кво иде да рече "БогоУмът"????
кво иде да рече "БогоУмът"????
The God-Mind
The God-Mind
И как се превежда това? Не е ли Умът на Бога?
There are many names for this overall intelligence. It is called God, God-Mind, All That Is, Universal Mind, Cosmic Intelligence, Hyperspace, Supreme Being, and the Almighty, among other names.
Доста дълго се чудих какво ме дразни в тази тема...всъщност "дразни" не е точната дума, по-скоро се чудех какво е това, което ми звучи странно. Оказа се, че го има още в заглавието-Спасението. Защо спасение, за кого? За хората ли или за Земята?
Да де, да се спасим от влиянието на ума и след това да се слеем с Бог/Ум laugh Ако от един ум отида в друг, то каква ще е разликата освен в мащаба?
Освен това още преди да се родя лично аз съм заложил своя ум, който да използвам за целите си. Друг е въпросът, ако реша в един момент този свой ум да го променя пак за своите си цели и точно това се случва. Значи става дума не за спасение и унищожение, а за трансформация в резултат на моя личен и свободен избор.
Освен това да кажа, че не умът взима най-важните решения, а висшият Аз и като пример веднага мога да дам една годишнина, която вчера се навърши...
Така че-споко, както се казва :) всичко е под контрол и то от страна на когото трябва.
Стига вече с това спасение... Кой, кого и от какво ще спасява :-\
Самата дума отново насажда манталитета на жертва - щом ще се спасяваш, значи си потърпевш, страдаш и т. н.
Общото е чуждото устройство в нас и любовта. Толкова много и все известни имена стигат до сравнително еднакви изводи, това едва ли е случайно ===
Няма такъв контрол бе Миро, ти не чете ли горе какво казват хората - кой те контролира теб, Висшия ти аз ли или светлите сили, които ще спасят и теб и планетата? Защо се осланяш на някакви неведоми спасители различни от теб?Изобщо не се чувствам жертва на нещо или някой.
Няма разлика между моят висш Аз и Светлите, за себе си аз съм Светъл.
От какво да се спасявам? Никой не ме е вързал.
Тооо какво да ви кажа... свободата ние си я ограничаваме май... никой не ни е виновен, дет се казва по-горе (май се спомена) ако си свободен вътрешно, ще си и такъв външно... тъй че...
От Учителя Петър Дънов:
Свободата се проявява в доброволното и съзнателно ограничаване.
Свободата подразбира разумно ограничаване. Само разумният човек може да бъде свободен.
Свободен човек е онзи, който има познания и умее да ги прилага.
Чрез търпението човек придобива Свобода. Само търпеливият човек може да бъде свободен и, обратното, само свободният може да търпи. Свободата и търпението вървят паралелно.
Как може човек да придобие свободата си? Чрез съзнателна работа върху себе си сам да извоюва Свободата си. Свободата, която човек търси, не може да дойде отвън. Свободата иска знание, а знанието се постига с потене.
Човек не може да придобие Свобода, ако не е въз-любил Истината, ако не я е придобил. Истината трябва да бъде главната цел в живота. Намерите ли този принцип в себе си, вие ще бъдете свободни. Вън от Истината Свободата не съществува.
Свободата се добива само по Закона на Мъдростта, Свободата се пази само по Закона на Мъдростта.
Бе прав си да ти кажа... ама пък като няма с кой да се борим, няма да разберем сладостта на свободата, тъй че сичко си върви, както трябва. То това е живота де... всеки се бори за нещо, на всеки му тежи нещо на душата...Тооо какво да ви кажа... свободата ние си я ограничаваме май... никой не ни е виновен, дет се казва по-горе (май се спомена) ако си свободен вътрешно, ще си и такъв външно... тъй че...
Ти свободен ли се чувстваш вътрешно, когато външно знаеш за толкова много и все добронамерени извънземни с летящи чинии, технологиии за дистанционна обработка на съзнанието и храни, състава на които не отговаря на написаното на опаковката им? :P
Така че като първа стъпка ти предлагам да се замислиш дали тези проблеми със спасението не са само интелектуално занимание.
Кажи ми нещо от твоят опит например,сигурно всеки който е направил стъпка в своята посока,ще стигне до същите изводи,както и някой друг тръгнал в своята посока,но начина по който се изказва или е достигнат този извод е различен.
И друго което се забелязва,е че темите от такъв род се превръщат в нещо от типа "браво,еди-кой си,само ти ме разбра" в крайна сметка излиза,че не се води истински диалог,а всеки си търси собственото отражение.
Христос,ти не си добре.
Не мога да разбера защо изписа толкова в предпоследният си пост,след като в последният си
написал това,което и аз написах в първият си пост точно в онова изречение,което ти коментира.
