Автор Тема: Пътища към Спасението и начини за постигането Му  (Прочетена 34053 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Бог не воюва срещу Себе Си, нито срещу когото и да било, защото е единен и няма противоречия в Неговата природа. Бог не се нуждае от нечия вяра, за да съществува и за да Се проявява, защото не е създаден от никого, не се захранва чрез вампиризъм и не е предразсъдък (егрегор, паразит, etc.), а представлява истинска Същност на реалността. Бог не Се явява или неявява някъде или другаде, защото е вездесъщ - присъства едновременно навсякъде и самото Му съществувание се съпреживява от нас като реалност. В този смисъл, явлението на Духа (на Бога) е по-скоро операция на човешките възприятия, отколкото на вездесъщия Бог. Човешки са и разсъжденията, които опитват да описват неописуемия Бог (включително и разсъжденията в настоящия post!), разсъжденията, които се опитват да приписват на Бога черти от собственото си човешко битие. Бог няма характеристиките на човек, въпреки, че човекът има характеристиките на Бог (поне в потенциал).
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

topteglo

  • Гост
Явно Бог е някакво наистина сложно явление което ни е непонятно да разберем от нашата гледна точка- само наблюдаваме неговите проявления. Аказа се че Бог не е сам- имало бог на нашата вселена и друг дето бил Бог на нещата извън времето. Това наистина е теория ,но всичко май е теория засега.
Обаче нешата се случват подчинявайки се на закони. И това може да даде нещо основно за Бог- любовта. Любовта трябва да е някаква енергия- вълна с определена честота. Бог сигурно е източника от където идват вълните с тази честота. Когато честотата на мислите на съзнанието ни се доближи да тази четота то ние се чувстваме много приятно- дори екзалтирани ако сме много близко до тази честота. Защото тази честота предизвиква някакви физиологични реакции които ни влияят добре. Жалко че човек трудно се фокусира задълго върху определено чувство и не може да го задържи много задълго. Но нали именно това е нашето развитие- да правим действия които водят до отделяне на такава вълна с тази честота.Колкото повече добри неща правим и колкото повече мисли с такава честота проявяваме , то организма и съзнанието ни придобиват навика да ги правят и да ги усвояват. Така ние израстваме духовно(честотно) и когато в един момент(смърта) остане само съзнанието(душата), то ще премине в измерение което отговаря на тази честота. Това си е само мои разсъждения- но всичко си опира до това да си създадем навик да сме добри и да обичаме!

Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 543
Темата е чудесна! Поздравления на автора за идеята и за труда!
Само дето и на мен заглавието ми се наби в очи.
Стига вече с това спасение... Кой, кого и от какво ще спасява  :-\
Самата дума отново насажда манталитета на жертва - щом ще се спасяваш, значи си потърпевш, страдаш и т. н.
Да не говорим, че с колкото хора е ставало въпрос за Спасението, всеки си го разбира по своему. В повечето случаи се възприема като спасение на егото, което просто няма как да стане, каквито и въртели и шашми да прави човек.
Да си призная, не се сещам за по-подходящо заглавие на темата обаче. А и така или иначе всеки ще си открие в нея онова, което търси. Аз също  ;)
Още веднъж, горещо благодаря на автора. Ще следя развитието с интерес.  :)

Общото е чуждото устройство в нас и любовта. Толкова много и все известни имена стигат до сравнително еднакви изводи, това едва ли е случайно ===

Ми не е случайно - то "чуждото устройство" едва ли е custom made - наръгали са го еднакво на всички и после как няма да мислят еднакво  :P
Бъзикам се, де, малко майтап да стане, че като почна да чета за любов и висши азове, ми настръхват гърбиците чак до деветото коляно  ;D

От всичко прочетено дотук, най-кратко, точно и ясно го е казал Далай Лама -

Вътрешната свобода е условието за външна свобода.

Но и другите са се справили добре  8)  :P





Е, който си има гърбици, би следвало да се отнася грижливо, уважително  към  Тях!

Ако не ме лъже паметта (а тя рядко си прави такива шеги ), в съседна тема, звучеше безнадеждно разсторена от  факта,  че ти било омръзнало да си овца и търсеше спасение...от Хората...


Каква е тази тенденция, жените да се оприличават на животни?
В крайна сметка, уточнете се от кой вид (хибрид) сте...за да се успокоим и ние, четящите...

