"Свободният избор" - съществува ли такъв?

[paparosko]

Е, и малко да е вярно, пак ще съм щастлив!

 

Никога не казвай никога!

[lexas]

Ако има свободен избор... ако изобщо можем да говорим за такова нещо. Не би ли трябвало първо наистина да си спомним кои сме всъщност? Как можеш да си Свободен, действайки по заучена дефиниция? И особено ако тази ти дефиниция е - собственото тяло, някаква философия,абсолютната любов, нещо, нещо, нещо. Свободният избор предполага и някаква откъснатост от всички тези неща... освободеност от тях.
 Да, трябва да преминеш през това, през всичко това, но преминавайки, си припомняш, че нямаш нужда вече от тези "спомагателни средства и дефиниции". За какво сътворяване говорим? Интересно е, но какво ще сътворяваш, ако си Свободен?

[WhiteRider]

папароско, невярното може да бъде какво ли не, но вярното е винаги каквото е цитат от далай лама. зная, че е модерно да се споменава, че всичко е относително, но истината е абсолютна и не зависи от наблюдателя, поне не относителен такъв. висшата същност е абсолютен наблюдател, егото е относителен, ако трябва да уеднаквим термините, които използваме

и милиард космически дни няма да ти стигнат, за да разбереш какво можеш да създадеш, защото възможностите са безкрайни, но това, което е в центъра си струва да бъде опозното, първо защото е най-близкото нещо до теб, второ, защото е източникът на тези творчески способности. можеш да правиш всякакви избори, но има ли избор изобщо? единствената воля, която в крайна сметка е валидна е тази на източника, на центъра на всичко, което е. вярно, параметрите, или границите, които тя създава са почти безгранични, но все пак ги има.

@стивер,
има избори, според мен, които съществуват на много нива. има и предопределеност, има и свобода. имаш избора да избереш начина, по които ще преживееш нещо предопределено. дори самия факт, че си тук в това ниво на съществуването, е доказателство, че в твоите духовни нива е имало някакво незнание, липса на някаква информация (не ментална, а много по-вътрешна, отнасяща се до тяхното собствено предназначение и реалност), която тук трябва да бъде запълнена или "научена". а по какъв начин - бавен, бърз, с много заобиколки, пряк, радостен или труден - ще го направиш няма значение, ти избираш или последиците от твоите предишни решения - го избират. някои може да се нарече свободен, само ако не носи в себе си багажа (следствията) на предишни избори. не можеш да избереш и да станеш, "аз съм щастлив", ако в теб има тонове мъка или депресия. поне не веднага. как можеш да имаш свободен избор, ако нямаш свобода и лекота.  разбира се фокусирането върху олекотяването от миналото или освобождаването от сенчестите области в теб (което трудно се харесва на някои по-заспали вътрешно, дори като наблюдават други хора да го правят) може да отключи трансформационни процеси, но те не са всъщност това, което си поискал. може да се твори само ако има място в теб, където да го направиш, не и преди да си освободил кристализиралите форми на миналото.

[Hope]

         Здравейте!
         Отдавна чета форума, но не съм побликувала.Има доста интересни неща, за което ви поздравявам.Научих много.
         Ето и моят скромен принос към темата:
         Свободният избор се проявява след като сме преживели събитието, случката само във въображението ни,т. с. като се връщаме в спомените и съпоставяме как сме постъпили тогава и ако ни се даде възможност как ще постъпим сега, когато сме се отдалечили във  времето, гледайки без емоцията и с мъдростта от натрупания опит.

[Mirotvorec]

Най-напред-добре си дошла   
Интересно, но ти слагаш свободния избор след случката. Винаги съм мислил, че човек най-напред решава какво да направи в мислите си и след това действа. Разсъжденията след това са просто равносметка и извличане на поуки.

[sirius5304]

Hope, според теб свободният избор се проявява след като сме преживели събитието, а според мен така се натрупва мъдрост.
Мъдростта е много благоприятна за нашето развитие на земно ниво,но тя не може да ни доведе сама по себе си до свободният избор.
Реално човек, който е в нашето положение в този времеви-пространствен-кунтиниум и каже,че е свободен означава,че се самозалъгва.

[Hope]

   Ами аз това и имах напредвид като казах във въображението.Нямаме свободен избор, защото не сме сами ...все пак се съобразяваш с дъжда,вятъра, началника, съпруга, дете...Свободният избор е красива илюзия.

[Hope]

Е, нали не става дума за избор между това, дали да ям пица или боб?

[Ashaman]

Хм, избора най-малкото не е освободен от ситуацията. Всяка ситуация е наложила определени варианти. Хм, имаше един филм, където на една майка е предоставена възможността да избере кое от двете и деца да убият и кое да остане живо. Ето как избора на някой друг, определя вариантите на твоят избор.
Свободен избор е философско понятие. Смисъла на избора е в това дали да бъдеш добър или лош, например.
Но ако акцента е в това дали всичко е предопределено. Ами открай време схващането ни е предадено така - някой неща са неизменими, за други ни е дадена свободната воля.
Да се надяваме, че не сме само механизми.

