За Егото

[алибаба]

Какво значи нечиста съвест?
Кога съвестта ни не е чиста?

[konstantin2007]

'Гат е гузна..

[алибаба]

Гузен...означава - виновен за нещо, нали?
Нещо, което си знаеш само ти.
Питам - кой е обвинителят тогава?

[mitko]

Така, че има желания има следствия и ЕГО. При липса на желания къде е ЕГО-то? Вероятно желанията са проблема!  

     
 

  А какво е съвестта, дали не е една от мимикриите на ЕГО-то??

Тя, съвеста не взи­ма под вни­ма­ние на­ши­те же­ла­ния; не се ин­те­ре­су­ва от на­ши­те нуж­ди, как­во ни е из­год­но и как­во ­ не; не се при­тес­ня­ва, че ще ни на­ка­ра да се чув­с­т­ва­ме зле, че за­ра­ди нея мо­жем да за­гу­бим дос­тойн­с­т­во­то си, ува­же­ни­е­то на хо­ра­та. Тя ще ни ос­та­ви да се раз­къс­ва­ме от тре­во­ги и при­тес­не­ния, ще ни по­то­пи в дъл­бо­ка деп­ре­сия, ще обър­ка ума ни с ира­ци­о­нал­ни­те си изис­к­ва­ния, ще ни до­ка­ра без­сън­ни кош­мар­ни но­щи; ще сри­не са­мо­чув­с­т­ви­е­то ни, ще пре­чи на ка­ри­е­ра­та ни, ще ни спъ­ва по йе­рар­хи­чес­ка­та стъл­би­ца, ще ни пра­ви нес­по­соб­ни да се бо­рим в жи­во­та; тя мо­же и в зат­во­ра да ни вка­ра, мо­же да ни до­ка­ра до­там, че да по­сег­нем и на жи­во­та си... Най-стран­но­то е, че тя не е най-ожес­то­че­ни­ят ни враг, ни­то ко­вар­на зла ве­щи­ца, а най-цен­ни­ят ни дар от Бо­га ­ Съ­вест­та.
     Съ­вест­та е  осъзнаване   за нрав­с­т­ве­ни­те цен­нос­ти и нор­ми та­ки­ва, как­ви­то са те за Бо­га.  
     Тя е съ­ща­та си­ла, ко­я­то на­ка­ра Адам да се скрие от Бо­га (Бит. 3:7-10), ко­я­то го­ни Ка­ин до края на зе­мя­та (Бит. 4:14), ко­я­то на­ка­ра Са­ул да пла­че от срам (1Цар. 26 гл.), Да­вид гор­ко да се кае, а книж­ни­ци­те и фа­ри­се­и­те да ос­та­вят пре­лю­бо­дей­ка­та не­на­ка­за­на. Тя до­ка­ра твър­дия ка­то ка­мък ап. Пе­тър до съл­зи (Мат. 27:5), тя нап­ра­ви въз­мож­но об­ръ­ща­не­то на Зак­хея (Лу­ка 19:, на блуд­ни­ца­та (Лу­ка 7:38), пре­диз­ви­ка раз­ка­я­ни­е­то на раз­бой­ни­ка на кръс­та (Лу­ка 23:40-41).
     За жа­лост ние, греш­ни­те хо­ра, об­щу­ва­ме със сво­я­та съ­вест ка­то с до­сад­/ен/на съп­руг/а. Тя ни пре­дуп­реж­да­ва, съ­вет­ва, въз­пи­ра, при­пом­ня ни на­ши­те греш­ки и сла­бос­ти... ­ а ние се опит­ва­ме да я из­лъ­жем, да се из­мък­нем от уко­ря­ва­щия й пог­лед. (Не е из­к­лю­че­на и по-гру­ба си­ла, за да я на­ка­ра­ме да за­мъл­чи.) Но съ­вест­та всъщ­ност е най-цен­но­то, ко­е­то има­ме, най-вер­ни­ят ни дру­гар. Тя е де­лът от ба­щи­но­то ни има­не, кой­то Бог ни е дал, за да не ос­къ­де­ем в да­леч­ни­те зе­ми. Тя е спо­ме­нът за до­ма на От­ца ни и нос­тал­ги­я­та по не­го. Съ­вест­та е коп­не­жът по ед­но свръ­хем­пи­рич­но бла­го; по­ри­вът да пра­вим как­во­то за­ви­си от нас, за да се сбъд­не мо­лит­ва­та ни: “да дой­де Тво­е­то цар­с­т­во; да бъ­де Тво­я­та во­ля, как­то на не­бе­то, тъй и на зе­мя­та” (Мат. 6:10); по­ри­вът да прет­во­ря­ва­ме с жи­во­та си зло­то в доб­ро, а доб­ро­то в още по-доб­ро.

