Просто нямам нужната омраза
Отглеждам животни, част от които се хранят с жива храна.
Мрази ли скорпиона хлебарката, когато я убива за да я изяде?
Хубаво си помисли върху този въпрос и после говори кой с какво чувство убива, за да се прехранва.
Аз не мразя нито скорпиона, нито хлебарките, но давам едните за храна на другите. Това не ме кара да се чувствам зле.
Не се имам за безскруполен или жесток. Ни най-малко.
А кои чувства точно ни правят "хора"?
Това също е достатъчно относително.
Аз не вярвам, че сме върха на сладоледа. А амбицията да се направим такива за мен е неприемлива, да не кажа смешна.
Ето - едно растение убива животно, без да проявява мисъл, която е близка до нашата. Без да изглежда като нас и без да влага омраза. Това просто се случва.
Няма печеливш или губещ в ситуацията. Освен природата с цялото си многообразие.