« Последна редакция: Септември 08, 2008, 02:39:40 am от Fiery »
- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен Razputin

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 1
Относно: Пътища към Спасението и начини за постигането Му
« Отговор #63 -: Септември 08, 2008, 16:07:01 pm »
Здравейте ще се опитам да споделя с Вас начина по който аз се ОСЪЗНАХ и ПОМОГНАХ НА СЕБЕ СИ ДА ПОСТИГНА ПЪЛЕН ДУШЕВЕН МИР.Първото и най важно нещо според мен е човек да се смири.Да повярва че няма по голяма сила от божията.Да разбере колко е малък той пред Бог.В следващия момент сам ще се усети когато тръгне да прави някоя злина на някой.Ще почувства в себе си че някой е видял неговта постъпка и ще го накаже.Страхопочитанието към Бог обаяче не трябва да пречи да обичаш Бог с цялото си сърце и да знаеш че Бог също те обича.
Основната пречка на човечеството да спаси е омразата , злобата , агресията и.т.н. Замисете се в едно задръстване или стигане до работата колко пъти човек псува ругае и прочие.Аз например като ме засече някой му пожелавам лек и безавариен път, защото знам че и аз се е случвало да засека някой...и си казвам защо да си отрова сега душата да го псувам този човек..защо да се изпълвам с негативна енергия...Майка Тереза е казала..."Най големия дар е прошката". Защо този най голям дар да не го раздаваме на всички...какво ни коства ? След подобна ситуация усештам някъква странна топлина в душата ми...чувствам се горд пред себе си че съм постъпил различно.Друго важно нещо според мен е човек да проумее че колкото и каквито и проблеми да има или имал всичко е се дължи на него самия, респективно каквито и успехи да си имал и каквито и хубави неща да са ти се случили отново се дължат на самия него.ССлед като започнах да се старая да правя само добрини на всички около мен започнах да забелязвам малки чудеса в живота си...Здравето ми се подобри...започнах сутрин като ставам да се чувствам толкова толкова щаслив без особена причина.Хода си по улицата с някой приятел и просото не мога да не му кажа че живота е супер, същевременно не мога да кажа че нещо крайно се подобрило в живота ми отпреди за да се чувствам така.Сега искам да отвора една малка скоба относно парите..Всеки от нас желае да ги има но не при всеки те са налице...четох в доста книги какво трябва да направим за имаме пари.Отговора на този тъй важен въпрос за нас е заложен в Христовото Слово а именно ДАРЯВАЙ !!! Исус е казал човек да дарява десетък от доходите си. Какво толкова е за нас да дарим 1/10 от това кето имаме в себе си.Да речем платили са ти от някаде 200 лв. Трябва да заделим 20 лв от тях с ясното съзнане че на някой тези 20 лв. в този момент му трябват очайващо много, а ние имаме още 180. Трябва да благодарим на Господ че ни е пратил тези 180 а останалите да дарим по някъкъв начин.С този жест първо ще сгреем душите си и второ по този начин гарантирано тези пари ще ни се върнат в 7 кратен размер най скоро време.  ЩЕ ПИША ПАК...

topteglo

  • Гост
Относно: Пътища към Спасението и начини за постигането Му
« Отговор #64 -: Септември 08, 2008, 22:41:32 pm »
Наистина думата "спасение" ми се струва и на мен ненамясто.
Думите които използваме имат зна4ение(справка- филма "Великата тайна на водата"). Предпочитам думи като израстване ,осъзнаване ,облагородяване.
Та ако изходим от теорията че няма добро и лошо(тези значения сме си ги сложили ние хората),а има само опит- то всички пътища водят до едно и също място. Само дето едните са по-обиколни. Но и това май не е точно така. Защото един взел че се "спасил"- бил добър човечец и каквото там трябва за да се "спасиш". Отива при господ и си развява байряка- живее си живота. И после какво прави?
Стои си при господ завинаги ли?
По-вероятно- не!!!
Връща се пак на земята- имал мисия!
Така че е все тая кой път ще хванеш- все едно също ше стане.
Само дето има една разлика.
Ако си настроен негативно, то и съществуването ти ще е изпълнено преобладаващо с негативни емоции- няма да ти е добре, все ще ревеш и ще се оплакваш.
Ако си позитивен и с добра нагласа спрямо твоите дела и тези на другите около теб- тогава всеки ден ще е радост за теб. И няма да искаш да си тръгнеш от този свят. Няма да искаш да си тръгнеш и от другия свят- навсякъде ще ти е добре.
Да допуснеш радостта и щастието в ежедневието си- това е пътя към "спасение".
Сега искате да се "спасите" щото живота ви е тежък- надявате се на господ да го оправи. Само дето господ ви е дал всичко необходимо за да се справите сами и ви вика: Оправяй се сам! Не ме занимавай с твойте елементарни желанийца!
Така е- има кой да помага,само дето трябва да знаете как да го повикате и трябва да се слуша внимателно. Шансовете чукат тихо на вратата. Ще отвори този който се ослушва!

