Автор Тема: Екзистенциална дупка  (Прочетена 14908 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Екзистенциална дупка
« -: Октомври 20, 2009, 15:29:24 pm »
Случвало ли ви се е да се чувствате толкова силни,че да си мислите ,че нищо не може да ви сломи.А в следващия момент екзистенциален въпрос да ви сломи дотолкова ,че да сте си се чудили на ума как сте се мислили за неуязвими?
На мен ми се случва в последния 1 месец.Чуваствам се силна, в ежедневието,в живота ,в човешките трагедии, но малко колебание по екзистенциялен въпрос ме срива. Не чакам съвети,защото знам ,че отговорите са в мен и ще дойдат когато му е времето.По точно тази тема е за колко силни и слаби можем да бъдем.

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Re:Екзистенциална дупка
« Отговор #1 -: Октомври 20, 2009, 16:24:17 pm »
Съмнението е доста гадно нещо, особено ако силата ти е основана, на нещо в което вярваш. Може би не трябва да поставяш това нещо извън себе си. Тогава вярата и самоувереността ще се припокрият.

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Re:Екзистенциална дупка
« Отговор #2 -: Октомври 20, 2009, 18:44:50 pm »
Цитат
А в следващия момент екзистенциален въпрос да ви сломи...
Дай един такъв пример за екзистенциален въпрос.  ;)
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен sesiliq

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 290
  • ТРОЯНА
Re:Екзистенциална дупка
« Отговор #3 -: Октомври 20, 2009, 19:19:11 pm »
На мен никога не се е случвало.Просто си мисля ,че в това нещо е вярно колкото и да
е глупаво.
...и нека Силата бъде с теб. [img]http://img383.imageshack.us/img383/290

Неактивен Radiance Dawn

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 42
Re:Екзистенциална дупка
« Отговор #4 -: Октомври 20, 2009, 19:42:19 pm »
И аз чакам пример за такъв въпрос, иначе може да си философстваме мнооого  :)
Когато казваш какво мислиш, мисли какво говориш!

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Re:Екзистенциална дупка
« Отговор #5 -: Октомври 20, 2009, 20:01:19 pm »
Ами ето ви пример за екзистенциален въпрос  ;) Кой съм всъщност аз, какво правя на това място и къде всъщност се намирам ?  Готови отговори на тези въпроси могат да ви дадат различни религиозни  и езотерични учения, та дори и "науката" а вариантите са хиляди. А каква е точно истината ?  ;)

Неактивен Radiance Dawn

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 42
Re:Екзистенциална дупка
« Отговор #6 -: Октомври 20, 2009, 20:19:10 pm »
eses, мисля си , че ако си достатъчно силна както пишеш нищо не би те сломило, та камо ли един екзистенциален въпрос  :-* Имай вяра в себе си .

Alien, истината за тези въпроси е колкото са и хората, така че се приготви за много истини  :)
Когато казваш какво мислиш, мисли какво говориш!

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Екзистенциална дупка
« Отговор #7 -: Октомври 21, 2009, 13:17:43 pm »
Вече са ви дали пример за екзистенциални въпроси. Човек достига някакво ниво,придобива сила,да се справя по лесно с живота,с драмите с мечтите си.Поставя си нови върхове за покоряване и всичко се променя. И тъкмо когато мисли че вече е постигнал нещо в своето развитие,че вече е на "правилния" път,с най подходящата парадигма за него се появява един въпрос(поне при мен) За какво всъщност е това,а дали това не е поредната илюзия в живота,като тогава когато си мислех ,че всички хора са добри а после разбрах че не са,примерно, човек израства и минава периоди,остава старите си заблуди и започва да живее с нови.и никога не е сигурен дали не си губи времето с илюзия.Няма кои да му каже(имам впредвид висшо с-во)да това е така,ти си еди си къде по стълбицата,продължавай...или нещо подобно.Няма грешни пътища,има уроци за учене,знам го това, но въпреки това понякога имам нъжда от компас.И това с компаса е в теб и подобни,не ми върши работа.

Неактивен merulious

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 548
Re:Екзистенциална дупка
« Отговор #8 -: Октомври 21, 2009, 13:33:07 pm »
Ами като забие нос в облаците човек, не трябва да се учудва ако се спъне и си обели същия тоя нос  :lol: От личен опит мога да ти кажа, че колкото повече си убеден в нещо и си мислиш, че много знаеш, толкоз е по- лютиво разочарованието. Не се привързвай толкова към преходното знание, защото всичко се променя и това, което смяташ за истина днес, утре може да ти изглежда смешно и глупаво. Винаги има още едно измерение (страна на проблема), което все пак е там пред нас, но ние не можем да го видим, докато не придобием определено знание.
Освен товаа... ако знаеше всичко, ако някой те водеше за ръчичка по всяка стъпка, какъв би бил смисълът на това ти лично да си тук и да съществуваш под тази ограничена форма с ограничени разбирания?  :-X
...water can flow, and water can crash...

