Ето това са седемте тела. Всяко сънува свои съни¬ща. Но седемте измерения на сънища могат да станат пречка за опознаването на седемте типа реалност. Физическото ви тяло умее да различава реалността и съня. Когато се храните, това е реалност, а когато сънувате, че се храните, това не е реалност. Сънят става заместител на истинската храна. Физическото тяло има своя реал¬ност и свои сънища. Това са два различни начина на функциониране на физиологията, които много се разли¬чават един от друг.
Колкото сте по-близо до центъра, колкото в по-високо тяло се оказвате, толкова по-близко са сън и ре¬алност. Както радиусите на окръжността се сближават, доближавайки центъра й, и се отдалечават, отивайки към периферията, така и сънищата и реалността са по-близо един до друг, когато сте по-близо до центъра си, и се отдалечават при движение към периферията. При физическото тяло сънищата и реалността са разделени от голямо разстояние. Тези сънища са чиста фантазия.
Това разделение не е толкова голямо в етерното тяло. Реалността и сънищата се доближават и вече е трудно да се различат едно от друго. Но все пак има раз¬личия. Ако етерното ви пътешествие е било реално, то ще се появи, докато бодърствате. Ако е било сън, то ще се случи когато спите. За да се различат, човек трябва да е пробуден в етерното си тяло.
Има начини да си осъзнат в етерното тяло. Всич¬ки методи за вътрешно въздействие, като например джапа медитация (повтаряне на мантри), ви отделят от външния свят. Ако заспите, постоянното повтаряне на мантрите предизвиква у вас хипнотичен сън. Тогава ще сънувате. Но ако съумеете постоянно да осъзнавате сво¬ята джапа, тя няма да ви окаже хипнотично влияние и тогава ще опознаете реалността на етерното тяло.
В третото, астралното тяло, е още по-трудно да се усети разликата между сънищата и реалността, тъй като те още повече се доближават. Ако познаете истинс¬кото астрално тяло, а не само астралните сънища, вие ще преодолеете страха от смъртта и от този момент ще познаете безсмъртието. Но ако това е само астрален сън, а не реалност, ще се парализирате от страх от смъртта. Страхът от смъртта - това е моментът на различаването, пробният камък.
Този, който вярва в безсмъртието на душата и го повтаря безкрайно, докато не се убеди, не е в състояние да различи реалността на астралното тяло и астралния сън. Не е нужно да се вярва в безсмъртието; това трябва да се знае. Но преди да го узнае, човек трябва да мине през съмненията и неувереността. Само тогава можеш да се убедиш действително дали знаеш или просто си го измислил. Ако вярвате в безсмъртието на душата, тази вяра може да проникне в астралния ви ум. Тогава ще съ¬нувате, но то ще е само сънуване, нищо повече. Ако имате не вяра, а жажда да намерите и узнаете истината, без да знаете какво търсите и какво ще намерите, когато нямате предварителна представа, ако просто търсите в пустотата, тогава ще откриете разликата. Тези, които вярват в безсмъртието на душата и в миналите животи, които приемат всичко това на доверие, просто сънуват астрални сънища, но не познават реалността.
В четвъртото, менталното тяло, сънищата и реал¬ността стават съседи. Те толкова си приличат, че веро¬ятността да приемеш едното за другото е много голяма. Менталното тяло сънува сънища, сходни с реалността. Има начини за предизвикване на такива сънища. Чрез практикуване на йога, тантра и други методи, чрез гладуване, усамотение и тъмнина, се създават сънища от четвъртия тип - ментални сънища. И те изглеждат по-реални от околния свят.
В четвъртото тяло умът достига върховете на творчеството - не му пречи нищо обективно и матери¬ално. Той има пълна свобода за творчество. Поетите, художниците - те всички живеят в четвъртия тип съни¬ща. Този, който сънува в четвъртата област, може да стане велик художник. Но не и знаещ.
В четвъртото тяло трябва да се осъзнава всичко, създадено от ума. Не трябва да се проектира нищо; ина¬че то ще се осъществи. Не трябва да се желае нищо, иначе е много възможно желанието да се осъществи. Не само вътре, но и вън желанията могат да се изпълнят. В четвъртото тяло умът е много силен и кристално чист, защото то, четвъртото тяло, е последното му убежище. По-нататък започва не-умът.
