Здравейте,
Започвам с една моя случка, която остави траъни следи в съзнанието ми.
Надявам се да ви е интересно...
2001 г. Лято е. Август - началото. Към 16:30 след обяд. Мия си чиниите (спомням си, че си разсъждавах нещо относно бебешки пюрета, детето ми беше на 6 месеца и го бях пуснала в проходилката в хола). Изведнъж усещам че ме облива много приятна топлина (времето беше горещо, но тая топлина беше различна, много приятна, галеща). Точно, където е 3-тото око започвам да усещам вихър, като спирала, усещам че се отнасям "на някъде", за секунди се оставям на усещането, но изведнъж ме стряска мисълта за детето, викам си: "Ако припадна или заспяа какво ще превя с бебето?! (беше започнало да ми се случва това от няколко месеца и знаех че ще изгубя съзнание и ще видя нещо, до тогава бях виждала само неща които засягат личният ми живот и които се случиха след години ТОчнО по същия начин, както ги бях видяла). Та хвърлих чиниите и хукнах към хола. Взех детето и го сложих на леглото, хорица, заспа за секунди, направо ГО приспаха!!!
Легнах до него и докато затворя очи се почна... Видях една златиста спирала която се въртеше бавно (обратно на часовниковата стрелка), после увеличи обороти, докато се стесни в малка точка, при което се разтресох малко и изведнъж за по-малко от секунда ре реех "Някъде си".
Наоколо нямаше нищо. Тъмница. Стоя в тъмницата и се вглеждам в нищото, изведнъж пред очите ми се появява мъгла, все едно сам в мъглявината на някакво съзвездие. Мъглявината се разсейва и виждам две огромни колони от ляво и дясно. Не бяха от никаква материя, бяха от енергия. Погледнах надолу - нямаха край, нагоре също. Пред тях голяма арена, като амфитеатър, с няколко реда стъпала, всичко от енегия, прозрачно, бяла, светеща. В центъра на арената "стол"? . "Знам", че трябва да седна на стола. По стъпалата на "амфитеатъра" стоят "същества - много, едно до друго, ама много, стотици, хиляди, хнам ли...?! Високи над 3 метра, ако не и 4. Нямат тела, само силует от светлина, бяла, леко синкава, сияеща. Имат само две очи - черни. Вглеждам се в очите на едно от тях. Невероятно!!! Нямат "дано", все едно са "безкрайни". Гледайки в очите му сещам "ВСИЧКОТО" , "БЕЗКРАЙНОТО", "МЪДРОСТТА", "ДОБРОТАТА", ................................ незнам, нямам думи да го обясня.... ТО е УСЕШАНЕ - СЪСТОЯНИЕ. "Разбрах" - ТЕ нямат индивидуално съзнание, но са запазили индивидуалността си (да не кажа голяма приказка, но чак тая година горе долу разбирам какво значи това, тогава ми звучеше като на китайски!).
ТЕ издават звук, нещо като хммммммммммм, ВИБРАЦИЯ. Звучи мелодично, разбирам я като нещо определено, нещо конкретно, строго определено...
Тръгвам към "стола". Той е много странен, като от "букви", значи, като живи са, вибрират. Не съм срещала нищо подобно през живота си. Сядам с лице към входа и чакам. От входа се задава силует. Рее се, няма крака. Виждам човек в бяла, стара дълга дреха, износена. Доближавайки се към мен виждам - Исус Христос!!! Е това вече ме шокира! (хорица, през живота си не съм се интересувала от тази личност. В църква сам влизала сигурно 2 пъти - като са ме кръщавали и на сватбата ми. Анти-религии съм. Откъде накъде ще виждам точно пък него?!?! - това беше първото, което си помислих на момента).
Приближавайки се към мен лицето му постоянно се променя, виждам го по всякакви възможни начини, по които са го рисували и описвали къде ли не.
Стига до мен и с жест ми показва всичките същества и ми казва:
"Виждаш ли ги! Аз не съм това, което си мислят за мен. Аз съм един от Тях.
ПОМНИ - Ти не си сама. Ние ВИНАГИ сме с теб!"
Целуна ме по челото и ... видах прозореца в хола срещу мен.
Ставам, цялата съм мокра. Плакала сам, а нямам спомен.
В такова състояние, никога не съм била, то е неописуемо с думи и по силно от всичко, което човешкия мозък може да си представи.
П.С. Прикачвам ви скица и уточнявам, че тогава бях толкова доволна от живота си, нямах проблеми, бях щастлива. В смисъл, че не съм имала нужда от подкрепа, че мозъкът ми да възпроизвежда такива успокоителни картини. После, всек път когато повикам спомена от тази случка, а той е толкова жив (по-жив от мен самата), ми идва такава сила и спокойствие че, без да се майтапя, понякога имам чувството че ще хвръкна в БУКВАЛНИЯ смисъл на думата.
И най невероятното е, че съм си много нормална и съм си толкова с всичкия, колкото не може да бъде!
С нетърпение очаквам вашите коментари и критика.