Крепости

[baradj]

Дръстър

История
Първото писмено известие за града е в заповедта на император Траян от 106 г. за преместването на XI Клавдиев легион от Панония в Дуросторум. Това показва, че градът вече е съществувал като яка крепост. Близо три века квартитува този легион в крепостта на траките. Той е ударна сила срещу идващите от север през Дунава врагове на империята. Войниците на легиона, предимно от малоазитски владения на империята, за да бъдат чужди и враждебни на местното население, живеят в укрепен лагер. Вън от него се развива селище от лавки и бараки на бедни търговци, занаятчии и цивилно население, подпомагащо стопанските и строителните работи на легиона. Дуросторум става самоуправляващ се град муниципиум в 169 г., при императора философ Марк Аврелий. Управлява се от двама избрани дуумври, двама техни помощници едили и двама квестори - касиери на общината.

Дуросторум като административно и стопанско средище и важна митническа станция е в своя разцвет. Издигат се големи и хубави обществени здания, храмове, базилики, бани и частни домове в града мраморни статуи и барелефи по площадите, изградени са водопроводи.
В 238 година карпите превземат града, ограбват го и отвеждат жителите му в робство. Дуросторум за първи път е разорен.
Около 590 г. се заселват славяните (северите). Те дават и ново име на града - Дръстър. Градът е богат и проспериращ. По пътищата от север и от запад тук пристигат кервани, а по реката - кораби с кожи, мед, восък, сол от Карпатските планини и добитък от Влахия, за да бъдат отпратени към Плиска и Константинопол. Дръстър става важна българска твърдина и още при покръстването играе главна роля. Като старо седалище на епископ, той е признат за пръв между епископските градове на България. А при цар Симеон епископът му е провъзгласен за патриарх на българсктата църква. В 895 Симеон е разбит от маджарите и той е принуден да се крие зад стените на Дръстър.
През 969 г. киевският княз Светослав отново е пред стените на Дръстър и този път града е превзет. На 24 юли 972 г. император Цимисхий превзема българската крепост и я нарича Теодорупол. Патриарх Дамян - последният патриарх в Дръстър, напуска града, за да се озове в Охрид при българския цар Самуил.
В 976 г. Самуил освобождава отново Дръстър и градът пак става българско владение до края на хилядолетието.
След повторното завладяване от император Василий II Българоубиец той става средище на византийската тема Паристрион-Подунавието, обхващаща почти цяла Северна България.
През 1070 г. Дръстър фактически става столица на една самостоятелна държава начело с печенежкия вожд Татуш, който не признава властта на Константинопол.
В 1088 г. император Алексий Комнин решава да го възвърне на империята. Яката и непристъпна крепост е под ударите на обсадните и стенобойните машини. Част от стените рухват и византийците превземат града. Печенегите и българското опълчение се събират отново и принуждават византийците да се изтеглят. Едва в 1091 г. Алексий Комнин успява да разгроми печенегите, да ги засели в Македония и да завладее отново Дръстър.

След успешното въстание на Асеневци в 1185 г. Дръстър влиза в пределите на Втората българска държава. В 1204 г. той е митрополитски център и митрополитът му взема участие в Бориловия събор против богомилите. През пролетта на 1279 г. в крепостта прекарва тримесечна обсада Ивайло.

Турците познават и оценяват достойнствата на старата крепост. За първи път името Силистра се споменава при преговорите между Шишман и Мурад. В 1391 г. Дръстърската крепост преминава в ръцете на турците. В Силистренския санджак влизат девет града - Русокастро, Анхиало, Месемврия, Айтос, Карнобат, Варна, Силистра и Хърсово, и два града зад Дунава - Аккерман и Килия.

През декември 2008 г. по време на разкопки в Силистра бе окрита централната градска порта. Портата има две петоъгълни охранителни кули, разположени на 8 метра една от друга.
В разкопките участват студенти - етнически българи от Държавния университет в гр. Тараклия (Молдова). С тях е и преподавателят в университета и ръководител на Висшата антропологическа школа в Кишинев проф. Николай Русев. Той също етнически българин и вече седма година участва в археологически проучвания в Силистренско.

[baradj]

Калиакра

История
Нос Калиакра е завършекът на дълъг и тесен полуостров на българското северно черноморско крайбрежие. Намира се на 12 км източно от Каварна и на 60 километра североиточно от Варна. Брегът е стръмен с отвесни скали, който се спускат 70 метра надолу до морето. Те са твърди варовици и конгломерати, образувани в някогашно плитко сарматско море. Железните окиси, с които са наситени, придават пурпурночервена окраска на носа.

Непристъпността на скалите станала причина още в дълбока древност тук да се изгради крепост. Най - ранните данни за населяването на носа са от IV в. пр. н. ера. Тогава Калиакра е населявана от тракийското племе Тиризи, дало и първото име на крепостта - Тиризис. През късната античност селището се нарича Акре Кастелиум и е един от петнадесетте града на провинция Скития, обхващаща земите на днешна Добруджа. В този период крепостта е важен пункт от Виа Понтика. С името Калиакра, равнозначно на добър или хубав нос, селището се споменава за първи път я края на XIII в. Най - голям разцвет Калиакра изживява през втората половина на XIV в., когато е столица на т. нар. Добруджанско (Карвунско) деспотство на българския владетел Добротица. То обхваща североизточните български земи, откъснати от централната власт. На името на Добротица е наречена областта Добруджа (турско произношение на името му).
През 1444 г. до нос Калиакра спрели рицарските войски на Владислав Варненчик в похода си срещу Османската империя. На 31 юли 1791г. край бреговете на Калиакра се разразява най - голямата морска битка в Черно море. Край западния и бряг руската ескадра, водена от адмирал Ф. Ф. Ушаков, разбива турската армада. С тази победа завършва Руско - Турската война от 1787 - 1791 г. В периода на турското робство е използвана за мюсюлмански духовен център.

Останките от крепостните стени са най-вече от столицата на Карвунското княжество на княз Добротица - последната българска земя, попаднала под власта на Османската империя. Съхранени са част от водопровода, баните и резиденцията на княза.

