Много "истинно" едно такова е станало тук напоследък
Аз не се наемам с Истината за съвестта, но ще споделя моето мнение по въпросът как аз разбирам съвестта (си)
Сигурно има и по-лесен вариант като "богоизбран" да потърсим в Гугъл и да разберем разни неща, но мен нещо ме мързи и ей така ще попиша по темата, че има само едно мнение и няма нужда да се четат други отпреди години.
Съвестта ... какво НЕ Е:
1. Не е глас (все пак за някой шизофренично-болни може и да е, не знам)
2. Не е тази на някой друг (дори и на двама родители-светци)- може да има влияние на определено възпитание, но определено не е нещо, което може да се "копира", ако ти харесва и да я взаимстваш.
3. Не е константа и в същото време е доста зависима от психиката на човек (да се разбират емоциите, които понякога са по-силни от тялото и могат доста да попроменят иначе съвестната съвест (извинете за тавтологията))
Съвестта Е:
1. Осъзната необходимост от морал.(акцентирам на "необходимост")
2. Възможност за подчинение и контрол на Волята при евентуални избори и решения.
3. Тази част на съзнанието, която повече помага отколкото вреди, когато е нужно да вярваме в нещо, а нямаме достатъчно основания.