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Относно: Пътища към Спасението и начини за постигането Му
« Отговор #65 -: Септември 09, 2008, 00:28:18 am »
Обаче нешата се случват подчинявайки се на закони. И това може да даде нещо основно за Бог- любовта. Любовта трябва да е някаква енергия- вълна с определена честота. Бог сигурно е източника от където идват вълните с тази честота. Когато честотата на мислите на съзнанието ни се доближи да тази четота то ние се чувстваме много приятно- дори екзалтирани ако сме много близко до тази честота. Защото тази честота предизвиква някакви физиологични реакции които ни влияят добре.
>Любовта не е енергия. Тя се проявява тогава, когато две енергии вибрират в хармония. Когато обичаме някого ние насочваме съзнанието си към сходните елементи между нас и този човек, т.е. това с което може да се осъществи привличане, с това с което можем да постигнем хармония. Това не означава, че и човека отсреща ще насочи вничанието си в същата посока, но ако го направи, любовта става взаимна. Любовта може да се прояви на всяко ниво. Колкото на по-високо ниво са енергиите които са в хармония по между си, толкова по-пълна и възвишена е самата любов.

topteglo

  • Гост
Относно: Пътища към Спасението и начини за постигането Му
« Отговор #66 -: Септември 09, 2008, 15:24:03 pm »

>Любовта не е енергия. Тя се проявява тогава, когато две енергии вибрират в хармония. Когато обичаме някого ние насочваме съзнанието си към сходните елементи между нас и този човек, т.е. това с което може да се осъществи привличане, с това с което можем да постигнем хармония. Това не означава, че и човека отсреща ще насочи вничанието си в същата посока, но ако го направи, любовта става взаимна. Любовта може да се прояви на всяко ниво. Колкото на по-високо ниво са енергиите които са в хармония по между си, толкова по-пълна и възвишена е самата любов.
[/quote]
Бреййй!
А пък аз си мислех досега че когато две енергии(вълни) трептят с еднаква или близка честота, то явлението се нарича резонанс.Но май съм сбъркал- явно се нарича любов!
Шегувам се!
Аз си потдържам мнението че любовта си е енергия с определена честота.
А когато две енергии са сходни то е нормално да се привличат. Закона на привличането е такъв- подобните неща се привличат.
Гледаш некое секси маце и я харесваш. Става така защото нейната външност е подобна на мисловния ти идеал за секси мацка.
Май засега бъркаме понятията любов и привличане.Сигурно защото имат и сходни проявления.
Но все си мисля че бог и любов са различни думи за едно и също нещо.
И какви са тези разновидности на любовта- възвишена, не толкова възвишена, любов на ниско ниво и т.нт.- Май нема такива жувотни.
Любовта си е една и не мисля че е много субективна.

И се замислям относно любовта: Към кого можем да изпитваме любов?
Към сандвичите? Към колите? Към животните или хората?
И дали това чувство е любов или привличане?

По-сигурно ще се разбере когато изоставим тялото и вече не ни влияят химичните вещества в него.
« Последна редакция: Септември 10, 2008, 00:14:32 am от topteglo »

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Относно: Пътища към Спасението и начини за постигането Му
« Отговор #67 -: Септември 09, 2008, 23:24:08 pm »
Всеки си има право на мнение. За мене Любовта е принцип, закон. В него се включват привличането, привързаността, гравитацията и др.под.

Неактивен Oberon

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 092
Любовта не е енергия. Тя се проявява тогава, когато две енергии вибрират в хармония.

Мисля, че по-точно определения за Любовта няма. Благодаря на Iris, че намери израз на това усещане.
Когато бях студент, особено в 3-ти курс, доста пиех, по една супер глупава ( от сегашната ми гледна точка )причина. Веднъж, на една тераса, си седях доста пиян и ми просветна: любовта е като ваза. Ако си седи на масата - няма проблем. Бутнеш ли я - пада и се чупи. Т.е вазата е едновременно и много здрава и много крехка. Замислих се:)
In the Kingdom of the Blind, the One-eyed are Kings !!!