През 2007 г. при археологически разкопки до крепостта Калиакра в т.нар. сектор „Предградие" екипът на д-р Бони Петрунова от Националния Архитектурно исторически музей при БАН откри богато погребение от Средновековието.
Погребението е на млада жена, чиято глава е украсена с накити, пришити към златотъкана материя и апликации, изработени от сребро с позлата. Открита е и обеца с усукана бронзова тел, както и бронзов пръстен.
Находките потвърждават провежданите през последните три години разкопки, че „Предградието" е свързано с разцвета на Калиакра през XII и XV век, смята д-р Петрунова, цитирана от БНР.

Находки открити при разкопките са изложени в малък археологически музей, направен в една от пещерите.



Легенди
Легенда за 40 - те девойки
Най-известната легенда е за 40-те български девойки, който завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители. Сега в началото на нос Калиакра има обелиск наречен Портата на 40-те девици в тяхна памет.

Легенда за Свети Никола, покровителят на моряците
Светецът бягал от турците и Бог удължавал земната твърд под краката му, за да успее да избяга, като по този начин бил създаден и носът. В крайна сметка той бил заловен и сега там има изграден параклис, реставриран през 1993 година, символизиращ гроба му. На това място по време на турското владичество е имало и дервишски манастир, за който се твърдяло че съхранява мощите на турския светец Саръ Султук.

Легенда за съкровището на Лизимах
На скалния масив на нос Калиакра има руини от крепост. Тя датира от тракийско време. В скалите под нея има много пещери. Легенда разказва за съкровището на Лизимах. Той го заграбил при поход. Тогава жестоко потушил бунта на въстаналите градове. Едни разграбил, а другите сами принесли злато, сребро и скъпоценни камъни за откуп. Съкровището Лизимах укрил в пещерите под крепостта...

[baradj]

Пернишка крепост (Кракра)

История
Средновековната крепост Кракра е разположена в югозападната част на град Перник, на десния бряг на река Струма на неголямо скалисто плато. Мястото на крепостта поради голямата си стратегическо значение е населено още от траките около V - VI в. пр. н. е. През III в. пр. н. е. е разрушено, но по - късно отново е възстановено от траките като укрепление. Смята се, че сегашната крепост е построена по времето на хан Омуртаг, когато селището влиза в пределите на българската държава и става гранична крепост. Върху развалините на старото укрепление били издигнати двойни стени, подсилени с три правоъгълни кули. Крепостната стена върви по естествените очертания на платото на хълма Кракра, широка е над 2 м. и обхваща над 4,5 ха. Главната порта е в североизточната част на крепостта, от нея започва главната улица. В нея са разположени административни, стопански, жилищни и религиозни сгради. При археологически разкопки са намерени много монети и печат на цар Петър (927 - 970 г.). В края на Х и началото на ХI в. Перник е административен център на местния воевода Кракра, описан от византийските летописци Скилица и Кедрин като: "виден болярин и владетел на града по времето на българския цар Самуил, мъж отличен във военното дело". В началото на XI в. местното население оказало решителна съпротива на византийските завоеватели. В тази борба основно място е заемал Кракра, който по това време е владеел освен Перник още 35 крепости в района на горна Струма. Пернишката крепост е била главната му крепост и с времето е придобила неговото име.
Перник влиза отново в пределите на Второто българско царство през 1204 г., крепостта продължава да има своето важно стратегическо значение като център на административна област. Създаването на османската империя и падането на България под турско робство (1396 г.) слага край на значението, което Перник има като крепост и административен център.

Легенди
През 1016 г. Кракра Пернишки удържа 88 дневна обсада и след многочислени загуби Василий ІІ е принуден да се оттегли. Легендите за онова време твърдят, че кръвта от убитите византийски войници била толкова много, че дълги години червенеела по скалите в подножието на Пернишката крепост. От там дошло и названието на местността - Кървавото.

[baradj]

