Екзистенциална дупка

[eli]

офф топик: Предложение към Митко и Спорт-Здраве4
Отворете си една тема "Тук спорят Митко и Спорт - Здраве4" и не се карайте във всички теми по един и същи начин.

[mitko]

     Пред коя вселена, пред моята или пред твоятя? Както си забелязал вече нашите вселени са различни. С моята вселена сме в пълна хармония, но едно проблемче ме човърка и ми разваля спокойствието, какъв урок ти предстои да научиш, че са ти позволили да се натъпчеш с толкова негативизъм?
     Не с ръка на сърцето, а гледайки ги право в очита мога да им заявя - голямата истина е сбор от безброй малки истини на който не сме обърнал гръб, тоест сме ги приели и осмислили!
     Ние сме същият този сбор от истини!

[merulious]

Пак се отдалечихме от темата, колеги. Не знам за вас, но аз лично днес осъзнах, че от 2-3 дни се намирам в такава дупка, просто днес достигнах дъното. Полза има, понеже боклукът все пак трябва да се изхвърля от време навреме, за да се направи място за новите неща. 

[Иван]

      Привет,
      Пиша с убеденоста, че пак ще бъда игнориран, но прочетох всички отговори и искам да изразя учудването си от толкова млади а в същото време уморени от живота хора, визирам ЕЛИ, СПОРТА, ESES. Силата на един характер е: ако имаш възможност да избираш между искам и трябва да предпочетеш трябва! Да правиш това което трябва значи отговорност, а да правиш само това което искаш си е чист примитивизъм! Успелия прави това което трябва, защото го иска, а не обратно!  Остарял си, тоест уморил си се от живота спреш ли да се съмняваш и да търсиш!!!! В живота си само веднъж съм побеждаван от отчаянието, бях на двадесет години, тогава разбрах що значи ужас, срам и безцелие. От тогава никога не си позволих лукса да оставам без цел която трябва да преследвам, истина която трябва да доказвам, грешки да оправям, но никога да не скучая!!! Що е то СКУКА
     С уважение!

Митко, много добре разбирам позицията, от която казваш това. Ти разказваш за определенията и отношенията между понятията "трябва", "искам" и "отговорност", които определения са били валидни през времето, когато си бил на възрастта на Спорта, Ели и другите, които визираш. Приложението на тия понятия, преживяванията, които те са дали на твоето и следващото поколения се анализират и от този анализ сега се избистрят едни променени понятия и променени отношения между тях. Какво точно се е променило и осъзнало:
-   "Трябва" за теб води до по-висока отговорност, защото под това се разбират потребностите на много хора (обществото). Слабата основа под тази концепция е следната. Във времето, когато на мода беше "трябва", не съществуваше механизъм за определяне на обществената нужда. Тази нужда бе спускана отгоре, от партията. Няма как да е отдолу, защото традициите бяха забранени или маргинализирани. Ритуалите, т.е. новите "традиции" бяха 9-ти септември и 1-ви май. Хората с ентусиазъм и вяра превърнаха тия потушаващи традициите ритуали в нещо много по-хубаво, отколкото се очакваше и отколкото ТРЯБВАШЕ.
-   „Искам” по същото време бе мръсна дума, защото личностите не бяха на мода, а масата, народа. (Да си спомним, че Луцифер се разправя именно с личности, защото за разлика от „светлите сили” той не се ограничава до декларации против идеи и поведения, а директно удря по носителите на тези идеи, с които воюва. Колко жалко за светлите сили.)
-   „Отговорност” означаваше да правиш това, което трябва. А едно от най-важните неща беше, че всеки трябваше да иска това, което трябва. Едно, само едно поколение успя да подмени цялата традиция от столетия назад. Може би този факт е от върховно значение и безспорен принос към разбирането на човешката същност. Надявам се този анализ да помага за това разбиране.

