Знаеш ли защо си пиша с теб, Константин. Задаваш абсолютно същите въпроси, които и аз си задавах.
. Слава Богу има кой още да ги зададе! Това е ценното!.
Когато човека е стигнал "по- навътре" във въплащението си, описано по "странен начин" в Битие, всъщност от по-ефирно тяло, дето си го има и сега е преминал в по-плътно, получил е обвивка. Аз на това не му викам грях! А опитност и е като да загрубееш (извинявай за бедния ми речник!). Но така тази сензитивност, която по-ефирното тяло има, изчезва (макар и не напълно, както и не при всеки, но това определя връзката с първоизточника)и човек става телесен, връзката му с душата не е така осезаема, както е била първично, той се е изменил- човека. Постепенно натрупвайки опит това обогатява душата му, но тъй като е вече дуален, в следствие на земното пребиваване, има и противоречия, които си решава както намери за добре, което пък трупа следствие, и така докато добие яснота отново, но не поради първична душевна чистота, а чрез личната си работа- воля за разбиране и мъдрост, придобита с опита. т.е добивайки ефирната яснота със собствен принос, което го свързва със т.н Св Дух, чрез душата, не че го няма Духа, но преди туй не е осезаем. След цялата тази работа човек не изпитва противоречие, вследствие на пребиваването си и започва да усеща за себе си причино- следствените връзки, това го изменя като светоусещане и лични търсения, при всеки е лично.
