Случки с неземен характер в моя живот

[RedGuy]

ipsilan ... Прекрасен стил на писане, удивително описваш средата около повечето хора, които са имали детсво на село. НО все едно чета разказ на Стивън Кинг! Може би всяко малко дете е един daydreamer без да разбере за това ... пък и всеки човек с температура вижда хаокрални цветове породени от високото налягане в мозъка от температурата! А това че усещаш че не си сам може би е на нервна почва нарича се "ПАРАНОЯ" или в твоя случей, непомниш че си бил на дадено място, а са те видяли - това може би е "ШИЗОФРЕНИЯ" !!! И все пак хубав разказ, но без душа ... - От 2 години си във форума а имаш 15 поста!

Имайте милост към останалите, като им давате шанс да бъдат емоционални.

Четете внимателно (както би трябвало да е и в други теми), защото тази случка на ипсилан, където е "бил на две места едновременно" се е случила докато е бил заедно с дъщеря си и други свидетели.

тогава свирех при мой познат на синтезатор,цяло лято,та щерката беше при мен,и един ден звъни на наш познат в нашия град-а той обиден,че снощи сме се видяли,а не сме му обърнали внимание.Дъщеря ми беше в паника-"Абе татко е тук трети месец,не си е идвал,аз съм от две седмици,как ще ни видиш в града,на 250км?!"-а той-слушаме двамата в слушалката с нея-"Айде бе,снощи беше,преди дискотеката,говорехте със ония/пак наши познати/-минах,поздравих ви,вие се обърнахте-само "Здрасти",баща ти се усмихна,и толкова,да не съм сляп,плюс това и гаджето беше с мен,и тя се учуди,че толкова хладно се отнесохте..."   Подобен случай имаше още веднъж,мисля,но тогава бяхме на 2500км от България даже,и спора продължи,когато два месеца по-късно се върнахме,но човека беше категоричен, че сме били там,където ни е видял,и че го лъжем...

Или се намеква, че и двамата и всичките тези техни приятели, с които са били цяло лято са шизофреници? И после пак?

Пресилен звучи скептицизма, при положение, че ипсилан казва, че е видял дядо си "през кълбата" и има спомен за дочут разговор. Описанието на кълбата, от Ипсилан, не мисля, че съвпада с онова, за което Лумар реално говори.

в този миг няколко цветни кълба с преливащи прекрасни цветове,леко пастелни,се носеха във въздуха на метър от очите ми...През тях видях дядо да влиза в стаята,поглеждайки ме тревожно,говореше ми нещо,вероятно ме е питал как се чувствам,но не го чувах,защото в главата ми бяха непознати,топли гласове,разговаряйки явно помежду си,и че тези гласове идват от тия цветни,красиви сфери,заедно със лекото им полюшване във въздуха,усещах,че ме гледат,и съм най-важния в момента...Помня само две-три изречения..."Ти поиска така.../Към другата сфера;-Да,намали още малко,добре./Към мен-Ей,не пипай!/Усетих изтръпване на ръката,подобно на електрически удар,протягайки ръка да ги пипна!/-

Онова, за което - съдейки по моя опит с високите температури и пукане на кръвоносните съдове в главата ми от кръвното налягане - Лумар говори са мигновени цветни точки, а не кълба, които витаят във въздуха. Кълба - които изглеждат толкова реални, че човек има желанието да ги пипне.

Тук, ипсилан, може да даде по-детайлни разяснения, относно кълбата. Колко време са стоели във въздуха? Как са се движили във въздуха? После имало ли ги е пак? Как точно се е възпроизвеждал гласът им? Звучало ли е като прихванат телефонен разговор?

[Lumar]

Всеки има право на мнение та дори то да е негативно. Всъщност аз съм психолог по професия; имал съм много интересни случаи и не-малко подобни на този, характеризиращи се със самозалбуда породени от 21 век и филмите които се правят днес (Може би ще дойде момент ,когато ще е модерно да си отвличан от извънземни, както сега е модерно да си различен - медиум, гении или да владееш телекинеза)!