[sirius5304]

Вижте на какво попаднах в нета за ,,Матрицата" в която живеем.
http://www.imadrugpat.org/matrix-new.htm

[Морфей]

Вижте на какво попаднах в нета за ,,Матрицата" в която живеем.
http://www.imadrugpat.org/matrix-new.htm

Добро попадение!
 

Някой поддържа старателно това състояние на енергийно затворничество на съвременния човек и не позволява излизането му от коловозите на Матрицата.

[m2f]

Здравейте на всички. Моите уважения за този форум и за будността ви.
Имам въпрос, касаещ свободната воля по отношение на смъртта на човека. Как, по какво един човек може да разбере защо друг е умрял? Т.е. дали това е решение, взето от духа му преди инкарнацията, дали това е решение на духа му по време на инкарнацията, или е стечение на обстоятелствата в рамките на живота, върху които духа му не е могъл да въздейства?
По какво може да се разбере чие дело е смъртта - на човека или на духа, като не знаем предварителните му планове? И изобщо има ли такива/?
Може ли според вас „животинската ни част”/тук включвам  и страховете и мераците на егото/ да подтисне и да надвие волята на духа, а той да не може нищо да направи и от това да произтече смъртта на тялото?
А може ли самия дух да „се обърка” тук от нещо и да изгуби посоката си, да се отклони от плановете си?
Според вас духа винаги ли докрай /до случване/ си гони предварителните задачи или променя плановете си в движение?
Силвия Браун /медиум/ пише, че духът си създава предиинкарнацията множество „пътища за изход”, които са разпределени неравномерно в живота на човека така, че духа да може да избира – да се възползва или не, в зависимост от това, дали е приключил тук или още не. Т.е. програмата му е „гъвкава” – прави каквото може – става каквото става, ако не – другия път пак...
Майкъл Нютон разказва история /в подкрепа на свободната воля на „животното” в нас/, за една душа, която преждевременно се завръща в Астрала, за голяма изненада на партньорите – души, неизпълнила предварителните си планове.
Според мен свободната воля на човека /”животното”/ тук на земята, при правенето на различни избори се връзва технологично с кармата, т.е. не може да се търси отговорност от човека за нещо, ако той не е имал някакъв избор във връзка със същото нещо. Но дали пък тази свобода на правенето на избор не се отнася единствено до духа: 1.когато планира инкарнацията си и 2.когато е тук, управляващ реализацията на тези планове?
Един ченълинг /Абрахам/ казват, че ние нямаме точни и конкретни планове за инкарнацията си – имаме само общи намерения, а тук импровизираме, имайки пълен избор как да живеем и да умрем. Единствено Законът за привличането конструира живота ни изцяло. Мисля си – дали това не се отнася само за първата ни инкарнация, докато не създадем карма? А после - ЗЗП работи вече съвместно с кармата?!...
И си мисля – ако нямаше възможност за свободен избор тук, на земята, то тогава всички без изключение щяха единствено да еволюират духовно, нямаше да има възможност за връщане назад в развитието...Така ли е? А много автори твърдят, че връщането назад /отзоваването на по – ниско ниво в Астрала при смъртта, отколкото при раждането/ е напълно възможно. В "Тибетска книга за мъртвите" именно затова се набляга толкова на "финалната" вибрация на човека при смъртта му - от нея зависи къде отиваш след смъртта.
И още нещо: при идеята за едновременните инкарнации, поради отсъствието на време /за духа/, как се случва еволюцията, без приемствеността? Нещо като периодичен „ъпдейт” ли се получава, влияещ на всички инкарнации на този дух едновременно?/при достигане на напредък /каквото и да значи това/ от някоя от инкарнациите му някъде във времето/? Ако е така, то тогава за какви планове изобщо може да става дума? Как се връзва кармата, за която е необходима последователност и приемственост във времето, с идеята за едновременните от гледна точка на духа инкарнации?
Много дълъг стана поста ми – за което се извинявам, не можах да се събера в по – малко думи.
Чие дело е смъртта все пак?
 

[Iris]

Здравейте на всички. Моите уважения за този форум и за будността ви.
Имам въпрос, касаещ свободната воля по отношение на смъртта на човека. Как, по какво един човек може да разбере защо друг е умрял? Т.е. дали това е решение, взето от духа му преди инкарнацията, дали това е решение на духа му по време на инкарнацията, или е стечение на обстоятелствата в рамките на живота, върху които духа му не е могъл да въздейства?

Нито една от възможностите, които даваш, не може да бъде изключена. Как да разбереш в даден конкретен случай коя е причината? – Не зная, а и не мисля, че ти е необходима такава информация.

Може ли според вас „животинската ни част”/тук включвам  и страховете и мераците на егото/ да подтисне и да надвие волята на духа, а той да не може нищо да направи и от това да произтече смъртта на тялото?

