Крепости

[baradj]

Маркели

История
Крепостта Маркели се намира на в района на община Карнобат. Заема западния край на възвишението Хисар, което е част от южната верига на Източна Стара планина. Крепостта възниква през късната Античност и първоначално е защитавана от крепостна стена, а през Средновековието - от изградени мощни земни отбранителни валове. Естествени защитни прегради към крепостта са река Мочурица, която е и неин основен водоизточник, и скалните откоси в северозападната част.
Изборът на мястото на крепостта Маркели, от стратегическа гледна точка, показва много добро познаване на общогеографските особености на един обширен район с радиус 30-40 километра, включващ основната Старопланинска верига и източния край на Средна гора. Крепостта има зрителна връзка с много укрепени селища в околността. Археологическите разкопки, започнали през 1986 г., са разкрили средновековна базилика от VІ в., старобългарска църква от Х в., византийска църква от ХІ в. Площта на оградената от крепостната стена територия е 14.6 декара.
През 756 г. се води сражение при тогава пограничната крепост Маркели. Участници в него са България, начело с кан Винех, и Византия, начело с император Константин V Копроним. Кан Винех губи тази битка. Вероятно Маркели е разрушена при куманското нападение над Византийската империя през 1090 г.
Маркели играе важна роля и по време на събитията в 811 г. Гарнизонът на крепостта е един от първите изправили се срещу армията на император Никифор. След яростна битка градът бил щурмуван и превзет. Но византийските загуби били толкова големи, че ромейският владетел се принудил да даде почивка на войската си, използвана от Крум да извърши мобилизация в Северна и отвъддунавска България. Решимостта на българите при Маркели за съпротива демобилизирала някои висши византийци, които избягали при българите. Между тях бил и ковчежника Византий с цялото императорско съкровище. От Маркели Никифор тръгнал на поход към Плиска, за да не се завърне повече никога. След българското контранастъпление в 812 г. Маркели вече завинаги станал български град. В него резидирал братът на кан Крум, отбелязан в т.н. Хамбарлийски надпис. След тази война българската граница е преместена завинаги далече на юг и Маркели загубил стратегическата си функция на преден пост на българската отбрана в южно направление. Но той си останал голям български укрепен град и в късното средновековие, както личи от открити от археолозите монети на цар Светослав Тертер (1300 - 1322) и Иван Александър (1331 - 1371) Маркели е бил разрушен от турците навярно в 1371 г. след битката при Черномен, а жителите му основали днешния Карнобат.
За съжаление крепостната стена едва личи само на едно място е висока около 1,5 м.

[baradj]

Кладара

История
Крепостта Кладара се намира на връх на около 1 км. югозападно от с. Сливарово общ. Малко Търново, заобиколен от три страни от меандрите ма река Резовска. Върхът е обграден от двойна крепостна стена. Външната е изградена от големи ломени камъни без спойка, характерна за крепостното строителство на траките. На около 50 метра по- високо от първата се издига втора крепостна стена, изградена вероятно, както предполага Божидар Димитров през 4- 6 век. Тя е дебела 2.5 м. Иззидана от ломени камъни, споени с розово- бял хоросан с примес от счукани тухли. Стените са запазени на височина 3- 4 метра. На самия връх се намира цитаделата на крепостта, която има четириъгълна форма и заема площ от около 1 декар. Запазена е на височина от 5- 6 метра. Възможно е вътрешното укрепление да е представлявало феодален замък, изграден през 7- 13 век.

[baradj]

Емона

История
Крепост Емона или античното "Аристеум" се е издигала в местността "Старата крепост" на нос Емине при село Емона общ. Несебър. Намирала се е на мястото на днешния фар. Останките и са открити при строежа на фара. В днешно време са почти заличени. През 1278 г. е завладяна от византийците, през 1366 г. от савойците. През 1367 г. жителите на Емона се вдигнали на бунт и прогонили чуждоземния гарнизон. В края на 1369 г. и началото на 1370 г. крепостта е във владение на Деспот Добротица. През 1388-1389 г. е завладяна от турците, а окончателно през март 1453 г.

[baradj]