Аполония / Созополис
История
Тракийски, античен и средновековен град Аполония / Созополис гр. Созопол.
Созопол е най - старият град по българското черноморско крайбрежие. Първото селище тук е възникнало в края на IV-III хилядолетие пр. Хр. Подводните проучвания в акваторията на созополското пристанище разкриват останки от жилища, керамични съдове, каменни и костни оръдия на труда от бронзовата епоха. В созополския залив са открити и многобройни каменни котви и щокове, датиращи от II-I хил. преди Христа. Те свидетелстват за активно корабоплаване още от най-дълбока древност.
През 610 г. пр. Хр. на мястото на днешен Созопол е основана елинска колония („полис“) на милетски гърци преселници от древногръцкия град Милет на малоазийското гръцко крайбрежие. Легенда разказва, че финикийски моряци препоръчали мястото като най-защитеното пристанище по бреговете на западното Черноморие. Градът е в близост до териториите на тракийските племена скирмиади и нипсеи. под името Аполония Понтика.
Тъй като в древността са съществували много градове с това име, те са имали и пояснителен епитет. Аполония на западното черноморско крайбрежие се е наричала "Аполония Понтика" (гръцки: Απολλωνία η Ποντική).
Името произлиза от бог Аполон (покровител на изселниците), на когото е посветен храм в града, известен с колосалната 13-метрова статуя на бога, дело на скулптура Каламис. Статуята е отнесена на Капитолия в Рим през 72 г. пр.н.е., когато Римската империя присъединява Западното Черноморие към територията си.
Храмовете на града са се намирали на полуострова, който дълго време беше военноморска база, поради което античните паметници са безвъзвратно унищожени. Десетилетия наред се провеждат разкопки на античния некропол в Созопол, които всяка година откриват множество антични вази, предмети от скъпоценни метали и други важни находки за античната археология. В Созопол се провеждат и подводни разкопки.
Градът израства като важен търговски и пристанищен център. Поддържа активни връзки с големите центрове на Елада: Милет, Атина, Коринт, Хераклея Понтийска, островите Родос, Хиос, Лесбос и други. Търговското му влияние в Тракия се основава на съюз с владетелите на Одриското царство, възникнало през V в. преди Христа.
Аполония Понтика се конкурира със създадена след около един век мегарска колония Месемврия. Мегарците искат да имат търговски контакти с траките чрез бургаския залив. В отговор на това Аполония създава своя собствена колония - Анхиало от южната страна на Месемврия. Новата колония освен да пази достъпа до бургаския залив, била богата и на подводни залежи на сол. За активна добив на сол още в Античността сочат промени по морското дъно в залива.
Котвата става емблема на Аполония и неизменен знак върху монетите, които тя сече още от края на VI в. преди Христа. Богатият град се превръща в център на високо развито изкуство. Съвременниците му го наричат Аполония Магна (Велика Аполония). В града се намирал голям храм на бог Аполон. Точното местополжение не е изветно, вероятно на остров Кирик.
През 72 г. пр.н.е. градът е завладян и ограбен от римляните, а крепостната му стена - разрушена. Пълководецът проконсул Марк Лукул, който превзема града, отнася със себе си известна статуя на бог Аполон от светилището и я поставя на Капитолия в Рим.
Няколко години по - късно един от оцелелите местни граждани на име Меток Тарул Декм възстановил изцяло крепостните стени със свои средства като дар за родния си град. Изглежда е бил твърде заможен, тъй като става дума за стена дълга 2 км, висока 10 м. и дебела 2.2 метра. Мерук е царско тракийско име, Тарул - името на баща му показва, че произхожда от един от най-древните римски родове, а фамилията Декм е гръцка.
През 378 г. градът е превзит и стената отново е срината - този път от готите. Поради засилените български нападения император Анастасий (491 - 518 г.) предприел мощно крепостно строителство по Черноморието. Така Созопол отново бил ограден с двукилометрова крепостна стена, усилена с десетки кули.
В резултат на това през IV - V в. градът отново е в подем вече известен с името Созополис - "град на спасението".
Градът става български без бой през 705 г., когато император Юстиниан II отстъпва южночерноморската област на България заради заслугите на хан Тервел за връщането му на трона. Оттук нататък започва историята на най-мощната българска крепост в югоизтока на страната. През 812 г. за неин управител хан Крум назначава кавхан Иртаис - втория човек в държавната йерархия на средновековна България.
Особено важна е ролята на крепостта Созопол през Втората българска държава, когато поради разрасналата се морска търговия крепостта с единственото голямо и естествено защитено пристанище става примамлива цел на византийски, венециански и генуезки нашественици. Затова през 1304 г. цар Светослав Тертер прави Созопол център на свой личен феод и вероятно база на малка българска военна флотилия, която да респектира търгуващите "на черно" генуезци. Навярно заради това генуезкият сенат забранява през 1316 г. със специален декрет търговията с България през крепостта Созопол. Но за сметка на това още на следващата година византийският император пък дава привилегии на търговците, внасящи храни през Созопол.
За стойността на Созопол за България показателен е фактът, че когато една византийска флота го превзема през 1328 г., цар Михаил Шишман пък превзема летните императорски дворци в Сакар и ги обменя за Созопол. Три години по-късно, след смъртта му, византийците без бой превземат Созопол. Но при вестта, че при Русокастро византийците са разбити от новия български цар Иван Александър, населението вдига въстание и изхвърля византийците от крепостните стени в морето. Самочувствието на созополския гарнизон е толкова голямо, че през 1352 г. неговият командир Кривич отказва помощ по време на война с Генуа. След тридневно сражение италианците успяват да преодолеят крепостните стени. Гражданите платили огромен откуп, за да не бъдат продадени в робство. В 1366 г. отново западни воини - рицарите на граф Амедей VI Савойски, след двудневни боеве превземат града. След тази случка цар Иван Александър продава Созопол, Ахтопол, Несебър и Анхиало (Поморие) за 180 000 златни флорина на Византия. Благодарение на продажбата Созопол остава още почти век под християнско управление. И е превзет от турците едва през 1453 г. - в годината, когато пада и самият Константинопол.

[baradj]

Урдовиза

История
Непосредствено до град Китен община Приморско може да се видят останките от крепостта Урдовиза, разположена на 35 км от Созопол на едноименния черноморски полуостров. Съществува от времето на Троянската война 12 в.пр.н.е. Доказано е , че тук е имало пристанище, както през античността, така и през средновековието, когато крепостта е била важна българска твърдина и военноморска база. То е старо тракийско селище, което намира потвърждение в изобилните находки на антични каменни котви и керамика от края на бронзовата епоха, архаическа, класическа и елинистична амбалажна керамика /главно фрагменти от амфори/ и фрагменти от червенофирнисови римски съдове открити в двата залива около полуострова.
Полуостровът, на който се е намирала крепостта, е дълъг около 120 м. и широк от 60 до 80 м. като шийката, която го свързва с континента, е широка около 40 м. Бреговете на полуострова са стръмни и високи от 10 до 15 м, което го прави непристъпен откъм морето. Братя Шкорпил са открили останките на крепостна стена, дълга 100 крачки, дебела 3 м., изградена от ломен камък, споен с бял хоросан с примесени в него счупени керемиди. Стената била увенчана с две бойни кули. Пред нея бил изкопан дълбок ров. Сега тук е запазена крепостната стена, която е преграждала полуострова откъм сушата. В края на XIX век стената на Урдовиза е била много добре запазена Една от хипотезите е, че това е последното блокирано пристанище, изнасяло провизии за Троя, което довело до падането ѝ.
При разкопките на крепостната стена на Урдовиза, която е една от най – запазените крепостни стени по черноморието, са открити 12 стъпала, две кули за наблюдение, огнище, както и ясно очертана врата.
Според едно старинно предание, записано от братя Шкорпил, южно от Урдовиза бил прекаран през залива каменен зид до отсрещния нос, който запазвал пристанището от бурите. Корабите влизали през отвор, който се препречвал от желязна верига.

[baradj]

Ургури

История
Северно от село Българи община Царево, в местността "Градището" се намира тракийската, късноантична и средновековна крепост Ургури. Разположена е на висок хълм със стръмни скатове, спускащи се към река Караагач. Заграденото пространство заема около 11 дка. Крепостта има почти правоъгълна форма. Изградена е от недодялани камъни, на места споени с бял хоросан, а на места без спойка. Почти в центъра на крепостта на площ приблизително от 1 декар е изградено второ укрепление от неодялан камък със спойка от бял хоросан, примесен с парчета тухли. Около голямата крепост Ургури са разположени в радиус от 5- 6 км. три по- малки укрепления, всяко с площ 1- 2 дка. Първото от тях- Мързевското кале, е разположено на връх от другата страна на реката, която обикаля от север и от изток Ургури. Попада в землището на село Кондолово. Другите две калета са разположени над селата Граматиково и Писменово. Стените и на трите крепости са разрушени до основи.

