бронзови монети, открити в землището на село Кунино. Всички те са сечени в периода 1143 – 1203 г.
В местността Градище край с.Кунино е съществувала крепост до падането на България под османско робство. Една от кулите, намираща се на изток, е напълно запазена в основите и до днес. Най- любимата на кунинчани и предавана от поколение на поколение е легендата, свързана с отбраната на крепостта в м. „Градище” при османското нашествие. Това е легендата за храбрата и красива Куна Кралица, управлявала в края на XIV в. своето “кралство” като един от феодалните владетели в Искърския край.
Куна Кралица била единственото дете в семейството на владетеля на крепостта. Още като девойка тя овладяла от баща си бойното изкуство. Куна пораснала и стъпила на престола на бащиното си “кралство”. Тя се славела с изключителна красота и като справедлива владетелка. Около себе си събрала отряд от девойки, които можели да яздят, да стрелят с лък и да въртят боздуган. Когато османлиите се насочили към крепостта, те били пресрещнати на платото „Рудината” от храбрите амазонки. Повечето девойки погинали в неравната битка. Водачът на османлиите предложил на Куна да се предаде и да стане ханъма в двореца на султана. За да не попадне в плен, гордата кунинска “кралица” се хвърлила от отвесните скали над пещерата “Дяволската воденица”. Русите ѝ коси останали да се реят, закачени на глога над пещерата. И днес дългите ластари бръшлян, спускайки се като момински коси от скалата, напомнят на поколенията за безстрашната девойка. Статуята на закрилницата на Кунино се белее на височината над селото, изваяна от преподаватели в Техникума по каменоделство.
www.bulgariancastles.com (http://www.bulgariancastles.com)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 26, 2009, 16:51:32 pm
Состра