Анхиало

История
Тракийски, античен и средновековен град Анхиало гр. Поморие.
Поморие е един от древните български черноморски градове. Градът, като гръцка колония е основан с името Анхиало в края на V в.пр.Хр. Голяма част от жителите му били траки, защото преди това е бил тракийско селище. От самото си основаване, чак до началото на миналия век, той е от най-важните черноморски градове по българските земи. Старото име на селището – Анхиало - е от гръцки произход и означава "близо до солта". Името показва голямото значение на добива на сол за развитието на града. През ІІ в. пр. н. е. селището е укрепление (фрурион), за властването над което се борили гръцките полиси Месемврия (дн. Несебър) и Аполония (Созопол). През І в. от н.е. селището просперирало и от пазарище (емпорион) на Аполония Понтика станало център на стратегия (административна област в Тракия през елинистичната епоха и началото на римското владичество). Особено голям разцвет достига по време на римското владичество. Тогава градът става епископски център и сече собствени монети. Още през 2 век градът бил защитен от здрави крепостни стени. Имал е четири порти, всяка от които извеждала към пътищата, с които Анхиало е бил свързан. Овидий пише, че крепостта е имала високи крепостни стени. На монети, сечени от римските императори от Домициан до Гордиян, е изобразена анхиалската крепост- „триетажна крепост с врати и галерии около горната част. От това време (III-IV в. сл. Хр.) е Тракийската куполна гробница - хероон, открита в покрайнините на днешно Поморие. През епохата на римското владичество Анхиало (Поморие) окончателно изместило Месемврия (Несебър) като административен център.
Средновековния Анхиало се развил в местността Палеокастро, намираща се западно от днешния град. Заради ценните лековити извори император Юстиниан І оградил селището със стени. През 584г. по време на аварите нападнали селището и разрушили крепостните стени. Поради застъпничеството на жените от харема на Баян, хаганът запазил сградите на баните. Установилите се на Балканския полуостров славяни пригодили названието на селището към своя говор като "Въхело" (това название се запазило в говора в с. Еркеч (дн. Козичино, Бургаско) до началото на ХХ в. След създаването на Дунавска България и разширяването на държавата на юг, селището получило и прабългарското име "Тухон" (Тутхон). През 708г. при Анхиало хан Тервел разбил войската на византийския император Юстиниан ІІ.
На 30 юни 763г. отново при Анхиало след продължително сражение император Константин V Копроним разбил войската на хан Телец. Поражението предизвикало недоволство сред българите и ханът бил свален от престола. Победата струвала скъпо и на Византия – патриарх Никифор съобщава, че полето било покрито с трупове на избити ромеи. През 766г. флота на император Константин V Копроним от 2 600 кораба акустирал при Анхиало за пореден поход срещу България. Там обаче флота бил връхлетян от буря и на 17 юли 766 г. императорът безславно се завърнал в Цариград. След разгрома на войските на император Никифор І Геник Фока българската държава се разширила на юг. Хан Крум поверил управлението на региона, в който попадали Анхиало, Дебелт и Созопол на кавхан Иратаис и стратезите Кордила и Григора.
На 20 август 917г. при река Ахелой намираща се между Поморие и Несебър цар Симеон І нанесъл катастрофално поражение на византийската войска.
След попадането на българските земи в пределите на византийската империя през ХІ- ХІІ в. в Анхиало било седалището на византийският северозападен черноморски флот. Командването на флота и областта било поверено на управител носещ титлата „дук”.
След въстанието на Асеневци през 1185г. император Исак ІІ Ангел укрепил с кули Анхиало и Варна, които българите разрушили. През 1263г. Анхиало заедно с Месемврия преминали във владение на Мицо Асен. По-късно Анхиало бил превзет от византийския протостратор Михаил Глава Тарханиот, който застроил отново градът. През 1304г. след победата на цар Тодор Светослав при Скафида, Анхиало отново бил включен в пределите на българската държава. След поражението на Михаил Шишман при Велбъжд през 1330 г. византийците завзели градът, но през 1331 г. цар Иван Александър го отвоювал. През 1364г. император Йоан V завзел Анхиало, но след преговори с цар Иван Александър му върнал градът. През 1366 г. обаче савойският граф Амадей отново превзел селището и то преминало в пределите на Византия.
През 1934 г. древното име Анхиало е заменено с Поморие.

[baradj]

Ариплери
Средновековна крепост Ариплери източно от с. Садово общ. Сунгурларе.
Тази крепост, за разлика от другите в района е в равнина и с крепостна стена във формата на четириъгълник на площ около един декар. В средата на крепостта има следи от наблюдателна кула, а купчината каменни материали очертават ясно крепостната стена. Тази крепост, вероятно е охранявала отклонение от Върбишкия проход. Поради това, че градът Новачка и селището Садина (Садово) са разположени в местност осигуряваща важни и удобни пътища за преминаване от Южна в Северна България (от Тракия в Мизия), за охрана на тези пътища се е наложило по-гъста мрежа от защитни укрепления на подходящи места по посока на пътищата. Такива крепости както знаем от историята са се строили и по време на Първото българско царство.
www.bulgariancastles.com

[baradj]

Агатопол

История
Разположение
Градът е разположен върху дн. Ахтополски полуостров (дълъг около 300 м, широк около 150 м и висок до 20 м) на брега на Черно море в подножието на Странджа. Намира се на 14 км южно от Царево и на 5 км северно от устието на р. Велека, част е от територията на Природен парк „Странджа“. Това е най-южният град по българското Черноморие, който се намира в община Царево, област Бургас, близо до границата с Турция.
Легендата разказва, че градът възникал като дом на Делфин - син на Посейдон и Агата - дъщеря на Зевс. Тяхната любов била голяма, но Зевс се разгневил и изпратил армия да обезобразят Агата, кукумявката обаче събудила и така спасила влюбените. Делфин убил враговете си и основал град на брега на Черно море наречен Агапи-полис (град на любовта), където заживели щастливо двамата влюбени.
Неговите по-стари имена са Авлеутейхос, Тирах, Перонтикон, Агапи полис, Агатополис (“Благоденстващ град”), Гастополи, Ахтебол. Символ на Ахтопол е кукумявката Агао, този образ води началото си от съществуващите няколко емисии бронзови монети с профил на Аполон на аверса и кукумявка на реверса с надписи АГА, АГАТ, АГАТО. Кукумявката Агао е символ на щастието, а камъкът Агат, който може би е свързан с името е камък на дълголетието и здравето. Според авторитетни мнения монетите са сечени в странджанския Агатополис. Новооткритите надписи и находки са още едно доказателство, че тук още през античността е функционирала монетарница.

