Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: eses в Октомври 20, 2009, 15:29:24 pm
-
Случвало ли ви се е да се чувствате толкова силни,че да си мислите ,че нищо не може да ви сломи.А в следващия момент екзистенциален въпрос да ви сломи дотолкова ,че да сте си се чудили на ума как сте се мислили за неуязвими?
На мен ми се случва в последния 1 месец.Чуваствам се силна, в ежедневието,в живота ,в човешките трагедии, но малко колебание по екзистенциялен въпрос ме срива. Не чакам съвети,защото знам ,че отговорите са в мен и ще дойдат когато му е времето.По точно тази тема е за колко силни и слаби можем да бъдем.
-
Съмнението е доста гадно нещо, особено ако силата ти е основана, на нещо в което вярваш. Може би не трябва да поставяш това нещо извън себе си. Тогава вярата и самоувереността ще се припокрият.
-
А в следващия момент екзистенциален въпрос да ви сломи...
Дай един такъв пример за екзистенциален въпрос. ;)
-
На мен никога не се е случвало.Просто си мисля ,че в това нещо е вярно колкото и да
е глупаво.
-
И аз чакам пример за такъв въпрос, иначе може да си философстваме мнооого :)
-
Ами ето ви пример за екзистенциален въпрос ;) Кой съм всъщност аз, какво правя на това място и къде всъщност се намирам ? Готови отговори на тези въпроси могат да ви дадат различни религиозни и езотерични учения, та дори и "науката" а вариантите са хиляди. А каква е точно истината ? ;)
-
eses, мисля си , че ако си достатъчно силна както пишеш нищо не би те сломило, та камо ли един екзистенциален въпрос :-* Имай вяра в себе си .
Alien, истината за тези въпроси е колкото са и хората, така че се приготви за много истини :)
-
Вече са ви дали пример за екзистенциални въпроси. Човек достига някакво ниво,придобива сила,да се справя по лесно с живота,с драмите с мечтите си.Поставя си нови върхове за покоряване и всичко се променя. И тъкмо когато мисли че вече е постигнал нещо в своето развитие,че вече е на "правилния" път,с най подходящата парадигма за него се появява един въпрос(поне при мен) За какво всъщност е това,а дали това не е поредната илюзия в живота,като тогава когато си мислех ,че всички хора са добри а после разбрах че не са,примерно, човек израства и минава периоди,остава старите си заблуди и започва да живее с нови.и никога не е сигурен дали не си губи времето с илюзия.Няма кои да му каже(имам впредвид висшо с-во)да това е така,ти си еди си къде по стълбицата,продължавай...или нещо подобно.Няма грешни пътища,има уроци за учене,знам го това, но въпреки това понякога имам нъжда от компас.И това с компаса е в теб и подобни,не ми върши работа.
-
Ами като забие нос в облаците човек, не трябва да се учудва ако се спъне и си обели същия тоя нос :lol: От личен опит мога да ти кажа, че колкото повече си убеден в нещо и си мислиш, че много знаеш, толкоз е по- лютиво разочарованието. Не се привързвай толкова към преходното знание, защото всичко се променя и това, което смяташ за истина днес, утре може да ти изглежда смешно и глупаво. Винаги има още едно измерение (страна на проблема), което все пак е там пред нас, но ние не можем да го видим, докато не придобием определено знание.
Освен товаа... ако знаеше всичко, ако някой те водеше за ръчичка по всяка стъпка, какъв би бил смисълът на това ти лично да си тук и да съществуваш под тази ограничена форма с ограничени разбирания? :-X
-
Вече са ви дали пример за екзистенциални въпроси. Човек достига някакво ниво,придобива сила,да се справя по лесно с живота,с драмите с мечтите си.Поставя си нови върхове за покоряване и всичко се променя. И тъкмо когато мисли че вече е постигнал нещо в своето развитие,че вече е на "правилния" път,с най подходящата парадигма за него се появява един въпрос(поне при мен) За какво всъщност е това,а дали това не е поредната илюзия в живота,като тогава когато си мислех ,че всички хора са добри а после разбрах че не са,примерно, човек израства и минава периоди,остава старите си заблуди и започва да живее с нови.и никога не е сигурен дали не си губи времето с илюзия.Няма кои да му каже(имам впредвид висшо с-во)да това е така,ти си еди си къде по стълбицата,продължавай...или нещо подобно.Няма грешни пътища,има уроци за учене,знам го това, но въпреки това понякога имам нъжда от компас.И това с компаса е в теб и подобни,не ми върши работа.
Отлично те разбирам, през целия ми живот ме съпътства това чувство, родил съм се с това чувство.
И... търсейки сигурност и стабилност, минах през много, много илюзии за хората, за света, за себе си, за философията, за вярванията си...
На няколко пъти животът ме съкрушаваше, много трудни моменти, ако човек се опитва да запази съзнанието си, вместо да се предаде и да полудее.
И си дадох сметка, че до такива положения ме докарва обсебващият ми стеремеж да се самоидентифицирам.С нещо, с някого, с някаква идея, с нещо друго...Защото не мога да се идентифицирам със себе си, та аз не зная кой съм.
После си дадох сметка, че няма никакво значение какво съм аз.Кой има полза да знае какво и кой съм? Нима някой друг? Нима АЗ имам нужда от това? Аз нямам нужда да зная кой съм, или какво съм.
Нямам нужда да зная нито какъв съм бил, нито какъв ще бъда.Хаха, това не ме интересува!
Осъзнах, че е важно за мен какво изпитвам сега.Не ме интересува какво съм направил и на кого.Животът ме бе оперирал от съвест(хората никога не бяха съвестни към мен).Не ме интересува бъдещето ми, животът ме бе оперирал от отговорност(всичко, за което носех отговорност, бе моя килия, моя полиция, мой палач - трябваше да се осбоводя).
И тогава си дадох сметка, че всичкото ми нещастие идва от това, че взимам решения на грешна база.На базата на подходящото, отговорното, целесъобразното.
Започнах да взимам решения на базата на желанията си, започнах да се задоволявам винаги и всякога - ако исках помагах на хората, акоисках ги наранявах, ако исках се грижех за дома си, ако исках го оставях да мухляса.