История
Крепостта Состра представлява римски военен лагер, построен върху руините на тракийско селище. Намира се на 12 км северно от град Троян и на 28 километра южно от град Ловеч, разположен върху относително равен терен в долината на река Осъм.
Думата состра на старогръцки означава пояс, превръзка, преграда. Твърде възможно е смисълът на името да е нещо, което прегражда долината. Географски крепостта, действително е разположена на възлово място в долината на река Осъм, (наричана от траките Азамус) заобиколена от хълмовете Трапезица (550 м н.в.) на север, разклонение на Микренските височини (Попина могила и Попинка - 500 м н.в.) на запад и Сулашкото (Калето - 500 м н.в.) на изток. На юг долината продължава между землищата на селата Дълбок дол и Добродан. Крепостта е построена в близост до вливането на река Ладъна (Ломешката река), която тече в непосредствена близост до северната стена и река Осъм, която отстои от източната стена на 500 м. Надморската височина на крепостта е 300 м. Цялата долина, в която се намира крепостта, обхваща приблизителна площ от 4 кв. км. Източната (главна) порта на крепостта е обърната в посока на местността “Калугерското”, откъдето е бил единствения проход към горното течение на река Осъм.
Археологическите разкопки започват едва преди четири години. На територията на крепостта се различават две кули, щаба на военната част, склад за жито, жилищната сграда на командващия офицер, жилищните сгради на военните, помещенията за отсядане на държавните куриери и чиновници, място за погребения и улици. Датировката им сочи II - V в. от н. е. До този момент са възстановени част от стените на града, входната врата, едната кула и всички улици в инфраструктурата на града.
Анализът на намереното при разкопките сочи, че Состра е била укрепление на военна кохорта от около 1000 души и важна военна част по древния път Ескос-Филипополис (днешно село Гуген на Дунав, до днешния град Пловдив), свързващ провинция Долна Мизия с провинция Тракия. Освен укреплението, чиито останки (като основите на крепостта, кулите) са видими в момента, Состра е бил цял крайпътен комплекс със селище, разположено извън крепостните стени, чието население вероятно е живеело и се е грижело за поддръжката на лагера, за прехраната на кохортата и за изработка на оръжие.
Типичен за Римската империя е фактът, че появата на укрепен военен център води до концентриране и заселване на хора около него, стимулирани от сигурността и възможностите за търговия.
За съжаление в края на V век Состра е била унищожена от хуните и животът в нея прекъсва, за да се стигне до късното Средновековие и Възраждането, когато отново край реката се изграждат селища и крайпътни ханове. На територията на Состра има, освен самия римски кастел, също занаятчийски квартал и цивилно селище, наречено Викус. Размерите на крепостта, която е с формата на ромб, са внушителни - 130 на 130 метра. Крепостните стени са потънали до два метра в земята и постепенно, благодарение на разкопките, излизат на повърхността.
На територията на крепостта са открити около 30 сребърни тетрадрахми, сечени на остров Тасос, както и бронзова маска.
Открити са също така и антични съдове и накити. Всичко открито досега е напълно реставрирано и предадено в Музея на народните художествени занаяти в Троян, с изключение на бронзовата маска, която е на съхранение в Националния исторически музей в София. Счита се, че това е била парадна маска на висш римски офицер. Датировката й сочи V-IV в. пр. н. е. Открит е също така и латински надпис от 15 реда, чийто текст осведомява, че Галиен, император на Рим, настанил в Состра т.н. “червена” кохорта (армейско подразделение) на гарнизон в града. Императорът Галиен (67-ият римски император) управлява между 253 – 268 г. сл. н. е.
Този надпис свидетелства за усилията на Рим да опази днешните български земи от нашествията на готите през 251 година от н. е., които край Абритус (Разград) разбиват римската армия и убиват предшественика на Галиен император Деций.
Предизвиква удивление доброто състояние на стени и колони, които са били постоянно изложени на открито. Причината вероятно се крие в съчетанието между стандартния римски хоросан или т. нар. римски цимент и местния камък, чието добиване е било основен поминък за местното тракийско население по това време в този район. Римският хоросан е много здрава сплав, чиито съставки не са напълно изяснени и до днес.
На няколко метра от крепостта, на място считано от местното население за свято, е открита и базиликата на Состра.
Амбицията на община Троян е крепостта да бъде реставрирана, да добие по-цялостен вид и да се превърне в популярно място за културен туризъм. През 2006 година финансирането на археологическите проучвания е почти удвоено. Община Троян е предоставила 10 000 лева за разкопките и отделно изпълнява проект за създаване на цялостна инфраструктура около римската крепост, на стойност 30 000 лева. С тези средства вече са купени близо 4 декара от земята около крепостта, поставени са информационно табло и указателни табели за туристически посещения. НИМ също е отделил 30 000 лева от бюджета си. Във финансирането участва и "Ротари клуб”. Предстои изграждането на паркинг и на места за отдих.
Работи се по два проекта. Първият е на професор Валентин Тодоров от Художествената академия за консервация на два участъка от южната крепостна стена на кастела. Вторият е за главната порта. Две книги представя ръководителят на разкопките Иван Христов:
"Состра" - римски град в полите на Хемус", която е история на римското селище с цветен каталог на всичко, открито досега, в тираж от 1000 екземпляра.
"Состра" - проучвания на римска пътна станция и кастел", том 2 - научно издание, където са дадени планировката на основните сгради и на крепостта, както и охранителната й система. Двете издания имат обширни резюмета на английски език.
Подготвя се и документален филм за крепостта, който ще е дело на Националния музей на народните художествени занаяти в Троян. Ще бъде оформена и дипляна за туристи.
На 12.10.2005 г. директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров откри първата реставрирана част от античната военна крепост за посетители. Амбицията е през 2008 реставрацията да бъде завършена напълно.
(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/sostra/sostra-04.jpg)
www.bulgariancastles.com (http://www.bulgariancastles.com)

Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Декември 26, 2009, 16:54:23 pm
Никопол