Четвъртото тяло е първоизточник на ума, затова може да сътвори всичко, което човек желае. Трябва пос¬тоянно да си бдителен, да нямаш никакви желания, фан¬тазии, образи, нито на Бог, нито на Учител. Иначе ще ги създадеш от самия себе си. Ти ще си техен творец! Да ги видиш е такова блаженство, че често не можеш да усто¬иш на желанието да ги създаваш. Това е последното препятствие за садхака, за търсещия. Ако го преодолее, няма повече бариери.
Ако в четвъртото тяло само осъзнавате като наб¬людател, тогава реално знаете. В противен случай, съ¬нищата продължават. А никаква действителност не мо¬же да се сравни с тези сънища. Блаженството им е нес¬равнимо. Затова е нужно да осъзнавате екстаза, щастие¬то и блаженството и постоянно да се пазите да не попаднете в клопката им. Един образ довежда след себе си друг и вие продължавате да спите.
Четвъртият тип сънища може да се преодолее само ако останете наблюдатели на случващото се. Цялата ра¬бота е да останеш наблюдател, а не да се отъждествя¬ваш. Отьждествяването е сънят за четвъртото тяло. В четвъртото тяло осъзнаването и наблюдението са пътят към реалното.
В петото, духовното тяло, сънят и реалността ста¬ват едно. Всяка двойственост изчезва. Вече не става ду¬ма за осъзнаване. Дори и да не осъзнавате, ще осъзнаете неосъзнаването си. Сънят вече е отражение на реалност¬та. Има разлика, но няма разграничение. Ако виждам себе си в огледалото, няма разлика между мен и отраже¬нието ми, но има различие. Аз съм истински, а то не е.
Петият ум, ако е усвоил различни понятия, може да добие илюзията, че опознава себе си, само защото се вижда в огледалото. Той ще опознае себе си, но не та¬къв, какъвто е, а само като отражение. В това е единст¬вената разлика. А тя е по-своему опасна. Опасна е, за¬щото човек може да се задоволи с отражението и да приеме огледалния образ за реален.
За самото пето тяло това не представлява голяма опасност, но за шестото тяло е опасно. Ако сте се виж¬дали само в огледало, няма да успеете да преминете гра¬ницата, разделяща петото от шестото тяло. Тази граница не може да бъде премината през огледало. Мнозина са достигнали на петото тяло. Тези, които твърдят, че съ¬ществува безкрайност на душите и всяка душа има своя индивидуалност, са хора, задържали се на петото тяло. Опознали са себе си не непосредствено, а чрез посредничеството на огледалото.
Откъде е дошло това огледало? То възниква от култивиране на понятието: "Аз съм душа - вечна и без¬смъртна. Стоя над пределите на смъртта и над предели¬те на живота." Да си представиш себе си като душа, без да познаваш нещата, значи всъщност да създадеш огле¬дало. Тогава няма да се опознаеш, какъвто си, а само от¬разен в собствените си понятия. Единствената разлика е, че ако знанието идва чрез огледалото, то е сън; а ако ид¬ва пряко, непосредствено, без всякакви огледала, тогава е истинско. Това е единствената, но много важна разли¬ка - не по отношение на вече преминатите тела, а по от¬ношение на тези, които предстои да бъдат преминати.
Как може да се осъзнае сънуваш ли в петото тяло или живееш в реалността? Пътят е един: да изоставиш всички писания, да се разделиш с цялата философия. Вече не ти трябва никакъв гуру, защото той ще се пре¬върне в огледало. От този момент си съвършено сам. Не ти трябва водач, защото водачът ще се превърне в огле¬дало.
От този момент следва пълно и съвършено уеди¬нение. Не самота, а уединение. Самотният човек винаги съпоставя себе с другите. Уединението означава да си насаме със себе си. Аз съм самотен, когато има връзки между мен и другите, уединението е аз съм.
Нужно да си уединен във всички измерения: думи, понятия, теории, философии, доктрини; учители; писа¬ния; християнство и индуизъм; Буда, Христос, Кришна, Махавира. Необходимо е да оставаш в уединение; иначе всичко може да се превърне в огледало. Много ценно, но много опасно.
Ако сте абсолютно насаме със себе си, няма нищо, в което да се отразявате. Затова ключът към петото тяло е медитацията. Чрез нея намирате съвършено уедине¬ние, ставате свободни от всякакъв умствен процес. Това означава да си без ум. Ако има някакъв ум, той се прев¬ръща в огледало и вие се отразявате в него. Сега трябва да си с не-ум - без мисли, без представи.
