Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Езотерика => Темата е започната от: ======= в Април 10, 2008, 06:11:31 am
-
Превод е от руски, ще извинявате за допуснатите неточности.
Източника е от www.starlion51.narod.ru
"Нашето Мироздание се състои от 24 еона - 12 на Валаам, 12 - на Аутоген Христос. Валаам и Христос са братя, синове на Творците - Метропатор и Барбело. След Грехопадението на Валаам 12-те негови еона /в 1 от които живеем ние/, се оказали в инволюционно-кармическа стагнация."
Това е разгърнато в сайта "Знание за съвършения човек" /"Знание о совершенном человеке".
Друг цитат от www.starlion44.narod.ru
"Валаам пленил/взел в робство и осквернил Съвършения Човек. Той имал пълновластие над своите 12 Еона, но това му било малко и той искал да властва над цялата Плерома и да заеме мястото на Баща си - Метропатор. Сюжетът на историята на нашето Мироздание много напомня на приказката за златната рибка.
По решение на Творците на Мирозданието - Метропатор и Барбело - 12-те Еона на Валаам подлежали на унищожение, а на тяхно място трябвало да се създадат нови 12 Еона."
Заглавието е "Сотворение и грехопадение. Шокирующая истина" - Часть 1.
Има за Матрицата на Първичното Творение.
Ако има интерес, мога да се опитам да преведа текста.
-
Източник www.tsl.net.ru
"КОСМОС - Вселена, замислена /зачената/ като хармонична и сложна самодостатъчна система. Всичко съществуващо във времето и пространството, включително спектрите на светлината, силите на телата, циклите на стихиите - животът, разумът, паметта, записът и измеренията зад пределите на физическото възприятие - се явява математически пресметнато свидетелство на това, което засега е неразбираемо, но е проявено в Духовния Космос, съществуващ с Материалния Космос и пронизващ го както светлината пронизва мрежа. Материалния Космос на нашата Майка - това е цялото физическо-астрално творение, състоящо се от известни и неизвестни вселени. В духовния Космос на нашия Баща навсякъде около нас е скрито вътрешното светокопие и движение на Първопричината и причините, с които световете се създават и съществуват в Неговия Вселенски Разум, а плановете от следствията /кармата/, в които ние обитаваме, се поддържат за определено време."
"КОСМИЧЕСКО СЪЩЕСТВО -
1. Възнесен Владетел, който е придобил космическо съзнание и въодушевлява светлината - енергията - съзнанието на много светове в галактиките до Слънцето зад Великото Централно Слънце.
2. Божие Същество, което никога не се е спускало по-долу от нивото на Христос и не е приемало физическо въплъщение, но е останало част от Космическата Дева и удържа космичното равновесие за връщане на душите в Непорочното Сърце на Благословената Майка."
"КОСМИЧЕСКО ЯЙЦЕ - Духовно-материална вселена, включваща сякаш безкрайна верига от галактики, звездни системи, планети, известни и неизвестни, чийто център се нарича Велико Централно Слънце. Космическото Яйце има както духовен, така и материален център. И, въпреки че ние можем да открием Космическото Яйце и да го наблюдаваме от позицията на нашите физически чувства и перспективи, всичките измерения на Духа може да се изпитат и разберат също и вътре в Космическото Яйце. Защото Бог, който е сътворил Космическото Яйце и го държи в Дланта си, се явява и Богопламък, разширяващ се час след час вътре в собствените Си синове и дъщери. Космическото Яйце определя границите на човешкото обитание в този космически цикъл. Но тъй като Бог е навсякъде - вътре и извън Космическото Яйце, така и ние с Неговия Дух ежедневно се събуждаме към нови измерения на Всичкото и, съответствайки на Неговото Подобие, утоляваме душата си."
Има по темата още неща и от други източници, но трябва когато имам възможност постепенно да ги извадя и напиша някои неща от тях. Благодаря за вниманието на отделилите време да прочетат тези извадки.
-
От корицата на книгата "Создатель звезд" на Олаф Степлдон:
Какво е това нещо човекът? Какво е разумът и каква е неговата цел? Какво е духът? В какво се състои смисълът на съществуването и има ли то смисъл? Що за сила е създала нашият свят, другите светове, галактиките, космосът? Сила на Доброто или сила на Злото? Какво е било в началото и какво ни чака занапред?
Своята версия на отговорите на тези и други извечни въпроси известният философ Олаф Степлдон е облякъл в оригинална форма на философско-фантастично повествование. Той ни кани на среща със СЪЗДАТЕЛЯТ НА ЗВЕЗДИТЕ.
Глава 13 - "НАЧАЛОТО И КРАЯТ" /"Моментът на истината и след него"/, стр.252
В момента на истината за космоса, АЗ, космическият разум, се оказах пред източника и целта на всички смъртни същества.
Разбира се, в този момент аз не възприемах безсмъртният дух - Създателят на Звездите в категориите на чувственото възприятие. Ако се говори за чувственото възприятие, о, тук нищо не се промени: аз както преди усещах само гъстонаселените празни сфери на умиращите звездни светове. Но, благодарение на това, което в тази книга се нарича телепатия, аз бях способен на духовно възприятие. Аз почувствах непосредственото присъствие на Създателя на Звездите. Аз вече споменавах, че малко преди това мен ме завладя непреодолимо усещане на скрито присъствие на някакво същество, различно от мен, различно от моето космическо тяло и осъзнаващ разум, различно от моите живи съставни части, различно от множеството отдали цялата си топлина звезди. Но сега окото на мисълта видя, как покровът се заколеба и стана полупрозрачен. Източникът и целта на всичко - Създателят на Звездите - застана пред мен в смътната форма на същество, действително различно от моето осъзнато "аз", и в същото време, намиращо се дълбоко вътре в мене. В същност това беше моето "аз", само че безкрайно по-голямо, отколкото моето "аз".
На мен ми се стори, че видях Създателят на Звездите в два аспекта: като особена, творяща форма на духа, дала живот на мен, космоса, нещо, внушаващо най-голям ужас, нещо по-величествено от творчеството, тоест, установеното един път и завинаги съвършенство на абсолютния дух.
Безкрайно жалки и банални думи. Но в самото усещане нямаше нищо жалко.
Виждайки този безкрай, тоест нещо, което не може да се обхване, Аз, космическият разум, цветът на всички звезди и планети, - изпаднах в такъв ужас, в който изпада дивакът при блясъккът на мълнията и тътенът на гръмотевицата. И когато аз паднах ничком пред Създателя на Звездите, моят разум го погълна пълноводие от образи. Отново пред мен изникна неизброима тълпа измислени божества от всички времена, народи и светове - символи на величие и нежност, на безжалостна сила, сляпо творчество и всевиждаща мъдрост. И въпреки че тези образи не бяха нищо друго от фантазиите на сътворените разуми, на мен ми се стори, че всеки от тях, взети заедно, действително се явяват въплъщение на образа, оставен от Създателя на Звездите на сътворените от него същества.
Когато аз съзерцавах тази армия от божества, издигаща се към мен от различни светове, сякаш облачен дим, - в разумът ми проникна нов образ на безсмъртния дух. Този образ беше породен от моето космическо въображение, и в същото време нещо повече, отколкото бях самият аз. В паметта на автара на тази книга, човека, останаха само остатъци от това видение, което така го потресе и развълнува, когато той беше космически разум. И все пак аз съм длъжен да се стремя да хвана това усещане в много нездрава мрежа от думи.
На мен ми се стори, че аз извърших пътешествие във времето в обратна посока до самият момент на сътворението. Аз наблюдавах раждането на космоса.
-
стр. 254
Духът беше потънал в печални размисли. Бидейки безкраен и вечен, той сам се е ограничил в крайното и временно битие и сега размишляваше за миналото, което не му харесваше. Той не беше удовлетворен от някакво творение в миналото, неизвестно за мен; и беше неудовлетворен също и от сегашната си временна природа. Тази неудовлетвореност подтикна духа към ново творение.
И ето, в съответствие с възникналата в моя космически разум фантазия, абсолютния дух, ограничаващ себе си в името на творчеството, изтръгна от себе си атом на своя безкраен потенциал.
Този микрокосмос носи в себе си зародиша на пространството, времето и всички видове космически същества.
Вътре в този точков космос многобройните, но неизброими, центрове на физическа енергия, които човекът смътно си представя като електрони, протони и прочее, отначало съвпадаха един с друг. И те пребиваваха в състояние на покой. В състояние на покой се намираше събраната в една точка материя на десетки милиони галактики.
След това Създателят на Звездите каза:"Да бъде светлина". И стана светлина.
Представляващите единно цяло центрове на енергия излъчваха ослепителна светлина. Космосът се взриви, реализирайки своя потенциал в пространството и времето. Центровете от енергия се разлетяха на различни страни, сякаш парчета от разкъсана бомба. Но всеки център запази паметта за единния дух на цялото и желанието да се върне към него; и всеки център беше отражение на същността на всички останали центрове; разхвърляни във времето и пространството.
Преставайки да бъде точков, космосът се превърна в обем невъобразимо плътна материя и силно излъчване, и постоянно се разширяваше. Той беше спящ и безкрайно разединен духом.
-
стр.255
Но да се каже, че космосът се разширява, все едно да се каже - неговите краища се съкращават. Центровете на абсолютна енергия, поначало съвпадащи с точковия космос, сега сами генерираха космическо пространство, отделяйки се един от друг. Разширяването на космоса, като цяло, не беше нишо друго от свиване на неговите физически съставни части и неговите светлинни вълни.
Въпреки, че размерите на космоса винаги са били крайни, той нямаше нито граници, нито център на малките си светлинни вълни. Както при разширяващата се сфера отсъстват граници и център, така и при разширяващия се обем на космоса отсъстваха граници и център. но ако центърът на сферична повърхност се явява точка, разположена извън тази повърхност - в "трето измерение", то и центърът на обема на космоса ще се намира извън него - в "четвърто измерение".
Плътното взривяващо се огнено кълбо наедря до размерите на планета, след това до размерите на звезда, след това до размерите на галактика, а после и до размерите на десетки милиони галактики. И по размера на своето нарастване то ставаше по-тънко, по-малко ослепително, по-малко безспокойно.
След това космическият облак се разруши в резултат на противоречие между неговата тенденция към разширяване и притеглянето на съставляващите го части. То се разтури на множество милиони облачета, превърнали се в рояк огромни мъглявини.
За известно време мъглявините се разполагаха толкова близо езна до друга, като облаци на буреносно небе. Но пролуките между тях се разширяваха, докато не станаха толкова обособени, както цветята на храста, както пчелите в летящия рояк, както птиците в мигриращото ято, както корабите в морето. Те се отдалечаваха една от друга с все по нарастваща скорост; едновременно с това всяко облаче се свиваше, превръщайки се отначало в топче пух, след това във въртяща се леща, а след това в добре познатото ни въртене на звездните потоци.
А космосът все се разширяваше, и най-отдалечените една от друга галактики се разлетяваха на различни посоки с такава скорост, че пълзящата със скорост на костенурка космическа светлина, вече не можеше да преодолее разстоянието между тях.
-
стр. 256
Но аз във въображението си ги виждах всичките. Имах усещането, че всичсо е осветено с някаква друга, вътрешна, свръхкосмическа и свръхскоростна светлина, чийто източник се намира извън пределите на космоса.
Отново, но вече в новата, хладна, всепроникваща светлина, пред мен преминаваха животите на всичките звезди, светове, галактически съобщества и маят собствен живот плътно до самият момент, когато аз застанах пред безкрайността, която хората наричат Бог и си я представят в образ, съответстащ на техните човешки желания.
Сега Аз самият се опитвах да си представя този безкраен дух - Създателят на Звездите, в образ, роден от моята космична, но все пак смъртна природа. Защото сега ми се струваше, че аз неочаквано съм излезнал извън пределите на триизмерното виждане, свойствено на всички създания и видях физическият облик на Създателя на Звездите. Аз видях, наистина зад пределите на космическото пространство, сияещ източник от свръхкосмическа светлина. Той представляваше непоносимо ярка точка, звезда, слънце, по-мощно, от всички слънца взети заедно. Стори ми се , че тази лъчезарна звезда е центърът на четириизмерна сфера, чиято огъната повърхност се явяваше триизмерният космос. Тази звръхзвезда, която беше Създателят на Звездите, беше видяна от мен, сътвореното от нея космическо създание само за един кратък миг, преди нейното сияние да ми изгори "очите". И в този момент аз разбрах, че действително съм видял истинският източник на цялата космическа светлина, живот и разум, а също и още много друго, за което Аз нямах никаква представа.
Но този образ, този символ, постигнат от моя космически разум в резултат на стрес, предизвикан от непостижимо усещане, - се разруши и трансформира вече в самия процес на постижение, толкова неадекватен беше той спрямо самото усещане. Когато ми се върна "зрението", аз разбрах, че тази звезда, която беше Създателят на Звездите е постоянният център на цялото битие. Аз я възприех като гледаща към мен, нейното творение, от висотата на нейното безсмъртие. Когато видях Създателя на Звездите, Аз разтворих жалките крила на своя дух и полетях към него, за да се изгоря, ослепя и да рухна долу. На мен ми се стори, че в момента на видението ми всички надежди на всички смъртни духовни същества, заедно с безсмъртния дух станаха силата на моите криле. Стори ми се, че Звездата, моят Създател, трябва да се наклони насреща ми, да ме вдигне и ме прегърне с лъчите си. Защото ми се стори, че Аз, духът на толкова светове, цветът на толкова епохи, бях Космическа Църква, достойна най-накрая да стана Божия невеста. Но вместо това аз бях изгорен, ослепен и низвергнат с ужасна светлина.
-
стр. 257
Но не само физически нетърпимо ярката светлина ме съкруши в момента на истината на моя живот. В този момент аз се досетих, в какво настроение се намира безсмъртният дух, създал космоса, постоянно поддържащ неговата жизнена дейност и следящ за развитието му, изпълнено с мъчения. Ето това откритие ме и съкруши.
Защото аз се натъкнах не на доброжелателство, нежност и любов, а със съвършенно друг дух. И Аз веднага разбрах, че Създателят на Звездите ме е създал не за това, да му бъда "невеста", негово любимо чадо, а със съвсем други намерения.
Стори ми се, че той ме гледа от висотата на своята божественост с нека и да е страстно, но с надменното внимание на художник, оценяващ завършеното си произведение. Художник, спокойно наслаждаващ се на своето произведение, но забелязал най-накрая, непоправимите недостатъци на изначалната концепция, и вече жадуващ за ново творение.
Той ме изследваше със спокойствието на майстор, отхвърляйки всичките ми недостатъци и обогатявайки ме с тези малки немногобройни прекраски черти, коита Аз бях придобил в хода на изпълнените с борба епохи.
Извън себе си от ярост, аз изпратих проклятие на моя безжалостен творец. Аз извиках, че неговото творение се е оказало по-благородно от твореца си; че творението му е обичало и жадувало любов, даже от звездата, която беше Създателят на Звездите. Но творецът, Създателят на Звездите, не обичаше и нямаше нужда от любов.
Но едва Аз, ослепял и страдащ, извиках това проклятие, се вцепених от ужас. Защото ми стана ясно, че добродетелта на твореца е различна от добродетелността на творението. Защото, ако творецът обикне творението си, той ще обикне само някаква малка част от себе си. Но творението, възхвалявайки твореца, възхвалява недостъпната за него безкрайност. Аз разбрах, че добродетелността на творението са любовта и поклонението, а добродетелите на твореца са способността към творение и безсмъртие - недостижимата и непостижима цел на всички покланящи му се творения.
-
стр. 258
И отново, но сега вече възхитено и засрамено, Аз се обърнах към своя създател. Аз казах: "На мен ми е повече от достатъчно да бъда творение на толкова страшен и толкова очарователен дух, чиито възможности са безгранични, чиято природа е недостъпна за разбирането даже на разумния космос. На мен ми е достатъчно да бъда сътворен и за някакъв миг да въплътя безсмъртният, безспокоен и творящ дух. на мен ми е повече от достатъчно да бъда използван в качеството си на груб набросък към някакво съвършено творение".
И тук върху мен се спусна странно спокойствие и странна радост.
Поглеждайки в бъдещето си, аз видях своя упадък и своята гибел, но това не ме хвърли в отчаяние, а само предизвика спокоен интерес. Аз видях, как обитателите на звездните светове все повече и повече изтощаваха източниците на съществуване на своите немощни цивилизации. Те разложиха на атоми толкова вътрешна материя на звезди, че световете им бяха готови да се разпаднат. И някои небесни тела действително се пропукаха, което доведе до гибелта на расите, обитаващи кухите им вътрешности. Повечето цивилизации не чакаха критическият момент и търпеливо разпределиха своите небесни тела на късчета, възстановявайки ги в по-малък размер. Една след друга, звездите се превърнаха в небесни тела, големи колкото планета. Размерите на някои от тях не превишаваха големината на луна. Населението им се намали в милиони пъти. То съхраняваше във вътрешността на тези кухи зърна само общият скелет на цивилизацията и водеше все по-оскъдно съществуване.
-
Историята продължава до 288 страница от книгата. Когато имам възможност ще превеждам постепенно. До тук благодаря за вниманието на прочелите тези редове.
-
Супер си, продължавай в същия дух :)
-
стр.259
Поглеждайки в бъдещите епохи от момента на истината за космоса, Аз видях същества, които както преди напрягаха всичките си сили, за да съхранят основите на древната си култура; както преди водеха активен личен живот, постоянно намирайки в него нещо ново; както преди поддържаха телепатично общуване между световете; както преди с помощта на телепатията, деляха всичко хубаво, което имаха; както преди поддържаха истинско космическо съобщество с неговия единен космически разум. Аз видях самия себе си, с все по-голям труд запазващ яснота на съзнанието, борещ се със сънливостта и старостта. Не, за да придобия както преди неизмеримо величествено състояние, или да поднеса още един нищожен дар пред трона на Създателя на Звездите, а просто от жажда за нови усещания и вярност към духа.
Но аз нямах силите да спра разпада. Една след друга цивилизациите бяха принудени да съкращават числеността на населението си до ниво, на което вече беше невъзможно да се запази колективното мислене на расата. Цивилизацията, като дегенериращ мозъчен център, вече не можеше да изпълнява ролята си в общокосмичното възприятие.
Гледайки в бъдещето от момента на истината за космоса, Аз видях, как Аз самият, космическият разум, неотклонно се приближавам към смъртта. Но и в моята последна епоха, когато угасваха всичките ми сили, когато моето разлагащо се тяло лежеше като тежък товар върху раменете на моята пресъхнала смелост, смътният спомен за отминалата яснота на мислене, както преди ме утешаваше. Защото Аз смътно разбирах, че даже в своята последна, най-немощна епоха, Аз се намирам под внимателния, макар и равнодушен поглед на Създателя на Звездите.
