П Р А Р О Д И Т Е Л И Т Е
Н А Ч О В Е К А
Разумният живот в еволюционния порядък на възникването на биологичните видове, раси, класове, както и на "неживата природа и форми", е създаден, преди да бъде "посят" на планетарното тяло, на което днес живее съвременният човек.
Разумният живот бе "разпръснат" под, над, в недрата на планетата, във водите, горите, скалите, атмосферата. В самите "зародишни молекули" бяха програмирани еволюционните етапи на развитие на всеки вид.
Т.нар. "човек" беше създаден в няколко разновидности, за да може да оцелее и да се приспособи към планетарното тяло и условията на живот в различните райони - морски, планински, равнинни, пустинни и др.
Първоначалният вариант на човека претърпя някои модицикации поради факта, че прапрапрапрапрапра... родителите на днешния човек в определен период бяха склонни към междуособици, кръвопролития и взаимни унищожения.
В крайна сметка и до ден-днешен това остана характерна черта на вида хомо сапиенс, който той сам трябва да преодолее и изкорени, за да оцелее като разумен вид в Космоса.
Първичният човек е създаден на космическо тяло, сходно с планетата Земя. После бяха "посети" първите индивиди. След това еволюцията им беше естествена и с минимални корекции и намеси.
Първичната човешка раса е черната. Бялата е вид мутация, т.е., е продукт на еволюцията и закона за приспособяването, както и на намесата на Създателите на разумни индивиди. Затова е останал отглас в древните писания - как Господ създаде по свой образ и подобие първите човеци - Адам и Ева.
Ева е клонинг, такава е била намесата на древната космораса при обособяване на половете. Дотогава човешките същества са се "раждали" чрез клониране. После е преценено, че те трябва да даряват живот на потомството си чрез раждане с болки, за да се научат да го ценят, а не да го унищожават като нещо без особена стойност. Потомството на човека от ранните етапи на развитието му оцелявало трудно, за да се научат първите местни индивиди, че животът и разумът, както и любовта, са висши ценности, дарени от Създателя, част от когото е всеки нов живот.
Човекът е резултат както от собственото му развитие при местните условия, така и от косвената помощ на извънземни наблюдатели и Пазители на живота.
Възможно е човек да реагира, че неговите създатели непрекъснато го наблюдават, поучават, следят... А нима човек не постъпва така със собствените си деца?
НЕ Е СТРАШНО, ЧЕ ЗЕМНИТЕ ХОРА СА СЪЗДАДЕНИ ОТ НЯКОГО, ПО-ЖЕСТОКО ЩЕ Е, АКО ХОРАТА СЕ САМОУНИЩОЖАТ, БЕЗ ДА ПОСТИГНАТ ЗАЛОЖЕНОТО В ТЯХ КАТО РАЗУМ И ВИД, КАТО ПОТЕНЦИАЛ И СМИСЪЛ. Макар че подобни случаи вече са фиксирани и в по-стари части на Вселената.
Създателят, който е дарил с Любов живота и разума на всяко сътворено същество, никога не би го унищожил без основателна и глобална причина. Ако катаклизъм или противоречия на дадено тяло /галактика, система, отрязък от Вселената/ не застрашават устоите и Хармонията на Цялото, Създателят би оставил нещата на тяхната логика, на естествения резултат от противоборството между Добро и Зло, Хармония и Хаос, Любов и Омраза - като прояви на двете основни движещи сили и енергийни потоци.
Логиката на Сътворението винаги има свой План, Модел и Цел, така че "кодираното" време за съществуване в определени качествени и количествени параметри следва Програмата на Съзиданието, Еволюцията и Съвършенството.
Това е заложено и в човека - от самото му раждане като разумна висша проява на животе на планетата Земя.