Исторически данни и извори
Информация за първоначалното заселване в областта черпим от откритите археологически материали в региона - монети, котви, керамика от VІ - V в. пр. Хр.
В периплуса (пътепис) на Адриан (131 г.) се споменава съществуването на пристанище Авлеутейхос - на 250 стадия (43,5 км) от Херсонес. Поради географската си изолираност от опустошаващите нашествия на варварите градът остава относително встрани от горещите точки и съответно рядко се споменава в документи и пътеписи от онова време. Най-вероятно при император Анастасий градът е бил защитен от крепостната стена, спираща нахлуванията на славяните, изградена през ІV в.
През 812 г. армията на Крум завладява Агатопол и името на града е изсечено върху една от колоните в Плиска.
При управлението на Омуртаг три години по-късно (815 г.) при сключването на мирен договор с Византия, Омуртаг отказва изселването на славяните от нашите земи и така променя етническия състав в Странджа и Агатопол става изцяло български град.
В епархията на Лъв Мъдри (886 - 912 г.) Агатопол е обявен за епископия, подчинена на Адрианополския епископ и настъпват спокойни времена на напредък и разцвет. Следва отново превземането му през 864 г. до 894 г. от Византия и падането под византийска власт на цяла България - 970 г. Градът обаче продължава своето развитие независимо от често сменящата се власт, това потвърждава и арабският географ Идриси (1150 г.) като го споменава като "значителен град". Името на Агатопол е споменато и в т. нар. Нов епархийски списък от края на X - началото на XІ в.
През 1185 г. по време на въстанието на Асен и Петър, по сведения на Никита Хониат въстанниците преминават р. Дунав и източнопланинските проходи и лагеруват край Агатопол, което говори за активното участие на местното население в освободителните движения. Въпреки, че градът бил относително изолиран от бойните действия, недоволството му е било продиктувано от непрекъснатото събиране на големи количества продоволствия (основно животни за месо) за византийския владетел (например за сватбата на Исак ІІ Ангел). Две годни по-късно след сключването на мирен договор между България и Византия странджанската област остава в нашите предели.
За по-късните събития в града разказва отново Никита Хониат, който споменава опустошаването на областта около града от латинския император Хенрих Фландърски през 1206 г., но самият град не е превзет. В продължение на 62 години (1201 - 1263г.) южните черноморските градове и крепости Агатопол, Созопол, Дебелт, Канстрицион, Скафида, Пиргос, Росокастро, Кримна, Анхиало и Месемврия се намират непрекъснато в пределите на българската държава. През 1263 г. има сведения, че Константин Асен го присъединява без съпротива и заедно с редица черноморски градове отново към България.
През 1304 г. в битката при р. Скафида Месемврия, Анхиало, Созопол и Агатопол били присъединени към българската държава. През пролетта на 1307 г. българо-византийски мирен договор узаконява завоеванията на цар Тодор Светослав, а той се жени за Теодора, дъщеря на Михаил IX Палеолог.
През 1315 г. с грамота констатинополският патриарх забранява на епископа на Агатопол да стане митрополит, а през 1381 г. патриарх Нил ограничава правата на митрополита на Адрианопол в агатополската епископия. Това говори за важността и относителната самостоятелност на епископията, която дори не е била присъединена към българската патриаршия, въпреки че е в пределите на България.
До превземането на Агатопол от турците през 1453 г. следват редица преминавания на града под византийско и обратно под българско владение:
- 1322 г. след смъртта на Георти ІІ Тертер претендента за престола Войсил отцепва тракийската област, но трона заема Михаил Шишман и отцепника предава градовете на Византия
- няколко години по-късно областта доброволно се присъединява към България
- 1330 г. при битката при Велбъжд южночерноморската област е присъединена към Византия
- 1331 до 1337 г. Иван Александър приема доброволно присъединилите се черноморски градове след битката при Русокастро между трихилядната българска и петхилядна византийска армия. Според преписка от старобългарски кодекс от 1337 г. мирния договор дава на България "Несебър, цялото Поморие (причерноморската област до Агатопол) заедно с Романия" (Горнотракийската низина).
- 1336 г. на трети октомври след двуседмична обсада рицарите на савойския граф Амадей превземат Агатопол и следва петмесечна окупация
- 1367 г. Амадей предава градовете по българското южно черноморие на Византия
- 1389 г. митрополита на Адрианопол мести седалището си в Агатопол под натиска на турците
- 1396 г. цялата причерноморска област пада под турска власт
- 1413 г. Византия сключва договор с Мехмед І за присъединяването на черноморските градове към Империята
- 1453 г. Мехмед ІІ Завоевател превзема Агатопол и изселва голяма част от населението в Константинопол, но градът запазва ролята си на значимо пристанище.
- турския пътешественик Евлия Челеби Ахтебули е наречен ”разрушена крепост”. През следващите векове той е нанесен върху всички карти на Черно море и продължава да бъде седалище на епископ
- 1829 г. Агатополската митрополия се слива със Созополския църковен център и по-късно се нарича Сузоагатополска митрополия.
Според турски документ от ХV в. Агатопол имал 135 пълни и 23 вдовишки християнски къщи. Населението е подробно описано по махали с имената на български свещеници - поп Тодор Триядко, поп Георги Слав, поп Влад, което говори за относително запазената религиозна самостоятелност на населението през този период.
След Балканските войни (1912-1913 г.) градът е присъединен към България. Започва изселване на гръцкото население и заселване на български бежанци от Източна Тракия. По това време градът притежава 45 кораба, от които 10 -15 тонни платноходи и три кораба с водоизместимост от 1000 до 3000 тона. През 1918 г. и 1935 г. при пожар изгаря почти целия град, старата катедрала „Успение Богородично“ и съвременният град е построен изцяло наново. Бежанците от Ахтопол основават село Неа Агатуполи (Нов Ахтопол) в Ном Пиерия, Гърция. Днес можем да видим запазени само църквата „Възнесение Господне“ построена през 1776 г., останки от манастира „Свети Яни“ от ХІІ век и части от крепостната стена.