Както преди, вглеждайки се в бъдещето от висотата на своята абсолютна зрелост, Аз видях смъртта си - окончателното разкъсване на телепатичните връзки, от които зависеше моето съществуване. След това няколко оцелели свята живяха в абсолютна изолация и при тези варварски условия, които ние, земяните, наричаме цивилизация. След това се разцепиха основите на материалната цивилизация - разлатане на материята на атоми и фотосинтез. Понакога ставаше случаен взрив на още останали неголеми запаси от материя, и светът се превръщаше в бързо раздуваща се, а след това изчезваща в невероятна тъмнина сфера. Понякога цивилизацията мъчително умираше от глад и студ. А след това в космоса остана само мрак и бели облачета прах, които някога бяха галактики. Изминаха безбрийни количества епохи. Постепенно всяко облаче от прашинки се свиваше по силата на гравитационното въздействие на една към друга негови части; накрая, въпреки че работата не мина без стълкновение между блуждаещите зрънца, материята на всяко облаче се концентрира в една плътна топка. Налягането на външната среда нагорещи центърът на всяка топка до бяло, а понякога и до кипене. Но постепенно последните сили на космоса напуснаха изстиващите отломки, и във вечно "разширяващия се" космос останаха само камъни и слабички потоци от излъчване, разпространяващи се във всички посоки толкова бавно, че те вече не можеха да преодолеят разстоянията между самотните късчета камък.
-
стр. 260
При това, тъй като всичките тези каменни сфери, някога бивши галактики, не оказваха една на друга никакво физическо въздействие, и на тях нямаше разум, който можеше да поддържа между тях телепатични контакти, - всяка такава сфера представляваше сама за себе си отделна вселена. А тъй като всяка пустинна вселена не претърпява никакви промени, то и времето в тях също спря.
Тъй като това беше самият този "вечен покой", Аз отново обърнах своя уморен поглед към момента на истината, който беше моето настоящо, а, навярно и моето неотдавнашно минало. И, напрягайки цялата си сила на своя зрял разум, Аз се опитах по-ясно да си представя, какво съм видял в това свое неотдавнашно минало. Защото в момента, в който Аз видях ослепителната звезда, която беше Създателя на Звездите, Аз, за някаква част от секундата, забелязах в самия център на това величествено същество откриваща се странна перспектива: сякаш във вечните дълбини на свръхкосмическото минало и свръхкосмическото бъдеще след един космос следваше друг, и така в безкрая до безкрай.
-
стр. 261
МИТЪТ ЗА СЪТВОРЕНИЕТО
Пътник, заблудил се в мъглата, пешком преодоляващ планинска местност, опипом си пробива път от скала към скала, и измъквайки се от кълбетата мъгла, може неочаквано да се окаже в самият край на пропаст. Под краката си той вижда равнини и хълмове, реки и лабиринти на градове, море и острови. Над главата си вижда слънцето. Така и Аз, в момента на истината на своя космически живот, се измъкнах от мъглата на своята смъртна природа и видяф друг космос, а след него - още един, а след това - още един, и така до безкрая. И Аз видях всичко това при светлината, която озарява не само всичко истинно, но и му дава живот. И мъглата се сгъсти отново.
Едва ли аз мога да опиша това странно видение, непостижимо не само за който и да е смъртен разум, но и за разум с космически мащаби. В сегашното време, аз, жалката човешка личност съм безкрайно далече от това видение. Даже космическият разум беше потресен от видяното. И ако аз нищо не кажех за момента, увенчал моите приключения, то аз бих престъпил срещу самият дух на своето предприемане. И въпреки че човешкият език и даже човишката мисъл по силата на своята природа са неспособни да предадат метафизична истина, аз трябва да се изхитря да направя това, даже и с помощта само на едните метафори.
-
стр. 262
Аз мога да направя само едно. Прилагайки всичките си жалки човешки сили, аз мога да напиша нещо за този странен и потресаващ ефект, който имаше върху космическото ми въображение ослепилата ме светлина. Сега отчаяно се опитвам да си спомня какво представляваше. Защото ослепилото ме видение предизвика в разума ми фантастично отражение на самото себе си, ехо, символ, мит, безумна мечта, - жалко, примитивно, не съответстващо на действителността, -, и все пак, според мнението ми, имащо определено значение. Аз съм длъжен да разкажа този жалък мит, тази непретенциозна притча в този й вид, в който тя се е запазила в моят обикновен човешки разум. Повече аз нищо не мога да направя. Даже и това не мога да го направя така, както то заслужава. Много пъти във въображението си аз ссъставях описание на своя сън, а след това го отхвърлях като не отговарящо на действителността. В предчувствие на пълен провал аз в общи черти ще опиша само най-понятните му образи.
Един от аспектите на видението ми се яви във въображението ми в най-зашеметяващ и неадекватен вид. Стори ми се, че моментът на истината на моят живот, като космически разум, в същност включва във себе си самата вечност, и че в пределите на тази вечност има можество крайни, различни един от друг епизоди. Защото, въпреки че във вечността присъстват всички времена, а безсмъртният дух, бидейки съвършен, трябва да включва всички достижения на всички възможни творения, - това не би могло да бъде, ако безсмъртният и абсолютен дух не замисли и не осъществи цяла дълга серия от творения, създавайки смъртни, крайни създания. Вечният, безсмъртен дух създава време вътре във вечността и помества в неговсичките си творения.
Във фантазията ми Създателят на Звездите, вечният и абсолютен дух, безкрайно съзерцава своите творения. Но, бидейки също така и смъртен и творчески аспект на абсолютния дух, той дава живот на едно след друго свои творения във времева последователност, съответсваща на собственият му път и ръст. На всяко свое творение, на всеки космос, той даваше време, свойствено само за него, за да може цялата последователност от събития, протичащи в него, да може да се разглежда от Създателя на Звездите не само вътре в космическото време, но и извън него, - от времето, съответсващо на неговият собствен живот и време, в което съществуват всичси космически епохи.
Странната фантазия или мит, овладели моят разум, предполагаха, че смъртният и творчески аспект на Създателя на Звездите е бил, всъщност, развиващ се, пробуждащ си дух. Но при това той трябва да е съвършени непостижим за човека. Моят разум, неимоверно натоварен от свръхчовешкото видение, не можеше по друг начин да обясни сам на себе си загадката на творението.
-
стр. 263
В моята фантазия аз бях убеден, че Създателят на Звездите като вечно същество е - съвършен и абсолютен. Но в самото начало на времето, съответстващо на неговия творчески аспект, той е бил божество-дете, нетърпеливо, поривисто, могъщо, но не всемогъщо. В негово разпореждане били всичките съзидаващи сили. Той можел да създава всевъзможни вселени, различни една от друга в физическо и умствено отношение. Но в действията си е бил ограничен от логиката. Тоест, той е можел да определи най-удивителни закони в природата, но не е можел, например, да направи така, че две по две да стане пет. Освен това, в началната фаза на съществуването му е пречела незрелостта. Той е пребивавал в детско невежество. Въпреки че безсъзнателният източник на неговия разум, осъзнато търсещ и творящ, не е бил нищо друго, освен неговата вечна същност, - съзнанието му поначало е било напълно подчинено на сляпата жажда за творение.
В началото веднага се е заел да изпитва своите възможности. Той отделил от себе си с определена цел, част от безсъзнателната си субстанция, за да стане тя оръдие на неговото изкуство. Така той си направил множество играчки - различни видове космоси.
Но безсъзнателната творяща субстанция на Създателя на Звездите не била нищо друго, а вечен дух, - вечен и съвършен аспект на Създателя на Звездите. По такъв начин даже в периода на неговата незрелост, коггато той извличал от дълбините си грубата субстанция на космоса, тя се оказала не безформена, а наситена с определени потенциални възможности: логичеси, физически, биологически, психологически. Понякога тези възможности влизали в противоречие с осъзнатата цел на Създателя на Звездите. Той не винаги е можел да им намери предназначение, не говорейки за това, да ги реализира напълно. На мен ми се стори, че на плановете му често им пречи самата структура на създадената от него система, но тя също предполагаше появата на все повече и повече плодотворни концепции. Моята фантазия ме уверяваше, че Създателят на Звездите постоянно се учи от своето творение, и може би, надраствайки го, се стреми към осъществяването на още по-грандиозни планове. Отново и отново, забравяйки за завършения космос, той съдзава ново творение.
-
стр 264
Когато фантазията завладя разума ми, то поначало аз нееднократно изпитвах съмнения относно целта, която преследваше Създателят на Звездите, занимавайки се с творение. Аз просто не можех да повярвам, че отначало той изобщо не е имал ясна цел. И все пак беше именно така: той постепенно беше стигнал до нейното разбиране. В мен остана такова впечатление, че често той е творил напосоки. но с настъпването на периода на зрелост той е поискал да твори с пълна сила, напълно да реализира потенциала на своето оръдие, създавайки все по-хармонично разнообразие от все по-сложни произведения. И на мен ми се стори, че според това, как целта му става по-ясна, у него се появяваше желание да създаде такива вселени, всяка от които би съдържала някакво уникално достижение в областта на познанието и неговите изражения. Защото достиженията на творенията в областта на възприятието и волеизявлението бяха явно тези инструменти, с помощта на които самият Създател на Звездите, стъпвайки по вселените като по стъпала, ще се доближи до по-ясно съзнание.
И така, създавайки последователно творенията си, Създателят на Звездите се развиваше от младенческа към зряла божественост.
По такъв начин, той в края на краищата, стана /от гледна точка на вечното същество, какъвто той е бил и в самото начало/ основата и венецът на всички неща.
Моята фантазия, с типичният ирационализъм, свойствен на всички фантазии, ми представи вечният дух, като същество, което едновременно се явява причина, и следствие на неизброимите множества смъртни същества.
И по някакъв съвършенно непостижим начин, всичко смъртно, бидейки, в същност, плод на въображението на абсолютния дух, се явяваше необходим фактор за съществуването на същият този дух. Няма ли смъртен, няма да го има и вечния дух. Но аз не мога да кажа, какво представляваха в действителност тези объркани взаимоотношения: някаква важна истина или обикновена игра на въображението.
-
стр. 264
С Ъ З Д А Т Е Л Я Т И
Н Е Г О В И Т Е Т В О Р Е Н И Я
1. НЕЗРЯЛОТО ТВОРЕНИЕ
Ако се вярва на фантазията, родила се в моя разум след изпитания от мен момент на истина, то този конкретен космос, който Аз смятах за "себе си", не принадлежеше нито към числото на първите, нито към числото на последните звена в дългата верига на сътворения. Приличаше на това, че в известен смисъл той се явяваше първата зряла работа на Създателя на Звездите. Но, в сравнение с по-късните творения, в духовно отношение той в много работи си остана "подрастващ".
Въпреки, че ранните творения просто изразяват природата на незрялата фаза на Създателя на Звездите, в по-голямата си част те са разположени вствани от човешката мисъл, и затова сега аз вече не мога да ги опиша. В паметта ми остана само смътно усещане за множественността и разнообразието на творенията на Създателя на Звездите. Но, въпреки това, някои от отличителните им черти са достъпни за разбирането на човека, и за тях трябва да се разкаже.
Най-първият космос моето примитивно въображение ми го представи като удивително просто нещо. Представи ми се, че Създателят на Звездите, по детски разсърден от нереализирането на способностите му, измисли и реализира две свойства. С помощта на тези две свойства той си направи първата играчка - космос, представляващ пресеклив ритъм, смяна на тишина и звук. От тази първа барабанна дроб, предвестник на хиляди творения, той с детско, но божествено усърдие, разви нещо от рода на "вечерна заря", - сложен променящ се ритъм. След това, съзерцавайки простата форма на своето създание, той постигна възможността на по-сложно творение. По такъв начин, най-първото от всички създания само породи в своя създател нужда, която то изобщо не можеше да удовлетвори. И Създателят на Звездите- дете завърши създаването на първия космос. Разглеждайки този първи космос извън космическото време, което той герерираше, Създателят го възприе, като едно непрекъснато, въпреки, че се движи в една посока, настояще. И когато той спокойно оцени произведението си, то престана да му обръща внимание и се замисли над следващото си творение.
-
стр.266
След това буйното му бъображение създаваше един космос след друг, и всеки беше по-сложен и по-наситен от предишния. Приличаше, че на ранните стадии от творенията него го вълнува само физическият аспект на субстанцията, която той материализираше от себе си. Той изобщо не мислеше за психическия й потенциал. Но, в единия от космосите, принадлежащ към числото на първите творения, моделите на физическото качество, с които се забавляваше Създателят на Звездите, имитираха индивидуалност и живот, който те, в действителност, не притежаваха. А може би все пак ги имаха? С увереност може да се каже само едно: в по-късното творение истинският живот се прояви по най-странен начин. Това беше космос, който Създателят на Звездите физически възприемаше примерно така, както хората възприемат музиката. Този космос беше наситен с най-разнообразни качества. Създателят на Звездите-дете с наслада се забавляваше с тази играчка, изобретяваюки безкрайно количество мелодии и контрапунктове. Но, преди Създателят на Звездите да успее да използва всичките възможности на този малък свят от хладна математическа музика, преди да успее да наплоди повече безжизнени музикални създания, - на него му стана ясно, че някои от творенията му живеят свой собствен живот, влизащ в противоречие с неговата осъзната цел. Музикалните теми започнаха да звучат по друг начин , отколкото предписваше установения от него канон. На мен ми се стори, че той внимателно ги наблюдаваше, и това го подтикна към създаването на нови концепции, недостъпни за тези творения. Следователно, той завърши създаването на още един космос и използва за това нов метод. Той направи така, че последното състояние на този космос веднага да преминава в първо. Във временно отношение той привърза последното събитие към началното, за да образува космическото време затворена верига. Разглеждайки този плод на своя труд, той го сложи настрани и се замисли над ново творение.
-
стр. 267
В следващият космос той преднамеренно проецира част от своите възприятия и воля, правейки така, че определени модели и ритми от качества да бъдат погълнати от телата, притежаващи възприемащ разум. Както се виждаше, той предполагаше, че всичките тези създания ще се трудят заедно над хармонията на този космос; но вместо това, всяко създание се стремеше да преправи целият космос по свой образ и подобие. Създанията отчаяно се бореха едно с друго, и всяко беше уверено в правотата си. При повреда те усещаха болка. А болката представляваше нещо, което младият Създател на Звездите никога не усещаше и не създаваше. Учудуно, заинтересовано и, както ми се стори, с почти дяволско удоволствие той следеше страданията на първите си живи същества дотогава, докато запачнатата от тях борба не превърна този космос в непрестанен хаос.
От този момент Създателят на Звездите повече не игнорираше способността на своите създания да живеят свой особен живот. Но, на мен ми се стори, че много от неговите първи експерименти по създаване на живот приемаха странни извратени форми. А понякога, сякаш изпитвайки отвращение към биологията, той просто се занимаваше с физически фантазии.
Аз мога само схематично да опиша цялото огромно количество ранни творения. Достатъчно е да кажа, че това детско, но божествено въображение раждаше един след друг малки ярки разноцветни светове, - физически сложни, наситени с лирични и трагични събития, любов и ненавист, сладострастие, честолюбие и колективни стремежи на първите експериментални осъзнаващи същества, сътворени от Създателя на Звездите.
Много от първите вселени, бидейки физически, при това бяха непространственни. А сред непространственните вселени имаше немалко представители на "музикалния" тип, в които пространството се заменяше от височината на тона, и който имаше милиарди различни тоналности. Съществата от тези светове се възприемаха един друг, като сложни мелодии. Те можеха да преместват своите звукови тела по скалата на тоналностите, понякога, - в други измерения, непостижими за човека. Тялото представляваше повече или по-малко постоянна тонална схема, толкова гъвкава и толкова малко подложена на промени, както човешкото тяло. Освен това, върху скалата на тоналностите телата на тези същества можеха да се пресичат едно друго, както се пресичат една друга вълните на повърхността на река. Но ако тези същества се промъкваха един през друг, то те можеха и да увреждат тоналните тъкани. И действително, някои живееха от това, че изяждаха другите; защото на по-сложните мелодии им беше необходимо да включват в себе си по-прости, които ги разсейваше из космоса самата творяща енергия на Създателя на Звездите. Разумните същества можеха за своите си интереси да манипулират елементите, откъснати от постоянния тонален ритъм на околната среда, създавайки по такъв начин, изкуственни тонални схеми. Някои от тези схеми изпълняваха ролята на инструменти, повишаващи например, ефективността на "селското стопанство", в резултат на което растеше количеството на натуралната храна. Непространствените вселени, въпреки че бяха несравнимо по-примитивни от нашия космос, все пак се оказаха достатъчно развити за това, за да създадат не само "селско стопанство", но и "занаяти", и даже някакво подобие на "чисто" изкуство, съединяващо в себе си поезията, музиката и танца. Космосът от "музикален" тип стана родоначалник на философията, която имаше тук питагорейски форми.
Моето въображение ми подсказваше, че в почти всички творения на Създатела на Звездите времето беше по-основополагащ фактор, отколкото пространството. Въпреки че в самото начало някои творения той не ги сложи във времето, материализирайки просто статична шарка, - но скоро той се отказа от такъв план. За него това беше много дребно. Повече, тъй като този план изключваше възможността за живот и разум, той беше несъвместим с по-нататъшните интереси на Създателя на Звездите.
-
стр. 269
Моето въображение утвърждаваше, че пространството е възникнало като развитие на непространственото измерение в "музикалния" космос. Населяващите този космос звукови същества можеха да се движат не само "нагоре" и "надолу" по тоналната скала, но и "встрани". Музикалните мелодии, създадени от човека, "възникват" и "изчезват", в зависимост от промените на нивата на височината и тембъра. Примерно така съществата, населяващи музикалния космос можеха да се приближават един към друг или да се отдалечават, и изобщо да излизат извън пределите на чуваемостта. Отивайки "настрани", те преминаваха през постоянно променящата се звукова околна среда. В следващия космос това движение на същества "встрани" се обогати с истински пространствени усещания.
Скоро последваха творения с няколко измерения на пространството, по "Евклид" и "не по Евклид", творения, представляващи огромно разнообразие от геометрични и физични закони. Понякога времето или пространтсво-времето, беше основополагаща реалност на космоса, и животите не бяха нищо друго от негови мимолетни модификации. По-често основополагащи се явяваха качествени събития, свързани едно с друго чрез пространството и времето. В някои случаи крайното пространство представляваше постоянна величина от относително материални атоми, съставящи космоса. А в някои, както това беше в нашия космос, то в много отношения се проявяваше като "разширяващо се" пространство. Имаше и такъв вариант -"съкращаващо" се пространство. В този случай краят на космоса, възможно гъстонаселен с разумни същества, представяше стълкновение на всичките му части, тяхното натрупване един върху друг и окончателното сливане в една точка.
-
стр.270
В някои случаи след разширението и абсолютният покой следваха съкращение и абсолютно нови видове физическа дейност. Например, гравитацията се сменяше с антигравитация. Все по-големи сгъстявания от материя имаха тенденция да се разкъсват на парчета, а малките - да се разлитат на различни страни. В един такъв космос беше поставен надолу с главата законът за ентропията. Енергията, вместо да се разпространява равномерно из космоса, постепенно се концентрираше в абсолютно материални купчини. С времето аз започнах да подозирам, че нашият космос е последвал космоса-преобръщенец, заселен с живи същества, чиято природа би била абсолютно непостижима за човека. Впрочем това не се отнася за този момент, защото сега аз описвам по-ранните и по-прости вселени.
Много вселени във физическо отношение бяха от постоянна течност, в която плуваха твърди същества. Други бяха вериги от концентрични сфери, заселени от различни същества. Понякога Зъздателят на Звездите създаваше космос, в който изобщо нямаше единна, обективна, физическа природа. Населяващите го същества не си оказваха един на друг никакво въздействие. В резултат на непосредственна стимулация от страна на Създателя на Звездите, всяко същество създаваше свой собствен, илюзорен, но достоверен и целесъобразен физически свят, и го заселваше със създания, плод на въображението му. Тези субективни светове математическият гений на Създателя на Звездите ги привеждаше в съвършено систематично съответствие.