Да беше ми писал на лична,че държиш ти да го кажеш вместо да остроумничиш в предпоследният си пост.Щях да ти отстъпя и да те разбера.
Тц-тц-тц.
Бягството от свободата е отказ от личен избор.
Ерих Фром е онзи мислител, който пръв анализира причините за това бягство. Той вижда корените на бягството от с. в създаденото усещане у хората, че не могат да влияят на социалните процеси, което подтиква някои от тях да се страхуват от собствените си дела и да не поемат отговорността на личния избор.
Бягството от свободата има много форми. Най-често срещаната е конформизмът. Това е безкритично съгласие с другите. Бягството от свободата е митично, неосъзнато - то е приемане без размисъл на това, което другите вършат. То е следване на общоприетото, на общественото мнение и традиции, то е безпрекословно подчинение, съзнателно самоподчиняване на обществото. Бягството от свободата е адаптиране към стереотипите на действие на другите, превръщане на индивида в тяхно отражение, загуба на личността. То е непрестанно сравнение с това, което е общо дело и никога различаване от него.
Бягайки от свободния си избор, хората стават еднакви, т.е. средностатистически хора. Те не действат автономно, а по-скоро автоматично, тъй както се действа в обществото по принцип . Отбягването на с. е отказ на личността от себе си, обричане й на безличност. Хайдегер нарича това неавтентично съществуване на човека и го дефинира като "das Man". Tук действа не личността, а рутинното и стереотипното в нея. Бягайки от свободата, хората съзнателно се превръщат в абстрактни същества, същества без индивидуалност. Те не искат да се отличават от множеството. Несвободният човек е незабележим . Той е "човекът без лице" ( Роберт Музил ).
Поради липса на собствени решения, бягащите от свободата следват обществените норми механично. Поведението им няподобява това на автоматите, чиято програма е предварително зададена. Това е поведение без риск и отговорност. Отговорността за делата се прехвърля на държавата, институциите, обществената система, родителите, лидерите и т.н. Такова подчинение, според традициите на психоанализата, е характерно за мазохизма, самоунижението и потъпкването на Аз. Бягството от свободата е такъв мазохистки акт. То е доброволно отдаване на себе си на властта на други хора, институции и т.н. В това Ерих Фром вижда психологическата причина за появата на авторитарните общества в Европа през ХХв. В най-крайните си варианти фашизмът и комунизмът са не само следствие от репресиите на тоталитарната власт (които пък са проява на садизъм ), но и на доброволно мазохистично подчинение на значителни части от народа, страхуващи се да носят тежестта на личната си отговорност. Това обяснява в голяма степен действителният авторитет, който за много хора са имали лидерите на авторитарните държави - Хитлер и Сталин.
Фром тъжно констатира, че изказаната още от Хегел максима, че " Истината на властта е робството" е справедлива. Защото, ако и да е вярно, че робството е насилие, то и без робска нагласа няма властници.
Бягството от свободата не само поражда хора послушници, конформисти. То култивира пасивни, апатични и лишени от инициятивност хора. Бягайки от свободата си човек се превръща в играчка в стихийния ход на събитията, т.е. сам се предоставя на съдбата.
Добре де според теб,защо аджеба се е стигнало до това?
В мига, в който последвате някого, вие преставате да следвате Истината.и още, и още ......
...
Тъй като съм свободен, необусловен, цялостен - не част, не относителната, а цялата Истина, която е вечна - желая тези, които се стремят да ме разберат, да бъдат свободни; не да ме следват, не да си правят от мен килия, която ще се превърне в религия, секта. Напротив, те трябва да се освободят от всички страхове - от страха от религията, от страха от Спасението, от страха от духовността, от страха от смъртта, от страха от любовта, от страха от самия живот.
...
Вашите предразсъдъци, страховете ви, авторитетите ви, новите и старите ви църкви - всичко това аз считам за пречки в разбирането. Не мога да се изразя по-ясно от това. Не искам да се съгласявате с мен, не искам да ме следвате, а да разберете това, което казвам.
...
Вие всички зависите от някой друг в духовността си, в щастието си от някой друг, в просветлението си от някой друг. И въпреки че вие сте се подготвяли за мен цели 18 години, когато ви кажа, че всички тези неща не са необходими, когато кажа, че трябва да ги отхвърлите и да потърсите вътре в себе си просветлението, славата, пречистването и непокваряемостта на себето, никой от вас не желае да го стори.