Крепостта
Основаването на града се датира VІ - V в. пр. н.е., като тези земи са били населени още от новокаменната и желязната епоха. Най-вероятно тук първи се заселват траките от племето тини през Х в. пр. н.е., за което свидетелстват откритите каменна брадва и керамични фрагменти. Траките добре познавали корабоплаването, лова и риболова, рудодобива, много занаяти, търговията и били прочути пирати.
Интересна находка е Херосът на Провлака – оброчната плочка с изображение на тракийски конник. Това е трапецовидна мраморна плоча, отчупена горе вляво и долу вдясно, с височина 0,215 м, ширина 0,18 м и дебелина 0,045 м. Изобразен е галопиращ надясно конник, хвърлящ с дясната си ръка копие. Облечен е с къс хитон и развята зад гърба хламида. Дясното предно копито на коня стъпва върху олтар. Върху горната рамка (вис. на буквите 0,008 м)и долната рамка има надпис (вис. на буквите 0,01м), който гласи: “На Херос Стомианос. Менис (принесе в) оброк за сина си Аристобул.“
Показателни са находките от дъна на амфори от V в. и декоративни керемиди от IV в., украсени с яйцевиден орнамент (йонийска кима). При разкопки е разкрита и елинистическата крепостна стена, италийски амфори, произведени в Западното Средиземноморие през първата половина на І в. пр. н.е. Каменни котви и щокове, керамика от къснобронзовата и ранножелязната епоха, монети и надписи от V - ІV в. пр. н.е. от района и от града, събирани и от експедиция "Космос", ръководена от проф. В. Велков, свидетелстват, че тук е имало активен живот през цялото първо хилядолетие пр. н.е. В Ахтопол са открити два фрагментирани надписа на старогръцки език, които говорят за значението на града през този период. Според един от двата надписа – фрагментирани декрети от IV в. пр. н.е. “пратеник” от “града”, чието име не е упоменато трябва да отиде в Одесос (Варна). Това означава, че селището е наречено “град”, което говори за развита градска уредба, т. е. става въпрос за град-държава“полития”. Откритите паметници показват, че към края на V в. пр. н.е. тук вече съществувала атинска колония (клерухия). Последните находки свидетелстват, че Агатополис е не само средновековното, но и античното име на града. Агатопол е основан около 430 г. пр.н.е. от гръцки колонисти от Атина, като се предполага, че основаването му има връзка с действията на Перикъл в черноморските области, а през VI век градът е колонизиран от римляните, които му дават името Peronticus.
Поради стратигическото място, което заема - далеч от основните точки на нападения и битки, поради отдалечеността от основните пътища и удобно място за пристанище градът бързо се развива през периода V - XІІ в. През V - VІІ век градът е засегнат от варварските нашествия, но бързо е възстановен от византийския военачалник Агатон, който го нарича Агатопол.
Основите на крепостта могат да се проследят по цялата брегова линия на полуострова. Днес могат да се видят части от стената запазени до 3 - 4 м. Крепостта е издигната на високият скалист полуостров, а крепостната стена е опасвала града и го отделяла от сушата. Стените при провлака са широки 2,80 м и 1,50 до 2 м в стръмната част от североизток. Зидарията е смесена – ломен камък с две лица и пълнеж от хоросан и по-дребни камъни примесени със счукани керемиди и тухли. Начинът на градеж позволява крепостта да бъде датирана около V - VІ в. При сондажни проучвания близо до стената е открита и тракийска крепостна стена от по-големи камъни с кална спойка, както и културни пластове от началото на І в. пр. н.е. На места все още могат да се проследят от три до пет пояса от тухли, които се редуват с каменни редове с първоначална дебелина от 1,95 - 3 м и височина до 7 - 8 м. На югозападната страна се е намирала главната порта с две бойни кули високи около 12 - 14 м.