Какво се промени, за да водим сега тази дискусия:
-   Изброеното по-горе бива осъзнавано с много голяма скорост от новото поколение. Не, че е било трудно и за старото, но то е било заето да преживее чудото на общественото съзнание. Независимо, че това чудо е една катастрофа. Но може би така е по-добре. По-ярко се откроява силата на човешката енергия и властта, която има този, знаещ как да я използва. Това ни събира и нас, нали – желанието да знаем това.
-   Каква е първата реакция на мислещия човек. Ами да изпробва това, което не е пробвано – щом няма измерител на обществените нужди и следователно „трябва” е имагинерно понятие, нека да вземем нещо реално. Единственото реално, което е достъпно за всеки поотделно е „искам”. Това би трябвало да е най-разбираемото нещо от поколението на Митко. Единственото, което не са пробвали е „искам”. Най-малкото те нямат база за сравнение. Биха могли да се изкажат едва след като новото поколение реализира „искам”.
-   Да постигнеш това, което искаш в новата концепция, е високоотговорна задача. Първо, трябва да определиш какво искаш – нещо много трудно за предишните, за които разпознаването на своето Аз всред спуснатите отгоре обществени модели е подвиг. Второ, това което искаш се съотнася към исканията на останалите личности в огромно разнообразие. Силата и познанията, необходими за реализация на личността, запазвайки живота в общество, е новият подвиг. Отговорността е двойна – една пред своето събудено Аз и още една пред събратята ти, с които търсиш щастието. Сравнението с преди е 2:1 – едно време нямаше тревоги, защото какво значеше някаква си личност?

[Tangrata_]

Темата е доста всеобхватна. Едва ли не се засегна и смисъла на Живота и смисъла на Вселената. А за да се отговори на този въпрос трябва на практика да се отговори на много други.

Друго, което ми прави впечатление, темата върви на поне 2 различни нива, които поне за сега нямат пресечни точки по между си. И двете са ми интересни, но малко ще е трудно да се включа и в 2те.

От една страна е началния замисъл на темата - конфликта на его желанията (които водят до въпросните дупки) и алтуризма, вярата в Бог, ако щете (която предпазва от емоционални падения).

От друга страна са Митко и Спорта, противопоставяйки "отговорност", "искам" и "трябва".
А също и Иван, който намесва и колективното "трябва".

Сега, първо искам да започна от последното. Може би Митко наистина има предвид колективното "трябва" и "отговорността" на личност към колектива.

Но пък аз, например бих разглеждал "отговорност", "искам" и "трябва" все на личностен план. Мисля е очевидно за всички, че израстването е ЛИЧНО. Мисля за всички отдавна стана ясно, че не можем да търсим въпроси и решения засягащи цели групи от хора.
Защо изобщо намесваме "колектива" в темата!? Та това допълнително утежнява и без това сложната дискусия. Ясно е, че "колективни" задачи, поръчения, или пък облаги нямат място при хора, тръгнали да се развиват духовно.
Една скоба отварям тук за семейството. Защото това също е вид колектив. Как точно стават нещата там, всеки си решава за себе си. Знам за хора, които са тръгнали сериозно да работят върху себе си и имат семейства, както и такива, които нямат. Въпрос на компромиси е, и то между всички членове на това семейство.

Та когато разглеждаме "отговорност", "искам" и "трябва" единствено и само в личностен план, тогава става малко по-различно.
Например под "искам" можем да имаме предвид "иска ми се", или "дощяло ми се е" (т.е. каприз, за който говори Спорта)
Под "отговорност" разбираме лична отговорност. Т.е. лична ценностна система, личен морал, избран от теб самия.
Под "трябва" разбираме да правим това, което сме избрали, независимо от шансовете за успех, болката, некомфортността и изобщо съпътстващите негативни (или позитивни) емоции.
Ако разглеждаме нещата в този личностен план, аз заставам 100% зад "трябва".
Но това, което "трябва" да е лично избрано. Да е някаква цел, която въпреки трудността и изискваното време аз искам да постигна.
Когато човек, стъпка по стъпка се научи да действа въпреки неудобствата, болката и неприятното чувство, той малко по малко се освобождава от егото си, пречиства се, извисява се и от роб на емоциите се превръща в СВОБОДЕН и СИЛЕН човек.
Т.е. движи се еволюционно нагоре + получава повече енергия за да върши всички тези трудни неща + бъдещи подобни трудни неща.