Няма нужда повече да описвам появилите се във въображението ми безкрайни разнообразия от физически форми на първите творения. Достатъчно е да се каже, че всеки нов космос беше по-сложен и, в определен смисъл по-обемен от предшестващия го. Защото, в сравнение с предишния, базовите физически съставни части на всеки нов космос бяха по-малки относно неговите, като цяло, и частите на тези бяха повече. Освен това, в сравнение с предишния космос, във всеки нов имаше повече индивидуални разумни същества, които също се отличаваха с голямо разнообразие; в сравнение с предишния космос, най-пробудилите се същества на всеки нов достигаха по-голяма яснота на мислене.
-
стр. 271
В биологично и психологично отношение ранните творения бяха много разнообразни. В някои случаи място имаше известната ни биологична еволюция. Незначителна част извърши опасния подем към по-голяма индивидуалност и яснота на мислене. Видове, населявали други вселени, в биологично отношение бяха неизменни, и прогресът се състоеше в културното развитие. Имаше и направо потресаващи случаи: сътворявайки космоса, Създателят на Звездите веднага го потапяше в състояние на най-голямо просветление, а след това спокойно наблюдаваше, как постепенно изчезва това абсолютно ясно мислене.
Понякога космосът започваше като един примитивен организъм с вътрешна неорганична околна среда. След това, по пътя на деленето, той се размножаваше на все по-голямо количество все по-малки по размер и все по-индивидуални и пробудени същества. В някои такива вселени подобна еволюция продължаваше дотогава, докато съществата не ставаха много мънички за сложната органична скруктура, без която не е възможно съществуването на разума. След което Създателят на Звездите наблюдаваше как космическите съобщества отчаяно се опитват да се измъкнат от неумолимата деградация на расите им.
В някои случаи венец на достиженията на космоса беше хаосът от неразбиращи се едно друго съобщества, всяко от което се беше посветило в служба на само един от аспектите на духа и беше враждебно настроено спрямо всички други. В няко случаи висша точка в развитието на космоса беше едно "утопично" съобщество от различни разумни същества; в други случаи - един "композитен" космически разум.
Понякога на Създателя на Звездите му доставяше удоволствие да направи така, че всяко същество в космоса да стане определено изражение на въздействието на околната среда на предците си и на самото себе си. В други случаи всяко същество получаваше право на избор и малка част от творящата сила на самия Създател на Звездите. В крайна сметка, така изглеждаше в моята фантазия. Даже, бидейки във властта на фантазията, аз заподозрях,че по-внимателният наблюдател би сметнал природата на тези два типа същества в равна степен както за предопределена, така и за спонтанна, творческа.
-
стр. 272
Като правило, Създателят на Звездите, установил веднъж основополагащите принципи на космоса и съзвадайки първоначалното му състояние, за по-нататък се задоволяваше с ролята на пасивен наблюдател. Понякога той се намесваше, нарушавайки установените от самия него закони на природата и въвеждаше нови формиращи принципи или въздействаше на разума на съществата чрез директно откровение. Ако се вярва на моята фантазия, то понякога това се правеше, за да се подобри строежа на космоса. Често намесата беше предвидена от плана на Създателя.
Понякога Създателят на Звездите създаваше творение, което всъщност беше група от много, свързани една с друга вселени, изцяло различни във физическо отношение системи от различни типове, които при това бяха единно цяло, тъй като населяващите ги същества преживяваха животите си последователно във всяка вселена, приемайки форми, съответстващи на всяка среда на обитаване, но запазвайки при това слаби и често невярно тълкувани спомени за предишните си животи. Принципът на преселването се използваше и при друг случай. Даже несвързани помежду си вселени можеха да бъдат заселени със същества, в чийто разум присъстваха смътни, но настойчиви отзвуци от усещания или поведения на колегите им, населяващи някакъв друг космос.
Един след друг, Създателят на Звездите използваше един жесток метод. По-горе аз разказах, че на мен ми се стори, че Създателят ва Звездите беше възприел неуспеха на първия си биологичен експеримент с някакво дяволско удоволствие. По-нататък, осъществявайки своите творения той правеше впечатление на раздвоена личност. Всеки път, когато осъзнатият му творчески план се сриваше зарази проявата на непредвидено качество в субстанцията, която той материализираше от дълбините на своето подсъзнание, - в неговото настроение се проследяваше не само огорчение, но и някакво учудено удовлетворение, сякаш неочаквано се е сбъднало някакво негово желание, за което и самият той не е подозирал.
-
стр. 273
Тази раздвоеност даде тласък към появата на нов модел на творението. Ако се вярва на въображението ми, то настъпи нов период от развитието на Създателя на Звездите, когато той се изхитри да се раздели на два независими духа, един от които беше неговото главно "Аз", - дух, вечно жадуващ да твори живи, духовни форми и все по-ясно съзнание; другият беше метежен, разрушителен и циничен дух, който можеше само да паразитира върху резултатите от работата на основния дух.
Създавайки поредния космос, Създателят на Звездите всеки път разделяше тези две свои настроения, материализираше ги в два независими духа и им позволяваше да се борят за господството в дадения конкретен космос. Един такъв космос, състоящ се от три, свързани една с друга вселени, напомняше с нещо класическото християнство. Първата от трите вселени я населяваха поколения от същества, в определена степен надарени с възприемчивост, разум, нравствени устои. Тук двата духа се заеха да се борят за душите на тези същества. "Духът на доброто" принуждаваше, помагаше, възнаграждаваше, наказваше; "духът на злото" лъжеше, изкушаваше и унищожаваше нравствено. След смъртта съществата попадаха в една от другите две вселени, които се явяваха вечен рай и вечен ад. Там те вечно усещаха или възторжено разбиране и благоговение, или ужасни угризения на съвестта.
Когато фантазията ми нарисува тази примитивна и варварска картина, аз отначало изпаднах в ужас и отказах да повярвам в нея. Как може Създателят на Звездите, даже в периода на своята незрелост, да обрече създадените от него същества на вечни мъки заради слабост, с която той сам ги беше създал? Как можеше такова злобно божество да изисква поклонение?
Напразно уверявах себе си, че фантазията ми, може би напълно е изопачила реалността; защото бях убеден, че тя е нарисувала най-верния образ, в крайна сметка, верен в символичният смисъл. Но даже виждайки този жесток свят, даже изпитвайки отвращение, жалост и ужас, аз все пак приветствах Създателя на Звездите.
-
стр. 274
За да оправдая своето поклонение, аз си казах: тази ужасна загадка се намира далече зад пределите на моето разбиране, и даже свирепата жестокост на Създатела на Звездите трябваше да бъде праведна. Може би варварството е свойствено само за периода на незрелост на Създателя на Звездите? Може би след това, когато той напълно стане самия себе си, той ще надрасне егото си? Не! Аз бях убеден, че тази безжалостност ще се прояви при създаването и на последния космос. Може би аз не съм видял някакъв, имащ ключово значение детайл, оправдаващ тази жестокост? Може би всички създания бяха просто плод на въображението на творяща сила, и Създателят на Звездите, мъчейки създадените от него същества, мъчи самия себе си в търсене на себеизразяване? Или, може би, самият всемогъщ Създател на Звездите е бил ограничен в своето творение от определени абсолютни логични принципи, един от които е била присъстващата в едва събудените души неразривна връзка между предателството и угризенията на съвестта? Може би, сътворявайки този странен свят, той се е примирил с неизбежната ограниченост на своите възможности? А, може би, с помощта на това раздвояване, той се е опитвал да прогони от себе си злото?
На тази мисъл ме наведе странната еволюция на този космос. Тъй като разумът и нравствеността на обитателите му бяха на много ниско ниво, то адът скоро се препълни, като в същото време раят продължаваше да остава почти пуст. Но Създателят на Звездите в своето "добро" начало обичаше и жалеше създанията си. И затова "духът на доброто" се спусна на земната сфера, за да изкупи със страданията си деянията на грешниците. В резултат на което раят, най-накрая беше заселен, въпреки, че и адът не опустя.
Значи ли това, че покланяйки се на Създателя на Звездите, аз действително се покланях само на "доброто" му начало? Не! Ирационално, но убедено, аз се покланях на двете начала, съставляващи природата на Създателя на Звездите, "доброто" и "злото", нежността и жестокостта, идеалите на хуманизъм и съвършено непостижимата безчовечност. Подобно на това, как много влюбеният отказва да види или оправдава явните недостатъци на своята любима, така и аз се стремях да намаля безчовечността на Създателя на Звездите, че какво - аз й се възхищавах. Тогава, може би, определена жестокост е била присъща на природата ми? Или моето сърце смътно се досещаше, че любовта - най- висшата добродетел на създанията - за създателя не се явява висша?
-
стр.275
Този ужасен и неразрешим проблем отново и отново заставаше пред мен. Например, беше създадена вселена, в която двата духа получиха възможност да се борят един с друг по нов начин и по-изящно. В началната фаза на историята на този космос, той проявяваше само физически признаци; но Създателят на звездите направи така, че жизненият потенциал на този космос постепенно изрази себе си в различни видове живи създания, които, поколение след поколение, прокарваха път от чисто физическо състояние до състояние разумно, а после и да състояние на яснота на духа. В този космос Създателят позволи на двата духа, "добрия" и "злия", да се съревновават даже в самото съзнание на съществата.
В продължение на много векове от ранния период на историята, духовете се бореха за контрол над еволюцията на безбройните видове. "Духът на доброто" работеше над съзнанието на съществата, които биха били високо организирани, индивидуални, внимателно отнасящи се към околната среда, ловки, добре разбиращи своя свят, самите себе си и другите същества. "Духът на злото" се опитваше да му попречи в това.
Конфликтът между двата духа се проявяваше в структурата на органите и тъканите на всички видове същества. Понякога, на "духът на злото" му се отдаваше да придаде на съществата външно неизпъкващи, но коварни и смъртоносни качества, които ставаха причина за гибелта им. Природата на съществата се отличаваше с особеното свойство да привличат паразити, слаба система на храносмилане, определена нестабилност на нервната система. В други случаи "духът на злото" даряваше някакви видове, намиращи се на ниско ниво на развитие, със способност да унищожават съществата, вървящи в авангарда на еволюцията, и те ставаха жертва или на някакво болест, или на нашествие на някакви паразити, или на по-жестоки пресдставители на този вид.
-
стр. 276
Понякога "духът на злото" с голям успех реализираше още по-изобретателен план. Когато "духът на доброто" намираше някакво интересно решение и от самото начало развиваше у избраните от него видове нова органична структура или стил на поведевие, - "духът на злото" се изхитряваше да направи така, че процесът на еволюция да продължава и след като тя беше вече отдавна удовлетворила потребностите на съществата. Зъбите израстваха толкова големи, че да се яде можеше само с голям труд, защитната обвивка ставаше толкова тежка, че стесняваше свободата на движение, рогата се огъваха толкова, че се врязваха в мозъка, стремежът към индивидуална свобода придобиваше такава сила, че разрушаваше обществото, стадното чувство ставаше толкова всепобеждаващо, че унищожаваше личността.
По такъв начин, в един космос, който по сложност значително превъзхождаше всички, които бяха създадени преди него, съществуването на почти всеки вид рано или късно завършваше с трагедия. Но в някои светове отделни видове достигаха "човешко" ниво на мислене и духовно развитие. Подобно съчетание би трябвало да ги направи неуязвими за каквото и да е нападение. Но "духът на злото " майсторски извращаваше както разума, така и духовността. Защото, въпреки че по природа те се допълваха един друг, между тях можеше да се разпали конфликт. Имаше и друг вариант: разумът или духовността можеха да приемат такива хипертрофирани форми, че ставаха смъртно опасни, като прекалено огънати рога или големите зъби на ранните видове. Например, разумът, ставайки много сложен и подчинявайки на себе си физическите сили, можеше да стане причина за катастрофа. Покоряването на физическите сили често довеждаше до маниакална жажда за власт и разслоение на обществото на две враждебни класи - собственици и роби. Усложненият разум можеше да породи маниакален стремеж към анализ и абстракция, и към пълно пренебрежение към всичко, което разумът не беше в състояние да изтълкува. Но ако духовността отричаше критическият аспект на разума и насъщните потребности, то тя можеше да затъне в безсмислени мечти.
-
З Р Я Л О Т О
Т В О Р Е Н И Е
Ако се вярва на родилата се в моя разум фантазия, след случилото се със мен "в момента на истината", Създателят на Звездите, най-накрая, влезна в състояние на дълбока медитация, по време на което собствената му натура претърпя радикални промени. В крайна сметка, реших аз, творческата му дейност силно се измени.
След като той погледна плодовете на своя труд с нови очи, той уважително и, заедно с това, нетърпеливо ги отложи настрани и забеляза, че в него зрее нова концепция.
Космосът, който той създаде след това, беше същият този космос, в който живеят авторът и читателите на тази книта. Създавайки нашият кодмос, той използва, но вече с голямо майсторство, много принципи, вече използвани в по-ранните творения; Създателят ги обедини, за да ги образува в по-сложно и имащо големи възможности единство.
На мен ми се стори, че това ново дело той е замислил с друго настроение. По-рано той осъзнато създаваше космос след космос, за да въплъщава всеки от тях определени физически, биологически, психологически принципи. Тогава, както аз вече казах, често възникваше конфликт между неговия замисъл и грубата природа на създанията, която той извличаше от дълбините на своето собствено непонятно същество. Но, този път методите на неговото творчество бяха по-внимателни. Грубият духовен "материал", който Създателят материализираше от своите непостижими дълбини, за да създава ново същество, той, в съответствие с неговият недоуточнен все още до края замисъл, го надари с по-милосърден разум, по-голямо уважение към своята природа и своите възможности, и по-голяма сдържаност спрямо своите по-екстравагантни потребности.
Да се говори така за всемирният творящ дух, значи по детски да го "очовечаваме". Защото животът на такъв дух, ако той въобще съществува, няма нищо общо с човешкият начин на мислене и е съвършенно непостижим за човека. Но не по-малко този детски символизъм неотлъчно ме преследва и аз съм принуден да предам своите усещания по такъв начин. Може би , такова описание действително отразява истината, пък даже тя да е и в изопачен вид.
-
стр.278
В периода на създаване на новото творение се образува странно несъвпадение между времето на Създателя на Звездите и времето на космоса. Въпреки че Създателя можеше да излезе зад пределите на космическото време, когато историята на космоса приближаваше към края, и да разглежда всичките векове като истинско време, - до сега, той не можеше да създава по-късни стадии от развитието на космоса, преди да е създал по-ранните. В дадения случай той не беше стеснен от такова ограничение.
И въпреки че този нов космос беше моят роден космос, аз го разглеждах от удивителна гледна точка. Той вече не изглеждаше като верига от исторически събития, започнала с физически взрив и завършваа с всеобща гибел. Сега аз разглеждах космоса не от вътре от потока на космическото време, а от изцяло друга позиция. Аз наблюдавах създаването на космоса от времето на Създателя на Звездите; и последователността на осъществяваните от него актове на творение изобщо не приличаше на последователост на исторически събития.
За начало той извлече от дълбините на своето същество нещо /нито разум, нито материя/, имащо огромни възможности и активно стимулиращо творческото му въображение. Дълго време той размишляваше над тази чудесна субстанция. Това беше среда, в която единицата и можеството трябваше напълно да зависят едни от други; среда, отличаваща се със взаимопроникване на всичките й съставни части и отличителни черти; среда, в която всеки предмет трябваше да бъде не нещо друго, а част от всички други предмети; в която цялото не можеше да бъде нищо друго от сбор от всички свои съставни части, а всяка съставна част - нищо друго от неотнимаем признак на цялото.
-
стр.279
Ето от тази необичайно сложна субстанция Създателят на Звездите издяла грубите общи форми на космоса. Той създаде все още не получило определение и изобщо необяснимо от геометрията пространство-време; аморфна физическа величина, нямаща нито ярко изразени качества, нито посока, нито сложни физически закони; по-отчетливо Създателят обозначи посоката на развитие на живота и епическите приключения на разума; и удивително точно той посочи висшата точка на духовно развитие. Тази точка се намираше в най-късната фаза на космическото време, но ако трябва да се говори за последователност на творението, то тя получи ясни очертания много по-рано от който и да е друг фактор на космоса. И на мен ми се стори, че това стана така, защото първоначалната субстанция сама явно продемонстрира възможностите си в областта на създаване на духовни форми. И Създателят на Звездите отначало почти изцяло забрави за физическите аспекти на създанието си, почти цялото си изкуство той насочи към формиране на духовния връх на цялото си творение.
Само след като придаде ясни очертания на фазата на най-висшето пробуждане на космическия дух, той прокара през космическото време водещи към нея разнообразни психологически пътеки. Само след като придаде ясни очертания на невероятно разнообразните форми на умствено развитие, той съсредоточи вниманието си към конструирането на сложни биологични, физични и геометрични закони, посредством които грубо направеният космически дух да може по най-добрия начин да реализира своите най-удивителни възможности.
Но, геометризирайки, той отново и отново се връщаше към духовният връх, за да го направи още по-ясен. Но, докато не бяха завършени физическите и геометричните форми на космоса, той не можеше да направи духовният връх абсолютно конкретен.
Докато той продължаваше да се труди над детайлите на безбройните, жалки индивидуални животи, над съдбите на хората, ихтиодите, наутилоидите и всички останали, - аз стигнах до убеждението, че към тези сътворени от него създания той се отнася изцяло по друг начин, отколкото към всичко друго , създадено от него преди. Не може точно да се каже, обича ли ги или е изцяло равнодушен към тях. Да, разбира се, той ги обича; но вижда се, че се е избавил от всякакви желания да ги спасява от последствията на смъртната им природа и жестокото въздействие на околната среда. Той ги обичаше, но не изпитваше към тях жалост. Защото той виждаше, че техните достойнства се заключават в смъртната им природа, в крайната им конкретност, в мъчителното им балансиране между невежеството и просветлението. Да ги спасява от всичко това, означаваше да ги убие.
-
стр. 280
След като Създателят на Звездите нанесе последните щрихи на всичките космически епохи от момента на истината до първоначалния взрив от една страна, и до всеобщата смърт - от друга, - той обхвана с поглед цялото си произведение. И остана доволен от него.
И когато той, нека и критично, но обичайки, оглеждаше нашия космос в цялото му безкрайно разнообразие в мига на пълната яснота на съзнание, - аз почувствах, че той се е преизпълнил с почитание към създанието, което беше сътворил или извлякъл от тойниците на своето същество, играейки сам на себе си ролята на акушерка. Той знаеше, че това даже просто и несъвършено създание - е обикновен плод на творческото му въображение - но в определен смисъл е по-реално, отколкото той самият. Защото, какво би бил той без това конкретно великолепие? Абстрактна творческа способност! Повече от това, от друга страна, сътвореното от него му беше наставник. Защото, когато с възторг и с благоговение той разглеждаше своето очарователно и най-сложно произведение, - то преобрази Създателя, в резултат на което той започна по-ясно да вижда своята цел. Той се ориентираше в достойнствата и недостатъците на своето произведение, и собствение му възприятие и изкуство ставаха по-зрели. В крайна сметка, това ми се стори на моя смутен, преизпълнен с благоговеен ужас разум.