Неактивен Vanesa_

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 110
"Знание и нищо друго, що е човек, не е ли душа от знание?
А що е Бог, не е ли същина от разум, знание и любов?
Могъществото е знание, а силата е сравнение между злото и доброто и как ще знаеш, ако не изучаваш що е Божество, за да научиш себе си, трябва да знаеш що е Бог, а да знаеш що е Бог, трябва да знаеш що си и за какво си. Религията се е опростила до безинтересност, само с обряди, на които, като никой не знае значението, губят своята сила и предназначение, а това, че някои се придържат само с простата буква на библията, не дава друг да знае, че зад нея е символът, а зад символа е знанието и истината. Така се задържа народът в невежество, което роди безверие, отричане на възможно знание и се създаде епохата на падането, както сега там. А всичко това е нищо в сравнение с истината, която трябва да проблесне – че човек е скрито Божество, че една негова същина стои там, где като златна огнена връзка с Всевишния Творец и тя е, която чрез любовен екстаз го въздига все по-високо и нагоре. Нито е грешно, нито е престъпно да изучаваш Бога, защото това е равносилно да изучаваш себе си, а най-голямото престъпление против Бог и себе си е незнанието и невежеството. Бог е мъдрост, знание и Любов и когато само с мъдрост не можеш да го познаеш, трябва да се хвърлиш в обятията на неговата безкрайна любов, където можеш вечно да се къпеш в светлините му, с дейност, която е повдигане, а дейността иска знание и мъдрост, но знание за вечното, истинското, не самознание за интереса на тялото и всекидневния живот.

НИЩО НЕ ЗНАЕ ТОЗИ, който е изучил и най-висшата математика, ако не знае преди всичко, малко поне, що е понятието НУЛА, ЕДНО, ДВЕ… Висш математик – Маг е този, който познава живите слова, защото в Божеството няма нищо неживо, всяко нещо е образ и форма в проявата си и така щото всичкото се стопява в безбрежието, както всички числа, като се търсят едно подир друго, сливат се в Едното, а то в точката, а точката – в безконечността."

*******************

"Не всяко тяло, което се движи и живее е човек. Човек е това тяло, което свети, а това тяло свети, което пръска лъчи, а лъчи пръска това тяло, което търси Центъра-Любовта. Любовта е първият признак, че живото тяло е станало човек, т. е. Божествена същина. Първият човек още не е бил Бог. Човек става Бог, когато построи храм в себе си, а храмът се осветява, когато влезе Жената в него. Бог не е бил човек преди да прояви Жената в себе си и вън от себе си. Проявяването на Жената е първа манифестация на Бога, че е Мъж, че не живее само за себе си, а и за Жената. Жената научи Бога да живее за множеството. Жената е първата, за която заговори Бог. Първото слово на Бога е Жена. Първото слово на мъжа е жена, а първото слово на жената е Бог. Мъжът не търси Бога, защото не знае, че е Жена, а жената търси Бога, защото знае, че е Мъж, ако знае, че е само като Жена, никога няма да го търси и би останала вечно безбожна. А мъжът търси Бога, защото го знае, че е Баща. Мъжът намира своя Бог, когато в лицето на Бога намери Жената, вън от това, набожността на мъжа е заблуда и самоизмама. Търсете Жената, о, мъже, а вашият Баща, той е там зад Майка ви, а пред Майка ви е Жената. Жената води мъжа пред Родителите си, когато го намери като любящ. Загубен любящ е мъжът без Жената - Бог."







Св. Августин благодари на Бога, че не му е вменил отговорността за неговите сънища. Несъзнаваното е

Неактивен tonimar

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 1
Чудесна тема, наистина! Ето нещо и от мен:


Животът е безсмислен... освен ако ти не му дадеш смисъл. В него няма вграден смисъл; той трябва да бъде създаден. той трябва да бъде въведен, провокиран. Ако чакаш за някакъв готов смисъл, няма да го получиш... и животът ще изглежда безсмислен.
Животът е като празен лист хартия. Той е просто една възможност. Ти можеш да създадеш смисъл, можеш да създадеш и безсмислие. Можеш да създадеш свобода, можеш да създадеш и затвор. Всичко зависи от теб. Свободата ти е пълна.