Вие използвате пишеща машина, за да пишете писма, но не я поставяте на олтара, за да я обожавате. Ала точно това вършите, когато организациите станат ваша главна грижа.;)
Към споменатите предложения ще публикувам и това изказване на Амитак Станфорд.Може и да е радикално но пък е доста интересно
Тъмнината, позната още като „Сатана” или „Дявола” създаде вселената ( а това включва и по-високите нефизически измерения също).Той ни държи като затворници вътре.Истинският създател живее в различно измерение (реалм) – Истинския Реалм.Вселената е напрактика грубо псевдотворение и всичко в него е базирано на програмиране(например ДНК)В Истинския Реалм няма програмиране защото той не е виртуална реалност , той е просто реалност. В Истинския Реалм незрели концепции като време, биологичен живот , карма, и физика не съществуват.Само Тъмнината , която е псевдосъздател ще създаде реалност която е базирана на такива неща. Всичко което е „техническо” или управлявано от правила и ограничения(което е напртактика всичко в тази вселена с концепцията за „карма” като пример) е незряло.Истинския създател няма нужда да се оповава на правила.Затова тази вселена е Матрица – има правила.Тя е виртуална реалност като протививес на истинската реалност.
ЦитатКъм споменатите предложения ще публикувам и това изказване на Амитак Станфорд.Може и да е радикално но пък е доста интересно
Тъмнината, позната още като „Сатана” или „Дявола” създаде вселената ( а това включва и по-високите нефизически измерения също).Той ни държи като затворници вътре.Истинският създател живее в различно измерение (реалм) – Истинския Реалм.Вселената е напрактика грубо псевдотворение и всичко в него е базирано на програмиране(например ДНК)В Истинския Реалм няма програмиране защото той не е виртуална реалност , той е просто реалност. В Истинския Реалм незрели концепции като време, биологичен живот , карма, и физика не съществуват.Само Тъмнината , която е псевдосъздател ще създаде реалност която е базирана на такива неща. Всичко което е „техническо” или управлявано от правила и ограничения(което е напртактика всичко в тази вселена с концепцията за „карма” като пример) е незряло.Истинския създател няма нужда да се оповава на правила.Затова тази вселена е Матрица – има правила.Тя е виртуална реалност като протививес на истинската реалност.
Хм... това твърдение има съвпадения с неща писани от мистика Якоб Бьоме... Там той казва че Вселената, която наричаме "материална" е творение на разбунтувалия се Луцифер и това което е станало с божествените енергии ( божествения салитер, ако правилно си спомням ) в резултат на действията на Луци :P Различните противоположни енергии наричани от Бьоме качества загубили взаимното си уравновесяване и така се стигнало до сегашната Вселена. Всяко от тези т.нар. качества сами по себе си е гибелно, затова е нужно взаимното им смесване.
А дали феномена Луцифер не е проявление на тъмната страна на Бог? Неговото друго Аз? Ако е така, то материалния свят е творение на Бог, ама несъзнателно. Както човек си има трудни моменти и тъмни черти, при един повече, при друг по-малко....Някой замислял ли се е?
е бил направен експеримент да се дублира "истинската реалност" с изкуствена с цел да се направи по-добра от другата като проекта е бил поверен на Луцифер.
... но идеята е че Божественото е воювало със Себе Си. Или както казват някои Той/Тя е в Светлината и в Мрака...Tова показва колко са вредни християнството и юдаизма....да почиатш бог,чиято личност е фрагментаризирана....
Абе я да ви питам аз вас: ако човек не вярва в Христос и/или Луцифер може ли да му се явяват тия двамата, без значение дали заедно или поотделно?
Абе я да ви питам аз вас: ако човек не вярва в Христос и/или Луцифер може ли да му се явяват тия двамата, без значение дали заедно или поотделно?
Естествено...всичко за което си чувал макарт и бегло може да ти се прояви като халюцинация....
Човек съществува докато някой го помни. Като нищо това може да важи и за божествата.Създанията, продукт на човешките виждания, фантазии и предположения съществуват докато има мисъл/мисли които да ги захранват. Но те вече влизат в друга категория структури наричани често егрегори или подобни. Може и често са доста мощни но не са богове нито Бог. Христос и Луцифер, ако допуснем че са реални, могат да се възползват от функцията на човешката мисъл да захранва и подсилва образа им. И мисля, че го правят съзнателно. ;) Та това го прави всеки човек в ежедневното си общуване. Най-познатото действие и следствието му е да си създадеш или да изявиш своя истински и привлекателен образ сред гръг от хора и да се сдобиеш с поддръжници.
Темата е чудесна! Поздравления на автора за идеята и за труда!
Само дето и на мен заглавието ми се наби в очи.
Стига вече с това спасение... Кой, кого и от какво ще спасява :-\
Самата дума отново насажда манталитета на жертва - щом ще се спасяваш, значи си потърпевш, страдаш и т. н.
Да не говорим, че с колкото хора е ставало въпрос за Спасението, всеки си го разбира по своему. В повечето случаи се възприема като спасение на егото, което просто няма как да стане, каквито и въртели и шашми да прави човек.