Така започах да проверявам какво ми харесва и какво не.Започнах да опитвам всевъзможни неща и започнах да ги сравнявам.Запазих тези, които ми харесваха и подминавах онези, които не ми харесваха.
Малко от нещата, които избрах да правя без оглед на минало и бъдеще, бяха подходящи, отговорни и целесъобразни.Но животът ми започна да върви добре и леко.
Тогава си дадох сметка, че, хаха!, те бяха истински градивните за мен неща! Караха ме да се чувствам щастлив и чрез тях аз вече не бях човека, който бях преди.Бях по-осъзнат, по-щастлив, по-сигурен, по-спокоен, чрез тях ставах...по-
Сега аз зная кой съм - аз съм никой, какъвто винаги съм бил, аз съм нищо, никъде, аз съм никога.Нима има значение кога, кой, къде и как, за да се наслаждавам на това, което съм в момента?
Просто да се наслаждавам на това, което съм в момента - да дам израз на себе си в момента, без да зная кой, кога и какво съм - това е удоволствието докато живееш.
Да направиш нещо и да приемеш резултата с отворени обятия - резултатът си ти! Да прегърнеш резултата от себе си, това е невероятно чувство!
Да започнеш да живееш със себе си, това е откриването на себе си!
-
Вероятно и при мен е подобно.В живота си разбрах едно,когато следвам нещо висше ,то е постоянно с мен и ми помага.Дълго време забравях това ,но получавах шамари за да се опомня.И сега когато вече знам че няма да бягам от това и когато положих години усилия,развих се,промених се много,постигнах много и от грозното пате станах красив лебед,някакво съмнение се прокрадва.наскоро даже писах в друга моя тема,където едно момче разказваше за излизането от тялото си,за душата.Тогава се отчаях,защо е всичко това,този театър.За какво са всики усилия.Какво трябва да се постигне.Щастлив живот? Лудите са най щастливи,невежите също. Искам този път някой отгоре да ми каже.За какво да правя всичко което правя, къде съм по стълбицата,много ме интересува този въпрос, в правилна посока ли вървя или и това е поредната илюзия, и как да продължа. Компромиси спрях да правя,правя каквото си поискам,но също така успях да се науча да харесвам неща които не харесвам. "трябва да изчистя, ооо не всъщност искам,защото искам да стоя на чисто,но не ми се чисти" толкова е тънка границата. И така ,за някой това е естествено ,и за мен по принцип,но не и тези дни.тези дни всичко е под съмнение,може би заради Везните които владеят в момента.взеха ми кислорода и не мога да горя ;D Дано скорпи да оправи работата
и така повечето от нас имат нуждата да следват някаква истина,било тя Бог или каквото и да е но понякога......... всичко е по дяволите.Даже не мога в момента да се изразя достатъчно добре
-
Ти да нямаш скоро рожден ден? :P Може да си попаднала не в екзистенциална, ами в сатурнова дупка.
Както и да е, все пак попадането на кръстопът не е лошо, просто трябва да избереш новата посока. Пътища много- и не е важно къде ще стигнеш, колкото кои пътища ще извървиш и какво ще научиш от тях, защото всичко по някое време ще ти бъде в полза за това, което предстои.
-
А аз бих те посъветвал, да се пускаш по-лесно :) Важността на истината идва от това, до колко силно си я стиснала.Пусни я, и се омаловажава.
ТИ си важният елемент в истината и ти я правиш смислена.Колкото повече неща зарязваш, толкова повече се доближаваш до важното, което си ти.
-
Спорт-Здраве4, поздравявам те за по-предния ти пост! :hi:
eses и мен ме е преследвало същото чувство. Имала съм моменти, в които отчаяно съм имала нужда да се срещна с някой, който да може да ми отговори на всички въпроси от този род. Вече спрях да си причинявам тази болка да имам нужда да разбера всичко наведнъж, разбрах, че просто няма как да го понятна. Че картината се нарежда парче по парче. Защо е така незнам? Или така сме избрали да го изживеем или все още сме недостъчно съвършенни. Предпочитам да вярвам, че е първото. И оставих живота да ме води и да ме учи. Уча от всичко и от болката и от щастието и от любовта и от омразата. Наблюдавам се и откривам наистина интересни неща и за себе си и за света. И аз като Спорт-Здраве4 осъзнах, че съм се опитвала да се индетифицирам чрез другите и света през цялото време ми е правил услугата да ми ги отнема, за да осъзная, че трябва да спра да проявявам тази слабост. И е прекрасно да откриеш, че нямаш нужда от никой и нищо и пак си себе си. Даже си повече себе си от преди.
Пусни си хубава музика, излез на разходка при силен вятър,прегърни някой, който обичаш и ще се почустваш отново, че нямаш нужда да знаеш. Сега осъзнах, че всъщност нуждата да искаме да знаем "защо подяволите е всичко това" е предизвикана от нуждата ни да бъдем смислени, от нуждата да сме сигурни в нещо - било то и в голямата картина на нещата. А истинската свобода се усеща тогава, когато нямаме нужда даже и от това.
-
Случвало ли ви се е да се чувствате толкова силни,че да си мислите ,че нищо не може да ви сломи.А в следващия момент екзистенциален въпрос да ви сломи дотолкова ,че да сте си се чудили на ума как сте се мислили за неуязвими?
На мен ми се случва в последния 1 месец.Чуваствам се силна, в ежедневието,в живота ,в човешките трагедии, но малко колебание по екзистенциялен въпрос ме срива. Не чакам съвети,защото знам ,че отговорите са в мен и ще дойдат когато му е времето.По точно тази тема е за колко силни и слаби можем да бъдем.
Случваше се преди по-често. Вече малко са нещата които ми влияят. Точно толкова силни и слаби сме, колкото сами смятаме че можем да бъдем, всичко е въпрос на воля и желание.
-
Случва ми се в моментите,когато трябва да науча нов урок! Нищо не е случайно и напразно...и точно когато най-силно се съмняваш,идва отговорът! Съмнението е полезно - "Съмнявам се,следователно съществувам"!
И това не зависи от това колко сме силни или слаби,а от това колко още има да учим!
Моят съвет към автора на темата- не спирай да търсиш...и въпросите,и отговорите! Те са еднакво важни!
