От корицата на книгата "Создатель звезд" на Олаф Степлдон:
Какво е това нещо човекът? Какво е разумът и каква е неговата цел? Какво е духът? В какво се състои смисълът на съществуването и има ли то смисъл? Що за сила е създала нашият свят, другите светове, галактиките, космосът? Сила на Доброто или сила на Злото? Какво е било в началото и какво ни чака занапред?
Своята версия на отговорите на тези и други извечни въпроси известният философ Олаф Степлдон е облякъл в оригинална форма на философско-фантастично повествование. Той ни кани на среща със СЪЗДАТЕЛЯТ НА ЗВЕЗДИТЕ.
Глава 13 - "НАЧАЛОТО И КРАЯТ" /"Моментът на истината и след него"/, стр.252
В момента на истината за космоса, АЗ, космическият разум, се оказах пред източника и целта на всички смъртни същества.
Разбира се, в този момент аз не възприемах безсмъртният дух - Създателят на Звездите в категориите на чувственото възприятие. Ако се говори за чувственото възприятие, о, тук нищо не се промени: аз както преди усещах само гъстонаселените празни сфери на умиращите звездни светове. Но, благодарение на това, което в тази книга се нарича телепатия, аз бях способен на духовно възприятие. Аз почувствах непосредственото присъствие на Създателя на Звездите. Аз вече споменавах, че малко преди това мен ме завладя непреодолимо усещане на скрито присъствие на някакво същество, различно от мен, различно от моето космическо тяло и осъзнаващ разум, различно от моите живи съставни части, различно от множеството отдали цялата си топлина звезди. Но сега окото на мисълта видя, как покровът се заколеба и стана полупрозрачен. Източникът и целта на всичко - Създателят на Звездите - застана пред мен в смътната форма на същество, действително различно от моето осъзнато "аз", и в същото време, намиращо се дълбоко вътре в мене. В същност това беше моето "аз", само че безкрайно по-голямо, отколкото моето "аз".
На мен ми се стори, че видях Създателят на Звездите в два аспекта: като особена, творяща форма на духа, дала живот на мен, космоса, нещо, внушаващо най-голям ужас, нещо по-величествено от творчеството, тоест, установеното един път и завинаги съвършенство на абсолютния дух.
Безкрайно жалки и банални думи. Но в самото усещане нямаше нищо жалко.
Виждайки този безкрай, тоест нещо, което не може да се обхване, Аз, космическият разум, цветът на всички звезди и планети, - изпаднах в такъв ужас, в който изпада дивакът при блясъккът на мълнията и тътенът на гръмотевицата. И когато аз паднах ничком пред Създателя на Звездите, моят разум го погълна пълноводие от образи. Отново пред мен изникна неизброима тълпа измислени божества от всички времена, народи и светове - символи на величие и нежност, на безжалостна сила, сляпо творчество и всевиждаща мъдрост. И въпреки че тези образи не бяха нищо друго от фантазиите на сътворените разуми, на мен ми се стори, че всеки от тях, взети заедно, действително се явяват въплъщение на образа, оставен от Създателя на Звездите на сътворените от него същества.
Когато аз съзерцавах тази армия от божества, издигаща се към мен от различни светове, сякаш облачен дим, - в разумът ми проникна нов образ на безсмъртния дух. Този образ беше породен от моето космическо въображение, и в същото време нещо повече, отколкото бях самият аз. В паметта на автара на тази книга, човека, останаха само остатъци от това видение, което така го потресе и развълнува, когато той беше космически разум. И все пак аз съм длъжен да се стремя да хвана това усещане в много нездрава мрежа от думи.
На мен ми се стори, че аз извърших пътешествие във времето в обратна посока до самият момент на сътворението. Аз наблюдавах раждането на космоса.