Природните (космични) закони са неутрални. Само че така формулирани нещата предполагат, наличието на две страни, спрямо които въпросните закони са неутрални, а това не е така. Вариантите са наистина два: 1) да живееш в съгласие с въпросните закони (до колкото ти позволява собственото ти ниво на развитие: способността за разбирането им, волята да ги следваш и другите ти качества) или 2) да живееш без да се стремиш да спазваш тези закони, а да се водиш единствено от личния си интерес. Законите пак са си неутрални, но в двата случая действието им ще е съвсем различно. Изборът е във властта на самия човек, но последствията не са. Сега може да поразсъждавате за доброто и злото от тази гледна точка. Така „добро“ ще бъде всичко, което е в съгласие с космичните закони, а „зло“ всичко, което не е в съгласие с тях. Няма средно положение. Едно действие може да бъде или в съгласие или да не бъде в съгласие със законите, а последните за разлика от човешките закони са вечни и неизменни. Често ги наричат божествени закони, но всъщност няма Бог, който да ги е създал, да е над тях и да може да ги промени.