-
Привет,
Пиша с убеденоста, че пак ще бъда игнориран, но прочетох всички отговори и искам да изразя учудването си от толкова млади а в същото време уморени от живота хора, визирам ЕЛИ, СПОРТА, ESES. Силата на един характер е: ако имаш възможност да избираш между искам и трябва да предпочетеш трябва! Да правиш това което трябва значи отговорност, а да правиш само това което искаш си е чист примитивизъм! Успелия прави това което трябва, защото го иска, а не обратно! Остарял си, тоест уморил си се от живота спреш ли да се съмняваш и да търсиш!!!! В живота си само веднъж съм побеждаван от отчаянието, бях на двадесет години, тогава разбрах що значи ужас, срам и безцелие. От тогава никога не си позволих лукса да оставам без цел която трябва да преследвам, истина която трябва да доказвам, грешки да оправям, но никога да не скучая!!! Що е то СКУКА ???
С уважение!
-
Така е, mitko, но имайки предвид, че всичко е безсмислено, някакси преследването на всякакви цели освен ЕДНА абсолютно губи смисъл, а и те отклонява от ЦЕЛТА. Затва някои са родени уморени и стари.
-
Как така всичко е безсмислено?! Аз мисля,напротив!
-
E, това си е твое мнение ;) А ти колко често изпадаш в екзистенциална дупка?
-
Как така всичко е безсмислено?!
Няма нещо в този живот, което да можеш да натовариш с вездесъщ смисъл.Всичко е относително смислено и нищо не е осмислящо.Самият живот няма твърда цел, нито твърд смисъл - това прави нещата някак относителни, временни, забравими, преходни и им придава ореол на пренебрежима смисленост.
За това усещане става въпрос.
-
E, това си е твое мнение ;) А ти колко често изпадаш в екзистенциална дупка?
Колко често...написала съм го по-горе! И да,разбира се,че това е мое мнение,никого не искам да товаря с него! :)
Бих изпаднала в екзистенциална бездна,ако реша,за себе си,че всичко е безсмислено!
-
Така е, mitko, но имайки предвид, че всичко е безсмислено, някакси преследването на всякакви цели освен ЕДНА абсолютно губи смисъл, а и те отклонява от ЦЕЛТА. Затва някои са родени уморени и стари.
Не си прав! Един човек никога не може да има само една цел! Пример:
1- да се научиш да говориш, после да ходиш, да четеш, да пишеш
2- да си хванеш гадже, да докажеш на вехтите колко са задръстени и т.н.
Аз на 45г. имах мечти - да отида до тоалетната, да се избръсна прав пред огледалото, да видя слънцето, е мечтаех и да легна в поза ембрион. Нека застане някой пред мен и ми каже, че това са глупости! В живота няма нищо безсмислено, това,че ние не разбираме нещата не ги лишава от смисъл! Знаеш ли колко е приятно да откриеш живеца на нещо което си смятал за безсмислено? Мечтаейки търси за да не остарееш никога
С уважение!
-
Как така всичко е безсмислено?!
Няма нещо в този живот, което да можеш да натовариш с вездесъщ смисъл.Всичко е относително смислено и нищо не е осмислящо.Самият живот няма твърда цел, нито твърд смисъл - това прави нещата някак относителни, временни, забравими, преходни и им придава ореол на пренебрежима смисленост.
За това усещане става въпрос.
Радвам се,че имам по-различно усещане за нещата в живота и за самия живот! Не ми е нужно нищо вездесъщо,но смисъл -да!
Освен това,категоризации,подобни на "няма нещо в този живот..." са прекалено крайни според мен и водят единствено до ограничения...
-
В живота няма нищо безсмислено, това,че ние не разбираме нещата не ги лишава от смисъл! Знаеш ли колко е приятно да откриеш живеца на нещо което си смятал за безсмислено? Мечтаейки търси за да не остарееш никога
Именно! :yes:
-
Аз на 45г. имах мечти - да отида до тоалетната, да се избръсна прав пред огледалото, да видя слънцето, е мечтаех и да легна в поза ембрион. Нека застане някой пред мен и ми каже, че това са глупости!
Да се избръснеш прав - нима това е живота.
Да се научиш да ходиш - нима това е живота.
Да зарадваш друг човек - нима това е живота.
Да постигнеш мечтите си - нима това е живота.
Животът е всичко това и не е никое.Всичко това е смисъл в малък план и глупост в голям план.
Нима може някой да си представи плана на живота.Тогава нима нещо може да не е глупост.
-
Спорт-Здраве4, струва ми се, че това е едно изключително необмислено мнение!
Да се избръснеш прав.
Да се научиш да ходиш.
Да зарадваш друг човек.
Всичко това е особено важно за човек, който в момента физически не е в състояние да го осъществи и цялото му същество, смисълът на живота му е насочен само и единствено към тези дребни за теб нещица. В случая на Митко само шапка можеш да му свалиш :hi:
-
Всичко това е особено важно за човек, който в момента физически не е в състояние да го осъществи и цялото му същество, смисълът на живота му е насочен само и единствено към тези дребни за теб нещица.
А след това?
Едит: Ако можеш да насочиш цялото си същество и цялата си енергия към осъществяването на всяка една, дори привидно маловажна цел, ако можеш да се съсредоточиш във всичко, което правиш, би било прекрасно (евентуално). За жалост на практика това при мен поне не се получава.
-
Кой съм всъщност аз, какво правя на това място и къде всъщност се намирам ? Готови отговори на тези въпроси могат да ви дадат различни религиозни и езотерични учения, та дори и "науката" а вариантите са хиляди. А каква е точно истината ? ;)
Различна, за всеки човек отделна истина! Готовите отговори винаги водят към унифициране, а кому е нужно това?
Публикувана от: Спорт-Здраве4
Да постигнеш мечтите си - нима това е живота?
Животът е всичко това и не е никое.Всичко това е смисъл в малък план и глупост в голям план.
Нима може някой да си представи плана на живота.Тогава нима нещо може да не е глупост..
Да постигнеш мечтите си - какво е това?
Пълноценният живот е - да постигаш мечтите си, днес една утре друга......
