За Егото

[Спорт-Здраве4]

:hi:О съжалявам ,че ти създадох толкова грижи,но все пак Его-то не е ли онзи пласт от човека,който ни кара да искаме по много и от всичко за себе си?И по този начин ни отдалечава от ЕДИНЕНИЕ С ВСЕЛЕНАТА?

  Не.  
 


 его
лат. “аз”

   1. Личността (Азът), с която се идентифицира субектът, различна от трансценденталното Себе (или цялостната личност по К. Г. Юнг).

[arakha]

След като знаем какво представлява, не е ли егото такова каквото си го изградим?

[ThreeFaces]

Егото започват да го изграждат мама и тати още от първият ни ден с любезното съдействие на всички роднини, близки хора и цялото общество.

Ако някой иска да го преизгражда сам, трябва върху старите записи да прави нови до момента, в който се хареса достатъчно.

По- важното е, че в този форум много се говори за любовта във всичките и проявления, но за да можем да обикнем всичко и всички трябва да обикнем първо себе си (това включва и нашето его).

[Iris]

Можеш да обикнеш и физическото си тяло, но то, колкото и да е необходимо в момента, ще умре след няколко десетки години. Единствено духовната част от човека ще продължи съществуването си във вечността. И двете са човекът - и материалното, и духовното, но първото е обвивката, а второто - същността.

[aldonea]

  Струва ми се, че там където има ЛЮБОВ, отсъства ЕГО има само СЕБЕ

[arakha]

Съгласен съм, че егото ни се изгражда от тези които ни отглеждат но след като вече си достатъчно осъзнат и разбираш егото си можеш да го трансформираш. Както виждаме в живота всичко се трансформира, не можеш потопи ръката си два пъти в една и съща река, нали .
Да любовта е изграждащата сила в живота но егото допринася с това да развиеш първо себе си и тогава чрез него да помогнеш и на другите.

[ThreeFaces]

Любовта не може да бъде избирателна в стил -ще обичам божествената си същност, защото е вечна и непреходна, но няма да обичам личността и тялото, които съм избрал.
Това автоматично ще стане -ще обичам божественото във всичко и всеки, но не и техните проявления.

Това любов ли е?

[Спорт-Здраве4]

Егото започват да го изграждат мама и тати още от първият ни ден с любезното съдействие на всички роднини, близки хора и цялото общество.

...за да можем да обикнем всичко и всички трябва да обикнем първо себе си (това включва и нашето его).

По дяволите това е вярно, не само добре казано.Любезни приветствия за двете изказвания на ThreeFaces.

Писнало ми е да се говори за добродетели.Как устите на някои хора не се умориха от интелектуално подражание.Затова ще говоря за пороците, тъй като за добродетелите май се знае достатъчно.

Човек трябва да престане да подкрепя отделни страни във войната със себе си.Прекратявайки войната, той най-накря трябва да подкрепи всичките части, на които сам се разделя, в това число и пороците.Трябва да им се отдаде, да ги прегърне както прегръща себе си и да им се радва така, както се радва на своето съществуване.

Ще кажете някоя простотия? Това е, защото много малко хора(всъщност срещал съм само един такъв човек) разбират физиката на порока и как действат нещата.
Порокът не е нещо нежелано.Напротив, много добре знаете, че порокът е нещо изключително желано.Вие желаете това.Желаете го, защото искате и трябва да го направите - вие искате да преживеете това.
Преживейте го.Защо не си давате сметка, че порокът не е зависимост? Порокът е нещо, което искате да преживеете и когато го преживеете, вашето желание ще отмре.
Знаете ли защо порокът се превръща в пристрастие? Защото не е проста работа един порок да се преживее пълноценно.Всеки порок, преживян пълноценно, отмира.Всеки порок, преживян непълноценно, се превръща във вечно влечение и вечна неудовлетвореност.

Заради кризата американците почнали да си купуват сурова храна за вкъщи и да си я готвят.Тогава станало ясно, че 70% от домакинствата не могат да готвят и пазарът им на книги е задръстен с обяснителни брошурки как се прави омлет.

По същата схема на религията и цивилизацията човечеството отдавна е забравило как един порок се преживява пълноценно.Следва вълната от невежи глупаци, които, поради позицията им на много умни, смятат незнанието си за това като вродено - не го знаят, не защото е забравено, а защото не трябва да го знаят.Порок не трябва да има.

Моля ви за бога, чуйте човек, който не мисли така и който не живее така и който е проверил на практика всяка своя дума и се опитайте да помислите за секунда логично.



И когато направите това, когато !преживеете себе си! вие ще се опознаете по-добре! Тогава се научете как винаги да живеете със себе си, за да можете да осъществите глупостите, които говорите(да обичате истински и прочие).

[Iris]

Любовта не може да бъде избирателна в стил -ще обичам божествената си същност, защото е вечна и непреходна, но няма да обичам личността и тялото, които съм избрал.
Това автоматично ще стане -ще обичам божественото във всичко и всеки, но не и техните проявления.

Това любов ли е?

