Автор Тема: Вселената - сътворение, строеж и още нещо в различни езотерични извор  (Прочетена 26552 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен =======

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
Относно: Вселената - сътворение, строеж и ощ&
« Отговор #45 -: Април 28, 2008, 22:12:28 pm »
     Няма нищо преписвано от Блаватска. Книгите са си сами за себе си. Само превеждам или пиша части от тях. За да се дава заключение за нещо, трябва първо да е прочетено подробно, а не лек преглед. На пръв поглед най-различни и невероятни работи имат прилика, но когато човек се задълбочи повече, започва да чувства и да открива разликите.
     
« Последна редакция: Април 28, 2008, 22:20:45 pm от delfin »

Неактивен =======

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
      Последните два поста са от книгите на Нина Ничева. В тях под формата на малки разкази или есета има написана най-различна информация.
      Имам и доста други книги, и руски и български, от които може да давам информация по темата, но само ако има някакъв интерес.

Неактивен July

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 242
Много е хубаво, че пишеш. Затова продължавай да пишвш, ако смяташ, че може да е интересно на аудиторията. Аз правя същото и много други правят това. Така не изказваме собствено мнение, а просто даваме възможност и другите да го прочетат. Това обаче, не значи, че каквото пише в някои книги вече не е казано от друг автор преди това. Например в първите ти текстове и аз открих това, което превеждам от книги писани преди 1500 години. За мен логиката е - колкото по-рано толкова по-верно, ма може и да е грешна. Имам и друга логика, новото е преписано старо в по-друг стил.  По повечето от езотеричните теми много отдавна е писано от мадам Блаватска. Ашаман е прав. Той не искаше да обиди теб, че ти преписваш, доколкото го разбрах. Стилът на Блаватска е толкова труден и с толкова много факти, че не всеки си прави труда да ги прочете наистина. Ако всеки прочетеше Блаватска наситина, щеше да открие нейните думи в много нови книги, излезли през последните 10 г. Досега не съм чела нова книга, в която да няма 70% стари неща, казани от други преди 20, 100, че и 1500 години. Та, няма нищо лошо, че пишеш,продължавай, пък всеки да си прави изводите за себе си. Респект към труда и времето, което отделяш. Знам как се чувстваш.  :) ;)

Неактивен =======

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
  И Блаватска и Рьорих, както и много други книги, които са написани от различни автори, но имат повече или по-малко прилика са от един основен източник -Земната йерархия, или Шамбала, или ако му се иска на човек може да нарича този източник и Учителите и земния подотдел на Великото Бяло Братство, Мъдреците, Възвисени владици, Беловодие, страната на преподобния Йоан и с много други имена.
  Този е източника и на Нина Ничева и на Мариана Везнева, смея да твърдя, че служител и Учител от Шамбала е и Дънов /информацията, която той дава в езотеричния си клас сякаш е взета от теософията и от космогонията на Розенкройцерите/, Елизабет Профет, Алис Бейли, движение "Екзодус", "Ню ейдж мастерс", Даниил Андреев /?/, Лао Дзъ /също съм срещала в някаква книга, че е бил от Шамбала и се връща там след делото си в Китай/,подобно становище съм срещала и за, мисля че беше Сергий Радонежский /ако не греша в името/, както и други имена.
   Слава Севрюкова също е говорила, че учител й е Мория.
   Всеки ченълинг е от различни източници.
   Темата за Вселената е необятна.

Неактивен =======

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
         К  А  П  С  У  Л  А  Т  А