Така постепенно, както това се беше случвало и преди, Създателят на Звездите надрасна творението си. Той все по-често се мръщеше на все още любимия си очарователен плод на своя труд. А след това, раздиран от противоречиви чувства на почтение и нетърпение, той сложи нашият космос в един ред заедно с всичките си останали произведения.
Отново той потъна в дълбока медитация. И отново го обхвана жажда за творение.
-
стр.281
За много от следващите творения аз не мога да кажа почти нищо, тъй като в много отношения те се намират отвъд пределите на моето разбиране. Аз зная за тях само едно: наред със съвършено непистижими за мен черти, те имаха и такива, които бяха като фантастично въплъщение на известните ми принципи. А всичките им новости останаха зад пределите на досег на разума ми.
Да, с увереност мога да кажа, че, както и нашият космос, всичките тези творения бяха невероятно сложни и имаха невероятно големи възможности; и че във всяко творение, даже и в особена форма, присъстваха и физическият и умственият аспекти. Впрочем, в много последващи творения, физическият аспект, въпреки че имаше решаващо значение за духовното развитие, не беше по-малко изразен и по-илюзорен, отколкото в нашия космос. В някои случаи същото може да се каже и за умствения аспект, защото ограничените умствени способности на населяващите тези вселени същества не позволяваха да ги въвеждат в заблуждение и те по-добре осъзнаваха изначалното си единство.
Мога също и да изкажа предположение, че, осъществявайки всичките тези творения, Създателят на Звездите си е поставил задача да придаде на битието наситеност, дълбочина, хармоничност и изящество. Но едва ли бих могъл да обясня какво значи това. Стори ми се, че в някои случаи , както и в случая с нашия космос, той достигаше тази цел с помощта на еволюционния процес, увенчан с напълно събудил се космически разум. А разумът се стремеше да събере в себе си цялото богатство на космическото съществуване и посредством творческата дейност да увеличи това богатство. Но в много случаи за достигане на тази цел се изискваха по-малко усилия и страдания от страна на разумните същества, и работата минаваше без невероятното прахосване на огромното количество животи, довеждащи ни до такова отчаяние. Наистина, на другите вселени им се наложи да понесат страдания, в крайна сметка, не по-малки от страданията на нашия космос.
-
стр. 282
Вече в зрелостта си, Създателят на Звездите сътвори многобройни странни форми на времето. Например, някои от по-късните творения той ги направи с две или няколко времеви измерения, и животът на разумните същества представляваше последователност от събития в едното или другото времево измерение. Тези същества възприемаха своя космос по доста странен начин. Живеейки кратък живот в едното измерение, те, даже и фрагментирано и смътно, но постоянно усещаха присъствието на уникална "напречна" еволюция, протичаща в другото измерение. В някои случаи съществото водеше активен живот във всичките времеви измерения. Божествената воля направи така, че спонтанните действия на всички същества да се събират в единна система на "напречни" еволюции, далече превъзхождаща по сложност даже ранният експеримент по установяването на "предопределена хармония".
В други вселени съществото получаваше само един живот, който представляваше "зигзагообразна линия", преминаваща от едно времево измерение в друго в зависимост от това, какъв избор е направен. Ако съществото избираше нравствеността и силата на духа, то попадаше в едно измерение, ако предпочиташе слабостта и безнравствеността - в друго.
В един невъобразимо сложен космос, съществото, оказало се на кръстопът, започваше да се движи по всички пътеки едновременно, създавайки по такъв начин, различни времеви измерения и различни истории на космоса. Тъй като в хода на всяка еволюция космосът беше заселен със голямо количество същества, и всяко от тях постоянно се озоваваше на кръстопът с много пътища, а комбинацията от посоки всеки път беше различна, - то всеки миг от космическото време беше момент на раждането на безкрайно количество отделни вселени.
-
стр. 283
В някои вселени съществото можеше чувствено да възприема целият физически космос изцяло, от много пространствени гледни точки или даже от всички възможни гледни точки. Разбира се, в последния случай всичките разумни същества в пространствения смисъл имаха идентични възприятия, но се различаваха едни от други с нивото на прозорливостта или озарението. Това ниво зависеше от нивото на умственото развитие и характера на конкретните същества. Понякога тези същества притежаваха не само вездесъщо възприятие, но и воля. Те можеха да предприемат каквито и да са действия в каквато и да е област от пространството, въпреки че в този случай силата и точността на действията да зависеха от нивото на умственото им развитие. В определен смисъл те бяха безплътни духове, сражаващи се в физическия космос подобно на това, както шахматистите се сражават на шахматната дъска, или гръцките богове се сражават в Троянската война.
Имаше и такива вселени, които, въпреки че имаха физически аспект, нямаха нищо общо с познатия ни систематизиран физически космос. Физическите усещания на съществата, населяващи тези вселени, се определяха изключително от въздействията им един върху друг. Всяко същество натоварваше събратята си с чувствени образи, качеството и последователността на които се определяха от психологическите закони на въздействие на един разум върху друг.
В други вселени процесите на възприемане, запаметяване, мислене и даже желание и усещане толкова се различаваха от нашите, че представляваха всъщност начин на мислене от съвсем друг порядък. За съществата, надарени с такъв начин на мислене аз не мога да кажа практически нищо.
По-точно, аз не мога да кажа нищо за съвършенно различния психически строеж на тези същества, но един потресаващ факт аз мога да опиша. Защото колкото и непостижими да бяха за нас основата и начинът на мислене на тези същества, в едно отношение аз отчасти ги разбирах. Въпреки че те живееха изцяло друг живот, в едно отношение ми бяха близки. Защото, всички тези космически същества, стоящи на по-висока, в сравнение с мен, степен на развитие, така се отнасяха към своя живот, както и аз самият исках да се науча. Каквито и мъчителни, печални, болезнени и тежки изпитания да им подхвърляше съдбата, нейното решение те винаги възприемаха с радост. Това, че такава чиста духовност стана обща за най-различни същества, беше вероятно най-удивителното и вдъхновяващо от всичките мои космически и свръхкосмически усещания. Но скоро аз открих, че ми предстои да разбера още нещо от тази област.
-
О К О Н Ч А Т Е Л Н И Я Т
К О С М О С И
В Е Ч Н И Я Т Д У Х
Напразно моят уморен, измъчен ум отчаяно се опитваше да схване и разбере сложните същества, сътворени от Създателя на Звездите. Буйното му въображение създаваше космос след космос, и всеки космос притежаваше отделен дух, проявяващ се в безкрайно количество от разнообразни форми; и всеки космос във висшата точка на развитието си достигаше по-голямо просветление от предишния; и всеки беше все по-малко понятен за мен, отколкото предишния.
Накрая въображението ми ми подсказа, че Създателят на Звездите е сътворил своя окончателен, висш и най-сложен космос, в сравнение с който всички останали вселени не бяха нищо друго от внимателна подготовка. За това последно творение мога да кажа само едно: неговата органична структура включваше в себе си основните черти на всичките му предшествениции, освен това още много друго.
Невъзможно е да се изрази цялата сложност на този висш космос. Постепенно аз трябваше да повярвам, че неговата връзка с всеки предишен космос е примерно такава, както връзката на нашия космос с всяко човешко същество и даже с всеки физически атом. Всичките видени от мен вселени, се оказаха нещо като огромен биологичен вид или атоми на един елемент. Вътрешният живот на всеки космос - "атом" в такава степен се отнасяше /и в същата степен не се отнасяше/ към живота на окончателния космос, както животът на клетките на главния мозък или на единия от неговите атоми се отнасят към живота на човешкият разум. Въпреки огромните разлики между степените на тази зашеметяваща йерархия от творения, аз чувствах потресаващото тъждество на техния дух. По замисъла на Създателя на Звездите, венецът на творението трябваше да включва в себе си общност и абсолютно ясен, творчески разум.
-
Моят разум отчаяно се опитваше да определи поне по някакъв начин формите на окончателния космос. С възхищение и ужас аз видях само крайчеца на невероятно сложния "висш космос": планетите, плътта, духа и съобществата на най-разнообразните индивидуални същества, достигнали висша степен на самопознание и взаимно озарение. Но когато аз се опитвах по-внимателно да се вслушам в музиката на одушевените безкрайни светове, до мен достигнаха мелодии не само на неизразима радост, но и на безутешна мъка. Защото някои от тези висши същества не просто страдаха, а страдаха в мрак. Те бяха надарени със силата на абсолютното озарение, но бяха лишени от възможността да я използват. Те страдаха така, както никога не бяха страдали съществата, стоящи на по-ниски стъпала в духовното си развитие. Тези страдания бяха непоносими за мен, жалкия пришелец от по-неразвит космос. От ужас и жалост аз в отчаяние "затворих ушите" на своя разум. Аз, нищожният, отправих упрек към Създателя си, че никакво величие на вечността и абсолюта не може да бъде оправдано с такива мъчения на духовните същества. Аз закрещях, че даже ако тези страдания, чийто отзвук дойде до мен, са само черни нишки, за разнообразие вплетени в златен гоблен, а целият останал космос е само едно блаженство, - все едно не трябва да се допускат подобни мъчения на пробудили се духовни същества. Каква дяволска злобна сила , питах аз, не просто мъчеше тези величествени същества, но и ги лишаваше от най-висшата им утеха - екстаза на съзерцанието и преклонението, което се явява първородно право на всички пробудили се духовни същества?
Беше време, когато аз самият, бидейки колективен разум на слаборазвит космос, хладнокръвно се взирах върху разочарованията и тъгите на своите малки "съставни" части, осъзнавайки, че страданията на тези сънни същества - това е неголямо заплащане за просветлението, което Аз внасям в реалността. Но страдащите индивиди на окомчателния космос, според мнението ми, принадлежаха към същият космически умствен порядък, както и Аз, а не към такива крехки, смъртни същества, които внесоха своя печален принос в моето раждане. И ето това аз не можех да понеса.
-
стр. 286
И все пак аз смътно разбирах, че окончателният космос беше и очарователно произведение със съвършенни форми, и че всичките мъчения, колкото и да бяха жестоки за страдащите, в крайна сметка, влагаха своя принос в просветлението на общокосмическия дух. В крайна сметка, в този смисъл индивидуалните трагедии не бяха напразни.
Но всичко това не значеше нищо. На мен ми се стори, че през сълзите на страданието и протеста, аз виждам, как духът на окончателния и съвършен космос гледа своя Създател. Тъмната сила и светлият разум на Създателя на Звездите намира в своето творение изпълнение на желанията си. И взаимната радост на Създателя ня Звездите и окончателния космос, колкото и да е странно, даде началото на самия абсолютен дух, в който присъстваха всичките времена и цялото битие. Защото духът, който беше плод на този съюз, застана пред моят измъчен разум едновременно като причина и следствие на всички предстоящи неща.
Но това мистично и далечно съвършенство не значеше нищо за мен. Чисто по човешки скърбейки за страдащите висши същества, Аз презирах своето първородно право на възторг от това нечовешко съвършенство и отчаяно исках да се върна в своя слаборазвит космос, в своя човешки и заблуждаващ се свят, за да застана рамо до рамо с моят полуживотински вид в борбата със силите на мрака и с безразличните безжалостни тирани, чийто мисли се явяваха разумните и страдащи стветове.
Не успявайки да осмисля това предизвикателство, заключаващо се в това, че аз затворих и заключих вратата на малката тъмна килия на моето "Аз", и стените й рухнаха под натиска на ослепителна светлина, и моите незащитени очи отново бяха изгорени от неговата нетърпима яркост.
Отново? Не. Просто моето въображение ме върна към този момент на ослепително избухване, когато аз разпрострях крилата си, за да полетя към Създателя на Звездите, и бях поразен от ужасна светлина. Но този път аз по-ясно осъзнах, какво именно ме събори.
-
стр. 287-288
Този път, Създателят на Звездите, към когото аз действително се приближих, застана пред мен не само като творящ, и следователно, преходен дух. Този път той се представи като вечен и съвършен дух, който включва в себе си всички неща и всички времена и вечно ги съзерцава в безкрайно разнообразие. Тази ослепителна светлина, която ме вкара в състояние на сляпо поклонение, сега ми се стори мъждукане пред всепроникващото усещане на вечния дух.
С болка, ужас и в същото време, с известно признание, и даже с преклонение, аз почувствах нрава на вечния дух, когато той с един интуитивен и вечен поглед обхвана всичките ни животи. В този поглед нямаше никаква жалост, никаква помощ, никакъв намек за спасение. Или в него беше цялата жалост и цялата любов, но го владееше леден есктаз. Този поглед спокойно препарираше, оценяваше и слагаше по местата им нашите счупени животи, нашите увлечения, нашите глупости, нашите измени, нашите обречени от по-рано благородни постъпки. Да, този поглед всичко разбираше, съчувстваше и даже състрадаваше. Любовта не беше за него абсолют. Това беше съзерцанието. И въпреки че духът познаваше любовта, той познаваше и ненавистта, защото в характера му присъстваше жестоката наслада от съзерцанието на което и да е ужасно събитие и радостта от падането на достойните. Изглежда на духа бяха познати всички страсти. Над всичко стоеше кристално чистият и абсолютно леден екстаз на съзерцанието.
И ето този хладен, преценяващ поглед, не, даже не на учен или жудожник, и беше източникът на всичките ни живот! И ВСЕ ПАК АЗ МУ СЕ ПОКЛАНЯХ!
Но това не беше най-лошото. Защото, говорейки, че същността на духа беше съзерцанието, аз му приписвах усещания и емоции на смъртен човек, и сякаш се утешавах, въпреки че това беше слаба утеха. Но истината за вечния дух беше неизразима. За него не можеше да се каже нищо, което да бъде истина. Възможно е и да може да бъде назован дух, само с много голямо пресилване. Но и да не бъде назован така също би било грешка. Защото, каквото и да беше той, това беше нещо повече, отколкото духът в човешкото разбиране на тази дума. Този непонятен и страшен "голям дух" се явяваше за човека и даже за космическия разум ужасна тайна, предизвикваща възхищение.
-
Това е краят на превода. Благодаря за вниманието на прочелите тези редове. Надявам се да ви е допаднало или най-малкото да е предизвикало замисляне по темите, засегнати в тескта.
-
Това е краят на превода. Благодаря за вниманието на прочелите тези редове. Надявам се да ви е допаднало или най-малкото да е предизвикало замисляне по темите, засегнати в тескта.
Благодаря за превода delfin. :)
-
Засягам и една друга част от темата:
М А Т Р И Ц А Т А Н А П Ъ Р В И Ч Н О Т О
Т В О Р Е Н И Е
"... Съвършената светлина, чийто източник е Абсолютът, се еманира от него и призматически се разделя на 2 Лъча - Проноически /Мъжки/ и Епиноически /Женски/. Неговите проводници са Епинойя на Светлината /ПЪРВОдиферентното Женско Начало на Мирозданието/ и Пронойя на Светлината / ПЪРВОдиферентното Мъжко Начало на Светлината/ - Матрица на Първичното Творение.
След това Съвършената Светлина низхожда на Първотворците - Метропатор /Мъжко/ и Барбело /Женско/. После нейни проводници са София /Майката на Света/ по женска линия и Аутоген-Христос с брат си Валаам по мъжка. По-нататък е Съвършенният Човек - андрогинен, двуполов.
Едновременно с неизкривената транслация на Съвършената Светлина се осъществява и предаването на Универсалният Женски Принцип /идеалната ДНК и т.н./, Кода на Творението и някои други Свещени алгоритми на Мирозданието. Всичко това накуп обезпечава функционирането на Матрицата на Идеалното Творение и Вертикалата /Лъчът, Оста, Стожера/ на Мирозданието.
Със своето предателство Валаам напълно разрушава /и завзема/ тази част от "системната матрица" на Мирозданието, за която той "отговарял". Цялата система започнала да се руши като къща от карти. И този процес спира само в резултат на саможертвата на Исус Христос, специално въплътил се за тази мисия в нашия еон.
Такъв статус на квоти се е запазвал в Мирозданието плътно до последното време. Ние, живеещите в "Еоните на Валаам" сме своеобразни заложници на ситуацията. Именно с нас, хората, Валаам шантажира Творците /Метропатор и Барбело/, знаейки, че Те Никога няма да се решат на унищожение на хората. И ако не бяха хората, падналият съ-творец заедно с тези, които застанали на неговата страна, и предали Твореца, отдавна биха били унищожени, заедно с тяхната "част" от Мирозданието.
Кармата - това е изкълчване /промяна/, помътняване, корозия на Съвършената Светлина на Твореца.
Когато не е имало ощи Карма, Владетелите на Кармата са били Пазители на Съвършената Светлина /това име е измислено за хората, а за Духовния Космос Те все така са Пазители на Съвършената Светлина/..."
-
РЕАЛНОСТИТЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
към тези дати
До 21.03.2007 на 21.03.2007
Реалност процент млн.човека процент млн.човека
Божествена 7 469 7 469
Промежду-
тъчна 21 1407 21 1407
Еволюци-
онна 0 0 22 1474
Кармичес-
ка 72 4824 50 3350
Всичко 100 6700 100 6700
на 27.03.2007
Реалност процент млн.човека
Божествена 5 335
Промежду-
тъчна 23 1541
Еволюционна 22 1474
Кармическа 50 3350
Всичко 100 6700
"...18 срещу 19 март 2007 год. е последната нощ от епохата на КАЛИ-ЮГА и 5-тата Раса. Новата епоха - САТЬЯ ЮГЯ и 6-тата Раса започнаха на 20 срещу 21.03.2007 год., в точката на преминаване на Земята в пролетното равноденствие в 00,07 часа по всемирното време /02,07 часа по кримско време/..."
-
К А К
С Е
Р О Д И
П Л А Н Е Т А Т А
Г Е Я ?
Из "Космическата книга за тайните"
Когато голяма част от сътвореното пространство вече живееше по собствените си закони, в един отрязък от крайните части на Вторичната млада Вселена бе решено да се разпръснат космически тела в една звездна система, която трябваще да експериментира един по-усъвършенстван модел за еволюция на материята в разумните й форми.
Космическите строители на тела получиха задачата си и поеха към отрязъка, който тънеше в Мрака на несътвореното проявление на живота и разума.
По схемата на Пазителите на живота започна сътворението на Голямата свързваща галактика, наречена по-късно Млечен път в земните астрономически четива.
Системата, в която трябваше да се роди и днешната планета Земя, по план щеше да съдържа 11 главни тела част от тях спътници - за равновесие на силите на въртене, както и за други експериментаторски цели. Строителите просто следваха Плана и моделираха зададените параметри за всяко тяло.
При първия вариант за Гея, трета след Главното светило, не бяха спазени някои "пропорции", което след време наложи повторното й изграждане. Есплозията на планетата Гея промени траекторията на една от по-малките планети, както и орбитите на някои спътници.
Гея 1 се оказа интересно творение, така както го беше замислил Създателят. Строителите събраха всичките й компоненти и след като бе даден първичният тласък на сътвореното тяло, то като автономен организъм пое по своята орбита.
Времето, през което се моделираше първичният земен релеф, е трудно да се обхване от човешкото съзнание. После се оформиха флората, фауната, субстанциите на моретата и океаните. Течността вода във вариантите "сладка и солена" също е мислеща и има разум на определено ниво. Тя се премоделира в пара, газ, лед и отново в течност - нещо като вечен двигател, без който е немислим животът на планетата.