Не. В този случай духът няма да предизвика смъртта на тялото по-рано от запланувания срок. Преди всичко човекът и духът не са нещо различно един от друг. Волята е една и съща с тази разлика, че по време на въплъщението в тяло съзнанието е по-податливо на определени илюзии и зависимости. Освен това самата физическа смърт няма да прекрати зависимостите в които човек е изпаднал. Самият човек трябва да осъзнае илюзорността и безполезността им, и докато не го направи, ще се преражда. Затова че прекратяването на конкретно въплъщение не е решение. Духът сам по себе си може да е независим от всичко земно, но той трябва да постигне тази независимост и облечен в материално тяло и всеки път когато се въплъти, старите му склонности и предразположения, които не е успял да разреши в отминал живот, ще го чакат отново.

Един ченълинг /Абрахам/ казват, че ние нямаме точни и конкретни планове за инкарнацията си – имаме само общи намерения, а тук импровизираме, имайки пълен избор как да живеем и да умрем. Единствено Законът за привличането конструира живота ни изцяло. Мисля си – дали това не се отнася само за първата ни инкарнация, докато не създадем карма? А после - ЗЗП работи вече съвместно с кармата?!...

Това мисля, че е най-верния възглед от трите. Именно това, което създаваме чрез действията, желанията и мислите си, енергията, която привеждаме в движение чрез волята си, привлича и съответните последствия. Кармата е обхваната в случая, но наистина по-малко необичаен начин.

И си мисля – ако нямаше възможност за свободен избор тук, на земята, то тогава всички без изключение щяха единствено да еволюират духовно, нямаше да има възможност за връщане назад в развитието...Така ли е?

Без съмнение. Всъщност нямаше да има въобще никакво развитие. Изборът включва както възможността за възход, така и възможността за падение. Не може да имаме избор, ако едната от двете възможности е изключена. Духовното развитие включва и усъвършенстването на способността ни за преценка, избор и реализирането на този избор. Как можем тогава да говорим за развитие, ако ни липсва избор?

[m2f]

"...не мисля, че ти е необходима такава информация."
Необходима ми е. Но все още се страхувам от регресиите и търся обходни пътища.
"човекът и духът не са нещо различно един от друг. Волята е една и съща с тази разлика, че по време на въплъщението в тяло съзнанието е по-податливо на определени илюзии и зависимости"
М.Нютон /чрез разказите на подложените на регресия/твърди, че човека и душата са две съвсем различни по съдържание и природа същности. Душата се "сприятелява" и пригажда към човека така, както ние пробваме нова кола...Даже има описан разговор, който се води между двете съзнания. И пациенти дават примери от различните си инкарнации, как един път са имали еди какво си тяло с еди какви си наклонности и неврологични особености и примерно им е било трудно да му надвиват като душа, а друг път в друго тяло - вече по - подходящо са постигали повече и т.н.Даже тук, в този форум, мисля, че Митко някъде казваше нещо за себе си точно в този смисъл - че е "едно джезве кокали, защото не може да надвие на силно и атлетично тяло"...Та това с едната обща воля не ще да е така, а си е малко руска рулетка.
Оттам и въпроса ми : чие дело е смъртта?
"Физическата смърт няма да прекрати зависимостите, в които човек е изпаднал"
А пребиваването в чистилището на Астрала до 40 ден с изтощаване на астралното тяло от земните страсти? Според мен зависимостите и илюзиите са плод на амнезията - на страха и са подпомогнати от егрегорите и заговорниците срещу човеците. Като умре човек - това отпада...след известно време. Остава спомена, че е имало такъв проблем. Предизвикателството да го решиш именно докато си в тяло - както ти казваш остава. Но самата привързаност - едва ли.

[Iris]

...
"Физическата смърт няма да прекрати зависимостите, в които човек е изпаднал"
А пребиваването в чистилището на Астрала до 40 ден с изтощаване на астралното тяло от земните страсти? Според мен зависимостите и илюзиите са плод на амнезията - на страха и са подпомогнати от егрегорите и заговорниците срещу човеците. Като умре човек - това отпада...след известно време. Остава спомена, че е имало такъв проблем. Предизвикателството да го решиш именно докато си в тяло - както ти казваш остава. Но самата привързаност - едва ли.

В астралния свят човек ще изтощи последствията от желанията си през земния живот, но причината, която е породила тези последствия ще си остане. Склонността да се създават нови последствия от същия вид не може да се преодолее само съзнателно в земното въплъщение. Там където желанията могат да бъдат удовлетворени, само там могат да бъдат и отхвърлени. В астралния свят след смъртта си човек е поставен в условия, в които изпитва желания, но не може да ги удовлетвори и това продължава докато енергията, която е влагал в тези желания през живота си на земята не се изтощи. Но това не решава проблема със склонността и предразположението към тези желания, и щом се завърне в плътно тяло, където тези желания могат да бъдат удовлетворявани, най-вероятно те пак ще се пробудят. Самата склонност трябва да бъде преодоляна, а не последствията от нея.