Плана на живота, спорте, е пъзел който трябва да подредим!!!! Всеки елемент е една малка истина, толкова малка, че такива високо развити и напреднали духовно като тебе хора ги смятат за глупости недостойни за височайшо внимание! Но пъзел се реди без да се изхвърлят елементи за да бъде картината пълна без дупки! Как смяташ да разбереш своя план, като си позволяваш ти да преценяваш коя истина е важна, или коя не? Времето за подреждане на пъзела е целият живот, така, че подредиш ли го няма да имаш време да го споделиш!!
-
Кой съм всъщност аз, какво правя на това място и къде всъщност се намирам ? Готови отговори на тези въпроси могат да ви дадат различни религиозни и езотерични учения, та дори и "науката" а вариантите са хиляди. А каква е точно истината ? ;)
Различна, за всеки човек отделна истина! Готовите отговори винаги водят към унифициране, а кому е нужно това?
Публикувана от: Спорт-Здраве4
Да постигнеш мечтите си - нима това е живота?
Животът е всичко това и не е никое.Всичко това е смисъл в малък план и глупост в голям план.
Нима може някой да си представи плана на живота.Тогава нима нещо може да не е глупост..
Да постигнеш мечтите си - какво е това?
Пълноценният живот е - да постигаш мечтите си, днес една утре друга......
Плана на живота, спорте, е пъзел който трябва да подредим!!!! Всеки елемент е една малка истина, толкова малка, че такива високо развити и напреднали духовно като тебе хора ги смятат за глупости недостойни за височайшо внимание! Но пъзел се реди без да се изхвърлят елементи за да бъде картината пълна без дупки! Как смяташ да разбереш своя план, като си позволяваш ти да преценяваш коя истина е важна, или коя не? Времето за подреждане на пъзела е целият живот, така, че подредиш ли го няма да имаш време да го споделиш!!
Можеш ли с ръка на сърцето да се изправиш пред Вселената и да й кажеш, че животът е само това? Риторичен въпрос.
-
офф топик: Предложение към Митко и Спорт-Здраве4
Отворете си една тема "Тук спорят Митко и Спорт - Здраве4" и не се карайте във всички теми по един и същи начин.
-
Пред коя вселена, пред моята или пред твоятя? Както си забелязал вече нашите вселени са различни. С моята вселена сме в пълна хармония, но едно проблемче ме човърка и ми разваля спокойствието, какъв урок ти предстои да научиш, че са ти позволили да се натъпчеш с толкова негативизъм????
Не с ръка на сърцето, а гледайки ги право в очита мога да им заявя - голямата истина е сбор от безброй малки истини на който не сме обърнал гръб, тоест сме ги приели и осмислили!
Ние сме същият този сбор от истини!
-
Пак се отдалечихме от темата, колеги. :nea: Не знам за вас, но аз лично днес осъзнах, че от 2-3 дни се намирам в такава дупка, просто днес достигнах дъното. Полза има, понеже боклукът все пак трябва да се изхвърля от време навреме, за да се направи място за новите неща. :drinks:
-
Привет,
Пиша с убеденоста, че пак ще бъда игнориран, но прочетох всички отговори и искам да изразя учудването си от толкова млади а в същото време уморени от живота хора, визирам ЕЛИ, СПОРТА, ESES. Силата на един характер е: ако имаш възможност да избираш между искам и трябва да предпочетеш трябва! Да правиш това което трябва значи отговорност, а да правиш само това което искаш си е чист примитивизъм! Успелия прави това което трябва, защото го иска, а не обратно! Остарял си, тоест уморил си се от живота спреш ли да се съмняваш и да търсиш!!!! В живота си само веднъж съм побеждаван от отчаянието, бях на двадесет години, тогава разбрах що значи ужас, срам и безцелие. От тогава никога не си позволих лукса да оставам без цел която трябва да преследвам, истина която трябва да доказвам, грешки да оправям, но никога да не скучая!!! Що е то СКУКА ???
С уважение!
Митко, много добре разбирам позицията, от която казваш това. Ти разказваш за определенията и отношенията между понятията "трябва", "искам" и "отговорност", които определения са били валидни през времето, когато си бил на възрастта на Спорта, Ели и другите, които визираш. Приложението на тия понятия, преживяванията, които те са дали на твоето и следващото поколения се анализират и от този анализ сега се избистрят едни променени понятия и променени отношения между тях. Какво точно се е променило и осъзнало:
- "Трябва" за теб води до по-висока отговорност, защото под това се разбират потребностите на много хора (обществото). Слабата основа под тази концепция е следната. Във времето, когато на мода беше "трябва", не съществуваше механизъм за определяне на обществената нужда. Тази нужда бе спускана отгоре, от партията. Няма как да е отдолу, защото традициите бяха забранени или маргинализирани. Ритуалите, т.е. новите "традиции" бяха 9-ти септември и 1-ви май. Хората с ентусиазъм и вяра превърнаха тия потушаващи традициите ритуали в нещо много по-хубаво, отколкото се очакваше и отколкото ТРЯБВАШЕ.
- „Искам” по същото време бе мръсна дума, защото личностите не бяха на мода, а масата, народа. (Да си спомним, че Луцифер се разправя именно с личности, защото за разлика от „светлите сили” той не се ограничава до декларации против идеи и поведения, а директно удря по носителите на тези идеи, с които воюва. Колко жалко за светлите сили.)
- „Отговорност” означаваше да правиш това, което трябва. А едно от най-важните неща беше, че всеки трябваше да иска това, което трябва. Едно, само едно поколение успя да подмени цялата традиция от столетия назад. Може би този факт е от върховно значение и безспорен принос към разбирането на човешката същност. Надявам се този анализ да помага за това разбиране.
Какво се промени, за да водим сега тази дискусия:
- Изброеното по-горе бива осъзнавано с много голяма скорост от новото поколение. Не, че е било трудно и за старото, но то е било заето да преживее чудото на общественото съзнание. Независимо, че това чудо е една катастрофа. Но може би така е по-добре. По-ярко се откроява силата на човешката енергия и властта, която има този, знаещ как да я използва. Това ни събира и нас, нали – желанието да знаем това.