Църкви
Църквата “Възнесение Господне” се намира в източната част на града до морския бряг, който стръмно се спуска към морето. Няма точни сведения за годината на построяване, освен отбелязаната в олтара дата – 1796 г. По план е еднокорабна със стени от ломен камък с широки измазани с хоросан фуги, дебели около 90 см. Двуредните пояси от дърво, опасващи сградата и четирискатен покрив с надвесена стреха придават жилищен характер на църквата. Иа двата малки прозореца и четири пирамидални отвора на покрива, които осветяват църквата. Това горно осветление (характерно за някои стари странджански къщи), се среща за пръв път тук така добре запазено като конструктивна и архитектурна форма. Останките от манастирският комплекс “Свети Яни” (Свети Йоан Предтеча) се намират на южния ахтополски нос, в най-високата му част, над стръмния морски бряг. В литературата е описана само апсидната част, която е била оригинална с несиметричното си разположение.
Църквата “Свети Пантелеймон” е построена през 1911 г. след Преображенското въстание с външен притвор. В нея може да се види един от последните резбовани иконостаси в Странджа, изработен от местен резбар - Янис.
Църквата „Св. Св. Константин и Елена е построена също след Преображенското въстание и е паметник на културата, свързан с нестинарството.
Разкрит е могилен некропол в резервата „Силкосия", намиращ се източно от селото и съдържащ около 100 малки могили.
Църквата “Св. Св. Кирил и Методий” е разрушена по време на Преображенското въстание и на нейно място през 1909 г. е възстановен и осветен съвременният храм. В него най-забележителен е иконостасът с иконите - дело на резбаря Пандил. Запазени са икони от по-стария строителен период на църквата: две от най-ценните са на “Свети Георги Янински” на зографа Коста Поликсоидо от 1883 г. и 1901 г.

Пътища
По западния черноморски бряг е запазен римски път, свързващ устието на р. Дунав с Константинопол. Византия активно използва този път и през Средновековието за придвижване на военни части, дипломатически мисии и търговци. Пътят започва от устието на р. Дунав и свързва черноморските крепости Томи (Констанца), Одесос, Месемврия, Анхиало, Созопол, Агатопол, Тhynias (Станиера) и Мидия, а от двете последни места се отклонява към вътрешността и се включва в главния път към Чорлу и Константинопол. Крайбрежният път е споменаван често от византийските хронисти относно битките между българи и ромеи през VІІІ – Х в. По него българските войски навлизат във византийската територия през 712 и 812 г. Използван е при походите срещу България на Константин V и Лъв Фока през 763 и 917 г. По него преминава и експедицията на Михаил Глава срещу Агатопол, Созопол и Несебър през 1265 г. В Агатопол античният път преминава през местността “Калдъръмът” северно от селото и източно от крепостта с посока североизток към Китен. Днес са запазени павирани части от грубо дялани каменни блокове.

www.bulgariancastles.com

[baradj]

Моняк (Мнеакос)




История
Крепостта Моняк се намира край Кърджали. Останките й се намират на скалист връх, наречен "Шеста крепост" с надморска височина 586 м. Склоновете му се спускат стръмно към р. Арда (сега яз. "Студен кладенец").
Построена е през ХІІ - ХІІІ в. Запазената част от крепостната стена е дълга 273 м, като на места е висока до 5 метра. До наши дни е достигнала и част от осемстенна кула (височина до 3 м). В крепостта интерес представляват и два надземни резервоара за вода. В най-високата част се забелязват останките от цитаделата, заемаща площ от 350 кв. м. Моняк е една от най-големите по площ планински крепости - 18 000 кв. м.
Външната крепостна стена е изградена от ломени камъни споени с бял хоросан и следва очертанията на скалния венец. В крепостта е бил разположен военен гарнизон, а в нея населението от селищата в равнината е намерило убежище по време на военни действия. Моняк е свързан и с похода на кръстоносците през 1206 г. във вътрешността на Родопите. Техният хронист и маршал Жофруа Вилардуен разказва, че в красивата и плодородна долина р.Арт (Арда), в подножието на мощният замък Моняк рицарите разбират за гибелта на своя император Бодуен Фландърски. Тук се провежда Баронския съвет, който избира Хенрих за император на Латинската империя.

[baradj]

Градище (Твърдица)

История
Твърдица има богато минало, за което говорят находките от пещерите, потулени в гънките на планината, от десетте племенни селища, в които са живели местните хора. Земята й крие неизследвани загадки на антични селища, некрополи и стражеви могили. Намерените експонати са доказателство, че е била населено място, играло важна роля във военностратегическо, икономическо и културно отношение, като се започне от ІV хилядолетие преди новата ера и се стигне до значението и в отбранителната система на страната през Средновековието.
Названието Твърдица произлиза от старобългарската дума твърдина (крепост, укрепление), и е свързано с крепостта, намираща се на 1.5 км северно - "Градището". Останките от крепостни стени заграждат площ от 25 000 кв.м, а запазената им височина е на места до 5 м. Смята се, че крепостта е била постоянно селище, а не място в което да се крие местното население в случай на вражеско нападение. За това говори и използваното има "Градището", което обозначава твърдина с големи размери и важна роля в историята на региона.
Пред източната стена на крепостта се намират развалини на черква (Х-ХІІ в) със запазени стени до 1,5 м и следи от стенописи.
Изградена е по времето на траките, но е поддържана и доразвивана през ранновизантийска епоха, достига своя връх през ХІІ – ХІV век, когато става крепост – град при нужда за живеещото в котловината и планинската част на района население. Така, по времето на Втората българска държава се превръща във важна крепост на системата за отбрана, изградена по старопланинските проходи, по недостъпни места и проломите на реките. Такива са Градището, северозападно от квартал Козарево, крепостта Шешкинград, отбранителните съоръжения на Кутра, "Зимника" и гребена, южно от местността "Нивищата".