         Н  А     Б  Е  З  С  М  Ъ  Р  Т  И  Е  Т  О



       Във всеки разумен индивид /същество, обитател/ на видимия и невидимия свят от различен порядък и форма на проявление на материята /плазма, твърда материя, газ, енергия, полета, вълни и т.н./ е заложена клетка с разумните импулси на Съзиданието и Познанието. Това е т.нар. "Капсула на безсмъртието", нещо относително вечно и константно на фона на преходното битие на биологичното физическо тяло на човека. Докато органите и тъканите му имат заложени параметри за съществуване /за днешния човекв границите от 0 до 150 години/, то концентрираното в тази клетка-капсула е вечно, неунищожимо.
       Разумният дух е безсмъртното НЕЩО, което остава след смъртта във физическия план на прехода към друго състояние. Той се пробужда при сливането на двете полови клетки и образуването на зародиш. Тогава автоматично се включва генният код и започва минисътворението - създаването на нов живот.
       "Капсулата на безсмъртието" в човека се намира в т.нар. "трето око". За човешкия вид тя се вгражда в предния челен дял на мозъка и условно има три лъча, които тръгват от общо начало и действат както обединено, така и поотделно. Проекциите на трите лъча образуват равнобедрен триъгълник с връх към чакрата на фонтанелата /темето/.
       Пулсациите на тази "капсула" на вечния разумен живот извършват периодичен кръговрат през целия човешки организъм. Посоката е по часовниковата стрелка, а периодът е 7 години, макар че има и отклонения - при едни индивиди става за 5, а при други - за 9 години. В тези случаи има известни функционални нарушения и болестни прояви.
       При някои човешки същества поради карма, мутации, лоша медицинска намеса това триединство на действие на "Капсулата на безсмъртието" е нарушено или почти липсва. Това се среща при хора с умствени увреждания, защото човекът мисли точно с този разумен код- "капсула". В действителност тя е миниатюрна, много прецизна и може да се оприличи с компютърен чип от най-висш порядък.
       Понякога някои извънземни раси крадат от земни или други същества "Капсулата на безсмъртието", която се вгражда на други същества. При липсата й обикновено детето умира в много ранна възраст. Когато земен човек напусне земния свят поради физическата си смърт, "Капсулата на безсмъртието", съхранила натрупания пореден опит и познание, после се включва при следващата материализация на индивида.
       Кражбите стават, когато даден обитател на Космоса е лишен от т.нар. безсмъртие поради нарушаване на основните космически закони и морал. Тези некоректни намеси, ако нямат кармична причина или следствие, са недопустими и се санкционират строго от висшите Космически йерархии.
       Всеки индивид има определено количество априори заложени данни, които са неизменни, но които могат да бъдат развити /усъвършенствани, деградирали или закърнели/.
       Генният и енергийният "код" на човека е вечното зрънце на Духа му. Всеки индивид взема по нещо и от своите биологични родители, което допълва неговия Аз като духовна и енергийна субстанция.
       Част от земните жители сами се поставят в ролята на "биологичен баласт". Други стават такива по независещи от тях причини и са лишени от "Капсулата на безсмъртието" и субстанцията на вечността. Някои неразвити до определена степен индивиди се раждат като клонинги, "работен материал" на еволюцията, но не са вечти като духовна еманация.
       Остава вечен духовният прародител - матрицата, която ги размножава механично. Този тип хора имат разум, съзнание, но на елементарно ниво - инстинкти, рефлекси, макар че говорят, работят, размножават се. Липсва им "духовната пластинка", гарантираща им вечност.
       Самото планетарно тяло, което е съградено за определен брой населяващи го същества, в определен момент чрез катаклизми се отърсва от биологичния баласт.
       Силите на хаоса са заинтересувани от появата на многобройни бездуховни маси, генериращи мощен поток от отрицателна енергия, проявяваща се при паника и елементарните инстинкти за оцеляване. Вместо еволюция по вертикала /на Духа/ човечеството е тласнато към развитие по хоризонтала /биологично ниво/. След 12-ото поколение от една духовна същност започва деградация, мутации и регрес. "Капсулата на безсмъртието" вече не създава материално /въплътено/ потомство.

Неактивен =======

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
Относно: Вселената - сътворение, строеж и ощ&
« Отговор #50 -: Май 10, 2008, 19:04:56 pm »
        Това разказче го пускам тук, защото е свързано с Космоса и е от ченълинг.

         Ч Е Р Н И Т Е   Д У П К И   В Ъ В   В С Е Л Е Н А Т А




        Научните постижения на съвременната астрономия, на новата физика, документираните мигове от живота на Вселената чрез снимки от сонди, спътници, орбитални станции и пилотирани полети вече са натрупали солиден емпиричен материал за "черните дупки", които имат странно поведение и непознати свойства.
        Хипотезите, че те всмукват енергия, пространство, късове от космически тела и дори цели звезди, системи и галактики са верни, въпреки че в края на ХХ век учените все още не познават многообразието от свойства на далечния Космос. Черните дупки са едно от тях.
        В един много опростен модел човешкият организъм, тялото и неговите системи и функции, са умален Космос, в който действат същите закони, както и в големия Космос. "Черните дупки" са "устата" на Космоса, колкото и неточно да е сравнението. Могат да се оприличат и на врати към друга реалност, в която всмуканото, погълнатото от космическия въртоп се трансформира, анихилира, преработва и се изхвърля като космическа смес. Тя след време служи за пораждането на нови форми на живот като градивен елемент на сатворението.
         Приема се, че черните дупки са автоматично действащи механизми, заложени в модела на Сътворението и еволюцията на Вселената. Те са работещ механизъм, който прочиства пространството, събира енергията, трансформира я за нов живот.
         Космосът е отлично синхронизиран механизъм и всяка повреда или намеса крие риск и води до промени, които са по-скоро отклонения от нормата, мутации. Черните дупки са създадени или монтирани във всяка галактика и звезден куп. Има ги дори в т.нар. мъртво пространство. Те преработват първичната, грубата материя, за да я трансформират в мощни потоци с невероятни свойства. Черните дупки могат да се приемат и като врати към други светове и измерения.