Антична, средновековна и късносредновековна крепост „Nikopolis”/ “Никополис”/ „Никопол”/ „Нийболу”.
Крепостта е част от укрепителен възел, състоящ се от три крепости към гр. Никопол, плюс крепостта при село Черковица.
Античност. Тук са локализирани античната пътна станция „Секуриска”, античния военен лагер Асамум, а в последно време се налага мнението, че античното селище тук е имало същото име Никополис. Кастела „Секуриска” е унищожен от славяните през 6 век.
Средновековие. Никопол през средновековието е бил най- голямото търговско дунавско пристанище на България. Има няколко хипотези кой и кога е построил крепостта. Издига се на висок хълм със стръмни склонове, особено на север към река Дунав, разположен в северозападния край на града, достъпен единствено от запад, където тясна шийка свързва хълма с крайдунавските височини. На това място очевидно е била западната порта на крепостта. От града, който е разположен в дълбока долина, се е влизало през източната порта. До нея се е стигало по стръмен път, който е започвал от подножието на хълма до дунавския бряг. Пътят възлиза по източния и южния склон, като е изсечен в скалата, прорязан от дълбоки коловози. Според К. Шкорпил крепостта е имала 370 крачки дължина и 270 крачки ширина. Крепостните стени са били подложени на основен ремонт и подправка през 12- 14 век. За това свидетелстват градежа от дялан камък, бял хоросан с баластра и вътрешни греди в стените, положени надлъжно и напречно. Фугите са добре измазани. Лицевите камъни, понякога с по- големи размери, са обработени, но не са редени в правилни редове. Пълнежът е от дребни ломени камъни, полети обилно с хоросан. При проведени разкопки се установява, че укрепителната система на горната крепост се състои от три последователни крепостни стени, разкрити все още частично. Първата най- долна стена, е изградена от ломен камък и хоросан с примеси на едра баластра, подсилена с дървена скара. На места е запазена и външната облицовка на тази стена. Втората крепостна стена има същия характер. При нея също да установени много преправки и допълнителни подсилвания. Третия пояс най- високият, е проследен частично. При него към каменните блокчета на облицовката са изрязани примитивни рисунки на конник и елен, познати ни от крепостните стени на Плиска. Вратите на крепостта са били двойни с кули над тях. На западната стена е имало ров. Западната порта е имала и падащ мост над рова.
Чрез добре защитеното пристанище, Никопол лесно е могъл да бъде снабдяван при продължителна обсада. Пак по Дунава българският цар поддържал връзки със съседните страни- Влашко, Сърбия и Унгария- също застрашени от османците. Те по това време още не разполагали с дунавска флота и затова от тази страна крепостта била непристъпна. Именно тези стратегически преимущества привлекли в ония тревожни времена последните български царе от столицата Търново- некадърните Иван Шишман и баща му Иван Александър, които според мен са виновни за падането на България под турско робство.

www.bulgariancastles.com (http://www.bulgariancastles.com)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Януари 08, 2010, 21:29:32 pm
Античната и Средновековна крепост Градището

Намира се до г.Елисейна
Намира се на левия бряг на река Искър до града /след града като идваш от г. София/. Мястото стратегически е добре подбрано – с обзорна позиция към дефилето. Виждат се останки от крепостни зидове от ломен камък, споени с бял хоросан.
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: madara17 в Януари 09, 2010, 01:19:15 am
baradj > Благодаря за хубавата инициатива.Оценявам вложения труд.Наистина е полезна такава изватка.
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Януари 09, 2010, 09:54:35 am
Чиренско кале

Антична и средновековна крепост издигала се някога на около 2 км. източно от селото /където е кулата/. Заемала е площ от приблизително 3 дка. Крепостта е естествено укрепена от три страни от стръмни скали: най – достъпна е югозападната част на „калето” по която личат следи от укрепване. Затвореното пространство е имало елипсовидна форма. Укрепителните зида са били два, с приблизителни разстояния между тях 10 м; дебелина около 2 м. Вътре в крепостта, под насип, се очертават основи на постройки. 
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Януари 09, 2010, 10:08:07 am