Божидар Димитров- "Мисля, че трябва да продължат спрените разкопки на крепостта край с. Българи. Това е една хубава българска крепост. Разчистени са около 100 м от крепостната стена. Крепостта е тракийска, защото е направена със суха зидария. Тя е съществувала и през Средновековието, и това не е случайно. Знае се, че там е бил настанен военен гарнизон /прабългарски/. Затова и селото е получило познавателното име Българи. А данните, които имаме за него, сочат, че Българи е бил град, дори по-голям от Ахтопол по някое време. В първите турски регистри бил описан с 206 семейства, докато в Ахтопол били 139 /това също е много/. По същото време София, Видин, Търново имали по 220 семейства. Сравнете колко голямо е било селището Българи. Дори Горо Горов признава, че селището е било населявано от особени българи - яки, здрави, и е било мощен разселнически център в Странджа. Представете си, 206 семейства и всяко с по 7-8 деца. Така че и Българи трябва да се разкопае, а като се има предвид, че околната природа е девствена, селото би се превърнало в прекрасен туристически обект. Би трябвало да се обърне внимание и на тези странни параклиси, които са много стари. От проучването на крепостта може да се извлече ценна информация за науката."

След повече от 20-годишно прекъсване на територията на Царевска община през 2003 г. започнаха археологически проучвания, ръководени от представител на Археологическия институт при БАН-София. Научната програма е с продължителност 5 години и включва проучването на крепости, селища и некрополи от тракийската и римската епоха на територията на Общината. Тазгодишните проучвания бяха съсредоточени върху два обекта, намиращи се в землището на село Българи, това е крепостта “Градище” и могила разположена в м. “Шумака”. Разкопките се проведоха в периода юли-август. В тях взеха участие магистри, докторанти и студенти по археология от София, както и работници от с. Кости. За първи път на територията на Странджа планина започна проучването на крепост. Тя е с площ около 11 декара. При проучванията са разчистени около 120 метра от крепостната стена, която е изградена от ломен камък, без спойка, дебелината й е 3 м, а запазената и височина е около 1,20-1,50 м. На места субструкцията е с едностъпален банкет, който се издава пред суперструкцията. Избраният терен за построяване на укреплението е оказал силно влияние върху очертанията и планировката му. Крепостната стена следва билото на хълма. Таен вход е изграден от северната, най-недостъпна, страна. На най-високото място на крепостта, с обширна панорама наоколо, е изградена еднокорабна, едноапсидна базилика, без притвор. Тя доминира над останалите градежи във вътрешността на крепостта. Стените и са ниско фундирани, като стъпват върху по-ранен културен пласт /вероятно светилище от Римската епоха/, от който са запазени големи фрагменти от питоси. Олтарът в църквата е по-висок от нивото на наоса, една особеност която се среща по-често в раннохристиянските църкви в Гърция. Той е постлан с керамични плочи. До входа са открити две бази за колони. Църквата, както и крепостната стена са подлагани многократно на разрушения, като най-голямото е било през 70-те години на ХХ век, когато стените са били разрушени с мощни машини. Откритите находки, между които оловен медальон с вписан в него ажурен кръст (изключително рядко срещан предмет на територията на България), железен литиен кръст, амфора "понтийски тип", глинени лампи и многобройни фрагменти от стъклени съдове, позволяват да предположим, че строежът на крепостта е от края на V-началото на VI в. т.е от времето на император Анастасий (491-518). Крепостта е влизала в системата на Третата преградна линия, оформена в Странджа, която била един от съществените елементи във византийската отбрана. Населението, изградило крепостта, се е занимавало с рударство и металообработка (открихме голямо количество метална шлака) и е ползвало укреплението само в случай на остра заплаха.
На около 150 м западно от западната стена се намира некропол, състоящ се от около 20 могили. В една от могилките бе проучен цистов гроб, до който са поставени като дар, глинена паничка и амфоровидна кана. Тези находки също датират от края на V-началото на VІ в. Некрополът, най-вероятно, е използван от първите строители на крепостта. Проучването на крепостта ще продължи и пред следващите сезони.

[baradj]

Месембрия (Несебър)