         За да се премине през тези космически мелници на материята, трябва да се знае как действа механизмът им, както и начините, с които той може временно да се изключи или спре. Това гарантира преминаване през черната дупка без опастност от анихилация или трансформация, в други краища на вселената.
         Те могат да се приемат и за енергийни тунели, в които може да се влезе след преодоляване на мощните гравитационни сили и използване на ускорението им за скокове в други пространства.
         В еволюционен аспект черните дупки са нещо, което поддържа и стимулира развитието на Вселената. В Млечния път също има огромна черна дупка, която активно и равномерно трансформира пространството и материята в този отрязък от Космоса. "Жизнените сокове", които са продукт от асимилацията на черните дупки, пораждат нови звезди на далечни разстояния.
         Ако се познават механизмите на черната дупка в Млечния път, по един от съществуващите енергийни тунели може да се достигне Централната Вселена, докато други тунели могат да изведат в космическата пустош, която предстои да се засели с планети, живот и разум.
         В черните дупки се засмукват мъртви звезди, замърсени пространства, изродени форми, излишната енергия от космически експлозии. Това е доста опростен поглед върху ролята на загадъчните черни дупки в еволюцията на Космоса. Когато подобен механизъм се използва от недобронамерени сили, същества или обитател, съществува риск за близките пространства. Около черните дупки често се навъртат космически същества, които се нуждаят от енергията им за живота и като гориво.
         В далечното бъдеще Слънчевата система също ще бъде погълната и преработена чрез всмукване от черна дупка, за да се оползотвори енергията и да се породи нов живот в необятния Космос.
« Последна редакция: Май 10, 2008, 20:23:58 pm от delfin »

Неактивен =======

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
            УНИВЕРСАЛНАТА  КОСМИЧЕСКА  ЕНЕРГИЯ



        Пространството, което е наситено с разум и енергия с разнообразни свойства, за човека се рамкира от видимия триизмерен свят, в който живее. Другите му представи и познания - за Космоса, другите звезди и галактики, са по-скоро индиректни.
        Близкият и далечният Космос са колкото сходни, толкова и различни. Общото, което изпълва сътвореното и оживеното пространство, както и мрака на далечния Космос и непознатите светове, е универсалната космическа енергия /УКЕ/.
        Тя е основната градивна субстанция във Вселената. Има свойствата и заложеното в субстанцията от Големия взрив и посяването на живота, разума и материята в различните й форми и проявления.
        ...
        НЛО, които занимават медиите и учените, използват УКЕ. Двигателите им извличат определени енергийни съставки в зависимост от нивото, до което е достигнала всяка цивилизация, която вече може да пътува свободно в Космоса.
        Синтезът на плазмата, енергията на слънцето, вятъра, термалните извори, лавата, изтичаща от кратерите на вулканите, са нещо, което е близо до универсалната енергия, но е и различно. ... Принципите на улавянето и разлагането на УКЕ са работни хипотези за някои учени, които експериментират в областта на торсионните полета. УКЕ е нещо вечно, неуншщожимо и преминаващо от един вид на трептене, лъчение, вибриране на друго, по-високо или по-ниско ниво в зависимост от целта, за която се използва.
        УКЕ може да бъде и храна за потомците на човечеството, когато човекът промени сегашното си тяло и вътрешните органи, конструкцията и пренастрои енергийните си центрове. Това е далечно бъдеще, което и днес се промъква като сюжет в научната фантастика...
        Праната е част от УКЕ, макар че на всяка планета, близо до повърхността й, в УКЕ има пласт със специфично лъчение, който е предпазен и защитен филтър, за да бъдат съхранени обитателите, флората и фауната от интензивността  и влиянието на космическите вълни. Специфичният слой в УКЕ е защитен механизъм, за да се гарантира автономност на индивидите, населяващи планетарното тяло, и достатъчно енергия за живота и видовете върху него. Растителните видове улавят УКЕ, филтрират я и връщат специфичното, което подпомага живота на другите видове. Земята не случайно е покрита с много вода. За планетата водата е компонент, който се свързва с УКЕ и гарантира живота.
         Много тайни общества, ордени и школи работят с УКЕ. Учителите и мъдреците винаги са подчертавали, че "огънят" на космическата енергия може да предизвика смърт, лудост или психическо разстройство, ако към нея посяга неподготвеният, необученият и любопитният. УКЕ въздейства на фините тела и на енергийните центрове. Човекът става свръхчувствителен, защото тя се улавя най-бързо от нервните окончания и мозъчните центрове. В опитните ръце УКЕ може да лекува, да прочиства енергийни струпвания, да "изгаря" замърсители от енергиен тип по аурата, в атмосферата или на конкретно място. Всичко опира до духовния опит и до отворените духовни очи на учителя и неговите ученици, които той обучава за работа с универсалната енергия.
         Не е препоръчително с УКЕ да работят хора без духовно зрение. Още по-недопустимо е с нея да боравят тези, които не знаят как да неутрализират извлечената или преработената енергия, която е попила болест, негативни емоции и енергии, психическия и вибрационния смог от човека или мястото, което се изчиства.
         УКЕ трябва да се преработи, пречисти и да се върне обратно в Космоса, а енергийното равновесие следва да бъде съхранено.
         Законите за работа с УКЕ се подчиняват на принципа , че нищо не се губи. Ако отнякъде вземеш, трябва да го върнеш, за да няма последици, които рефлектират върху боравещия с УКЕ.
         Хората с отворени духовни сетива могат да моделират УКЕ, да извличат необходимия слой или нишка, да го използват и след това да закърпят енергийната дупка със същата енергия, на същото вибрационно ниво и вълна на трептене. Процесът протича при непрекъснато движение на УКЕ, която е живо същество, дете на Космоса, подчинено на вселенските закономерности.
         Паралелните светове работят с УКЕ, но всеки от тях има код към нея и ползва специфичния слой, който не е приложим в реалния свят или в друго измерение. Космосът е сътворен като прецизен механизъм, който използва рационално всичко от първичната смес. Неразвитите и младите цивилизации още не са открили какъв океан от енергия има около тях, буквално във въздуха, но това е въпрос на време и на развитие. За да няма дисбаланс, УКЕ е многослойна, но всеки разумен вид може да ползва само един слой от нея, а след еволюция - още 2-3, но така че да не е ощетен никой от другите обитатели на Вселената.
         ...Ключовете към УКЕ за човека са мисълта и духовният опит. Духът, безсмъртната субстанция, която остава след физическия разпад  на човешкото тяло, е част от УКЕ. Нишката, която излиза от вече непотребното физическо тяло, се придърпва и всмуква от слоя на УКЕ, носител на паметта на първичната душа, от която е частица душата на всеки човек, индивид, същество на определено космическо тяло.
          Друг слой на УКЕ е информационният. В него всичко, което е било, е и ще бъде, може да бъде видяно, прочетено, усетено, преживяно, когато мисълта се прикрепи към енергийната нишка. Част от нишката са Акашовите записи, ниво "М", вселенската банка за информация.
     