- Каква е първата реакция на мислещия човек. Ами да изпробва това, което не е пробвано – щом няма измерител на обществените нужди и следователно „трябва” е имагинерно понятие, нека да вземем нещо реално. Единственото реално, което е достъпно за всеки поотделно е „искам”. Това би трябвало да е най-разбираемото нещо от поколението на Митко. Единственото, което не са пробвали е „искам”. Най-малкото те нямат база за сравнение. Биха могли да се изкажат едва след като новото поколение реализира „искам”.
- Да постигнеш това, което искаш в новата концепция, е високоотговорна задача. Първо, трябва да определиш какво искаш – нещо много трудно за предишните, за които разпознаването на своето Аз всред спуснатите отгоре обществени модели е подвиг. Второ, това което искаш се съотнася към исканията на останалите личности в огромно разнообразие. Силата и познанията, необходими за реализация на личността, запазвайки живота в общество, е новият подвиг. Отговорността е двойна – една пред своето събудено Аз и още една пред събратята ти, с които търсиш щастието. Сравнението с преди е 2:1 – едно време нямаше тревоги, защото какво значеше някаква си личност?
-
Темата е доста всеобхватна. Едва ли не се засегна и смисъла на Живота и смисъла на Вселената. А за да се отговори на този въпрос трябва на практика да се отговори на много други.
Друго, което ми прави впечатление, темата върви на поне 2 различни нива, които поне за сега нямат пресечни точки по между си. И двете са ми интересни, но малко ще е трудно да се включа и в 2те.
От една страна е началния замисъл на темата - конфликта на его желанията (които водят до въпросните дупки) и алтуризма, вярата в Бог, ако щете (която предпазва от емоционални падения).
От друга страна са Митко и Спорта, противопоставяйки "отговорност", "искам" и "трябва".
А също и Иван, който намесва и колективното "трябва".
Сега, първо искам да започна от последното. Може би Митко наистина има предвид колективното "трябва" и "отговорността" на личност към колектива.
Но пък аз, например бих разглеждал "отговорност", "искам" и "трябва" все на личностен план. Мисля е очевидно за всички, че израстването е ЛИЧНО. Мисля за всички отдавна стана ясно, че не можем да търсим въпроси и решения засягащи цели групи от хора.
Защо изобщо намесваме "колектива" в темата!? Та това допълнително утежнява и без това сложната дискусия. Ясно е, че "колективни" задачи, поръчения, или пък облаги нямат място при хора, тръгнали да се развиват духовно.
Една скоба отварям тук за семейството. Защото това също е вид колектив. Как точно стават нещата там, всеки си решава за себе си. Знам за хора, които са тръгнали сериозно да работят върху себе си и имат семейства, както и такива, които нямат. Въпрос на компромиси е, и то между всички членове на това семейство.
Та когато разглеждаме "отговорност", "искам" и "трябва" единствено и само в личностен план, тогава става малко по-различно.
Например под "искам" можем да имаме предвид "иска ми се", или "дощяло ми се е" (т.е. каприз, за който говори Спорта)
Под "отговорност" разбираме лична отговорност. Т.е. лична ценностна система, личен морал, избран от теб самия.
Под "трябва" разбираме да правим това, което сме избрали, независимо от шансовете за успех, болката, некомфортността и изобщо съпътстващите негативни (или позитивни) емоции.
Ако разглеждаме нещата в този личностен план, аз заставам 100% зад "трябва".
Но това, което "трябва" да е лично избрано. Да е някаква цел, която въпреки трудността и изискваното време аз искам да постигна.
Когато човек, стъпка по стъпка се научи да действа въпреки неудобствата, болката и неприятното чувство, той малко по малко се освобождава от егото си, пречиства се, извисява се и от роб на емоциите се превръща в СВОБОДЕН и СИЛЕН човек.
Т.е. движи се еволюционно нагоре + получава повече енергия за да върши всички тези трудни неща + бъдещи подобни трудни неща.
2я аспект ще разгледам след малко :writer:
-
Привет момчета,
Иване не си прав само в едно, аз винаги съм бил соладжия, винаги!
Расъждавам по следният модел: [/b]Исках да имам деца, е имам и тридесет+ години това искам го обслужвам с понятието трябва, не ми тежи защото това е мой избор и моя отговорност! Искам да бъда здрав,но за това трабва...... Искам да се докосна до божественото, но трябва да..... и т.н. и т.н. От пожелаването до осъществяването могат да изминат години, но това няма значение, накрая го постигам въпреки всичко. Когато казвам искам винаги държа да знам кой ще плаща сметката, досега не съм допуснал друг да плаща моя сметка, а това значи отговорност при вземане на решения. Живота ми е простичък - отговорност пред искам, после следва трябва, добавям упоритост от онази катърската и нещата се случват! Отговорност според мен значи искренност пред самият себе си!
-
...
Живота ми е простичък - отговорност пред искам, после следва трябва, добавям упоритост от онази катърската и нещата се случват! Отговорност според мен значи искренност пред самият себе си!
. . .
Ето, че най-накрая употреби понятията в техния естествен, т.е. правилен ред, т.е. както трябва ;). Първо е искам, след това трябва. Искам е стратегията, смисъла, преживяването, а трябва е методът, средството.
А отговорността?! За нея нищо не каза. Отговорността е част от преживяването, тя се поражда от него, а не преди него! Отговорността е следствие на опита и е синоним на знание. И важи за конкретното преживяване. Да постъпваш отговорно значи да извличаш знание от преживяванията. Да изграждаш по-високи нива на сложност на всемира. Аз не знам друга отговорност освен тази пред своето собствено преживяване, изграждайки духовна тъкан от своите преживявания. Безотговорен е този, който е пожелал (искам) и е прахосал преживяването. Но дали е станало така, само той може да каже. А в мига, в който го каже, той си поема отговорността.
;)
-
Привет,
Иване, венаги си отговорен само пред съвеста си, но си отговорен и за приживяванията на другите произтичащи от твоето искам!
И все пак смятам, че Танграта го дефинира най-добре!
С уважение!
