Привет m2f, Добре дошъл!
Аз имам малко по-особенно виждане по въпроса що е дух; що е душа, що е съзнание. Ще ти отговоря според моите виждания, а не според това което съм чел:
Как, по какво един човек може да разбере защо друг е умрял? Т.е. дали това е решение, взето от духа му преди инкарнацията, дали това е решение на духа му по време на инкарнацията, или е стечение на обстоятелствата в рамките на живота, върху които духа му не е могъл да въздейства?
Духът е Божествената енергия носител на съзнанието! Няма начин човек да разбере причинно-следственият закон. Във всички случаи, обаче, духът не е могъл да се противопостави - енергията му е била недостатъчна!
По какво може да се разбере чие дело е смъртта - на човека или на духа, като не знаем предварителните му планове? И изобщо има ли такива/?
Според вас духа винаги ли докрай /до случване/ си гони предварителните задачи или променя плановете си в движение?
Няма никакви твърдо установен план! Ако имаше такъв, къде щеше да се прояви свободната ни воля! Всичко е канава и какъв гоблен ще ушием зависи от майсторството ни. (пълна импровизация) Отговорност на наставниците ни е да създадат такава реалност, че ние да вземаме подходящите решения що се отнася само до кармичните ни задължения, но и това не е задължително, затова даден кармичен проблем може да се повтаря в няколко инкарнации (личен опит).
Силвия Браун /медиум/ пише, че духът си създава предиинкарнацията множество „пътища за изход”, които са разпределени неравномерно в живота на човека така, че духа да може да избира – да се възползва или не, в зависимост от това, дали е приключил тук или още не. Т.е. програмата му е „гъвкава” – прави каквото може – става каквото става, ако не – другия път пак...
Права е! Свободната воля е нещо свещенно и даже Божествената йерархия не я нарушава!!!!!
Според мен свободната воля на човека /”животното”/ тук на земята, при правенето на различни избори се връзва технологично с кармата, т.е. не може да се търси отговорност от човека за нещо, ако той не е имал някакъв избор във връзка със същото нещо. Но дали пък тази свобода на правенето на избор не се отнася единствено до духа: 1.когато планира инкарнацията си и 2.когато е тук, управляващ реализацията на тези планове?
Духът е енергия - не тя прави избор, а съзнанието! Инак си много прав - не можеш да търсиш отговорност, ако преди това си отнел правото на избор!!!!!!!!
И си мисля – ако нямаше възможност за свободен избор тук, на земята, то тогава всички без изключение щяха единствено да еволюират духовно, нямаше да има възможност за връщане назад в развитието...Така ли е?
Не не е така! Няма връщане назад в еволюционното развитие - невъзможно е! Можем само да сбъркаме посоката да се върнем и пак да опитаме, но придобита опитност никога не се губи!
А много автори твърдят, че връщането назад /отзоваването на по – ниско ниво в Астрала при смъртта, отколкото при раждането/ е напълно възможно. В "Тибетска книга за мъртвите" именно затова се набляга толкова на "финалната" вибрация на човека при смъртта му - от нея зависи къде отиваш след смъртта.
Хахаха! Цал живот мръсник, накрая малко....... святост и готово.
И още нещо: при идеята за едновременните инкарнации, поради отсъствието на време /за духа/, как се случва еволюцията, без приемствеността? Нещо като периодичен „ъпдейт” ли се получава, влияещ на всички инкарнации на този дух едновременно?/при достигане на напредък /каквото и да значи това/ от някоя от инкарнациите му някъде във времето/? Ако е така, то тогава за какви планове изобщо може да става дума? Как се връзва кармата, за която е необходима последователност и приемственост във времето, с идеята за едновременните от гледна точка на духа инкарнации?
Едновременна инкарнация пълна глупост!! (мое мнение)
Чие дело е смъртта все пак?
На Духът! Смъртта ми е лична позната, от която ме побиват тръпки. Това което твърдя е личен опит.
Тема: "Свободният избор" - съществува ли такъв? (Прочетена 63441 пъти)
Май 01, 2006, 17:33:08 pm