Именно. В битието няма правила, нива и посоки. Всеки си прави каквото си ще и всеки живее както иска, без да стои нито отгоре, нито отдолу, нито встрани от някой друг...той просто е на друго място по съзнание. Място, което няма допирни точки за сравнение с останалите, било то един и същи вид или не.
Няма смисъл да се спори относно това.
Но от много време ме безпокои нещо друго - далеч не само аз, а много хора са стигнали до извод, за който останалите също знаят, просто още не са си дали сметка.
И той е, че няма правила по отношение на изразяването, но има правила по отношение на мащабите и средствата за изразяване. Можеш да караш каквато си искаш кола, но не можеш да я караш както си искаш.
И това ме безпокои с неща от сорта - кой ги определя такива неща...с коя наглост го прави...има ли вратички за това...какъв е общият кодекс на тези неща и обективен ли е въобще...и съвършена ли е вселената, при положение, че има невидими закони?
А това не е за тази тема