-
Разбрах едно в този живот- НИЩО НЕ ТРЯБВА АКО НЕ ГО ИСКАШ и тук не става въпрос за онези детински искания, а за онези които идват от дълбините на душата ти и когато вървиш след този свой глас тогава ти си удовлетворен защото си изпълнил Мисията заради коята ти е даден шансът да си ТУК И СЕГА, а когато си БЛАГОДАРЕН ЗА ТОВА КОЕТО ВЕЧЕ ИМАШ И пак желаеш това което желаеш, и когато стане да благодариш, а когато не стане - пак да благодариш- защото така проявяваш и Вярата си , че Бог най- добре знае кога и какво ти е нужно, но и смирение и повярвайте ми това не са само религиозни добродетели, но те дават Мир и Хармония в Пътя, а това жадува всеки човек търсещ себе си . И друго - ЧОВЕК МОЖЕ БЕЗ ВСИЧКО, ДОРИ И БЕЗ ЧАСТ ОТ СЕБЕ СИ , СТИГА ДА Е ЖИВ , винаги има изход. Тогава, дори и да се пропадне в дупка само човек може да се самоизмъкне, като барон Мюнхаузен, стига да го пожелае. И един съвет по- практичен, ако се чувствате гневни, наранени, вземете в лява ръка 4 дафинови листа и им кажете всичко лошо което бошува във вас, после свийте дафиновите листа в бяла салфетка и я хвърлете в контейнер. Колкото и глупаво да звучи на някой, това е тип терапия, за смъкване на напрежението, а дафиновият лист поема негативната Енергия.
-
Аз пък си го представям така:Според мен целта на тази реалност и "планета" не е да разгадаваме "смисълът на живота и вселената" и да се стремим към "божествено познание".Защо бихме го търсили тук,при положение,че когато си "отидем" от тук "душите" ни си я знаят,знаели са я и винаги ще я знаят.Един вид "там горе" душите знаят теорията,но искат да го изживеят.Те не слизат,за те първа да умуват,а за да изживяват разлияни ситуации.Все едно да отиваш в публичен дом,за да решаваш судоку!?
Така си мисля аз.
ПП:Мисля,че Алистър Краули,въпреки че е бил черен маг,илюминат,зъл и не знам си какво още има някои много смислени идеи и не трябва да се игнорират с етикета,че е "зъл".Ето два зитата,които се вписват според мен в темата:
“Do what thou wilt shall be the whole of the Law”
“The joy of life consists in the exercise of one's energies, continual growth, constant change, the enjoyment of every new experience. To stop means simply to die. The eternal mistake of mankind is to set up an attainable ideal.”
-
Здравейте на всички,
като прочетох цялата тема се съгласих с всички ви.Всички сте прави и мненията ви не са противоречащи.Вижте кога съм пуснала темата, на 20 окт и към днешна дата 8 дек бих казала че още не съм излязла от тази дупка за която ви говорех в началото.Не защото неискам а защото не искам да правя нищо.Просто нямам желание.И тук "трябва" го няма в списъка, защото аз знам какво трябва да направя да изляза от тази дупка,но нямам желание да правя каквото и да е било и щом нямам желание значи не трябва,значи не е дошло времето,значи има още нещо и значи че стария начин може би вече не е подходящ,може би нещо ново ме търси или аз него. Мисля да пробвам с регресия,може би нещо в мен има нужда да излезе.Понякога си представям следното: Стоя пред моя духовен водач,вече напуснала този свят и си говорим за току що отминалия ми живот и той ми задава въпроса-Имаше пред себе си толкова много инструменти,защо не ги използва всичките?
Мисля че единственото смислено нещо е да сме щастливи, но как да сме щастливи когато не сме.Внушения и смяна на убеждения, не може да лъжем себе си постоянно,като си самовнушаваме колко е прекрасно всичко.То е такова найстина, но когато го гледаме отстрани, а колко от нас могат да се похвалят за такъв поглед.Защото колко пъти в живота си сме могли да кажем че живота е хубав защото като такъв ни се е представил? Аз съм оптимист и според приятелите ми даже пословичен а Митко каза че сме млади и уморени.Така е Митко прав си но какво от това,носи ли ти задоволство това че по младите сме а ти не си? Уморена съм защото не искам да се боря за щастието си,то ми принадлежи аз го знам и затова не искам да се боря.Знам че в най малкото усилие е истината. Знам че ако реша веднага ще стана щастлива,но и знам колко ще продължи това щастие.Знам какво трябва,но знам че себе си не трявбвам,освен ако не поискам.И това не е безволие,не обичам да карам себе си насила да прави нещо,защото така не изневерявам на себе си и природата ,не следвам нечии друг живот а собствения си и затова плащам цената да се намирам в това състояние докато не пожелая да направя нещо и може би когато пожелая ще е времето когато ми е отредено да достигна това знание.
-
Не се тревожи, че си така както се чувстваш- постои си там, пострадай, поплачи, ако така ти идва отвътре, нормално е когато човек минава от едно към друго състояние да изпадне в отчаяние, смут САМОТА, но и това минава, а и нали знаеш, че само психически неуравновесените са постоянно щастливи. Щастието е миг красив, а не постоянно състояние- не прави нищо, но поне мисли- това е важно, но вярвай ми ще ти мине и отново ще видиш Светлината- казвам ти го от личен опит.
-
Привет Eses,
Ще ти разкажа за няколко мои екзистенциални дупки!
На 19г поради това, че бях болен от епилепсия, а исках пълноценен живот и затова посегнах на живота си, ако бях успял колко неща бих пропуснал!
На 30г разбрах, че имам дете подхвърлено по домовете!! Намерих я - и вече имам големи внуци!
На 45г имаше възможност да остана без крак! Два месеца в очакване дали това ще се случи в действителност! Мечтал съм се да отида до тоалетната, голяма мечта нали?
На 49г искаха да ми слагат байпас на сърцето! Сега сърцето ми работи добре и без байпаси!
На 53г ми намериха киста на мозъка 68мм - 72мм - 28мм е и какво?
В момента не пия никакви лекарства! Пиша книга! И правя магнитен мотор!
Сега сравни моите падове с твоя, ако е по-дълбок значи не мога да ти дам съвет! Ако ли пък не е ще мине и след това ще се чудиш защо си се притеснявала толкова!
Моята рецепта е трябва! Това понятие е винаги извън тебе и служи за цел! Докато понятието искам е вътре в теб и оттам възниква проблема с бизисходноста!!