Човек много се страхува от тази свобода, защото тя се превръща в голяма отговорност. Ти би искал някой друг да ти даде смисъл, за да не бъдеш отговорен. Тогава смисълът ти е даден.
Да създадеш смисъл означава, че ако сбъркаш, само ти си отговорен и никой друг. Това поражда страх. Затова човек винаги създава богове, които да дават смисъл на живота. Каква точно е представата за Бога? Някой, към когото да гледаш отдолу нагоре, някой, който ще ти даде смисъл, който ще ти даде спасение.
Никога няма да намериш тази поезия, която ти дава смисъл, освен ако ти не я внесеш в съществуването, освен ако ти не я създадеш.

Ако просто чакаш някакъв смисъл да дойде в живота ти, ти чакаш като просяк с просяшката паничка. Така никога няма да го получиш. И тъй като чакаш, непрекъснато ще чувстваш безсмислеността. Ти имаш някаква идея за смисъла и не го създаваш, и когато продължаваш да сравняваш своя живот с тази идея - животът винаги изостава... Голямо безпокойство. Ти създаваш и двете!

Неактивен xnet_user

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 315
Смисълът на живота е да проявиш непроявения в теб.

Неактивен Rokambol

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 75
Re:Пътища към Спасението и начини за постигането Му
« Отговор #72 -: Август 11, 2009, 05:24:36 am »
Цитат
Една голяма част от хората блокират и психясват от тия неща тук. Какво да правят тия хора, те не отхвърлят предоставеното, то се вижда ежедневно, че е истина, Е какво да правят? Да си чакат повиквателната за имплантиране на микрочип ли, да чакат да дойде 2012-та ли, или кацането на извънземните?

 Предложения за размисъл от книгата на Ян ван Хелсинг:
http://star05.net/lib/viewpage.php?page_id=9

 Какво да правим с тези знания? Как да ги интегрираме в собствения си живот? Какво означават те лично за мен?
Оказва се, че много хора, които се занимават с подобни теми, експериментират с начина си на хранене и са критични към официалната медицина - т.е. такива, които са отворени към новото и са готови да вървят по алтернативни пътища - срещат проблеми в ежедневието. Много малка част от тях успяват да използват знанието конструктивно в живота си. Някои от тях са обект на подигравки и често се сблъскват с неразбиране. Други започват да мисионерстват с изнамерените парчета знание и да се ужасяват от малкото им останали приятели...
...
Още по-лоша е липсата (и това в крайна сметка ме накара да поработя отново над клавиатурата) на любов и сърдечност именно у тези, които смятат, че трябва да се прокарат нови пътища. От една страна, те обясняват колко важни са светлинните вериги и медитацията или пък молитвите за световен мир, в същото време обаче са в конфликт със свекъра си, не могат да се разберат с колегите и постепенно се превръщат във фанатици.
Много любознателни хора, отчасти получили информациите си чрез Интернет (и седели по цели нощи пред монитора.. .), не са в състояние да възприемат цялостната концепция, голямата, обективната гледна точка, а клъвват отделни аспекти от различни концепции и след това ги инсталират в стария си светоглед.
Вследствие, един си избира темата данъчна система, друг - свободна енергия, трети околна среда, четвърти извънземни, някой друг - германския Райх, патриархат, Ватикана, пророчества за Третата световна война или масонски ложи. След това избраното се преследва едностранчиво и същевременно се намира изкупителна жертва, която да бъде сочена с пръст и тя се превръща във виновник за собствения задръстен живот и лично безсилие.
Тоест, повечето хора обикновено сочат другите с пръст -към злите, защото те самите естествено са добри - но никога няма да се отдалечат от собствената си камбанария!

...
Според мен драмата е, че повечето хора търсят виновници за тяхното неприятно настроение, финансова мизерия, здраве или семейно положение - винаги извън тях. Логично и решението е някъде навън - държавата трябва да подобри нещата или здравната система, или новата ваксина, или социалната система, да, а защо не и извънземните... ( :blum1:)
Представата, която ни се внушава от държавата и медиите е абсолютно същата: ние живеем в някакъв напълно външен свят. Духът - двигателят зад материята - любовта, интуицията, душата, божественото се отричат. Всичко това било отживелица, суеверие, фантазия, проекции на желанията.
Точно това е нещото, което различава „посветените" от повърхностните граждани - атеисти и материалисти: те не са запознати с механизмите на живота. Те стават незначителни, безлични и се забавляват с живота на големите, богатите и влиятелните.
...
Безкрайно много хора имат решение за всичко (най-вече на маса): за глада в Третия свят, за войната в Близкия изток, за ядрените опити на американците... Естествено се знае кои са виновни, за да не трябва ние самите да се променяме.


