Темата е доста всеобхватна. Едва ли не се засегна и смисъла на Живота и смисъла на Вселената. А за да се отговори на този въпрос трябва на практика да се отговори на много други.
Друго, което ми прави впечатление, темата върви на поне 2 различни нива, които поне за сега нямат пресечни точки по между си. И двете са ми интересни, но малко ще е трудно да се включа и в 2те.
От една страна е началния замисъл на темата - конфликта на его желанията (които водят до въпросните дупки) и алтуризма, вярата в Бог, ако щете (която предпазва от емоционални падения).
От друга страна са Митко и Спорта, противопоставяйки "отговорност", "искам" и "трябва".
А също и Иван, който намесва и колективното "трябва".
Сега, първо искам да започна от последното. Може би Митко наистина има предвид колективното "трябва" и "отговорността" на личност към колектива.
Но пък аз, например бих разглеждал "отговорност", "искам" и "трябва" все на личностен план. Мисля е очевидно за всички, че израстването е ЛИЧНО. Мисля за всички отдавна стана ясно, че не можем да търсим въпроси и решения засягащи цели групи от хора.
Защо изобщо намесваме "колектива" в темата!? Та това допълнително утежнява и без това сложната дискусия. Ясно е, че "колективни" задачи, поръчения, или пък облаги нямат място при хора, тръгнали да се развиват духовно.
Една скоба отварям тук за семейството. Защото това също е вид колектив. Как точно стават нещата там, всеки си решава за себе си. Знам за хора, които са тръгнали сериозно да работят върху себе си и имат семейства, както и такива, които нямат. Въпрос на компромиси е, и то между всички членове на това семейство.
Та когато разглеждаме "отговорност", "искам" и "трябва" единствено и само в личностен план, тогава става малко по-различно.
Например под "искам" можем да имаме предвид "иска ми се", или "дощяло ми се е" (т.е. каприз, за който говори Спорта)
Под "отговорност" разбираме лична отговорност. Т.е. лична ценностна система, личен морал, избран от теб самия.
Под "трябва" разбираме да правим това, което сме избрали, независимо от шансовете за успех, болката, некомфортността и изобщо съпътстващите негативни (или позитивни) емоции.
Ако разглеждаме нещата в този личностен план, аз заставам 100% зад "трябва".
Но това, което "трябва" да е лично избрано. Да е някаква цел, която въпреки трудността и изискваното време аз искам да постигна.
Когато човек, стъпка по стъпка се научи да действа въпреки неудобствата, болката и неприятното чувство, той малко по малко се освобождава от егото си, пречиства се, извисява се и от роб на емоциите се превръща в СВОБОДЕН и СИЛЕН човек.
Т.е. движи се еволюционно нагоре + получава повече енергия за да върши всички тези трудни неща + бъдещи подобни трудни неща.
2я аспект ще разгледам след малко
