Преди малко изгледах презентацията за ресурсно-базираната икономика.
Ще бъде дори силно да нарека идеята "утопия". За мен това, което показа презентацията по-скоро може да се опише като самоунищожение. Пак казвам, че съм много против днешната юдео-икономическа система, но начинът за развитие напред не е превръщането на човек във вегитиращ организъм.
Идеята явно е доста про-технократична. Фабрики, работещи сами почти без работници, произвеждат всичко, но само когато някой има нужда от него(последното просто изречение е всичко, с което съм долу-горе съгласен във филма, като изключим и много от критиката към днешната система). Хората се раждат и попадат на място, където се чувства напълно сигурни и спокойни. Всичко е автоматизирано, те нямат нужда да вършат работа. "Приносът" на един човек към обществото може да бъде измери с това какви предложения е направил относно работата на "главния компютър". Това е просто абсурдно.
Мотивацията на човек да се развива е именно фактът, че почти никога не е напълно спокоен и сигурен(и следователно, недоволен). Ако човек се роди и абсолютно всичко му е осигурено за един спокоен и сигурен живот, то той просто няма да иска да направи нещо за себе си. Презентацията говореше за това, че "всеки ще получава най-доброто възможно образование". Пореден абсурд. За какво му е образование, ако той няма нужда да върши никаква работа и същевременно има всичко, от което се нуждае. То ще му е осигурено от, както казах, автономни фабрики и "главен компютър". Къде е движещата сила за индивида?
И така нататък. Има още доста убийствено утопични концепции в този вид "икономика".
И, да, филмът прокарва много антихристиянска и глобалистична линия. Това са основни принципи в юдейския Марксизъм - равенство, братство, свобода, прогрес, напред и нагоре, независимост, растеж, развитие, радикалност и други такива думички с приятно звучене, но без конкретно значение.