  
« Последна редакция: Август 11, 2009, 05:55:18 am от Rokambol »

Неактивен Rokambol

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 75
Re:Пътища към Спасението и начини за постигането Му
« Отговор #73 -: Август 11, 2009, 05:53:14 am »
  Някои конкретни предложения пак от същия автор:

  1.Рибната кост - какво искам да изоставя, какво искам да придобия...?

  2.Кои са слабостите ми и кои са силните ми страни?

  3.Какво бих променил, ако е настъпил последният ми час?

  4.Как бих оформил генерално живота си, ако бях финансово независим и не трябваше повече да работя?

  5.Ревизирам отношението си към парите и мислено се пренастройвам към живот в изобилие.

  6.Сключвам договор със Създателя, че приемам тази ин-карнация, този живот и се изправям пред житейската си задача.

  7.Ако се намирам в проблематична ситуация - т.е. предизвикателство - я разглеждам с вътрешна дистанция, виждам посланието и учебния процес и вземам решение (р3).
Р3 = разтърсвам - разбирам - решавам

  8.Винаги следвам сърцето и интуицията си.

  9.Аз живея тук и сега и винаги осъзнавам творческата си сила - във всяка житейска ситуация, на работното място, с децата, в любовната игра...

  10.Помага ми да наблюдавам себе си от перспективата на зрител, да се гледам отвисоко и да давам необходимите съвети.

  11.Гледам на нещата оптимистично, дори някоя ситуация да ми изглежда безнадеждна.

  12.Държа се с другите така, както искам да се държат с мен.


  Който се интересува нека прочете книжката. Има за какво да се размисли.

 




 

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:Пътища към Спасението и начини за постигането Му
« Отговор #74 -: Септември 14, 2009, 18:31:23 pm »
    Здравейте,
    Аз съм свободен спрямо външната реалност човек!
    1- Осъзнах, че битето е нещо напълно реално, но прекалено кратко за да ми осигури възможноста да променям заобикалящата ме реалност. Следователно аз съм в ситуацията и по тази причина просто не може да съществува напълно обективна оценка затова се примирих и приех реалноста като даденост. Тоест промених себе си в тон с реалноста. - "Не прави това което не искаш да се случва с тебе"-цитирах по памет и реалноста престана да ме мачка.
   2- Осъзнах, че на Бог не му пука дали аз вярвам в неговото съществувате или не. Това е същото като океана да се интересува дали капката от ледената висулка под стряхата вярва в съществуването му. Сигурно е, че нейното вярване или невярване рано или късно ще се превърне в знание. Така, че рано или късно всеки ще стигне до знанието за Бога. "Никой не умира атеист" Е аз стигнах - сега ЗНАМ, че има Бог и той присъства в мен като съвест. Съвеста е онази Божия искрица която ще ме съди сега, а и след смъртта ми.
   3- Осъзнах, че понятието ТРЯБВА е много по важно и значимо от понятието АЗ ИСКАМ! Следователно свободата ми е илюзорна, ако не отговаря на условието ТРЯБВА. И оттук още едно следствие - МОЯТА СВОБОДА Е МОЯТА ОТГОВОРНОСТ!
   4- Осъзнах, че вътрешната свобода е хармонията между Егото ми и вътрешното ми АЗ. Изразяване на предпочитание от страна на личноста ми към една от двете същонсти е залитане в крайности. Трите стъпки вяра, знание и опит укротяват Егото и го правят осъзнато. Знанието, разбирането и приемането на ирационалното за нещо нормално, нещо позволяващо ми да надникна зад кулисите на живота ми позволява да разбера защо съм това което съм, а това обяснява корените на нещата в сегашната реалност. ВЪТРЕШНАТА СВОБОДА Е ХАРМОНИЯ!
     АЗ СЪМ СВОБОДЕН ЗАЩОТО СЪМ ПОСТИГНАЛ ВСИЧКО ТОВА ПО ПЪТЯ НА ОПИТА!
     "Пътят на опита - това е най-горчивият път." - Конфуции     
         
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27