-
Лора благодаря за разбирането.Не ми се плаче,не се чувствам нещастна а просто незнам. Точно преди да ме сполети тази дупка бях на върха,постигах всичко което пожелаех без да си помръдна пръста, само с вяра.Но когато видях че е безмислено да получавам всичко което поискам а света да е в това положение и вярата ми да не действа в този случай изпаднах в незнанието за което говоря.Просто незнам,незнам как,защо,какво в голям,общ план,не в личен.
Митко житейски драми имат всички. Това не са екзистенциални дупки а съвсем реални на житейска основа.За такива мой мога да напиша книга,че може и две.Не за тях говоря. Всичко това за което говоря е на едно малко по високо ниво, нивото на неАз.Пак ще повторя,че точно преди това достигнах върха.каквото си пожелаех,ама найстина каквот и да поисках ,само защото го исках го получавах, но се отказах от него.Защото каква работа върши в по общ план това че отидох например на концерта на Мадона без да имам 1 стотинка,там ми беше пратен непознат човек,който ми купи билет.Какво от това,че получих желаната къща и въобще всичко което поисках като това което най ме вълнува а именно как да помогна на хората да намерят себе си и мира ,на света, всичко това не можех да направя с вяра,поне засега не съумявам.това което знам не е достатъчно,има още нещо,но незнам какво е,незнам защо,как и тн.
-
Това не са екзистенциални дупки а съвсем реални на това което знам не е достатъчно,има още нещо,но незнам какво е,незнам защо,как и тн.
Щом осъзнаваш че има още нещо за свършване значи не си изпаднала в "екзистенциална криза" !
Досега всичко е било лесно а за това :
това което най ме вълнува а именно как да помогна на хората да намерят себе си и мира ,на света,
Е трудно даже непостижимо за обикновения човек ! Да помогнеш даже на един човек да намери себе си ,това е велико добро .... дерзай живота е пред теб !
-
old4
Е трудно даже непостижимо за обикновения човек
Чак пък,не и ако го правиш с желание и ако смятащ че това е целта ти.
-
Да не си месия, че да се месиш ( :blum2: ) в чуждия живот и да натрапваш щастие? Преди и на мен ми се искаше, но ми стана ясно (колкото и да ми е неприятно понякога), че всичко е такова, каквото трябва да бъде. Не се бъркай, където не ти е работа.
-
Първо мисли преди да пишеш.Не се меся в ничии живот, те идват сами при мен, сами търсят помощ, сами искат да учат и търсят,аз само им помагам и ги упътвам.На никой не можеш да помогнеш ако той не иска,затова че мислете преди да пишете.
-
По точно тази тема е за колко силни и слаби можем да бъдем.
Свалям шапка на силните хора ,аз смятах че съм от техният отбор .... но не би !
Свалям шапка на Митко и на всички силни хора като него !
old4
Е трудно даже непостижимо за обикновения човек
Чак пък,не и ако го правиш с желание и ако смятащ че това е целта ти.
Ако това което пишеш го правиш , и на теб :hi:!
-
Какво от това,че получих желаната къща и въобще всичко което поисках като това което най ме вълнува а именно как да помогна на хората да намерят себе си и мира ,на света, всичко това не можех да направя с вяра,поне засега не съумявам.това което знам не е достатъчно,има още нещо,но незнам какво е,незнам защо,как и тн.
eses, много хора са минали по тази земя и са се опитвали да помагат на хората. Някои са успявали нещо да променят, други не, но истината е, че няма как да свършиш работата на някой друг. Знам, че ти може би го знаеш и по -добре от мен, но ти го пиша, защото и аз дълго време се лутах /и все още се лутам/ в пределите на тази невъзможност. Толкова прости изглеждат някои и неща, а толкова е трудно хората да ги прогледнат. Аз много страдах и все се чувствах длъжна да помагам,защото усещах че знам неща, които другите незнаят. Докато в последно време започна да ми се случва да успявам да видя вредата от "помощта", която указвам. Научих, че проблемите и болките всъщност са възможност за промяна. И вместо да ме боли, че хората имат проблеми, започнах да се радвам, че имат възможности за промяна. Не можеш нищо да промениш в нечии чужд живот, можеш само да му разкажеш за своя и да му покажеш как нещата могат да бъдат различни. Но работата трябва да я свърши той. За това да страдаш заради това е безсмислено. Вредиш на себе си. Аз мисля, че състоянието, в което си, е просто естествено преминаване на следващото ти ниво, където ще откриеш отговорите на всичките въпроси, които си задаваш сега.
И още нещо - най- верния начин да променим света е като променяме себе си. Това е най- силното оръжие, което имаме, така че не спирай да вървиш по пътя си същата силна Вяра, която много пъти си доказвала. И макар и да изглеждаме като капки в океана, аз съм се убедила, че влиянието, което оказваме е огромно.
Успех, сигурна съм че ще откриеш отговорите.
-
Насила никога нищо не става и не към промяна се стремя а към хармония.Обикновенно се случва така.Аз съм много общителна и отворена за разговори, имам и способноста да карам хората да ме слушат а това което говоря е като магнит за тези който имат нужда от мен и така те идват и ме питат разни неща.И аз започвам,говоря,давам книги, предлагам помощ и постепенно ставаме по близки и работата продължава с години.Отказах се да помагам на такива който не искат,даже мразя защото се ядосвам за пропиляните си усилия,защото всеки знае колко усилие и енергия изисква това.Преди бях асистент в един колеж за личностно развитие,там и разбрах каква е силата ми, сега искам да продължа да го правя защото само за 3 години имам над 3 "ученика" лично мой(извън колежа а там 6)и много други на който помагам по бавно и те самите още не са готови да си признаят че се учат.Искам това да правя, но незная как,незнам какво, незнам много неща,а в същия момент имам много да им дам.