Неактивен Спорт-Здраве4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 244
Re:Екзистенциална дупка
« Отговор #9 -: Октомври 21, 2009, 13:56:27 pm »
Вече са ви дали пример за екзистенциални въпроси. Човек достига някакво ниво,придобива сила,да се справя по лесно с живота,с драмите с мечтите си.Поставя си нови върхове за покоряване и всичко се променя. И тъкмо когато мисли че вече е постигнал нещо в своето развитие,че вече е на "правилния" път,с най подходящата парадигма за него се появява един въпрос(поне при мен) За какво всъщност е това,а дали това не е поредната илюзия в живота,като тогава когато си мислех ,че всички хора са добри а после разбрах че не са,примерно, човек израства и минава периоди,остава старите си заблуди и започва да живее с нови.и никога не е сигурен дали не си губи времето с илюзия.Няма кои да му каже(имам впредвид висшо с-во)да това е така,ти си еди си къде по стълбицата,продължавай...или нещо подобно.Няма грешни пътища,има уроци за учене,знам го това, но въпреки това понякога имам нъжда от компас.И това с компаса е в теб и подобни,не ми върши работа.

Отлично те разбирам, през целия ми живот ме съпътства това чувство, родил съм се с това чувство.

И... търсейки сигурност и стабилност, минах през много, много илюзии за хората, за света, за себе си, за философията, за вярванията си...

На няколко пъти животът ме съкрушаваше, много трудни моменти, ако човек се опитва да запази съзнанието си, вместо да се предаде и да полудее.

И си дадох сметка, че до такива положения ме докарва обсебващият ми стеремеж да се самоидентифицирам.С нещо, с някого, с някаква идея, с нещо друго...Защото не мога да се идентифицирам със себе си, та аз не зная кой съм.

После си дадох сметка, че няма никакво значение какво съм аз.Кой има полза да знае какво и кой съм? Нима някой друг? Нима АЗ имам нужда от това? Аз нямам нужда да зная кой съм, или какво съм.
Нямам нужда да зная нито какъв съм бил, нито какъв ще бъда.Хаха, това не ме интересува!

Осъзнах, че е важно за мен какво изпитвам сега.Не ме интересува какво съм направил и на кого.Животът ме бе оперирал от съвест(хората никога не бяха съвестни към мен).Не ме интересува бъдещето ми, животът ме бе оперирал от отговорност(всичко, за което носех отговорност, бе моя килия, моя полиция, мой палач - трябваше да се осбоводя).

И тогава си дадох сметка, че всичкото ми нещастие идва от това, че взимам решения на грешна база.На базата на подходящото, отговорното, целесъобразното.
Започнах да взимам решения на базата на желанията си, започнах да се задоволявам винаги и всякога - ако исках помагах на хората, акоисках ги наранявах, ако исках се грижех за дома си, ако исках го оставях да мухляса.

Така започах да проверявам какво ми харесва и какво не.Започнах да опитвам всевъзможни неща и започнах да ги сравнявам.Запазих тези, които ми харесваха и подминавах онези, които не ми харесваха.

Малко от нещата, които избрах да правя без оглед на минало и бъдеще, бяха подходящи, отговорни и целесъобразни.Но животът ми започна да върви добре и леко.

Тогава си дадох сметка, че, хаха!, те бяха истински градивните за мен неща! Караха ме да се чувствам щастлив и чрез тях аз вече не бях човека, който бях преди.Бях по-осъзнат, по-щастлив, по-сигурен, по-спокоен, чрез тях ставах...по-

Сега аз зная кой съм - аз съм никой, какъвто винаги съм бил, аз съм нищо, никъде, аз съм никога.Нима има значение кога, кой, къде и как, за да се наслаждавам на това, което съм в момента?

Просто да се наслаждавам на това, което съм в момента - да дам израз на себе си в момента, без да зная кой, кога и какво съм - това е удоволствието докато живееш.

Да направиш нещо и да приемеш резултата с отворени обятия - резултатът си ти! Да прегърнеш резултата от себе си, това е невероятно чувство!

Да започнеш да живееш със себе си, това е откриването на себе си!

