A познай кой, иска ми се да не мисля за себе си като безнадеждно заразена и да се боря до колкото мога срещу това безумие. Опитвам се да науча колкото може повече, да се абстрахирам от теории и да обръщам внимание само на потвърдени факти, документи, протоколи от съдебни процеси, формули и неоспорими източници. Не може да се стигне по-далече от 60-те години, но дори и тези документи звучат като фантастика за обикновения човек днес. Информацията е едновременно толкова много и толкова малко, така безнадеждно оплетена и свързана в мрежа от полуистини, клевети и шокиращи открития, намиращи се право пред очите ни, че един човешки живот не би бил достатъчен на човек да се добере дори до малко разбиране за схемата.
Някъде четох, някой казал, че истината се намира в разстоянието между лъжите. Понеже напоследък чувам само лъжи отвсякъде, се опитвам да намеря истината в разстоянието между ушите си. Опитвам се да мисля логично, да внимавам за малките противоречия, да не се поддавам на бляскави безсмислици и висящи умозрения. И точно когато стигна до някой привидно напълно логичен извод като, например, че хипнозата и манипулацията на съзнанието технически не може да се осъществява по телепатичен канал... излиза някаква подла статийка като тази, написана черно на бяло, която за миг разбива цялата логическа постройка в която съм повярвала и в която съм се готвела да се заселя и да започна спокоен живот.
Това е като събуждане от сън в друг сън. Лъжата се оказва истина, истината лъжа. Кое от останалата истина тогава е илюзия? Кое от илюзията е реалност? Коя е моята илюзия и коя ми е натрапена отвън? Сигурно това е параноя. Може би не търся правилно. Може би изобщо не трябва да търся. Може би на човек му стига и това да потъне в сонатите на Бах или да изчезне в някоя картина на Рембранд за да намери нещо реално. Но после тръгваш по разбитите тъмни улици на града, блъскаш се в озлобени, съсипани хора по улиците, седиш в смрадливите кръчми с безразлични приятели и прекарваш часове в разговори за които никой не дава и shit. И въртележката започва отново. Питаш се защо съм тук, как е започнало всичко, къде грешим, защо не можем да излезем от този капан. Наша ли е вината или наистина има някаква конспирация. Може би наистина е от самолетните паяжини в небето? Може би тези антени над мръсните блокове наистина ни спичат мозъците? Може би някой наистина ми причинява амнезия? Това не може да съм аз, това не може да е моят свят. Може би те са наистина е рептили? Извънземни? Може би Бог наистина е свадливо садистично старче с дълга бяла брада, което постоянно се нуждае от нашето внимание? И въртележката започва отново. Не, не може да бъде, няма логика.. И събуждането започва отново... само за да се окажеш в друг сън.
Може би си прав. Може би наистина е само временно психическо състояние. Дано да е така. Дано да е само свински грип.
Благодаря ти, че ме изслуша
Сега мога да се върна към моите извънземни.