 

На пръв пог­лед съ­вест­та ка­то че ли дейс­т­ва про­тив нас. Всич­ки­те ни фи­зи­чес­ки и пси­хи­чес­ки си­ли са се впрег­на­ли да ра­бо­тят за на­ше­то бла­го, а съ­вест­та ни раз­с­т­рой­ва, раз­ко­ле­ба­ва, ка­ра ни да дейс­т­ва­ме неп­раг­ма­тич­но, не­ра­зум­но, до­ри в на­ша вре­да. За­то­ва я ува­жа­ва­ме, но не я оби­ча­ме осо­бе­но. Тя ще ни въз­пи­ра да взе­мем не­що ма­те­ри­ал­но или по­зи­ция в об­щес­т­во­то, ако та­ка ще още­тим дру­ги­го или ако сред­с­т­ва­та са не­поч­те­ни. Ще ни под­тик­ва да жер­т­ва­ме си­ли­те си, вре­ме­то си, удоб­с­т­во­то си, за да по­мог­нем на ня­ко­го. Ще ни зас­та­вя да пре­неб­рег­нем ин­те­ре­си­те си в име­то на по-вис­ша идея или об­що­то бла­го. Ще ни съ­вет­ва да приз­на­ем ви­на­та си, въп­ре­ки рис­ка да си спе­че­лим не­чии уп­ре­ци, ра­зо­ча­ро­ва­ние и не­у­ва­же­ние. Ще при­ну­ди ня­кой сам да се пре­да­де в по­ли­ци­я­та... Съ­вест­та ще дейс­т­ва про­тив­но на Егото ни, кой­то ще ни ус­по­ко­я­ва: пра­виш как­во­то мо­жеш, дру­ги­те са по-ло­ши, той си го зас­лу­жа­ва, ти прос­то ня­маш из­бор. Ще дейс­т­ва и про­тив­но на чув­с­т­ва­та ни, ка­то ни из­пъл­ва с го­рест и тре­во­ги, про­тив­но до­ри на ин­с­тин­к­та ни за са­мо­съх­ра­не­ние.