Едното е средство за проявление на другото. Същността винаги трябва да почитаме и да изпитваме любов към нея. Но проявлението й може да е доста далеч от същността. Един престъпник е проявление на всичко друго, но не и на духовната си същност. Думите „Обичайте и враговете си“ се отнасят за същността им, а не за проявлението им, т.е. престъпленията, които извършват. Значи можем да обичаме външното проявление, доколкото то отразява духовната същност. Разбира се тази оценка извършваме субективно според нашите си представи за това, кое е духовно и кое не е.

[Tangrata_]

Не съди материалното.

Добро или зло, няма значение.


Говориш, че духовното има основно значение, а си играеш да отричаш материалното. Ако наистина материалното е маловажно, тогава защо е необходимо отричането му.


В целостта има само приемане. Престъпник или не, това няма значение.

[Iris]

Тук си в грешка. Просто представям една гледна точка, но не твърдя, че не съществуват други, допълващи я. Никога не съм съдил материалното. Мнението ми за него е точно обратното на това, което ми приписваш. Без него духовната ни същност не може да се прояви, а също така не можем да имаме съзнание. Никой няма нужда от съвършен дух, който е безсъзнателен. (Такова е било положението на хората в началото на еволюцията преди духът да „падне“. Но това е друга тема.) Всъщност материята и духът са едно и също нещо, частична представа за което може да се получи ако направим аналогия с твърдото, течното и газообразното състояние на веществата, но това също е друга тема.

[Спорт-Здраве4]

Любовта не може да бъде избирателна в стил -ще обичам божествената си същност, защото е вечна и непреходна, но няма да обичам личността и тялото, които съм избрал.
Това автоматично ще стане -ще обичам божественото във всичко и всеки, но не и техните проявления.

Това любов ли е?

Едното е средство за проявление на другото. Същността винаги трябва да почитаме и да изпитваме любов към нея. Но проявлението й може да е доста далеч от същността. Един престъпник е проявление на всичко друго, но не и на духовната си същност. Думите „Обичайте и враговете си“ се отнасят за същността им, а не за проявлението им, т.е. престъпленията, които извършват. Значи можем да обичаме външното проявление, доколкото то отразява духовната същност. Разбира се тази оценка извършваме субективно според нашите си представи за това, кое е духовно и кое не е.

Опитвам се да кажа, че проявлението на човека Е човека.Заблуждаваш се, ако си мислиш, че човек може да има проявления, които не отразяват неговата същност.Всяко едно порявление отразява същността на човека и човек трябва да даде свобода на всички свои проявления, за да си даде сметка за себе си - за да му се случи себе си.
Да ти се случи себе си имам предвид да понесеш всички последствия от своите проявления - това означава да се научиш да живееш със себе си и да се сблъскаш със себе си(а не само с измамната представа за себе си) чрез събитията, които същността ти предезвиква.

В контекста на горното ти изказване - всяко престъпление(както и всяка друга проява) е израз на същностат на човека.Едно и също престъпление не говори за едни и същи неща при различните хора, искам да кажа, че в порявленията на човека винаги трябва да се търси неговата същност и тя се съдържа във всичко.


Ако ми позволиш лично мнение, мисля че се опитваш да разбереш нещата и полагаш доста интелектуални усилия, но пренебрегваш действителността.Излез от интелектуалното и виж какво се случва в действителността, защото не тя е грешната - грешни са формите, които си построил в съзнанието си без нейното участие.
С други думи - гет а лайф.

[arakha]

Прав си че не можем да водим война със себе си, защото това е разрушително за цялостното ни същество.
И да, материята е едно с духа, едното произлиза и допълва другото в прекрасна цялостност.

[Iris]

...

Човек в повечето случаи действа силно повлиян от външни фактори, обществено мнение, общоприетото от средата, традиции, внушения, навици, зависимости и т.н. (не ми се навлиза в подробности). Това не е човешката същност. Последната можем да разберем, като се абстрахираме от изброените неща, които я заглушават. Все едно да се опитваш да гледаш през опушено стъкло. Светлината си е светлина, и една малка част ще премина през стъклото, но тя ще достигне до нас силно изкривена и отслабена. В случая с престъпника: неговото съзнание е замърсено подобно на опушеното стъкло поради различни причини, като например средата в която е израснал, възпитание, предразположения от миналото, незадоволени желания и др. По този начин той може въобще да не възприеме импулсите идващи от духовната му същност. Той не вижда нейната светлина, а само наслояванията върху своята психика, и именно те определят действията му, вместо висшия му аз.

[marhs]

И от многото писано стигаме до краткия извод от философията на Маркс -БИТИЕТО ОПРЕДЕЛЯ СЪЗНАНИЕТО. Човек, хората съществуват винаги в едно общество и малко или много това определя човешката същност и поведение. Е когато човек остане насаме тогава си мисли какво би направил ако.....,или по-добре, ако не беше това и това....Но в живота прави това, за което е учен и обучаван от малък, от близки е институции. А когато е на работа прави това, което са му възложили.
Вече с времето придобива опит и разбира, кое е важно и кое не, захитрява.Но все пак се съобразява с някакви правила.
А егото има и добри страни-тове е чувството за самосъхранение, гордостта от някой успех, признание от приятели и т.н.Но в никой случай егото не трябва да е винаги на преден план.