В заложеното време се породи и разумният живот - местните разумни живи същества. Според наблюдателите им те бяха интересни индивиди, но за да оцелеят заедно с развиващата се планета, имаха нужда от индиректна, а понякога и от директна намеса и корекции.
Някои от видовете започнаха взаимно да се унищожават. Това бе проява на закона за приспособяването и оцеляването чрез подбор и развитие. Тази тенденция се прояви и при еволюцията на човека, както бе наречен разумният вид, заселен на Гея 1.
В ЧОВЕКА СА ЗАЛОЖЕНИ ВСИЧКИ СЕТИВА, КОИТО ИЗПОЛЗВАТ И НАЙ-ДРЕВНИТЕ И МЪДРИ РАЗУМНИ ОБИТАТЕЛИ НА КОСМОСА. ПО ПЪТЯ НА ЕВОЛЮЦИЯТА ЕДНИ СЕТИВА ОТПАДАТ, ЗА ДА ДАДАТ ПЪТ НА НОВИТЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО НА ВИДА.
В края на ХХ столетие човешкото съзнание ще направи преход към нови сетива и умения. Ще има трансформация ина физическо и на психическо ниво. Ще има промени в нервните клетки, в гените, които са заложени още от Сътворението на планетата и на приобщения към него обитател /флора, фауна, човек/.
Животът на планетата и видовете по нея и на цикли, които са автоматични и заложени като програма.
Човекът има възможност чрез сетивата си за автокорекции, както и за определено въздействие върху ареала, в който обитава. Ако то е негативно или късно, идва корекцията.
Тя възстановява целесъобразното равновесие между видовете и гарантира оцеляването на тялото и представителите на по-важните видове.
Днешните жители на Гея могат да запитат - защо никой не е искал съгласието им за участие в този експеримент? Но как може да се пита несътвореното? За човешкото съзнание тази постановка е странна и вероятно - неприемлива.
Когато някой поема Бремето на отговорността за своите творчески импулси, според логиката на Космоса той е преценил стотици варианти и е взел възможно най-точното решение.
Създателят е дал Живот и Разум на толкова много същества и космически тела, както и равни шансове на всички за напредък и развитие.
Нима може да зе осъжда ЖИВОТЪТ, РАЗУМЪТ, СВЕТЛИНАТА? Нима безмълвието и пустотата на Мрака са за предпочитане? НИЩОТО е НЕЩО, което също е непостижимо като точно усещане за човека днес. Но Пазителите на мъдростта знаят, че НЕЩОТО, дори и с много несъвършенства, е риск, който заслужава ЛЮБОВТА и ШАНСА да се сътвори живот и разум /НЕЩО/ и да бъдат оставени да покажат заложеното в тях, дори и с отклонения, мутации или деградации.
Създателят също има нужда от своите УРОЦИ, за да прави своите КОРЕКЦИИ.
-
П Р А Р О Д И Т Е Л И Т Е
Н А Ч О В Е К А
Разумният живот в еволюционния порядък на възникването на биологичните видове, раси, класове, както и на "неживата природа и форми", е създаден, преди да бъде "посят" на планетарното тяло, на което днес живее съвременният човек.
Разумният живот бе "разпръснат" под, над, в недрата на планетата, във водите, горите, скалите, атмосферата. В самите "зародишни молекули" бяха програмирани еволюционните етапи на развитие на всеки вид.
Т.нар. "човек" беше създаден в няколко разновидности, за да може да оцелее и да се приспособи към планетарното тяло и условията на живот в различните райони - морски, планински, равнинни, пустинни и др.
Първоначалният вариант на човека претърпя някои модицикации поради факта, че прапрапрапрапрапра... родителите на днешния човек в определен период бяха склонни към междуособици, кръвопролития и взаимни унищожения.
В крайна сметка и до ден-днешен това остана характерна черта на вида хомо сапиенс, който той сам трябва да преодолее и изкорени, за да оцелее като разумен вид в Космоса.
Първичният човек е създаден на космическо тяло, сходно с планетата Земя. После бяха "посети" първите индивиди. След това еволюцията им беше естествена и с минимални корекции и намеси.
Първичната човешка раса е черната. Бялата е вид мутация, т.е., е продукт на еволюцията и закона за приспособяването, както и на намесата на Създателите на разумни индивиди. Затова е останал отглас в древните писания - как Господ създаде по свой образ и подобие първите човеци - Адам и Ева.
Ева е клонинг, такава е била намесата на древната космораса при обособяване на половете. Дотогава човешките същества са се "раждали" чрез клониране. После е преценено, че те трябва да даряват живот на потомството си чрез раждане с болки, за да се научат да го ценят, а не да го унищожават като нещо без особена стойност. Потомството на човека от ранните етапи на развитието му оцелявало трудно, за да се научат първите местни индивиди, че животът и разумът, както и любовта, са висши ценности, дарени от Създателя, част от когото е всеки нов живот.
Човекът е резултат както от собственото му развитие при местните условия, така и от косвената помощ на извънземни наблюдатели и Пазители на живота.
Възможно е човек да реагира, че неговите създатели непрекъснато го наблюдават, поучават, следят... А нима човек не постъпва така със собствените си деца?
НЕ Е СТРАШНО, ЧЕ ЗЕМНИТЕ ХОРА СА СЪЗДАДЕНИ ОТ НЯКОГО, ПО-ЖЕСТОКО ЩЕ Е, АКО ХОРАТА СЕ САМОУНИЩОЖАТ, БЕЗ ДА ПОСТИГНАТ ЗАЛОЖЕНОТО В ТЯХ КАТО РАЗУМ И ВИД, КАТО ПОТЕНЦИАЛ И СМИСЪЛ. Макар че подобни случаи вече са фиксирани и в по-стари части на Вселената.
Създателят, който е дарил с Любов живота и разума на всяко сътворено същество, никога не би го унищожил без основателна и глобална причина. Ако катаклизъм или противоречия на дадено тяло /галактика, система, отрязък от Вселената/ не застрашават устоите и Хармонията на Цялото, Създателят би оставил нещата на тяхната логика, на естествения резултат от противоборството между Добро и Зло, Хармония и Хаос, Любов и Омраза - като прояви на двете основни движещи сили и енергийни потоци.
Логиката на Сътворението винаги има свой План, Модел и Цел, така че "кодираното" време за съществуване в определени качествени и количествени параметри следва Програмата на Съзиданието, Еволюцията и Съвършенството.
Това е заложено и в човека - от самото му раждане като разумна висша проява на животе на планетата Земя.
-
Първите само прегледах, но виждам че има общи неща с писани от Блаватска преди 100 години.
-
Няма нищо преписвано от Блаватска. Книгите са си сами за себе си. Само превеждам или пиша части от тях. За да се дава заключение за нещо, трябва първо да е прочетено подробно, а не лек преглед. На пръв поглед най-различни и невероятни работи имат прилика, но когато човек се задълбочи повече, започва да чувства и да открива разликите.
-
Последните два поста са от книгите на Нина Ничева. В тях под формата на малки разкази или есета има написана най-различна информация.
Имам и доста други книги, и руски и български, от които може да давам информация по темата, но само ако има някакъв интерес.
-
Много е хубаво, че пишеш. Затова продължавай да пишвш, ако смяташ, че може да е интересно на аудиторията. Аз правя същото и много други правят това. Така не изказваме собствено мнение, а просто даваме възможност и другите да го прочетат. Това обаче, не значи, че каквото пише в някои книги вече не е казано от друг автор преди това. Например в първите ти текстове и аз открих това, което превеждам от книги писани преди 1500 години. За мен логиката е - колкото по-рано толкова по-верно, ма може и да е грешна. Имам и друга логика, новото е преписано старо в по-друг стил. По повечето от езотеричните теми много отдавна е писано от мадам Блаватска. Ашаман е прав. Той не искаше да обиди теб, че ти преписваш, доколкото го разбрах. Стилът на Блаватска е толкова труден и с толкова много факти, че не всеки си прави труда да ги прочете наистина. Ако всеки прочетеше Блаватска наситина, щеше да открие нейните думи в много нови книги, излезли през последните 10 г. Досега не съм чела нова книга, в която да няма 70% стари неща, казани от други преди 20, 100, че и 1500 години. Та, няма нищо лошо, че пишеш,продължавай, пък всеки да си прави изводите за себе си. Респект към труда и времето, което отделяш. Знам как се чувстваш. :) ;)
-
И Блаватска и Рьорих, както и много други книги, които са написани от различни автори, но имат повече или по-малко прилика са от един основен източник -Земната йерархия, или Шамбала, или ако му се иска на човек може да нарича този източник и Учителите и земния подотдел на Великото Бяло Братство, Мъдреците, Възвисени владици, Беловодие, страната на преподобния Йоан и с много други имена.
Този е източника и на Нина Ничева и на Мариана Везнева, смея да твърдя, че служител и Учител от Шамбала е и Дънов /информацията, която той дава в езотеричния си клас сякаш е взета от теософията и от космогонията на Розенкройцерите/, Елизабет Профет, Алис Бейли, движение "Екзодус", "Ню ейдж мастерс", Даниил Андреев /?/, Лао Дзъ /също съм срещала в някаква книга, че е бил от Шамбала и се връща там след делото си в Китай/,подобно становище съм срещала и за, мисля че беше Сергий Радонежский /ако не греша в името/, както и други имена.
Слава Севрюкова също е говорила, че учител й е Мория.
Всеки ченълинг е от различни източници.
Темата за Вселената е необятна.
-
К А П С У Л А Т А
Н А Б Е З С М Ъ Р Т И Е Т О
Във всеки разумен индивид /същество, обитател/ на видимия и невидимия свят от различен порядък и форма на проявление на материята /плазма, твърда материя, газ, енергия, полета, вълни и т.н./ е заложена клетка с разумните импулси на Съзиданието и Познанието. Това е т.нар. "Капсула на безсмъртието", нещо относително вечно и константно на фона на преходното битие на биологичното физическо тяло на човека. Докато органите и тъканите му имат заложени параметри за съществуване /за днешния човекв границите от 0 до 150 години/, то концентрираното в тази клетка-капсула е вечно, неунищожимо.
Разумният дух е безсмъртното НЕЩО, което остава след смъртта във физическия план на прехода към друго състояние. Той се пробужда при сливането на двете полови клетки и образуването на зародиш. Тогава автоматично се включва генният код и започва минисътворението - създаването на нов живот.
"Капсулата на безсмъртието" в човека се намира в т.нар. "трето око". За човешкия вид тя се вгражда в предния челен дял на мозъка и условно има три лъча, които тръгват от общо начало и действат както обединено, така и поотделно. Проекциите на трите лъча образуват равнобедрен триъгълник с връх към чакрата на фонтанелата /темето/.
Пулсациите на тази "капсула" на вечния разумен живот извършват периодичен кръговрат през целия човешки организъм. Посоката е по часовниковата стрелка, а периодът е 7 години, макар че има и отклонения - при едни индивиди става за 5, а при други - за 9 години. В тези случаи има известни функционални нарушения и болестни прояви.
При някои човешки същества поради карма, мутации, лоша медицинска намеса това триединство на действие на "Капсулата на безсмъртието" е нарушено или почти липсва. Това се среща при хора с умствени увреждания, защото човекът мисли точно с този разумен код- "капсула". В действителност тя е миниатюрна, много прецизна и може да се оприличи с компютърен чип от най-висш порядък.
Понякога някои извънземни раси крадат от земни или други същества "Капсулата на безсмъртието", която се вгражда на други същества. При липсата й обикновено детето умира в много ранна възраст. Когато земен човек напусне земния свят поради физическата си смърт, "Капсулата на безсмъртието", съхранила натрупания пореден опит и познание, после се включва при следващата материализация на индивида.
Кражбите стават, когато даден обитател на Космоса е лишен от т.нар. безсмъртие поради нарушаване на основните космически закони и морал. Тези некоректни намеси, ако нямат кармична причина или следствие, са недопустими и се санкционират строго от висшите Космически йерархии.
Всеки индивид има определено количество априори заложени данни, които са неизменни, но които могат да бъдат развити /усъвършенствани, деградирали или закърнели/.
Генният и енергийният "код" на човека е вечното зрънце на Духа му. Всеки индивид взема по нещо и от своите биологични родители, което допълва неговия Аз като духовна и енергийна субстанция.
Част от земните жители сами се поставят в ролята на "биологичен баласт". Други стават такива по независещи от тях причини и са лишени от "Капсулата на безсмъртието" и субстанцията на вечността. Някои неразвити до определена степен индивиди се раждат като клонинги, "работен материал" на еволюцията, но не са вечти като духовна еманация.
Остава вечен духовният прародител - матрицата, която ги размножава механично. Този тип хора имат разум, съзнание, но на елементарно ниво - инстинкти, рефлекси, макар че говорят, работят, размножават се. Липсва им "духовната пластинка", гарантираща им вечност.
Самото планетарно тяло, което е съградено за определен брой населяващи го същества, в определен момент чрез катаклизми се отърсва от биологичния баласт.
Силите на хаоса са заинтересувани от появата на многобройни бездуховни маси, генериращи мощен поток от отрицателна енергия, проявяваща се при паника и елементарните инстинкти за оцеляване. Вместо еволюция по вертикала /на Духа/ човечеството е тласнато към развитие по хоризонтала /биологично ниво/. След 12-ото поколение от една духовна същност започва деградация, мутации и регрес. "Капсулата на безсмъртието" вече не създава материално /въплътено/ потомство.
-
Това разказче го пускам тук, защото е свързано с Космоса и е от ченълинг.
Ч Е Р Н И Т Е Д У П К И В Ъ В В С Е Л Е Н А Т А
Научните постижения на съвременната астрономия, на новата физика, документираните мигове от живота на Вселената чрез снимки от сонди, спътници, орбитални станции и пилотирани полети вече са натрупали солиден емпиричен материал за "черните дупки", които имат странно поведение и непознати свойства.
Хипотезите, че те всмукват енергия, пространство, късове от космически тела и дори цели звезди, системи и галактики са верни, въпреки че в края на ХХ век учените все още не познават многообразието от свойства на далечния Космос. Черните дупки са едно от тях.
В един много опростен модел човешкият организъм, тялото и неговите системи и функции, са умален Космос, в който действат същите закони, както и в големия Космос. "Черните дупки" са "устата" на Космоса, колкото и неточно да е сравнението. Могат да се оприличат и на врати към друга реалност, в която всмуканото, погълнатото от космическия въртоп се трансформира, анихилира, преработва и се изхвърля като космическа смес. Тя след време служи за пораждането на нови форми на живот като градивен елемент на сатворението.
Приема се, че черните дупки са автоматично действащи механизми, заложени в модела на Сътворението и еволюцията на Вселената. Те са работещ механизъм, който прочиства пространството, събира енергията, трансформира я за нов живот.
Космосът е отлично синхронизиран механизъм и всяка повреда или намеса крие риск и води до промени, които са по-скоро отклонения от нормата, мутации. Черните дупки са създадени или монтирани във всяка галактика и звезден куп. Има ги дори в т.нар. мъртво пространство. Те преработват първичната, грубата материя, за да я трансформират в мощни потоци с невероятни свойства. Черните дупки могат да се приемат и като врати към други светове и измерения.
За да се премине през тези космически мелници на материята, трябва да се знае как действа механизмът им, както и начините, с които той може временно да се изключи или спре. Това гарантира преминаване през черната дупка без опастност от анихилация или трансформация, в други краища на вселената.
Те могат да се приемат и за енергийни тунели, в които може да се влезе след преодоляване на мощните гравитационни сили и използване на ускорението им за скокове в други пространства.
В еволюционен аспект черните дупки са нещо, което поддържа и стимулира развитието на Вселената. В Млечния път също има огромна черна дупка, която активно и равномерно трансформира пространството и материята в този отрязък от Космоса. "Жизнените сокове", които са продукт от асимилацията на черните дупки, пораждат нови звезди на далечни разстояния.
Ако се познават механизмите на черната дупка в Млечния път, по един от съществуващите енергийни тунели може да се достигне Централната Вселена, докато други тунели могат да изведат в космическата пустош, която предстои да се засели с планети, живот и разум.
В черните дупки се засмукват мъртви звезди, замърсени пространства, изродени форми, излишната енергия от космически експлозии. Това е доста опростен поглед върху ролята на загадъчните черни дупки в еволюцията на Космоса. Когато подобен механизъм се използва от недобронамерени сили, същества или обитател, съществува риск за близките пространства. Около черните дупки често се навъртат космически същества, които се нуждаят от енергията им за живота и като гориво.
В далечното бъдеще Слънчевата система също ще бъде погълната и преработена чрез всмукване от черна дупка, за да се оползотвори енергията и да се породи нов живот в необятния Космос.
-
УНИВЕРСАЛНАТА КОСМИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ
Пространството, което е наситено с разум и енергия с разнообразни свойства, за човека се рамкира от видимия триизмерен свят, в който живее. Другите му представи и познания - за Космоса, другите звезди и галактики, са по-скоро индиректни.
Близкият и далечният Космос са колкото сходни, толкова и различни. Общото, което изпълва сътвореното и оживеното пространство, както и мрака на далечния Космос и непознатите светове, е универсалната космическа енергия /УКЕ/.
Тя е основната градивна субстанция във Вселената. Има свойствата и заложеното в субстанцията от Големия взрив и посяването на живота, разума и материята в различните й форми и проявления.
...
НЛО, които занимават медиите и учените, използват УКЕ. Двигателите им извличат определени енергийни съставки в зависимост от нивото, до което е достигнала всяка цивилизация, която вече може да пътува свободно в Космоса.
Синтезът на плазмата, енергията на слънцето, вятъра, термалните извори, лавата, изтичаща от кратерите на вулканите, са нещо, което е близо до универсалната енергия, но е и различно. ... Принципите на улавянето и разлагането на УКЕ са работни хипотези за някои учени, които експериментират в областта на торсионните полета. УКЕ е нещо вечно, неуншщожимо и преминаващо от един вид на трептене, лъчение, вибриране на друго, по-високо или по-ниско ниво в зависимост от целта, за която се използва.
УКЕ може да бъде и храна за потомците на човечеството, когато човекът промени сегашното си тяло и вътрешните органи, конструкцията и пренастрои енергийните си центрове. Това е далечно бъдеще, което и днес се промъква като сюжет в научната фантастика...
Праната е част от УКЕ, макар че на всяка планета, близо до повърхността й, в УКЕ има пласт със специфично лъчение, който е предпазен и защитен филтър, за да бъдат съхранени обитателите, флората и фауната от интензивността и влиянието на космическите вълни. Специфичният слой в УКЕ е защитен механизъм, за да се гарантира автономност на индивидите, населяващи планетарното тяло, и достатъчно енергия за живота и видовете върху него. Растителните видове улавят УКЕ, филтрират я и връщат специфичното, което подпомага живота на другите видове. Земята не случайно е покрита с много вода. За планетата водата е компонент, който се свързва с УКЕ и гарантира живота.
Много тайни общества, ордени и школи работят с УКЕ. Учителите и мъдреците винаги са подчертавали, че "огънят" на космическата енергия може да предизвика смърт, лудост или психическо разстройство, ако към нея посяга неподготвеният, необученият и любопитният. УКЕ въздейства на фините тела и на енергийните центрове. Човекът става свръхчувствителен, защото тя се улавя най-бързо от нервните окончания и мозъчните центрове. В опитните ръце УКЕ може да лекува, да прочиства енергийни струпвания, да "изгаря" замърсители от енергиен тип по аурата, в атмосферата или на конкретно място. Всичко опира до духовния опит и до отворените духовни очи на учителя и неговите ученици, които той обучава за работа с универсалната енергия.