Да си призная, не се сещам за по-подходящо заглавие на темата обаче. А и така или иначе всеки ще си открие в нея онова, което търси. Аз също ;)
Още веднъж, горещо благодаря на автора. Ще следя развитието с интерес. :)
Общото е чуждото устройство в нас и любовта. Толкова много и все известни имена стигат до сравнително еднакви изводи, това едва ли е случайно ===
Ми не е случайно - то "чуждото устройство" едва ли е custom made - наръгали са го еднакво на всички и после как няма да мислят еднакво :P
Бъзикам се, де, малко майтап да стане, че като почна да чета за любов и висши азове, ми настръхват гърбиците чак до деветото коляно ;D
От всичко прочетено дотук, най-кратко, точно и ясно го е казал Далай Лама -
Вътрешната свобода е условието за външна свобода.
Но и другите са се справили добре 8) :P
Обаче нешата се случват подчинявайки се на закони. И това може да даде нещо основно за Бог- любовта. Любовта трябва да е някаква енергия- вълна с определена честота. Бог сигурно е източника от където идват вълните с тази честота. Когато честотата на мислите на съзнанието ни се доближи да тази четота то ние се чувстваме много приятно- дори екзалтирани ако сме много близко до тази честота. Защото тази честота предизвиква някакви физиологични реакции които ни влияят добре.>Любовта не е енергия. Тя се проявява тогава, когато две енергии вибрират в хармония. Когато обичаме някого ние насочваме съзнанието си към сходните елементи между нас и този човек, т.е. това с което може да се осъществи привличане, с това с което можем да постигнем хармония. Това не означава, че и човека отсреща ще насочи вничанието си в същата посока, но ако го направи, любовта става взаимна. Любовта може да се прояви на всяко ниво. Колкото на по-високо ниво са енергиите които са в хармония по между си, толкова по-пълна и възвишена е самата любов.
Любовта не е енергия. Тя се проявява тогава, когато две енергии вибрират в хармония.
Една голяма част от хората блокират и психясват от тия неща тук. Какво да правят тия хора, те не отхвърлят предоставеното, то се вижда ежедневно, че е истина, Е какво да правят? Да си чакат повиквателната за имплантиране на микрочип ли, да чакат да дойде 2012-та ли, или кацането на извънземните?
Тук нещо не ми е ясна темата, в заглавието се говори за спасение, което значи превъзмогване на смъртта. А в постовете виждам да се говорят неясни и необективни неща за свобода.
Надявам се да не сте разочаровани, само това е обяснението защо на Христос не му пука за църквата, жените са му достатъчни, кочове не му трябват, освен bogoizbrani изключения
Пък аз съм в процес да се науча така да живея- с безусловна вяра
Тъй, тъй, на мен също ми се е случвало многократно. Безусловната вяра! Изритайте съмнението по гз и му затръшнете вратата! Тогава ще станете свидетели на "чудеса" от всякакъв размер и тип 8)Съгласен съм, че е необходима безусловна вяра, но да уточним - в собствените си възможности. За да отхвърлим съмнението, обаче, трябва да познаваме себе като цяло (физическия и духовния си потенциал)
Зависи какво се смята за свобода тук, така и не намерих в темата дефиниции на смисъла на думите, освен моите.
Не само в собствените си възможности, въпреки че това също е много важно. Безусловна вяра можеш да имаш единствено в нещо, което никога не може да се измени и по този начин да те предаде. Говоря за космичните закони. Оттам-нататък ако ги познаваш, можеш да постигнеш всичко.Пък аз съм в процес да се науча така да живея- с безусловна вяраТъй, тъй, на мен също ми се е случвало многократно. Безусловната вяра! Изритайте съмнението по гз и му затръшнете вратата! Тогава ще станете свидетели на "чудеса" от всякакъв размер и тип 8)Съгласен съм, че е необходима безусловна вяра, но да уточним - в собствените си възможности. За да отхвърлим съмнението, обаче, трябва да познаваме себе като цяло (физическия и духовния си потенциал)
...
Това вече взе да ме обърква тотално, не бих могъл да дам отговор на тази фраза след като виждам че няма яснота на понятията които се ползват. За да има многозначно значение нещо то това трябва да е в дадена ситуация, самите думи в езика са все пак еднозначни. За да даена дума стои смисъл и понятие което е редно да се изясни, едва когато разглеждаме определен въпрос или случай тогава нещата стават многозначни.
Да разбирам чи че идеята ви на темата е че човек който е свободен трябва да няма спасение?
Те в тая тема не можах да разбера от кого трябва да се спасявам и защо?
И кво става ако не искам да се спася?
??? ::)