История
Градът - крепост Несебър е един от най-древните градове в Европа. Основан е под името Месамбрия, върху скалист остров, дълъг 850 м. и широк 300 м., заемащ площ 25 ха., свързан със сушата с тесен насип- път, дълъг 400 м. Върху полуострова се е намирало тракийско рибарско селище,наречено Месабрия, възникнало в периода между третото и второто хилядолетие пр.н.е. По - късно, през 510 г. пр.н.е. е завоювано и превърнато от преселници в Дорийска колония, с името Месембрия. През 72 г.пр.н.е. крепостта била превзета от римляните. След разделянето на римската империя на Източна и Западна през 330 г. градът се е превърнал във важен икономически и военен център с добре укрепена крепост, основен търговски конкурент на Аполония. Затова допринесло и удобното пристанище.
Градът бил силно укрепен още през античността, въпреки естествената си защитеност. Останки от крепостната стена, строена през 1 в.пр.н.е., просъществувала до 5 век., са запазени и до днес на север от единствената порта, преграждаща единствният достъп до полуострова откъм провлака и на юг от южната петостепенна кула. Тя е облицована с правоъгълни каменни блокове, като пълнежът е от ломен камък.
Крепостта е била обновена през 5 век от византийците. Целият остров бил опасан от крепостнат стена, дебела до 3.80 м. и запазена на някои места дори и до днес с височина до 8 м. В западната част на стената, където е най- добре запазена, е следвала извивките на морския бряг. Облицована е с големи каменни блокове, споени с хоросан, като каменните пояси с тухлени от по три и пет реда тухли (смесена зидария).
Главната порта се намирала на западната страна срещу провлака. В предната и част тя е широка 4.40 м., а от към вътрешната страна, където се разширява- 6.10 м. Имала е спускаща се и двукрила врата, защитена от две петоъгълни кули. Размерите са 7.65- 9.95- 5.80- 5.80- 7.65. Вътрешната им част има формата на квадрат с размери на страните 6.30 м. и U- образно разширение дълго, 2.45 м. Дебелината на стените на кулите варира от 1.60 до 1.70 м. Общата им външна дължина е 11.20 м., а външната ширина – 9.60 м. Отдалечението им от главната порта е 4 м. В западната стена са разкрити и две потерни близо до главната порта, спрямо която са имали защитни функции.
На 9.30 м. от северната петоъгълна кула се намира кула с подковообразна се намира кула с подковообразна форма, широка 5.50 м., запазена на височина 6.40 м. На 13 м. на юг от южната петоъгълна кула се намира квадратна кула, дълга 9.40 м. и широка 8.40 м. Предполага се, че е построена през 11 век и преустройвана през 14 век. Кръгли кули са защитавали фланговете на западната стена. Северната е вътрешен диаметър 5.45 м. и външен диаметър- 7.15 м.
Крепостта и кулите й през средновековието са били няколкократно укрепвани и то обикновено след като са пострадали поради превземането на града или поради продължителна обсада. Първата реконструкция се отнася към края на V в. - първата половина на VI в. втората в края на VI в. - началото на VII в. третата в последната четвърт на IX в. четвъртата към средата на IX в. петата към 30-те години на XIV в. шестата в края на XIV в. Предполага се че е имало акведукти от сушата към острова. Острова е имал канализационна система, крепостни стени, амфитеатър и множество параклиси на различни култове и религии (включително и впечатляващия храм на бог Аполон). Градът се превърнал в голям търговски център, тъй като повечето стоки от Средиземномерието пристигали в Несебър. Градът започнал да сече собствени монети през V в. пр. н. е. Два века по - късно хората от Несебър основали собствена колония до Обзор. Цялата земя между Несебър и Обзор била използвана за нуждите на града и за търговия. През 72 г. пр.н.е. е окупиран от легионите на Маркус Луциус. През римската епоха има второстепенно значение. Значителна роля започва да играе отново от ІІІ - ІV в. Към 680 г. е център на епископия, а през VІІ - VІІІ в. - важна и добре укрепена и отбранявана византийска морска база.
След разгрома на византийската армия във Върбишкия проход на 26 юли 811 г. и гибелта на византийския император Никифор I Геник (802-811) в българо-византийските отношения настъпил обрат. Той се изразил в установяването на българската хегемония в двубоя с империята, в териториално разширение на българската държава за сметка на византийски територии и установяването на трайно българско владичество в редица градове и крепости на юг от Балкана, които имали важно значение от военностратегическа и стопанска гледна точка.
При проведените през септември 812 г. преговори за мир с Византийската империя хан Крум заплашил император Михаил I Рангаве (811 - 813), че ако не се съгласи с предявените от него условия, ще нападне и превземе Несебър. Тази заплаха още веднъж разкрива мястото на града в отношенията между двете държави и значението му за отбраната ла Византийската империя. И тъй като императорът отказал да изпълни българските искания, през октомври 812 г. градът бил обсаден от войската на хан Крум. При обсадата изкусно били използвани обсадни машини, изработени под ръководството на избягалия при българите покръстен арабин Евматий. Град Несебър бил превзет от българите на 4 ноември 812 г. Тогава той за пръв път влязъл в пределите на България. Победителите завладели много храни, 36 медни сифона с прочутия „гръцки огън" и големи количества злато и сребро. Намерената в Плиска мраморна колона с надпис „Крепост Месемврия" очевидно е била поставена в българската столица, за да увековечи извършеното от българите завоевание.
Наличието на прабългарска и славянска керамика в една от кулите на Несебърската крепост е доказателство, че завладяването на града е било съпроводено не само с установяването на български крепостен гарнизон в него, но и на българско население. Това е един съществен факт от първоначалната българска колонизация в Черноморската област на юг от Балкана. През 864 г. Борис І го отстъпва на Византия. Той станал отново един от пограничните градове между двете държави. За предприетите от византийската власт работи по възстановяването на Несебърската крепост по времето на император Василий I Македонец (867 - 886) свидетелствуват намерените в нея откъслеци от два надписа. Цар Симеон отново го завладява по време на продължителната война с Византия 894 - 904. От ХІ в. наред с името Месемврия се употребява и славянското име Месебър или Несебър. По време на турското робство се превръща във второстепенно селце, което Освобождението заварва като невзрачно рибарско поселище.
Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват през 1956 г., а през 1983 г. културните паметници в града са прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

[baradj]

Вишеград

История
Тази родопска крепост се намира на десния бряг на р. Арда и е разположена върху скалист връх над яз. "Студен кладенец". Крепостта е малка, 562 кв. м, а запазените й стени са високи до 8 м.
Построена е най-вероятно през ХІІ-ХІІІ в. Името на крепостта име славянски произход и означава "висок град", име давано на крепости и в други славянски държави. Стените преизползват основите на по - ранна крепост строена през античността.
Сред местното население е известна с топонима Хисар Юстю /Горна Крепост/. По план и по размери представлява типичен феодален замък от средните векове. Според проучвателите и топонима предположенията са че е представлявал резиденция на областния управител на областта Ахридос.
В пряка връзка е с голямата крепост Мнеакос /Моняк/ която е на хълма отсреща. Kрепостта Моняк e кацнала върху непрестъпните склонове на едноименния връх. Тя е била главното укрепление на българските властелини в началото на Българската държава в този край. От крепостта Моняк се открива завладяващ панорамен изглед към планината, особено на юг, където започват огромни пропасти, стигащи до бреговете на язовир Студен кладенец. Средновековната крепост Вишеград е сред най-известните в Родопите – често е споменавана в хрониките на византийските летописци. Разположена на огледен връх над река Арда, тя е контролирала главната пътна артерия, минаваща от тук.

[baradj]