Оходенско кале

Средновековната крепост се намира на 5 км. южно от с. Борован и на около 3 км. северозападно от с. Оходен /Врачанско/. С неправилен правоъгълен план, крепостта е ориентирана Ю – С с дълги страни – приблизително 80 крачки, и къси 32 крачки. Крепостния зид се очертава ясно под насип – ломен камък с хоросан. На североизточния му ъгъл има останки от кула.     
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Януари 10, 2010, 15:24:28 pm
с. Моравица
общ. Мездра

Архитектурни останки. Намират се приблизително на 3 км. южно от селото. Останките се проследяват на площ от 700 – 800 кв. м. На повърхността се виждат зидове – основи и суперструкция от сграда строена от ломени и полуобработени камъни, споени с бял хоросан, примесен с баластра. По терена са разпръснати парчета от битова керамика. През дола, западно от останките, върху терасовидния терен, се намират също фрагменти от керамика. Вероятно там е било разположено селище.
На около 1 км. западно – северозападно от селището има могила. Разкрита е случайно зидана гробница.
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Януари 15, 2010, 22:47:20 pm
Тича

Крепостта е разположена на десния бряг на р. Черна. Българската крепост е построена през ХІІ-ХІV век върху късноантични останки от крепост (VІ-VІІ в.).

Запазените незначителни останки от крепостните стени следват очертанията на естествено защитения рид. Крепостните стени заграждат неправилен многоъгълник с площ от около 4 000 кв. м. Най-вероятно крепостта е престанала да съществува през ХV век.

Край с. Тича има и още една, по-малка крепост. Тя е с площ от около 1 000 кв. м. Намира се на левия бряг на р. Плаково, на 4 км югозападно от с. Тича.

Село Тича, Котленско се намира на 15 км по шосе, северно от общинския център гр. Котел.
www.journey.bg (http://www.journey.bg)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Януари 15, 2010, 22:50:48 pm
Кипиловско кале

Кипиловското кале Снимки, Крепостта се намира на вр. Хисарлъка, има формата на неправилен трапец и огражда площ от около 8 000 кв. м. От дебелите 2,5 м крепостни стени е запазено немалко, като на места те се издигат до 8-10 м височина. Запазени са и три от входовете на крепостта, а в източната й част се намира 12-метровият водоснабдителен кладенец. По характерния градеж археолозите са определили, че крепостта е построена в края на VІ в. от римляните, с цел защита от нахлуващите от север варварски племена и вероятно е просъществувала до края на Второто българско царство. Кипиловското кале се намира на 3 км югоизточно от с. Кипилово, община Котел. С. Кипилово отстои на 17 км западно от общинския център.
(http://www.milarodino.com/images/objects/image_3304.jpeg)
www.milarodino.com (http://www.milarodino.com)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Януари 15, 2010, 22:54:55 pm
Кракра

Кракра е средновековната крепост, разположена в югозападната част на град Перник на неголямо скалисто плато. Мястото на крепостта било със силно стратегическо значение. Тя се свързва с името на войводата Кракра, който е водил самостоятелни военни действия срещу Византийската империя. Виден болярин и владетел на града по времето на българския цар Самуил - така е описан във византийските хроники от това време Кракра. Те го описват още като един праведен и честен мъж, който не търпял подкупността и винаги бил отлично подготвен за военни дела. Кракра владеел още 35 крепости в района. В края на 10 и началото на 11 век, центърът на военните действия между България и Византия се премества в западните български земи и Средец става обект на няколко нападения от войските на император Василий II, тогава става известна Пернишката крепост.
(http://www.milarodino.com/images/objects/thumb_435/image_2641.jpeg)
www.milarodino.com (http://www.milarodino.com)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Януари 15, 2010, 23:05:14 pm
Еловишкото кале

Край с. Еловица, община Георги-Дамяново се намират останките на разположеното на площ от около 16 000 кв.м Еловишко кале. Разположено е върху скалист връх, ограден от три страни от р. Дългоделска Огоста. Запазената височина на отбранителната кула е 3 м, а на крепостните стени - до 2 м. По особеностите на градежа и намерените над повърхността находки, може да се твърди, че крепостта е строена през ІV-V век и е действала до падането на България под турско робство.
Сред местното население се е запазило предание, че крепостта е обслужвала добива на злато в района. Това твърдение се подкрепя и от някои историци.
istoria.bgrod.org (http://istoria.bgrod.org)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Януари 24, 2010, 10:18:23 am
Крепости в община Малко Търново