www.bulgariancastles.com

[baradj]

Севтополис

Севтополис е древен град, основан от тракийския цар Севт III, както и столица на Одриското царството от 320 г. пр. Хр. Градът е построен на мястото на руините по-ранно селище и настоящем се намира в долната част на язовир Копринка до град Казанлък.

Севтополис не е точно град, а по-скоро седалището на Севт и на неговия съд. Неговият дворец имал двойна роля, административна и като светилище на Кабирите. По-голямата част от града не била е заета от домовете, а от официалните сгради, като по-голямата част от населението, живеело извън града. В двойната роля на двореца на Севт (царски съд и светилище) показва, че Севт е изпълнявал ролята на царят-жрец: висок свещеник на Кабирите при одрисите. Кабирите са свързани с огъня и металургията, както и с бога-ковач Хефест.

В гробището на Севтополис са намерени редица тухлени гробници, някои от които могили. В тях са били погребвани траки от висшите съсловия, понякога заедно с техните коне. По-малко богатите са кремирани, със скромен гроб заедно с определени стоки.

[baradj]

Констанция

История
В местността Асара край днешния Симеоновград, на десния бряг на река Марица, върху естествено платовидно възвишение се е намирала прочутата някога крепост Констанция, датираща от късната античност - IV в. пр. н.е. Тази крепост се оформя като един от най-големите и стари градове в Северна Тракия, съществувал от IV в. пр. н.е. до началото на XIII в.
Обхващала е площ от 10 ха. Разкрита е част от крепостната стена и полукръгли и U образни кули. През 9- 10 век тук възниква българско селище.
Ясно личат яки зидове, дебели около три метра. Входът на крепостта е от север. При разкопки на крепостта са намерени подземни тунели с разклонения. Ролята на Констанция като крупен военноадминистративен, църковен и стопански градски център нараства твърде много през ХІІ в. Идриси отбелязва, че "град Кунстантия е голям и добре населен град, със земеделски култури и многобройни обработени полета."
Арабският писател Идриси пише, че Констанция е бил голям и добре населен град и имал земеделски култури и многобройни обработени полета. Градът е бил завладян за първи път от Хан Крум вероятно през 812 или 813 г.
Римският град - крепост е превзет отново на 24 март 1201 г. от цар Калоян, като част от кампанията за пълното освобождаване на българските земи от Византия, след което той насочва усилията си към Варна.
Според "История" на Никита Хониат: "По това време Йоан с голяма и страшно въоръжена войска тръгнал от Мизия, обсадил Констанция и превзел твърде лесно този забележителен град в Родопската област. След като разрушил крепостните му стени, той тръгнал оттам и се разположил на лагер около Варна, обсадил града от всички страни и го превзел в шестия ден на Страстната седмица"

Легенди
Легенда разказва, че тук е била резиденцията на последните римски императори. В подземията на крепостта те криели своите богатства. Когато варварите нахлули, крепостта известно време устояла. Тук се събрали всички ценности от провинцията, но не след дълго крепостта паднала. Римляните избягали, а съкровищата останали в подземията на крепостта.



www.bulgariancastles.com

[baradj]

Кастра Рубра

История
Българските археолози вече разполагат с достатъчно доказателства, че са открили митичната византийска крепост Кастра рубра, която е била стратегически обект в древността. Червената крепост, както още я наричат, се намира в подножието на Сакар планина и за първи път разкопките показват, че там заедно са съжителствали няколко етноса.
Оттам минава древният път от Европа към Ориента, останал в историята като Виа Диагоналис. И до днес в Сакар планина могат да се видят части от големия диагонален път, който византийците изградили, за да свържат римската империя с Константинопол. Така в началото на VІ век в землището на днешен Харманли е издигната голяма крепост, за която днес може да се каже, че е митичната Кастра рубра.

"Общо взето учените далеч преди нас са направили опит да локализират тука Кастра рубра и мога да кажа, че в 99 на 100 съм сигурен, че става въпрос точно за това място. Разкопките показват, че Кастра рубра не е само крепост, а комплекс от обекти със селище и пътна станция.
През вековете крепостта два пъти е превземана, разрушавана и опожарявана. Последният и завоевател е хан Крум, а археологическите находки показват, че тук жестокият български владетел е бил милостив към местните", обяснява археологът доц. Д-р Борис Борисов.
"Ние всички добре знаем от изворите примерно какъв е случая със Сердика, когато Крум си е послужил с измама и след като населението му отваря вратите и той ги избива всички. Така че тука не е последвало такова нещо, очевидно се е смесило българско население, с местно население, в резултат на което се появяват и тези смесени традиции, нещо което пак повтарям никъде засега не е регистрирано", допълва той.
Наред с древните монети, сечива и накити, археолозите за първи път откриват и керамични съдове от непозната за нас култура.
Сред откритията са и два бронзови печата на стратези, които са поредното доказателство, че там са живели и древни аристократи.
От община Харманли обещават, че разкопките край крепостта ще продължат, и съвсем скоро туристите ще могат да видят голяма част от митичната Кастра рубра.

