Лазерни оръжия
и
Програмата "Star Wars"
Ако бъде организирана ядрена атака срещу САЩ, тя ще включи използването на стотици ракети, носещи хиляди бойни глави, достигащи до целта си за 30 мин. и удар със скорост от 4 мили в сек. За да се защитят американците, е нужно разработването на тяхната Стратегическа Отбрана (SDI) или така наречената програма "
Star Wars".
Голяма част от нея включва разработването на лазери, които ще свалят вражеските ракети пет минути след тяхното изстрелване. Ако не се процедира в рамките на това ценно време, отбраната ще стане доста тежка задача, защото ракетите освобождават до десет бойни глави и много фалшиви, увеличавайки броя на целите и усложнявайки ситуацията.
Лазерите унищожават целите си, насочват мощен енергиен лъч, пътуващ със скоростта на светлината - 300 000 км/сек. Най-лесният начин това да стане, е като се концентрира лъч от инфрачервена светлина към ракетата, така че да пробие дупка в горивния отсек, за да изтече горивото и да я спре преди да достигне до орбита. Друга възможност е да се насочи лъча към навигационната система.
САЩ разработва химически лазер, в който водорода и флуора се смесват, образувайки водороден флуорид, който е разяждащ газ или течност, която може да се използва за да освободи мощна инфрачервена радиация. Лазерът се концентрира и насочва чрез призма и огледала. Химически лазер, поне 25 MW, може да унищожи ракета на разстояние от 2 000 мили.
Лазерите ще атакуват целите си от орбитални бойни станции, няколкостотин километра над Земята. Ще са нужни 100 такива станции/платформи, за да бъдат американците сигурни, че ще бъдат защитени, като всичко това ще засенчи всеки един космически проект в миналото.
Само водородният флуорид, нужен за да захранва лазерите, ще тежи около 2000 тона! Помислете си колко скъпо струва извеждането на такъв полезен товар. Как такъв проект ще бъде финансиран? Възможна алтернатива е да се построят тези лазери на земята. Но това ще причини разсейването на лъча, заради атмосферата, намалявайки процента на успеха до нула. Изграждането на инсталации на върха на планините ще има по-добър резултат, защото въздуха там е по-рядък. Усъвършенствани оптически системи, целящи неутрализирането на атмосферният ефект също могат да помогнат.
Дори и така, не повече от 1/10 от тяхната енергия може да достигне целта, което означава че използвани на Земята, те ще трябва да са много по-мощни. Тогава вероятно ще трябва да са с енергиен капацитет от порядъка на 400 MW. всяка инсталация. Това е еквивалентно на електрическата консумация на среден по размери град, и е 1000 пъти по-мощна от всяка друга лазерна система, която е известна днес.
Огледала трябва да държат лъча насочен към целта за няколко секунди, преди да бъде унищожена. Дори и това да е постигнато, врага най-вероятно все още може да бие американците, покривайки с топлинен щит корпуса на ракетата или използвайки странични двигатели, за да се върти около оста си, което не би позволило да бъде повредена. Програмата "
Star Wars" също така се концентрира върху разработването на система за Х-лъчи, вместо лъч светлина. Тези Х-лъчи се излъчват с един импулс вместо постоянен поток от светлина (импулсен лазер). Източникът на Х-лъчите е една малка ядрена експлозия (Оръжието на Йамато). Веднъж тези лъчи насочени към ракетата, те я унищожават мигновено. Тъй като Х-лъчите, както всички останали, бързо се разсейват в атмосферата, те трябва да бъдат генерирани от орбита, когато и лазера, и ракетата са в екзоатомосферното пространство - поне 50 мили над Земята.
Идеята е не платформите да са постоянно в орбиталното пространсто, а да бъдат изстреляни, когато шпионските сателити докладват за подготвена такава атака. Ракетите с рентгенови системи ще бъдат изстрелвани от американските подводници и ще бъдат позиционирани автоматично в орбита.
MIRACL
Усъвършенстван химчеиски лазер
Разработването на MIRACL започва с поставянето на основите на Програмата "
Star Wars" от Роналд Рейгън през 1983 г. - инфрачервеният лазер се смята за най-мощният в света.
Широкият 1,9 м. лъч е усъвършенстван и днес може да сваля сателити. Въпреки това, учените, които работели по проекта в Белите Пясъци, Ню Мексико, искали да покажат, че лазера не само може да поврежда сателити, но и бързо-движещи се самолети и ракети.
Американската армия отчаяно търсела начин да разбере по какъв начин атмосферните условия влияели на лъча и колко бързо може той да повреди, изпари, движещ се обект.
Оръжейните специалисти предупредиха, че един тест може да предизвика глобална надпревара за разработването на подобни оръжия. "Да стреляме сателити е все едно да се стреляме в краката," каза Джон Пайк, член на Американската Федерация на Учените. "САЩ е изключително зависима от разузнавателните сателити."
Превод: Peacekeeper
Редакция: H.