Искам да споделя моите странности,поне част от тях...Почти на половин век съм,но спомените от тия изживявания са толкова ярки,че мога да нарисувам почти всеки детайл.Първия ми спомен за нещо,извън физиката на този свят е малка настинка като 5-6 годишен,живеех при баба и дядо в силистренските села,лежах в леглото,със затворени очи,и блажено се радвах на бумтящата печка,а вън снегът беше почти метър...Трябва да кажа,не за самоизтъкване,а просто като мое наблюдение,че бях уникално дете.В детската градина /3-4годишен/шашках даскалите с ум и памет-досатъчно беше дядо да ми прочете Опълченците на Шипка,пък и каквото и да е, веднъж,и го рецитирах без никакъв проблем,с обходимия патос.Или в градината прочетените приказки и песничики,които другите разучаваха по седмици-беше играчка за мен.Чувах,когато даскалиците споделяха учудването си с дядо и баба,но мислех,че е нормално това,не си задавах въпросите,че другите изостават,напротив,помагах им.Бяхме само 4 семейства българи,и турския го научих за много кратко време,и мога да кажа,че оттогава имам приятели турци,заради които бих жертвал всичко.Често гледах звездите,и търсех в съзнанието си някакво знание за тях,знаех,че го имам,но не можех да отсея какво точно беше...Та в този болнав ден отворих очи и погледнах през прозореца падащия сняг,притварях очи от уютната топлина в стаята,и в този миг няколко цветни кълба с преливащи прекрасни цветове,леко пастелни,се носеха във въздуха на метър от очите ми...През тях видях дядо да влиза в стаята,поглеждайки ме тревожно,говореше ми нещо,вероятно ме е питал как се чувствам,но не го чувах,защото в главата ми бяха непознати,топли гласове,разговаряйки явно помежду си,и че тези гласове идват от тия цветни,красиви сфери,заедно със лекото им полюшване във въздуха,усещах,че ме гледат,и съм най-важния в момента...Помня само две-три изречения..."Ти поиска така.../Към другата сфера;-Да,намали още малко,добре./Към мен-Ей,не пипай!/Усетих изтръпване на ръката,подобно на електрически удар,протягайки ръка да ги пипна!/-Но бяха добронамерени,дошли като познати при приятел,просто да го навестят,долавях и закачка,усмивка.Аз също се усмихвах,а през транспарента на сферите виждах насълзените очи на дядо ми,който си е мислел,че бълнувам,но знаех,че не е бълнуване, беше обикновена настинка,която много от нас караме на крак...Срещата продължи може би около 3-4 мин.после 22 часа съм спал непробудно,за тревога на старците...Постепенно,за 2-3г.умът ми стана като на всички хора,констатирах го с облекчение,разбира се,не ми се искаше да помня дочути разговори,радиопредавания,десетки песнички,стихчета,приказки../отбелязвал съм го само за себе си,но ми се е напомняло по един,или друг начин/,в 7-8клас,ходехме на бригади по полето-знаете,много от нас са ходили-да се берат плодове,да се плеви нещо си...Та в един майски ден,прекрасно безоблачно време,топло,около 24*,плевяхме някакво цвекло,два-три класа от училището,с три учителки за контрол...Изведнъж погледнах нагоре,и на около 300м над главите ни-великолепен диск,сребрист,неподвижен,огромен,може би около 30-35м диаметър.Посочих го на всички,той леко се заклати,като за поздрав,но остана там.След няколко минутно -"А,кво е това,ма?Олеее,ако слезе?Ма много голямо,ма,като самолет,пък нито бучи,нито има крила..кво е туй,ма,Боже,някакво чудо!?!Дали по радиото ще кажат какво е?!Виж,виж,сякаш се върти леко,и се поклаща..Марей,ще падне,да знаете,малиии"...После с викове и заплахи ни върнаха към работата,но ТО си остана там..Около 2 часа,леко променяйки позицията си,а полето беше равно,пусто,и често сянката му падаше върху нас.Сякаш в този момент,в съзнанието си, знаех какво е вътре,че някой ни наблюдава,търси нещо от нас,сред нас,мяркаха ми се черни,бадемообразни очи,пълни с тъмнина и празни от емоции,но всеки път,виждайки ги в дъното на очите си-си мислех;"Нямате право,никой от тук не ви е нужен,погледайте и се махайте.."-без никакъв страх,дори с лека насмешка на тяхното безсилие.Знаех,че нищо не могат да ми направят.Не усетихме кога е изчезнало,но споменът и до днес е ясен,като току-що гледан филм.
Няколко пъти съм виждал толкова ярко НЛО,не ме е било страх,сигурно защото си въобразявам,че дълбоко в мен има някаква сила,мантра,с която мога да се защитя.Два,или три пъти сме имали странни преживявания с голямата ми дъщеря-беше при мен на морето-2001г.-едно от хобитата ми е да свиря,китара,барабани,но тогава свирех при мой познат на синтезатор,цяло лято,та щерката беше при мен,и един ден звъни на наш познат в нашия град-а той обиден,че снощи сме се видяли,а не сме му обърнали внимание.Дъщеря ми беше в паника-"Абе татко е тук трети месец,не си е идвал,аз съм от две седмици,как ще ни видиш в града,на 250км?!"-а той-слушаме двамата в слушалката с нея-"Айде бе,снощи беше,преди дискотеката,говорехте със ония/пак наши познати/-минах,поздравих ви,вие се обърнахте-само "Здрасти",баща ти се усмихна,и толкова,да не съм сляп,плюс това и гаджето беше с мен,и тя се учуди,че толкова хладно се отнесохте..." Подобен случай имаше още веднъж,мисля,но тогава бяхме на 2500км от България даже,и спора продължи,когато два месеца по-късно се върнахме,но човека беше категоричен,че сме били там,където ни е видял,и че го лъжем...Имал съм и други преживявания,не толкова интересни,и не са важни,поне за мен.
Извинявайте,че ви занимавам с терзанията си,никога не съм споделял тези неща,но поне съм доволен от всички тия..опитности,че промениха философията ми за живота и света,способността често да предугаждам ситуациите,сякаш знам какво ще каже еди-кой си,какво ще се случи,понякога съм много полезен за другите/не е мое мнение/-но за самия себе си-отврат...Усещам понякога нечие присъствие/случвало ми се е на глас да му говоря/,но и усещам някаква добронамерена защита върху мен,и въпреки,че не мога да се похваля със блестящ социален статус,съм спокоен,че..ТО,или ТЕ няма да ме изоставят.
Благодаря ВИ !!!