2я аспект ще разгледам след малко 

[mitko]

     Привет момчета,
     Иване не си прав само в едно, аз винаги съм бил соладжия, винаги!
     Расъждавам по следният модел: [/b]Исках да имам деца, е имам и тридесет+ години това искам го обслужвам с понятието трябва, не ми тежи защото това е мой избор и моя отговорност! Искам да бъда здрав,но за това трабва...... Искам да се докосна до божественото, но трябва да..... и т.н. и т.н. От пожелаването до осъществяването могат да изминат години, но това няма значение, накрая го постигам въпреки всичко. Когато казвам искам винаги държа да знам кой ще плаща сметката, досега не съм допуснал друг да плаща моя сметка, а това значи отговорност при вземане на решения. Живота ми е простичък - отговорност пред искам, после следва трябва, добавям упоритост от онази катърската и нещата се случват! Отговорност според мен значи искренност пред самият себе си!

[Иван]

    ...

Живота ми е простичък - отговорност пред искам, после следва трябва, добавям упоритост от онази катърската и нещата се случват! Отговорност според мен значи искренност пред самият себе си!
. . .

Ето, че най-накрая употреби понятията в техния естествен, т.е. правилен ред, т.е. както трябва  . Първо е искам, след това трябва. Искам е стратегията, смисъла, преживяването, а трябва е методът, средството.
А отговорността?! За нея нищо не каза. Отговорността е част от преживяването, тя се поражда от него, а не преди него! Отговорността е следствие на опита и е синоним на знание. И важи за конкретното преживяване. Да постъпваш отговорно значи да извличаш знание от преживяванията. Да изграждаш по-високи нива на сложност на всемира. Аз не знам друга отговорност освен тази пред своето собствено преживяване, изграждайки духовна тъкан от своите преживявания. Безотговорен е този, който е пожелал (искам) и е прахосал преживяването. Но дали е станало така, само той може да каже. А в мига, в който го каже, той си поема отговорността.
 

[mitko]

  Привет,
  Иване, венаги си отговорен само пред съвеста си, но си отговорен и за приживяванията на другите произтичащи от твоето искам!
  И все пак смятам, че Танграта го дефинира най-добре!
  С уважение!
 

[LORA_DANA]

Разбрах едно в този живот- НИЩО НЕ ТРЯБВА АКО НЕ ГО ИСКАШ и тук не става въпрос за онези детински искания, а за онези които идват от дълбините на душата ти и когато вървиш след този свой глас тогава ти си удовлетворен защото си изпълнил Мисията заради коята ти е даден шансът да си ТУК И СЕГА, а когато си БЛАГОДАРЕН ЗА ТОВА КОЕТО ВЕЧЕ ИМАШ И пак желаеш това което желаеш, и когато стане да благодариш, а когато не стане - пак да благодариш- защото така проявяваш и Вярата си , че Бог най- добре знае кога и какво ти е нужно, но и смирение и повярвайте ми това не са само религиозни добродетели, но те дават Мир и Хармония в Пътя, а това жадува всеки човек търсещ себе си . И друго - ЧОВЕК МОЖЕ БЕЗ ВСИЧКО, ДОРИ И БЕЗ ЧАСТ ОТ СЕБЕ СИ , СТИГА ДА Е ЖИВ , винаги има изход. Тогава, дори и да се пропадне в дупка само човек може да се самоизмъкне, като барон Мюнхаузен, стига да го пожелае. И  един съвет по- практичен, ако се чувствате гневни, наранени,  вземете в лява ръка 4 дафинови листа и им кажете всичко лошо което бошува във вас, после свийте дафиновите листа в бяла салфетка и я хвърлете в контейнер. Колкото и глупаво да звучи на някой, това е тип терапия, за смъкване на напрежението, а дафиновият лист поема негативната Енергия.