         

Неактивен =======

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
          Колкото по-стар, по-опитен и по-развит е духът, толкова по-надълбоко може да навлиза в конкретния слой на УКЕ, да става част от от него, сливайки се с вибрациите и пулсациите на енергията.
          Когато премине всички еволюционни цикли, заложени за конкретния дух, той става сам УКЕ. Слива се с праначалото, достига до Създателя, защото УКЕ е идентична с него, но Творецът е този, който може да я трансформира и да я тласне в нов цикъл на съществуване или да я спре и да я върне в първичното топче-яйце на живота.
          Много от високоразвитите цивилизации във Вселената са от енергиен тип. Хранят се с енергия и самите те са енергия. В техните светове се водят битки за източниците на енергия. За човека все още е трудно да си представи какво точно е УКЕ. Тя е въздухът, който дишат хората, но самият той е многопластов и безкрайно богат на свойства, качества и възможности. Човекът трябва да се научи да стига до всеки слой, от чиято енергия има необходимост. УКЕ е и не е точно въздухът, но е в него - невидими ленти от мощна непрекъсната вселенска енергия, които пресичат пространството около нас.
          Въпрос на време е човечеството да стигне до прозренията за използване на УКЕ. Познанието винаги е съобразено с нивото на цивилизацията и със степента на агресивност на обитаващия разумен вид... Могат да се припомнят приказките за вълшебните покривки, които след произнасянето на тайните думи се пълнели с вкусни и изобилни ястия и напитки.
          Изобилието чрез УКЕ стои в бъдещето на човечеството. Всеки човек ще може да получава това, което му е нужно чрез мисълта си и връзката й с универсалната енергия на Вселената. Човешката психика трябва да се освободи от алчността, прахосничеството и безотговорността, за да получи дара да живее с УКЕ, без да ощетява природата чрез черпене на енергия от нейните растителни, животински и минерални богатства. Това е далечното бъдеще на Земята, но на човека е даден шансът за развитие и стремеж към божественото изобилие.
          И както аборигените в джунглата не могат да разберат как говорят кутиите, носени от белите хора, смятайки ги за божествени сили или духове, така и съвременният човек се удивлява от безшумното и скоростно движение на светещите обекти, които прорязват небето. НЛО сякаш идват от нищото и се връщат пак там. А всъщност тайната е във вечната УКЕ от сътворения Космос, който крие неизчерпаеми възможности за еволюцията на живота и разума.
          УКЕ е духовен и интелектуален ребус, предизвикателство за разума и вариант за развитието му чрез подхранването му с нея.
          Човешките мисли и емоции, както и подобните енергии, излъчени от други разумни същества, обитаващи различни светове, се вливат в УКЕ. Затова е важно качеството и чистотата на излъчените импулси, които са енергиен бумеранг и коректив за живота и разума във Вселената.