В шестото, космическото тяло, няма огледала. Присъства космическото. Личността изчезва. Няма я, няма сънуващ. Но сънищата могат да съществуват и без сънуващ. А когато има сън и няма сънуващ, този сън из¬глежда истинска реалност. Няма ум, няма кой да мисли, затова това, което знаем, е действително известно. То става наше знание. Появяват се митове за творението. Вас ви няма, но нещо е преплувало покрай вас. Няма кой да оценява, да сънува.
Но умът, който отсъства, все пак съществува на някакво ниво. Унищоженият ум още съществува, но не като индивидуалност, а като космическо цяло. Вас ви няма, но има Брахма. Ето защо казват, че целият свят е сънят на Брахма. Целият този свят е сън, майя. Не сън на някакъв индивид, а сън на цялото. Вас ви няма, но цялото сънува.
Единствената разлика е в това дали сънят е пози¬тивен или не е. Ако е позитивен, значи е сън, защото във висшия смисъл съществува само негативното. Когато всичко е станало част от безформеното, когато всичко се е върнало в първоизвора, тогава всичко Е и в същото време не е. Позитивното е единственото, което е остана¬ло, но и то трябва да се прескочи.
И тъй, ако в шестото тяло позитивното е изгубено, вие прониквате в седмото. Реалността на шестото е вра¬та към седмото. Ако не е останало нищо позитивно, до¬ри мит или образ, сънищата се прекратяват. Тогава има само това, което Е. Вече не съществува нищо друго, ос¬вен това, което Е. Няма предмети, но има източник. Ня¬ма дърво, но има семе.
Тези, които знаят, наричат този тип ум самадхи със семе - сабиджи самадхи. Всичко е изчезнало; всич¬ко се е върнало в първоизточника, в космическото семе. Няма дърво, но има семе. И то все още може да сътвори сънища, затова дори семето трябва да бъде унищожено.
В седмото тяло няма нито сън, нито реалност. Да се види нещо реално може само докато са възможни съ¬нищата. Щом няма възможност за сънища, не съществу¬ва нито реалното, нито илюзорното. И тъй, седмото тяло е центърът. Тук сънят и реалността са станали едно. Между тях няма разлика. Или сънувате нищото, или познавате нищото, но нищото си остава едно и също.
Ако ви виждам насън, това е илюзия. Ако ви виж¬дам наяве, е реалност. Но дали виждам насън вашето от¬съствие или го виждам наяве - то е едно и също. Ако сънувате отсъствието на нещо, сънят прилича на самото отсъствие. Разлика е само в термините на нещо пози¬тивно. Затова до шестото тяло съществува разлика. В седмото тяло остава само нищото. Отсъства дори семе¬то. Това е нирбиджи самадхи, самадхи без семе. Съни¬щата стават вече невъзможни.
И тъй, има седем типа сънища и седем типа реал¬ности. Те се проникват взаимно и това поражда голямо объркване. Но ако си изясните разликата между тях, то¬ва много ще ви помогне. Психологията все още знае съвсем малко за сънищата. Това, което е известно, се отнася до физическото и отчасти до етерното тяло. Но и етерното се тълкува като физическо.
Юнг е проникнал малко по-дълбоко от Фройд, но неговият анализ възприема човешкия ум като митологи¬чен, религиозен. Но съдържа зърно. Ако на западната психология й е писано да се развива, то ще стане чрез Юнг, не чрез Фройд. Фройд е пионер, но всеки пионер става препятствие за по-нататъшен прогрес, ако при¬вързаността към него премине във фанатизъм. Незави¬симо, че Фройд вече е остарял, западната философия все още е обсебена от неговите идеи. Време е Фройд да ми¬не в историята, а психологията да продължи нататък.
В Америка се опитват да изучават сънищата чрез лабораторни методи. Има много лаборатории, но изпол¬званите методи се отнасят само до физиологията. Необ¬ходимо е да се обърнат към йога, тантра и другите езо-терични методи, ако искат да опознаят света на сънища¬та. Всеки тип сънища има свой паралелен тип реалност - ако не бъде опозната цялата майя, целият свят на илю¬зии, не е възможно да се опознае реалността. Само чрез илюзорното може да се опознае реалността.
Моля ви, не приемайте всичко, което ви наговорих тук, като теория, като система. Просто го приемете като отправна точка и започнете да сънувате осъзнато. Само когато бъдете осъзнати в сънищата си, ще успеете да опознаете реалността.
Ние не осъзнаваме дори собственото си физическо тяло. Не го усещаме. Само когато някоя негова част за¬более, започваме да го осъзнаваме. Нужно е да осъзнаем тялото си в състояние на здраве. Осъзнаването на тялото при болест е извънредна мярка. Това е естествен зало¬жен в нас процес. Умът ви трябва да узнае, че някаква част от тялото не е в ред и е нужно да положи грижи за нея. И щом оздравеем, отново забравяме тялото си.
