Зигфрид, форумът е място, където така наречените доказателства биват подлагани на изпитание за съответствие с действителността. Прави ми впечатление, че заобикаляш много важни аргументи и си знаеш твоята.
Структурата на обществото е била изградена съгласно така наречения тълпо-елитарен модел. Има аристокрация, буржоазия, олигархия, които разполагат с почти всичката собственост върху индустриалната и финансовата инфраструктура, а също са заели ключови властови позиции. Случайно или не - много голяма част от тях са евреи или техни сътрудници, което е факт. Останалите хора са обикновена управляема от тях тълпа, чиято функция е да обслужва притежаваната и управляваната от олигархията инфраструктура. Тоест имаме налице така наречения "тълпо-елитарен" модел на управлението.
Главната постановка на комунистическата идеология се състои в идеята, че срещу тези хора трябва да се води борба, техния достъп до управленските структури трябва да бъде решително и необратимо отрязан и в обществото трябва да се реализира справедлив икономически модел, който да разпределя равномерно благата между всички членове на обществото.
Няма да е лесно да разберем защо тези хора си вкарват такъв мощен автогол с измислянето на подобна идеология. Ще се опитаме да предположим.
Ръководения от тях капиталистически модел имал някои много силни недостатъци. Първо - създавали се условия случайни хора с находчиви умове да проникват в по-висшите слоеве на обществото и от там да реализират идеи и да провеждат политика несъгласувана с основното аристократично ядро (Хенри Форд, Махатма Ганди и др.). Второ - в условията на неконтролируемо потребление и нарастване броя на населението, изчерпването на наличните ресурси в обозримо бъдеще щяло да доведе до непредвидими последици (силни социални катаклизми), от които в крайна сметка ще произлезе това, че ще "изтърват" кормилото на историята. На помощ им дошла комунистическата идеология. В идеята за справедливо разпределение на благата те видели възможност да въведат в обществото режим на дозирано, много ниско ниво на потребление на ресурси, като при това си запазят монополното право на тълкувание на социалните учения, с други думи, планирали да създадат специален идеологически корпус, предназначен да ръководи от тяхно име процеса на трансформация.
Като първа зона подлежаща на поразяване с новоизлюпената система те избрали Русия. Доминиращата идеология там по него време била религиозната догма, което било добра почва за развитие на по-силно аргументирания комунизъм. Изоставането от руска страна в областта на индустриалния напредък също било фактор, подсилващ техните планове. Перспективата на тази операция, както се досещате, била "перманентната световна революция".
Речено сторено. В разгара на Първата Световна Война в Русия пристига с влак специално подготвения идеологически корпус начело с Ленин и започва да изпълнява своите задачи. След няколко опита, в крайна сметка царската власт е съборена. Идеологическият корпус бил разделен на две, което разделило и обществото. На тази основа започнала кървава гражданска война, благодарение на която систематично били разрушавани почти всички аспекти на социалната и техническата инфраструктура(църква, образование). Производството било концентрирано върху военната техника, което в условията на гражданска война е обратно на градивно.
Така или иначе, Ленин и неговата компания объркали плановете. Те не могли достатъчно бързо да спечелят гражданската война и с това да вземат цялата власт, което било ключова стъпка към реализирането на перманентната революция. Те трябвало да организират контранастъпление с последващо превземане на изтощената от войната Германия, но вместо това подписали Брест-Литовския мирен договор. Ленин толкова много "се объркал", че подлежал на отравяне с така наречените "лекарски методи" - поставяне на грешна диагноза и лечение, което не се проявява веднага, но в крайна сметка довежда до инфаркт (Ленин, Сталин, Милошевич и др.).
Така се получило обаче, че на негово място застава грузинеца Сталин. Лека полека той задвижва нещата в посока "модернизация", "индустриализация". Колкото и да е нелепо, той възстановява църквата и въвежда общоообразователната система. Общо взето - противно на първоначалните планове, той систематично изгражда социална и техническа инфраструктура. Освен това с действията си по време на "голямата чистка", Сталин практически ликвидира петата колона в своята страна, която по правило служи за шпионски и подривни действия.
И олигарсите, поставени в такава ситуация, не желаят да насърчават световната революция в другите страни, поради простата причина, че ръководен маяк, пример за подражание ако щете или стратегически тил, ще бъде не-контролирания от тях СССР. Ето защо те "спешно" култивирали национал-социализма, чиято идеологическа постановка се състои също в борбата с еврейската олигархия, но за целите на решението на този проблем се прокламирала подмяната на единия елит с друг(еврейски с арийски). Това, осъществено под влиянието на олигархична Швейцария, трябвало да бъде план "Б", чиято цел е да върне света в състояние на разрушена инфраструктура, ниски нива на потребление на стоки и знания и да въведе отново концлагерния модел, за предпочитане в глобален мащаб.
Както знаем, и тази операция претърпяла неуспех, а след създаването на ядрените оръжия, основно предназначени за сдържане на противника, света се втурнал в луда надпревара в развитието на практически всички инфраструктури (социална, производствена, научна, военна, информационна), от която е резултат днешния свят. Продължават да възникват случайни елементи, които да реализират политически линии несъгласувани с оригиналното олигархично ядро (Иран, Ирак, Мартин Лутър Кинг, Кенеди и др.).
Има всевъзможни теории в които се превъзнася степента на контрол, който въпросното олигархично ядро има върху протичащите в света процеси. Вярно, те съществуват и периодично правят някакви опити да изменят глобалната ситуация, но предимно без успех.
Сега е актуално да се говори за т.нар преход. Падането на комунизма не е нещо друго, а въвеждането в определени зони на специален идеологически корпус, въоръжен с "политически плурализъм", "правата на човека", "демократични ценности" и прочие кухи понятия. Съвсем очевидно е, че целите на тази операция са същите като тези в началото на 20-ти век. Производствената инфраструктура запустява(руши се), образованието гние, църквата не е никаква сила - напълзяли са всевъзможни секти и сектички, армията е разбита без война.
Много мощно средство в подкрепа на разрушаването на производствената инфраструктура е т.нар. "глобално затопляне". Това не е само някакъв абстрактен проблем,за който да се тревожат учените и природозащитниците, знаем че си има и напълно истинско политическо изражение - подписват се договори за "ограничаване на парниковите емисии", де факто, блокират се възможности за индустриално развитие. Естествено, самите замърсители са вредни за природата, но основното направление за противодействие на този ефект трябва да се насочва към алтернативните възможности и новите технологии, с други думи - модернизиране на инфраструктурата в такъв вид, че да не представлява опасност.