Неактивен =======

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
         Б Л И З К И   С В Е Т О В Е

          ( Хипотези за размисъл )


       Строителите на космически тела и Сеячите на живота и разума, помощници на Творящия разум, създават малката автономна система с енергиен център (Слънце), 9 видими въртящи се в сложно движение планети с уравновесяващи луни и спътници, и една невидима звезда - резервоар за материя, енергия и разумни форми. Те задействат в населеното пространство и всички защитни механизми, гарантиращи автономно развитие на системата и телата в нея чрез принципите на локалните закономерности и процеси.
       Създават и условия планетите да са независими една от друга, но и свързани с мощни полета и енергийни връзки, така че за да функционира системата, трябва да се движат и останалите тела в нея. Катастрофалните измествания от орбитата на въртене на едно от телата застрашават равновесието и на системата.
       След критичния праг на завъртане на сътворените планети и след корекции на орбитите и силата на лъченията, Строителите и Сеячите се оттеглят и оставят автоматични наблюдателни станции с прецизна апаратура. С нея се следи движението на планетите от системата, космическото пространство около тях, както и влиянието на лъченията от дълбокия Космос. Подобно наблюдение се извършва и от естествените и изкуствените спътници около отделните планети. Така някога в покрайнините на младата Вселена е породена т.нар. Слънчева система.
       Вселенското време отчита, че системата стартира 60 еона след Сътворението. За всяко от новшти космически тела е кодирано да премине по спиралата на еволюцията. От развитието на разумните видове и формите на живот на всяка от планетите зависи как и кога ще разгадаят теста със светлините в мрака на пространството - ще намерят ли закономерности, ще ще открият ли останалите планети и ще ги свържат ли в едно цяло, ще създадат ли изкуствени летателни нела, които да преодолеят гравитацията на родната земя, за да полетят между звездите.
       За документиране на еволюцията на отделните планети, на разума и на живота върху тях, на повърхността на всяка в различни места са оставени регистриращи устройства. Информацията периодично се прибира от автоматични разузнавателни и изследователски сонди, въпреки че излъчването се регистрира и в специален център в близката галактика.
       Слънчевата система е моделирана от една от първичните разумни раси в сътворената Вселена. Структурата  е избрана като кодиран символ на най-важните еволюционни стъпала на разума и материята - 9 (9-те утробни месеца на човешкия зародиш). Планетите, заедно със Слънцето и невидимото тяло приключват един еволюционен цикъл, състоящ се от 12 нива (зодиакът от съзвездията, 12-те месеца на годината). Системата еволюира чрез съставящите я тела, когато те са преминали през еволюционните цикли, кодирани за материята и разума им.
       Слънчевата система е възникнала в пространството отвън навътре, което противоречи на човешката логика. Най-външните тела са създадени по-рано, за да имат преднина в развитието, тъй като орбитата им на движение  около светилото и по-близките до него планети е огромна. Вътрешните тела, които са по-близо до източника на енергия, светлина и топлина, се въртят по-бързо и за по-малък период, но еволюцията им е по-бавна, а рисковете от самоунищожение или катаклизми - по-големи.

Неактивен =======

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
     Обитателите на външните планети, преминавайки по-бързо през твърдата, плътната материя към фините тела, както и през промените на повърхността и релефа, освобождават нови земи за обитателите на по-младите планети от т-нар. вътрешен кръг.
     Разумният живот на крайните, външните планети има шанс по-бързо от събратята си от вътрешността да предприема пътешествия в близкия и далечния Космос.
     Разумната смес, използвана при създаването на планетарните тела, е трябвало да се приспособи към условията на и около всяка отделна планета. Те са различни поради нееднаквата отдалеченост от главното светило. При някои има резки свръхвисоки и свръхниски температурни колебания. В атмосферата около всяко тяло преобладават както общи, тако и специфични газове, елементи и съединения. Различните планетарни орбити на въртене около Слънцето са една от причините за модификациите и разликите в еволюцията на всяко тяло от системата, макар да са от обща космическа "смес".
      Нашата Слънчева система може да се приеме като двойник и аналог на подобна група тела в отдалечената част на Вселената. Това е дублиране на сътвореното, за да се гарантира оцеляването поне на едната система. С двойната Слънчева система по-лесно може да се наблюдава и сравнява как еволюират телата и породеният разум и живот, създадени от един и същи модел, но на различни места във  Вселената. Дублирането е и предпазна мярка за оцеляването на живота и разумните видове, на уникални растителни и животински видове, на природни образувания, на релефа и на климата на всяко тяло, ако някоя от системите или планетите бъде унищожена по различни причини.
       Във Вселената са фиксирани доста екплозии на звезди и купове. Това се случва не само при изчерпване на енергийния потенциал, при катастрофални сблъсъци или самоунищожение, а и при преминаване в ново състояние, което е свързано с качествени трансформации и промени.
      Слънцето е относително стабилен, но не статичен център, който се върти около оста си и спрямо външните му тела от системата. Всяка планета от човешка гледна точка се върти около него обратно на часовниковата стрелка, докато то се движи по нея, като през определен брой цикли сменя посоката на въртене.
       Въртенето на планетите около оста им също е по посока на часовниковата стрелка и в същото време - обратно на нея, обикаляйки около Слънцето и вътрешната спрямо тях звезда.
       Разстоянието между всяка планета и Слънцето , както и между самите тела е подчинено като че ли на прецизни изчисления и съвършен механизъм от сили, които поддържат системата в равновесие. Планетите от Слънчевата система са близките светове за човечеството, които то трябва да опознае, за да продължи напред и навътре в Космоса.
       Разумното начало на отделните планети, пригодено за условията на всяко космическо тяло, еволюира от доста космическо, системно и вселенско време. То е различно за всяка планета, макар че еволюцията се отчита и по универсалното космическо време. Планетите в Слънчевата система са мислещи, разумни творения с автономна програма за развитие, която е в синхрон с останалите видове, но винаги й гарантира оцеляване, ако населяващият разум прояви унищожителна агресивност в планетарен мащаб.
       "Горещата смес" на сътворението се е охладила най-бързо в огромните планети от най-външния пояс на Слънчевата система. В сърцевината им процесите не са приключили. Юпитер е междинна звезда със свое място в еволюцията и на вътрешните тела, и на по-големите им събратя. В материята, от която са компактните плътни планетарни тела, има общи смеси, минерали, вещества, но всяка планета има нещо специфично и преобладаващо като химически състав с един или два-три доминиращи елемента - метали, газове или смеси.