Татул

История
Село Татул се намира на 2 км западно от с. Нановица и на 15 км източно от Момчилград. Само на 200 м от селището, в местността Кая башъ, е един от най-величествените мегалитни паметници по българските земи. За неговата точна датировка още се спори, тъй като се откриват материали от различни епохи.
Комплексът се състои от древно езическо светилище и средновековна крепост. Централното и най-високо място на скалния връх, заема гроб с ориентация изток-запад, всечен в масивна канара, издялана като пресечена пирамида. На южната страна на величествената скала е издълбан друг подобен гроб, разположен в полусферична ниша. Нишата е покрита с арковиден издялан в камъка свод. Към двата гроба води изсечено в скалите тържествено стълбище, състоящо се от осем стъпала. По съседните канари са оформени култови площадки, стъпала към тях, ниши, системи от улеи и басейни за събиране на някаква течност.
Смята се, че светилището е от ХІІ в пр.н.е. Татул освен светилище за пренасяне на жертви на древните тракийски божества съвсем сигурно е бил и средище за наблюдение на изгрева и залеза на Слънцето в определени дни от годината - в деня на зимното слънцестоене, например при изгрева си Слънцето е попадало на "мушката" на един специален скален процеп. За това подсказва и формата на най-високата част от мегалита – вдълбан полукръг наподобяващ изгряващо слънце. Най-особеното тук е, че този своеобразен саркофаг е насочен точно към Слънцето в дните на равноденствие. Скалата с форма на пресечена пирамида, притаила светилището, не прилича на никоя друга, открита по нашите земи. В нея са изсечени стъпала, водещи нагоре към върха й, където пък съществува странен "саркофаг", чиято дължина е точно 170 см, и около който има улей. Специалистите предполагат, че по този улей се е оттичала кръвта от положената в саркофага жертва.
Известно е, че траките са почитали Слънцето и обредността им е свързана именно с този култ. Така че по всяка вероятност жертвоприношенията са се извършвали при изгрев (или залез).
Тук не можем да не споменем връзката с близката пещера "Вулвата", чиито олтар-матка се "опложда" от слънчевия лъч единствено по време на есенното равноденствие, когато прониква докрай през тесния и процеп. Тези факти ни навеждат на мисълта за степента на развитие на цивилизациите живели преди нас, по същите земи, където стъпваме и ние днес.
Още на времето Иван Венедиков изказа хипотезата, че става дума за светилище на самия Орфей. Разбира се, на сегашния етап от изследванията, това не може да се докаже. Факт е обаче, че описаното място е само част от много по-голям култов комплекс, който трябва да бъде проучен. На север от него има други скални масиви с вдълбани в тях трапецовидни ниши и скални гробници. В околните ниви са откривани гробове и каменна пластика от различни епохи, антични и средновековни надписи.
Съвсем сигурно е, че подобно на Перперикон, на Татул се наблюдава пълна приемственост между езическите култове и християнството. Още в ранновизантийската епоха (IV-VII в.) в скалите е построена яка крепост. По-късно тя е разширявана и преустройвана многократно. Сега със сигурност личи една четириъгълна кула, чиито подземен етаж е служел за водохранилище. Друго водохранилище е издълбано изцяло в скалите и се намира на 5 м. от кулата. То има крушовидна форма и отвътре е обмазано с дебел пласт хоросан.
През средновековието вероятно е имало и църква, сега разрушена напълно. Открити са две колони и два каменни капитела с изобразени релефно кръстове. Самото средновековно селище се е намирало в полето под крепостта и под съвременното село, близо до реката. Там при стопански работи са откривани фрагменти от средновековна керамика и стъклени накити. Фиксирани са и няколко некропола от това време, чиито гробове са оформени по познатия начин с каменни плочи. Явно, че местността около Татул се е смятала за свещена от дълбока древност до днес. Бъдещите проучвания ще установят дали действително там се е намирал храм на прочутия тракийски певец и герой - Орфей.
Наскоро се появи и една друга сензационна новина: на гроба на Орфей поникнала лоза от легендарния тракийски сорт зела, който се смята за изчезнал преди хилядолетия. Нарекли гроздето "Сълзата на Орфей". Интересното е, че не само на хълма не растат лози, но и на радиус от 10-ки км наоколо не се отглежда грозде.

[baradj]

Устра

История
Устра е една от добре запазените крепости в Родопите. Намира се близо до с. Устрен, в община Джебел, област Кърджали. От нея са останали основите на много от сградите и кулите. Разположена е върху продълговат, скалист, стръмен връх с много добра видимост на голямо растояние в околността. Заема площ от 1 286 кв. м. Дължината на цялата крепостна стена е 113 м., а запазената височина на стените е до 10 м. Разкрити са основите на жилищни помещения, водохранилища и складове за храна. Крепостта е строена през Средновековието (X в.) за да бъде охраняван минаващият от там търговски път и през своето съществуване е била под властта предимно на Византийската империя.
По археологически данни - най-ранната ѝ датировка е управлението на Константин VII Порфирогенет - (913 - 959 г.). По това време българският цар Симеон I вероятно завзема крепостта, но впоследствие я преотстъпва на Византия и е обявен за "василеопатор" - тоест висш настойник на византийския император, който се жени за една от дъщерите му. Последвалото разтрогване на договора от Зоя - майката на императора, скоро води до съкрушителната загуба на византийците в битката при Ахелой в 917 г. Въпреки всичко, след смъртта на Симеон в 927 г., крепостта трайно остава във византийски ръце, макар през зрелия феодализъм и Втората българска държава XII - XIV век да има косвени сведения, че е била превзета от Иван Асен II.

[baradj]

Мезек / Неутзикон

История
Крепостта в Мезек /Неутзикон е най-добре запазената средновековна крепост в Родопа. Намира се в рида Гората на Източните Родопи, в землището на с. Мезек, Свиленградско. Крепостната стена до 1900 г. е имала запазени зъбери и платформи, които са разрушени от турските власти с цел набавяне на строителен материал за новостроящата се казарма в Свиленград. Но и сега крепостните стени се издигат на височина до 10 м. Стените и ограждат площ от около 6.5 декара с форма на неправилен четириъгълник с размери 110/60 м. изградени от ломен камък, споен с бял хоросан. Отвън се виждат два четириредови пояса от тухли. Отбраната на крепостта е подсилена с девет кули, пет от които с цилиндрична форма, са разположени на южната крепостна стена, която е и най-уязвимата.
Днешната крепост е строена вероятно през края на ХІ и началото на XII в., вероятно по време на управлението на Алескей І Комнин. Укреплението е използвано до падането на района под османска власт. Крепостта е изпълнявала функциите на замък или е била пренадназначена за постоянно пребиваване на гарнизон и неговите командири.
Крепоста е била разрушена значително около 1900 г., когато от стените й са взети камъни за строежа на турските казарми в Свиленград.