В повечето моменти изяснявайки подобни мащабни случки с извънземни всеки любител на уфологията би тълкувал разказа чрез свой познания и хипотези представяйки ги на другите съучастници в това препитание, но всъщност ако реално погледнем на нещата и чуем същата история на живо, разказана тя ще звучи много по-различно и истински. Затова в повечето случаи, пациентите разказват в покой своите разкази, легнали на тишина или хубава музика, със затворени очи. Така те могат да осмислят за себе си какво разказват и въобще дали да го разкажат!

Не е правилно също и това че виждаме тук едно себеоприличаване в друг свят, на друго място с други емоции - има според мен разлика между малко фантастика и истинска уфология - тоест сайта е за уфология нали?

Разказът все пак е добър и го доказва това, че толкова много хора са го прочели и защитават тезата че е истински! Браво! 

[RedGuy]

Добре!!! Първо не искам да защитавам себе си ... Всеки има право на мнение та дори то да е негативно. Всъщност аз съм ПСИХОЛОГ по професия имал съм много интересни случеи и не малко подобни на този, характеризиращи се със самозалбуда породени от 21 век и филмите които се правят днес(Може би ще дойде момент ,когато ще е модерно да си отвличан от извънземни, както сега е модерно да си различен - медиум, гении или да владееш телекинеза)! В повечето моменти изяснявайки подобни мащабни случки с извънземни всеки любител на уфологията би тълкувал разказа чрез свой познания и хипотези представяйки ги на другите съучастници в това препитание, но всъщност ако реално погледнем на нещата и чуем същата история на живо, разказана тя ще звучи много по-различно и истинки, затова в повечето случеи пациентите разказват в покой свойте разкази легнали на тишина или хубава музика със затворени очи, така те могат да осмислят за себе си какво разказват и въобще дали да го разкажат! Не е правилно също и това че виждаме тук едно себеоприличаване в друг свят, на друго място с други емоции - има според мен разлика между малко фантастика и истинска уфология - тоест сайта е за уфология нали? Разказът все пак е добър и го доказва това, че толкова много хора са го прочели и защитават тезата че е истински! Браво! Похвално е това ...
...

Може би би искал да зададеш няколко доуточняващи въпроса на Ипсилан, с цел установяването на истинността на разказа и защита на своята теза (може би заключаващ се в анализ от ок. 1000 думи). В края на краищата, радвам се, че Хнет привлича и хора с подходящ опит като твоя.

Все пак давам си сметка, че един публичен форум, едва ли е най-подходящото място.

Ипсилан има пълното право да не се тормози публично с този случай.

Все пак остават некоментирани твърденията, че Ипсилан е бил със свидетели на 250 и после 2500 км от дома, когато неговите приятели в родния му град го виждат.

Как би коментирал случаите Dorian, scooter и Guardian?

Можеш ли да споделиш какви са се оказали сучаите в твоята практика, където пациента разказва за вероятни отвличания от извънземни или изживян афект от контакт с извънземни?

[Lumar]

Интересното в случея е че всички наричат дадената случка на ipsilan разказ!!! Разкази пишат и Любен Каравелов и Иван Вазов и т.н. Това показва че подсъзнателно всички знаете че не е истина ако беше така щеше да бъде случка а не разказ! А отностно свидетелите на ipsilan за мен съществуват само във виртуалното пространство или тук  във този форум в този разказ ! Когато чуя и видя реално свидетеля тоест дъщеря му или някой друг вече мога да заключа дали свидетеля е реален и случaят придобива нов статут на важност!

[Mirotvorec]

Едва ли му е нужно на ipsilan да доказва на теб или на когото и да било за своите преживявания, той просто разказва за тях и добре прави, защото не са малко такива като него. Неговите случки са важни за самия него, а за нас остава информацията.

[RedGuy]

Едва ли му е нужно на ipsilan да доказва на теб или на когото и да било за своите преживявания, той просто разказва за тях и добре прави, защото не са малко такива като него. Неговите случки са важни за самия него, а за нас остава информацията.

Лумар говори от научна гледна точка.

Критиката е, че дори ние дискредитираме, каквото казва Ипсилан, защото наричаме написаното от него - разказ. Според Лумар - разказ не е равно на реална случка. Разказът е фантазия, които елементи - както е в този случай, докато не се направят реални интервюта - се считат за измислици.

