Да обаче аз знам и осъзнавам, че сънувам и затова всъщност преставам да приемам съня насериозно и реално. Дори се е случвало след осъзнаването да мога да си правя в съня каквото си искам. Но тез неща бяха преди години. Сега рядко се случва да осъзная, че сънувам. Беше голям купон. Но пък сега почти вече не сънувам в съня си разни страхове.
Тук е нужно малко коментиране на съзнанието при сън и в будно състояние. Осъзнато или не ти като сънуваш емоциите ти са активни, дори чисто физическите усещания като в реалността. Примерите, ако стъпваш във вода и ти е студено на краката са отвити, ако усещаш и си на прекрасна поляна, може би слънцето през прозореца те огрява и напича.
Страхът няма как да се сънува. Истинското реално участие и осъзнаване на сън е когато не си "зрител", а можеш да промениш нещо от него като "действителност".
Аз преди време имах един много запомнящ се сън, но е странно, че въпреки осъзнат за мен и запомнен не можех да "видя" едно лице. А много исках. Просто го усещах като присъствие, но не можех да видя черти, за да го разпозная евентуално в моята реалност. Защото съм сънувала лица на филмови актьори, на известни музиканти и т.н., но винаги съм се събуждала с мисълта, че тези лица съм ги виждала като представи, но не и реално, за да ги тълкувам като част от моята реалност и че ако ги срещна нещо ще означава. Същото в известна степен е като сънуваш вече мъртви хора, но твои близки.
Веднъж сънувах баба си (лека й пръст) като млада. Била е много красива, виждала съм снимки, но реално млада не съм я виждала.
Тогава, в съня тя стоеше на един камък и мълчеше. Аз се зарадвах и исках нещо да си говорим, но тя неочаквано си протегна ръката и ми извади сърцето. Събудих се без дъх, сякаш нямах сърце.
А в по-горния сън, за който обяснявам, беше как се запознавам с бъдещата си свекърва и много добре знаех, че това е деня преди сватбата ми. На една маса подредена за гости в хубава къща. До мен стоеше бъдещият ми съпруг, който нещо обясняваше каква съм и се шегуваше с притеснението ми как не смея да се храня пред майка му. А тя му каза, че той ме притеснява с коментарите си. Нямаше лице. Но усещах ... любовта му.
Както и да е. Мисълта ми е, че дори да можеш да контролираш емоциите си в сън не можеш да си сигурен, че няма да има изненади, от останалите "участници". Някаква странна реалност е, но на друго ниво. И не съм сигурна определени защити, които може да използваме в реалността срещу .. "егрегори", как това става в съня
Хайде сладки от мен, по тоя случай
