Да, чудесно звучи. Представих си го за секунда. Суровоядство - добре, ако сам си гледаш храната.
Имате ли представа, че на пазара, в магазина и където и да е в България в наши дни практически НЕ СЪЩЕСТВУВА храна, която НЕ е ТЪПКАНА с токсични вещества. Всички зърнени продукти, зеленчуци, плодове, ядки, че и чаят, билките и подправките също са ужасно качество... ВСИЧКО! :'( Навярно може да се открие по случайност нещо, израстло без "помощни" вещества, но това би било изключение, така че е все тая.
Кажете ми какво правим с това? И как се пречиствате с тези БОКЛУЦИ?! Хора, стомахът ми връщаше домати, купени от пазара, перфектно изглеждащи! Сега вече посвикнах, но все още бродя по щандовете и мириша всички зеленчуци с надеждата да усетя типичния аромат... Изобщо мисля, че не бива да се говори единствено за проклетото месо и вредите от него. Не знам доколко човек може да си пречисти тялото (и не само..) с тези химии! А въздухът

Доста от вас сигурно живеят в големи градове. Не знам как се чувствате, аз вече се задушавам! :'( Ежедневно пътувам в задръстване поне по 1 - 1,5 часа на ден. Ами.... не ми понася и не искам да си представям какво поглъщам дори.

За да не съм толкова офтопик, ще ви споделя моя опит с вегетарианството. По принцип аз никога не съм била голяма почитателка на месото, не ми е особено вкусно, а и приемам убийството с цел презадоволяване отвратително и егоистично от страна на хората. И без това ядях по малко, та в един момент го спрях почти неумишлено - просто не исках да ям, гадно ми беше. Ако трябва да съм честна, дори понякога малко мразех дядо ми, задето колеше животните, и баба ми, задето ги готвеше.

Това беше преди години, когато си ходех при тях на село. (Тогава, когато все още можеха да изкарват от малката си градина почти всичко, от което имаха нужда, та дори и повече. Сега не е така и имам едни мисли в главата, че някой помага активно последните 2-3-5 години за тези процеси, но това вече май е за конспиративния форум

) Та така изкарах почти две години, хапвайки вегетариански вкусотийки, които моята майка ми приготвяше често, докато не ми се влоши драстично анемията...
Не исках да повярвам на лекарката, която ми обясняваше защо хората трябва да ядат месо. Ужасяваше ме мисълта, че трябва да сложа подобно нещо отново в устата си! Но... нямах шанс, защото майка ми присъства на тази лекция и можете да си представите какъв натиск имаше от страна на цялото семейство в последствие... Така или иначе проядох месо

, все още не ми е вкусно (да не говорим за пилетата от магазина..). Разбира се, ям рядко, но мога да кажа, че не съм страдала по този начин от анемията от тогава...
С удоволствие бих спряла отново да ям месо, но не знам по какъв начин мога да предотвратя болестта. Не съм съгласна, че това се получава, защото душата ми не е на такова ниво, както някой е предположил по-рано. Може би е бил мъж? Малко завиждам мъжете, при тях е доста по-безпроблемно това немесоядстване, сещате се защо...
Та дайте практически съвети как да се преборим с болестите, които следват от едно такова спиране на месото. Има ли някой тук, който е страдал от такива и се е преборил, но не по този начин, по който аз?