Не е препоръчително с УКЕ да работят хора без духовно зрение. Още по-недопустимо е с нея да боравят тези, които не знаят как да неутрализират извлечената или преработената енергия, която е попила болест, негативни емоции и енергии, психическия и вибрационния смог от човека или мястото, което се изчиства.
УКЕ трябва да се преработи, пречисти и да се върне обратно в Космоса, а енергийното равновесие следва да бъде съхранено.
Законите за работа с УКЕ се подчиняват на принципа , че нищо не се губи. Ако отнякъде вземеш, трябва да го върнеш, за да няма последици, които рефлектират върху боравещия с УКЕ.
Хората с отворени духовни сетива могат да моделират УКЕ, да извличат необходимия слой или нишка, да го използват и след това да закърпят енергийната дупка със същата енергия, на същото вибрационно ниво и вълна на трептене. Процесът протича при непрекъснато движение на УКЕ, която е живо същество, дете на Космоса, подчинено на вселенските закономерности.
Паралелните светове работят с УКЕ, но всеки от тях има код към нея и ползва специфичния слой, който не е приложим в реалния свят или в друго измерение. Космосът е сътворен като прецизен механизъм, който използва рационално всичко от първичната смес. Неразвитите и младите цивилизации още не са открили какъв океан от енергия има около тях, буквално във въздуха, но това е въпрос на време и на развитие. За да няма дисбаланс, УКЕ е многослойна, но всеки разумен вид може да ползва само един слой от нея, а след еволюция - още 2-3, но така че да не е ощетен никой от другите обитатели на Вселената.
...Ключовете към УКЕ за човека са мисълта и духовният опит. Духът, безсмъртната субстанция, която остава след физическия разпад на човешкото тяло, е част от УКЕ. Нишката, която излиза от вече непотребното физическо тяло, се придърпва и всмуква от слоя на УКЕ, носител на паметта на първичната душа, от която е частица душата на всеки човек, индивид, същество на определено космическо тяло.
Друг слой на УКЕ е информационният. В него всичко, което е било, е и ще бъде, може да бъде видяно, прочетено, усетено, преживяно, когато мисълта се прикрепи към енергийната нишка. Част от нишката са Акашовите записи, ниво "М", вселенската банка за информация.
-
Колкото по-стар, по-опитен и по-развит е духът, толкова по-надълбоко може да навлиза в конкретния слой на УКЕ, да става част от от него, сливайки се с вибрациите и пулсациите на енергията.
Когато премине всички еволюционни цикли, заложени за конкретния дух, той става сам УКЕ. Слива се с праначалото, достига до Създателя, защото УКЕ е идентична с него, но Творецът е този, който може да я трансформира и да я тласне в нов цикъл на съществуване или да я спре и да я върне в първичното топче-яйце на живота.
Много от високоразвитите цивилизации във Вселената са от енергиен тип. Хранят се с енергия и самите те са енергия. В техните светове се водят битки за източниците на енергия. За човека все още е трудно да си представи какво точно е УКЕ. Тя е въздухът, който дишат хората, но самият той е многопластов и безкрайно богат на свойства, качества и възможности. Човекът трябва да се научи да стига до всеки слой, от чиято енергия има необходимост. УКЕ е и не е точно въздухът, но е в него - невидими ленти от мощна непрекъсната вселенска енергия, които пресичат пространството около нас.
Въпрос на време е човечеството да стигне до прозренията за използване на УКЕ. Познанието винаги е съобразено с нивото на цивилизацията и със степента на агресивност на обитаващия разумен вид... Могат да се припомнят приказките за вълшебните покривки, които след произнасянето на тайните думи се пълнели с вкусни и изобилни ястия и напитки.
Изобилието чрез УКЕ стои в бъдещето на човечеството. Всеки човек ще може да получава това, което му е нужно чрез мисълта си и връзката й с универсалната енергия на Вселената. Човешката психика трябва да се освободи от алчността, прахосничеството и безотговорността, за да получи дара да живее с УКЕ, без да ощетява природата чрез черпене на енергия от нейните растителни, животински и минерални богатства. Това е далечното бъдеще на Земята, но на човека е даден шансът за развитие и стремеж към божественото изобилие.
И както аборигените в джунглата не могат да разберат как говорят кутиите, носени от белите хора, смятайки ги за божествени сили или духове, така и съвременният човек се удивлява от безшумното и скоростно движение на светещите обекти, които прорязват небето. НЛО сякаш идват от нищото и се връщат пак там. А всъщност тайната е във вечната УКЕ от сътворения Космос, който крие неизчерпаеми възможности за еволюцията на живота и разума.
УКЕ е духовен и интелектуален ребус, предизвикателство за разума и вариант за развитието му чрез подхранването му с нея.
Човешките мисли и емоции, както и подобните енергии, излъчени от други разумни същества, обитаващи различни светове, се вливат в УКЕ. Затова е важно качеството и чистотата на излъчените импулси, които са енергиен бумеранг и коректив за живота и разума във Вселената.
-
Б Л И З К И С В Е Т О В Е
( Хипотези за размисъл )
Строителите на космически тела и Сеячите на живота и разума, помощници на Творящия разум, създават малката автономна система с енергиен център (Слънце), 9 видими въртящи се в сложно движение планети с уравновесяващи луни и спътници, и една невидима звезда - резервоар за материя, енергия и разумни форми. Те задействат в населеното пространство и всички защитни механизми, гарантиращи автономно развитие на системата и телата в нея чрез принципите на локалните закономерности и процеси.
Създават и условия планетите да са независими една от друга, но и свързани с мощни полета и енергийни връзки, така че за да функционира системата, трябва да се движат и останалите тела в нея. Катастрофалните измествания от орбитата на въртене на едно от телата застрашават равновесието и на системата.
След критичния праг на завъртане на сътворените планети и след корекции на орбитите и силата на лъченията, Строителите и Сеячите се оттеглят и оставят автоматични наблюдателни станции с прецизна апаратура. С нея се следи движението на планетите от системата, космическото пространство около тях, както и влиянието на лъченията от дълбокия Космос. Подобно наблюдение се извършва и от естествените и изкуствените спътници около отделните планети. Така някога в покрайнините на младата Вселена е породена т.нар. Слънчева система.
Вселенското време отчита, че системата стартира 60 еона след Сътворението. За всяко от новшти космически тела е кодирано да премине по спиралата на еволюцията. От развитието на разумните видове и формите на живот на всяка от планетите зависи как и кога ще разгадаят теста със светлините в мрака на пространството - ще намерят ли закономерности, ще ще открият ли останалите планети и ще ги свържат ли в едно цяло, ще създадат ли изкуствени летателни нела, които да преодолеят гравитацията на родната земя, за да полетят между звездите.
За документиране на еволюцията на отделните планети, на разума и на живота върху тях, на повърхността на всяка в различни места са оставени регистриращи устройства. Информацията периодично се прибира от автоматични разузнавателни и изследователски сонди, въпреки че излъчването се регистрира и в специален център в близката галактика.
Слънчевата система е моделирана от една от първичните разумни раси в сътворената Вселена. Структурата е избрана като кодиран символ на най-важните еволюционни стъпала на разума и материята - 9 (9-те утробни месеца на човешкия зародиш). Планетите, заедно със Слънцето и невидимото тяло приключват един еволюционен цикъл, състоящ се от 12 нива (зодиакът от съзвездията, 12-те месеца на годината). Системата еволюира чрез съставящите я тела, когато те са преминали през еволюционните цикли, кодирани за материята и разума им.
Слънчевата система е възникнала в пространството отвън навътре, което противоречи на човешката логика. Най-външните тела са създадени по-рано, за да имат преднина в развитието, тъй като орбитата им на движение около светилото и по-близките до него планети е огромна. Вътрешните тела, които са по-близо до източника на енергия, светлина и топлина, се въртят по-бързо и за по-малък период, но еволюцията им е по-бавна, а рисковете от самоунищожение или катаклизми - по-големи.
-
Обитателите на външните планети, преминавайки по-бързо през твърдата, плътната материя към фините тела, както и през промените на повърхността и релефа, освобождават нови земи за обитателите на по-младите планети от т-нар. вътрешен кръг.
Разумният живот на крайните, външните планети има шанс по-бързо от събратята си от вътрешността да предприема пътешествия в близкия и далечния Космос.
Разумната смес, използвана при създаването на планетарните тела, е трябвало да се приспособи към условията на и около всяка отделна планета. Те са различни поради нееднаквата отдалеченост от главното светило. При някои има резки свръхвисоки и свръхниски температурни колебания. В атмосферата около всяко тяло преобладават както общи, тако и специфични газове, елементи и съединения. Различните планетарни орбити на въртене около Слънцето са една от причините за модификациите и разликите в еволюцията на всяко тяло от системата, макар да са от обща космическа "смес".
Нашата Слънчева система може да се приеме като двойник и аналог на подобна група тела в отдалечената част на Вселената. Това е дублиране на сътвореното, за да се гарантира оцеляването поне на едната система. С двойната Слънчева система по-лесно може да се наблюдава и сравнява как еволюират телата и породеният разум и живот, създадени от един и същи модел, но на различни места във Вселената. Дублирането е и предпазна мярка за оцеляването на живота и разумните видове, на уникални растителни и животински видове, на природни образувания, на релефа и на климата на всяко тяло, ако някоя от системите или планетите бъде унищожена по различни причини.
Във Вселената са фиксирани доста екплозии на звезди и купове. Това се случва не само при изчерпване на енергийния потенциал, при катастрофални сблъсъци или самоунищожение, а и при преминаване в ново състояние, което е свързано с качествени трансформации и промени.
Слънцето е относително стабилен, но не статичен център, който се върти около оста си и спрямо външните му тела от системата. Всяка планета от човешка гледна точка се върти около него обратно на часовниковата стрелка, докато то се движи по нея, като през определен брой цикли сменя посоката на въртене.
Въртенето на планетите около оста им също е по посока на часовниковата стрелка и в същото време - обратно на нея, обикаляйки около Слънцето и вътрешната спрямо тях звезда.
Разстоянието между всяка планета и Слънцето , както и между самите тела е подчинено като че ли на прецизни изчисления и съвършен механизъм от сили, които поддържат системата в равновесие. Планетите от Слънчевата система са близките светове за човечеството, които то трябва да опознае, за да продължи напред и навътре в Космоса.
Разумното начало на отделните планети, пригодено за условията на всяко космическо тяло, еволюира от доста космическо, системно и вселенско време. То е различно за всяка планета, макар че еволюцията се отчита и по универсалното космическо време. Планетите в Слънчевата система са мислещи, разумни творения с автономна програма за развитие, която е в синхрон с останалите видове, но винаги й гарантира оцеляване, ако населяващият разум прояви унищожителна агресивност в планетарен мащаб.
"Горещата смес" на сътворението се е охладила най-бързо в огромните планети от най-външния пояс на Слънчевата система. В сърцевината им процесите не са приключили. Юпитер е междинна звезда със свое място в еволюцията и на вътрешните тела, и на по-големите им събратя. В материята, от която са компактните плътни планетарни тела, има общи смеси, минерали, вещества, но всяка планета има нещо специфично и преобладаващо като химически състав с един или два-три доминиращи елемента - метали, газове или смеси.
-
Механизмът на "изтсрелването" в орбитите на въртене на планетите около самите тях, Слънцето и съседните тела, висенето и движението им в пространството, крепени от невидими, но мощни енергийни и силови полета и връзки е в синхрон и с универсалната космическа енергия. Пространството в младата вселена, в която си движи Слънчевата система, е същото, но и различно от далечния Космос.
В младата Вселена универсалната смес е с по-разреден състав и с известни модификации на априори съдържащите се свойства и заложеното в субстанцията на живота и разума.
В Слънчевата система Слънцето е източникът на топлина, енергия и светлина за близките планети. За по-отдалечените то излъчва преобразувани енергии и лъчения от протичащите реакции на повърхността му, както и преработените субстанции от близките тела, защото нищо от енергията в системата не се губи, а се трансформира в енергиен кръговрат. Използва се максимално това, което е непригодно за някои тела и разума върху тях, но е подходящо за друга планета. Между самите планети има непрекъснат енергиен обмен, като всяка абсорбира само подходящото за живота и разума на повърхността й.
...
Марс например е по-древно космическо тяло, преминало няколко еволюционни цикъла. В неговото развитие е имало и възходи, и падения. ...
Плътните материални тела не са присъщи на обитателите на Марс и на двата му спътника, макар те да могат да се материализират при определени случаи. Повечето обитатели са напуснали Марс преди много космически единици време. Останали са екипи, които работят за регенерирането на релефа на планетата и атмосферата около нея. Под повърхността на Марс и на сателитите му има живот. Това, което фиксират изкуствените технически сетива на човечеството в близкия Космос и на планетите в системата, понякога е маскировъчен декор, нещо, което хората са очаквали или искали да видят според хипотезите на научните корифеи, астрономи, физици или биолози. ...
-
...
Разумът на Земята в миналото е бил свързан с Марс, Венера, Юпитер. В следващите цикли той ще използва опита и познанието на Уран, Сатурн, Нептун и по-висшето познание от Плутон. Човечеството ще изучава цивилизациите, съществували по тези планети и натрупаното познание от тези близки, но все още недокоснати светове...
...
Някои от планетите в Слънчевата система са в процес на регенерация и изчистване от замърсявания от технологични грешки, космически сблъсъци и катаклизми.
Най-мъдър е напреднал е разумът на Плутон. Най-млад - на Земята, защото първичната Земя се е взривила и е загубено време за ново тяло и адаптацията му.
Венера може да се приеме за пуста и ненаселена постоянно планета. Посещава се периодично от екипажи и се извършват някои опити и изследвания.
Меркурий е слабо населен. Екипите от същества, които работят на тази най-гореща звезда, улавят, трансформират и съхраняват енергията от Слънцето. Планетата е база за гориво, преработка, съхранение и транспортиране на енергийни субстанции. Правят се опити за прочистване на енергийното й сметище и частичната й регенерация.
Меркурий и Венера се смятат за планети, които трябва да се възродят. Ива оцелели братства от разумни същества и на двете планети, които имат влияние и значение в ранната история на Земята, както и поучителен еволюционен опит, който може да предпази земната цивилизация.
Земята е на път да повтори грешките на обитателите на Меркурий и Венера, а в близко бъдеще и на Марс, ако не се смени източникът на енергийни суровини и не се спре замърсяването на планетата. Огромните запаси от ядрени отпадъци и атомни оръжия са заплаха, която е била реалност вече на Плутон и Нептун.
Марс, Юпитер и по-далечните тела и сега са населени с живот, но под повърхността на планетите и спътниците им.
Сатурн е изчерпала енергийните си източници и животът и разумът на тази планета съществуват в друга форма и в паралелно пространство (измерение).
Цивилизациите, живели на някои от планетите в Слънчевата система, познават по-висши разумни форми от дълбокия свят на Вселената. Имат техника за пътувания в по-отдалечените светове. Част от някогашното население на системата е заселено на различни космически звезди и бази.
...
Близките светове на Земята са част от нейното минало и бъдеще. На всяка планета има центрове за наблюдение и контрол на тунелите на времето, на гравитацията, на скоростта на въртене на тялото, на вратите към другите светове и измерения. Има и банки с информация, в която се фиксира непрекъснато еволюцията на планетата и населяващите я видове през различните цикли на съществуване.
Слънчевата система и отделните планети в нея са посещавани периодично от научноизследователски екипи от потомците на първостроителите им, както и от "ремонтновъзстановителни" групи, които почистват пространството и натрупаната вредна енергия и лъчения.
Системата ни се прекосява и от недобронамерени пътешественици, както и от агресивни междузвездни скитници, търсещи пристан, космическа екзотика, гориво, нови земи, енергия или роби.
За оцеляване на системата и предпазването й от външна космическа агресия от дълбините на непознатия Космос се грижат цивилизациите от външните планети, които са и с най-развитите технически постижения и способности на разума...
-
Н Е В И Д И М А Т А П Л А Н Е Т А
В С Л Ъ Н Ч Е В А Т А
С И С Т Е М А
В стари ръкописи, запазени в различни кътчета на Земята, върху глинени плочки от шумерската цивилизация и в египетски папируси се споменава, че сред небесните тела, видими от Земята, се движи и една "скрита", "черна" звезда, на която живеят могъщи божества, които следят живота на хората.
В други средновековни текстове се споменава за "тъмната Луна", която се движи около Земята. През ХІХ и ХХ век по-модерните телескопи и летателна изследователска техника събраха нови данни, интересни факти, върху които се градят хипотезите на водещи астрономи и астрофизици за присъствието на още едно тяло в Слънчевата система, чиято странна орбита е в близост до Земята.
Невидимата планета е тяло с изкуствен произход. Възрастта му е много по-древна от телата в Слънчевата система. Вероятно това е "базата" на онези, които са създали планетите в този отрязък от Космоса.
Когато човечеството открие тайните механизми за достъп до това тяло, ако успее правилно да "дешифрира" скоростта на въртене, орбитата й, гравитационните сили, които са различни от тези на Луната, учените ще успеят да подготвят и полет до планетата.
Но преди да предприемат това пъташествие към своето минало и бъдеще, хората трябва да намерят още липсващи звена и указания за решаване на "ребуса", свързан с пирамидите, Сфинкса и това, което може да открият на невидимата планета.
Тайните й са скрити под повърхността й. Достъпът до тях ще е непрекъснат тест с въпроси и много отговори, от които само един е верният. Той е и ключ за вратите към подземния свят на тъмната планета, на която някога е "роден" и човешкият разум. Това е "космически инкубатор", огромна лаборатория, в която материята се трансформира и дематериализира. Има "резервна смес" за моделиране на релефа на планетите от системата и отделните видове, живели на тях. Може да се приеме и като музей, в който е документирана появата на всяка планета, на живота и разума върху нея.
Тъмната планета умишлено е моделирана от специална черна сплав, която се слива с мрака и я прави невидима. Взети са предвид и механизмите за движение и отражение на звука, светлината, радиосигналите, с които общува най-близкото населено тяло - Земята. Черната планета е защитена и спрямо сетивата ни, постиженията на техниката и на обитателите от другите тела от системата.
-
Черната планета се върти обратно на Земята. Посещават я екипажи на някои разузнавателни и изследователски мисии на тези, които са я създали. Те периодично правят преглед на системата за функционирането й, защото това е звезда-станция, в която се събира и обработва информация от тази част на Космоса и телата в системата. Следят се техните орбити и скорост на въртене, осигурява се защита срещу поражения от далечни скитащи пришълци, които могат да се сблъскат с планетите или да паднат върху някоя от тях, като предизвикат катаклизми и бедствия.
Разумните обитатели на трите най-външни планети от Слънчевата система знаят за тъмната планета. Някогашните й създатели са били далновидни и мъдри. Тайните й могат да се разкрият, знанието и откритията, които се пазят там, ще станат достъпни само ако на Черната планета се съберат най-достойните представители на разума и от 9-те планети. "Входът" към подземията с тайните знания и света й е скрит пос съоръжение, което може да се отвори само ако едновременно се поставят и завъртят 9 "ключа".