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Екзистенциална дупка
« Отговор #10 -: Октомври 21, 2009, 20:16:06 pm »
Вероятно и при мен е подобно.В живота си разбрах едно,когато следвам нещо висше ,то е постоянно с мен и ми помага.Дълго време забравях това ,но получавах шамари за да се опомня.И сега когато вече знам че няма да бягам от това и когато положих години усилия,развих се,промених се много,постигнах много и от грозното пате станах красив лебед,някакво съмнение се прокрадва.наскоро даже писах в друга моя тема,където едно момче разказваше за излизането от тялото си,за душата.Тогава се отчаях,защо е всичко това,този театър.За какво са всики усилия.Какво трябва да се постигне.Щастлив живот? Лудите са най щастливи,невежите също. Искам този път някой отгоре да ми каже.За какво да правя всичко което правя, къде съм по стълбицата,много ме интересува този въпрос, в правилна посока ли вървя или и това е поредната илюзия, и как да продължа. Компромиси спрях да правя,правя каквото си поискам,но също така успях да се науча да харесвам неща които не харесвам. "трябва да изчистя, ооо не всъщност искам,защото искам да стоя на чисто,но не ми се чисти" толкова е тънка границата. И така ,за някой това е естествено ,и за мен по принцип,но не и тези дни.тези дни всичко е под съмнение,може би заради Везните които владеят в момента.взеха ми кислорода и не мога да горя  ;D Дано скорпи да оправи работата
и така повечето от нас имат нуждата да следват някаква истина,било тя Бог или каквото и да е но понякога......... всичко е по дяволите.Даже не мога в момента да се изразя достатъчно добре

Неактивен merulious

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 548
Re:Екзистенциална дупка
« Отговор #11 -: Октомври 21, 2009, 20:19:08 pm »
Ти да нямаш скоро рожден ден?  :P Може да си попаднала не в екзистенциална, ами в сатурнова дупка.
Както и да е, все пак попадането на кръстопът не е лошо, просто трябва да избереш новата посока. Пътища много- и не е важно къде ще стигнеш, колкото кои пътища ще извървиш и какво ще научиш от тях, защото всичко по някое време ще ти бъде в полза за това, което предстои.
« Последна редакция: Октомври 21, 2009, 20:23:35 pm от merulious »
...water can flow, and water can crash...

Неактивен Спорт-Здраве4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 244
Re:Екзистенциална дупка
« Отговор #12 -: Октомври 21, 2009, 21:16:27 pm »
А аз бих те посъветвал, да се пускаш по-лесно :) Важността на истината идва от това, до колко силно си я стиснала.Пусни я, и се омаловажава.

ТИ си важният елемент в истината и ти я правиш смислена.Колкото повече неща зарязваш, толкова повече се доближаваш до важното, което си ти.

Неактивен eli

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 167
Re:Екзистенциална дупка
« Отговор #13 -: Октомври 22, 2009, 23:44:08 pm »
Спорт-Здраве4, поздравявам те за по-предния ти пост! :hi:

eses и мен ме е преследвало същото чувство. Имала съм моменти, в които отчаяно съм имала нужда да се срещна с някой, който да може да ми отговори на всички въпроси от този род. Вече спрях да си причинявам тази болка да имам нужда да разбера всичко наведнъж, разбрах, че просто няма как да го понятна. Че картината се нарежда парче по парче. Защо е така незнам? Или така сме избрали да го изживеем или все още сме недостъчно съвършенни. Предпочитам да вярвам, че е първото. И оставих живота да ме води и да ме учи. Уча от всичко и от болката и от щастието и от любовта и от омразата. Наблюдавам се и откривам наистина интересни неща и за себе си и за света. И аз като Спорт-Здраве4 осъзнах, че съм се опитвала да се индетифицирам чрез другите и света през цялото време ми е правил услугата да ми ги отнема, за да осъзная, че трябва да спра да проявявам тази слабост. И е прекрасно да откриеш, че нямаш нужда от никой и нищо и пак си себе си. Даже си повече себе си от преди.
Пусни си хубава музика, излез на разходка при силен вятър,прегърни някой, който обичаш и ще се почустваш отново, че нямаш нужда да знаеш. Сега осъзнах, че всъщност нуждата да искаме да знаем "защо подяволите е всичко това" е предизвикана от нуждата ни да бъдем смислени, от нуждата да сме сигурни в нещо - било то и в голямата картина на нещата. А истинската свобода се усеща тогава, когато нямаме нужда даже и от това.

Неактивен Disinfo

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 114
  • Дисинформатор
Re:Екзистенциална дупка
« Отговор #14 -: Ноември 03, 2009, 21:16:41 pm »
Случвало ли ви се е да се чувствате толкова силни,че да си мислите ,че нищо не може да ви сломи.А в следващия момент екзистенциален въпрос да ви сломи дотолкова ,че да сте си се чудили на ума как сте се мислили за неуязвими?
На мен ми се случва в последния 1 месец.Чуваствам се силна, в ежедневието,в живота ,в човешките трагедии, но малко колебание по екзистенциялен въпрос ме срива. Не чакам съвети,защото знам ,че отговорите са в мен и ще дойдат когато му е времето.По точно тази тема е за колко силни и слаби можем да бъдем.

Случваше се преди по-често. Вече малко са нещата които ми влияят. Точно толкова силни и слаби сме, колкото сами смятаме че можем да бъдем, всичко е въпрос на воля и желание.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27