Неактивен =======

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
     Механизмът на "изтсрелването" в орбитите на въртене на планетите около самите тях, Слънцето и съседните тела, висенето и движението им в пространството, крепени от невидими, но мощни енергийни и силови полета и връзки е в синхрон и с универсалната космическа енергия. Пространството в младата вселена, в която си движи Слънчевата система, е същото, но и различно от далечния Космос.
     В младата Вселена универсалната смес е с по-разреден състав и с известни модификации на априори съдържащите се свойства и заложеното в субстанцията на живота и разума.
     В Слънчевата система Слънцето е източникът на топлина, енергия и светлина за близките планети. За по-отдалечените то излъчва преобразувани енергии и лъчения от протичащите реакции на повърхността му, както и преработените субстанции от близките тела, защото нищо от енергията в системата не се губи, а се трансформира в енергиен кръговрат. Използва се максимално това, което е непригодно за някои тела и разума върху тях, но е подходящо за друга планета. Между самите планети има непрекъснат енергиен обмен, като всяка абсорбира само подходящото за живота и разума на повърхността й.
     ...
     Марс например е по-древно космическо тяло, преминало няколко еволюционни цикъла. В неговото развитие е имало и възходи, и падения. ...
     Плътните материални тела не са присъщи на обитателите на Марс и на двата му спътника, макар те да могат да се материализират при определени случаи. Повечето обитатели са напуснали Марс преди много космически единици време. Останали са екипи, които работят за регенерирането на релефа на планетата и атмосферата около нея. Под повърхността на Марс и на сателитите му има живот. Това, което фиксират изкуствените технически сетива на човечеството в близкия Космос и на планетите в системата, понякога е маскировъчен декор, нещо, което хората са очаквали или искали да видят според хипотезите на научните корифеи, астрономи, физици или биолози. ...
     

Неактивен =======

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
      ...
       Разумът на Земята в миналото е бил свързан с Марс, Венера, Юпитер. В следващите цикли той ще използва опита и познанието на Уран, Сатурн, Нептун и по-висшето познание от Плутон. Човечеството ще изучава цивилизациите, съществували по тези планети и натрупаното познание от тези близки, но все още недокоснати светове...
      ...
       Някои от планетите в Слънчевата система са в процес на регенерация и изчистване от замърсявания от технологични грешки, космически сблъсъци и катаклизми.
       Най-мъдър е напреднал е разумът на Плутон. Най-млад - на Земята, защото първичната Земя се е взривила и е загубено време за ново тяло и адаптацията му.
       Венера може да се приеме за пуста и ненаселена постоянно планета. Посещава се периодично от екипажи и се извършват някои опити и изследвания.
       Меркурий е слабо населен. Екипите от същества, които работят на тази най-гореща звезда, улавят, трансформират и съхраняват енергията от Слънцето. Планетата е база за гориво, преработка, съхранение и транспортиране на енергийни субстанции. Правят се опити за прочистване на енергийното й сметище и частичната й регенерация.
       Меркурий и Венера се смятат за планети, които трябва да се възродят. Ива оцелели братства от разумни същества и на двете планети, които имат влияние и значение в ранната история на Земята, както и поучителен еволюционен опит, който може да предпази земната цивилизация.
       Земята е на път да повтори грешките на обитателите на Меркурий и Венера, а в близко бъдеще и на Марс, ако не се смени източникът на енергийни суровини и не се спре замърсяването на планетата. Огромните запаси от ядрени отпадъци и атомни оръжия са заплаха, която е била реалност вече на Плутон и Нептун.
       Марс, Юпитер и по-далечните тела и сега са населени с живот, но под повърхността на планетите и спътниците им.
       Сатурн е изчерпала енергийните си източници и животът и разумът на тази планета съществуват в друга форма и в паралелно пространство (измерение).
       Цивилизациите, живели на някои от планетите в Слънчевата система, познават по-висши разумни форми от дълбокия свят на Вселената. Имат техника за пътувания в по-отдалечените светове. Част от някогашното население на системата е заселено на различни космически звезди и бази.
       ...
       Близките светове на Земята са част от нейното минало и бъдеще. На всяка планета има центрове за наблюдение и контрол на тунелите на времето, на гравитацията, на скоростта на въртене на тялото, на вратите към другите светове и измерения. Има и банки с информация, в която се фиксира непрекъснато еволюцията на планетата и населяващите я видове през различните цикли на съществуване.
       Слънчевата система и отделните планети в нея са посещавани периодично от научноизследователски екипи от потомците на първостроителите им, както и от "ремонтновъзстановителни" групи, които почистват пространството и натрупаната вредна енергия и лъчения.
       Системата ни се прекосява и от недобронамерени пътешественици, както и от агресивни междузвездни скитници, търсещи пристан, космическа екзотика, гориво, нови земи, енергия или роби.
       За оцеляване на системата и предпазването й от външна космическа агресия от дълбините на непознатия Космос се грижат цивилизациите от външните планети, които са и с най-развитите технически постижения и способности на разума...

