Не ми отговаряш на въпроса, а ми даваш наставления, от които нямам нужда.
Интересно ми е за избранността, защото много често църквите използват този похват, за да привлекат последователи - карат ги да мислят, че Бог ги е избрал, хората се чувстват специални и им харесва, че Бог им е обърнал внимание. В това няма нищо лошо, защото по един или друг начин Бог наистина обръща внимание и е прекрасно ако човек може да го усеща. Но е лошо, когато този човек в следствие на това, започне да си мисли, че е нещо повече от другите около него, защото е избран. Ето така църквата сее сепаратизъм и вместо да чувстваме другите като себеподобни и близки, ние ги чустваме далечни и различни... И в този род на мисли си мисля, че един от истинските пътища за спасение е пътя на "обичай ближния си като себе си". Но не само този ближен, който ходи в твоята църква и който изповядва твоята вяра, но и този, който се кланя на "друг" Бог, който е различен от тебе и за кой от малък си бил учен, че е "лош". Защото той също ти е ближен и също е част от Творението.
