"Ти поиска така.../Към другата сфера;-Да,намали още малко,добре./Към мен-Ей,не пипай!/Усетих изтръпване на ръката,подобно на електрически удар,протягайки ръка да ги пипна!/-
който има съмнения , може да се тества в домашни условия ;)
ipsilan, много хубаво разказваш :P От целия текст лъха...не знам как най-точно да кажа...доброта и някакво спокойствие, въпреки нестандартните преживявания. Разбира се, чел съм и друг път подобни неща, но като че ли точно сега ми беше много необходимо едно такова положително излъчване. :) Благодарско!
ipsilan ... Прекрасен стил на писане, удивително описваш средата около повечето хора, които са имали детсво на село. НО все едно чета разказ на Стивън Кинг! Може би всяко малко дете е един daydreamer без да разбере за това ... пък и всеки човек с температура вижда хаокрални цветове породени от високото налягане в мозъка от температурата! А това че усещаш че не си сам може би е на нервна почва нарича се "ПАРАНОЯ" или в твоя случей, непомниш че си бил на дадено място, а са те видяли - това може би е "ШИЗОФРЕНИЯ" !!! И все пак хубав разказ, но без душа ... - От 2 години си във форума а имаш 15 поста!
тогава свирех при мой познат на синтезатор,цяло лято,та щерката беше при мен,и един ден звъни на наш познат в нашия град-а той обиден,че снощи сме се видяли,а не сме му обърнали внимание.Дъщеря ми беше в паника-"Абе татко е тук трети месец,не си е идвал,аз съм от две седмици,как ще ни видиш в града,на 250км?!"-а той-слушаме двамата в слушалката с нея-"Айде бе,снощи беше,преди дискотеката,говорехте със ония/пак наши познати/-минах,поздравих ви,вие се обърнахте-само "Здрасти",баща ти се усмихна,и толкова,да не съм сляп,плюс това и гаджето беше с мен,и тя се учуди,че толкова хладно се отнесохте..." Подобен случай имаше още веднъж,мисля,но тогава бяхме на 2500км от България даже,и спора продължи,когато два месеца по-късно се върнахме,но човека беше категоричен, че сме били там,където ни е видял,и че го лъжем...
в този миг няколко цветни кълба с преливащи прекрасни цветове,леко пастелни,се носеха във въздуха на метър от очите ми...През тях видях дядо да влиза в стаята,поглеждайки ме тревожно,говореше ми нещо,вероятно ме е питал как се чувствам,но не го чувах,защото в главата ми бяха непознати,топли гласове,разговаряйки явно помежду си,и че тези гласове идват от тия цветни,красиви сфери,заедно със лекото им полюшване във въздуха,усещах,че ме гледат,и съм най-важния в момента...Помня само две-три изречения..."Ти поиска така.../Към другата сфера;-Да,намали още малко,добре./Към мен-Ей,не пипай!/Усетих изтръпване на ръката,подобно на електрически удар,протягайки ръка да ги пипна!/-
Добре!!! Първо не искам да защитавам себе си ... Всеки има право на мнение та дори то да е негативно. Всъщност аз съм ПСИХОЛОГ по професия имал съм много интересни случеи и не малко подобни на този, характеризиращи се със самозалбуда породени от 21 век и филмите които се правят днес(Може би ще дойде момент ,когато ще е модерно да си отвличан от извънземни, както сега е модерно да си различен - медиум, гении или да владееш телекинеза)! В повечето моменти изяснявайки подобни мащабни случки с извънземни всеки любител на уфологията би тълкувал разказа чрез свой познания и хипотези представяйки ги на другите съучастници в това препитание, но всъщност ако реално погледнем на нещата и чуем същата история на живо, разказана тя ще звучи много по-различно и истинки, затова в повечето случеи пациентите разказват в покой свойте разкази легнали на тишина или хубава музика със затворени очи, така те могат да осмислят за себе си какво разказват и въобще дали да го разкажат! Не е правилно също и това че виждаме тук едно себеоприличаване в друг свят, на друго място с други емоции - има според мен разлика между малко фантастика и истинска уфология - тоест сайта е за уфология нали? Разказът все пак е добър и го доказва това, че толкова много хора са го прочели и защитават тезата че е истински! Браво! Похвално е това ...
...
Едва ли му е нужно на ipsilan да доказва на теб или на когото и да било за своите преживявания, той просто разказва за тях и добре прави, защото не са малко такива като него. Неговите случки са важни за самия него, а за нас остава информацията.
...Язък, че това минава толкова лесно във Форума.Това мисля, че не се отнася за всички.
Добре дошъл, Dudesun :) Явно има какво да разкажеш, затова направо пусни една нова тема с твоите преживявания. Разбира се, ако искаш и ние да узнаем за тях :P
когато е видяла измежду дърветата 3 огромни червени кръга подредени в триъгълник.Не са трептяли ,нито са си изменяли формата или местоположението ,просто са си стояли така.Тя се е прибрала у дома и нищо по-специално не е ставало.Въпроса ми в случая е - възможно ли е да са светлини от космически кораб?Светлините и формата говори ли ви нещо?
И на мен се случва. Според мен са просто оптически деформации. Я от окото, я от слънцето...
Праната е видима за всички. Не се изискват специални пара-нормални способности. Най-лесно в слънчев ден, си изберете късче от небето, без облаци и го гледайте. Това да става без да се взирате или напрягате да се концентрирате. Просто си рейте погледа. Праната е малки микроскопични светещи сперматозоидчета, които се мяткат насам-натам адски бързо във всички поски безразборно. Колкото повече гледате, толкова повече се запълва кръгозора ви и постепенно става пълно с тях. ;) Успех.
Смисълът е в това, че никъде не казвам, че ТРЯБВА да се взирате.