На мястото на днешния град е съществувало тракийско селище, от което са останали долмени и могилни некрополи. Според братя Шкорпил тук се е намирала римската крайпътна станция Утсургас. Днешният град Малко Търново е възникнал към края на XVI и началото на XVII век, най-вероятно от преселници от околните колиби и по-малки села, заселили се около извора Големия врис. Според някои името на селището се обяснява с изобилието на бодлив трън по тези места. Първоначалното Тръново се е видоизменило на Търново, а за да се отличава от старата българска столица, му прибавили “Малко”.

(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/map-obshtina-malko-tarnovo-kreposti.png)
 
Първи сведения за града от по-ново време дава Г. Енсхолм, участник в похода на Дибич Забалкански през руско-турската война от 1828-1829 г. В книгата си “Бележки за градовете оттатък Балкана” той твърди, че градът имал 3500 жители, които се занимавали главно с овцевъдство и свързаните с него занаяти - абаджийство, терзийство, кожарство, мутафчийство, джелепство. Били застъпени още дюлгерството и грънчарството. Имало изкусни майстори-златари и сарафи. Добивал се мрамор, от който използвали даже за двореца “Долма бахче” в Истанбул. В десетки дюкяни процъфтявала търговията. През втората половина на XIX век Малко Търново бил хубав и богат град с население от близо 8000 жители - българи. Българският дух, обичаи и традиции ревностно се поддържали. В началота на ХIХ век е открито първото килийно училище, през 40-те години е създадено светско училище, а към 1875 г. - и девическо. През 1902 г. в града имало салон за представления. След Берлинския договор, последвал Руско-турската освободителна война Малко Търново остава в пределите на Османската империя. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) тук е околийският революционен комитет, а изтъкнати негови ръководители са Стефан Добрев, Райко Петров, Лефтер Мечев, Дико Джелепов и др. След жестокия погром на въстанието, около 5000 малкотърновчани били принудени да напуснат своя роден край. Градът отхвърля чуждата власт през 1913 г.

Списък на крепостите в община Малко Търново
1 - Тракийска и антична крепост в м. "Рупите" с. Заберново
2 - Тракийска и късноантична крепост Голямото кале край с. Младежко
3 - Калето в землището на с. Визица
4 - Тракийска крепост Калето край с. Граматиково
5 - Тракийска и антична крепост Калето край с. Заберново
6 - Средновековна крепост Караевренско кале
7 - Средновековна крепост Кладара
8 - Тракийска и антична крепост в м. "Кунгьов гроб" край с. Бяла вода
9 - Кулата край с. Граматиково
10 - Късноантична крепост Кунджово кале
11 - Тракийска и късноантична крепост Малкото кале край с. Младежко
12 - Махмудово кале
13 - Тракийска крепост на връх "Голямо Градище" край гр. Малко Търново.
14 - Крепост край гр. Малко Търново
15 - Крепост край с. Калово
16 - Средновековен град Угреш (предполагаемо) в м. "Манастирите" с. Заберново
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Януари 24, 2010, 10:22:40 am
7 - Средновековна крепост Кладара