Лумар сигурно е прав в разликата между "разказ" и "случка". Сигурно ако проверим в някой тълковен ще се окаже, че "разказ" не е била правилната дума за употреба в този случай, от онези, които не се съмняват чак толкова в написаното от Ипсилан.

Въпреки това, тук прави впечатление, че такава разлика от остналите потребители (включае и аз) не се прави. Разбирането тук е, че когато се разказва за нещо реално случило се, то е "разказ".

Затова бих казал, че тази критика не е основателна. Но ще си взема поука, защото съм съгласен, че трябва да се използват точните думи.

Освен това, от гледната точка на методологията, а и от етична, имаме правото да сме скептични относно истинността на преживяното.

...

[Lumar]

Съгласен съм с RedGuy.

[----------]

Нищо научно не виждам аз в едно брутално и обиждащо отношение на "психология" с главни букви...

След това, "разказ" може да се разкаже както за измислено нещо, така и за преживяно. Разказването е функция на езика и комуникацията и разказвателният формат няма много общо с автентичността на съдържанието. Разказът е просто формат, но не и съдържание. По този начин ние често казваме на една mp3^-ойка "песен", дори и когато това е само инструментал или нещо подобно...

Всъщност, spamьорският ефект на Lumar е постигнат: вече десет теми се човъркаме на тема "автентичност", вместо да говорим по съществото на "разказа"... И накрая, за да похлупим - психологията учи, че дори и човек да си измисля (или да си въобразява), има някаква особена вътрешна причина, която го кара да си измисли (или въобрази) именно това и през него прозира не друго, а Истината!... Друг е въпросът, че някой просто иска да зачука труда на другите и ако може да направи резултатът от този труд просто да го няма! Язък, че това минава толкова лесно във Форума.

[mike_portnoy]

...Язък, че това минава толкова лесно във Форума.

Това мисля, че не се отнася за всички.

[----------]

Разбира се, че не се отнася за всички!

[asdfghjkl]

Уплашихте човека и сега не смее да отговори за да не бъде определен отново като "параноик с висока температура" . ipsilan, уважавам това, че споделяш толкова лични преживявания с напълно нешознати и ще ти кажа да не ти пука от нашите оценки, нека не те разколебават само ти си знаеш как са били нещата. Радвай се на това, че си имал толкова невероятни преживявания, не всички могат да се похвалят с такива (като мен).

Интересно ми стана като спомена за онзи човек с черните дрехи и качулката - как така е бил "без лице"? Напомня ми на краткия разказа на Кинг - "Човекът с черния костюм".

[ipsilan]

Не, ни най-малко не съм се изплашил ...Просто си мислех, че още някой ще сподели нещо...да си премерим шизофренията ;D Винаги съм се чудил на психо..докторите - каква им е работата?! Много ми приличат на свещениците, които претендират да са кореспонденти между мен/нас/,и Всевишния...Сякаш сам не мога да се оправя. Та и тия доктори - знаят ли какво ми е на душата, че и да я лекуват? Както и да е, симпатии към докторчето, сега расте, учи се... Зет ми е подобно момче - всичко трябва да е "научно доказано" - иначе не се брои и гледа, милия, с един недоверчив, почти умен поглед и на темата за присъствие на извънземни,например, следва въпроса "Къде мога да прочета, но 1000% да е достоверно"...Има такива хора и не са малко, но простено да им е...
 За човека в черно?! Не точно без лице, когато погледнeх към лицето му, при евентуална среща, винаги е дълбоко в качулката, едва личи някакъв овал, дори не мога да кажа бял ли е, негър ли е и е пораждало в мен асоциация на тайнство, плашещо и мощно,винаги съм си казвал заканително -"Абе кога ще ти видя лицето като хората, какво толкова криеш, грозен ли си, дявол ли си, това лице срещало ли е слънчеви лъчи..."- все в този ред на мисли и често ми се е искало да го спра и да махна качулката най-после...Срещите ни винаги са били в здрач, полумрак, сянка, е, не са били кой знае колко...После също така внезапно изчезна, както се и появи...Но и до днес споменът :- е толкова свеж, че мога да имитирам дори походката му, вдървена, твърда, като болен от дископатия...
asdfghjkl-не си спомням дали съм чел този разказ/принципно не харесвам Кинг, но съм чел доста негови неща/-ако имаш време-подскажи какво точно е?
 Лека седмица на всички!!! Не вдигайте температура...
    ...Защо съм язвителен..извинявайте, малко съм нервен...         