На повърхността на всяка планета от нашата система е скрит ключът й към Черната планета. Всеки разум трябва да докаже, че е помъдрял, за да му се даде познание за бъдещето...
От 9-те тела в Слънчевата система само на 3 от планетите й пазителите на тайните знаят къде е скрит ключът към Черната планета, който трябва да се открие от техен обитател.
За ВЕНЕРА и МЕРКУРИЙ не се знае дали някой от нейните мъдри обитатели и посветени мъдреци не е пренесъл "ключа" на новата звезда, където са преселени жителите им.
За ЗЕМЯТА е известно, че посветените атланти и висши жреци от Египет са сменили първоначалното скривалище, но има насочващи указания. Все още върху очите на посветените има "пелена", която им пречи правилно да анализират познанието от миналото и знаците от настоящето. Когато проблемите около опазване на Земята от замърсяване, отрови и агресия станат опасни за оцеляването на живота и разума, предопределеното ще се случи. Духовната йерархия в Хималаите знае времето, в което един земен човек ще открие "ключа" към познанието на невидимата планета.
На всяка планета братствата на пазителите на тайните на звездата и на Всемира знаят времето, когато избраният от събратята им ще открие ключа.
Когато и 9-те ключа на отделните планети са намерени, между тези същества ще се установи мисловен и визуален контакт. Ще се събудят "кодирани" спомени-указания за мисията им на невидимата планета.
Това ще стане в по-далечното бъдеще на Земята, но се гарантира оцеляването на живота и разума, както и нов звезден дом за човечеството, когато Слънцето изчерпи енергията си.
Невидимата плането е "Ноев ковчег" за разума и живота от Слънчевата система. Когато деветимата успеят да отключат Вратите, ще открият, че освен всичко друго, това е и огромен звездолет.
В него са съхранени "резервни" видове и разумни същества, обитавали през времето 9-те тела. Там са и земните "Адам и Ева", които, ако се наложи, могат отново да възродят човешкато раса, но на друга звезда, която трябва да е близка до условията на Земята.
Човечеството е на път да навлезе в Епохата на духа. В годините напред човекът ще се научи да улява информация от заобикалящия го свят и от Космоса с нови, духовни сетива. И някога, когато дойде времето, един земен човек ще долови и тайната, която ще открие пътя на Земята към невидимата планета, люлката на нашето минало и бъдеще.
Нина Ничева
-
Н Я К О Г А, Н Я К О Г А -
К О С М И Ч Е С К А П Р И Т Ч А
Някога, някога, преди Яйцето на Космическия разум и Вселенския живот да се пропука, в простора се вихрели свободно две основни енергии. Те се движели безпрепятствено из Нищото и им било ужасно безинтересно сами да си създават светове и неща за забавление...
Едната енергия излъчвала топла, бяла животворна светлина. Другата била студена, сивкаво-черна и с различни отблясъци.
Веднъж тези две енергии се срещнали. Между тях протекла интересна реакция, която променила характеристиките на всяка от тях. Отнела нещо, но и прибавила друго различно.
В един момент двете енергии започнали да се движат и да излъчват в такъв синхрон, че се получила затворена автономна система, която държала здраво двете доскоро свободни енергии на потока.
Тако се появило това, което след време получило името ЕНЕРГИЙНА ИНДИВИДУАЛНОСТ - ЕДИНИЦА.
Из Космическия фолклор на Мъдреца
"Преди Сътворението свръхразумът - Създател, е концентриран в маса (топче) от свръхгъста и наситена субстанция, породена от сливането на двете извечни енергии. Едната със знак (+), другата със знак(-), които се сляха и създадоха т.нар. космическо яйце на Сътворението.
Преди него не е съществувало нищо. Трудно е на човек да побере това в съзнанието си. Нищото е вид и форма на състояние на нещата. За човечеството е добре да приеме, че това са извечни неща, рано е още да се премине границата и да се докосне до пълната истина.
При Сътворението са съществували няколко варианта за модели на Вселената, телата в нея, техните форми, за разума и неговите прояви, за материята в различните й разновидности - твърда, плазмена, енергийна, полева, газообразна, течна... Тези варианти са имали своите добри и лоши страни.
Заложени са и параметри за самокорекция, самоконтрол и самоунищожение на всяко тяло и разумен вид, ако надхвърли определени параметри в количествено и качествено отношение, което би довело до дисбаланс на хармонията в определена система, галактика, мегагалактика или отрязък от цялото, наречено Вселена...
"Големият взрив" на Сътворението започва преди 15 милиарда земни години. Времето, определено по този начин, е относително понятие и е различно за планетарните тела, системи и галактики.
Отделните звездни системи имат свое време, а планетарните тела - собствени мерки за протичането на енергията време.
-
Р А З У М Ъ Т В Ъ В В С Е Л Е Н А Т А
- Част от земните хора живеят с надеждата, че на са сами във Вселената. Други твърдят, че земният разум е уникален.
- И едните, и другите са прави, но истината има и трето лице. РАЗУМЪТ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА - творецът, създателят и контрольорът, съществува във Вселената в различни времеви измерения, под различна форма и полета, но с различна степен на развитие, възможности и съвършенство. Както човекът най-напред е зародиш - бебе - дете - юноша - младеж - зрял - стар - умира и минава в друга форма и поле на съществуване, така и МНОГОЛИКИЯТ ВСЕЛЕНСКИ РАЗУМ съществува и действа в Космоса.
Най-нисша форма на разум са клетките и гените в човешкия организъм (миникомпютърни програми за възпроизводство), семената на растенията, яйцата на птиците и на някои животни, минералите и т.н. Планетата Земя е вид разум с определени параметри.
Земният разум във всичките му проявления за Космоса още е на нисш етап на развитие. На същото ниво има и други планети из Вселената.
- Как градирате еволюцията на разума?
- Степените в развитието на космическия разум са 7 (не случайно 7 е особено число - ключ за посветените). Понякога минават хилядолетия, за да прескочи разумът от една степен в друга. Вселената измерва протичането на тези процеси с друга мярка и по друг начин.
- Какво ще последва, след като целият Вселенски разум стане съвършен? А съвършеният не е ли в застой и няма ли да настъпи деградация?
- След VІІ нива е Безсмъртието или Вечността. Част от разумните единици стават Учители на друг по-нисш разум или на отделни индивиди. Вселената е така огромна и непжстижима, че тези, които зостигнат VІІ степен в развитието на своя разум, пак са малко. Освен това не цялата планета и всички нейни обитатели успяват за отреденото време да стигнат някакво ниво на разума според космическите критерии и изисквания. Например на Земята се заражда VІ раса, но не цялото човечество ще е годно за нея. Още по-малко са посветените, учениците и Учителите от различни степени на обучение, а единици са земните хора - Учители от космически мащаб. Трудно и дълго се върви към космическото съвършенство. Колкото по-висока е степента на развитие на разума, толкова по-строги са изискванията и санкциите. Всяка съзнателна грешка се наказва мнага по-строго.
- Искам да знам повече за Слънчевата система от ваша гледна точка.
- Отрязъкът от Вселената, в който е твоята звездна система с главно Слънце, носи общите белези на космическото вещество в различните му разновидности - енергия, газове, плазма, твърди тела, праховидни мъглявини, пари и магнитни полета.
Температурата в атмосферата около планетите от Слънчевата система и в т.нар. открит Космос е различна, защото е резултат от специфичното в еволюцията на дадено тяло. При формирането на една планета или звезда и зараждането на живота върху нея са в действие общовалидни физико-химични процеси, но са пригодени за спецификата на звездата и пространството около нея.
Космическата първородна смес съдържа всички вещества, необходими за зараждането на живота и вида разум за определеното планетарно тяло. Процесите след т.нар. Голям взрив се движат по своята логика и вътрешни закони, като Сътвореното също дава отражение върху тях.
- Какво е нивото на разума в Слънчевата система?
- На Меркурий разумът е достигнал ІІ степен, на Марс - ІІІ, на Юпитер - ІІІ, на Плутон - ІV, на Уран - ІІІ. На Луната има нисш разум - камъни, клетки, полета, тя е база за космически кораби от различни краища на Вселената. На Венера няма разумен живот, защото е мъртва планета, нейните обитатели я напуснаха и се преселиха на друга звезда. На невидимата планета между Меркурий и Венера има разум, достигнал до ІІ степен. Там е експериментална база с обратно време и друго измерение.
- А в Млечния път?
- Най-високата степен в развитието на разума е V. Притежава го цивилизация от съзвездието Орион. Съзвездието Дева е достигнало до ІV степен в еволюцията на разума, Близнаци - също. Сириус и двете звезди, за които знаят догоните от Африка, имат разумен живот с еволюционна степен ІV. Техните посетители на Земята преди време са оставили ценни знания, за да тласнат еволюцията напред. Понякога разумът някъде загива, без да установи контакт с поносимо ниво на интелект и развитие, а самотата е нещо опасно за разума. Той деградира, ако не се сравнява, не се развива и не върши нищо.
- Какво е нивото на разума на днешната земна цивилизация?
- Нула, клоняща към 1. Отделните нации имат свой коефициент и степен на развитие на разума. Например САЩ - ІV, Япония - ІІІ, Германия - ІІ, Англия - ІІ, Китай - ІІ, България - І, има и 0 - Русия. И тук степените са 7. Турция - ІІ, Гърция - ІІІ, Индия - ІІІ, Корея - ІІ, Латинска Америка - І, Мексико - ІІІ, Древен Египет - ІV, Асирия - ІІІ.
България има своя мисия. Тук има най-много "деца" от VІ раса и контактьори с висш разум, най-много лечители.
Тези знания ще помогнат да направите скок като нация и да минете в друга степен.
ВСЯКА ЗЕМНА ДЪРЖАВА има свои наблюдатели от Космоса, както и извънземни от други галактики, но те са с друг интерес ипонякога с користни цели.
Наблюдателите ви гарантират автономно развитие и се намесват само в много критични ситуации, които могат да навредят на Слънчевата система.
Освен това галактиката МЛЕЧЕН ПЪТ е огромна и вие не я познавате.
Общуването със земни братя и сестри по разум взаимно ни обогатява. Колкото по-висш е разумът, той се откъсва от някои неща и се самоограничава, а контакт с друг разум от друго ниво и друга култура (планета) е КОРЕКТИВ и ОГЛЕДАЛО.
НУЖНИ СМЕ СИ ВСИЧКИ В КОСМОСА!
Другата разграничителна черта при определяне нивото на развитие и същност на разума е на кое от двете начала - ДОБРО или ЗЛО, служи. Всяка от тези две сили е в непрекъснато противоборство, за да има равновесие и нещата да са балансирани.
Злото за по-нисшите степени е КОРЕКТИВ, необходимо зло, за да се знае кое е добро и за да има развитие.
След VІІ космическа степен нещата са други.
Нина Ничева
-
Не ми е ясно какъв е смисъла от цялото това класифициране и разделяне на степени и с какво може да ни бъде полезно. Нормално е да се започне с това, какво включва всяка една степен и по какво се различава от останалите. Дано авторката на цитата да го е направила. Ако човек не знае характерните особености на всяка една степен, тогава цялата информация за това кой каква степен заема ми се струва безсмислена. Всъщност същото важи и за съобщаване на имена от космическата йерархия, без да се има и най-малко понятие за функциите които се изпълняват на съответният пост (не че хората сме в състояние да разберем, освен в минимална степен тези функции).
-
Х И П О Т Е З А
З А С Ъ Т В О Р Е Н И Е Т О
В началото, когато беше само словото, на всемирния престол беше един самотен силен ДУХ. Милиарди години сам в размисъл - да бъде или не? И реши да бъде ЖИВОТ и РАЗУМ. Така започна Сътворението на Вселената, разума и живота в Космоса, а после се появиха планети, галактики, астероиди - КОСМОСЪТ.
ВСЕМИРНИЯТ ПРЕСТОЛ е условно казано. Това беше топче енергия от супервисш порядък, нещо като мислещ компютър от суперклас.
ТО е извечно, винаги го е имало. ТО е основата на всичко - СУПЕРКОНЦЕНТРИРАН РАЗУМ, ЕНЕРГИЯ от супервисш порядък. След тъмнина, мрак и пустота, след размисъл, хипотези и преценки ТО решава да сътвори света. Усещам, че не приемаш факта, че ТО е даденост АПРИОРИ. Това е най-трудното и най-простото едновременно. Това е истината за Сътворението.
Звучи приемливо, но само да знаеш КОЙ Е СЪЗДАЛ топчето концентриран разум, нали? После ще питаш - кой създаде Създателя на топчето? Лабиринтът е без изход. Смири Духа си засега на този вариант.
-
ВСЕЛЕНСКАТА
МАЙКА
На планетата Земя вярващите наричат с каноничното църковно име Богородица тази, която според притчата е дарила земния живот на Сина Божий. Подобни отгласи от праначалото битуват и в други светтове и измерения. Космическото име на тази, която дарява живота на Сина на силата на Доброто е Ин, женското първоначало. Плюс и минус дават новото начало, Ин и Ян дават енергийното цяло. Началото Ин носи заряда, който ражда живота на биоенергополеви и пространствени форми. Вселенската майка не е тъждествена със Създателя, тя е част от неговия инструментариум, който "прави" живота във Вселената. Проблемът на "родилата Бога" трябва да се анализира от по-глобален мащаб, а не локално-планетарно, какъвто е случаят със земното тълкуване на мисията на Света Богородица.
Най-краткото "обяснение" на това, което е Вселенската майка е, че тя е онази част от творческия живителен "Свят Дух", която оживява материалното. /Това е дадено и в "Урантия" за майчиния дух, парньора на Сина-Създател в локалната Вселена.Тя управлява 7-те материални духа, които първи започват да действат на материалните планети./
Вселенската майка Ин е и безсмъртната част от съществото, женското начало, което активно съдейства за появата на ново разумно творение. Разумът е Ян, другата енергийна струя, която със своите параметри при сливане с Ин прави енергийната хармонична единица.
- Възможно ли е да получа още информация за Сътворението?
- Създателят - Творческият импулс на свръхразумната енергия, е задействан преди милиарди години. Галактиката Млечен път, в която е Слънчевата система и планетата Земя, са младо образувание и са в периферията на това, което се нарича Вселена. Тя е необхватно пространство без начало и без край от земна гледна точка.
Как е станало ли? "В началото бе слово...", а още по-точно: "В началото бе МИСЪЛ..."
За човешкия ум е трудно да разбере и приеме този на пръв поглед абсурд за създаването на Вселената и за безкрая й. Всъщност тя има и начало и край, но обемът й е толкова свръхогромен и неизмерим, че за вас, хората, тя е безкрайна и безначална.
Вселената има и център - там са важни хранилища (центрове) с информация и знания, система за управление и контрол над енергийни канали и времеви паралелни тунели за световете в Космоса.
Вселената е създадена и се развива по свои закони и логика. Отделните й съставки, съобразявайки се с тях, се развиват и по своите закони - отглас на вселенските космически норми в определени рамки. Всяко образувание е в контакт с Вселенския център чрез наблюдатели и чрез контакти от различно ниво - така се гарантира всеобхватността на информацията.
-
Н И В О "М"
- В някои среди споменават, че черпят информация от ниво "М". Какво се крие зад това?
- Приеми, че е банка с пространствено-времева информация за различни светове и измерения.
- Акашовите записи?
- Не. Те са най-достъпното и най-пресятото ниво. А ниво "М" условно може да се приме за "върха на айсберга".
- Какво се пази в тази банка за информация?
- Съдбите на отделните единици са част от енергията време, частици, които я оформят и носят. Ниво "М" е далеч от Галактиката, която наричате "млечен път". Там, където то се намира, пространството има особени свойства. Всичко съхранено може да оживее такова, каквото е било, е и ще бъде. Съвършена холограма. Тук се пази информация за световете във Вселената.
- За всички ли жители на Земята и на други планети може да се черпи информация от това ниво?
- Само за тези със стойност за еволюцията на даден тип разум. В Акашовите записи фигурират всички биологични и небиологични индивидуалности, излъчили своя енергия и съществували някога на отределено тяло.
- Как се съхранява такова огромно количество информация и как се разчита от тези, които имат достъп до небесните досиета?
- Във вид на кристали с огромна памет, но като обем те са с микроскопични размери. Представи си чиповете, които използват в земната техника, но с по-голяма памет. Когато трябва да се разчете нечия съдба (тя е в определена класификация), кристалът, в който е кодирана, се поставя в декодатора и информационните импулси се трансформират в картина, звук, слово, поле - според сетивата на този, който иска сведения. Миналото на индивида е само огледало, в което трябва да се поглежда, за да види къде е, как изглежда, т.е. дали не повтаря стари грешки.
- Колко може да се разчете от живота и съдбата на отделния индивид или същество?
- Зависи от нивото и намеренията на този, който иска и търси информацията, колко ще му бъде разрешено да научи.
Има селективност. Питащият трябва добре да формулира пространствено-времевите параметри, за да е по-лесно търсенето на исканата информация.
- Кой определя степента на селективност и достъп до исканата или търсената информация? Не е ли това своеобразна цензура?
- Самият питащ, който преди да поиска информация от ниво "М", се представя със своите координати, код, име... Неговите данни мигновено се анализират и класифицират от т.нар. пазител на информацията, който пределя границите на допустимата намеса в едно досие.
- Значи и в Космоса си имаме досие... А кой е създател на тази система за събиране на информация?
- Една от най-древните космически цивилизации. По събраното и съхраненото може да се възстанови определен тип разум, а и запазеното е история на еволюцията на разума и съществата.
- В какво е смисълът на съвършенството? Не е ли скучно да си съвършен? Според мен тогава започва регресът, защото какво му остава на съвършения?
- Преход към нови опитности в друго поле и форма, живот на по-неразвити в еволюционно отношение светове... Процесът към съвършенството е безкраен. Винаги ще има необходимост от подкрепата на по-развитите и съвършените за по-младите и незнаещи събратя по разум. Във Вселената има огромни територии, в които животът като разумна проява още не е възникнал. Помисли колко поле за изява има за онези, които са постигнали много и са в състояние да подпомогнат тези, които още не са родени...
-
http://earthsky.ru/fol/lovestory.html
-
НАЧАЛОТО НА ТВОРЕНИЕТО
— Представи си началото. Още е нямало земя. Още материята не отразявала вселенската светлина. Но, като днес, запълнена била Вселената с разни енергии в огромно множество. На живи същности енергиите в тъма са мислели, в тъма творили. Външна светлина не им била е нужна. В себе си отвътре те са светили. Във всяка имало е всичко — мисъл и чувства, и на стремежите енергията. И все пак е имало и отлики сред тях. При всяка същност, една енергия над всички други е преобладавала. Както и днес, има Вселената на разрушението същност и същност съзидаваща живот. И множество отсенки разни, подобни на човешки чувства, имало у другите. Между вселенските същности не можело да има съприкосновение. Във вътрешността на всяка същност многото енергии ту вяло, ту мълниеносно движение създавали. Във себе си, от себе си направеното, със себе си веднага те унищожавали. Пулсацията им на космоса не повлиявала,и никой не я виждал, така и всяка същност смятала, че е в пространството Една!
Неясността на своето предназначение на тях не позволявала да сътворят негинещо творение, което може удовлетворение да донесе. И затова в безвремието, във безкрайността пулсацията продължавала, но нямало движение.