История
Крепостта Кладара се намира на връх на около 1 км. югозападно от с. Сливарово общ. Малко Търново, заобиколен от три страни от меандрите ма река Резовска. Върхът е обграден от двойна крепостна стена. Външната е изградена от големи ломени камъни без спойка, характерна за крепостното строителство на траките. На около 50 метра по- високо от първата се издига втора крепостна стена, изградена вероятно, както предполага Божидар Димитров през 4- 6 век. Тя е дебела 2.5 м. Иззидана от ломени камъни, споени с розово- бял хоросан с примес от счукани тухли. Стените са запазени на височина 3- 4 метра. На самия връх се намира цитаделата на крепостта, която има четириъгълна форма и заема площ от около 1 декар. Запазена е на височина от 5- 6 метра. Възможно е вътрешното укрепление да е представлявало феодален замък, изграден през 7- 13 век.
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Януари 24, 2010, 10:38:26 am
Калето при Мездра
Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост "Калето" се намира на 1 км. от центъра на гр. Мездра в югозападните покрайнини на града, до пътя за гр. Враца. Укрепено селище на мястото на крепостта "Калето" има още от края на медно- каменната епоха (ІV хилядолетие пр. Хр.) Археологическите разкопки разкриват сложно съжителство между местните траки от племето Трибали и нашественици гали (племе Скордиски) и келти (племе Бастарни) до І в., когато селището, заедно с цяла Мизия е завладяна от Рим. Археологическите изследвания и разкопки в Западна и Северозападна България, Източна Сърбия и Югозападна Румъния показват, че селищата през Късния Халколит в този район са били строени върху естествени защитени и труднодостъпни възвишения, разположени в близост до реки и извори. Тези селища са били укрепвани допълнително със землени валове, ровове, каменни стени и дървени палисади. По този начин възникват първите селища- крепости. На тези места могат да бъдат открити средства за отбрана и примитивни оръжия. В някои селища от този тип могат да бъдат видени следи от стихийни пожари и разрушения, които се повтарят периодично и понякога обхващат цялото селище. Археологическите находки от селищата- крепости се отличават по стил от тези, произхождащи от селищните могили в Тракия и Североизточна България. Укрепените селища следват хронологически пластът Карново VІ. Най-близки до тях са селища, разположени в Сърбия и Югозападна Румъния.
За защита на пътя, минаващ през Искърското дефиле, римляните построяват ново укрепление на хълма „Калето” през 2 век. Стената е била изградена от квадри с пълнеж от ломени камъни и хоросан. Сега върху непристъпния скален масив могат да се видят крепостните стени, изградени през Римската епоха. Те представляват най-добре запазената във височина укрепителна система след тази на античния град Диоклецианопол (съвременен Хисар) по нашите земи.
През ІІ- ІІІ в. до крепостта възниква град, а в околностите- робовладелски имения. В първите десетилетия след налагането на християнството през 313 г. от Константин Велики, до с. Люти брод е построена епископска базилика, впечатляваща с размери- 28 на 16 м. и украса, бележеща прехода от триизмерните скулптури към характерното за източното православие релефност на символиката (агне, риби , гълъби и др.).
Самата Мездра през средновековието съществува под името Торбарица - крепост и селище, също унищожени в края на ХІV в.


Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Февруари 05, 2010, 21:59:14 pm
Крепостта Сторгозия