Неактивен =======

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
         


         Н Е В И Д И М А Т А   П Л А Н Е Т А 

              В   С Л Ъ Н Ч Е В А Т А


                                 С И С Т Е М А


        В стари ръкописи, запазени в различни кътчета на Земята, върху глинени плочки от шумерската цивилизация и в египетски папируси се споменава, че сред небесните тела, видими от Земята, се движи и една "скрита", "черна" звезда, на която живеят могъщи божества, които следят живота на хората.
        В други средновековни текстове се споменава за "тъмната Луна", която се движи около Земята. През ХІХ и ХХ век по-модерните телескопи и летателна изследователска техника събраха нови данни, интересни факти, върху които се градят хипотезите на водещи астрономи и астрофизици за присъствието на още едно тяло в Слънчевата система, чиято странна орбита е в близост до Земята.
        Невидимата планета е тяло с изкуствен произход. Възрастта му е много по-древна от телата в Слънчевата система. Вероятно това е "базата" на онези, които са създали планетите в този отрязък от Космоса.
        Когато човечеството открие тайните механизми за достъп до това тяло, ако успее правилно да "дешифрира" скоростта на въртене, орбитата й, гравитационните сили, които са различни от тези на Луната, учените ще успеят да подготвят и полет до планетата.
        Но преди да предприемат това пъташествие към своето минало и бъдеще, хората трябва да намерят още липсващи звена и указания за решаване на "ребуса", свързан с пирамидите, Сфинкса и това, което може да открият на невидимата планета.
        Тайните й са скрити под повърхността й. Достъпът до тях ще е непрекъснат тест с въпроси и много отговори, от които само един е верният. Той е и ключ за вратите към подземния свят на тъмната планета, на която някога е "роден" и човешкият разум. Това е "космически инкубатор", огромна лаборатория, в която материята се трансформира и дематериализира. Има "резервна смес" за моделиране на релефа на планетите от системата и отделните видове, живели на тях. Може да се приеме и като музей, в който е документирана появата на всяка планета, на живота и разума върху нея.
        Тъмната планета умишлено е моделирана от специална черна сплав, която се слива с мрака и я прави невидима. Взети са предвид и механизмите за движение и отражение на звука, светлината, радиосигналите, с които общува най-близкото населено тяло - Земята. Черната планета е защитена и спрямо сетивата ни, постиженията на техниката и на обитателите от другите тела от системата.