Близо до крепостта Мезек се намира монументална и величествена тракийска гробница, строена през VІ век пр.н.е. и изградена от каменни блокове с дължина 2 м. Гробницата се състои от главно помещение, в което има каменно легло и каменни урни. Отделно има две правоъгълни помещения и коридор. Тук са намерени множество уникални златни украшения, както и бронзови и глинени предмети.
В с. Мезек например, се намира прочутата гробница, която е едно от най-монументалните съоръжения от този тип, открити в земите на древна Тракия. Изградена е от големи, добре обработени каменни блокове на принципа на "сухата зидария", свързани помежду си с железни и дъбови скоби. Гробницата е използвана многократно, броят на извършените погребения е не по-малък от 4, твърдят историците. Погребани са били представители на тракийската аристокрация. В нея са открити множество предмети от злато, сребро, бронз, желязо, стъкло, фаянс и глина. Датират от IV-III в.пр. Хр.
Интересна е и историята на откриването й. Овчар пасял стадото си на хълма, когато внезапно почвата под тояжката, на която се бил облегнал поддала. Веднага разкопали мястото и така попаднали на входа на гробницата. Стари хора от селото разказват, че когато отворили гробницата, целият коридор бил покрит с близо педя златен прах.

[baradj]

Бялград

История
На 3.5 км. източно от с. Гугутка общ. Ивайловград, на естествено защитен, труднодостъпен скалист връх се намира крепостта Бялград. Склоновете на върха се спускат стръмно към Бяла река, която го обгражда от две страни. Крепостните стени следват очертанията на билната заравненост и ограждат площ от 13 дка. Те са запазени почти изцяло в първоначалният им вид- имат дължина общо около 550 м. и височина до 7- 8 м., а дебелината им е 2 м. В източната част, където крепостта е сравнително по- достъпна, пред основната стена на разстояние 10- 15 м. е построена втора стена, която описва неправилен полукръг. Двойните стени- протохизма, са рядкост при източнородопските крепости. Подобно фортификационно решение е приложено още само в крепостта при с. Воденичарско общ. Джебел. И още една особеност- нивото на терена вътре в крепостта е по- високо от терена извън крепостните стени с 4- 5 м. Това е затруднявало тяхното подкопаване и разрушаване при обсада.
В източната част на Бялград са разкрити основите на еднокорабна едноабсидна черква, частично вкопана в земята. Тя има дължина 8 м., ширина 6 м., а дебелината на страните и е 1 м. Подът и е бил покрит с каменни квадратни плочи с еднакви размери.
Най- интересното съоръжение от тази крепост, което е стигнало до наши дни, е вътрешната феодална жилищна кула. Тя е от типа на така наречените донжони и е една от малкото сравнително добре запазени кули в България. Стените и се издигат на височина до 9 м., а дебелината им е 1.5 м. Тя има правоъгълен план с размери на основата 11 и 9 м. Била е на два етажа. Приземния етаж е преграден с носеща стена, като едното помещение е използвано за склад, а в другото е била монтирана дървена стълба, по която се е излизало на втория етаж. Запазени са гнездата на гредите, които са носели пода на втория етаж, използван като жилище.
Писмени сведения за Бялград в средновековните извори не са запазени. Особеностите на градежа и показват, че изграждането и в нейния сегашен вид трябва да се отнесе към края на 7 и началото на 8 век.
Липсата на пълни археологически разкопки създава трудности за определяне ролята на тази крепост през средновековието, но големите и размери и необичайната и съдба дават основание да се смята, че тя е била средищно селище от градски тип, в което е резидирал феодален господар със земи и села наоколо. Това се потвърждава косвено и от името и- Бялград или по- рядко Градището, докато другите крепости наоколо местното население нарича Калета.
Съдбата на Бялград след падането на България под османско владичество е наистина необичайна. Изграждането на феодалната жилищна кула през 15 век. (датировката и се основава на особеностите на градежа) показва, че крепостта не е била разрушена, а в нея вероятно се е настанил крупен османски феодален владетел, който исвършил преустройства и допълнителни укрепвания.

[baradj]

Аетос

История
Крепостта Аетос е играла важна роля в отбранителната система на българските земи срещу набезите на татари, авари и кръстоносци. Намира се на височината „Хисаря” северно от град Айтос. Името в превод означава орел. Така е отбелязан от византийския хронист Никита Хониат и в хрониката на френския рицар Жофруа дьо Лавардуен.
Крепостта е издигната между 650 и 750 г. Днес се забелязват останките от три кули.
Константин Иречек, който е посетил крепостта дава следното описание: "Важността на Айтос се състои в неговото местоположение при входа на прохода в балканската долина, през която води пътят през планините за Провадия. Старата крепост…, споменавана в 14 век, се намира на Хисарбаир, който се издига на 185 м. над града на северозападната му страна. Нейните останки лежат на върха със склонове на всички страни, много стръмни…Формата на градището е неправилна: по- скоро прилича на триъгълник, на юг по- широк и с острия ъгъл обърнат на север, около 300 крачки надлъж. Крепостната стена отдавна е съборена от вятър и дъжд, тъй че от нея са останали само купове камъни и тухли…Забелязах и основите на три кули, от които най голямата е стояла на най- високото място посред крепостта." През 1366 г. крепостта безуспешно е обсаждана от савойските войски.

[baradj]