 Всъщ­ност съ­вест­та се про­ти­во­пос­та­вя на его­из­ма ни, на ни­зост­та ни във всич­ки­те є фор­ми и про­яв­ле­ния. Про­ти­во­пос­та­вя се на греш­ни­те ни из­бо­ри, на вред­ни­те ни нак­лон­нос­ти, на при­щев­ки­те ни. Изоб­ли­ча­ва ни, за да ни под­тик­не към по­ка­я­ние, за да очис­тим ду­ша­та си от всич­ко сквер­но и вър­нем ми­ра в нея. Съ­вест­та всъщ­ност бра­ни най-съ­щин­с­ко­то, най-ис­тин­с­ко­то ни “аз” ­ Бо­жия об­раз. Тя е “ин­с­тин­к­тът за са­мо­съх­ра­не­ние” на бо­жес­т­ве­но­то на­ча­ло в нас от по­се­га­тел­с­т­ва­та на зло­то.
      Съ­вест­та е па­мет­та за иде­ал­ния об­раз, кой­то Бог е вло­жил в нас ка­то по­тен­ция и цел, за да па­зим то­зи об­раз от из­к­ри­вя­ва­не, за да го из­вай­ва­ме. Тя сле­ди съ­от­вет­стват ли на­ши­те мис­ли, на­ме­ре­ния, пос­тъп­ки и чув­с­т­ва на то­зи иде­а­лен об­раз, или ­ не. Ако съ­от­вет­с­т­ват, в ду­ша­та ни ца­ру­ва мир и ду­хов­на ра­дост, ако ли не ­ усе­ща­ме сму­ще­ние, тре­вож­ност и не се ус­по­ко­я­ва­ме, до­ка­то не вър­нем от­но­во в сър­це­то си ми­ра на чис­та­та съ­вест.
.............. а съ­вест­та е ме­ри­ло­то, ко­е­то ни по­каз­ва до­кол­ко то­ва, ко­е­то сме в мо­мен­та, се доб­ли­жа­ва до то­ва, ко­е­то тряб­ва да ста­нем, и ни под­тик­ва да про­дъл­жа­ва­ме да се усъ­вър­шен­с­т­­ва­ме ду­хов­но.
      Съ­вест­та е па­мет за Бо­га и за бо­жес­т­ве­ния жи­вот в на­ше­то греш­но съ­щес­т­ву­ва­не, па­мет за то­ва как се жи­вее по Бо­га и с Бо­га. Тя е неп­ре­къс­ва­е­ма­та пъп­на връв меж­ду от­да­ле­чи­лия се от Съз­да­те­ля си чо­век и Бо­га.
      Ако чо­век не жи­вее в съг­ла­сие със съ­вест­та си, це­ли­ят му вът­ре­шен свят ста­ва раз­д­во­ен и от­с­ла­бен. Не мо­же да заг­лу­ши гла­са й, но и не съ­у­мя­ва да жи­вее спо­ред съ­ве­ти­те й. “Же­ла­ние за доб­ро” има у не­го, но да го вър­ши “не на­ми­ра си­ли” (вж. Рим. 7:18). Съз­на­ни­е­то за соб­с­т­ве­но­то му не­дос­тойн­с­т­во и сла­бост мо­же да го до­ве­де до раз­би­ра­не и съ­чув­ствие по от­но­ше­ние сла­бос­ти­те на дру­ги­те и до дъл­бо­ко­то сми­ре­ние из­ра­зе­но с ду­ми­те “а ти кой си, кой­то съ­диш дру­ги­го?” (Як. 4:12). Но мо­же да се по­лу­чи и дру­го. Вмес­то да се стре­мим да се из­ди­га­ме към изис­к­ва­ни­я­та на съ­вест­та си, да за­поч­нем да сни­жа­вамe нея към сво­е­то рав­ни­ще, да тъл­ку­ва­ме прев­рат­но съ­ве­ти­те є, да ги изо­па­ча­ва­ме, да ги на­гаж­да­ме към ути­ли­тар­ни­те си раз­би­ра­ния и его­ис­тич­ни же­ла­ния. У не­мощ­ни­те във вя­ра­та съ­вест­та се ос­к­вер­ня­ва под въз­дейс­т­ви­е­то на де­мо­ни­те (вж. 1Кор. 8:7) и мо­же да ги под­тик­ва към не­бо­го­у­год­ни, ду­ше­па­губ­ни де­я­ния (вж.1Кор. 8:10). Ве­ро­ят­но то­ва има пред­вид ап. Па­вел с оп­ре­де­ле­ни­я­та “лу­ка­ва съ­вест” (Евр. 10:22), “жи­го­са­на съ­вест” (1Тим. 4:1-2), “ос­к­вер­не­ни ум и съ­вест” (Тит. 1:15). Сти­га­ме и дотам, че да оп­рав­да­ва­ме сво­я­та от­мъс­ти­тел­ност, зло­ба, гор­дост, ко­ра­во­сър­деч­ност, по­зо­ва­вай­ки се на съ­вест­та си ­ “мо­я­та съ­вест ме за­дъл­жа­ва”, “мо­я­та съ­вест ми поз­во­ля­ва” или “не ми поз­во­ля­ва”. Про­дъл­жа­ва­ме да се съ­вет­ва­ме със съ­вест­та си и да го­во­рим за нея, но все по­ве­че гу­бим пред­с­та­ва за ис­тин­с­ка­та й при­ро­да.
Бо­жес­т­ве­но­то най-доб­ре се от­ра­зя­ва в спо­кой­ни­те во­ди на чис­та­та съ­вест. Ка­то звез­д­но не­бе в при­тих­на­ло езе­ро. Чрез чис­та­та съ­вест в нас за­поч­ва да дейс­т­ва Бо­жи­я­та свет­ли­на, ко­я­то ни ос­ве­ща­ва, про­си­я­ва във всич­ки­те ни де­ла и ни ка­ра още тук на зе­мя­та да пред­вкус­ва­ме бла­жен­с­т­во­то на Цар­с­т­во­то Бо­жие.

http://www.pravmladeji.org/node/637

[lokmar]

Разкатахте майката на егото.   ;D 

[алибаба]

Митко, благодаря за този цитат, че за две бройки и щях да се объркам....
Разбрах - съвестта е истината вложена в нас.
Тя винаги знае кога лъжеш.
Кога лъжеш себе си.

[aldonea]

  mitko ,не допускаш ли, че именно така наречената съвест която според теб е коректив на ЕГО-то би могло да е свръх-ЕГО. Защото все пак има сигнатура на желание, па макар и да е за корекция? 

[mitko]

mitko ,не допускаш ли, че именно така наречената съвест която според теб е коректив на ЕГО-то би могло да е свръх-ЕГО. Защото все пак има сигнатура на желание, па макар и да е за корекция? 

       Привет  Алдонея!
       Искрено  се  радвам  за  теб,  че  не  си  се  сблъсквала  със  съвеста  си!   Мен  ме  е  гризла  съвест  и  не  бих  могъл  да  задам  този  въпрос!

[konstantin2007]

mitko ,не допускаш ли, че именно така наречената съвест която според теб е коректив на ЕГО-то би могло да е свръх-ЕГО. Защото все пак има сигнатура на желание, па макар и да е за корекция? 

Алдонеа,то така погледнато и цялото сътворение е резултат от"сигнатура на желание"..Съвеста няма нищо общо с егото..камо ли пък свръх-его..Даже си мисля,че съвеста понякога се явява своего рода опозиция на егото.Поне при мен де..

[aldonea]

  mitko  Не бих казала, че не съм опитвала сигнатурите на съвестта, но в този материален свят, за малко допуснах, че и тя е част от ЕГО-то.
 
  konstantin2007 В същата посока съм мислила винаги, но не би ли допуснал , че всичко различно от нирвана, може да е именно ЕГО-то? 

[marhs]

Ааа, мисля си, че понякога трябва да се правят компромиси между съвестта и егото, иначе няма оцеляване в този абсурден и експлоататорски (засега) свят. Другото са големи красиви приказки на теория, а практиката при всички си е съвсем друга работа.
Въпроса е дали съвестта ни допуска да си признаем тези факти
Иначе е девизът от недалечното минало-говори едно а прави друго  ;D
 

[end]

:)Здравейте,
В основата на учението на Фройд стои възгледът, че човешкото поведение произтича от антагонизъм между различните части на личността. Той разделя човешката психика на три части (инстанции) - То, Аз и Свръх Аз. Графично моделът може да бъде представен, като вертикал, в чиято най-долна част се намира То.
В най-горната част на вертикалната се намира Свръх Аз-ът (аналог на съвестта).
Аз-ът е единствената инстанция на психиката, той е критичният разум.
Тази част от егото (То) олицетворява вродените инстинкти и се подчинява на принципа на удоволствието. Това е импулсивната, неосъзната част на човешката психика, която не признава норми (забрани или изисквания), нито реалност (време и пространство) и е движена само от принципа на удоволствието и непосредственото, безпрекословно удовлетворение на биологичните потребности. Често е в конфликт със Свръх-Аз -а, център на нормите и ценностите, наложени от средата, обществото или моралните изисквания. Свръх-азът цензурира, ограничава и потиска импулсивните нагони на себе-то.
Третата инстанция - на Егото - се оформя през петата-шестата година от индивидуалното развитие. В него, казано образно, се "съдържат" т.нар. психични защитни механизми. Всяка личност борави с определен индивидуален набор от такива защитни механизми. Част от тях са примитивни, други са невротични и незрели, и най-сетне се отработват и зрелите механизми на психична защита. Взаимоотношенията между трите структури на личността могат да се опишат най-общо по следния начин. То иска, Свръх-азът забранява и от това страда Азът. Тоест, когато се появи някакво инстинктивно желание у човека, то влиза в противоречие с овътрешностените норми, съдържащи се в Свръх-аза, и Аз-ът трябва да намери някакво решение, съобразено и с двете позиции, които са принципът на удоволствието и принципът на нравствеността. Доста често обаче Азът не се справя в адекватното потискане на желанията поради незрялост на защитните механизми. Тогава непреработената нагонна енергия може да обуслови засилване на вътрепсихичното напрежение, дължащо се на натрупаното неудовлетворение.
Това са уики-цитати от психоанализата на Зигмунд Фройд.

[ARRI]

 
 Преди Мистерията на Голгота Христос прави 3 жертви.
 Първата е в края на Лемурийската епоха. Под влиянието на Луцифер има опасност човешките сетива да станат твърде егоистични. Те биха поглъщали цялото сетивно впечатление, биха реагирали прекалено мощно на впечатлението и човек би изпитал силна болка от това прекомерно сетивно изживяване. В резултат на Първата жертва на Христос, сетивата стават безкористни и посвещават цялата своя дейност на човешкото същество.  '' Не аз, а Христос в мен '', благодарение на Духовната сила на тази жертва, сетивата заживяват изцяло в служба на човешкото същество съвсем себеотдадено.
  Втората жертва на Христос става в началото на Атлантската епоха. Тогава се случва нещо подобно, но по отношение на човешките органи. Те действат в пълен синхрон и безвъзмедно в служба на човека. Всеки един орган е отдаден на цялостният организъм всеотдайно. Ако искаме да разберем какво става, когато един орган започне да работи сам за себе си, тогава навлизаме в понятието за патология, за болест. Благодарение на Жертвеното откровение-''Не аз а Христос в мен''- органите нормално служат безкористно и живеят в едно синергично цяло.
 Третата жертва на Христос идва от края на Атлантската епоха и води до хармонизиране на трите Душевни елемента - Мислене, Чувства и Воля. При съвременният човек тези три елемента живеят във взаимен синхрон и равновесие, за да може Душевният живот да функционира ползотворно.
  С мистерията на Голгота, Христовата Жертва е насочена пряко към Човешкият Аз. Той трябва да се научи живо и във всеки един момент да преживява Духовното откровение - '' Не аз , а Христос в мен''. Така човешкият Аз, се отдава на безкористна и всеотдадена служба на Духовното развитие на цялото човечество. Това е чиста проява на Любов. Изживявайки дълбоко и живо Мистерията на Голгота, човешкият аз посвещава цялото си естество на Любовта, безкористността и  службата в името на Духовният напредък. Това обаче трябва да стане съзнателно, защото аза е онази част от човека, която може да се самоосъзнава. Другите Жертви остават неосъзнати от човека. Напротив, Жертвата на Голготата трябва да бъде свободно осъзната от Аза, защото едва сега човечеството започва да бере плодовете на Съзнателната Душа.
Галатяни 2:20
''Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.''
Само си представете,ако Христос е имал егото на днешните хора,дали изобщо ще съществуваме .

[konstantin2007]

Само си представете,ако Христос е имал егото на днешните хора,дали изобщо ще съществуваме .

Арри..кво общо има нашето съществуване с Христос?Със или без него,все щеше да си ни има....

[old4]

А Бог има ли его?