Вече са ви дали пример за екзистенциални въпроси. Човек достига някакво ниво,придобива сила,да се справя по лесно с живота,с драмите с мечтите си.Поставя си нови върхове за покоряване и всичко се променя. И тъкмо когато мисли че вече е постигнал нещо в своето развитие,че вече е на "правилния" път,с най подходящата парадигма за него се появява един въпрос(поне при мен) За какво всъщност е това,а дали това не е поредната илюзия в живота,като тогава когато си мислех ,че всички хора са добри а после разбрах че не са,примерно, човек израства и минава периоди,остава старите си заблуди и започва да живее с нови.и никога не е сигурен дали не си губи времето с илюзия.Няма кои да му каже(имам впредвид висшо с-во)да това е така,ти си еди си къде по стълбицата,продължавай...или нещо подобно.Няма грешни пътища,има уроци за учене,знам го това, но въпреки това понякога имам нъжда от компас.И това с компаса е в теб и подобни,не ми върши работа.
Отлично те разбирам, през целия ми живот ме съпътства това чувство,
родил съм се с това чувство.
И... търсейки сигурност и стабилност, минах през много, много илюзии за хората, за света, за себе си, за философията, за вярванията си...
На няколко пъти животът ме съкрушаваше, много трудни моменти, ако човек се опитва да запази съзнанието си, вместо да се предаде и да полудее.
И си дадох сметка, че до такива положения ме докарва
обсебващият ми стеремеж да се самоидентифицирам.С нещо, с някого, с някаква идея, с нещо друго...Защото не мога да се идентифицирам със себе си, та аз не зная кой съм.
После си дадох сметка, че няма никакво значение какво съм аз.Кой има полза да знае какво и кой съм? Нима някой друг? Нима
АЗ имам нужда от това?
Аз нямам нужда да зная кой съм, или какво съм.Нямам нужда да зная нито какъв съм бил, нито какъв
ще бъда.Хаха, това
не ме интересува!
Осъзнах, че е важно за мен какво изпитвам сега.Не ме интересува какво съм направил и на кого.Животът ме бе оперирал от съвест(хората никога не бяха съвестни към мен).Не ме интересува бъдещето ми, животът ме бе оперирал от отговорност(всичко, за което носех отговорност, бе моя килия, моя полиция, мой палач - трябваше да се осбоводя).
И тогава си дадох сметка, че всичкото ми нещастие идва от това,
че взимам решения на грешна база.На базата на подходящото, отговорното, целесъобразното.
Започнах да взимам решения на базата на желанията си, започнах да се задоволявам винаги и всякога - ако исках помагах на хората, акоисках ги наранявах, ако исках се грижех за дома си, ако исках го оставях да мухляса.
Така започах да проверявам какво ми харесва и какво не.Започнах да опитвам всевъзможни неща и започнах да ги сравнявам.Запазих тези, които ми харесваха и подминавах онези, които не ми харесваха.
Малко от нещата, които избрах да правя без оглед на минало и бъдеще, бяха подходящи, отговорни и целесъобразни.Но животът ми започна да върви добре и леко.
Тогава си дадох сметка, че, хаха!,
те бяха истински градивните за мен неща! Караха ме да се чувствам щастлив и чрез тях аз вече не бях човека, който бях преди.Бях по-осъзнат, по-щастлив, по-сигурен, по-спокоен, чрез тях ставах...по-
Сега аз зная кой съм - аз съм никой, какъвто винаги съм бил, аз съм нищо, никъде, аз съм никога.Нима има значение кога, кой, къде и как, за да се наслаждавам на това, което съм в момента?
Просто да се наслаждавам на това, което съм в момента - да дам израз на себе си в момента, без да зная кой, кога и какво съм - това е удоволствието докато живееш.
Да направиш нещо и да приемеш резултата с отворени обятия - резултатът си ти! Да прегърнеш резултата от себе си, това е невероятно чувство!
Да започнеш да живееш със себе си, това е откриването на себе си!