[baradj]

Тракийски и средновековен град Марса / Укрепленията
История
Най-старите поселения на територията на Хасково и неговите околности датират още от новокаменната епоха (около V хил. пр. Хр.). Благоприятното географско разположение и условия за живот способстват за ранното им и непрекъснато развитие. Намерените каменни оръдия на труда, десетките идоли и амулети, нанизи от огърлици, различни глинени изделия и др. от VI до III хил. пр. Хр. са пряко доказателство за живота тук на различни племена. Едни от тях изчезват, други се претопяват, а трети, като траките, остават завинаги.
Древнотракийският период в историята на Хасково и неговия район от I хил. пр. Хр. до IV в. се характеризира с непрестанно развитие, а многобройните археологически находки свидетелстват за живота на траките по тези земи. Вероятно районът е бил земеделски, със силно развито лозарство. За това говорят откритите оръдия на труда от онова време, голямото количество шарапани, запазени из целия район и досега, както и по-късните тракийски светилища, посветени на Дионис. И разкопките на крепостта „Хисаря“ доказват съществуването на активен стопански живот и висока материална култура. Намерените сребърни и златни находки от могилните погребения в района, монети на гръцките полиси, многобройната керамика дават представа както за състоянието на тракийското производство, така и за връзките с Егейския свят. Траките се славели като добри воини. През годините били завладени от македонците, но щом Александър Македонски предприел похода си в Азия, въстанали и отхвърлили властта му. Така се случило и с келтите в началото на III в. пр. Хр.
С присъединяването на Тракия към Римската империя през I в. селищата в землището на днешния град попадат в сферата на гръцко-римското културно влияние. Находките от римската епоха около града заедно с десетките надгробни могили в района показват не само сравнително голямата гъстота на тракийското население, но и високата култура, която те създават.
От средата на VI в. по долината на Марица започват своите набези към Тракия и Беломорското крайбрежие твърде подвижни славянски отряди. Скоро след това нахлуват и прабългарите. От последната четвърт на VI и началото на VII в. се наблюдава усилен процес на масова славянска колонизация във вътрешността на Тракия. Важен момент от поселищната история на Хасково е заселването от славяните на територията на днешния квартал „Хисаря“ към края на VIII в.
В пределите на българската държава Хасковският край влиза в самото начало на IX в. Средновековното селище в местността Хисаря заема средищно място в системата от крепости в района, които играят определена роля в отстояването на границите на новата българска държава. Налагането на християнството, въвеждането на славянската писменост и книжнина, а също така и богослужението на славянски език в голяма степен спомагат за бързото приобщаване на местното население в процеса на изграждането на единната българска държава. Археологическите находки потвърждават настъпилата промяна в бита и културата на местното население и създаването на всички условия за по-лесното възприемане на постиженията на византийската цивилизация. По времето на Симеон Велики значението на селището нараства и се налага издигането на втора крепостна стена, която огражда няколко пъти по-голямо пространство – това е т. нар. външен град. Селището се оформя по подобие на другите градове на средновековна България. Анализът на крепостта и находките, открити в нея, позволяват да бъде характеризирана като укрепено населено място. Средновековно Хасково е стопански и военен център на значителен район. Според историята от 1792 г. на йеросхимонах Спиридон средновековното селище носи името Марса.
В края на X и началото на XI в. Хасковската крепост – свидетел на множество битки и кървави сражения, се намира в упадък. Тя е една от онези твърдини, които първи изпитват ударите на възобновилата се при император Василий ІІ Българоубиец византийска експанзия. След покоряването на България от Византия, още в края на Xв. условията за развитието на града се променят. Разрушени са градските крепостни стени. Селището изгубва не само своя търговски и занаятчийски, но и военния си характер и добива по-скоро аграрен облик. Населението се измества от другата страна на реката. Там го заварват по-късно османските завоеватели.
www.bulgariancastles.com

[baradj]