Неактивен =======

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
Относно: Вселената - сътворение, строеж и ощ&
« Отговор #58 -: Май 18, 2008, 16:04:27 pm »
         Черната планета се върти обратно на Земята. Посещават я екипажи на някои разузнавателни и изследователски мисии на тези, които са я създали. Те периодично правят преглед на системата за функционирането й, защото това е звезда-станция, в която се събира и обработва информация от тази част на Космоса и телата в системата. Следят се техните орбити и скорост на въртене, осигурява се защита срещу поражения от далечни скитащи пришълци, които могат да се сблъскат с планетите или да паднат върху някоя от тях, като предизвикат катаклизми и бедствия.
         Разумните обитатели на трите най-външни планети от Слънчевата система знаят за тъмната планета. Някогашните й създатели са били далновидни и мъдри. Тайните й могат да се разкрият, знанието и откритията, които се пазят там, ще станат достъпни само ако на Черната планета се съберат най-достойните представители на разума и от 9-те планети. "Входът" към подземията с тайните знания и света й е скрит пос съоръжение, което може да се отвори само ако едновременно се поставят и завъртят 9 "ключа".
         На повърхността на всяка планета от нашата система е скрит ключът й към Черната планета. Всеки разум трябва да докаже, че е помъдрял, за да му се даде познание за бъдещето...
         От 9-те тела в Слънчевата система само на 3 от планетите й пазителите на тайните знаят къде  е скрит ключът към Черната планета, който трябва да се открие от техен обитател.
        За ВЕНЕРА и МЕРКУРИЙ не се знае дали някой от нейните мъдри обитатели и посветени мъдреци не е пренесъл "ключа" на новата звезда, където са преселени жителите им.
        За ЗЕМЯТА е известно, че посветените атланти и висши жреци от Египет са сменили първоначалното скривалище, но има насочващи указания. Все още върху очите на посветените има "пелена", която им пречи правилно да анализират познанието от миналото и знаците от настоящето. Когато проблемите около опазване на Земята от замърсяване, отрови и агресия станат опасни за оцеляването на живота и разума, предопределеното ще се случи. Духовната йерархия в Хималаите знае времето, в което един земен човек ще открие "ключа" към познанието на невидимата планета.
        На всяка планета братствата на пазителите на тайните на звездата и на Всемира знаят времето, когато избраният от събратята им ще открие ключа.
        Когато и 9-те ключа на отделните планети са намерени, между тези същества ще се установи мисловен и визуален контакт. Ще се събудят "кодирани" спомени-указания за мисията им на невидимата планета.
        Това ще стане в по-далечното бъдеще на Земята, но се гарантира оцеляването на живота и разума, както и нов звезден дом за човечеството, когато Слънцето изчерпи енергията си.
        Невидимата плането е "Ноев ковчег" за разума и живота от Слънчевата система. Когато деветимата успеят да отключат Вратите, ще открият, че освен всичко друго, това е и огромен звездолет.
        В него са съхранени "резервни" видове и разумни същества, обитавали през времето 9-те тела. Там са и земните "Адам и Ева", които, ако се наложи, могат отново да възродят човешкато раса, но на друга звезда, която трябва да е близка до условията на Земята.
        Човечеството е на път да навлезе в Епохата на духа. В годините напред човекът ще се научи да улява информация от заобикалящия го свят и от Космоса с нови, духовни сетива. И някога, когато дойде времето, един земен човек ще долови и тайната, която ще открие пътя на Земята към невидимата планета, люлката на нашето минало и бъдеще.



           Нина Ничева
« Последна редакция: Май 18, 2008, 16:22:30 pm от delfin »

Неактивен =======

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
Относно: Вселената - сътворение, строеж и ощ&
« Отговор #59 -: Май 21, 2008, 12:28:18 pm »

              Н Я К О Г А,  Н Я К О Г А -

                   К О С М И Ч Е С К А  П Р И Т Ч А


        Някога, някога, преди Яйцето на Космическия разум и Вселенския живот да се пропука, в простора се вихрели свободно две основни енергии. Те се движели безпрепятствено из Нищото и им било ужасно безинтересно сами да си създават светове и неща за забавление...
        Едната енергия излъчвала топла, бяла животворна светлина. Другата била студена, сивкаво-черна и с различни отблясъци.
        Веднъж тези две енергии се срещнали. Между тях протекла интересна реакция, която променила характеристиките на всяка от тях. Отнела нещо, но и прибавила друго различно.
        В един момент двете енергии започнали да се движат и да излъчват в такъв синхрон, че се получила затворена автономна система, която държала здраво двете доскоро свободни енергии на потока.
        Тако се появило това, което след време получило името ЕНЕРГИЙНА ИНДИВИДУАЛНОСТ - ЕДИНИЦА.



              Из Космическия фолклор на Мъдреца


       "Преди Сътворението свръхразумът - Създател, е концентриран в маса (топче) от свръхгъста и наситена субстанция, породена от сливането на двете извечни енергии. Едната със знак (+), другата със знак(-), които се сляха и създадоха т.нар. космическо яйце на Сътворението.
       Преди него не е съществувало нищо. Трудно е на човек да побере това в съзнанието си. Нищото е вид и форма на състояние на нещата. За човечеството е добре да приеме, че това са извечни неща, рано е още да се премине границата и да се докосне до пълната истина.
       При Сътворението са съществували няколко варианта за модели на Вселената, телата в нея, техните форми, за разума и неговите прояви, за материята в различните й разновидности - твърда, плазмена, енергийна, полева, газообразна, течна... Тези варианти са имали своите добри и лоши страни.
       Заложени са и параметри за самокорекция, самоконтрол и самоунищожение на всяко тяло и разумен вид, ако надхвърли определени параметри в количествено и качествено отношение, което би довело до дисбаланс на хармонията в определена система, галактика, мегагалактика или отрязък от цялото, наречено Вселена...
       "Големият взрив" на Сътворението започва преди 15 милиарда земни години. Времето, определено по този начин, е относително понятие и е различно за планетарните тела, системи и галактики.


        Отделните звездни системи имат свое време, а планетарните тела - собствени мерки за протичането на енергията време.
« Последна редакция: Май 21, 2008, 20:52:40 pm от Mirotvorec »

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27