-
Еses,не се тревожи и не си хаби енергията.Това което искаш ще стане.Просто се успокой.Лека-полека ще разбереш кое как и пр.Първо се успокой.Щом имаш вътрешна потребност да помагаш и учиш другите,така и ще бъде.А на въпросите ти кое,как..Мисля,че ще намериш отговорите в процеса на "работа".Аз съм родител.Станах такъв,без да знам кое и как.И все още се уча.И знам,че ще се уча със всяка нова ситуация в която попадам като родител.Същото е.Успокой се.Дори да сбъркаш някъде,това е естествен процес.Ще намериш посоката или начинът по който да стават нещата.Споко.Желая ти успех :hi:
п.с.И аз съм в някаква такава дупка,но тук четох,че може и да има нещо общо с предстоящият ми рожден ден..Кой знае..Обаче вчера чух един много готин лаф"Когато стигнеш дъното,можеш само да се радваш,защото единственият възможен път който ти остава е НАГОРЕ"
-
ЕКЗИСТЕНЦИАЛНА- прилагателно 1 - Което се отнася до съществуването, до поддържането на живота. 2 - Което е налице, в наличност.
-
Да се помага е добре.Лично аз,открих за себе си,че немога да живея без да го правя от време на време.В началото когато еготми беше господаря в мен :-X,всяка моя помощ се състоеше в това да съдя човека отсреща и да му цитирам някакви готови извадки от книги,но най-трагичното в случея беше,че аз самия неможех или неисках да правя товоа което "налагах" като най-чистосърдечен съвет и то от позиция на човек които се грижи и за духовния си растеж.Всеки недостатък в другите трябваше да се покаже и да бъде осъден на момента,от високия светъл трон,на които си мислех че седя :dance:.Този "прекрасен" цикъл траеше години,а края му се оказа...една дълбока емоционално психическа дупка,от която си ми останаха белези за цял живот.Но за мое щастие,неспрях да помагам,когато се срещна с хора които търсят,стига да мога.Но вече е,доста по незабележимо,ненатрапчиво,с чуство на желание, което не се заражда в главатами,а си ми идва от сърцето.Нямаго желанието за значимост,когато помагаш на някои да познае себе си и света,а просто една много тънка и малка нишка на щастие ,че съм способе да дам нещо от себе си на друг,това ми стига и неискам нищо друго,нежелая да знам всичките тайни на света,нито държа да съм "велик воин на светлината"...момента в които виждаш с очи и сърце как докосваш друг човек и изумлението което тои той преживявя,са достатчни...но това важи за мен,немога да кажа дали и друг би се чуствал добре така,знам че има хора призвани за доста по мащабни неща и неги отричам,даже се радвам че ги има.
А да и едно последно нещо което ми помага като почнат да ме натискат,въпро си от сорта,кои съм аз,за какво съм тук и т.н
-
Единствените екзистенциални или каквито и да е други кризи ги създава егото.
Азът на човек не може да работи с негативи, защото е самодостатъчен и никога не може да му залипсва каквото и да е.
Природата, Светът по начало е направен така, че да няма нищо нередно, нищо излишно и нищо несправедливо. (Поне ако не се гледа от егоистична гледна точка!)
Щях да пиша именно за този 2ри аспект: Връзката между екзистенциалните дупки и егото, ама така и не се организирах. Може скоро да напиша нещо.
-
Скъпа, Есес, напълно те разбирам, но явно ти не си разбрала важното Послание на Бог към теб- Той като добър баща ти е показал, че имаш Сила на мисълта и то в бърз и лесен начин- да пожелаеш нещо за себе си и да го имаш, но ти искаш още- прекрасно , но там в тези огромни мащаби нещата са по- бавни защото зависят от свободната Воля на всеки един на тази планета затова най- доброто е ти да желаеш Мир, Любов благоденствие, здраве и всичко добро на Земята, хората, Вселената и не бива да гледаш кой какво прави, защото така осъждаш, а така изпадаш в нелюбов. Така ти ще оползотвориш своята Сила за Зеимята и хората и именно това е целта на Прехода в тези години, тогава и ще чувстваш радост и Любов към всички и всичко, защото ВСЕКИ Е ПРАВ ДА ПРАВИ КАКВОТО ИСКА- БЕЗ ДА ГО ОСЪЖДАМЕ- ТОВА Е ТО ДА ПРОСТИШ И ДА ПРИЗНАЕШ ЧУЖДАТА СВОБОДНА ВОЛЯ, а това е нужно за този който прощава, а не на този на когото Прощава. Защото Прошката е СВОБОДА ЗА ПРОЩАВАЩИЯ.Успех
-
Случвало ли ви се е да се чувствате толкова силни,че да си мислите ,че нищо не може да ви сломи.А в следващия момент екзистенциален въпрос да ви сломи дотолкова ,че да сте си се чудили на ума как сте се мислили за неуязвими?
На мен ми се случва в последния 1 месец.Чуваствам се силна, в ежедневието,в живота ,в човешките трагедии, но малко колебание по екзистенциялен въпрос ме срива. Не чакам съвети,защото знам ,че отговорите са в мен и ще дойдат когато му е времето.По точно тази тема е за колко силни и слаби можем да бъдем.
Ти не чакаш съвети обаче аз пък подочух, че използвайки пътеките на заобикалящото ни можем да достигнем до себе си.
-
Размисли преди рождения ден
;)
Не е хубаво човек да се размисля много, много и то по никое време през нощта преди рождения си ден!
Е, не е, но те мислите не питат кога да те връхлетят – просто те връхлитат и не ти дават мира, особено в нощ като тази.
Правиш си равносметка на изминалото време, хей така, без да го искаш!
Питаш се: какво постигнах, колко можех още, какво добро направих…? Направих ли всичко, което можех…?
Само добро ли правех или не винаги?!
Мисли, мисли… не ми дават мира!
Слагам като на кантар делата си – честно и без да прикривам някои, които не ми харесват кой знае колко!
Имам чувството, че добрите натежават! Е, поне така ми се иска!
Ами то и електронна везна да е, пак не може да отмери с точност кое е повече, камо ли кантарът на съвестта!
Мисля си, че съвестта ми е чиста. Опазих я и не направих с нея компромис, за тези 53 години, на които сега правя равносметка.
Не се пазарях и не се продавах… Няма от какво да се срамувам!
И все пак… Направих ли всичкото добро, което можех или не успях?
Мисли, мисли… в нощта преди рождения ден.
Сигурно е нормално – на мен всяка година по това време, не ми дават покой!
http://www.viennainvest.com/?p=1060