[ChosenOne]

Аз пък си го представям така:Според мен целта на тази реалност и "планета" не е да разгадаваме "смисълът на живота и вселената" и да се стремим към "божествено познание".Защо бихме го търсили тук,при положение,че когато си "отидем" от тук "душите" ни си я знаят,знаели са я и винаги ще я знаят.Един вид "там горе" душите знаят теорията,но искат да го изживеят.Те не слизат,за те първа да умуват,а за да изживяват разлияни ситуации.Все едно да отиваш в публичен дом,за да решаваш судоку!?
Така си мисля аз.
ПП:Мисля,че Алистър Краули,въпреки че е бил черен маг,илюминат,зъл и не знам си какво още има някои много смислени идеи и не трябва да се игнорират с етикета,че е "зъл".Ето два зитата,които се вписват според мен в темата:
“Do what thou wilt shall be the whole of the Law”
“The joy of life consists in the exercise of one's energies, continual growth, constant change, the enjoyment of every new experience. To stop means simply to die. The eternal mistake of mankind is to set up an attainable ideal.”

[eses]

Здравейте на всички,
като прочетох цялата тема се съгласих с всички ви.Всички сте прави и мненията ви не са противоречащи.Вижте кога съм пуснала темата, на 20 окт и към днешна дата 8 дек бих казала че още не съм излязла от тази дупка за която ви говорех в началото.Не защото неискам а защото не искам да правя нищо.Просто нямам желание.И тук "трябва" го няма в списъка, защото аз знам какво трябва да направя да изляза от тази дупка,но нямам желание да правя каквото и да е било и щом нямам желание значи не трябва,значи не е дошло времето,значи има още нещо и значи че стария начин може би вече не е подходящ,може би нещо ново ме търси или аз него. Мисля да пробвам с регресия,може би нещо в мен има нужда да излезе.Понякога си представям следното: Стоя пред моя духовен водач,вече напуснала този свят и си говорим за току що отминалия ми живот и той ми задава въпроса-Имаше пред себе си толкова много инструменти,защо не ги използва всичките?
Мисля че единственото смислено нещо е да сме щастливи, но как да сме щастливи когато не сме.Внушения и смяна на убеждения, не може да лъжем себе си постоянно,като си самовнушаваме колко е прекрасно всичко.То е такова найстина, но когато го гледаме отстрани, а колко от нас могат да се похвалят за такъв поглед.Защото колко пъти в живота си сме могли да кажем че живота е хубав защото като такъв ни се е представил? Аз съм оптимист и според приятелите ми даже пословичен а Митко каза че сме млади и уморени.Така е Митко прав си но какво от това,носи ли ти задоволство това че по младите сме а ти не си? Уморена съм защото не искам да се боря за щастието си,то ми принадлежи аз го знам и затова не искам да се боря.Знам че в най малкото усилие е истината. Знам че ако реша веднага ще стана щастлива,но и знам колко ще продължи това щастие.Знам какво трябва,но знам че себе си не трявбвам,освен ако не поискам.И това не е безволие,не обичам да карам себе си насила да прави нещо,защото така не изневерявам на себе си и природата ,не следвам нечии друг живот а собствения си и затова плащам цената да се намирам в това състояние докато не пожелая да направя нещо и може би когато пожелая ще е времето когато ми е отредено да достигна това знание.