История
Останките от крепостта Сторгозия се намират в парк "Кайлъка" край Плевен, където е имало селища от бронзовата и желязната епоха.
Тя била изградена в късната античност ІV - VІ в. от римляните на площ от 31 дка. Крепостните зидове са дебели 2 метра, облицовани с ломени камъни, споени с бял хоросан. В крепостта са открити редица помещения с битово и административно предназначение, в източната част е разположена раннохристиянска базилика. По размери базиликата е втората по големина след царската базилика в Плиска. По форма тя е трикорабна, триабсидна с голям притвор от запад.
Запазени и реставрирани са укрепителната система, раннохристиянска базилика и хореум. Съдейки по открития археологически материал, това култово съоръжение е било с богата вътрешна и външна украса.
Базиликата е монументална култова сграда от периода IV - VI в. В първоначалния си план е трикорабна, едноабсидна, с предверие и колонада от юг. Във височина зидовете са имали тухлени пояси, които подсилвали външния естетически ефект.
Вероятно е опожарявана при хунските нашествия през V в. При последното възстановяване планът е допълнен с 2 абсиди към страничните кораби. Оформен е сложен олтар, отговарящ на настъпилите промени в църковната служба на Ранна Византия. Вътрешната украса на храма се е състояла от ажурна олтарна преграда и амвон, колонади с коринтски капители, архитрави и корнизи с растителна украса. По стените е имало многоцветни мозайки от стъклени кубчета и теракота.
(http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/pictures/storgozia/storgozia-plan-bazilika-01.jpg)
www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/bg/krepost-storgozia (http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/bg/krepost-storgozia)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: niki27pl в Май 01, 2010, 23:17:34 pm
Здравейте, и аз имам да добавя нещо по темата.В едно село Рибен ,"Плевенско'
има една много стара крепост която е затрупана със "земна маса".Иманяри преди години бяха копали там, и като се погледне в дупките са виждат основите на крепоста.Има и още нещо интересно покраи тази крепост,вчера минах покраи тази крепост и цялата е обрасла с люляк. За да стане по ясно ще разясня..
Представете си един малък връх "баир" и само на билото има люляк и по склона има една много лепкава трева. . На мен още ми е чудно защо само на върха е израсъл ??? Преди години го нямаше това "цвете"
Ако някои има идея, да ми разясни.Явно съм малко тапичък ???   ;D ;D ;D
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Май 02, 2010, 08:47:19 am
Не мога да кажа със сигурност,тъй като не съм бил там. Предполагам че заради  изхвърлената пръст от изкопите на иманярите се е получила подходяща среда за развитие на люляците и птица е опуснала семка и готово. 
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: niki27pl в Май 02, 2010, 15:32:59 pm
Може и така да е станало.Сано да поясня че билото отгоре е равно и е около 1 декар, може и малко повече ;)За мен си остава загадка :)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Юни 20, 2010, 12:05:10 pm
Снимки от Боженишки урвич от прехода ми Боженица - Роман.

(http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc4/hs127.snc4/36690_129093783788725_100000643120512_198381_1689014_n.jpg)
Надпис на севаст Огнян

(http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc4/hs147.snc4/36690_129093803788723_100000643120512_198383_1776386_n.jpg)
Крепостната стена.

(http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc4/hs147.snc4/36690_129093820455388_100000643120512_198384_3000823_n.jpg)
Стълбата към скалната черква.

Скалната черква.
(http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc4/hs147.snc4/36690_129094327122004_100000643120512_198385_4946208_n.jpg)

(http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc4/hs147.snc4/36690_129094330455337_100000643120512_198386_4753532_n.jpg)

(http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash2/hs067.ash2/36690_129094343788669_100000643120512_198387_4539704_n.jpg)
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baphaa в Юни 23, 2010, 12:47:03 pm
 Похвална инициатива, и доста полезна особено за някой като мен с повечко свободно време и интерес към историята :) Мерси!

 Аз реших да започна обхода на бащиниите от варненска област. Смятам в неделя да ходя до местността Петрича до Разделна, Варненска област. Някой има ли информация за това място? Чух от приятели, че на платото има крепост, но ме интересуват подробности. Някой ако е ходил моля да сподели впечатленията си  :hi:
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: borko в Юни 23, 2010, 16:02:01 pm
Браво baradj  
, много хубава тема  :hi: !
Искам да те попитам чувал ли си и имаш ли някаква информация за Костенград и Гарванград!
Титла: Re:Крепости
Публикувано от: baradj в Юни 23, 2010, 19:10:39 pm
 Землището на село Нефела има площ от 8200 дка. Граничи на изток с Враца и с. Кулата, на юг - с Бистрец, на запад - с Мало Бабино и Власатица, и на север - с Лиляче. В землището му има голям тракийски некропол с огромни тракийски надгробни могили, но те не са все още проучени. В местността Гарванско полье или по-точно Гарванград има останки от голямо тракийско селище и тюрзис дворец на знатен тракийски земевладелски род, който е владеел целия район дълги години, а мъжете на този род са заслужили като конници офицери във войската на трибалския цар.

Неможах да намера нищо повече за точното месонахождението на Гарванград,  но скоро ще се прибирам на Враца, а там имам книга със всички обекти във Врачанско и ако открия нещо ще пиша. :drinks: