Автор Тема: За силата на котката  (Прочетена 48879 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен iti

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 123
Re: За силата на котката
« Отговор #30 -: Юни 12, 2007, 04:18:54 am »
Да, човек също живее по заложена програма и повечето хора не си използват свободната воля да се развият, а са в плен почти изцяло на интинкта си. Свободната воля се крие в правенето на комплексен избор на базата на мислене. Може би наистина е спорно къде почва тя, но... Струва ми се, че бъркаш индивидуалността със свободната воля. Едно животно не може да реши да пази диаета, да се отдаде на екзистенциални размишления или да се самоубие. Това не значи, че ще действа по съвсем същия начин като някой свой събрат. Програмата е доста по-сложна, защото чрез нея се проявява много по-сложен замисъл от този който човек би вложил в един робот - да му служи... Роботът няма душа, която да се опитва да се прояви чрез законите на физиката.

Кажи какво мислиш де... :-\
Да се опитате да разберете Муад' Диб, без да познавате неговите смъртни врагове, харконите, е все ед

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Re: За силата на котката
« Отговор #31 -: Юни 12, 2007, 18:48:26 pm »
Сиамските котки са на почит в тибетските манастири и са свещени животни. Охраняват едни от най-важните предмети в манастирите и са предпочитани пред кучетата поради факта, че кучето по някакъв начен може да бъде преметнато, а котката била просто безкомпромисна - ако усети нещо нередно скача направо по очите. Те си разговарят телепатично с по-напредналите лами. Хранени са много по-добре от голяма част от хората работещи в манастира. Дотолкова са на почит в Тибет. А както знаем тибетците са мъдри хора и знаят какво правят :) Кучето в случая диша прах :P

Спорт-Здраве

  • Гост
Re: За силата на котката
« Отговор #32 -: Юни 12, 2007, 19:06:56 pm »
 ;D  И двата вида имат достатъчно случаи,в които дишат прах.Ако се вземе котка за радар и куче за грубата работа,комбинацията е желязна:)

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Re: За силата на котката
« Отговор #33 -: Юни 12, 2007, 19:13:37 pm »
Голите котки приличат на извънземни бебета

http://www.-Цензурурано - Жълт сайт на Пеевски/life/article?sid=&aid=122945&cid=60&eid=1083



Може да звучи невероятно, но първите сведения за голите котки са достигнали до нас от времената на ацтеките. Те обаче били показани на изложба едва през 1924 г. Тогава посетителите за първи пит видели мексикански голи котки, които през зимата се покривали с рядка козина. Фелинолозите се заели сериозно с развъждането на такива необичайни питомци през 1966 г., когато в Канада в резултат на спонтанна мутация в котилото на обикновена домашна котка се родило едно голо коте. И до края на 80-те години на миналия век канадският сфинкс оставал единствената "гола" порода. През 1987 г. в Ростов-на-Дон се появила първата гола котка. Наистина, тя не била съвсем гола, а с остатъчна къдрава козина по краката, муцунката и опашката. Казвала се Варвара и станала родоначалник на нова уникална порода - донски сфинкс.
Дойдох, видях, победих! Можете и да се смеете, но този девиз на великия Цезар чудесно характеризира донския сфинкс. Уникалната порода се появила на бял свят, огледала хората със своя загадъчен поглед и завладяла техните сърца. Тя покорила любителите с "извънземния" си вид и забележителен характер. И това съвсем не е чудно: та нали тези котки притежават безброй достойнства, а отглеждането им е истинско удоволствие. Слуховете за трудностите, за капризите и болестите им са празни приказки. Те имат отлично здраве. Донските голишари са весели, игриви, изцяло лишени от агресивност. И наистина обожават хората. Изключително любознателни са, искат да знаят всичко и да бъдат в центъра на вниманието. Към новите хора се отнасят дружелюбно Обичат децата. Кучета, котки, морски свинчета и плъхове бързо стават техни приятели, ако сами не проявяват гастрономичен интерес към тях. Сфинксовете са умни, внимателни, много добре разбират настроението на стопаните си.
Мнозина погрешно смятат, че донският сфинкс е непременно гола котка, наричайки "облечените" представители на породата "лъжливи" сфинксове. Не всичко е толкова просто. Отговорът на фелинолозите: "Донският сфинкс е порода, с пълно или частично отсъствие на козина". И едните, и другите са много красиви. На много хора им харесват именно частично "облечените" сфинксове. Първо, те са оригинални, и второ, не всички хора могат изведнъж да възприемат голата писана. За времето, докато котето израсне и се "съблече", те успяват да привикнат с неговия необичаен и екзотичен вид. Това е много удобно.

Без съмнение, сфиксовете са едни от най-грациозните същества, създадени от природата, а когато са без козина, това впечатление се усилва многократно. Всички движения на сфинкса са леки и изящни, той се движи и седи по кралски.
Голият сфинкс е особено същество. Ето как е описан през миналия век: "Ако сте способни да си представите муцунка, увенчана с огромни уши и с очи на космически пришълец, да допълните този портрет с грива на жираф, нежно коремче на малко прасенце, опашка на цар-плъх, пръсти на маймунка с гущерови ципи, и за да довършите картината - да облечете всичко това в кожено облекло, което образува множество гънки, тогава ще получите сюрреалистичния образ на загадъчния сфинкс". Поетично, нали? Само дето, прочитайки такова фантастично описание, човек с богато въображение трудно би могъл да спре полета на фантазията си.
« Последна редакция: Юни 12, 2007, 19:14:57 pm от Alien »

Bell

  • Гост
Re: За силата на котката
« Отговор #34 -: Юни 12, 2007, 19:44:22 pm »
Свободната воля се крие в правенето на комплексен избор на базата на мислене. Може би наистина е спорно къде почва тя, но... Струва ми се, че бъркаш индивидуалността със свободната воля. Едно животно не може да реши да пази диаета, да се отдаде на екзистенциални размишления или да се самоубие. Това не значи, че ще действа по съвсем същия начин като някой свой събрат. Програмата е доста по-сложна, защото чрез нея се проявява много по-сложен замисъл от този който човек би вложил в един робот - да му служи... Роботът няма душа, която да се опитва да се прояви чрез законите на физиката.

Кажи какво мислиш де... :-\

Защо правенето на комплексен избор? Просто правенето на избор!

А  на мен ми се струва, че ти бъркаш в сравняването на нивата на мисъл - проста и комплексна. Едва ли може да се сравнява по този начин - "не може да реши да пази диаета, да се отдаде на екзистенциални размишления или да се самоуби". Хората и животните са на различни нива и не можеш да сравняваш мащабите на свободната воля на животното с тази на човека, поглеждайки през призмата на човека!

Свободната воля късае изборът, а не нивото на сложни и прости разсъждения.

Животното няма да действа като събратя си заради индивидуалността, да, но според мен в нея е съградена нишката на свободния избор!

След като спомена душата и робота, според теб, душата може ли да бъде изцяло подчинена на инстинкти и лишена ли е тя от съзнание и свободен избор? В същност смяташ ли, че животните имат душа? Може би от тук трябва да започнем :)))

Вярваш ли, че душата има свободен избор и избира в какво да се прероди? Ако да, то това да се прероди в едно животно пак си е свободен избор и теоритично да се лиши от такъв би било пак свободен избор, макар че това звучи малко парадоксално! :)

Е, чисто практически, ако оставим на страна философските и хипотетични разсъждения, то аз смятам, че животните имат свободен избор, защото обичам да наблюдавам поведението им и съм забелязала, че то не е диктувано постоянно от инстинкти. Когато поставиш едно животно в необичайна среда за него, то не винаги действа инстинктивно, а може да прояви находчивост и креативност, както и да прояви абсолютно противоположно на инстинктите му поведение. Какво поведение ще предприеме зависи и от индивидуалния му характер, важното е, че топрави избор, който не зависи изцяло от инстинктите му и може въобще да не им съответства! Както при хората - някои са по-инстинктивни, а други по-находчиви и креативни в съзнанието си и поведението си!

Ще ти дам един банален пример - в дома си имам котка и няколко кучета. Котката ми излиза навън и целодневно се сблъсква с бездомни кучета и много добре знае как да се пази от тях, а в дома няма проблем с другите кучета, но любопитното е, че по свой собствен избор се е сприятелила с едно от кучетата (а с другите не) и си спи с него и си играе с него и се обичат. В случая нейното поведение към кучетата като към враг и съперник би трябвало да е инстинктивно и безкомпромисно, ако тя се ръководеше само от инстинктите си! А тя се ръководи от някаква осъзната преценка на различните ситуации и прави избор на поведение, а не реагира еднакво с всички представители на кучето, което в природата и е враг и инстинктивно го припознава като такъв по принцип! Моето обяснение е, че понеже при животните е заложен свободния избор, който им дава възможността да създадат съвсем избирателно нови схеми на поведение, с цел да еволюират в по-осъвършенстван вид, то те не се подчиняват изцяло на инстинкти и не бива да се подценяват! (давам пример с кучета и котки, понеже за тях си говорим в темата, иначе в природата примери да искаш)

Грешката е в директното сравнение на хора и животни погледнато от позицията на човешкото ниво на живеене!

П.П. Ако моето обяснение ти се струва повърхностно, то ние можем да отворим нова тема, в която да обсъдим има ли животното свободен избор и да задълбочим диалога. :)


Неактивен asdfghjkl

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 783
  • Невъзможно е нищо
Re: За силата на котката
« Отговор #35 -: Юни 16, 2007, 06:15:09 am »
Кучето в случая диша прах :P

Е, ти продължаваш така, че... котката в случая диша прах. Кучето се е изхитрило и получава храна без да изискват нищо от него. Малката разлика във вкуса на храната не е от значение, защото животните не правят толкова голяма разлика (смисъл не им пука, нали става за ядене).
 
 Предлагам реми :)
Oh, look at you... Look at you! Stop trying to control everything and just LET GO! LET

Неактивен iti

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 123
Re: За силата на котката
« Отговор #36 -: Юни 17, 2007, 21:22:53 pm »
Ами Bell, какво да му задълбочаваме на диалога, като не можем да кажем кой знае какви неща :). Обяснението ти не ми се струва повърностно, но надали сме способни да задълбочим изобщо в подобни неща. Не мога да докажа твърденията си и не съм тръгнал да ги защитавам особено. Разбирам те за какво говориш, но ми се струва, че има и още нещо за свободният избор.

Целият живот се гради на връзката между причина и следствие. И има заложени закони на които всички сме подвластни. На всички ни действат инстинкти, биологично се синтезират хормони които провокират в нас поведение. Като си гладен - да ядеш, като те ядосат - да си агресивен, като животът ти е заплашен - да те е страх... Тези неща просто действат, защото има такава програма. Можем разбира се да кажем, че човек е по-сложно устроен и съзнателния му контрол върху него самият е по-голям. Т.е. той не е подвластен напълно на програмата. Самият избор е нещо много трудно определимо. Отиваш в магазина и си избираш... кисело мляко примерно. Някой ще има вкусови предпочитрания, друг ще чете съставки, трети ще гледа цена. Но всичко това не са ли просто различни програми по които действаме обусловени от индивидуалност, от опита, от водения живот?  Кое в действителност е проявява на съзнателен избор? Ако тръгне нещо да се разисква то трябва да започне от там. От намиране на определение за избор. И може би той е съзнателното разбиране на всички възможности и избиране на някоя от тях. Дали котката подробно е разбрала що за характери имат заобикалящите я кучета и е разбрала, че точно с едно определено трябва да има близък контакт? По-скоро инстинктивно се е привлякла, намирайки нещо в това куче. Това обаче трудно може да се нарече съзнателен избор. Помисли пак за киселите млека - колко хора биха тръгнали да преценяват всички фактори, да осъзнават цялата сложност на ситуацията. Обикновено нещата се опростяват до най-силно действащата програма. Това реален избор ли е?

В Матрицата, Оракулът беше казала на Нео, че той вече е направил изборът си, остава да го разбере. Т.е. в определен смисъл изборът е заложен в индивидуалността ни. И разбирайки него, разбираме себе си и живота. Но ако това е така, колко свободен е той? Т.е. избор и свободен избор не е едно и също.

И не е нужно някой да прави съзнателен избор, за да изживява живота и да се учи от него спрямо това което той представлява, нали? Разбира се, става въпрос за различни нива на мислене, но дали всички те съдържат една и съща дефиниция за избор. И конкретно ние говорим за свободен избор. Малко е безсмислено да спорим, след като говорим с понятия зад които слагаме различни неща. Дори не можем да си дадем ясна сметка какво ние самите точно слагаме зад тях.

Не е нужно чак толкова да се задълбава в неща, които мозъкът ни не може да разбере. Има и друг вариант - мисловно да не си налага поне грешни модели на мислене. И инстинктивно може да разбере какво го свързва с животните и природата. Защото в мисленето на повечето хора е заложено това да ги слагат на долно стъпало и това всъщност създава проблема. И този проблем не е само на животните, той се отразява и на хората.  Не можеш да вредиш на нещо без да навредиш и на себе си. Просто това е основополагащ закон, не може да се избяга от него. Това нещо, каквото и да е то, е  част от цялото и тъй като всяко нещо е отражение на цялото, вредейки на нещо извън себе си, вредиш и на себе си. Това са твърде прости неща, трябва да се разберат...
Да се опитате да разберете Муад' Диб, без да познавате неговите смъртни врагове, харконите, е все ед

Неактивен SpitfireVS

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 20
Re: За силата на котката
« Отговор #37 -: Септември 04, 2007, 14:01:09 pm »
Какво си мисли кучето:
Хората са добри, хранят ме, галят ме. Сигурно са богове.

Какво си мисли котката:
Хората са добри, хранят ме, галят ме. Сигурно съм богиня.  ;)
Истината - това е заблуждение, което е траяло векове; заблуждението - това е истина

Неактивен orpheus

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 4
Re: За силата на котката
« Отговор #38 -: Септември 05, 2007, 14:17:27 pm »
   Котките и кучетата са различни, но според мен има нещо повече от това котката обича къщата и храната, а кучето - стопанина. Ако приемем че и двете животни са създадени да пазят човека, то те го правят по различен начин. Котката е настроена по агресивно, главно нейната енергия е насочена към враговете, към външното. Енергията на кучето е насочена към човека, обекта на пазане. Как да кажа по - точно - ако катоката е нападател, то кучето е защитник. Оттук идват различията, които всички забелязваме.
   Аз доскоро имах котка, която много обичах, но й дойде времето. ( Винаги съм харесвал повече достойнството, което пази котката, отколкото раболепието на кучетата.) В деня когато умря, я сънувах: аз и родителите ми бяхме в хола, заедно с котката. Тя отиде първо се гушна при баща ми, после дойде при мен. Тогава казах на баща ми "защо казваш, че котката е умряла - виж, че е жива". А след това майка ми стана да ходи до кухнята и котката естествено скочи след нея. Отначало мислех, че така котката се сбогува с мен, защото не бях в града когато тя умря, но като помислих се сетих, че усещането на съня беше друго. Всичко беше твърде нормално и спокойно, сякаш тя не е умирала и ще продължи да ни пази и след това. Питам, според вас дали това е възможно?
   Нека ви кажа как се сдобих с това животинче. Преди 12 години много исках котка, но баща ми не даваше. Един ден отивах да хвърля боклука и гледам на прага лежи коте. Прибрахме го с майка ми и се погрижихме за него. Тя се обади на баща ми и му каза: ".... тука едно коте.. господ ни го праща...". Така лесно убедихме баща ми да го задържим. Четох статията за котките от Атлантида, как те си избират стопаните, но съм чел и за това как мисълта създава реалността. Иска ми се да вярвам, че котката ме е избрала, но според мен е второто.

Неактивен oider

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 29
Re: За силата на котката
« Отговор #39 -: Септември 12, 2007, 15:42:06 pm »
Винаги съм смятал, че особено коткоте имат по- големи способности от това, което предполагаме. Ниаистина са интилигентни и много егоистични животни. Някой чувал ли, е че котките са слуги на Дявола? Преди известно време незам защо бях започнал да си втълпявам подобни неща и ме беше страх от котки. Чували ли сте вечер колко зловещи звуци издават. Понякога съм се обърквал, че е плач на дете. Не знам защо ми се струва, че в някои моменти в тях се вселява някаква невидима сила, която ги ръководи.  Това, което  съм сигурен, че доста често имат възможност да предусещат много неща. Опредалено смятам, че кучето е много по- открито и искренно животно. Не случайно двете са големи врагове. Просто противоположности. Защо ли да сънуваш котка не е добър знак а куче е нещо много хубаво. Поне така пише в съновниците де

Eon

  • Гост
Re: За силата на котката
« Отговор #40 -: Септември 12, 2007, 15:47:55 pm »
   Котките и кучетата са различни, но според мен има нещо повече от това котката обича къщата и храната, а кучето - стопанина. Ако приемем че и двете животни са създадени да пазят човека, то те го правят по различен начин. Котката е настроена по агресивно, главно нейната енергия е насочена към враговете, към външното. Енергията на кучето е насочена към човека, обекта на пазане. Как да кажа по - точно - ако катоката е нападател, то кучето е защитник. Оттук идват различията, които всички забелязваме.
 

Не е вярно, има хиляди случаи в които котките усещат когато човек е болен и лягат върху болното място и го излекуват.

Неактивен Oberon

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 092
Re: За силата на котката
« Отговор #41 -: Септември 12, 2007, 15:53:14 pm »
Котка е толкоз служител на Дявола, колкото аз съм Архангел Гавриил:)
Разликите при котките и при кучетата са основно в начина им на ловуване, което в процеса на еволюция определя и характера им.
Всички от смейство Котки ( без лъва ) ловуват поединично. Не са свикнали да делят плячката, освен с наглите хиени:)
Вълците, от които произлизат кучетата, ловуват на глутници и са много по-загрижени един за друг, отколкото котките.
Ако в един апартамент имаш котка и доведеш нова, гледай кво става :) Старата си пази територията, защото е по право нейна и не смята да отдава ловния регион на друг. Ако имаш куче и доведеш ново, те много ще се зарадват че са заедно, започва едно мятане на опашки, душене и тн. весели за тях неща:) Те вече смятат че са отбор и ловната полянка е на двамата.
Относно звуците, и аз понякога като се разгоня издавам подобни звуци:)
In the Kingdom of the Blind, the One-eyed are Kings !!!

Неактивен Martin

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 516
    • Music of the world
Re: За силата на котката
« Отговор #42 -: Септември 13, 2007, 18:09:18 pm »
На мен кучетата много повече ми приличат на дяволски животни: http://dnes.dir.bg/2007/09/13/news2100651.html
Едно куче може да е приятел на стопанина си, но за всички останали то е по-скоро опасност.
Котките може да са всякакви, но поне далеч не са толкова агресивни (Поне не и без да ги предизвикаш).

Неактивен oider

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 29
Re: За силата на котката
« Отговор #43 -: Септември 14, 2007, 00:35:51 am »
Произход: Древен ЕгипетОсвен това наскоро открити гробници в Shillourokambos, Кипър, съдържат скелети на хора и котки, датиращи от 7500 г. пр.н.е. Тъй като котките не са представители на местната фауна, се предполага че са били частично опитомени преди този период. Скелетите, открити в тези гробници са по-близки до прародителите на дивите котки, отколкото до днешната домашна котка.

Древните египтяни са почитали котките, защото са ги смятали за въплъщения на богинята Bast, известна още като Bastet или Thet. Наказанието за убийство на котка било смърт, а понякога при смърт на котка тялото било мумифицирано по същия начин както при хората.

През Средните векове котките са били смятани за сподвижници на вещиците, и понякога по време на празници били изгаряни живи или хвърляни от високи сгради. Някой историци предполагат, че широко разпространените враждебни суеверия към котките довели до бум на чумните заболявания (Черната смърт, с което зловещо название била позната бубонната чума). Поради скоростта с която се разпространявала Черната смърт се появили вярвания, според които тя е предизвикана от самия Дявол. Тези вярвания накарали папата официално да обяви, че котките имат съюз с Дявола. В следствие на този акт много котки в Европа били убити. Големия спад в котешката полулация довел огромен скок в разпространението на плъхове, респективно с това се увеличил и броя на насекомите, разнасящи чумата. Като следсвтие от всичко това се увеличил броя на заразените от чума хора – нещо което анатемата срещу котките е трябвало да ограничи.

Днес някой хора продължават да смятат, че черните котки носят нещастие, или ще имаш лош късмет ако черна котка ти мине път. Други пък са на притивоположното мнение – смятат че черните котки носят късмет.

Котките и до днешни дни се свързват с вещерството. Черните котки в частност са свързани с празниците около Хелоуин. Практикуващите неопаганизъм вярват, че котките са животни с добра природа, свързани са със света на духовете и могат да усещат злите сили.

Според някой митове и легенди котката живее едновременно в няколко паралелни свята, както и че притежава девет живота и може да влияе на здравето на хората, като им помага да се борят с болестите. Смята се също, че котката дружи с къщата в която живее, и домовете в които живее котка до известна степен са защитени от беди и нещастия.

В Азия котката е едно от животните в 12-годишния цикъл на Виетнамския зодиак. Тя обаче не присъства в Китайския зодиак. Легендите разказват, че плъха, който канел животните в Нефритения императорски дворец за да бъдат избрани за зодиака, забравил да покани котката, и затова тя го обявила за свой смъртен враг.

Неактивен oider

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 29
Re: За силата на котката
« Отговор #44 -: Септември 15, 2007, 19:38:29 pm »
 А чух наскоро, че единственото, животно, което не се споменава в Библията е котката. Та се чудя защо ли ако е вярно

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27