stufo,
По някое време, сутринта в друга тема, в отговор на публикация на cassio споменах, че ако иска да търси бялата богиня на мястото на Бог, може да прочете за бог Син, можеш да го срещнеш и като Нанна, Наннар. Във връзка с "разменените места" си струва да се отбележи именно силното присъствие на бог Син, лунен бог, особено почитан в град Ур, градът от който тръгва праотеца Авраам. В по-стари времена, бог Син се явява родител на Шамаш - слънцето, затова и лунния култ е бил от по-голямо значение. Бог Син е също така син на Енлил, които е брат на Енки...
Нанна, Наннар се превежда като "светлоносец", осветляващ, свързва се със знанията и истината. Както и Луцифер...
Има момент, който се пропуска, за двойките божества, за ролята им в проявата на двата полюса на изява...
Ролите се разменят единствено в кръговрата на времето, което отразява и луната, лунните цикли... Луната се свързва с плодородието, паралел в древните мистерии... В началото има почитание към властващ мъжки бог- Лунен, впоследствие женски, както и да го разглеждаме иде реч за дуалната проява, защото първоначално всяко божество има мъжко-женски аспект/андрогинен/, впоследствие отделен..., както и "положителна" и "отрицателна" същност има четири основни положения на Луната, четири основни Божества-прояви, с по седем малки цикъла/ паралел на седем подбожества-духове-творящи, паралел има у всяка древна космогония/ -подизяви, както е и в лунния месец - 7*4=28 ... паралел -седем планети, седем архангели, има и седем епохи... и всяко се проявява според времето си, с името на подбожество...
Йехова е една от проявите, едно от свойствата, ала това не е цялото, самото желание да бъде облечен в пълнотата на Небесния Бог отец го превръща в противен на идеята - че Бог е един.
Йехова се превежда с "Аз съм", така се изявява на Мойсей - не така се проявява Бог пред Авраам, по-интересно е в случая, че с думите "аз съм" обикновенно извеждаме понятие за воля, докато преди това има създател има могъщество, то "аз съм" се нуждае от потвърждение, един вид е проява на его-форма. сякаш с развитието си човека е склонен да "чуе"или "види" някоя от проявите на Бог, ала не и единия Небесен Отец, за който говори Христос. На един етап човеците са склонни да приемат Закона, даден от Йехова на планината Синай, но не поради разбиране, а сякаш с "проявата" на името Йехова, всеки се научава ползвайки волята да отстоява закона на "Аз съм"- но в тези две думи няма и намек за милосърдието на Бога, който намираме като проява след идването на Христос, сякаш човешкото същество добива "нов поглед", който обхваща Бог в друга цялост, и вече не го отразява единствено чрез волята, а и чрез сърцето, което сякаш липсва във времената на Мойсей. Така, че думите на Иисус, „Да не мислите, че аз дойдох да разруша закона или пророците; не дойдох да разруша, но да изпълня.“ (Матея 5:17) са верни и точни, ала погледнато през призмата на сърцето, а не единствено на твърдостта на волята и закона, който опустява като разбиране ако не е изпълнен присърце. Затова и учението на Христос/не говоря за религиозните манипулации!/ не задължава, защото ако при една стара религия, където страха от Бога е владеел масите, и е било нужно да се изпълняват куп "потдейности", в служба на Бога, обикновенно с напълно забравен смисъл или изкривен, поне за човеците, не за храмовите служители, то Христос говори за сърдечното приемане на Небесния Бог отец, който се проявява чрез Любов, не чрез воля, както е при Йехова. Затова и Иисус говори с човеците, за"малките", а те са тези, за които е важно да се приведе истината, не за "избраните", а за всеки! Свидетелства за Бог-отец на всички, а отеца, за който свидетелства Иисус не всява страховитост, не скланя към излишество в догматиката или сложност на славословието, колкото предишния Бог или посетнешния, присъстващ в Църквата, ала за да се разбере и приеме е нужно всеки през себе си да го открие, самосъзнателно, чрез воля, преминаваща през сърцето, защото Бог на Христос присъства у всеки. Как ще разберем Бог ако не разберем себе си. Как ще възлюбим врага извън нас ако не възлюбим врага в нас самите, т.е вместо да се оправдаваме за постъпките си не погледнем с ясни очи и даизследваме сами своя избор довел ни до една или друга проява -с дуален характер... един път отхвърляме, друг път приемаме, и това според изгодата на случая, ала това не носи мир за нас..? Затова и Христос е бил неразбираем, неудобен, той впряга волята в сърдечния ритъм, а там лъжа няма как да приходи! Ала и тогава човек е свободен, да избира, да не избира, а не е подчинен на фактори, които насила трябва да приема. В този смисъл единствения грях, който може човек да извърши е да действа безсърдечно, пленен само от волята или мисълта, ала лишен от чувсто, той всякога ще служи на "Аз съм"...ала това ще е само лицето на едностранчивото его, изискващо още и още..., а за да се нахрани егото ще иска да сме сковани от страх, за да не проявим сърдечност, ще властва чрез ума, за да покаже надмощие, ще се проявява чрез "вълшебства", за да заплени съзнанието ни и така, отделяйки всяка човешка същина от цялото, разделени се владеят по-лесно... А Бог е Любов, не страх, няма по-голямо наказание от това да сме лишени от сърдечната си проява, макар и за съжаление именно в съвремието ни на почит са всякакви средства за забрава, осигуряващи пълна слепота и чувствена деградация... Дори бедността ни прави нечувствителни, уморени, ала именно тук е смисъла на Христовите думи:
"Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум".
Това е голямата и първа заповед.
А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".
На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.