Самуилова крепост - Охрид

История
Самуилова крепост е средновековна крепост, обграждала столицата на Първото българско царство Охрид, днес Република Македония, по-късно наречена в чест на цар Самуил.
Още през 5 век римските хронисти споменават Охрид като град с крепостни стени, който като и другите римски градове на Балканите са отбранява от набезите на номадските племена по време на Великото преселение на народите 4 и 5 век. През 479 година укрепеният Охрид отбива обсадата на готския крал Теодорих.
През следващите векове Византия използва същите крепостни стени и вероятно ги поправя и разширява. По време на заселването на славяните Охридската крепост не претърпява големи щети. След завладяването на Източна България от византийския император Йоан Цимисхий съпротивата на българските боляри срещу византийското нашествие се пренася в западните краища на страната. Не след дълго Комитопулите застават начело на българската съпротива, и едва след смъртта на последния законен цар на България Роман през 997 г. Самуил се обявява за български цар и получава кралска корона от папа Григорий V (996-999). След неколкократно местене на столицата от Видин, Средец и Скопие най-накрая цар Самуил избира Охрид за престолен град на българската държава и започва да обновява крепостните стени на града, с оглед на стратегическото му значение за държавата. Днешнатата форма на крепостта датира от времето на Самуил, въпреки че според историческите извори през вековете тя е разрушавана и повторно възстановявана от византийци и османлии.
Най-високата част на Охрид е обхваната от централните зидове на крепостта, които имат височина от 10 до 16 метра, и няколко отбранителни кули. Едниният край от външната стена се спуска косо на запад до брега на Охридското езеро при местността "Лабино". Другият край тръгва на изток, преминава през външната "Горна порта", обхваща по-ниската височина на Охридския рид в месността "Дебой" и оттук продължава на юг и косо се спуска към езерото.
По крепостта се виждат следи от чести поправки. Под частично разрушения външен слой на вътрешните зидове се забелязват хоризонтални слоеве тухли с византийска форма. В стените на "Горната порта" са взидани много камъни с гръцки надписи, добивани от античните сгради, с каквито терена наоколо е препълнен. След основаването на Република Македония през 1991 година Самуиловата крепост започва поетапно да се възстановява, като дори се изграждат цели разрушени участъци от нея. Днес крепостта е един от символите на града и основна туристическа забележителност.


www.bulgariancastles.com

[baradj]

Судинград
Руините на крепостта Судинград се намират на 5 км. югозападно от с. Мусомища, общ. Гоце Делчев върху остър скалист хълм със стръмни, труднодостъпни склонове.
в подножието личат сравнително добре запазени участъци от калдаръмен път, част от пътя свързвал Тракия с Беломорието.
Архелогическите разкопки разкриват два строителни периода:
- късноантична епоха (IV - VI в.) - стената е градена с местен ломен камък и спойка от червен хоросан. Дебелината и е 1 м., а запазената височина надхвърля 1.5 м. В североизточният край има останки от кръгла кула.
- българско средновековие - стената построена през този период на места стъпва върху първата, а на други е долепена до нея, като в отделни участъци е на разстояние от нея. Изградена е от ломен камък споен с бял хоросан.
По стръмните части на хълма се откриват множество отломки от битова керамика, датирана от късната античност до XV в.
Не са открити писмени източници свързани с крепостта.
www.bulgariancastles.com

[baradj]

Никополис ад Нестум

История
Никополис ад Нестум (на латински: Nicopolis ad Nestum) е римски град, разположен в Югозападна България. Останките на Никополис са в землището на село Гърмен, в местностите Марчов чифлик и Хисарлъка, на 7 километра източно от Гоце Делчев.

Никополис ад Нестум е основан през 106 година на мястото на тракийско селище от римския император Траян, в чест на победата му над даките. Произхода на името е от латински, което в превод от латински означава „Град на победата, разположен при Места“.
Никополис ад Нестум е разположен на пътя, свързващ Егейския бряг с главната магистрала Виа Егнация през Родопите, Тракийската низина и Филипополис (днешен Пловдив). Това благоприятства за формирането му като център с икономическо, политическо и културно значение в периода на своя разцвет през периода 2 - 6 век. В градa са сечени монети от времето на император Комод (180-192 г.) до управлението на император Каракала (211 - 217). Намерените монети и оброчни релефи свидетелстват за почитането на божествата – Зевс, Плутон, Хермес, Тракийския конник, Асклепий и Хигия, както и речния бог Места и почитаните от траките Арес и Дионис. В края на 6 век градът е разрушен от славяни и авари. През 9 - 10 век градът отново се възражда под името Никопол и просъществува чак до 13 век (походите на кръстоносците). През Късното Средновековие на част от мястото има българско селище, а в югоизточната част на укрепения град – турски чифлик. През османското владичество градското селище се измества на няколко километра на запад като името му се запазва във формата Неврокоп (днешен Гоце Делчев).
В Псевдоепифаниевия списък е отбелязано, че Никопол влиза в епархия Тракия и че градът е седалище на археопископ.
Никополис ад Нестум е един от малкото запазени антични градове в България и единствен в Родопите от периода на римското владичество на Балканите. Обявен е за археологически и архитектурен паметник от античността и средновековието.
Надпис на табелата пред античния град гласи: "Никополис ад Нестум е най-значителният градски център, икономически духовно средище на западните Родопи от Античността до Средновековието".
Организиран е подобно на малоазийските градове с аграрен характер.
В IV век част от първоначалната територия на града е заградена с дебели 2,40 - 2,60 м крепостни стени, запазени на места до 5-6 м височина. Изцяло е проучена южната крепостна стена с 4 кръгли кули, отворената в 40 мекседра Южна порта, защитена с квадратни кули. В югоизточния ъгъл на укрепения град е разположено богато жилище с вътрешен двор и мраморна колонада с покрит портик. В близост до южната крепостна стена, е разкрита банска постройка. Разкрити са сектори от западната крепостна стена с U - образна кула и от източната крепостна стена с правоъгълна кула.
От средновековната епоха са разкрити пещи за керамика, вкопани ями с фрагменти от битова керамика, метални предмети и монети.
www.bulgariancastles.com