Ето от друг Форум може би, но интересен анализ, за Логос, Христос, Митра...:
https://sites.google.com/site/runiyistoriabozman/mitra-iiМислех, четейки за тау кръста, тъй като има паралел с последната буква от 22те букви от еврейската азбука - тав, а Христос казва, в превод:"Аз съм алфа и омега, Началото и края, първи и последен", 'един' и последен. Алеф, според традицията носи символиката на впрегнатия бик, разораващ земята, а тав, последната буква носи символиката на знака, към който се движи плуга, в далечината.
Ето в един откъс от следната публикация:Оран през историята - от Алеф до Тав /http://hebrewbg.blogspot.com/2012/06/blog-post_8445.html/:
"Най-обикновената дума на иврит в Библията е את (ет). Първата буква от еврейската азбука е א - алеф, а втората буква в думата את (ет) е ת – тав, последната буква от азбуката."
...
"В съвременната форма на иврит буквата пак е алеф א, но това е развитата форма на оригиналната пиктограма - рисунка на волска глава. Древната пиктографска форма на буквата ת е - рисунка на две кръстосани пръчки, които се използват като знак. Когато тези две пиктограми са комбинирани, това означава "вол към знака". Нивите се орат с плуг, теглен от вол (или чифт волове). За да се запазят браздите прави, орачът се стреми към знака (белега), който примерно е дърво или скала в далечината."
"Думата את се използва като граматически инструмент за идентифициране на определен обект на глагола. В примера на Битие 1:1 на иврит глаголът е ברא (бара) и означава "да изпълня, да запълня". Определените предмети, които получават действието на глагола са небето и земята. Точно както "волът" се движи по посока към "знака", когато оре, така и думата את „изорава” пътя от глагола на изречението (волът) към определения обект (знакът).
Тъй като няма еквивалентна дума на български, тя не е преведена, но за да докажем значението и в този стих, ще преведем Битие 1:1 като запазим думата на правилната и позиция: В начало(то) Елоим изпълни (напълни) את небето (небесата) и את земята.
Така, както фразата „небето и земята” е идиом, който означава „цялото творение”, така и фразата „алеф и тав” е идиом, който означава „цялата азбука”. "
тав, всъщност си в своеобразен кръстен знак, а алеф се изобразява с глава на бик... а в Египет имаме рога на бик, обгърнали кръг... вечността, в този вариант кръстния знак не е разпъване на живота, а вечен живот. "Жертвата", поради факта, че обхваща като смисъл, вътрешно разбиране и началото и края, пълното познание, пълния кръг и горе и долу, означава осъзнатост, а не смърт. Поне така разбирам този символ.