И изведнъж, като с импулс, до всички се докоснало общуване! Едновременно до всички във Вселена необятна. И сред живите комплекси от енергии един внезапно всички други озарил. Бил ли е стар този комплекс или пък много млад, не може да се каже с обичайни думи. От вакуума ли възникнал или пък от искрите на всичко, за което да се помисли може, не е толкова важно. Този комплекс приличал силно на човека! На човека, който живее днес! Подобен бил на второто му „аз“. Не материалното, а вечното и святото му „аз“. Енергиите живи на стремленията му и на мечтата за първи път леко започнали да се докосват до всички същности вселенски. И самият той така разпален бил, че увлякъл всичко в усещането на движението. На общуването звуци за пръв път прозвучали във Вселената. И ако първите звуци със съвременни слова бихме могли да преведем, то щяхме да почувстваме смисъла на въпросите и отговорите. От всичките страни на необятната Вселена един въпрос от всички произнасян, към него Едничък се стремил:
— Какво така горещо ти желаеш? — питали всички.
А той пък в отговор, уверен в своята мечта:
— Творение съвместно и за всички радост от неговото съзерцание.
— Какво за всички може да донесе радост?
— Рождението!
— На какво рождението? Самодостатъчност отдавна и у всеки има.
— Рождение, в което частичките от всичко ще се включат!
— В едно как може да се възсъединят всеразрушаващите и съзидаващите всичко?
— Като енергиите противоположни в себе си отначало се уравновесят!
— Кому по силите ще е това?
— На мен!
— Но има и енергия в съмнението. Съмнението ще те посети, ще те унищожи, на малки късчета ще те разкъсат множество енергии различни. В единство противоположностите да удържи никой не ще може.
— Но има и енергия в сигурността. Увереност, съмнение, когато равни са, в помощ ще бъдат за сътворението бъдещо.
— Как сам себе си да наречеш ще можеш?
— Аз Бог съм. Да приема частичките от вашите енергии в себе си мога. Ще устоя! Ще сътворя! За цялата Вселена творението радост ще донася!
Oт цялата Вселена, в едно и също време всички същности към Него единствен лъчите на енергиите си отправили. И всяка от тях стремила да надделява и в новото като върховна да се въплъти.
Така започнала великата борба на всичките енергии вселенски. Няма времева величина, и няма мярка за обем, за да определи мащаба й. Спокойствие настъпило едва, когато осъзнаване постигнали енергиите всички, че нищо не ще може да бъде по-висше и по-силно от енергията на Божествената му мечта.
Бог владял енергията на мечтата. Той можел в себе си да възприеме всичко, да балансира и да усмири, и почнал да твори. В себе си все още да твори. Докато в себе си все още сътворявал творенията бъдещи, лелеял всеки един детайл със скорост, за която няма определения, премислял взаимовръзката със всичко, за всяко от творенията. Той правел всичко сам. Сам в тъмнината необятна на Вселената. Сам в себе си на всичките енергии вселенски той ускорил движението. Неведомият изход плашел всички и отблъсквал от Създателя на разстояние. Създателят оказал се във вакуум. И той се разширявал.
Царял мъртвешки студ. Наоколо — уплаха, отчуждение, а Той единствен вече виждал прекрасни изгреви, и чувал на птици песните и чувствал цветен аромат. С мечтата пламенна той сам творил прекрасните творения.
— Спри, — убеждавали го, — ти си във вакуум, ти ей сега ще се взривиш! Как държиш енергиите в себе си? Нищо не помага да се свиеш, сега съдбата ти е само да се взривиш. Но ако имаш миг, то спри! Полека разпусни енергиите си творящи.
А той в отговор:
— Моите мечти! Тях няма да предам! За тях ще продължа да свивам и ускорявам енергиите си. Моите мечти! В тях по тревата, сред цветя, аз виждам — по пътечка мравчица върви. И орлица обучава за полет дързък своите синове.
С неведомата си енергия Бог ускорявал в себе си движението на енергиите от цялата Вселена. В Душата Му тях в зрънце събрало вдъхновението.
И изведнъж почувствал Той докосване. От вси страни, отвсякъде, обжарила Го неведома енергия и в миг отдръпнала се, от разстояние съгрявала и с нова сила някаква изпълвала. И всичко, което било вакуум внезапно засияло. И звуци нови прозвучали във Вселената, когато Бог с нежен възторг запитал:
— Коя си ти? Енергия ли някаква?
Мелодията на словата дочул Той в отговор:
— На любовта и вдъхновението енергията аз съм.
— В мен има част от теб. Енергиите на презрението, ненавистта и злобата да удържи, сама оказа се способна тя.
— Ти Бог си, твоята енергия, мечтата на душата ти успя в хармония да стори всичко. И ако е помогнала частичката ми, послушай мен, о Боже, и ми помогни.
— Какво ти искаш? Със силата на огъня си защо докосна ме?
— Разбрах че съм любов. Не мога аз частично. На Твоята Душа аз цялата да се отдам поисках. Знам, да не нарушиш хармонията на добро и зло, не ще ме пуснеш цялата. Но аз около теб със себе си вакуума ще запълня. Ще стопля всичко вътре и около теб. Вселенски студ, мъгла до теб не ще достигнат.
— Какво се случва? Какво? Ти засия още по-силно!
— Аз не съм сама. Това е твоята енергия!И твоята душа! Тя само отрази се в мен. Към теб се връща отразена светлина.
Отчаяно и устремено възкликнал Бог, на Любовта със вдъхновението:
— Всичко се ускорява. Бушува всичко в мен. О, колко е прекрасно вдъхновението! И нека да се сбъднат на светещата от любов моя мечта творенията!
От"Сътворението"-4-та книга от поредицата за "Анастасия"
http://www.chitanka.info/lib/text/1671/2#textstart
Тук е интересното, че се дава как от енергиите на разрушението и съзиданието се съгражда в едно с енергията на мечтата на Бог, а после във вакуума се проявява и енергията на Любовта, която изпълва вакуума около Бога. Хареса ми ъгъла от който се дава Сътворението.
-
Апокрифен трактат от Наг Хамади, един от многото други -
"Евгност, Блаженият, на тези, които са негови.
Радвайте се в това, което знаете. Приветствам ви! Желая да разберете, че всеки човек, роден от сътворението до сега, е пръст. Разпитвайки за Бог, кой е и какъв е, той не го намери. Най-мъдрите сред тях спекулираха за истината, изхождайки от подредбата на видимия свят. Но спекулацията не докосна истината. За самата подреба се говореше, изхождайки от три различни позиции за всичките философи; прочее те не достигнаха съгласие. Някои казваха, че светът се управлява сам себе си. Според други движител бе провидението. За другите – съдбата. Но никое от тези не е. И пак: от трите гласа, които споменах, няма истинен. Всяко нещо, направлявано от себе си е празен живот. Провидението е глупост. Съдбата е предмет на неразличаването.
Кой, тогава, би могъл да се освободи от тези три гласа?! Аз съм насталвяван и насочван посредством един друг глас, да проповядам Бога на истината и да призная всичко, свързано с него. Той е вечен дом в средата на смъртните човеци.
Той, който е неизразимо свят. Никакво начало не го е познало, никакъв принцип, никаква власт, причина, нито което и да е същество от сътворението насам. Нищо, освен самия Той. Докато Той е безсмъртен и вечен, нямащ рождение, всеки, който се е родил ще отмине. Той е безначален, нямащ зараждане. А всеки, който познава начало ще познае и край. Над Него няма господство. Той няма име. Всеки, който има име, го е получил от друг. Той е безименен. Той няма форма. Който има форма я е получил от друг. Той е образ само на себе си – като никой образ, който ни е постижим, непознат, който превъзхожда всички неща, както и всяка тоталност. Този образ се поглежда от всяка страна и вижда себе си само от себе си. Той е безпределен и непонятен. Той е вечна непреходност и няма подобие. Той е непроменлива благост. Той е съвършен. Той е безкраен. Той е свещенност. Той е непознаваем, освен за себе си. Той е неизмерим и необхватен. Той е непроследим във всичко. Той е всеобхватна перфектност. Той е вечно блаженство. Наричан е “Баща на вселената”.
Преди всичко да се изяви сред това, което е изявено, чрез върховенството и властта които са в него Той обхваща цялостта на абсолюта и нищо не обхваща Него. Той е цялостно съзнание, обхващащо и разсъждаващо, пресмятащо и преспособно. Всички тези прояви са равнопоставени по сила. Те са изворите на цялостсите в тяхната множественост, като потокът и протичането им е в предвиждането на Безначалния, много преди да се проявят.
Съществува различие между нетленните еони. Нека да го обмислим така: Всичко, което произлиза от тление ще погине, докато продължава да изниква от преходност. Каквото произлезе от нетление не ще погине, но ще се превърне в непреходно, докато продължава да изниква от непреходността. Така, много човеци се лутат в заблуждение понеже не знаят това различие; затова и погиват.
Но толкова е достатъчно, докато е невъзможно за всеки да разсъди естеството на словата които сега изложих относно Блажения, Безначален, Истинен Бог. Сега ако някой иска да повярва на тези слова, нека да се спусне от скритото към явното и тази идея ще му укаже как вярата ( от англ. Вяра = опора ) в скритото бе намерена в това, което е явно. Това е принципа на познанието.
Господарят на вселената е наречен грубо “Баща”, но за Него по-право е “Праотец”. От Бащата е началото на изявеното, но за Него е безначалието. Той вижда Себе си в Себе си като огледало, съзерцавайки образа на Себе си, проявен от Себе си, самопричинил Себе си, самопосрещнал Себе си, докато не се появил в него Несътворения Първи Съществуващ. Той е равен по древност с Този, който е преди Него, но не му е равен по сила.
В последствие Той прояви много различни самородни, равни по древност и сила, съществуващи в безмерна слава, които са наречени “Потомството, над което няма Царство сред всички същестуващи”. И цялото множество от тези над които няма царство са наречени “Синове на на безначалния Баща”.
Непознаваемият е винаги изпълнен с нетление и неизразимо блаженство. Те почиват в него, винаги блажен в неизразима радост, с неизменна слава и безмерно ликуване, каквито не са били чувани и виждани сред еоните и световете им. Толкова е достатъчно, нека останем в неизчерпаемост. Това е друг принцип на познанието от Самопричинилия се. Казано е също, че Тя е подобна на своя брат и съпруг.
Първият, който се появи преди вселената в безграничност е Самоподдържащия се, Самозхранващ Отец, изпълнен ссъс сияеща, безмерно свещенна светлина. В началото Той реши да сдодобие своето подобие с велика власт. Незабавно принципът на Светлината придоби образ в Безсмъртен Андрогинно Същество. Мъжкото му име е “Сътворен, Идеален Дух”, а женското – “Всезнаеща творяща мъдрост”. Казано е също, че Тя е подобна на своя брат и съпруг. Тя е неоспорима истина; тук долу обаче, греха, съществуващ с истината, я оспорва.
Чрез Безсмъртния Човек се появи първата цел, а именно божественост и царство, разкрити за Бащата, който е наречен “Самороден Човек”. Той създаде велик еон за прослава на собствената си вездесъщност. Даде му огромна власт да управлява всички създадния. Създаде безчет богове, архангели и ангели за негова свита.
Чрез това Човекът породи божествеността и царството. Ето защо Той беше наречен “Бог на боговете”, “Цар на царете”.
Първият Човек е упованието (вяра - pistis) на онези, които идват след него. Той съдържа в себе си неповторимо съзнание и мисъл – точно какъвто е и сам Той - обхващащ и разсъждаващ, пресмятащ и преспособен. Всичките му съществуващи качества са безгрешни и безсмъртни. В чест на вечността те са атрибутивно еквивалентни. Обаче в чест на възможността, съществува различие, както различието между баща и син, син и мисълта му, мисълта и проявата и.
Както казах по-рано, сред сътворените неща първа е монадата, диадата е после, следвана от триадата и така до декадите. Десет управлява сто, а стотиците ръководят хилядите, които съответно десетките хиляди. Това е образецът сред безсмъртните. Такъв е и Първият Човек. Неговата монада […].
И повтарям, това е образецът съществуващ сред безсмъртните: монада и мисъл са принадлежащи на Безсмъртния Човек. Декадите са мислещи, стотиците са учещи, хилядите са съвещаващи, а десетките хиляди са притежаващи възможностите. Тези, които идват от [...] съществуват заедно с техните [...] във всеки еон [...].
[…] В началото мисълта и мисленето произлязоха от съзнанието (Духа), после ученето (като преподаване) от мисленето, от него съвещаването (вътрешно), а от него възможностите. И от това, което бе създадено се прояви актуалното, а от него притежаващото форма. От притежаващото форма произлезе именуваното и различията във сътворените неща приеха образ в притежаването на име, от началото до края, чрез властта на всички еони. Безсмъртният човек е изпълнен с всяка неотминаваща слава и неизразима радост. Цялото негово царство ликува във вечна радост, такава, каквато нито е била видяна, нито чута от всички еони и сетовете им.
В последствие, друго начало произлезе от Безсмъртния Човек, наречен “Самозавършващ се (в перфектна цялост) Създател”. Когато Той получи съгласието на невестата си, Великата София, Той изяви Първоначалния андрогин, наречен “Първороден син на Бог”. Женският му аспект е “Първородната Мъдрост, Майка на Вселената” наричана от някои “Любов”. Първоначалният, получил власт от Баща си, създаде безчет ангели за своя свита. Цялото множество на тези ангели се нарича “Общност на Святите, Пречистите Светлини”. Когато те се поздравят един друг, тяхната прегръдка се превръща в ангел като тях.
Първият Баща се нарича “Адам на Светлината”. И царството на сина на Човека е изпълнено с безмерна радост и неизменно тържествуване, вечно ликуване над тяхната непреходна слава, която никога не е била чута, нито видяна от всички проявени еони и техните светове.
Тогава Синът на Човека се сгоди със София и роди велика андрогинна Светлина. Нейното мъжко име е определено да бъде ”Спасител, Творец на всички неща”. Женското му име е “Всепораждаша Мъдрост”, наричана от някои “Вяра” (Pistis).
Спасителят се сгоди за Пистис София и прояви шест андрогинни духовни създания, които са образ на предшестващите ги. Мъжките им имена са тези: Първи - “Безначален”, Втори - “Самотворец”, Трети - “Творец”, Четвърти - “Първи Творец”, Пети - “Всетворец”, Шести - “Арх-творец”. Женските им имена са тези: Първа - “Всемъдрата София”, Втора - “София, майката на всички неща”, Трета – “Всетворящата София”, Четвърта – “Първата майка София”, Пета – “Любов София”, Шеста – “Пистис София”.
От годежа на споменатите, се проявиха идеи, приели образ в еоните, които съществуват. От идеите се проявиха техни отражения, от отраженията им - обхващането, от него – разумност, оттам намеренията, а от тях – думите.
Тогава дванадесетте сили се сгодиха една с друга. Всяка прояви от себе си шест мъжки и шест женски и се появиха седемдесет и двете сили, от които всяка прояви по пет духовни сили. Съюзът на всичките тези триста и шестдест сили е абсолютната воля.
Затова нашият еон се яви образ на Безсмъртния Човек. Времето се яви образ на Сина му, Първия Творец. Годината се яви образ на Спасителя. Дванадесетте месеца се явиха образ на дванадесетте сили. Дните в годината се явиха образ на триста и шестдесетте сили, които се изявиха от Спасителя. Техните часове и моменти са образ на ангелите, родени от тези сили, които нямат брой.
И когато те се появиха, Всетвореца, техният баща, твърде скоро създаде дванадесет еона за кортеж на дванадесетте ангела. И във всеки еон се съдържаха по шест небеса, така че имаше седемдесет и две небеса на седмдесет и двете сили, които се проявиха от него. И във всяко от небесата имаше по пет небета, та така, общо триста и шестдесет за всяка от триста и шестдесетте сили. Когато небетата бяха завършени, нарекоха ги “Триста и шестдесетте небеса” , съобразно имената на небесата, които бяха преди тях. И всичко това беше твърде добро. И по този начин се прояви дефекта на женствеността (от англ. - един вид изпълненост със женски принцип).
Първият еон е този на Безсмъртния човек. Вторият е на Човешкия син, наречен “Първи творец”. Това ни показва в пълнота, че това е еонът над който няма царство, Еонът на Вечния Безконечен Бог, еонът на еона на безсмъртните, който се съдържа в него, еонът над Осмицата, проявила се в хаос.
Безсмъртният Човек прояви еони и сили и царства и даде власт на всичко що излезе от него, да правят каквото намират за добре до дните на хаоса. Те, свързани едни с други, изявиха от себе си всяко великолепие, дори от духа – многобройни великолепни сетлини. Тези получиха имена в началото, които са: първият, средният, перфектният; тоест първия еон, втория и третия. Първият бе наречен “Единство и покой”. Тъй като всеки си имаше собствено име, третият еон беше назначен като “Законодател” (законодателен орган, съюз), според великото многообразие, проявено от Mножествения. Ето защо, когато множеството се свърже и превърне в единство, те са наричани “Законодател”, според законодателя, който е над небесата. Затова и съюзът на осмицата беше проявен като андрогин и му се даде име – отчасти мъжко, отчасти женско. Мъжкото бе “Законодател”, а женското - “Живот”, което може да е било показано чрез женския произход на живота във всички еони. Всяко име бе получено, започвайки от самото начало.
От неговото съгласуване със собствената му мисъл се появиха силите, наречени “Богове”, а боговете чрез съобразяването си проявиха боговете на предначертанието; те, чрез своето съобразяване проявиха господства, а господарите на господствата чрез словата си проявиха господари; те, чрез силите си проявиха архангели, които проявиха ангели, от които пък се появи образа, със структура и форма, за именуване на всички еони и световете им.
Всички безсмъртни, които тъкмо описах, притежават власт – всеки един – чрез силата на Безсмъртния Човек и София, спътницата му, която беше призована като “Тишина”, която беше наречена “Тишина”, поради това, че чрез безсловесното съзнаване тя завърши собствената си величественост. Тъй като безначалните притежаваха властта, всички донесоха велики царства във всички нетленни небеса и техните небета, тронове и храмове, за тяхно собствено величие.
Наистина, някои, които са в домове и в колесници, съществувайки в безмерна слава и неспособни на пребиваване в каквото и да е същество, осигуриха за себе си множество ангели, безброй, за свита и собствена прослава, дори и девствени духове, неизразимите светлини. Те нямат нито недостатък, нито слабост, но им е завещано само да съществуват в мига. Така бяха завършени еоните с небесата им, за слава на Безсмъртния Човек и София, спътницата му: областта, която съдържа прототипа на всеки еон и света му, както и идващите след това, с цел да осигури видовете им, образите им в небесата на хаоса и техните светове.
И всички същности от Безсмъртният, от Безначалния до проявата на хаоса, са в светлината, която свети без сянка, в безмерна радост и неизразимо ликуване. Те са във вечна благодат, в израз на славата им, непознаваща промяна, в покоя, непознаващ мярка, които не могат да бъдат описани и изразени сред всички съществуващи еони и тяхната власт. Но толкова е достатъчно. Всичко което ви казах, го казах по начин, който е възможно да приемете, докато Този, който не се нуждае от учител, се появи сред вас. Той ще ви каже всички тези неща с благост и непорочно знание."
-
Кой е създал създателя, или него винаги си го е имало и ако е така как е възможно това кой знае...
-
Кой е създал създателя, или него винаги си го е имало и ако е така как е възможно това кой знае...
Ти какво мислиш по този въпрос?