Трябва да осъзнаете проявите на тялото - как ра¬боти, какви фини усещания има, неговата музика и не¬говото мълчание. Понякога тялото ви мълчи, понякога шуми, понякога е релаксирано. Във всяко състояние усещанията са различни и е жалко, че не осъзнаваме то¬ва. Когато лягате да спите в тялото стават фини проме¬ни. Когато се събуждате сутрин отново настъпват про¬мени. Нужно е те да се усетят.
Когато сутрин искате да отворите очи, не го праве¬те незабавно. Като усетите, че сънят е преминал, осъз¬найте тялото си. Не отваряйте очи веднага. Усетете как¬во става с вас. Вътре във вас стават големи промени. Сънят ви напуска и го сменя будуването. Виждали сте как изгрява слънцето, но не сте виждали как изгрява тя¬лото ви. То е по своему прекрасно. Тялото има утро, има и вечер. Това се нарича сандхя - момент на трансформа-ция, момент на промяна.
При заспиване мълчаливо наблюдавайте какво става. Ето, идва сънят. Осъзнавайте го! Само тогава ще съумеете да осъзнаете физическото си тяло. И щом осъзнаете физическото си тяло, ще разберете какво е физиологичен сън. Тогава сутринта ще успеете да си спомните кой сън е бил физиологичен и кой не. Когато опознаете своите вътрешни чувства, вътрешните си пот¬ребности, вътрешните ритми на тялото си, ще съумеете да разберете езика на сънищата си, в които те се отразя¬ват.
Хората не разбират езика на собственото си тяло. А тялото притежава своя мъдрост. То има хилядолетен опит. В тялото е затворен опитът на баща ви и майка ви, на техните родители, и тъй нататък, в течение на много векове, през които семето на тялото се е развило, докато стане това, което е сега. Тялото има свой език. Затова преди всичко трябва да се разбере езикът на тялото. Са¬мо когато го разберете, ще разберете какво представля¬ват физиологичните сънища. И тогава, на сутринта, ще можете да различите физиологичните сънища от други¬те.
Тогава ще ви се отвори нова възможност - да осъзнаете етерното си тяло. Само тогава, не преди това. Ще станете по-фини. Ще сте в състояние да усещате звуци, аромати и оттенъци на по-фино ниво. Тогава, ко¬гато вървите, ще знаете, че върви физическото тяло, а не етерното. Тази разлика ще ви бъде пределно ясна. Кога¬то се храните - яде физическото, а не етерното. Същест¬вува етерна жажда, етерен глад, етерни стремежи, но те могат да се разпознаят само след като напълно се опознае физическото тяло. Така постепенно ще бъдат опознати всичките тела.
Сънищата са едни от най-великите явления. Те все още са скрити, неразгадани, неопознати. Те са част от тайното знание. Но сега е дошло време, когато всичко тайно трябва да стане явно. Всичко, което е било скрито досега, не трябва повече да остане скрито, защото това е опасно.
В миналото е било необходимо някои неща да ос¬тават в тайна, тъй като знанието, попаднало в ръцете на невежите, може да бъде опасно. Така се получава сега с научното знание на Запад. Учените осъзнаха тази криза и искат да създадат тайни науки. Ядреното оръжие не трябваше да се дава в ръцете на политиците. Следващи¬те открития трябва да останат неизвестни. Ще се наложи да изчакаме времето, когато човекът ще порасне до състояние да му бъде открито цялото знание, без всякакви опасения.
На Изток са известни много неща в областта на духовното. Но ако те попаднат в ръцете на невежи хора, това ще причини безброй вреди, затова ключът е бил скрит. Знанието станало тайно, езотерично и много внимателно се предавало от човек на човек. Но сега, по¬ради прогреса на науката, дойде време то да се открие. Ако духовните, езотерични истини, останат неизвестни, науката ще стане опасна. Те трябва да станат явни, за да върви духовното знание в крак с научното.
Сънят е една от най-важните езотерични сфери. Аз ви разказах нещо за нея, за да можете да започнете да осъзнавате, но не съм ви казал всичко. Не е нужно и ня¬ма да ви е от полза. Оставих ви празноти. Ако се задъл¬бочите в казаното, всички празноти автоматично ще се запълнят. Аз ви дадох само външните очертания. Това не е достатъчно, за да построите теория, но е напълно достатъчно, за да можете да започнете.