[LORA_DANA]

Не се тревожи, че си така както се чувстваш- постои си там, пострадай, поплачи, ако така ти идва отвътре, нормално е когато човек минава от едно към друго състояние да изпадне в отчаяние, смут САМОТА, но и това минава, а и нали знаеш, че само психически неуравновесените са постоянно щастливи. Щастието е миг красив, а не постоянно състояние- не прави нищо, но поне мисли- това е важно, но вярвай ми ще ти мине и отново ще видиш Светлината- казвам ти го от личен опит.

[mitko]

    Привет  Eses,
    Ще  ти  разкажа  за  няколко  мои  екзистенциални  дупки! 
    На  19г  поради  това,  че  бях  болен  от  епилепсия,  а  исках  пълноценен  живот  и  затова  посегнах  на  живота  си,  ако  бях  успял  колко  неща  бих  пропуснал!
    На  30г  разбрах,  че  имам  дете  подхвърлено  по  домовете!!  Намерих  я - и  вече  имам  големи  внуци!
    На  45г  имаше  възможност  да  остана  без  крак!  Два  месеца  в  очакване  дали  това  ще  се  случи  в  действителност!  Мечтал  съм  се  да  отида  до  тоалетната,  голяма  мечта  нали? 
    На  49г  искаха  да  ми  слагат  байпас  на  сърцето!  Сега  сърцето  ми  работи  добре  и  без  байпаси! 
    На  53г  ми  намериха  киста  на  мозъка  68мм - 72мм - 28мм  е  и  какво?
    В  момента  не  пия  никакви  лекарства!  Пиша  книга!  И  правя  магнитен  мотор! 
     Сега  сравни  моите  падове  с  твоя,  ако  е  по-дълбок  значи  не  мога  да  ти  дам  съвет!  Ако  ли  пък  не  е  ще  мине  и  след  това  ще  се  чудиш  защо  си  се  притеснявала  толкова!
     Моята  рецепта  е  трябва!   Това  понятие  е  винаги  извън  тебе  и  служи  за  цел!  Докато  понятието  искам  е  вътре  в  теб  и  оттам  възниква  проблема  с  бизисходноста!!
     

[eses]

Лора благодаря за разбирането.Не ми се плаче,не се чувствам нещастна а просто незнам. Точно преди да ме сполети тази дупка бях на върха,постигах всичко което пожелаех без да си помръдна пръста, само с вяра.Но когато видях че е безмислено да получавам всичко което поискам а света да е в това положение и вярата ми да не действа в този случай изпаднах в незнанието за което говоря.Просто незнам,незнам как,защо,какво в голям,общ план,не в личен.
Митко житейски драми имат всички. Това не са екзистенциални дупки а съвсем реални на житейска основа.За такива мой мога да напиша книга,че може и две.Не за тях говоря. Всичко това за което говоря е на едно малко по високо ниво, нивото на неАз.Пак ще повторя,че точно преди това достигнах върха.каквото си пожелаех,ама найстина каквот и да поисках ,само защото го исках го получавах, но се отказах от него.Защото каква работа върши в по общ план това че отидох например на концерта на Мадона без да имам 1 стотинка,там ми беше пратен непознат човек,който ми купи билет.Какво от това,че получих желаната къща и въобще всичко което поисках като това което най ме вълнува а именно как да помогна на хората да намерят себе си и мира ,на света, всичко това не можех да направя с вяра,поне засега не съумявам.това което знам не е достатъчно,има още нещо,но незнам какво е,незнам защо,как и тн.

[old4]

Това не са екзистенциални дупки а съвсем реални на това което знам не е достатъчно,има още нещо,но незнам какво е,незнам защо,как и тн.

Щом осъзнаваш че има още нещо за свършване значи не си изпаднала в "екзистенциална криза" !
Досега всичко е било лесно а за това :

това което най ме вълнува а именно как да помогна на хората да намерят себе си и мира ,на света,

Е трудно даже непостижимо за обикновения човек ! Да помогнеш даже на един човек да намери себе си ,това е велико добро .... дерзай живота е пред теб !