Скафида

История
Средновековна крепост Скафида е била и пристанище, в което през средновековието са акустирали морски кораби, тъй като плавателното Мандренско езеро още тогава е било свързано с проток с Черно море.
Крепостта се е намирала на южния бряг на Мандренското езеро до с. Димчево община Бургас (средновековното село Скеф) наследник на селището към крепостта, на 4 км. от сливането на Мандренското езеро чрез широк двадесетметров канал с морето, върху невисок полуостров,наричан Калеборун.
Според описанието на Братя Шкорпил, там се намирали останките на крепост, изградена от ломен камък с бял хоросан. Стената е била широка около 2.40 м. и е заграждала площ с форма на четириъгълник със страни 80 и 60 м. Братя Шкорпил са забелязали по ъглите следи от четириъгълни кули и землен ров на шийката на полуострова пред крепостната стена. За съжаление след изграждането на язовирната стена недалеч от канала/оттока/на езерото, неговото ниво се повдига с няколко метра и полуострова е потопен под езерните води.
Останките на една мощна кула с квадратен план и с дължина на страните 6 м., изградена от ломен камък, споен с бял хоросан, са запазени на брега на оттока на Мандренското езеро. Кулата може би е служила и за светещ ориентир на корабите през нощта. Пак на същото място братя Шкорпил са забелязали основите на относително голям мост, изграден отново от ломен камък споен с бял хоросан с размери 6,10 м. на 3,80 м. Мостът вероятно е бил сводест, за да могат да преминават под него влизащите в пристанището кораби. Тези основи са унищожени при строежа на модерното шосе в началото на 20 в., чието трасе минава само на няколко десетки метра от кулата.
Описвайки перипетиите на българо-византийската война през пролетта на 1304г. Георги Пахимер съобщава,че след светкавичния поход на Светослав, при който българите завладяват южно-черноморските крепости до Созопол включително, една византийска армия, командвана от Михаил Глава Тарханист и Войсил, брат на българския цар Смилец, предприела от Виза контранастъпление. Изтегляйки се от Странджа, очевидно с цел да прегрупира силите си, Светослав дал решително сражение при река СКАФИДА. Както съобщава по- нататък Пахимер, "…когато византийските войски минаваха безредно през река Скафида сполетя ги нещастие- мостът се срути и така реката и мечът /българският/ си разделиха нещастниците, както обикновено настъпи избиване." Като се има предвид солидната му конструкция, става очевидно, че срутването му е било подготвено от българските войски, водени от цар Тодор Светослав.
Последното сведение за Скафида се намира в т.нар. "Савойска хроника", съставена в 1464 -1465 г. според една стара редакция от 1417-1420 г., която описва походи на граф Амедей VІ Савойски. Съставителят пише: "Тръгвайки от Созопол, те влязоха в пристанището Скафида, където се намираха доста турски кораби, които след като се сражаваха, те превзеха и потопиха. И тъй като това пристанище беше хубаво и сигурно, графът прекара в него няколко дни докато със сила завладя пристанището и града на Скафида: от там графът и войниците му отидоха в крепостта Анхиало." Още веднъж по-нататък съчинителят пише:"…пленниците, заловени в Агатопол, Созопол, Скафида и Анхиало, накараха да му кажат, че са учудени от това, че той завземаше… земите на българския император, техния господар, който никога нищо лошо не му беше направил". Това сведение показва,че Скафида е вече бил значителен град със силен гарнизон, който оказал яростна съпротива на кръстоносната войска.

[baradj]

Русокастро

История
След с. Желязово, Бургаско, Русокастренската река прави голям завой, за да заобиколи хълмът, на който са развалините от крепостта Русокастро, известна още като Червената крепост. В североизточната страна на върха има малка пещера с дължина 10 м и височина 4 м. Тя е известна с името "Змейов камък". От изток и север стръмните скалисти скатове правят крепостта почти непристъпна. От юг - югозапад хълмът се снишава постепенно. Там личат останките на стени и кула. Стените са градени от местен червен камък , споен с хоросан. Крепостната стена е разположена върху платото на хълма. Дебелината и е 2 - 2.5 м., а площта която е ограждала - около 15 декара.
Скалите, от които е изграден хълма са с червен цвят, откъдето идва и името на крепостта (от гръцки). В южния и югозападния край на хълма има множество дупки в скалите, откъдето вероятно е била добивана руда. По повърхността се намират фрагменти от антична и средновековна керамика. В околностите е намерен и печат, вероятно от края на 11 век, на вестарха Георги Кедрин. Според арабския историограф Идриси Русокастро бил град "с подобаващи размери и добре населени райони". Крепостта била превзета от протостратора Михаил Глава. Мануил Фил изрично пише,че тя била "укрепена и уголемена". Това вероятно е станало след установяването на византийския пълководец в Созопол.
Още в началото на своето царуване Теодор Светослав (1300 - 1321 г.) предприел поход на юг от Стара планина и завзел Ктения и Русокастро. Правото му да владее крепостта било потвърдено от сключването на договора от 1307 г. Вероятно по време на действията на Войсил или неговите константинополски съюзници крепостта била преминала във византийска власт. След успешните действия на Михаил Шишман в Северна Тракия и след сключения договор на България били върнати шест важни крепости в района, в това число и Русокастро. През 1328 г. българският владетел нарушил съюза си с младия император и преминал на страната на Андроник II. Тръгвайки с войската си към пограничните области, той разположил своята армия при Ямбол, а наемната татарска войска устянавил на лагер при Русокастро. Две години по - късно император Андроник нахлул в българските предели и подчинил, изглежда без война, някои крайбрежни градове и няколко крепости от областта между Тунджа и морето, в това число и Русокастро. Околностите на града отново станали арена на военен сблъсък между българи и ромеи веднага след възкачването на цар Иван Александър на българския престор 1331 - 1371 г. Василевсът излязъл на север и се установил на лагер при Русокастро, докато българският монарх разположил войските край Айтос. Макар че станалото на 18 юли 1331 г. сражение да е известно като "битката при Русокастро", срещата на ромейската и българо - куманските армии явно е станало на северозапад от крепостта, в южното подножие на Карнобатските възвишения,свидетелство за което е текстът у Кантакузин, според когото "двете войски били разделени от един тесен и каменист проход, който Александър успял да превземе и го пазел с пехотата си". На разсъмване българите настъпили срещу ромеите през теснините. Куманите нападнали в тил ромейската войска и тя била обърната в бяг и преследвана чак до Русокастро, където "ромеите се защитавали от варварите извън стените на крепостта". След това обаче успели да проникнат вътре в укреплението, което било достатъчно здраво, и както Кантакузин съобщава, и "варварите не могли да постигнат нищо повече". По - късно крепостта пада под турска власт ведно с останалите крепости и градове в областта, но продължава да съществува и явно не е била загубила своето значение. През XVII в. Русокастро бил посетен от двама полски пътешественици - през 1636 и 1677 г.
Сведения за крепостта Русокастрон, чиито разкопки започнаха наскоро, се съдържат в съчиненията на арабския пътешественик Идриси от XI в. Според директора на Регионален Бургаски музей доц. Цоня Дражева, средновековната крепост притежава характеристиките на Перперикон край Кърджали. Мястото е уникално, тъй като върху древно тракийско светилище е построена средновековна крепост.
Досега са открити крепостната стена, т.нар. цитадела или вътрешна крепост, фрагменти от северната, западна и южната стена.
Намерено е помещение, което е било вероятно кула, друго-използвано като място за живеене, керамика. Добитите находки от крепостта дават увереност на екипа да продължи да търси и тракийското светилище. Според специалистите, намереното може да се отнесе към второто хилядолетие преди новата ера.
На разкопките работят близо 30 човека. Специалистите прогнозират, че разкопките в местността може да продължат 50 години и да се окажат най- голямото историческо събитие за Бургаски регион.