[mvm]

Може ли да използвам темата да разкажа и аз за един мой сън отпреди 5-6 години..
Та значи стоим си аз, мъжа ми и децата ми на едно летище.,по-точно бяхме в чакалнята на летището. Там имаше много хора. По едно време от небето посред бял ден дойде една летяща чиния и кацна на поляната от задната страна на летището. Всички хора се развикаха и се изпокриха. Останах само аз, излязох навън и незнам защо, обаче в съня си знаех, че идват за мене. От чинията слязоха 2 мъже, много красиви и облечени в интересни цветни дрехи, направени не от плат, а сякаш от светлина, предимно в жълто и лилаво и синьо. Приближиха се към мене и ми казаха, че идват да ме вземат, само мене обаче. Много исках да тръгна с тях, чувствах, че ще ме отведат в истинския ми дом. Всъщност още като видях чинията, усетих, че идват от моето родно място. Странно усещане.
Седях си там, колебаех се какво да правя и накрая им казах, че тук имам деца и не мога да ги изоставя. Те си тръгнаха.

[mvm]

Ипсилиан, аз не мога да се похваля с такива изживявания, но твоя разказ ми напомня на едно обяснение на Крион още в първата му книга. Там той разказва, че всеки човек на земята е придружен винаги от двама учители, които той не вижда, но те са винаги край него. Вероятно ти ги усещаш понякога. И като си бил болен като малък, може би си видял не извънземни, а точно тези свои учители.
Крион дава един съвет как да ги виждаме всички ние. Вечер преди да заспим, да си представяме, че сме на висок хълм, а пред нас има воден басейн, Трябва да се отпуснем и да чуваме само шума на вълните и вятъра. Тогава да си представим, че във водния басейн има завеса, която постепенно се вдига. Зад нея трябва да се появят нашите учители. Да протегнем мислено към тях ръце. В този момент, той казва, че ще усетим затопляне на ръцете. Това упражнение не трябва да трае повече от 3 минути и да се прави само по 1 път на ден.

[ipsilan]

MVM - Трогнат съм от вниманието,което неочаквано получих,също и на всички съфорумци,които са прочели редовете ми,очаквах с нетърпение още някой да сподели подобно преживяване,да "намеря"сродна душа,докоснала се до друго измерение,друг свят,други същества и разум...Може би все ще се появи някой...ако темата не умре. И аз срещнах подобен вид медитация,никога не съм опитвал,оправдавам се на себе си,че е нужно време,обстановка,спокойствие,съсредоточаване,постоянство,и си казвам-"Някой ден,не сега,но трябва да опитам..." И така,години наред..А и не знам дали искам да ги видя,но определено често усещам присъствие-ненатрапчиво,старателно скрито,дори на разстояние сякаш,но упорито,видимо безразлично и пасивно,но строго и справедливо,в смисъл-"внимавай какво говориш,какви мисъл-форми градиш,защото ще си ги получиш обратно..."-и Бога ми,случвало се е няколко пъти,за мое успокоение-без трагедии,и особени щети,но някак си записаха в "хард-диска" в главата ми тази...препоръка.И отдавна,от години,внимавам какво и колко говоря,също с мислите и дори въображението...Но не мисли,че е особено приятно-винаги си нащрек с думите и мислите,не можеш една българска майна или дори на шега-една проклетия да изречеш...А с въображението/например си представям как познат катастрофирва с колата-и се случва..имам няколко такива случаи../му хванах цаката;дори и да си представя нещо подобно-веднага след това си въобразявам как от ситуацията,създадена в главата ми-се получава една комедия в края на краищата,и обезателно накрая всичко е наред...Е,сега ако не получа диагноза-"Луд за връзване"-друг път няма да е... ;D Сигурен съм,че доста хора имат подобни ситуации,но някои не са обърнали внимание,други го отдават на случайността...Както е писано тук-няма нищо случайно..
           Благодаря за вниманието,още веднъж!!!Благодаря!